Решение № 2073 от 7.5.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1055/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 64, ал. 4 във вр. с чл. 27 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. По жалба на „Викварт“ ООД с ЕИК 203196702, със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, област Благоевград, ул. „Христо Ботев“ № 2, ет. 2, представлявано от Управителя И. К. К., срещу Решение № РД-02-16-19/24.01.2024 г. на и.д. Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 г. – 2020 г., е образувано адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Производството по делото е приключило с постановяването на Решение № 2025/21.06.2024 г. Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който с Решение № 6732/20.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2479/2025 г., е отменил първоинстанционния съдебен акт и е върнал делото за разглеждане от друг състав на същия съд, като след връщането е образувано настоящото производство. С оспореното Решение № РД-02-16-19/24.01.2024 г. на и.д. Главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 г. – 2020 г., е отказано да бъдат верифицирани разходи в общ размер на 128 000.00 лева с бенефициент „Викварт“ ООД, от които безвъзмездна финансова помощ /БФП/ в размер на 64 000.00 лева по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-6.002-0869-C01 от 16.09.2022 г. /АДБФП/ с бенефициент „Викварт“ ООД. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди се, че посочените в оспореното решение мотиви, са незаконосъобразни и неправилни. Сочи се, че допустимостта на разходите се определя на етап кандидатстване. Излагат се съображения, че в конкретния случай „Викварт“ ООД е закупило две системи, които измерват потреблението на два вида енергия: топлинна и електрическа енергия и отговарят на всички изисквания в Приложение 18.1, заедно с 80 точки за измерване – контролери, както и че изпълнението на инвестицията по проекта, отговаря на основната цел на процедурата. Сочи се, също така, че всички доводи в оспореното решение относно типа дограма и вида на вратите в помещението, нямат отношение към определяне допустимостта на разходите, тъй като същите не са константна величина и на последващ етап ще се извърши надграждане на проектното предложение и ще бъдат подменени с такива от по-висок клас. Твърди се, също така, че в индикаторите на програмата няма заложен процент енергийна ефективност, който да се цели при изпълнение инвестицията по проекта. Излагат се съображения, че „Викварт“ ООД не е задължено дори да сключи договор, нито да одобри две оферти. Сочи се, че всички измервателни точки са монтирани, има издадени гаранционни карти за тях, където са описани със серийни номера, марка и модел, за двата софтуера са предоставени уеб адреси и потребителско име и парола за влизане. Иска се от съда да отмени оспореното решение. Оспорващото дружество, чрез процесуалния си представител - надлежно упълномощен адвокат, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Доводите за незаконосъобразност на оспорения акт са доразвити в депозирано при първоначалното разглеждане на делото, писмено становище. В същото се твърди, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон, както и че оспореното решение не отговаря на нормативното изискване на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност на административния акт. Сочи се, че изложеното в оспорения акт не представлява мотивиране на фактически обстоятелства, обуславящи недопустимост на разходи в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, доколкото като основание се сочи чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 13.1 от Условията за кандидатстване, но от фактическа страна се претендира нередност, която не покрива фактическия състав на твърдяната като нарушена разпоредба, тъй като същата определя допустимостта на дейностите, а като нарушение се сочи недопустимост на разходите, както и че не е посочена категорията разходи, на които исканите за верифициране разходи не съответстват. Излагат се съображения, че изпълнението на инвестицията по проекта, отговаря изцяло на основната цел на процедурата, която съгласно т. 6 от Условията за кандидатстване е предоставяне на фокусирана подкрепа на български малки и средни предприятия за възстановяване на икономическите последици от разпространението на пандемията Ковид-19 чрез подобряване на енергийната им ефективност. Сочи се, че бенефициентът е представил поисканите от Управляващия орган документи, както и е представил разяснения по поисканите документи и направените разходи. Оспорват се изводите на административния орган, че изпълнената дейност не съответства на заложената в АДПБФП, като се твърди, че УО не е доказал верността на приетите факти. Оспорва се изводът на административния орган, че в конкретния случай е налице неизпълнение на условията за допустимост на разходите, посочени в разпоредбата на точка 2 от чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ „разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи“ и във връзка с т. 13.1 от Условията за кандидатстване, като се излагат съображения, че допустимостта на разходите се определя на етап кандидатстване, а в настоящия случай „Викварт“ ООД е закупило две системи, които измерват два вида енергия – топлинна и електрическа, ведно с 80 точки за измерване и същите отговарят на техническите изисквания, дадени в Приложениe 18.1 – „Списък на допустимите категории активи“. Като индикатор в условията за кандидатстване не е заложен процент енергийна ефективност, който да се цели при изпълнение на инвестицията по проекта, понятието „енергийна интензивност“ е различно от „енергийна ефективност“ и означава оптимизиране използването на енергия в предприятията, дори да се използва повече енергия, делът й в единица продукт да е по-нисък. Оспорва се и изводът на административния орган, че бенефициерът е нарушил процедурата за избор на изпълнител, доколкото съгласно Условията за изпълнение е налице хипотеза, съгласно която не е задължително сключване на договор с изпълнител, какъвто дружеството е представило на Управляващия орган, както и наличие на две оферти. Ответникът - Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 г. – 2020 г., чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага доводи за законосъобразност на оспорения акт, подробно доразвити в депозирани по делото писмени бележки. Претендира присъждане на сторените в производството разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Релевира възражение за прекомерност на претендираните от оспорващото дружество разноски за адвокатско възнаграждение при съответния изход от спора. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Оспорващото дружество е бенефициент по сключен на 16.09.2022 г. с Министерство на иновациите и растежа, Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., процедура по подбор ВG16RFОР002-6.002 /АДБФП/. Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” е определена за Управляващ орган по програмата /договор на л. 59 – л. 62 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/. Съгласно посочения договор, Управляващият орган предоставя на бенефициента безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти ВG16RFОР002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ в максимален размер на безвъзмездната финансова помощ до стойността, посочена в т. „Бюджет“ от приложение I, а именно - общият бюджет е 146 000.00 лева, от които безвъзмездна финансова помощ в размер на 73 000.00 лева или 50 % от общата стойност на проекта и собствено финансиране в размер на 73 000.00 лева или 50 % от общата стойност на проекта, като срокът на изпълнение на проекта е 10 месеца. Целта на процедурата, съгласно т. 6 от Условията за кандидатстване /на л. 15 – л. 35 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/, е предоставяне на финансова подкрепа на българските малки и средни предприятия /МСП/ за възстановяване на икономическите последици от разпространението на епидемията Ковид-19 чрез подобряване на енергийната им ефективност. Съгласно т. 13.1 от Условията за кандидатстване, допустими за финансиране по процедурата са дейности, насочени към подобряване на енергийната ефективност в предприятията, като кандидатите могат да придобиват по проекта единствено активи, които са сред посочените такива в Списъка на допустимите категории активи /Приложение 18.1/, като за целта трябва да ги включат в Приложение 18.2 „Заявени активи съобразно Списъка на допустимите категории активи“. В допълнение към дейностите, свързани с придобиване на активи от Списъка на допустимите категории активи /на л. 36 – л. 52 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/, е допустимо кандидатите да заявяват подкрепа за въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 /Energy Management Systems/ EN ISO 50001. В Списъка на допустимите категории активи /Приложение 18.1/ в т. 24 е посочено „Автоматизирани системи за мониторинг на енергопотреблението“ /на л. 51 – л. 52 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/. В Условията за изпълнение на проекти по ОП „ИК“ 2014-2020 г. /на л. 53 – л. 58 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/, в т. 1 е въведено изискване при избор на изпълнител от бенефициента, когато предвидената стойност за процедура за избор на изпълнител е по-малка от 273 812.00 лева, към първичните платежни документи да се приложат поне две съпоставими оферти, съдържащи цена, характеристика, функционалност, описание, които не противоречат на заложените в административния договор за безвъзмездна финансова помощ. Бенефициентите прилагат и обосновка в свободен текст за направения избор. АДБФП е сключен въз основа на подадено и одобрено проектно предложение и оценителен доклад, одобрен от Ръководителя на Управляващия орган. В раздел 12 от одобреното проектното предложение е заложено, че с изграждането и внедряването на система за енергиен мениджмънт, фирмата ще има възможност да следи всички възможни „течове“ на енергия и да ги „запушва“ своевременно, което ще доведе до минимизиране на енергийните разходи и повишаване на енергийната ефективност, системата е посочена в приложеното към АДПБФП - Приложение 18.2 „Заявени активи съобразно Списъка на допустимите категории“ /на л. 90 – л. 92 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/ - „Система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт“ – софтуерна платформа и „Система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт“ – електрическа енергия. На 06.02.2023 г. между оспорващото дружество и „Л. дизайн“ ЕООД е сключен Договор за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на оборудване № ВG16RFOР002-6.002-0869/Su-01 на стойност 128 500.00 лева без ДДС, с предмет: „Доставка, монтаж и внедряване на система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт, с 2 бр. софтуерни платформи и 80 точки за измерване на потреблението“ /на л. 97 – л. 105 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/, със срок за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на оборудването 5 месеца от датата на сключване на договора за изпълнение. Във връзка с изпълнението на проекта, е подадено искане за окончателно плащане за периода 16.09.2022 г. – 16.07.2023 г. /на л. 93 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/, с което са представени документи за отчитане изпълнението по сключения договор с „Л. Дизайн“ ЕООД: финален технически отчет /на л. 94 – л. 97 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/; финален финансов отчет /на л. 135 – л. 137 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/; сключеният между „Викварт“ ООД и „Л. Дизайн“ ЕООД договор и приложение към него, оферта от „Л. дизайн“ ЕООД /на л. 108 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/; оферта от „Престиж бизнес“ ООД /на л. 109 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/; договори за наем на недвижим имот /на л. 110 – л. 112 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/; гаранционни карти за гаранционна поддръжка /на л. 121 – л. 125 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/; приемо-предавателни протоколи за доставки от 30.06.2023 г. /на л. 129 – л. 130 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/; приемо-предавателен протокол и гаранционна карта от 01.07.2023 г. /на л. 131 – л. 132 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/; фактура и нареждане за кредитен превод /на л. 138 – л. 139 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/. Приложените към искането документи, са подробно описани като приложения към представения технически отчет /на л. 96 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/. От представените писмени доказателства от оспорващото дружество, в това число и подписания между „Викварт“ ООД и „Л. дизайн“ ЕООД приемо-предавателен протокол от 30.06.2023 г., се установява, че на 30.06.2023 г. изпълнителят „Лазаров дизайн“ ЕООД е доставил на възложителя „Викварт“ ООД 2 бр. системи за енергиен мениджмънт със софтуерна платформа с 80 точки за измерване, като съгласно подписания между страните приемо-предавателен протокол, всички артикули са доставени, инсталирани, тествани и отговарят на техническата спецификация. Представеният приемо-предавателен протокол съдържа серийни номера на доставените артикули, представена е гаранционна карта с посочени серийни номера на доставените артикули. От бенефициента са поискани допълнителни документи и разяснения с кореспонденции в ИСУН 2020 с рег. № № ВG16RFOP002-6.002-0869-С01-М006, ВG16RFOP002-6.002-0869-С01-М007, ВG16RFOP002-6.002-0869-С01-М008, ВG16RFOP002-6.002-0869-С01-М009 и ВG16RFOP002-6.002-0869-С01-М010 /на л. 140 – л. 150 и л. 177 – л. 182 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/. В отговор оспорващото дружество е представило писмени обяснения и документи. Извършена е проверка на място, констатациите от която са обективирани във формуляр за извършено посещение на място /на л. 169 – л. 176 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/. Въз основа на извършените в административното производство проверки, административният орган е приел, че е налице нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ и на основание чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕФСУ с оспореното решение /на л. 6 – л. 9 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/, е отказал верификация на разходите, включени в искането за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Оспореното решение на Ръководителя на УО представлява акт, издаден на основание чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕФСУ, с който поради установена недопустимост на заявените в искането за плащане разходи, е отказано тяхното верифициране. За да формулира този извод, административният орган е приел, че в конкретния случай е налице закупуване на оборудване, което не отговаря на изискванията на т. 13.1 от Условията за кандидатстване, както и нарушение на посочените в оспореното решение разпоредби на АДБФП. На първо място, административният орган е счел, че изпълнената дейност не съответства на заложената в АДБФП, което представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във вр. с т. 13, т. 1 от Условията за кандидатстване. За да формулира този извод, административният орган е приел, че предвидената за изграждане по проекта система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт, не може да послужи за целите, предвидени в проекта и да обследва енергийното потребление, съответно неговата ефективност, което предполага цялостна недопустимост на дейността. В този смисъл е формулирал извод, че закупуването на оборудване, което не отговаря на изискванията на т. 13.1. от Условията за кандидатстване, води до неизпълнение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ – разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Конкретните фактически установявания се свеждат до обстоятелството, че при извършената проверка на място е установено, че изградената система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт се състои от 80 броя датчици за измерване на температурата на въздуха на околната среда и два броя напълно идентични софтуерни системи, като 80-те броя измервателни точки са разположени на малки разстояния една от друга /в голямата си част на 50-60 см отстояние/ в производствено помещение, склад, помещения с административно предназначение и битови помещения /до кафемашина, микровълнова печка, маса за хранене/. В едно от тези помещения /битово помещение за хранене/, обозначено като кухня в софтуерната система, което е с квадратура не по-голяма от 10 кв. метра, са разположени 7 измервателни датчика за температура. Наред с това е констатирано, че производственото помещение се ползва при отворени портални врати /които от своя страна са със значителни размери, изработени по начин, непредполагащ висока енергийна ефективност - единична ламарина без топлоизолация/. Дограмата в съответното помещение е изработена от винкел, с фиксирано върху него с маджун единично стъкло. Във връзка с посочените констатации е формулиран извод, че производствените дейности не са свръхчувствителни към температура на околната среда и следенето на температурата в помещенията през такива малки разстояния, не носи никаква добавена стойност и не е мотивирано по никакъв начин. Бенефициентът не е представил пояснение относно нуждата на предприятието от така изградената система и нейните функции, както и от потребността от две абсолютно идентични софтуерни платформи и как това би довело до минимизиране на енергийните разходи и повишаване на енергийната ефективност. Посочено е, че от представените документи и направената проверка на място, е видно, че системата измерва параметър „температура на околния въздух“. Предвид, че съгласно становище на Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, „ако системата измерва само температура, тя не дава никакви енергийни параметри и в този смисъл не е система за енергиен мониторинг или енергиен мениджмънт“, е формулиран извод, че изпълнената дейност не съответства на АДБФП. На второ място, посочено е и друго основание, което съгласно възприетото от административния орган в оспореното решение, води до недопустимост на разходите по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Посочено е, че в конкретния случай УО не е информиран за проведения избор и сключения договор по време на изпълнение на дейностите по проекта, а съгласно т. 1 от Условията за изпълнение по процедурата, при избор на изпълнител от страна на бенефициентите/кандидатите за БФП, УО по ОПИК ще изисква, в случаите когато предвидената стойност за процедура за избор на изпълнител с предмет „доставки или услуги“, в т.ч. съфинансирането от страна на бенефициента/кандидата за БФП, без данък върху добавената стойност, е по-ниска от 273 812.00 лева, към първичните платежни документи да се приложат поне 2 /две/ съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика/функционалност/описание, които не противоречат на заложените в административния договор за БФП, съответно съгласно чл. 2, т. 2.4 от Общите условия, бенефициентът се задължава в срок до пет работни дни след сключването на договор с избрания изпълнител да уведоми писмено УО за подписания договор с изпълнител, както и да представи документите от провеждането на обществената поръчка/избора на съответния изпълнител, указани в Ръководството за изпълнение на договорите за безвъзмездна финансова помощ. В конкретния случай, след приключване срока на договора, е представен сключеният договор с „Лазаров дизайн“ ЕООД, като не са представени документи от избора – минимум две оферти и решение за направения избор. В отговор на изпратените искания за пояснения и допълнителни документи, оспорващото дружество е представило изисканите документи, но УО не е одобрил проведения избор с две оферти. Посочените фактически обстоятелства са квалифицирани от административния орган като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във връзка с т. 1.1 от Условията за изпълнение на АДБФП във връзка с чл. 3.8.1 от АДБФП, който указва ред за избор на изпълнител. Във връзка с горното, с оспореното решение на основание чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕФСУ, е отказана верификация на разходи в общ размер на 128 000.00 лева, от които БФП – 64 000.00 лева по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP002-6.002-0869-C01 от 16.09.2022 г. с бенефициент „Викварт“ ООД, конкретно разходи по бюджетен ред 1.1. „Сумарна стойност на разходите за придобиване на машини, съоръжения, оборудване, системи, СМР, представляващи дълготрайни активи, включени в Списъка на допустимите категории активи /Приложение 18.1/“ в размер на 128 000.00 лева, от които БФП – 64 000.00 лева. Отделно от горното, органът е приел за установено, че в конкретния случай от бенефициента не са изпълнени дейностите: „въвеждане на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 /Energy Management Systems /EN ISO 50001 и „сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 /Energy Management Systems/ EN ISO 5001, всяка от тях на обща стойност 8 000.00 лева без ДДС, като в хода на изпълнение на проекта не е представено искане за изменение на административния договор за БФП и бенефициентът не е представил релевантен отговор по какъв начин неизпълнението на тези дейности, се отразява на постигането на целите на проекта. Горепосоченото е възприето като нарушение на чл. 2.2.2 и чл. 2.4 от АДБФП, както и чл. 1.1 от Общите условия към АДБФП, което неизпълнение е квалифицирано от административния орган като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Оспореното решение е съобщено на дружеството на 24.01.2024 г. /л. 197 – л. 199 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/. Жалбата е подадена в Административен съд – Благоевград, чрез административния орган, на 06.02.2024 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Правото на оспорване е упражнено от бенефициента по договора, адресат на правните последици на оспореното решение, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване акт - индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕФСУ. При отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 от АПК, жалбата е допустима за разглеждане по същество. Съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Оспореното решение е постановено от материално и по степен компетентен административен орган, видно от Заповед № РД-14-419/11.10.2023 г. на Министъра на иновациите и растежа /на л. 11 от адм. дело № 194/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград/, с която ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган /арг. чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ/, е определил за Ръководител на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. Главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, издал оспорения по делото акт. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо, а според чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕФСУ, ръководителят на УО издава отказ за верификация на разходите, за които не е потвърдена допустимост. Актът е надлежно датиран и подписан с валиден електронен подпис, решението е издадено като електронен документ, подписан с електронен подпис, за валидността на който са представени доказателства, в този смисъл съдът намира същия за действителен административен акт като издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Не се установяват съществени нарушения на административно-производствените правила при изпълнението на процедурата от чл. 62 - чл. 64 от ЗУСЕФСУ. Производството по верификация на окончателното плащане по процесния проект е образувано по надлежно искане, което е разгледано след обезпечено право на участие на заинтересованата страна, имаща достъп и запозната с изготвените в хода на проверките документи за изпълнение на проекта, обсъждане на представените от нея доказателства и изследване на фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. Съдът намира оспореното решението за надлежно мотивирано като конкретно и ясно са посочени фактическите и правни съображения, въз основа на които са обосновани изводите за недопустимост на разходите. Решението е издадено в необходимата писмена форма, като съдържа изложение на фактическите констатации при проверката на документите, представени към искането за плащане, и на проверките на място, както и след анализ на допълнително представените пояснения и доказателства, които съставляват фактически основания за отказа. Налице е посочване на правното основание, мотивиращо недопустимост на разходите – чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ и основанията за отказ от верифициране на плащането – чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕФСУ – недопустимост на разходите и поради това недължимост на сумите, включени в искането за плащане. В този смисъл решението съдържа мотиви с изложение на фактическите и правни основания за отказаната верификация. По отношение на възражението на жалбоподателя, че липсват фактически установявания и техният анализ спрямо позоваванията към чл. 57 от ЗУСЕФСУ, съдът намира, че същите са несъответни на съдържанието на решението, а развитите оплаквания за неяснота, противоречия или непълнота на установяванията спрямо отделните точки на решението, съдът намира за относими към материалната законосъобразност на акта, но не и към наличието на мотиви. Производството по верификация на разходи е уредено в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, междинни и окончателни плащания се извършват въз основа на искане на бенефициента, съответно след верифициране, с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ постановява, че Управляващият орган извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. В чл. 63 от ЗУСЕФСУ е разписана възможността УО да изисква допълнително представяне на документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на разяснения от бенефициента в посочените в нормата случаи. Оспореното решение е издадено след изпълнение на процедурата по чл. 60 и сл. от ЗУСЕФСУ във връзка с постъпилото искане за окончателно плащане след проверка по чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕФСУ, искания на управляващия орган по чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и постъпили отговори в предоставения срок по чл. 63, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, в случай, че бенефициентът не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. А съгласно чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕФСУ, извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искането за плащане, за които не е потвърдена допустимост. В случая не е започната процедура по администриране на нередност, нито е посочено като основание непредставянето на документ или поискано разяснение по реда на чл. 63 от ЗУСЕФСУ, а основанието за отказа от верифициране на всички разходи, включени в искането за окончателно плащане, е преценката за тяхната недопустимост. В конкретния случай в оспореното решение, както бе посочено и по-горе, в резултат на извършената проверка на искането за финално плащане е прието, че исканите разходи са недопустими по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, според който текст за допустими се считат разходите, които попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. Отказана е верификация на разходите на основание чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕФСУ, тъй като управляващият орган е приел, че не е потвърдена тяхната допустимост. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за смесването на две различни административни производства във връзка с изложеното в жалбата, че допустимостта на разходите се преценява на етап кандидатстване и в този смисъл е допуснато съществено процесуално нарушение. Видно от изложението по-горе на правната регламентация при верифициране на плащанията, е отказана верификация на разходите поради недопустимост, което съответства на посоченото правно основание – чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕСФСУ и чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Отказ за верификация на разходите на основание чл. 64, ал. 3, изр. първо от ЗУСЕФСУ е приложим в случаите, когато не е започнала процедура за администриране на нередност, но при проверка на финалния отчет се установи недопустимост на отчетените разходи, тъй като същите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи. За да подлежат на верификация, разходите, включени в съответното искане за плащане, следва да са допустими. По аргумент от противното от чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, отказът за верификация установява недопустимост на претендирания за възстановяване разход. Верифицирането на разходи е признаването им от органа за допустими по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. За да бъде един разход допустим, той трябва да отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, чл. 58, ал. 1 и ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, което води до извода, че за да е недопустим, трябва да е налице липса на някое от изискванията за допустимост. По аргумент от чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, същите се считат за допустими, при кумулативното наличие на следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект; 4. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 5. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 6. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 7. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на Приложение XIII от Регламент 2021/1060 и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 82 от Регламент /ЕС/ 2021/1060 и 8. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи. Не са допустими разходи за проекти или дейности, които са физически завършени или изцяло осъществени преди подаването на формуляра за кандидатстване от бенефициента, независимо дали всички свързани плащания са извършени от него /чл. 57, ал. 2 от ЗУСЕФСУ/. А съгласно предписанието на чл. 58, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, доколкото друго не е предвидено, разходите са допустими, ако са платени в срока за допустимост на разходите за съответния програмен период, освен в случаите на чл. 59а, като в случаите по чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3, разходите са допустими, ако действията, представляващи основание за възстановяването им, са извършени в срока за допустимост /чл. 58, ал. 1 от ЗУСЕФСУ/. В решението се съдържат три отделни констатации за недопустимост на разходите. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от бенефициента разходи, не са допустими, е на Управляващия орган. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. Същият дължи мотиви, обосноваващи връзка между приетите за установени факти и обстоятелства във връзка със събраните доказателства и приложената правна квалификация на констатираната недопустимост на разходите. В конкретния случай, според настоящия състав, обосновката на органа в тази насока, се основава на пълен анализ на представените от бенефициента доказателства. Съображения: На първо място, административният орган е счел, че изпълнената дейност не съответства на заложената в АДБФП, което представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ във вр. с т. 13.1 от Условията за кандидатстване. На второ място, органът е приел за установено, че в конкретния случай от бенефициента не са изпълнени дейностите: „въвеждане на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 /Energy Management Systems/EN ISO 50001 и „сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management Systems/ EN ISO, като в хода на изпълнение на проекта не е представено искане за изменение на административния договор за БФП и бенефициентът не е представил релевантен отговор по какъв начин неизпълнението на тези дейности, се отразява на постигането на целите на проекта. Горепосоченото е възприето като нарушение на чл. 2.2.2 и чл. 2.4 от АДБФП, както и чл. 1.1 от Общите условия към АДБФП, което неизпълнение е квалифицирано от административния орган като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Посочено е и трето основание, което съгласно възприетото от административния орган в оспореното решение, води до недопустимост на разхода по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Посочено е, че в конкретния случай УО не е информиран за проведения избор и сключения договор по време на изпълнение на дейностите по проекта, а съгласно т. 1 от Условията за кандидатстване при избор на изпълнител от страна на бенефициентите/кандидатите за БФП, УО по ОПИК ще изисква, в случаите когато предвидената стойност за процедура за избор на изпълнител с предмет „доставки или услуги“, в т.ч. съфинансирането от страна на бенефициента/кандидата за БФП, без данък върху добавената стойност, е по-ниска от 273 812.00 лева, към първичните платежни документи да се приложат поне 2 /две/ съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика, функционалност, описание, които не противоречат на заложените в административния договор за БФП, съответно съгласно т. 2.4 от Общите условия, бенефициентът се задължава в срок до пет работни дни след сключването на договор с избрания изпълнител да уведоми писмено УО за подписания договор с изпълнител, както и да представи документите от провеждането на обществената поръчка/избора на съответния изпълнител, указани в Условията за изпълнение. От събраните в хода на административното производство доказателства, се установява, че изградената по проекта Система за енергиен мониторинг и енергиен мениджмънт, не може да послужи за целите, предвидени в проекта и да обследва енергийното потребление, съответно неговата ефективност. Конкретно фактическите основания, на които се позовава административният орган, се обобщават в изводите, че 80-те броя измервателни точки са разположени на малки разстояния една от друга /в голямата си част на 50-60 см отстояние/ в производствено помещение, склад, помещения с административно предназначение и битови помещения /до кафемашина, микровълнова печка, маса за хранене/. Едно от тези помещения е с квадратура не по-голяма от 10 кв. метра, а в него са разположени 7 измервателни датчика за температура. Наред с това е констатирано, че производственото помещение се ползва при отворени портални врати /които от своя страна са със значителни размери, изработени по начин, непредполагащ висока енергийна ефективност - единична ламарина без топлоизолация/. Дограмата в съответното помещение е изработена от винкел, с фиксирано върху него с маджун единично стъкло. Като цяло се доказва, че системата измерва параметър „температура на околния въздух“, като по този начин не дава никакви енергийни параметри и в този смисъл не е система за „енергиен мониторинг или енергиен мениджмънт“, съгласно Списъка на допустимите категории активи /Приложение 18.1 към Условията за кандидатстване/. Този извод се потвърждава и от събраните в хода на съдебното производство доказателства, сред които е и официално становище в тази насока от компетентния орган за провеждане на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност - Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, материализирано в Писмо с изх. № РД-08-1507/18.12.2025 г. от Изпълнителния директор на АУЕР /на л. 40 – л. 41 от делото/. В същото е посочено, че измерването единствено на температура на околния въздух, не представлява система за „енергиен мониторинг или енергиен мениджмънт“, тъй като такава система от измервателни устройства на температурата на околния въздух, не е в състояние да измерва енергийното потребление, да обработва информацията за разходите на енергия и да определя специфичните разходи. По искане на оспорващото дружество, съдът е открил производство по оспорване истинността на съдържанието на горецитираното писмо, като е указал на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест във връзка с това оспорване. Доказателства в тази насока не са ангажирани от оспорващото дружество. Гореизложените факти са подкрепени изцяло от събраните в рамките на административното производство доказателства. Последните представляват в голямата си част документи, съставени по установения ред и форма от длъжностни лица при изпълнение на правомощията им, и съставляват доказателство за извършените от него и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В качествата си на официални свидетелстваща документи, те следва да се ползват с обвързваща материална доказателствена сила относно тяхната вярност, а опровергаването им предпоставя изричното им оспорване и доказване на неистинността им. Последното не е извършено в хода на съдебното производство по надлежния и приложим ред. Част от документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ са и условията за изпълнение на одобрените проекти - Условия за изпълнение по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-6.002 „Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност“ /Условия за кандидатстване/ и административния договор за безвъзмездна финансова помощ и общите условия към него - като приложения към Условията за кандидатстване. Съгласно чл. 3.8.1 от АДБФП, всички указания, давани от Управляващия орган във връзка с изпълнението на административните договори за безвъзмездна финансова помощ, са задължителни за бенефициентите. Такива указания са дадени в Условията за изпълнение, в т. 1 от които е заложено, че при избор на изпълнител от страна на бенефициентите/кандидатите за БФП, УО по ОПИК ще изисква, в случаите когато предвидената стойност за процедура за избор на изпълнител с предмет „доставки или услуги“, в т.ч. съфинансирането от страна на бенефициента/кандидата за БФП, без данък върху добавената стойност е по-ниска от 273 812.00 лева, към първичните платежни документи да се приложат поне 2 /две/ съпоставими оферти, каталози, разпечатки от официални интернет страници на производители/доставчици или комбинация от посочените, съдържащи цена, характеристика, функционалност, описание, които не противоречат на заложените в административния договор за БФП. Съгласно т. 2.4 от Общите условия, бенефициентът се задължава в срок до пет работни дни след сключването на договор с избрания изпълнител, да уведоми писмено УО за подписания договор с изпълнител, както и да представи документите от провеждането на обществената поръчка/избора на съответния изпълнител, указани в Ръководството за изпълнение на договорите за безвъзмездна финансова помощ. В рамките на така законосъобразно проведеното производство за верификация на процесните разходи, на бенефициента е предоставена неколкократно възможност да докаже по безспорен начин, че е изпълнил описаните в посочените документи условия за допустимост на разходите. Въпреки това, към момента на издаване на акта, такива доказателства не са били ангажирани. Допълнително, при разглеждането на всички събрани доказателства е било взето и предвид, че бенефициентът не е изпълнил 2 от предвидените по проекта дейности, а именно: „Въвеждане на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 /Energy Management Systems/ /EN ISO 50001“ и „Сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 /Energy Management Systems/EN ISO“, при положение, че в хода на изпълнение на проекта не е представено искане за изменение на административния договор за БФП и бенефициентът не е представил релевантен отговор по какъв начин неизпълнението на тези дейности се отразява на постигането на целите на проекта. С оглед цитираните по-горе правни норми и предвид установената фактическа обстановка, ръководителят на УО на ОПИК е бил длъжен да квалифицира въпросните разходи като недопустими, съответно да откаже верификация на същите. Предвид изложеното, съдът счита, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу акта следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на Министерството на иновациите и растежа, следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 823.56 евро, от които: 523.56 евро /1 024.00 лева/ - за внесена държавна такса по касационната жалба и 300.00 евро за разноски за юрисконсултско възнаграждение /по 100.00 евро за всяко от производствата/, определени съгласно чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Административен съд – Благоевград