Решение № 21 от 14.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 826/2024 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство И. Г. Г. срещу Решение № 24 /21.08.2024г. по т.д. № 20/2023г. по описа на Окръжен съд -Кюстендил, с което е отхвърлен предявения от И. Г. Г., ЕГН ••••••••••, срещу „Балканфарма – Дупница“ АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 819364374 иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на акционерите на дружеството, взето на 05.09.2023 г., с което по т. 8 от дневния ред е избран нов член на СД в дружеството на мястото на изпълнителния директор Г. М. като е избрано лицето Р. К., като неоснователен и са присъдени разноски. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, породи неправилното тълкуване на събраните доказателства. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля М., а не е кредитирал показанията на свидетеля Д.. Счита, че представените писмени доказателства не подкрепят показанията на свидетеля посочен от ответното дружество. Твърди, че факта, че свидетелят Д. не е поставил въпроса за липсващите документи в материалите на събранието е ирелевантен при опредляне на това дали са представени те или не. Счита, че не е доказано от събраните по делото доказателства, че изискуемите декларации по чл. 234 ал.1 от ТЗ и по чл. 237 ал.3 от ТЗ не са били представени преди провеждането на ОСА на 05.09.2023г. Твърди, че разпоредбата на чл. 31 ал.3 от устава на ответното дружество разширява законовото изискване, като задължава члена на СД да представи декларациите преди да бъде избран. Моли се да бъде отменено решението и вместо това бъде уважен предявения иск и да бъди отменено решение на Общо събрание на акционерите на дружеството, взето на 05.09.2023 г., с което по т. 8 от дневния ред е избран нов член на СД в дружеството на мястото на изпълнителния директор Г. М. като е избрано лицето Р. К.. Не са направени доказателствени искания. В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна, с който се оспорва същата и се иска потвърждаване на решението. Не са заявени доказателствени искания. Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане. Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо. По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата неправилност намира следното: От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Видно от удостоверение за притежавани финансови инструменти №41815605С от 05.11.2021 г. и списък на акционерите, присъствали на Общото събрание на акционерите /ОСА/ на 05.09.2023 г., че ищецът И. Г. Г. е бил акционер в ответното дружество „Балканфарма – Дупница“ АД към датата на процесното общо събрание на акционерите – 05.09.2023 г. За провеждането на същото е съставен Протокол от редовно годишно общо събрание на акционерите на „Балканфарма – Дупница“ АД на 05.09.2023 г., като в него участие са взели акционерите „Тева Фарма“ ЕАД; ДФ „Капман капитал“; ДФ „Капман макс“ и И. Г. Г.. На събранието с 3 253 104 гласа „За“ и 11 452 гласа „Против“ е взето решение Р. К. да бъде избран като нов член на Съвета на директорите на Дружеството за срок до изтичане на мандата на настоящия Съвет на директорите. На събранието са присъствали лично и свидетелите Б. М., който е председателствал събранието и е представлявал по пълномощие акционера „Тева Фарма“ ЕАД и свидетеля А. В. Д., който е представлявал по пълномощие акционерите ДФ „Капман капитал“ и ДФ „Капман макс“. Като писмено доказателство е представено с отговора уведомление по чл.237, ал.3 от ТЗ с вх. № 440/21.07.2023 г. от лицето Р. К., адресирано до ОСА на „Балканфарма – Дупница“ АД, с което К. посочва, че не участва в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник; не притежава повече от 25 на сто от капитала на друго дружество и не участва в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвета, както и декларация по чл.237, ал. 2 – ал. 5 ТЗ, подадена от Р. К. с дата на удостоверяване на декларираните обстоятелства 05.09.2023 г. Представена е и декларация по чл. 234 ал.2 от ТЗ от Р. К. с нотариална заверка на подписа от 05.09.2023г. на нотариус рег. ••• на НК, рег. № 5686. Никое от представените писмени доказателства не е оспорено в срок от ищцовата страна относно неговата автентичност, както и не е оспорена датата на същите. Пред първото инстанция, за установяване на твърденията си, ищецът е поискал и е разпитан свидетелят А. Д.. Същият сочи, че е участвал в проведеното ОСА на „Балканфарма – Дупница“ АД на 05.09.2023 г.. Бил запознат с материалите за ОС преди провеждането му. Сочи, че в материалите нямало подписани или заверени декларации, изискуеми по закон. Р. К. не присъствал на събранието. По отношение на кандидата К. била представена единствено автобиографична справка. Сочи, че гласувал против предложеното решение по тази точка. Материалите за ОСА били приготвени в една папка, като първият документ била поканата, вторият документ – годишният финансов отчет и накрая била автобиографичната справка. В папката нямало никакви други документи. Не бил видял в документите нотариално заверената декларация по чл.234, ал.2 от ТЗ. На събранието били зададени уточняващи въпроси относно квалификацията и опита на кандидата за член на СД. Свидетелят лично не бил задавал въпроси. Сочи, че имал опит в участия на ОСА, където често се случвало впоследствие да се изготвят документи, респективно се представяли с по-ранни дати. Свидетелят Б. М., твърди, че е присъствал на проведеното ОСА на 05.09.2023 г. До входната врата на залата, където се провеждало събранието, на масичка били разположени писмените материали, свързани с предмета на ОСА. Спомня си, че всички материали били налични. Самия той взел по един екземпляр от материалите, за да ги предостави на упълномощителите му. Сочи, че ищецът и св. Д. не са искали да им бъдат предоставени материали, респективно не е повдиган въпрос за наличието на други материали свързани с процесната точка от дневния ред, касаеща избор на нов член на СД. Твърди, че ако материали не са им били предоставени, това е щяло да бъде протоколирано по тяхно искане. Категоричен е, че протоколът от проведеното ОСА е изчерпателно изготвен от него като председателстващ събранието. Изразява категорично становище, че е нямало дебати по кандидатурата на Р. К., като единствено бил повдигнат въпроса защо лично не присъствал на събранието. С оглед протИ.речията в показанията на разпитаните свидетели по реда на чл.174 ГПК КОС е извършил очна ставка между тях, при която св. Д. поддържа твърденията си, че към предоставените материали липсвали декларации, имало единствено покана за свикване на ОСА, годишен финансов отчет и кратка автобиографична справка на новопредложения член на СД. Лично той не е искал да му бъдат предоставени допълнителни материали. От своя страна св. М. поддържа, че е взел екземпляр от предоставените документи и към тях били налични всички, свързани с въпросите на ОСА. Изразява категоричност, че ако е липсвал някой документ, то това е щяло да бъде повдигнато като въпрос от акционерите. И двамата свидетели заявяват, че казват истината. На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск намира правното си основание в чл. 74 от ЗЗД. Ищецът, в качеството си на акционер в ответното дружество е активно легитимиран да предяви същия. Искът е предявен в преклузивния срок. Не са наведени твърдения за нередовности при свикването на събранието. Ищецът е твърдял в исковата си молба, че взетото от ОСА решение по т.8 от протокола е незаконосъобразно тъй като за член на СД е било избрано лице, което не е присъствало на събранието, не е доказало че е дееспособно и че преди събранието не са били представени изискуемите по закон и по устава документи по чл. 234 ал.1 от ТЗ, по чл. 237 ал.3 от ТЗ, съответно п чл. 31 ал. 1- 3 от устава. С въззивната жалба се поддържа само последното основание за незаконосъобразност на взетото решение, като не се навеждат доводи относно незаконосъобразност на решението по другите възражения, поради което и настоящата инстанция не следва да обсъжда същите отново и препраща към мотивите на КОС в тази част. По отношение на последния довод за липса на необходимите декларации по закон и устав, представени предварително или на събранието, съдът намира, че твърдението на ищеца за допуснато такова нарушение е недоказано. На първо място такива писмени декларации и уведомление до дружеството съществуват, видно от представените писмени доказателства. Същите не са оспорени и съдът следва да приеме, че те са съставени от лицето, посочено като техен автор. Не е оспорена и датата на която същите са съставени, от което следва да бъде направен извод, че те са били съставени и са съществували към съответните дати, като следва да се отбележи, че декларацията по чл. 234 ал. 2 от ТЗ е с нотариална заверка на подписа от датата на събранието. По отношение на изпълнението на задължението за представянето на тези декларации най-късно на датата на провеждане на събранието, съдът приема, че от представените гласни доказателства, ценени съвкупно с писмените такива, може да се направи извод, че същите са били налични към този момент. Писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, на основание чл. 224 от ТЗ, трябва да бъдат предоставени на разположение на акционерите най-късно до датата на обявяването или изпращане на поканите за свикване на общото събрание. Когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, материалите по ал. 1 включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Това правило се прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по реда на чл. 223а. При поискване писмените материали се предоставят на всеки акционер безплатно. В производството по делото от страна на ответното дружество, се установи, че писмени материали са били съставени и оставени на разположение на акционерите в управлението на дружеството от датата на обявяване на поканата за свикване на ОСА в ТРРЮЛНЦ на 26.07.2023 г. до датата на самото събрание, както и по време на провеждането му. Уведомлението по чл. 237 ал.3 от ТЗ е било депозирано до дружеството в вх. № 440 на 21.07.2023г. За декларацията по чл. 237 от ТЗ е видно, че е била изготвена и подписана на датата на провеждането събранието. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случай че е са били налице сочените материали е следвал това обстоятелство да бъде изтъкнато от лицата, които го твърдят на самото събрание, а такова твърдение не е протоколирано. Не се и твърди такова действие н ищеца. Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че разпоредбата на чл. 31 ал.3 от устава на дружеството предвижда нещо различно от чл. 234 ал.1 и чл. 237 ал.3 от ТЗ, а именно, че декларациите следва да бъдат представени преди да бъде избран члена на СД. Цитираната разпоредба от устава на дружеството е аналогична на законовата, която предвижда представянето на декларациите най-късно на датата на събранието. С оглед изложеното следва извода, че при провеждането на ОСА на 05.09.2023г. и вземането на решение по т. 8 от дневния ред на се допуснати нарушения на императивни разпоредби на закона или устава, поради което е следва да се отменя взетото решение за избор на нов член на СД. Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на КОС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение. При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат направените разноски по представения списък за адвокатско възнаграждение. Пълномощникът на въззивника е направил възражение за прекомерност на определеното и заплатено адвокатско възнаграждение, като моли то да бъде съобразен ос минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението е основателно и следва да бъде уважено, доколкото въззивното производство е протекло без процесуални усложнения. Минималният размер на същото по чл. 7 ал.1 т.10 от Наредбата е в размер на 1 250 лв. или 1 500 лв. с ДДС. Следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 500лв. с ДДС, а не претендираните 1 680 лв. с ДДС. Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът