Решение № 160 от 11.2.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 224/2026 г.

наказателно дело № 20263110200224 по описа за 2026 година МОТИВИ към решение по НАХД № 224 по описа на Районен съд - В. за 2026 година, 13 състав. Производсвото е образувано по внесено от прокурор при Районна Прокуратура - В. по реда на чл.375-чл.379 от НПК предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78 “а” от НК по отношение на обв.С. С. П. извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 354а, ал.5, вр.ал.3, т.1 от НК за това, че на 10.01.2026 г. в гр. В., без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества — метамфетамин с нето тегло 0,12 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент /метамфетамин/ 80,04 %, на стойност 8,40 лв. /4,29 евро/ и метамфетамин с нето тегло 0,16 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент /метамфетамин/ 80,02 %, на стойност 11,20 лв. /5,73 евро/, всичко на обща стойност 19,60 лв. /10,02 евро/, като случаят е маловажен. Производството е по реда на чл. 414а и сл. от НПК. В производството представител на ВРП участва. Обв.П. не се явява при разглеждане на делото, не се представлява от процесуален представител. От фактическа страна съдът приема за установени следните обстоятелства: В гр. Варна на 10.01.2026 г., около 03.20 часа, полицейските служители С. Е. и Д. Г., изпълнявали служебните си задължения по опазване на общиствения ред и придодвратяване извършването на престъпления. Те извършили обход в района на ул. „К. Р.“ № 1, като забелязали обвиняемия С. С. П.. Тъй като поведението му ги усъмнило те рещили да му извършат проверка. Двамата полицейски служители се легитимирали и поискали от обв.П. да представи документи за самоличност. Тъй като нямал документи в себе си в хода на извършваната проверка установили самоличността му чрез справка със служебен таблет. След като установили самоличността му двамата полицейски служители го запитали дали държал в себе си забранени от закона вещества. При отговора обв. П. се поколебал, след което заявил, че имал „кристал“, и извадил две пликчета с кристалообразно вещество от външен джоб на панталона си в областта на коляното. С. П. предал доброволно пликчетата и веществото. За това действие бил изготвен протокол за доброволно предаване. Съгласно от приобщения протокол за доброволно предаване от обв. П. предал две хартиени пликчета сгънати по специфичен начин съдържащи метамфетамин с нето тегло 0,12 грама в първия плик и метамфетамин с нето тегло 0,16 грама във втория плик. В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно физико-химическа експертиза. Експертизата дава заключение, че доброволно предаденото от обвиняемия полиетиленово пликче, представлява - метамфетамин, както следва: метамфетамин с нето тегло 0,12 грама и процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент (метамфетамин) 80,04%, както и метамфетамин с нето тегло 0,16 грама и процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент (метамфетамин) 80,02%. Заключението на вещото лице е, че Метамфетамина е с наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство в страната и са поставени под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък № 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р. Б., както и по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно този закон метамфетамина е включен в Приложение № 1 към чл.3 ал.2 на закона: "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". Метамфетаминът е поставен под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветиринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В хода на досъдебното производство стойността на високорисковите наркотични вещества е изчислена съгласно Приложение №2 от Постановление на Министерския съвет от №23/29.01.1998г. За този вид наркотично вещество пазарната стойност не е обвързана с процентното съдържание на активен компонент, като за нуждите на съдопроизводството в посоченото постановление е на цялото количество държана от обвиняемия метафетамин е на обща стойност 19,60 лв., 5.37 евро. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства – гласните и писмените доказателства по делото, както и от заключенията на експертизите. Като непротиворечиви искрени и логични съдът кредитира показанията на свидетелите Ефтимов и Генчева. Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитират заключенията и на съдебните експертизи. Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за доброволно предаване, справка за съдимост и др. Предвид горното, съдът намира от правна страна че подс.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК за това, че на 10.01.2026 г. в гр. В., без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества — метамфетамин с нето тегло 0,12 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент /метамфетамин/ 80,04 %, на стойност 8,40 лв. /4,29 евро/ и метамфетамин с нето тегло 0,16 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент /метамфетамин/ 80,02 %, на стойност 11,20 лв. /5,73 евро/, всичко на обща стойност 19,60 лв. /10,02 евро/, като случаят е маловажен. По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното производство, декларираното съжаление за извършеното, сравнително младата възраст на обвиняемият. При тези данни за личността на извършителят и за обективните характеристики на деянието му, действително извършеното е съставомерно по ал.5 на чл.354а от НК. Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид. Касае се за притежаване на малко количество наркотично вещество, с ниска стойност. Държаното наркотично вещество е било предназначено за лична употреба. Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК, тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията от този вид. Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в съвкупност, разкриват по-ниска степен на обществена опасност. Степента на обществена опасност следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед степента на посегателство върху обществените отношения, обект на престъплението. Законът в чл.93, т.9 от НК е дал легално определение на понятието "маловажен случай" и то се отнася за всички престъпления, за които е предвиден по-леко наказуем по този признак състав, утвърдено и в ППлВС № 6/1971 г., р.ІІ, т.7, в Тълкувателно решение № 23 от 21.IV.1981 г. по н. д. № 12/81 г., в Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н.д. № 97/82 г. на ОСНК на ВС и в редица принципни решения на ВКС. Маловажен случай е налице, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, свързани с деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Касае се за юридически признак на извършеното деяние, обуславящ смекчена наказателна отговорност за дееца, който следва да се преценява с оглед критериите на чл.93, т.9 от НК, като преценката следва да се направи на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и другите обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Това утвърдено в съдебна практика становище произтича от понятието "вредни последици", употребено в НК (и в коментираната т.9 на чл.93) като по-широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на длъжностните лица и гражданите, създават недоверие към установения обществен строй, финансовата и стопанската система и други. Немаловажните вредни последици са противопоставени на маловажния случай и обхващат всички вреди, които не са маловажни. От друга страна, оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца е исторически обусловена и винаги е съобразена с характера на конкретните общественоопасни деяния и тяхното отрицателно значение на даден етап на развитие на обществото. Но въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай съобразно възведената квалификация по чл. 354а ал.5 от НК, не споделя че са налице основанията на чл. 9 ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна обществена опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.354а ал.5 от НК. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК визира две възможни хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно: деянието въобще не е общественоопасно, или разкрива такава степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с определяне на деянието като "малозначително", поради което не е престъпно. Съществената разлика в двете хипотези се изразява в това, че малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно въздействие на обществените отношения или неговото въздействие е такова, че не ги застрашава, което изключва обществената му опасност и от там не се квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл. 93, т. 9 от НК се характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е по-малко тежко, докато деянието по чл.9 ал.2 от НК, поради липса или явна незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление. Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установена по категоричен начин и без съмнение да бъде изключено дори вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект / Решение на ВКС № 274/2009 год. Второ НО/. Обществените отношения, които са обект на защита с престъплението по чл. 354а НК са особено значими и действията, с които те се накърняват, обосновават една по-висока степен на обществена опасност на деянието, което от своя страна изключва възможността от приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Не може да се направи извод за малозначителност съобразно състава на чл.9 ал.2 от НК, поради следното. Безспорно към момента на извършване на деянието той е бил неосъждан и може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК. Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице. Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на високорискови наркотично вещество-метамфетамин, което има наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са поставени под контрол в. Списък I - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКИВП). Маловажността на случая се обуславя от една страна от незначителното незначителна стойност на инкриминираните рискови вещества. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл - подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и ги е искала. Умисълът на дееца е обхващал, както обстоятелствата, че упражняват фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това. Така установената върху наркотичното вещество фактическа власт, обв.П. в последствие продължил да упражнява до намесата на органите на реда. С това същата е осъществила една от формите на изпълнителното деяние, съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно държане на посочените наркотични вещества. По делото безпротиворечиво е установен характера на наркотичните вещества. Те имат наркотично действие и са под контрол съгласно списък 1 и списък IV на Единната Конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961 г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол на наркотиците и прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Ето защо, следва да се приеме, че с горепосочените действия, обвиняемият е осъществил по отношение на високорисково наркотично вещество по см. на чл. 354а, ал. 3, т. 1вр. ал.5 от НК. Доколкото по делото не се установи обв.П. да е придобил или държала високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18 от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за същото. Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в Република България. За да определи наказанието на обв.П., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия, констатира следното: Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото съдебно минало, самопризнанията, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени. Съдът, след като съобрази квалификацията на деянието, и данните за личността на извършителя прецени, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК, по отношение на обв.П., тъй като същият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван по реда на глава осма, раздел четвърти от НК, а от деянието не са причинени вреди, поради което и същия следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание "Глоба". Като прецени степента на обществена опасност на деянието, както и данните за личността на обвиняемия, за който прие, че е с ниска степен на обществена опасност, неговото семейно и имотно състояние, отчитайки наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът наложи на обвиняемия административно наказание глоба в размер на минималния предвиден в закона, а именно ГЛОБА в размер на 1000.00 лева /511.29 евро/. Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе размер ще бъдат постигнати целите, както на генералната, така и специалната превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по отношение на обвиняемия. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемия направените по делото разноски, както и унищожаване на Веществените доказателства. Водим от горното съдът постанови решението си. СЪДИЯ: