Решение № 127 от 29.6.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 120/2026 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по повод постъпило искане от осъдения за възобновяване на делото. В искането се сочи, че в хода на същото са били допуснати съществени нарушения по смисъла на цитираната разпоредба, като се релевират съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 НПК – нарушения на материалния и процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. В искането се съдържат и данни в подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се за възобновяване на делото и изменение на постановения съдебен акт или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на служебния защитник на осъдения адв. С. К..

Прокурорът намира изложените в искането доводи за неоснователни и изразява становище за оставянето му без уважение.

Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия на решението на ОС-Пазарджик, с което е била изменена присъда на РС- Пазарджик чрез отмяната или изменението му по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на възобновяване съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото лице.

Разгледано по същество, искането е неоснователно, като

претендираните нарушения на касационните основания не се съдържат в делото, чието възобновяване се търси чрез извънреден способ за съдебен контрол.

С присъда № 91 от 19.12.2024 г. по НОХД № 728/2024 г. на РС– Пазарджик подсъдимият И. Г. Н. е бил признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от 21.12.2021г. до 16.05.2022г. в гр. Пазарджик и с. М., обл. П., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив - извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Д. Д. Г. и Н. Д. Н. и двамата от с. М., обл. П., за това, че ще съдейства като посредник за закупуването на жилище в гр. Пазарджик, а в последствие и че лично ще им продаде жилище в същия град, с което им е причинил имотна вреда в големи размери – в общ размер на 86 466 лв., както и в общ размер на 1 900 евро, от които 71 900 лева на Д. Г. и 14 566 лева и 1 900 евро на Н. Н. по деяния, както следва:

1. В периода 21.12.2021 г. до 23.12.2021 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и поддържал заблуждение у Д. Д. Г. от с. М., че ще съдейства за закупуване на жилище от ЧСИ, но трябвало да преведе сумата от 1680.00 лева като капаро по договора за покупка на имот и с това на 23.12.2021 г. в гр. Пазарджик и причинил имотна вреда в общ размер на 1680.00 лева;

2. В периода от 21.12.2021 г. до 29.12.2021 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и поддържал заблуждение у Д. Д. Г. от с. М., че ще съдейства за закупуване на жилище от ЧСИ за сумата от 47 000 лева, но трябвало да преведе сумата от 1560,00 лева като комисионна и с това на 29.12.2021 г. в гр. Пазарджик и причинил имотна вреда в общ размер на 1560,00 лева;

3. В периода от 03.01.2022 г. до 07.01.2022 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и поддържал заблуждение у Д. Д. Г. от с. М., че ще съдейства за закупуване на жилище в гр. Пазарджик, кв. „С.“, но трябвало да преведе сумата от 4000.00 лева като капаро и с това на 07.01.2022 г. в гр. Пазарджик e причинил имотна вреда в размер на 1160,00 лева;

4. В периода от началото на месец февруари на 2022 г. до 09.02.2022 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и поддържал заблуждение у Д. Д. Г. от с. М., че ще продаде жилище, находящо се на ул. „Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик, за което трябвало да преведе сумата от 60 000 лева и с това на 09.02.2022 г. в гр. Пазарджик и причинил имотна вреда в размер на 60 000 лева;

5. На 11.02.2022 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Д. Д. Г. от с. М., че ще и продаде жилище, находящо се на ул. „Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик, за което трябвало да преведе допълнително сумата от 3 000 лева и с това на посочената дата в гр. Пазарджик и причинил имотна вреда в размер на 3 000 лева;

6. В периода от началото на месец март на 2022 г. до 11.05.2022 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и поддържал заблуждение у Д. Д. Г. от с. М., че ще сключи с нея окончателен договор за продажба на жилище, находящо се на ул. „Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик, за което трябвало да преведе сумата от 3 300 лева и с това на 11.05.2022 г. в гр. Пазарджик и причинил имотна вреда в размер на 3 300 лева;

7. На 16.05.2022 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Д. Д. Г. от с. М., че ще и продаде жилище, находящо се на ул. „Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик, за което трябвало да преведе допълнително сумата от 1200 лева и с това на посочената дата в гр.

Пазарджик й причинил имотна вреда в размер на 1 200 лева;

8. В края на месец януари на 2022 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че ще съдейства за закупуване на жилище от ЧСИ на Д. Г., но трябвало да бъде преведена сумата от 800 лева за изравняване на капаро по договора за покупка на имот и с това на посочената дата в гр. Пазарджик е причинил на Н. имотна вреда в размер на 800 лева;

9. На 25.02.2022 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че следва да плати сумата от 11 576 лв., срещу което се задължил да прехвърли на Д. Г. жилище, находящо се на ул. „Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик и с това на посочената дата в гр. Пазарджик, е причинил на Н. имотна вреда в размер на 11 576 лева;

10. На 14.03.2022 г. в с. М. обл. П., с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че следва да заплати сумата от 1 600 евро, необходими за изготвяне на оценка на недвижим имот и с това на посочената дата в с. М., обл. П. му причинил имотна вреда в размер на 1 600 евро;

11. В края на месец март през 2022 г. в с. М. обл. П., с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че следва да заплати сумата от 300 евро и 100 лв., необходими за изготвяне на оценка на недвижим имот, който да продаде на Д. Г. и с това на посочената дата в с. М., обл. П. му причинил имотна вреда в размер на 300 евро и 100 лева;

12. В края на месец март през 2022 г. в с. М., обл. П., с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че следва да заплати сумата от 950 лв., необходими за плащането на такси по прехвърлянето на недвижим имот, находящ се на ул.„Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик, който да продаде на Д. Г. и с това на посочената дата в с. М., обл. П. му причинил имотна вреда в размер на 950 лева;

13. През месец април на 2022 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че следва да заплати сумата от 1140 лв., която била необходима за заплащане на такси по прехвърляне на жилище, находящо се на ул. „Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик и с това на посочената дата в гр. Пазарджик причинил на Н. имотна вреда в размер на 1140 лева - престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. За така извършеното престъпление на основание чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, вр. с чл. 54 от НК първостепенният съд е ОСЪДИЛ И. Г. Н. на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС районният съд е постановил така наложеното на Н. наказание лишаване от свобода да се търпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

Присъдата е била обжалвана пред Окръжен съд – Пазарджик, който с решение рег. № 47 от 23.02.2026 г. по ВНОХД № 210/2025 г. е изменил съдебния акт на първата инстанция. Окръжният съд е изменил присъдата на първостепенния съд след собствен анализ на доказателствата и след като е приел за установени нови факти, е приложил закона съобразно установеното по делото.

Окръжният съд е изменил присъда № 91 от 19.12.2024 г., постановена по НОХД № 728/24 г. на Пазарджишкия районен съд, като я е отменил в ЧАСТТА, с която подсъдимият И. Г. Н. от гр. П., е бил признат за виновен за това, че:

на 25.02.2022 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че следва да плати сумата от 11 576 лв., срещу което се задължил да прехвърли на Д. Г. жилище на ул. „Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик и с това на посочената дата в гр. Пазарджик, е причинил на Н. имотна вреда в размер на 11 576 лева; На 14.03.2022 г. в с. М. обл. П., с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че следва да заплати сумата от 1 600 евро, необходими за изготвяне на оценка на недвижим имот и с това на посочената дата в с. М., обл. П. му е причинил имотна вреда в размер на 1600 евро; в края на месец март през 2022 г. в с. М., обл. П., с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че следва да заплати сумата от 950 лв., необходими за плащането на такси по прехвърлянето на недвижим имот на ул. „Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик, който да продаде на Д. Г., и с това на посочената дата, в с. М., обл. П., му причинил имотна вреда в размер на 950 лева, като е признал подсъдимия И. Г. Н. за НЕВИНОВЕН за това, че: на 25.02.2022 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че следва да плати сумата от 11 576 лв., срещу което се задължил да прехвърли на Д. Г. жилище на ул. „Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик и с това на посочената дата в гр. Пазарджик, е причинил на Н. имотна вреда в размер на 11 576 лева; на 14.03.2022 г. в с. М. обл. П., с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че следва да заплати 1 600 евро, необходими за изготвяне на оценка на недвижим имот и с това на посочената дата в с. М., обл. П. му причинил имотна вреда в размер на 1600 евро; в края на месец март през 2022 г. в с. М., обл. П., с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че следва да заплати сумата от 950 лв., необходими за плащането на такси по прехвърлянето на недвижим имот на ул. „Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик, който да продаде на Д. Г., и с това на посочената дата, в с. М., обл. П., му причинил имотна вреда в размер на 950 лева, като го е ОПРАВДАЛ в тази част от обвинението за престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

ИЗМЕНИЛ е присъдата и в ЧАСТТА, с която подсъдимият И. Г. Н. е бил признат за виновен в това, че за времето от 21.12.2021 г. до 16.05.2022 г., в гр. Пазарджик и с. М., обл. П., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Д. Д. Г. и Н. Д. Н., двамата от с. М., обл. П., за това, че ще съдейства като посредник за закупуването на жилище в гр. Пазарджик, а в последствие и че лично ще им продаде жилище в същия град, с което им е причинил имотна вреда в големи размери – в общ размер на 86 466 лв., както и в общ размер на 1 900 евро, от които 71 900 лева на Д. Г. и 14 566 лева и 1 900 евро на Н. Н., като е НАМАЛИЛ размера на общо причинените вреди на 69 940 (шестдесет и девет хиляди деветстотин и четиридесет ) лева и 300 евро, от които 68 700 (шестдесет и осем хиляди и седемстотин) лева на Д. Г. и 1 240 (хиляда двеста и четиридесет/ лева и 300 (триста) евро на Н. Н., като за разликата до 86 466 лева го е ОПРАВДАЛ.

ИЗМЕНИЛ е присъдата и в ЧАСТТА, с която подсъдимият И. Г. Н. е бил признат за виновен в това, че за времето от началото на месец февруари на 2022 г. до 09.02.2022 г. в гр. Пазарджик, с цел да набави имотна облага за себе си, е възбудил и поддържал заблуждение у Д. Д. Г. от с. М., че ще й продаде жилище, находящо се на ул. „Г. Б.“ № * в гр. Пазарджик, за което е трябвало да преведе сумата от 60 000 лева и с това на 09.02.2022 г. в гр. Пазарджик й е причинил имотна вреда в размер на 60 000 лева, като е НАМАЛИЛ размера на причинената имотна вреда на 56 000 (петдесет и шест хиляди) лева, като за разликата до 60 000 лева го е ОПРАВДАЛ.

ИЗМЕНИЛ е присъдата и в ЧАСТТА, с която подсъдимият И. Г. Н. е бил признат за виновен в това, че в края на месец януари на 2022 г., в гр. Пазарджик, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Н. Д. Н. от с. М., че ще съдейства за закупуване на жилище от ЧСИ на Д. Г., но трябвало да бъде преведена сумата от 800 лева за изравняване на капаро по договора за покупка на имот и с това на посочената дата в гр. Пазарджик е причинил на Н. имотна вреда в размер на 800 лева, като е приел, че въведеното в заблуждение лице, за което е настъпила и имуществената вреда е Д. Д. Г..

Присъдата е била изменена и в гражданската си част.

В останалата си ЧАСТ присъдата на първостепенния съд е била ПОТВЪРДЕНА.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на осъдения, изразени в подадената до съда по възобновяване молба, че присъдата на първия съд е била постановена в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата, необоснована с оглед на събраните доказателства и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствата, които са произтичат най-вече от некоректното отчитане на съдебните актове, обуславящи възможността за квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив, което е рефлектирало и върху приложението на закона и справедливостта на наказанието.

Доводите във връзка с искането за възобновяване са неоснователни.

На първо място следва да бъдат разгледани тези, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, мотивирани с превратно тълкуване на доказателствата по делото. В тази връзка предвид общия характер на оплакването на осъдения, е достатъчно да се каже, че настоящата инстанция намира, че оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните доказателства не намират подкрепа в данните по делото, тъй като съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като са се ръководили изцяло от закона. Били са обсъдени и аргументите на защитата за наличието на всички елементи на престъплението. Всички доводи на защитата са били обект на внимание и обсъждане и в решенето на ПзОС. Последният е преценил особеностите на цялостното поведение на подсъдимия. Съгласно материалите по делото съдилищата са изпълнили всички свои задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 305 от НПК и чл. 339 от НПК, като са изложили подробни мотиви. Даден е бил и отговор на всеки един от изтъкнатите доводи.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на осъдения, че материалният закон не е бил приложен правилно, както по отношение квалифициране на деянието на осъдения Н. по чл. 26 ал. 1 НК, така и при правния извод, че същото е било извършено в условията на опасен рецидив, по смисъла на б. „а“ и б. „б“ на чл. 29 ал. 1 НК. Безспорно съгласно праната теория и съдебната практика продължаваното престъпление е едно престъпление, което се счита за довършено с приключване на последното единично деяние, което е било включено в продължаваната дейност. В този смисъл, ако дори и само последното деяние от продължаваното престъпление е било извършено след влизане в сила на осъждането, което обуславя рецидива, квалификацията опасен рецидив е налице, независимо, че част от отделните предходни прояви, които са част от продължаваното престъпление, да са били извършени и по-рано. Настоящият съд намира, че в подкрепа на това разбиране може да бъдат приведени и казусите, при които последното деяние от продължаваното престъпление е било извършено от подсъдимия като пълнолетен. В подобни случаи, той отговаря за цялото продължавано престъпление като пълнолетен, независимо, че част от деянията са били извършени, когато е бил непълнолетен (в този смисъл са например решение 56/1988 г. на ОСНК, решение № 62/1989 г. на ОСНК и др.). Съгласно съдебната практика, щом са налице всички признаци на продължаваното престъпление, последното не се прекъсва с пълнолетието на подсъдимия (решение № 195/1974 г. на 2 н. о. на ВС ). Цитираните хипотези са аналогични на коментираната пред настоящия съд от осъдения. При квалификацията опасен рецидив действително се изследва дали 5-годишният срок по чл. 30 ал. 1 НК е изтекъл към момента на извършване на инкриминираното

престъпление, а не към момента на извършване на отделните по-рано деяния (в този смисъл е решение № 240/2019 г. на ВКС ). Също така, изводимо от съдебната практика е и това, че при продължавано престъпление отделните деяния не се оценяват самостоятелно, а като елемент от едно общо престъпление. Практиката на ВКС многократно е подчертавала, че за рецидива има значение момента на цялостното престъпление, а не отделните актове, като законът не прави разлика кога в релевантния период е извършено деянието, т. е. кога е осъществено деянието при установяване на опасния рецидив - дали в начало, средата или края на 5-годишния период. В този връзка може да се посочи решение № 643/2024 г. на ВКС, където се сочи, че ако последното деяние от продължаваното престъпление е извършено след влизане в сила на присъдата, обуславяща опасния рецидив, дори част от деянията да са преди тази присъда, правилно това общо деяние (продължаваното престъпление), е било квалифицирано като извършено при условията на опасен рецидив, защото продължаваното престъпление е едно, единно престъпление. Продължаваното престъпление се отличава и с тази особеност, че то се състои от две или повече деяния, всяко от които осъществява поотделно едни или различни състави на едно и също престъпление, извършени са пред непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Обективните и субективните признаци на продължаваното престъпление са посочени изчерпателно в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НК. Правилното тълкуване на тази разпоредба налага извод, че между отделните деяния е налице такава обективна и субективна връзка, която ги характеризира не като самостоятелни престъпления, а като елементи на едно продължавано престъпление. За наличието на специфична връзка от съществено значение са периодите от време между отделните деяния, като в случая посочените такива са непродължителни, поради което продължителността не води до ограничаването им като самостоятелни престъпления.

Във връзка с оплакванията на осъдения Н. следва да се посочи още и това, че продължаваното престъпление поначало се квалифицира по потежкия състав, щом в него е включено дори и само едно деяние, което е квалифицирано. По по-тежкия състав се квалифицира продължаваното престъпление и когато относителната тежест на деянията, които представляват квалифицирани престъпления, е почти равна на тази на обикновените деяния, включени в него. Разпоредбата на чл. 26, ал. 4 НК се прилага само, когато включените в продължаваното престъпление деяния, които са квалифицирани престъпления, не се отразяват значително на цялостната престъпна дейност на дееца, но в подобен случай, квалифицираните обстоятелства се отчитат като отегчаващи при индивидуализация на наказанието. Данни за подобна хипотеза, обаче, не са налични по делото. Не може да се приеме, че в случая квалифициращите обстоятелства не се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, поради което последната не следва да се подвежда по по-лекия състав. В крайна сметка осъденият Н. и неговата защита не спорят за това, че част от отделните деяния, включени в процесното продължавано престъпление се явяват извършени при условията на опасен рецидив спрямо предходните осъждания на дееца, отразени в приложената в кориците на делото справка за неговата съдебна „автобиография“. При това положение, обаче, цялостната продължавана дейност законосъобразно е била квалифицирана като извършена при условията на опасен рецидив, както по б. „а“, така и по б. „б“ на чл. 29, ал. 1 от НК.

Във връзка с изложеното не могат да бъдат споделени оплакванията на молителя, че районният съд е приел наличие на рецидив по чл. 29 НК без да анализира началния момент на продължаваното престъпление и момента на влизане в сила на предходната присъда. Съдът механично бил възприел, че след като част от деянията са били извършени след 16.03.2022 г. е налице рецидив. Не бил извършил задълбочен правен анализ на естеството на продължаваното престъпление. Въззивната инстанция била потвърдила извода без да извърши самостоятелно материално-правно тълкуване на чл. 26 НК. Според осъдения Н. липсвал и анализ на принципния въпрос може ли престъпната дейност, започнала преди влизане в сила на предходна присъда, да бъде квалифицирана изцяло като извършена при условията на рецидив. Н. е релевирал, че рецидивът изисква предходно осъждане с влязла в сила присъда, а към 21.12.2021 г. не е бил осъден с влязла в сила присъда, поради което началото на процесната му престъпна дейност не било осъществено при рецидив. Другият довод, който е навел е, че систематичното тълкуване на чл. 26 НК третирало отделните деяния като едно престъпление. А ако началото на тази престъпна дейност, било извършено при липса на рецидив, възниквал въпросът можело ли едно и също продължавано престъпление частично да бъде „преообразувано“ в рецидив. Според жалбоподателя, законът не

предвиждал подобна „хибридна конструкция“. Приемането на обратното водело до това, че едно престъпление, започнало без рецидив, впоследствие автоматично се трансформирало в рецидив, а наказателният закон не предвиждал разширително тълкуване във вреда на подсъдимия, както и в нарушение на принципа, че без закон няма наказание. Съдът бил допуснал неправилно приложение на материалния закон, а той не можел да се прилага при съмнение относно времевия момент, като в случая престъпната дейност била започнала преди влизане в сила на предходната присъда, което поставяло под съмнение изцяло приложението на чл. 29 НК. Съдът бил разширил приложението на чл. 29 НК извън неговия смисъл.

Разпоредбата на чл. 314 от НПК задължава въззивният съд да извърши служебна проверка на присъдата в нейната цялост. Контролът обхваща не само дейността по събиране и проверка на доказателствата, но и фактическите констатации и правните изводи на първостепенния съд. Без значение са пълнотата на оспорването и характера на наведените възражения и доводи от страните. Въззивният съд е длъжен да извърши пълна фактическа и правна проверка на невлязлата в сила присъда, която е ограничена само от забраната за влошаване на положението на подсъдимия.

В акта на въззивния съд действително е била отразена констатацията, че при собствена преценка на доказателствената съвкупност съдът е изградил фактическата обстановка, която се разминава в известна степен с тази, приета от първата инстанция без да обосновава различни правни изводи. Възприемането на фактическите и правните изводи на първостепенния съд от втората инстанция само по себе си не е нарушение. В случая, след като изложеното от първостепенния съд по отношение на наличието на квалифициращото обстоятелство опасен рецидив изцяло е било възприето, не е имало задължение на въззивния съд да извършва отново цялостно и задълбочено обсъждане на тези въпроси. От съдържанието на мотивите към присъдата на районния съд е видно, че на подсъдимия е било повдигнато обвинение за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, като тази правна квалификация е била изведена от конкретни осъждания на подсъдимия. Това е видно от съдържанието на присъдата, като в мотивите към нея първата инстанция е посочила, че съгласно справката за съдимост на Н., с присъда № 219 от 08.10.2014 г. по НОХД 969/2014 г. по описа на PC Пазарджик, влязла в законна сила от 24.10.2014 г. подсъдимият е бил осъден за извършено тежко престъпление от общ характер като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението, на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е било отложено за срок от четири години. С присъда № 104/19.10.2021 г. по НОХД № 3018/2022 г., влязла в законна сила от 16.03.2022 г. по описа на PC Пловдив, Н. е бил осъден за престъпление по чл. 210, ал. 1 т. 3 и 4, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и осем месеца, които следвало да изтърпи при строг режим. На основание чл. 68 ал.1 от НК съдът е постановил определеното по НОХД № 969/2014 г. по описа на PC Пазарджик, наказание лишаване от свобода в размер на 1 г. и 6 м., да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, изцяло и отделно от наложеното по НОХД 3018/2022 г. наказание. Престъплението по настоящето производство е било извършено в периода от 21.12.2021 г. до 16.05.2022 г., т. е. преди по гореописаните присъди да е изтекъл срокът по чл. 30, ал. 1 от НК. Н. е извършил престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като изпълнението на наказанието не било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК, както и след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година и изпълнението на наказанията не е било отложено по реда на чл. 66 от НК. Гореописаните осъждания на Н., както е посочил първостепенния съд, квалифицират извършеното от него деяние по настоящето дело, като такова, извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК (в този смисъл е изложеното на л. 18 от мотивите към присъдата).

Настоящият съд намира, че не може да се приеме за ползващ подсъдимия довод факт, че част от началните деяния на продължаваното престъпление са били извършени преди влизането в сила на едно от предходните осъждания на Н., доколкото не е изтекъл срока по чл. 30, ал. 1 НК. Законодателят не прави разлика при установяване на института „опасен рецидив“ кога е осъществено деянието, извършено при условията на чл. 29, ал. 1 НК - дали в началото, в средата или в самия край на установения в чл. 30, ал. 1 НК петгодишен период. Подсъдимият Н. е следвало да съобразява

поведението си с възможността всяко последващо негово престъпно деяние да бъде квалифицирано като извършено в условията на опасен рецидив и да се въздържа от подобни действия. Както се посочи за случая, дори самият молител и неговият служебен защитник не оспорват това, че преобладаващата част от отделните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, действително са били осъществени след влизане в сила на присъдите на дееца и предходните му осъждания, поради което подобни деяния са били извършени, както след като Н. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК (опасен рецидив по б. „а“ на чл. 29, ал. 1 НК), така и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне да едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. В посочения вече по-горе смисъл, в такъв случай, продължаваното престъпление по начало се квалифицира по по-тежкия състав, щом в него е включено дори и само едно деяние, което е квалифицирано. По по-тежкия състав се квалифицира продължаваното престъпление и когато относителната тежест на деянията, които представляват квалифицирани престъпления, е почти равна на тази на обикновените деяния. В случая, включените в продължаваното престъпление деяния, които се явяват престъпления, извършени при условията на опасен рецидив (квалифицирани престъпления), са преобладаващи, а и се отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, поради което последната правилно е била подведена по по-тежко наказуемия състав във връзка с квалифициращите обстоятелства за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив.

Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание са били изцяло обвързани с оплакванията на молителя от неправилно приложение на материалния закон и погрешно квалифициране на процесното продължавано престъпление по по-тежко наказуемия престъпен състав за продължаваното престъпление. Подобно съществено нарушение не се установява в случая, а заявената явна несправедливост на наказанието е била изцяло мотивирана с необходимостта от определяне на наказанието при друго санкционна рамка, посочена за по-леко наказуемия престъпен състав на измамата. В случая не е налице очевидно несъответствие между стореното с целите наказанието, поради което не се налага да се проявява по-голяма снизходителност.

Предвид изложеното, липсват нарушения от поддържаните в искането за отмяна или корекция по реда на възобновяването на въззивното решение, с което е била изменена присъдата на първостепенния съд, поради което същото е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Във връзка с посочените съображения искането на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение.

Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив