Решение № 510 от 24.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 709/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от Караваки ЕООД, седалище и адрес на управление : с.Първенец, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул.Съединение № 14 против Наказателно постановление НП № 909/11.11.2025 г., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на дружеството жалбоподател за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив е наложена имуществена санкция в размер на 100 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Евг. В., който поддържа жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юриск. ..., която счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски. Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното : На 20.08.2025 г. в гр. Пловдив, бул. Цариградско шосе № 16 в обект Специализиран ресторант „Taverna agira“ в 10:20 ч. от служители в Пловдивски общински инспекторат било установено, че пред обекта, от южната му страна, са разположени на място общинска собственост преместваеми обекти / на отстояние от сградата 1.60 м / маси за открито сервиране 12 броя с 48 броя седящи места към тях на обща площ от 81,88 кв.м. , измерена с ролетка от 5 м по контур, като се извършва търговска дейност чрез тях . В хода на проверката било установено също, че обектът е в работен режим, видно от приложения фискален бон и на масите се консумират храни и напитки от асортимента на заведението. При направена справка в районната администрация било установено, че дружеството, опериращо в обекта „Караваки“ ЕООД няма разрешение за ползване на място общинска собственост. Така направените констатации били обективирани в Констативен протокол серия А № 117842 от 20.08.2025 г. Въз основа на съставения протокол и събраните доказателства бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 003531 от 11.09.2025 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление за нарушение на чл.4, ал.1 от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив. Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Д. А. У., Констативен протокол серия А № 117842 от 20.08.2025 г. , Акт № 2998 от 30.09.2014 г. за частна общинска собственост, скица на поземлен имот с идентификатор 56784.529.21 – заверено копие, Акт за частна общинска собственост № 631/15.09.2000 г. – заверено копие, Акт за частна общинска собственост № 2409/11.10.2026 г. – заверено копие, нотариален акт № 78, том 13, вх.рег.№ 22749/13.08.2008 г. – заверено копие, договор за наем на недвижим имот от 30.06.2025 г.- заверено копие, фискален бон от 20.08.2025 г. –заверено копие, Заповед № 23-OA-3278/18.12.2023 г. на Община Пловдив- заверено копие, Заповед № 22 ОА-1494/05.07.2022 г. – заверено копие. Разпитана пред съда в качеството на свидетел съставилата акта Д. У. потвърди направените в съставения от нея акт констатации. В съответствие с нейните показания е и представения по делото и приет като писмено доказателство фискален бон от процесната дата, от който се установява, че в деня на проверката обектът е бил в работен режим. Установява се по делото от представения договор за наем на недвижим имот от 30.06.2025 г.- заверено копие, ведно с анекс към него, че към датата на проверката недвижимия имот, на територията на който се намира проверяваният обект - ресторант „Taverna agira“, е бил нает от дружеството жалбоподател. Съгласно този договор предмет на сключения договор за наем е сграда с идентификатор 56784.529.21.1, представляваща сграда за обществено хранене, със застроена площ от 1323 кв.м., брой етажи 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.529.21 с площ от 2594 кв.м. Проверката се отнася до територия - поземлен имот с идентификатор 56784.529.21,на която е била разположена отдадената под наем сграда 56784.529.21.1. С оглед представените и приети по делото Акт № 2998 от 30.09.2014 г. за частна общинска собственост, скица на поземлен имот с идентификатор 56784.529.21 – заверено копие, Акт за частна общинска собственост № 631/15.09.2000 г. – заверено копие, Акт за частна общинска собственост № 2409/11.10.2026 г. – заверено копие, имот с идентификатор 56784.529.21 е актуван като частна общинска собственост. От друга страна по делото от страна на жалбоподателя е представен освен договор за наем и нотариален акт № 78, том 13, вх.рег.№ 22749/13.08.2008 г. – заверено копие, както и окончателен доклад относно вътрешно преустройство на съществуваща сграда за обществено хранене – гарнизонен стол в заведение за обществено хранене, магазин за хранителни стоки и магазин за промишлени стоки, според които намиращата се върху терена , а именно имот с идентификатор 56784.529.21 и придобит въз основа на представения нотариален акт, сграда е гарнизонен стол и са предприети действия по реконструирането й в заведение за обществено хранене. Както носителят на вещното право на строеж не се ограничава само до земята, която се намира под основите на сграда и собственикът на една постройка може да защити правата си , каквито съображения излага жалбоподателят в подадената от него жалба, така и собственикът на земята, в случая Община Пловдив ако е отстъпил право на строеж върху нея на друго лице, има правна възможност за защита на правото си на собственост– освен отстъпените с акта и съобразно със закона правомощия на това лице . В случая обаче санкционирано лице е наемателят, а всички издадени документи, свързани със сградата – нотариален акт, скица, окончателен доклад относно завършване на строителството на обекта се отнасят до наемодателя и са издадени на негово име. С тях същият наемодателят може да доказва както правата си на собственик върху сградата с площ от 1328 кв.м. , върху терена – разгъната застроена площ 1821.85 кв.м., правото на строеж, ограничено вещно право на ползване върху 264 кв.м., право на ползване от 519,50 кв.м. и сервитутно право от 264 кв.м. за достъп до сградата, както и какво е нейното предназначение. Не се спори по делото, а и се установява, че дружеството жалбоподател, което е наело сградата за ползване от нейния собственик, няма издадено разрешение да ползва имот общинска собственост на негово име. Наемателят получава право да ползва имота, в случая ,сградата според предназначение, въз основа на сключения договор за наем, което право е част от правото на собственост, принадлежи на собственика, следва това право и е отстъпено от собственика на сградата на наемателя по силата на облигационен договор за наем. От друга страна учредяването на вещно право на ползване върху терена общинска собственост е ограничено вещно право, същото в настоящия случай обхваща определени кв.метра от земята, върху която е построена сградата, и е различно от правата на собственика на сградата спрямо земята, върху която е построена, свързани с ползването на сградата по предназначение. Това ограничено вещно право на ползване не е било предмет и част от договора за наем с наемателя, който се явява настоящ жалбоподател по делото, въз основа на който договор наемателят е придобил само право да ползва само и единствено сградата съобразно нейното предназначение. Настоящият жалбоподател не може да се ползва от ограниченото вещно право на ползване, което е предоставено единствено от нейния собственик, а именно общината в полза на собственика на сградата и е различно от правото на ползване, което има собственикът на сградата, свързано с ползването й по предназначение . Жалбоподателят има право да ползва сградата съобразно нейното предназначение, а земята само и единствено, за да осъществява ползването на сградата според предназначението й. В този смисъл жалбоподателят неправилно смесва правото на ползване на сградата и на терена, свързани с ползването на сградата по предназначение и учреденото ограничено право на ползване върху терена, което не му е отдадено под наем, от ползвателя. Правото на ползване по отношение на сградата , което жалбоподателят упражнява, възниква по силата на облигационен договор и се прекратява с прекратяване на този договор. Ограниченото вещно право на ползване върху терена се погасява с прекратяване на ЮЛ и е учредено само и единствено на ЕС БИ ЕН В.Б. ЕООД от общината . Също и не може жалбоподателят да черпи права от наличието на право на строеж от страна на собственика на сградата, което се състои в право да се построи сграда върху чужда земя, като носителят на правото на строеж може да стане собственик на постройката. В случая се установява, че в хода на проверката на територията извън наетата от жалбоподателя сграда са поставени маси на открито, което означава, че същият ползва и терен от земята, който не е бил предмет на договор за наем, а единствено такъв предмет на договор е била сградата. Не може да има спор, че ползвателят, носителят на ограничено вещно право на ползване, може да предостави ползването на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/, но в настоящият случай носителят на ограниченото вещно право на ползване на терен, общинска собственост, не е отстъпил въз основа на сключен договор за наем това негово и притежаваното от него право на ползване върху земята. В случая жалбоподателят е ползвател на терена, като е разширил обхвата на развиваната в ресторанта търговска дейност и на открито, което не се включва в правото му да ползва терена , за да ползва сградата по предназначение. Правото на ползване на терена, върху която е построена сградата и която и само единствено има право жалбоподателят да ползва, включва правото да влиза, излиза от сградата като преминава, да осъществяват товаро-разтоварителни дейности, свързани с обслужване на сградата, но не и да се разполага съоражения или обекти, с които на практика се разширява развиваната вътре в наетия от него обект дейност. Ползването на терен общинска собственост е учредено на наемодателя на сградата, който обаче не го е отстъпил на наемателя. Но дори и да го беше отстъпил, какъвто не е настоящият случай, следва да се съобрази с чл. 80 ЗМДТ, според който общинският орган, издал разрешението за ползване на място, може да го отнема, когато мястото не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено, или когато обществени нужди налагат това. Цитирането на тази разпоредба има за цел да разясни, че разрешението за ползване на място е intuitu personae, т. е. правото да се ползва възниква персонално за лицето, на което е издадено разрешението за ползване , а в случая издадено разрешение в полза на жалбоподателя няма. С оглед дадените разяснения фактическата обстановка е установена правилно. Видно от приложената санкционна разпоредба обаче жалбоподателят е санкциониран на основание 127 от ЗМДТ. Следва да се посочи, че разпоредбата на ЗМДТ предвижда санкция за неспазване на разпоредбите на ЗМДТ извън случаите на чл. 123, чл. 124 и чл. 125. В настоящия случай не се констатира обаче нарушение на разпоредба на ЗМДТ извън тези на чл.123, 124 и 125 от ЗМДТ. В действащия ЗМДТ не е предвидена административнонаказателна отговорност за ползване на имот общинска собственост без разрешение. Съдът намира, че не съществува възможност за налагане на административно наказание предвид отменената вече разпоредба на чл. 24 от Наредбата за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив без разрешение , а също и предвид липсата на съответна разпоредба в нормативния акт от по-висока степен, а именно ЗМДТ. Чл. 79 от ЗМДТ предвижда единствено, че таксите се плащат при издаване на разрешението за посочения в него период, а чл. 127, ал.2 от ЗМДТ предвижда, че не се смята за административно нарушение неплащането в срок на данъците и таксите по този закон. В решение, с което е обявена за противозаконна чл.42 от Наредбата, е предвидено, че нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или от закона, но се ограничават до обществените отношения с местно значение, които не са регулирани от нормативни актове от по-висока степен. Наредбата е приета във връзка с чл. 72 – чл. 80 от ЗМДТ, които са свързани с издаването на разрешение и отнемането на разрешение за ползване на имот общинска собственост, както и задълженията за плащане на такси, т.е. издаването на разрешение има уредба в закона. От друга страна в решението по адм.д.827 от 2025 г. на ВАС е посочено, че законът не предоставя възможност административнонаказващият орган да налага административни наказания извън и различни по вид от посочените в нормата от по-висока степен. В случая в ЗМДТ отговорност при липса на разрешение не е предвидена. Административнонаказателната уредба не допуска разширително тълкуване и прилагане диспозицията на норма по отношение на непредвидени в нея нарушения, близки или граничещи по своите белези с уредените. Предвидено е заплащане на такса, а от друга страна чл.127, ал.2 от ЗМДТ изключва налагане на санкция за неплатена такса. За ползвателя единствено възниква задължение да заплаща такса за ползване. По тези съображения и съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдът не констатира пороци, които да са съществени и да са ограничили правото на защита на санкционираното лице. И двата акта са съставени от компетентни лица, като доказателства за това са приложените Заповед № 23-OA- 3278/18.12.2023 г. на Община Пловдив- заверено копие, Заповед № 22 ОА- 1494/05.07.2022 г. – заверено копие. Несподеляеми са и оплакванията, че при съставяне на акта по чл.40, ал.1 от ЗАНН не са участвали свидетели, присъствали при установяване на нарушението. Ал.3 на чл.40 от ЗАНН позволява актът да бъде съставени и в присъствие на свидетели, които не са присъствали при съставянето му, като това изрично се отбелязва в него.