Решение № 2230 от 20.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 849/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба от „•••••“ ООД, ЕИК ••••••••••, представлявано от управителя му И. Т. депозирана чрез адв. Я. К. от АК – Пловдив, редовно упълномощен срещу Наказателно постановление № 004311 от 29.11.2023 г. издадено от И. Г. Б. - Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на „•••••“ ООД на основание чл. 71 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ЗПЦСЦУПС) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗПЦСЦУПС. С жалбата от „•••••“ ООД депозирана чрез адв. Я. К. от АК – Пловдив се твърди, че към дружеството-жалбоподател не е била отправяна покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). Посочва се, че в атакуваното наказателно постановление се съдържат различни дати, на които се сочи да е било извършено нарушението, което ограничавало правото на защита на дружеството. Сочи се, че в момента на извършване на проверката от страна на дружеството-жалбоподател не е присъствал негов представител, а само служител, който не бил упълномощен да води комуникация с представители на държавни институции. Твърди се, че АНО не е взел предвид изпратено становище от страна на дружеството, относно извършената проверка. Навеждат се доводи, че наказващият орган не е изложил мотиви за неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното и с жалбата се иска съдът да отмени издаденото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и се иска присъждане на сторените от дружеството разноски. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-жалбоподател „•••••“ ООД се представлява от адв. Я. К. от АК – Пловдив, който пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление по подробно изложените в жалбата аргументи. Адв. К. сочи, че в АУАН и Наказателното постановление има съществена неяснота относно датата на твърдяното нарушение, доколкото са посочени три дати на извършване на нарушението, което нарушава съществено правото на защита на санкционираното дружество, както и че свид. Л. не е имало компетенции да комуникира с институции. Адв. К. моли да бъдат присъдени и сторените от дружеството разноски. Въззиваемата страна - Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите (КЗП),редовно призована не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от гл. юрисконсулт А. Д. (с приложено пълномощно) при РД София при КЗП по същество на делото, в което се моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено и се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното: По повод постъпила в Комисия за защита на потребителите жалба/сигнал от Д. Л. Б., която закупила на 21.06.2023 г. от търговски обект - магазин на „•••••“ ООД кислороден концентратор, за който твърди, че били накърнени правата съгласно предоставеното заявление за търговска гаранция, служителите на КЗП – Л. М. и А. Ш. на 18.07.2023 г., извършили проверка на място в търговския обект, стопанисван от „•••••“ ООД, находящ се в ••••••••••. За проверката бил съставен Констативен протокол № К-2757084. В протокола, служителите на КЗП вписали, че установили от предоставено им от служител в търговския обект – Е. Л., „заявление за предоставяне на търговска гаранция“ /гаранционна карта/, че в същото били вписани отменени разпоредби от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно чл. 112 – чл. 115 ЗЗП. Констативният протокол № К-2757084 от18.07.2023 г. бил подписан от служителя, но не и от управителя на дружеството към датата на проверката или негов пълномощник. На 08.09.2023 г. била изпратена покана № С-03-3744/08.09.2023 г., чрез Български пощи до управителя на „•••••“ ООД за явяване на 14.09.2023 г. от 10:00 часа в КЗП за съставяне и връчване на АУАН. Поканата била получена в дружеството на 14.09.2023 година. На 14.09.2023 г. бил съставен АУАН в отсъствие на нарушител на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН, като актосъставителят – Л. М. квалифицирала нарушението като такова по чл. 40, ал. 2, т. 1 ЗПЦСЦУПС, а именно, че дружеството „•••••“ ООД не посочвало ясно в заявлението за предоставяне на търговска гаранция, „че при несъответствие на стоките потребителят има правни средства за защита срещу продавача, които не са свързани с разходи за него, и че търговската гаранция не засяга тези средства на защита на потребителя“. В АУАН била посочена като дата на извършване на проверката в магазина на дружеството жалбоподател 21.06.2023 г., а като основание за проверката било записано, че същата е била извършена по повод постъпила в КЗП жалба с вх. № С-03-3744 от 06.07.2023 година. Като дата на извършване на нарушението в АУАН са посочени две различни дати – 21.06.2023 г. и 18.07.2023 година. АУАН бил подписан от двамата свидетели, извършили гореописаната проверка, а именно Л. М. и А. Ш.. АУАН не бил предявен на представител на дружеството-жалбоподател. Не били извършени опити за редовно връчване на АУАН. На 26.09.2023 г. АУАН бил изпратен на електронната поща (имейл) на дружеството – info@adapt.bg, във формат “.pdf”, която електронна поща от КЗП установили посредством справка на актуалното състояние на „•••••“ ООД (актуална към 16.09.2020 г.) в ТТРЮЛНЦ, извадка от „Апис Регистър+“ от 26.09.2023 година. Въз основа на така съставеният АУАН, при идентична фактическа обстановка и правна квалификация на 29.11.2023 г. било издадено процесното Наказателно постановление № 004311 от 29.11.2023 г., издадено от И. Б. - директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, с което на „•••••“ ООД на основание чл. 71 от ЗПЦСЦУПС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 1 ЗПЦСЦУПС. По доказателстава: Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласните доказателствени средства: показанията на разпитания свидетел в хода на съдебното следствие – свид. Е. Л., както и писмените, приобщени по реда на чл. 283 НПК: Акт № 004311 от 14.09.2023 г., писмо от КЗП с изх. № С-03-7267/14.12.2023 г. и известие за доставяне на НП, известие за изпращане на жалба по •••, Заповед № 326 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП; Заповед № 984/07.11.2023 г. на Председателя на КЗП, Заповед № 1012/10.11.2023 г. на Председателя на КЗП, писмо покана от КЗП с изх. № С-03-3744/08.09.2023 г. и известие за доставянето му, справка от „Апис Регистър+“ за актуално състояние на „•••••“ ООД, Констативен протокол № К-2757084 от 18.07.2023 г., жалба до КЗП от Д. Б., разпечатка от електронно писмо с изх. № С-03-3744/26.09.2023 г. от КЗП до „info@adapt.bg“, пълномощни, трудов договор и трудова характеристика на свид. Е. Л., примерна гаранционна карта издавана от „•••••“ ООД с дата 19.07.2023 година. Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което per argumentum а contrario на разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници, а само ще маркира основните моменти по доказателствата. Съдът дава вяра на показанията на свид. Л., в които излага личните си възприятия относно извършената проверка от страна на служителите на КЗП. Потвърждава, че именно тя е служителят, който е „обърнал внимание“ на проверяващите, тъй като всички консултанти в магазина били заети, както и че тя е дала гаранционна карта, изискана в хода на проверката. В показанията си заявява, че не е влизало в служебните задължения да участва в проверки или да комуникира с институции. От останалите писмени доказателства недвусмислено и безпротиворечиво се установява причината за проверката, фактът на нейното извършване, констатациите направени в хода , реда, по който е съставен на АУАН, начина на предявяването му и издаването на процесното НП, както и компетентността на овластените да съставят АУАН и да издават НП органи. Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и в косонанс изграждат възприетата от съда фактическа обстановка. Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното юридическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, същата е депозирана в законоустановения срок, видно от известието за доставяне на НП, чрез Български пощи, същото е получено от дружеството жалбоподател на 20.12.2023 г., а жалбата, видно от известието за изпращане от ••• е подадена на 28.12.2023 година. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, оправомощени със съответните заповеди, които са приложени в административнонаказателната преписка. За оправомощаването на актосъставителя е приложена Заповед № 326 ЛС/22.04.2015 г. на Председателя на КЗП, а за административнонаказващия орган, издал процесното НП – Заповед № 984/07.11.2023 г., както и Заповед № 1012/10.11.2023 г. на Председателя на КЗП При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени сроковете предвидени в чл. 34 ЗАНН. Настоящият съдебен състав обаче констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на процеса, поради което и споделя доводите на дружеството в тази насока. Процесуалните нарушения са свързани със съставянето на АУАН, както и неговото връчване на дружеството-жалбоподател. Действително от КЗП е отправена покана до управителя на „•••••“ ООД от 08.09.2023 г., видно от приложеното по преписката писмо с изх. № С-03-3744/08.09.2023 година. С поканата е бил призован управителят И. Т., или упълномощено от него лице, да се яви на 14.09.2023 г. в 10:00 часа в КЗП за съставяне и връчване на АУАН. Фактът, че управителят или негов пълномощник не се е явил на посочената дата и час за съставяне на АУАН обаче не може да се счете като достатъчен, за да приеме КЗП, че следва да се състави АУАН в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. За да се състави АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН следва нарушителят да е бил надлежно потърсен и поканен да се яви на определената дата, час и място за осъществяване на това процедурно действие. Очевидно от приложените доказателства дружествотожалбоподател е било лишено от време да изпрати представител за съставяне на АУАН. Самият срок от съставяне и изпращане на поканата (08.09.2023 г.) до посочената дата за явяване на управителя или негов пълномощник (14.09.2023 г.) е по-кратък от 7 дни. По този начин КЗП е ограничило правото на дружеството да организира защитата си. Доколкото в известието за доставяне на поканата липсва точен час на получаване, а е отбелязана само дата, то не може да се приеме, че управителят (представляващ дружеството) е бил редовно уведомен, респективно поканен за съставяне и връчване на АУАН. За пълнота следва да се отбележи, че в поканата не са посочени последиците в случай на неявяване на представител на дружеството сочено за нарушител. В текста в поканата е посочено единствено че „в случай на неявяване проверката ще бъде придвижена по законоустановения ред“, като не става ясно каква проверка визира КЗП и кой е „законоустановения ред“ за нейното „придвижване“. Следващият процесуален порок, констатиран от настоящия състав на съда се изразява в липсата на редовно връчване на съставения АУАН. Същият е изпратен по електронна поща на дружеството, като не е спазен императивно установеният ред за процесуалното действие „предявяване на акт за установяване на административно нарушение“. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН „актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да г о подпише…“. В случая актът е (неправилно) съставен в отсъствие на нарушител съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, тъй като актосъставителят е лишил дружеството-жалбоподател от възможност да присъства, чрез негов представител на съставянето на акта, следователно приложимата разпоредба следва да е тази на чл. 43, ал. 4, която гласи, че „когато актът е съставен в отсъствието на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Служителите на КЗП са приели, че в ЗАНН е неуреден въпросът за връчване на АУАН. Редът за връчване, който от КЗП са предприели очевидно е по чл. 178, ал. 10 НПК, според който „когато връчването не може да се извърши по реда на ал. 1-7 (на чл. 178 НПК), по преценка на органа призовки, съобщения и книжа може да се връчват и на посочен електронен адрес“. АУАН е изпратен на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 178, ал. 10 НПК на електронната поща на дружеството-жалбоподател, без да се отчете факта, че електронната поща не е била предоставяна от страна на дружеството за връчване на призовки, съобщения и книжа. В допълнение в електронното съобщение (имейл) с изх. № С-03-3744/26.09.2023 г. е направен опит за цитиране на разпоредбата на чл. 180, ал. 10 НПК (без да е посочена самата разпоредба), като е изложено, че „съобщението, съдържащо информация за изтегляне на НП, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, а в случай, че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичане на срока за изтегляне.“ (текста на разпоредбата на чл. 180, ал. 10, изр. 1-во НПК). Служителят на КЗП, изготвил коментирания имейл е пропуснал да посочи и изр. 2-ро на чл. 180, ал. 10 НПК, което гласи, че „ако лицето не върне потвърждение за изтеглянето, връчването се извършва по общия ред“ . Подобен опит за заобикаляне на императивни процесуални норми, чрез превратното им цитиране от страна на КЗП, е недопустим. На следващо място следва да се отбележи, че редът за предявяване и връчване на АУАН е строго регламентиран в ЗАНН. Също е необходимо за пълнота на изложението да се посочи, че АУАН не попада сред визираните в чл. 178, ал. 10 НПК (призовки, съобщения и книжа), а е строго формален документ, основополагащ, иницииращ административнонаказателното производство и поставя рамката на административнонаказателното обвинение. Целта на предявяването на акта е да се запознае нарушителят с него и да има възможност в срок да се защити срещу описаното в акта нарушение, като отправи възражения по време на съставянето му, както и да има възможност в 7-дневен срок от подписването му да отправи и писмени възражения. Правото на възражение е пряко свързано с правото на защита на нарушителя. В конкретният случай не може да се счита, че акта е предявен на нарушителя, тъй като в АУАН № 004311/14.09.2023 г. липсва подпис на законен представител на соченото за нарушител дружество. Липсват и каквито и да е отбелязвания в акта, че представител на дружеството е отказал да го подпише, съгласно императивната разпоредба на чл. 43, ал. 2 ЗАНН. По този начин е пренебрегнато правото на защита на дружеството-жалбоподател и този порок сам по себе си е достатъчен за отмяна на атакуваното НП. От друга страна, наказващият орган е пропуснал да извърши дължимата проверка съгласно чл. 52 ЗАНН и това е видно от факта, че АУАН не е бил предявен на нарушителя, но не е бил върнат веднага на актосъставителя за предявяването му по надлежния процесуален ред. За целите на изложението настоящата инстанция счита, че е редно да посочи, че императивността на изискването за лично предявяване на АУАН на нарушителя намира израз и в разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН и спиране на производството, ако нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. В случая нарушителят е бил известен, но от страна на КЗП не са положени никакви усилия АУАН да бъде съставен и предявен по реда установен в ЗАНН. Не е направен втори опит за покана с разумен срок за явяване, след като в КЗП се е върнало известието за доставяне, от което е видно, че поканата е била връчена в неуточнен час в деня, в който е следвало да се яви представител на дружеството за съставяне и предявяване на АУАН. Вместо това е бил съставен АУАН, в отсъствие на нарушителя без надлежно отбелязване за това в разписката инкорпорирана в акта. На следващо място, настоящият състав констатира и друго нарушение на административнопроизводствените правила, а именно нарушение на изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН – в АУАН липсва посочване на точна дата на извършване на нарушението. Този порок е възпроизведен и в процесното НП. От една страна в АУАН е посочено, че на 21.06.2023 г. е направена проверка в магазин за медицински изделия, стопанисван от дружеството-жалбоподател, а проверката е на основание постъпила жалба в КЗП на 06.07.2023 г., като за проверката е съставен Констативен протокол К- 2757084 от 18.07.2023 г., което е хронологически абсурдно. Невъзможно е проверката, в хода на която е установено нарушението да предхожда с 15 /петнадесет/ дни жалбата, която я е инициирало. Като дата на извършване на нарушението в АУАН се сочат две различни дати, а именно 21.06.2023 г. и 18.07.2023 година. В наказателно постановление № 004311/29.11.2023 г. горепосоченото разминаване в датите не е санирано, като също е посочено, че при извършената на 21.06.2023 г. проверка, инициирана по жалба от 06.07.2023 г. в горецитирания магазин е установено нарушение, извършено на 18.07.2023 година. Подобно нарушение на процесуалните правила (по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН) се явява съществено и неминуемо води до отмяна на атакуваното НП. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че в конкретния случай съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при положение, че не му е предоставен разумен срок да се яви за съставянето му, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило цялото административнонаказателно производство и води до процесуална незаконосъобразност на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление, което обосновава отмяна на последното, независимо от последващите съществени нарушения допуснати в хода на административнонаказателното производство. С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. По разноските: С оглед изхода на делото, право на присъждане на разноски има дружеството-жалбоподател „•••••“ ООД. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производства пред районния съд, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл. 143 АПК, а според чл. 144 АПК „за неуредените в този дял (Дял III АПК) се прилага ГПК“. Според чл. 80 ГПК „страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция“. В настоящия случай, това законово изискване е изпълнено и съдът следва да уважи направената претенция. Същата е в минималния размер, съобразно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно в размер на 400,00 /четиристотин/ лева и следва да бъде уважена като Комисия за защита на потребителите следва да бъде осъдена да заплати на „•••••“ ООД горепосочената сума, вече с нейната равностойност в евро, а именно – 204.52 /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ евро. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,