Решение № 1705 от 12.12.2024 г. на Административен съд - Смолян по дело № 27/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 - 196 от Административно процесуалния кодекс. Делото е образувано е по жалба на П. Т. З. от [населено място] срещу разпоредбата на чл.53 ал.2 т.3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община [област], с искане за нейната отмяна като незаконосъобразна или обявяването й за нищожна. Според жалбата ОбС-[област] няма компетентност да урежда размер на цени за входен билет за посещение на музей, докато такова законово правомощие да определи цената за входен билет в музея е законово делегирано само на директора на музея, съгласувано с финансиращия музея орган, по аргумент на чл.187/2/ от Закон за културното наследство. Жалбоподателят е обосновал правния си интерес да оспорва текста от наредбата. В жалбата се твърди още, че ответникът не е спазил административно-производствените правила на чл.26 и чл.28 ЗНА, при издаване на оспорената част от Наредбата като не е публикувал проекта на сайта на общината поне 30 дни преди издаване на Решение №152/2018г. на ОбС-[област], с което е нарушил принципите за съгласуваност, предвидимост, стабилност, обоснованост, откритост и необходимост. Липсвали доклад и мотиви за приемане на оспорената разпоредба и анализ за съответствието й с правото на Европейския съюз /то в случая няма съответствие с вътрешното право/, както липсва и информация за очакваните финансови постъпления в общинския бюджет. В съдебно заседание жалбоподателят З. лично поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноските по делото. След връщане на делото от Върховния административен съд за продължаване на производството е постъпила молба за присъединяване от Т. И. Д. от [населено място]. Поддържат се аргументите от жалбата на П. З. с искане да се постанови решение, с което да се прогласи за нищожна или да се отмени като незаконосъобразна разпоредбата на чл.53 ал.2 от Наредбата за посещение на Археологически комплекс „П.“ т.3 цена на билет за възрастни 6.00лв. Претендира разноски. Постъпили са писмени бележки от пълномощника на П. З. и Т. Д. адвокат Б. Б. с молба да се уважат жалбите по подробно изложение в тях доводи и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът чрез писмено становище на процесуалния си представител юрисконсулт И. счита жалбата за неоснователна и претендира да се отхвърли.Оспорва и жалбата на новоконституираната страна Т. Д. като недопустима и неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за двамата жалбоподатели. Представителят на Окръжна прокуратура-[област] изразява становище за допустимост и основателност на жалбата. Административен съд-[област], в настоящия състав, като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Предмет на оспорване по настоящото дело e разпоредбата на чл.53 ал.2 т.3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община [област]. Съгласно посочената разпоредба, Общински съвет [област] определя цена на билет за възрастни/ над 18 години/ – 6лв. за посещение на Археологически комплекс „П.“. Жалбоподателят П. З. е от [населено място], е пълнолетен. Твърди в жалбата, че често посещава Археологически комплекс „П.“. За посещенията представя фискални бонове от 2017г. и фактура от 2023г., като твърди, че е засегнат пряко, лично и непосредствено от оспорената разпоредба на Наредбата. Според жалбоподателя З. горепосочената разпоредба на Наредбата противоречи на чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство, съгласно която, цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Затова се излагат съображения за нищожност на оспорената разпоредба, евентуално нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила за нейното приемане. Оплакванията на Т. Д. са аналогични на оплакванията в жалбата на П. З.. По силата на Решение №15 от 13.01.2012г. на Министерски съвет на РБ Археологически комплекс „П.“ се отнема от Министерство на културата и се предоставя безвъзмездно на община [област] за управление, при спазване разпоредбите на ЗКН. Предаването на имота публична държавна собственост е извършено с Договор №РД-ДС-64 от 03.04.2012г. между Областна администрация на [област] и Община [област], а според чл.9 т.2 от договора Община [област] като ползвател на недвижимия имот културна ценност има право да реализира приходи от входни билети, рекламни материали и други. С Решение №673 от 17.09.2021г. на Министерски съвет се предоставя безвъзмездно за управление недвижима културна ценност –публична държавна собственост Археологически комплекс „П.“, на община [област] за срок от 10 години. Разпоредено е отношенията между музея и община [област] да се уредят с договор. А видно от Договор №РД-11-00-280/01.11.2021г. между Министерство на културата и Община [област], общината се задължава да осигури необходимите средства за управлението и поддържането на държавния имот….и да разходва приходите от археологическата недвижима културна ценност в съответствие с чл.12 ал.10 от ЗКН. Разпоредено е да се сключи договор с Регионалния исторически музей-[област], на основание чл.12 ал.6 от ЗКН. При така установеното, съдът направи следните правни изводи: Жалбата на П. З. е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, обосновала наличието на правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК. В този смисъл по делото е постановено Определение №10982/15.10.2024г. по адм.дело №8821/2024г., Първо отделение. Конкретно за присъединяването към оспорването на лицето Т. Д., нормата на чл.189 ал.2 разпорежда, че всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването до началото на устните състезания при всяко положение на делото. В случая молбата за присъединяване на Д. е подадена преди началото на устните състезания по делото. Разгледана по същество, жалбата е основателна. По силата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на [държава], общинските съвети имат правото да определят размера на местните такси, по ред установен със закон. В съответствие с посочената конституционна разпоредба и разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ, общинските съвети приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. На основание чл. 28, ал. 1 от Закона за културното наследство, държавните, регионалните и общинските музеи са културни и научни институти, които се създават, управляват, финансират, преобразуват и закриват при условията и по реда на този закон и на Закона за закрила и развитие на културата. В същото време нормата на чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство гласи, че цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. По делото няма спор, че Регионален исторически музей-[област] е на бюджетна издръжка от община [област]. Разпоредбата на чл.53 ал.2 т.3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община [област] е приета с Решение на Общински съвет [област] №152 от 26.07.2018 г., при действието на чл. 187, ал. 2 ЗКН (обн.ДВ бр. 19/13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.). А както се посочи по-горе, чл.187 ал.2 предвижда, че цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. По този начин специалният закон е изключил от компетентността на общинския съвет правомощията за определяне на цените за вход на музеи, финансирани от бюджета на общината. При това положение съдът приема, че Общински съвет-[област] няма правомощие да определя с наредба цените на входните билети за музея, което обуславя нищожност на оспорената разпоредба на чл.53 ал.2 т.3 от НОАМТЦУ и съдът следва да обяви нейната нищожност. По делото не е представена заповед на директора на РИМ-[област] за определяне на цените на входните билети за Археологически комплекс „П.“, нито се твърди, че такава е била издадена. По изложените доводи съдът намира, че оспорването на П. З. и Т. Д. е основателно и следва да се прогласи нищожността на оспорената разпоредба от наредбата на община [област]. Съдът намира за неоснователни оплакванията на оспорващия за съществени нарушения на процедурата по приемане на наредбата. При този изход на спора, ответникът дължи на жалбоподателя З. и присъединилата се към оспорването Т. Д. заплащането на направените по делото разноски, което искане е направено своевременно. Съгласно представения списък на разноските на П. З. /л.127 от делото/, претендират се разноски общо 1244 лв., от които 11 лв. такса за образуване на делото и такса превод, 32 лв. за обявление в ДВ и такса превод и 1200 лв. договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Видно е, че се касае за дело без определен материален интерес, което не се отличава с фактическа или правна сложност, оспорва се само един текст от наредбата, поради което следва да се присъди възнаграждение в минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 1000лв., съответно подлежат на възстановяване от ответника общо направените разноски в размер на 1043лв. Ще следва ответникът да понесе и разноските по делото на присъединалата се към оспорването Т. Д., която документира направени разноски за внесен в брой адвокатски хонорар в размер на 1000лв. Този размер не надвишава минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така че следва да се изплати в същия размер. Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – [област], в настоящия тричленен състав,