Решение № 402 от 29.1.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 700/2025 г.

Производството е по реда на чл.176а от АПК вр. с чл.63 ал.3 от ЗАНН, образувано по искането на адвокат В. К. за допълване на Решение №4919/05.12.2025г, постановено по КАНД №700/2025г по описа на Административен съд Стара Загора, като бъде осъдена Агенция «Пътна инфраструктура», на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата да й заплати възнаграждение за процесуално представително и правна помощ на ответника по касация, оказани безплатно. Искането е подадено на 08.12.2025г, в рамките на едномесечния срок по чл. 176а ал.1 от АПК, считано от 05.12.2025г, поради което е допустимо. Обосновано е с договор за правна защита и процесуално представителство, сключен с ответника по касация и приложен към становище по същество, представени преди откритото съдебно заседание, проведено на 13.11.2025г. като се претендира увеличаване на размера по чл.18 ал.2 вр. с чл.14 ал.2 Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа с 250лв, предвид проведено трето открито съдебно заседание. В едноседмичния срок за отговор процесуалния представител на Началник отдел «Контрол на републиканската пътна мрежа» към дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол», при Агенция Пътна инфраструктура иска от съда да приеме претенцията за неоснователна. Алтернативно се прави възражение за неявяване на упълномощения адвокат в открито съдебно заседание по същество, поради което да се определи възнаграждение в размерите по чл. 18 ал.1 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа. Настоящия състав на АС Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Искането за изменение на Решение №4919/05.12.2025г, постановено по КАНД №700/25г по описа на Административен съд Стара Загора е заявено в срока по чл.176а ал.1 от АПК и от адвокат, който действително е представил договор за безплатна правна помощ и съдействие, сключен с ответника по касация, за когото окончателния изход от делото е благоприятен. Следователно осъществено е основанието по чл.143 ал.1 от АПК вр. с чл.63д от ЗАНН и чл.38 ал.2 от ЗАНН за осъждане на Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на адвокат К. възнаграждение за оказаното, чрез писмено становище процесуално представителство на ответника по КАНД №700/25г по описа на Административен съд Стара Загора. Възнаграждението следва да се определи като се има предвид разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа, доколкото е осъществено процесуално представителство, чрез писмен отговор и писмено становище по същество и предвид липсата на правна сложност по делото, по което са проведени две открити съдебни заседания. За производствата по допълване или изменение на крайни съдебни актове в частта им за разноските, не се дължат и не се следват разноски, нито се уговаря отделно възнаграждение, поради което тези усилия не означават и допълнителна фактическа или правна сложност, нито са основание за увеличаване размера на възнаграждението на адвоката. Обратно, именно в това несамостоятелно производство се разглежда въпроса за правната и фактическа сложност на делото, в случай на възражение на съответната страна против претендиран размер на адвокатско или юрисконсултско възнаграждение. Доколкото по делото са проведени две открити съдебни заседания с даване ход на делото и ход по същество, то неоснователна се явява претенцията за увеличаване на размера по чл.18 ал.2 от Наредбата със сумата от 250лв на основание чл.14 от същата. Допълнителните 250лв се дължат, когато са проведени повече от две съдебни заседания след даване ход на делото с участие на упълномощения адвокат, поради усилията по съдебното дирене и необходимото процесуално време. На основание чл.63д ал.2 от ЗАНН съдът се ръководи и от причините, поради които е направено искане за намаляване на претендирания размер на адвокатско възнаграждение, независимо дали е уговорен или се присъжда в хипотезата на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. В случая доводите да се присъди размера по чл.18 ал.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа се свеждат до неявяване на адвоката лично в открито съдебно заседание, а на искането с правно основание чл.14 ал.2 от същата Наредба се противопоставя броя на двете проведени съдебни заседания с даване ход на делото и ход по същество. Възражението за отсъствие на хипотезата на чл.14 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа е основателно, защото на 05.06.2025г не е проведено съдебно заседание, поради прекратяване на делото, а на именното повикване адвокатът на ответника не се е явил. Вместо това е постъпило становище за съществуване на пречки за даване ход на делото, поради подаденото пред въззивния съд искане от същия адвокат за изменение на обжалваното решение в частта му за разноските. Насроченото за 10.07.2025г открито съдебно заседание е проведено, в отсъствие на адвоката, който е представил молба, че е ангажиран и не може да се яви в съдебно заседание, но освен това е поискал и производството по делото да бъде спряно до постановяване на Решение по Тълкувателно дело №5/2023г по описа на ВАС, както и да не бъде даван ход, предвид неизтичане на срока за обжалване на определението по чл.248 от ГПК. Производството по КАНД №700/2025г по описа на АС Стара Загора е спряно, а след възобновяването му е проведено едно открито съдебно заседание, на което адвокатът не се е явил, но е представил писменото си становище по същество като се позовава на Решението по ТД №5/2023г. Следователно по делото са проведени две открити съдебни заседания и няма основание да се прилага чл.14 от Наредбата. Доколкото са представени писмен отговор и писмено становище по същество, то адвоката е осъществил процесуално представителство и не може да бъде приложено ограничението по чл.18 ал.1 от Наредбата – възнаграждение само за изготвяне на жалба. Справедлив и обоснован е размера на сумата от 500лв за изготвените писмен отговор, искане за спиране на производството и становище по същество, т.е. за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, предвид разрешаване на главния материалноправен спор с Тълкувателно решение, което е задължително за прилагане. Равностойността в евро на сумата от 500лв е 255.65 евро. Мотивиран от горното и на основание чл.176а от АПК, Административен съд Стара Загора