Решение № 3924 от 27.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 18408/2025 г.

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответника Е. И. Д., ЕГН ••••••••••, в качеството й на вещен ползвател на топлоснабден имот – Апартамент № 56, находящ се в гр. София, ул. ........., с присъединен абонатен № 124775, с която моли съда да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми – 4878,45 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.11.2024 г. до изплащане на вземането; 710,98 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.09.2022 г. до 19.11.2024 г.; 44,13 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, и 13,76 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 15.08.2022 г. до 19.11.2024 г., за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.12.2024 г. по ч. гр. д. № 70965/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав. В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поддържа, че ответникът, в качеството си на вещен ползвател на топлоснабден имот – Апартамент № 56, находящ се в гр. София, ул. ........., с присъединен абонатен № 124775, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски. Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Моли за прилагане на ч. гр. д. № 70965/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав. Ищецът има искане и за привличане на трето лице – помагач в лицето на фирмата за дялово разпределение – „Техем Сървисис“ ЕООД, като обосновава правен интерес за това. Моли за задължаване на Техем Сървисис“ ЕООД да представи относимите към процесния период документи, посочените в исковата молба. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. И. Д., ЕГН ••••••••••, подава отговор на исковата молба, чрез адв. К. Г-Б, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по делото за исковия период. Оспорва да е собственик на имота. Не оспорва счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия за периода. Не оспорва размера на исковите претенции. Поддържа, че в имота са били демонтирани радиаторите, като вземането е за „сградна инсталация“ и „БГВ“, начислени по отменени нормативни актове. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Моли за прекратяване на производството досежно претенцията за отчетен период 05.2021-04.2022 г. Възразява срещу исканията на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза. Привлеченото трето лице-помагач, в лицето на фирмата за дялово разпределение- „Техем Сървисис“ ЕООД, изразява становище за основателност на исковете и представя доказателства за извършеното в процесния апартамент, дялово разпределение. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна: По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ: Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ „битов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а „потребител на енергия“ или природен газ за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. От представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 43/06.11.2017 г., в който е посочен като удостоверяващ правото на собственост на продавача договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ от 27.07.1989 г., издадените 2 бр. Общи фактури в оригинал, с №№ 1027939473/31.07.2023 г. и № 1035321573/31.07.2024 г., месечните фактури за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., изравнителните сметки и протоколите за главен отчет /по 2 бр./, всички издадени на името Е И. Д. и относно процесния топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул. ........ приети като неоспорени от ответника, съдът приема за безспорно установено, че именно ответника по делото Е И. Д., в качеството си на вещен ползвател на процесни апартамент № 56, находящ се на горепосочения адрес в гр. София, ул. ............., се явява клиент на „Топлофикация София" ЕАД“ респ. „потребител на топлинната енергия“ доставяна до имота. С цитирания нотариален акт за продажба на имота, Е Д. е продала същия на ИСД но си е запазила правото на ползване върху целия продаваем имот, докато е жива и безвъзмездно. По делото не се твърди и не се установява вещното право на ползване да е прекратено на някое от основанията в чл.59, ал.1 и 3 от ЗС. Няма данни след това разпореждане от 2017 г. вещното право на ползване да е погасено, нито за настъпили други промени в собствеността на топлоснабдения имот. Следователно, за процесния период от 2022/2024 г., единствено ответника Е. Д., в качеството си на вещен ползвател на топлоснабдения имот – Апартамент № 56, находящ се в гр. София, ул. ............., с присъединен абонатен № 124775, се явява единствен потребител на доставяната до имота топлинна енергия и следва да отговаря за заплащане на стойността й. За това свидетелстват и всички писмени документи, представени от ищеца и ТЛП /фактури, общи фактури, изравнителни сметки, протоколи за отчет, подписани от клиента и др./, които са издадени на името на ползвателя на имота - ответника Е. Д.. Няма данни по делото през отоплителните сезони 2022/2023 г. и 2023/2024 г., Д. да е напуснала апартамента, но има доказателства, приети като неоспорени от страните, представени от ФДР, че за този сезон, потребителя е осигурил достъп до имота за реален отчет на уредите за ДР /за което са приети по делото 2 бр. протоколи за главен отчет, носещи подписа на клиента Е. Д./. Ответникът в производството не оспорва размера на исковите претенции и счетоводното отразяване на потребената в имота топлинна енергия, в случай, че се установи наличието на валидно възникнало и съществуващо през процесния период облигационно отношение между страните по повод доставката на ТЕ. Противно на твърденията на ответника, ищецът в производството не претендира заплащане на доставената топлинна енергия за период, различен от посочения в ЗИ, издадена по ч.гр.д. № 70965/2024 г. От заключението на СТЕ се установява, че в имота през процесния период е разпределяна ТЕ за отопление, сградна инсталация и БГВ. РазпредЕ е ТЕ за отопление на имот с 5 бр. отоплителни тела с уреди за дистанционно отчитане и ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от 2 бр. редовно отчетени водомера. Разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в Приложение към чл.61, ал.1, по т.6.1.1. към Методиката по Наредба № Е-Рд-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, като за конкретния имот сградна инсталация е разпредЕ в зависимост от пълния отопляем обем на апартамента – 160 куб.м. и този на ЕС – 11604 куб.м. В тази връзка неоснователно се явява възражението на ответника, че в апартамента на ответника са били демонтирани всички радиатори и в същия не се ползва ТЕ за отопление. Потреблението на БТВ също не е служебно начислено от ФДР, а на база редовно отчетени водомери в апартамента, за което са приложени и съответните писмени доказателства – 2 бр. редовни отчети /на л.115, 116 от делото/. Следователно, всички заявени от ответника оспорвания на основанието на иска, са неоснователни и недоказани. Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № 56 е открита партида, с присъединен аб. № 124775, по която се отчита потребеното количество топлинна енергия, доставено до имота на ответника и която партида е открита на името на ответника по негово лично заявление-декларация. По делото няма данни от кога е избран топлинен счетоводител за ЕС, в която се намира и процесния апартамент, но не се спори между страните, че ФДР, която осъществява услугата по дялово разпределение в процесната СЕС, е именно привлеченото в производството като помагач на страната на ищеца дружество „Техем Сървисис“ ЕООД, които са ангажирали и доказателства относно извършената в периода 01.07.2023 г. до 30.04.2024 г. услуга. В ОИМ самия ответник се е присъединил към искането на ищеца за привличане на ФДР като ТЛП и за представяне на извършените от него отчети за дялово разпределение, от които да се установят конкретните месечни периоди на съдебната претенция и изравняванията на каква стойност и за кои периоди се отнасят. Възражението на ответника, касаещо начина на определяне на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация, съдът намира за неоснователно, по следните съображения: Разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2006/32/ЕО /отменена с Директива 2012/27/ЕС/ предвижда задължение за осигуряване на индивидуални измервателни уреди при крайните потребители, само когато "това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди". Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на границата на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които са били изградени преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка индивидуална система позволява инсталиране на индивидуални измервателни уреди и дали това не би изисквало за потребителите прекомерни разходи спрямо ползите от индивидуално отчитане. Закона за енергетиката – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не предвижда задължение за инсталиране на измервателни съоръжения след общата за етажната собственост абонатна станция. Следователно не съществува общо нормативно задължение за поставяне на измервателни уреди за всеки потребител на топлинна енергия. В тези случаи, е допустимо законодателят да уреди с правни норми начина на изчисляване на топлинната енергия, която се отдава от сградната инсталация. При липса на обективна възможност да се въведе индивидуално измерване законодателят трябва да определи правило, по което да се разпределя енергията между абонатите в сграда в режим на етажна собственост. Това следва от характера на етажната собственост като особен колективен режим на управление и стопанисване на общите за една сграда разходи. Прилагането на такива правила не противоречи на Директива 2012/27/ЕС, тъй като посочената разпоредба изисква действително измерване на отдадената енергия единствено в случаите, когато това "е уместно". При сградите в режим на етажна собственост изчисляването на индивидуална консумация единствено по отдадените от отоплителните тела в отделните апартаменти количества енергия е невъзможно, тъй като намиращите се между тези тела тръби също отдават топлинна енергия. В случая следва да се има предвид, че критерият за "уместност", който още Директива 2006/32/ЕО въвежда, не може да бъде изпълнен чрез действително отчитане на отдадената от тръбите топлина, тъй като от една страна разходите за този реален отчет биха били твърде големи, тъй като се изисква замерване на всички тръби във всяка топлофицирана сграда през дълъг период от време със специална техника, а от друга – такива реални отчитания биха били свързани и с твърде голямо засягане на личната сфера, тъй като измерванията следва да се извършват в домовете на абонатите през продължителен период от време. Поради това законодателят следва да направи компромис с начините за измерване и да предвиди нормативно формула, която да облекчи доказването и да осигури отчитане както на индивидуалното потребление, така и на общата отдадена за отопление на сградата енергия. В случая следва да се има предвид, че всяка сграда представлява отделна термодинамична система, която е изолирана от околния флуид (въздуха) чрез своите стени, врати и прозорци. В рамките на тази система обитателите правят усилия да изолират колкото е възможно по-добре външните стени, за да запазят топлината, която преминава през отделните обекти и общите части и затопля сградата като цяло. При това всеки от обитателите използва топлина от останалите и отдава топлина към тях. Следователно въвеждането на формула, с която да се заплащат разходите за затопляне на сградата не представлява правило, което не съответства на фактическата ситуация и при това положение разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която задължава всеки собственик в етажната собственост да заплаща за отдадената от сградната инсталация топлина, не нарушава изискванията за уместност на Директива 2012/27/ЕС. Тук следва да се вземат предвид и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които отделният етажен собственик остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, дори и ако прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имота си. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, изградена е по предварителен проект, от нея никой от индивидуалните собственици не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обеми по проект, както е установено и от вещото лице по СТЕ. Извод за противното не следва и от Решението на СЕС от 23.10.2025 г., постановено по дело C-760/23. Съгласно последното, член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на Директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на Директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкува в смисъл, че се допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Действително, методиката за изчисляване на дължимата енергия за подгряване на сградната инсталация по т. 6.1.1 от приложението не отчита напълно и точно количеството енергия, отдавана от всяка сградна инсталация и във всяка сграда. Следва да се посочи обаче, че тя се прилага само в случай, че липсва решение на общото събрание на Етажната собственост за избор на един от вариантите, предвидени по чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е" от Наредба № ЕРД041/12.03.2020 г. респ. от о т м . Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е" от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването лицето (ФДР), избрано от клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ, предоставя на топлопреносното предприятие или доставчика първоначално или след настъпили промени данни за идентификация на сградата общо и по отделни имоти, съдържаща топлинните товари и видовете потребление, в т. ч.: количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост, взето преди започване на отоплителния сезон, по един от следните варианти: аа) по т. 6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1; бб) по т. 6.1.2 от Методиката, Приложение към чл. 61, ал. 1; вв) по реално измерено количество енергия за сградна инсталация от избрано от общото събрание на етажната собственост лице в присъствието на представител на топлопреносното предприятие и на представител на етажната собственост; избраното лице трябва да има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление "Енергетика"; гг) по избрана стойност за процент сградна инсталация, който не може да бъде помалък от 20 на сто и по-голям от 40 на сто от количеството топлинна енергия за отопление на сградата – етажна собственост. Съгласно чл. 63, ал. 5 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. отм. с нея Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, лицето, избрано да извърши измерването по ал. 2, т. 2, буква "е", подбуква "вв", подготвя Методика за измерване на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, и за прилагане на резултата при условия, различни от тези, при които е извършено измерването. Съгласно чл. 63, ал. 7 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, при липса на решение на общото събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по ал. 2, т. 2, буква "е", топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ съгласно зависимостта за сградната инсталация по т. 6.1.1 от Приложението. С оглед на гореизложеното, в действащата за процесния период национална правна уредба са уредени правила, въз основа на които се изчисляват разходите, начислени за индивидуалното потребление на топлинна енергия за отопление и за топла вода за битови нужди, които гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление, като за това е необходима единствено воля на общото събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "е" от Наредба № Е- РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването. Предвидената от законодателя формула по т. 6.1.1. от Приложение № 1 се прилага в останалите случаи – когато етажните собственици не са взели такова решение. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че действащата за процесния период нормативна уредба дава достатъчна възможност на потребителя, който не е доволен от изчисленията по предвидената от законодателя формула за установяване на разходите за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, да поиска изчисляване съобразно действителни показания, като направи съответните разходи за това. Поради това следва да се приеме, че формулата на т. 6.1.1. от Методиката не засяга правата на потребителите, които имат възможност да поискат и отчитане на база реалните разходи, ако същите бъдат установени по предвидения за това ред. Неоснователно е и възражението на ответника, че сумите не се дължат, тъй като с Решение № 7276 на ВАС на РБ и Решение № 1037 на ВАС на РБ (ДВ, бр. 16 от 2025 г., в сила от 25.02.2025 г.) са отменени разпоредби от Наредба Е-РД-04-01 от 12.03.2020 година. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед което има действие занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. В случая процесният период /01.05.2022 г. – 30.04.2024 г./предхожда влизането в сила на съдебния акт /25.02.2025 т./, с оглед което отмяната на нормативната уредба се явява ирелевантна. По отношение на обема на доставената топлинна енергия, съдът намира следното: Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 5 ЗЕ първите два вида топлинна енергия се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция по пар. 1, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ "отопляем обем на имот" включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещение и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект, а съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ "сградна инсталация" е съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии. Сградната инсталация е обща етажна собственост съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, като чрез нея се затоплят ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или за затворили термостатните им вентили. Сградната инсталация в сграда етажна собственост е обща част и всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и тежестите от нея. Съгласно член 145, ал. 2 и 3 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата, и топлинната енергия за отопление на имотите, като топлинната енергия по ал. 2 се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - ЕС, и чрез топлопроводите й ТЕ да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Потребител на услугата е етажната собственост, като титулярят на права върху индивидуалните обекти на собственост не може да откаже да заплаща отдадената от сградна инсталация енергия доставена до имота. Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно Методика по наредбата за топлоснабдяването. В случая, това е извършвано от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД. При кредитиране заключението по приетата СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия, при ежемесечен отчет на общия топломер в СЕС. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Съгласно експертизата, както и видно от приетите писмени доказателства, в рамките на процесния период за имота на ответника са начислявани суми за ТЕ за отопление, ТЕ отдадена от „сградната инсталация“ и ТЕ за БГВ, като същата възлиза на сумата от 5014,18 лв., след изравняването, което сп. данните на ФДР е 751,39 лв., която сума е за доплащане от абоната. От тази сума следва де се приспадне посочената като платена от абоната сума от 142,44 лв., съгл. Обща фактура № 1027939473/31.07.2023 г. и към получената стойност от 4871,74 лв. да се добави изравняването от м.09.2024г. в размер на 6,42 лв., относимо към периода м.05.2023 г. – м.06.2023 г. /съгласно данните от извлечението от счетоводните сметки на ищеца, на л.29/. Така формираната обща стойност на потребената топлинна енергия за процесния период и имот, възлиза на 4878,16 лв., колкото се претендира и от ищеца с ИМ и която стойност като изчисления не се оспорва от ответника. Следователно предявеният иск за главницата за ТЕ се явява изцяло доказан, както по основание, така и по размер. От съвкупната преценка на приетите по делото доказателства /неоспорени от ответника/ в т.ч. извлечение от сметки за аб. № 124775/инсталация 4000181609 протоколи за главен отчет, изравнителни сметки, месечни и общи фактури за процесния период, както и от заключението на СТЕ се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес е била топлоснабдена през целия процесен период. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, в тяхната съвкупност, безспорно се установяват въведените с исковата молба твърдения ответникът Е. Д., в качеството си на вещен ползвател, на топлоснабдения имот – апартамент 56, находящ се в гр. София, ул. „............. през процесния период /2022-2024 г./ е бил потребител на доставяната до имота топлинна енергия, поради което ще следва да отговаря за задълженията за доставената и потребена в имота такава, в установения обем и на посочената стойност. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Д., като ползвател на топлоснабдения имот, се явява обвързана по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до ползвания от нея имот, топлинна енергия, без да е необходимо изрично изявление, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС, изразена в редица съдебни актове. Така например с Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, Решение № 221/11.07.2011г. по т.д. № 5/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., постановено по реда на чл.290 ГПК, както и с Определение № 643 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 1086/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е възприето, че „разбирането на съдилищата, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор с абоната/потребителя…“, съответства на практиката на ВКС, отразена и в решения № 443 от 21.11.2013 г. по гр. д. № 5934/2013 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Обвързването на потребителя с общи условия може да противоречи на чл.3, т.1 от Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на Съвета на Европа само в случаите, когато дадена клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора, каквото не се установява да е налице. В този смисъл са и множество други определения и решения на ВКС, с които е посочено, че клаузите от ОУ на ищеца, не попадат в нито една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите /в сила от 10.06.2006 г./, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без изричното им приемане. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът Е. И. Д. като вещен ползвател или пък собственика на имота ИСД д а са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и въз основа на същото да е сключено с тях допълнително споразумение. Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ. Предвид изложеното, съдът счита, че претендираните за плащане от ищеца суми са изчислени при спазване на законовите изисквания и се дължи от ответника в посочения в ИМ размер от 4878,16лв. (за ТЕ), доколкото няма данни да е платена доброволно от Д., преди завеждане на заповедното производство по ч.гр.д. № 70965/2024 г. по описа на СРС, нито в хода на настоящото исково производство, при нарочно възложена доказателствената тежест на този факт за ответника. Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното възражение за изтекла погасителна давност: Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б. „в“ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в поголям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда /в случая това е станало на 28.11.2024 г./. Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая подаване на заявление по чл.410 от ГПК пред съда на 28.11.2024г. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за месечните вноски с падеж преди 28.11.2021 г. С исковата молба ищецът претендира установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2022г. до 30.04.2024 г., предвид на което въведеното от ответника Е. Д. възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се явява неоснователно, тъй като първото месечно вземане, включено в процесния период, това за м.05.2022 г. е станало изискуемо едва от 15.07.2022 г., която дата е последваща датата 28.11.2021 г., преди която всички възникнали вземания на ищеца биха били погасени по давност. Ето защо задължението на ответника за главница за ТЕ за процесния период от 01.05.2022г. до 30.04.2024г. възлиза на претендирания от ищеца размер от 4878,16 лв., предвид което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за същия размер, следва да бъде уважен изцяло. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от Комисията Общи условия за процесния период /тези приети с решение по Протокол № 7/23.10.2014 г., на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-1/27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника Е. Д.. С разпоредбата на чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено задължение за клиентите на „Топлофикация София“ ЕА да заплащат задълженията по Общите фактури, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Така например цената на доставената ТЕ през м.05.2022г. следва да бъде заплатена до 45 дни от изтичането на месеца, за който се отнася или до 15.07.2022 г., но ищеца може да претендира лихва за забава върху тази стойност едва след издаване на Общата фактура за отоплителен сезон 2022/2023 г. към 31.07.2023 г. и в случай, че не бъде заплатена в срок от 45 дни от издаването й, т.е. едва след 14.09.2023 г. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. На осн. чл.162 от ГПК, посредством онлайн лихвен калкулатор, съдът установи, че върху претендираната от ищеца за плащане главница за ТЕ и за посочения в ИМ период на забава, дължимото обезщетение за забава, възлиза на сумата от 410,69 лв., а не колкото претендира ищеца от 710,98 лв. За разликата от 300,29 лв. иска по чл.86 от ЗЗД ще подлежи на отхвърляне. По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение: От представените от ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД документи, касаещи дяловото разпределение в имота, приети като доказателства и неоспорени от ответника, се установява, че действително за апартамента, ползван от ответника Е. Д., през процесния период е извършвана дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. № 124775 /на л.29/ и заключението на СТЕ, прието без възражения от страните, кредитирано и от съда, се установява, че в апартамента на ответника е извършвана услуга по дялово разпределение, а фактурираната и незаплатена цена на същата, за посочения от ищеца период от м.07.2023г. до м.04.2024 г. и съгласно приетите по делото месечни фактури, в които е обективирано задължението за услугата по дялово разпределение възлиза в общ размер на 44,13 лв. Видно от приетите по делото писмени доказателства, в процесния период ищецът е начислил на ответника общо 11 бр. месечни такси за отчитане на уредите за дялово разпределение в размери от 3,73 лв. без ДДС, /месено и за периода от м.07.2023 г. до м.04.2024 г., като за целта е издавал и месечни фактури /приети като доказателства по делото, на л.37-83/. Същите са изцяло дължими, тъй като не попадат в период на погасителна давност, а и такива възражения не са заявявани от страна на ответника. Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимата сума, поради което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същия не е заплатил в срок следва да бъде уважен до установения и претендиран от ищеца размер от 44,13 лв. Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана (арг. от чл.84, ал.2 от ЗЗД). По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора към длъжниците, за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което съдът приема, че иска за обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР /в претендиран размер от 13,76 лв./ е недоказан, и като такъв следва да се отхвърли изцяло. Още повече, че периода на забава, посочен от ищеца е невъзможен, тъй като началото на забавата (15.08.2022 г.) е предхождаща възникването на вземането (м. 07.2023 г.)!. В заключение и на база приетите доказателства, съдът приема за доказано в производството, че задълженията на ответника Е. И. Д., като вещен ползвател на процесния топлоснабден имот - Апартамент № 56, находящ се в гр. София, ул. ........., с присъединен абонатен № 124775, в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., за доставената и потребена в имота ТЕ и извършената услуга по дялово разпределение, в т.ч. мораторните лихви върху главниците, възлизат на общо 5332,98 лв., от която сума: 4878,16 лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 44,13 лв. - дължима главница за ДР, за периода от м.07.2023 г. до м.04.2024 г. ведно със законна лихва от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 410,69 лв. съставлява дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2023 г. до 19.11.2024 г. т.е. за част от претендираните от ищеца вземания, за които в полза на последния е била издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 05.12.2024 г., по ч.гр.д. № 70965/2024 г. по описа на СРС. Исковете по чл.86 от ЗЗД, за дължимото обезщетение за забава върху главницата за ТЕ, за разликата до пълния предявен размер от 710,98 лв. или за сумата от 300,29 лв., и за сумата от 13,76 лв., представляваща обезщетението за забава върху главницата за ДР, дължимо за периода от 15.08.2022 до 19.11.2024 г., ще следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на 433,95 лева, от които 133,95 лева – доплатена държавна такса, 300 лева – за експертиза, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.23 от ЗПрП и Наредбата за заплащането й в минимален размер от 100 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с уважената част от исковете му, ищеца има право на разноски в размер на 504,23 лв. за исковото производство. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед пълното уважаване на предявените искове, на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 153,88 лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 70965/2024г. по описа на СРС, 164-ти състав. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което моли съда да определи по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за оказаната от пълномощника му безплатна помощ и съдействие. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед частичното отхвърляне на исковете, ответника също има право на разноски. По делото има доказателства за оказана безплатна помощ и съдействие на ответника от пълномощника й адв. К. Г, като се претендира съдът да определи дължимото му се адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съдът като взе предвид материален интерес по делото, броя на предявените искове, липсата на фактическа и правна сложност на същото, явяването на пълномощника в съдебно заседание и реализиране на защитата на ответника първо посредством възражение срещу издадената ЗИ в срока по чл.414 от ГПК и по същество с депозирания писмен отговор на искова молба и становище по същество на спора в проведените устни състезания, намира за справедлив размер на дължимото му се адвокатско възнаграждение сумата от 800 лв. за исковото производство и 100 лв. за заповедното производство, в хода на което е подадено възражение срещу издадената ЗИ с конкретно посочени мотиви за недължимост. От така формираното общо възнаграждение на адвоката- пълномощник на ответника, съобразно с отхвърлената част от исковете на осн. чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв. му се следва сумата от 50,05 лв. Така мотивиран, Софийският районен съд, на осн. чл.235, ал.1 от ГПК,