Решение № 1001 от 23.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4673/2025 г.

Административно наказателно дело № 20251110204673 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ АД („•••), ЕИК – •••, със седалище и адрес на управление в гр. •••, представлявано от Изпълнителния директор д-р Ц.Д.Д., срещу Наказателно постановление № НП-9/07.03.2025 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ - гр.София, с което на жалбоподателя, на основание чл. 115, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, за нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗЛЗ. Жалбоподателят не е доволен от издаденото НП, поради което моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка се сочи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на крайния административен акт. На първо място се акцентира, че в подадената до контролните органи жалба не се съдържат оплаквания относно размера на такса „инсинерация и дезинфекция“, а единствено твърдения за двукратното й заплащане за едни и същи изследвания, което не отговаря на действителността. Излагат се доводи, че не е осъществен състав на административно нарушение по чл. 3, ал. 5 от ЗЛЗ. В тази връзка се сочи, че спрямо дейността на дружеството-жалбоподател са приложими Медицински стандарти по „Клинична лаборатория” и по „•••“, в които се съдържат разпоредби, от които следва, че съответните медицински дейности са обвързани със задължения по дезинфекция, събиране, съхранение и унищожаване на опасни отпадъци, генерирани при тяхното осъществяване, (т. 4 от Гл. II, т. 9.5.2, 9.5.3, 9.5.4 от Гл. III на Медицински стандарт „Клинична лаборатория”; т.5, Гл. III от Медицински стандарт „•••”). Наред с това се подчертава, че лечебните заведения, които генерират опасни отпадъци, имат императивно вменени задължения съгласно Наредба № 1 от 09.02.2015 г. за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните заведения във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците. В тази връзка се сочи, че дейностите по инсинерация и дезинфекция са от съществено значение за основните медицински услуги (в процесния случай - изследване на кръв и стерилна урина) в лабораториите на „••• АД, като имат пряко отношение към самата здравна услуга, нейното качество и безопасност при предоставянето й. На следващо място се поддържа, че приложената санкционна норма не съответства на вмененото на жалбоподателя нарушение. Излагат се и доводи за немотивираност на НП и се оспорват възприетите в него фактически положения, в частност, че чрез събиране на такса „инсинерация и дезинфекция“ лечебното заведение генерира печалба. Въззиваемата страна – Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - гр.София, редовно призована, чрез свой процесуален представител моли НП да бъде потвърдено, като претендира в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: С акт за установяване на административно нарушение № А- 39/20.02.2025 г., съставен от Д. С. С. на длъжност главен инспектор, в Дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“ в ИАМН след извършена в периода от 08.01.2025 г. до 14.01.2025 г. проверка на „••• АД, било констатирано, че лечебното заведение, притежава Удостоверение за регистрация на лечебна дейност за извънболнична медицинска помощ № УД-220313100511-02. издадено на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 13 във вр. с чл. 43 и чл. 41 от ЗЛЗ. Проверката била извършена по повод постъпила в ИАМН жалба от Г.М.С., касаеща заплатени суми за услуга дезинфекция, инсинерация и такса по чл. 175 от Национален рамков договор /НРД/ 2023-2025 за назначени изследвания в лечебното заведение „••• АД. В хода на проверката било установено, че на 05.08.2024 г. Г.С. е посетил „••• АД за извършване на изследвания в „••• и „•••“. На същата дата на пациента са били извършени изследвания на кръв и урина. Във връзка с извършените изследвания на С. бил издаден фискален бон № 0066058/05.08.2024 г., на обща стойност 10.00 лева. Във фискалния бон са били посочени следните услуги: - Такса инсинерация и дезинфекция 1 х 3.00 лв. - Такса по чл. 175 от НРД 2023-25 1 х 2.00 лв. - Такса инсинерация и дезинфекция 1 х 3.00 лв. - Такса по чл. 175 от НРД 2023-25 1 х 2.00 лв. Било констатирано, че в ценоразписа на лечебното заведение е била записана следната информация: Микробиологична лаборатория: - Такса по чл. 175 от НРД 2023-25 /биологичен материал/ 1 х 2.00 лв. - Такса инсинерация и дезинфекция 1 х 3.00 лв. Клинична лаборатория - такса по чл. 175 от НРД 2023-25 /биологичен материал/ 1 х 2.00 лв. - Такса инсинерация и дезинфекция 1 х 3.00 лв. На проверяващите бил представен договор, сключен между „••• АД и „•••“ ООД за дейности по събиране, транспортиране и унищожаване на опасни отпадъци. В договора били посочени цени и начин на плащане, както следва: - Цена на услугата на кг опасен отпадък с кодове 18 01 03, 18 01 04 се определя на 1,65 BGN (един лев и 65 стотинки) без включен ДДС; - Цена на услугата на кг опасен отпадък с кодове 18 01 01, 18 01 06 се определя на 3,083 BGN (три лева и осем стотинки) без включен ДДС . Извършилият проверката инспектор в ИАМН приел, че заплатената на лечебното заведение от страна на пациента сума за услугата инсинерация и дезинфекция е с характер на търговска сделка, предвид вече договорени дейности и услуги с трето юридическо лице на значително завишени стойности за крайния клиент/пациент на лечебното заведение. Договорените суми от страна на „••• АД спрямо фирма „•••“ ООД били за кг. биологичен отпадък, за която формираната обща цена по различни кодове е 5,68 лв. за килограм. В конкретния случай всеки пациент на лечебното заведение заплаща дейността от лечебното заведение на завишени стойности, което само по себе си води до генериране на печалба от търговска дейност за „••• АД. В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗЛЗ, както и че нарушението е извършено на 05.08.2024 г. – датата, на която Г.М.С. е заплатил услугата инсинерация и дезинфекция на лечебното заведение. Отбелязано е също така, че нарушението е установено на 14.01.2025 г. - последната дата за извършване на проверката. За констатациите от извършената проверка бил съставен Констативен протокол за извършена проверка № КП-55/24.01.2025 г. В срока по чл.44 от ЗАНН срещу акта били депозирани писмени възражения. Въз основа на горепосочения АУАН, Заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ - гр.София, издал процесното НП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 115, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, за нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗЛЗ. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д. С. С., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, депозирана от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуване на административно - наказателното производство, представляващи самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. Настоящият съдебен състав счита, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, относно изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно описание на извършеното нарушение, което да включва всички съставомерни признаци от фактическия състав, съгласно дадената му правна квалификация. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 3, ал. 5 от ЗЛЗ предвижда, че лечебните заведения не могат да извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите. В даденото в акта описание на нарушението е посочено, че дружествотожалбоподател е извършило „търговска сделка“, тъй като му е била заплатена сума за услугата „инсинерация и дезинфекция“ от страна на пациента, чийто размер надхвърля стойността, която лечебното заведение заплаща на „•••“ ООД. Така всеки пациент на лечебното заведение заплаща дейността от лечебното заведение на завишени стойности, което само по себе си води до генериране на печалба от търговска дейност за „••• АД. Актосъставителят не е посочил изрично дали така приетата от него „търговска сделка“ е за нуждите на осъществяваните от лечебното заведение „медицински дейности и за обслужване на пациентите“ или същата е свързана с някакъв друг вид дейност, различна от тази по чл. 3, ал. 5 от ЗЛЗ. Това обстоятелство е съществено, защото наличието на търговска сделка би било в нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗЛЗ само в случай, че тя не е сключена за нуждите на осъществяваните от лечебното заведение медицински дейности и за обслужване на пациентите. Това обстоятелство е следвало да бъде посочено изрично в АУАН съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, като не е допустимо същите да се извличат по тълкувателен път или чрез анализ на приложените към преписката документи. Непосочването на съществен елемент от състава на вмененото на жалбоподателя административно нарушение представлява съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН не отговаря на императивните изискания на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН – да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, като при наличието на този пропуск се ограничава правото на защита на санкционираното лице, което включва възможността му да разбере за какво точно негово поведение се ангажира административнонаказателната му отговорност, съответно да реализира правото си на защита, включително като направи възражения съобразно предявените му факти и представи доказателства в подкрепа на тезата си. Засягането на правото на защита на жалбоподателя може да има само една последица, а именно отмяна на обжалваното наказателно постановление. По повод възраженията на жалбоподателя срещу акта в обжалваното НП за първи път се изнасят твърдения, че търговската сделка не e за нуждите на осъществяваните от лечебното заведение медицински дейности и за обслужване на пациентите. Посочено е, че медицинското обслужване се изразява само в пробонабиране на материал за медико-диагностични дейности, за което пациентите заплащат такса „биологичен материал“ съгласно НРД и ЗЗО. Дейностите по унищожаване на биологичния материал подлежат на самостоятелна правна уредба, и не следва да бъдат в тежест на пациента. Изрично в НП е отбелязано, че процесният АУАН „касае изискването на заплащане на парични суми от страна на пациенти за дейност, която попада извън приложното поле на чл.3, ал. 5 от ЗЛЗ. Във възражението срещу акта се навежда твърдение, че разходите за инсинерация и дезинфекция трябвало да бъдат заплатени от пациента, без да се посочва правното основание. В отговор на това възражение наказващият орган цитирал разпоредби от НРД и ЗЗО, въз основа на които посочил, че същите не предвиждат възможност лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ да събират суми „за медицинско обслужване“ от пациентите, извън законово регламентираните. С посочения извод в наказателното постановление съдът намира, че противоречията и липсата на ясна воля от страна на наказващия орган относно това дали заплащането на сумата за услугата „инсинерация и дезинфекция“ от страна на пациента, е за нуждите на осъществяваните от лечебното заведение „медицински дейности и за обслужване на пациентите“ или не. Приложената в случая санкционна разпоредба на чл.115, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЛЗ също не допринася за преодоляване на горните противоречия и неяснота относно извършеното нарушение. Същата предвижда санкция за извършване на дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му, освен ако не подлежи на по-тежко наказание. съгласно §1, т.9 от ДР на ЗЗО "Медицинска помощ" представлява система от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности, осигурявани от медицински специалисти. В случая от описанието на нарушението в акта и наказателното постановление не става ясно как същото представлява дейност по извънболнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на ЗЛЗ или на нормативните актове по прилагането му. Липсата на яснота относно извършеното нарушение и начинът по който е станало това е съществено нарушение на процесуалните правила, което има за последица незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление, което следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото се явява основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д, ал. 1 е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед гореизложеното, съдът намира, че въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на жалбоподателят юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева, равняващи се на 66,47 евро, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност. Водим от горното, Софийски районен съд,