Решение № 651 от 13.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 49890/2023 г.

Гражданско дело № 20231110149890 по описа за 2023 година Исковете са с правно основание чл. 534, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Ищеца Е. Ц. Д. с ЕГН ••••••••••, от ••••••• , чрез адвокат И. Ч. от САК, със съдебен адрес •••••, твърди в исковата си молба, В исковата молба ищецът твърди, че на 30.01.2017 г. ответникът издал в негова полза запис на заповед, по силата на който безусловно и неотменно се задължил за сумата от 3 510 лева, с уговорка „без протест“, с падеж на 05.09.2017 г. и място на плащане в гр.•••. Поддържа, че с настъпването на падежа задължението не било платено, поради което от 19.04.2017 г. започнал да тече тригодишния давностен срок за предявяване на менителничния иск срещу платеца, т.е. към датата на подаване на исковата молба в съда искът на приносителя бил погасен по давност. Обосновава правния си интерес от предявения иск с предвидения в разпоредбата на чл.534, ал.1 ТЗ субсидиарен иск за неоснователно обогатяване срещу издателя на менителничния ефект да размера на инкорпорираното в записа на заповед парично вземане. Поддържа, че вредата се изразява в невъзможността имуществото на приносителя да се увеличи с паричната сума по менителничния ефект, тъй като вземането по ценната книга не може да бъде събрано, поради изтекла давност, а обогатяването на издателя се състои в това, че последния спестява разходи за погасяване на задължението. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по производството разноски.. В съдебно заседание искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски. Ответника М. И. М. с ЕГН •••••••••• , от •••••••, представлявано от назначения му особен представител адв. И. А. от САК, със съдебен адрес •••••, в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който заявява, че предявените искове са неоснователни. Оспорва почерка и подписа на издател в записа на заповед, както и че претендираните суми се дължат от ответника. Поддържа се становище, че между страните не е имало гражданскоправни отношения, които да породят задължение за плащане по предявения иск. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове. Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е приложен заверен препис на запис на заповед, издаден на 30.01.2017 г. в гр.••от ответника М. И. М., с падеж 05.09.2017 г., по силата на който последният се е задължил безусловно и неотменимо да плати на ищеца Е. Ц. Д., в качеството му на поемател по ценната книга, сумата от 3 510 лева. В проведеното на 14.07.2025 г. първо открито съдебно заседание по делото ищеца е представил, като съдът с протоколно определение е приел и приложил като доказателство по делото ориганал на цитирания документ – Запис на заповед, издаден на 30.01.2017 г., като е установил пълната идентичност с първоночално представеното копие. С определение № 37166 от 05.09.2025 г. съдът е открил производство по чл.194, ал.1 ГПК, като е допуснал извършването на съдебно – графологическа експертиза, със задача вещото лице след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде отговор на поставените в отговора на исковата молба от особения представител на М. М. въпроси. Видно от същото е, че след изследване на оригинала на записа на заповед от 30.01.2017 г. и сравнителен материал от заявления за издаване на документи за самоличност на ответника, вещото лице е категорично, че подписът, положен в мястото за „издател“ в запис на заповед от 30.01.2017 г., е на ответника М. И. М.. Други относими и допустими доказателства не са представени по делото. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: А. По иска с правно основание чл.534, ал.1 ТЗ: Съобразно правилата на чл.154, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно възникване на валидно менителнично правоотношение по запис на заповед, по който е настъпил падежът, както и настъпването на вреда за него поради изгубване исковете по записа на заповед поради давност. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на процесната сума, или направените с писмения отговор правоизключващи и правопогасяващи възражения. Съгласно разпоредбата на чл.531 ТЗ, приложима досежно записа на заповед съгласно препращащата разпоредба на чл.537 ТЗ, исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. Правната последица от погасяване на менителничния иск по давност е прескрибиране на менителничния ефект. С изтичането на давнoстта се преклудира правото на поемателя на ценната книга да иска принудително осъществяване на вземането си и материалното му право не се ползва със защита. След изтичане на давността приносителят му може да проведе единствено защита по чл.534 ТЗ с нарочен иск, основан на неоснователно обогатяване. Правото да се предяви специалният менителничен иск по чл.534 ТЗ възниква, когато е погасено правото на иск по чл.531, ал.1 ТЗ. Прекият менителничен иск и искът по чл.534 ТЗ са две различни средства за защита, характеризиращи се с различни правни основания. Първият се основава на права, произтичащи от едностранна абстрактна сделка, а вторият се базира на плоскостта на неоснователното обогатяване. Давността за иска по чл.538, ал.1 ТЗ започва да тече по общо правило от деня, в който вземането е станало изискуемо - падежът на задължението, определен съгласно чл.486 ТЗ. В случаите, в които падежът е на определен ден съгласно чл.486, т.4 ТЗ, давността започва да тече от този ден. Ето защо, предявяването на иск по чл.531 ТЗ не е предпоставка за водене на специалния иск по чл.534 ТЗ /в този смисъл е и определение №131/02.03.2011г. по т.д. 736/2010г., І т.о. на ВКС/. В процесния случай, прекият менителничен иск на приносителя на процесния запис на заповед с падеж 05.09.2017 г., поради което давността е следвало да изтече на 05.09.2020 г., но предвид наличието на извънредно положение, обявено на 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ е уредено, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат редица срокове, в това число и давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Извънредното положение е отменено след 13 май 2020 г. и е даден гратисен период от една седмица, поради което за периода 13 март до 21 май 2020 г. давностните срокове, с които се погасяват правата на частноправните субекти са спрели. Предходното обуславя извод, че към датата на подаване на исковата молба в съда /07.09.2023 г./ тригодишния давностен срок, визиран в разпоредбата на чл.531 ТЗ е изтекъл и ищецът е загубил само възможността да предяви прекия си иск по записа на заповед. Давностния срок по чл.534, ал.2 ТЗ за предявяване на иска за неоснователно обогатяване започва да тече едва след изтичане на срока по чл.531, ал.1 ТЗ, т.е. давностния срок за предявяване на иска по чл.534, ал.1 ТЗ не е изтекъл и възражението за недопустимост на същия е неоснователно. Настоящият съд приема, че процесния запис на заповед е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Същият съдържа императивно установените в чл.535 ТЗ реквизити и е с настъпил падеж на 05.09.2017 г. От заключението на изслушаната и приета без възражения от страните съдебно-почеркова експертиза безспорно се установява, че подписът, съдържащ се в записа на заповед от 30.01.2017 г. е на ответника М. И. М.. С оглед предходното съдът приема, че оспорването на записа на заповед следва да бъде признато за недоказано, което може да стане и с решението по делото, съгласно чл.194, ал.3, изр.1 ГПК, което в тази част има характер на определение /в този смисъл решение № 135 от 3.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 820/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Съдебната практика е постоянна и непротиворечива, че в производството по иска с правно основание чл.534 ТЗ, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55-59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях, имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя, че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за запазване на преките менителнични права от ползуващото се лице /в този смисъл са решение № 42/07.04.2009 г. по т.д.№ 453/2008 г., ІІ т.о. на ВКС и решение № 135/20.12.2010 г. по т.д. № 13/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, решение №90 от 10.09.2012г. по т.д. №431/2011г., ІІ т.о. на ВКС/. При отсъствие на твърдение за съществуване на каузално правоотношение между страните, осъществяваната от решаващия съд проверка следва да бъде ограничена единствено в рамките на въведените от длъжника абсолютни менителнични възражения. Доколкото в случая не са наведени твърдения за наличие на конкретна каузална сделка, съдът е лишен от възможността да изследва съществуването на конкретното каузално правоотношение. Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът по чл.534, ал.1 ТЗ е основателен, тъй като ищецът в качеството му на приносител на записа на заповед е доказал наличието на действителен менителничен ефект /записа на заповед/, както и че търпи вреда, поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата при подобна хипотеза се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а това е така, защото вземането по ценната книга е погасено по давност. Обогатяването на издателя на записа на заповед ще се състои в това, че той не намалява пасива си в имуществото си и то поради факта, че спестява разходи за погасяване на задължението. За пълнота на изложението съдът счита, че следва да добави, че иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ е специален иск за неоснователно обогатяване, който принадлежи на приносителите на запис на заповед или менителница, чиито менителнични искове са погасени по давност. Погасяването може да е резултат от прескрибиране на менителничния ефект поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по ефекта. За разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55-59 ЗЗД, в производството по този иск не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, тъй като такава размяна няма и този извод се налага от спецификата на менителничните правоотношения. Искът ще бъде основателен само ако приносителят на менителничния ефект търпи вреда поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права. Вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, издаден в негова полза, а обогатяването за издателя се състои в това, че той не намалява пасивите в имуществото си, спестявайки паричните средства, които се е задължил да плати, но не е платил за погасяване на задължението си поради погасяване по давност или пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права и искове на ползуващото се лице (така - решение № 12 от 02.06.2016 г. по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, I Т. О.). Елемент от фактическия състав на правото по чл. 534, ал. 1 ТЗ е изгубването на правата на приносителя на менителничния ефект поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях. В конкретния случай от страна на ищеца са наведени твърдения, че той е изгубил правата си по процесния запис на заповед поради изтичането на погасителната давност за упражняването им. По делото е представен запис на заповед от 30.01.2017 г., с който М. И. М. с ЕГН ••••••••••, неотменно и безусловно се е задължи да заплати без протест и без разноски сумата от 3 510 лева на Е. Ц. Д. с ЕГН ••••••••••, с падеж 05.09.2017 г., и място на плащане: •••••••••••. В чл. 531, ал. 1 ТЗ е предвидено, че исковете против прекия длъжник по ценната книга се погасяват с тригодишна давност от падежа. Специалната едногодишна давност, уредена в чл. 531, ал. 2 ТЗ, се отнася до исковете на приносителя на менителницата срещу джирантите и срещу издателя на менителницата, а това са лица, различни от прекия длъжник /поради което и давността е по-кратка/. Съществената разлика между цитираните две алинеи на чл. 531 ТЗ се състои в кръга на пасивно легитимираните лица. Препращащата норма на чл. 537 ТЗ не дава никакво основание уредбата относно едногодишната давност да се прилага и спрямо издателя на записа на заповед. Правилото на чл. 537 ТЗ гласи, че за записа на заповед се прилагат съответно разпоредбите за менителницата, доколкото те са съвместими с естеството му. Това условие отсъства по отношение на нормата на чл. 531, ал. 2 ТЗ. Издателят на записа на заповед не съвпада с издателя на менителницата, а с платеца на същата, видно от изричната разпоредба на чл. 538, ал. 1 ТЗ, според която издателят на записа е задължен по същия начин, по който е задължен платецът на менителницата. Т.е. по отношение на издателя на записа на заповед и авалистите, погасителната давност се регламентира с нормата на чл. 531, ал. 1 ТЗ, а не на чл. 531, ал. 2 ТЗ. Следователно прекият менителничен иск на приносителя на записа на заповед срещу издателя му се погасява с тригодишната давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, а едногодишната погасителна давност по чл. 531, ал. 2 ТЗ е неприложима спрямо него (така - решение № 24 от 01.08.2017 г. по т. д. № 2709/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС). При това положение се налага извод, че давностният срок по прекия иск на приносителя на записа на заповед в случая е изтекъл, като при изчисляването на давностния срок съдът съобрази, че приложим в случая е и чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно който за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти - каквито са и двете страни в производството. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. С оглед това давността, която в случая е следвало да изтече на 05.09.2020 г., е спряла да тече за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. и в крайна сметка към датата на завеждане на исковата молба – 07.09.2023 г. е изтекла. С изтичането на давностния срок за предявяване на прекия иск в полза на приносителя на записа на заповед е възникнало правото да предяви срещу издателя иск за неоснователно обогатяване. Съгласно чл. 534, ал. 2 ТЗ искът за неоснователно обогатяване се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека. Следователно към момента на подаване на исковата молба 07.09.2023 г., искът не е бил погасен по давност и ответникът дължи заплащането на претендираната сума. С оглед казаното съдът счита, че предявеният главен иск следва да бъде изцяло уважен, като ответника следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 1 794, 63 евро, представляваща равностойността на 3 510 лева, като върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното изплащане. Б. По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД: По иска с правно основание чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника да докаже погасяване на дълга на падежа. Следва да се има предвид, че изричното условие за съществуването на притезанието по чл.534 ал.1 ТЗ е не само то да е възникнало след изтичане на срока по чл.531 ал.1 ТЗ, но и сумата по него да бъде поискана от приносителя. По тази причина длъжникът изпада в забава едва тогава, когато кредиторът по чл.534 ал.1 ТЗ го е поканил да плати / аргумент от чл.84 ал.2 ЗЗД/, но не и да плати нещо друго и различно /сумата по записа на заповед/, а точно сумата, с която длъжникът се е обогатил в негова вреда, защото кредиторът, като приносител на записа на заповед, е изгубил правото си на иска по чл.534 ал.1 ТЗ по този запис на заповед. В настоящият случай искането за плащане на това ново основание е сторено от кредитора едва с предявяване на искова молба, като по делото не са ангажирани доказателства в изпълнение на разпределената доказателствена тежест – за отправена покана от ищеца до ответника, преди подаване на сезиращата съда искова молба. С оглед предходното, искът за обезщетение за забава в плащането на главницата по процесната запис на заповед, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от исковете. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът претендира разноски в общ размер на 1 857, 16 лева, от които 190, 40 лева държавна такса, 909 лева адвокатско възнаграждение с ДДС и 757, 76 лева депозит за особен представител. Общия размер на предявените искове възлиза на сумата в размер на 4 577, 64 лева. Уважената част от исковете възлиза на сумата в размер на 3 510 лева, или 77 % от общия размер, като в този размер следва да бъдат уважени и разноските по делото за сумата в размер на 1 430, 01 лева, или 731, 15 евро. С определение № 37166 от 05.09.2025 г. съдът е допуснал извършването на съдебно – графологическа експертиза, по искане на особения представител на М. М., поради което е определено възнаграждение от бюджета на съда в размер на 400 лева. С оглед отхвърляне на 23 % от исковете по делото следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 92 лева, или 47, 04 евро, представляваща 23 % от платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по съдебнопочерковата експертиза, съразмерно на отхвърлената част от исковете. На същото основание останалата част от платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице – сумата от 308 лева, или 157, 48 евро, следва да бъде възложена в тежест на ответника. Ответника е3 бил представляван по делото от сообен представител, не са налрице данни за направени разноски от последния, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Забележка: По сходен казус със същите страни е налице призносяне в сходен порядък с решение № 2025 от 05.02.2024 г., постановено по гр. дело № 20239 по описа за 2023 г. на СРС, 43 състав, потвърдено изцяло с решение № 2251 от 11.04.2025 г., постановено по в. гр. дело № 3664 по описа за 2024 г. на СГС, възз. IV-Г състав, които са приложени по делото за служебно ползване в случай на обжалване. Водим от горното съдът