Решение № 7306 от 30.12.2011 г. на Софийски градски съд по дело № 8105/2010 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.12.2009 г. по гр. д. № 13102/2008 г. на СРС, 36 с - в, признава за установено, по иск ове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявените от С.В.Б. и Д.Г.Б. срещу С.К.Я., Т.Х.Я. и А.С.Я., че С.В.Б. и Д.Г.Б. са собственици по договор за покупко – подажба с нот. акт № 141 от 27.08.1996 г., том LXL І, дело № 18160 от 1996 г. на Нотариус при СН при СРС, на следния недвижим имот: празно дворно място, находящо се в с. К., С. с площ от 6 600 кв. м., съставляващо северната реална част от парцел № 73, от масив № 5, ЕКНМ 39791 по плана за земеразделяне на с. К., м. „ З.С. ”, целия с площ от 13 252 кв. м., нанесен като имот с пл. № 493, кад. лист Г – 2 – 8 – В по кад. план на с. К., С., м. „З.С.”, при съседи на реалната част: от изток - имот 74 и имот 72, от запад - път, от север - имот № 68, от юг - С.К.Я., по последния план за земеразделяне ИМОТ № 016133 с площ от 6 600 кв. м. при съседи по скица: имот № 016134 на С.К.Я., имот № 000220 - полски път на СО, район П., имот № 016035 на наследници на И. Г.Й., имот № 016050 на наследници на В.Н.В., имот № 016131 на „К. и Т.Д." АД и имот № 016114 на И. П. А.. С решението е отменен, по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт № •••, том IX, дело № 1735 от 1997 г. на нотариус при Софийски районен съд за покупко - продажба, с който С.В.Б. и Д.Г.Б., чрез пълномощника си Г.Л. И.., продават на С.К.Я. празно дворно място, находящо се в с. К., с площ от 6 600 кв. м., съставляващо северната реална част от парцел № 73 от масив № 5, ЕКНМ 39791 по плана за земеразделяне на с. К., м. "З.С.", целия с площ от 13 252 кв. м., нанесен имот с пл. № 493, кад. лист № Г - 2 - 8 - В по кад. план на с. К., м. „З.С.”.

П о реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК са отменени още следните констативни нотариални актове: частично н. а. № 32, том I, рег. № 5651, дело № 204 от 2000 г., издадена на 30.11.2000 г. от нотариус В. - № 209 от списъка на НК, в частта в която С.К. Я. е признат за собственик на частта с площ от 6 600 кв. м., съставляваща северната част от описания в нотариалния акт недвижим имот, а именно НИВА, находяща се в землището на с. К., м. „ Х. ” по стар нот. акт „З.С." с площ от 13, 252 дка, съставляващо имот № 95 от масив 16, нанесен като имот 493, кад. лист Г – 2 – 8 - В по кад. план на с. К. при съседи, описани в нотариалния акт;

• частично н. а. № 64, том II, рег. № 7769, дело 226 от 2006 г. на нотариус Р. № 203 от НК, в частта в която са признати С.К.Я. и Т.Х. Я. за собственици в режим на съпружеска имуществена общност на основание разделяне на следния недвижим имот: ПИ с пл. № 16120 в землището на с. К., м. "Х.", с площ от 6 600 кв. м. и изцяло н. акт № 105 / 10.05.2006 г., т ом. II, рег. № 8835, дело № 263 от 2006 г. на нотариус Р. с № 203 от регистъра на НК, с който С.К.Я. и Т.Х.Я. даряват на дъщеря си А. С.Я. поземлен имот - нива четвърта категория, с планоснимачен номер 16120 в землището на с. К., Община П., м. “Х. ” с площ от 6 6 00 кв. м., при съседи описани в нот. акт.

С решението са отхвърлени субективно и обективно съединени те искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 2, предложение първо и пето от ЗЗД, за установяване, че договорът за дарение оформен в акт № 105, том. II, рег. № 8835, дело № 263 от 2006 г. е нищожен поради невъзможен предмет и привидност на сделката и страните са осъдени за разноски.

Въззивното производство е образувано по жалба на ответницата Т.Х.Я. срещу решението в частта, в която исковете са уважени и са отменени посочените по-горе нотариални актове. Поддържат се доводи за необоснованост. Твърди се, че в противоречие с материалния закон СРС е приел, че ищците са станали собственици на описания в исковата молба имот, тъй като с н. акт от 27.08.1996 г. е прехвърлена собствеността върху идеални части от парцел 73 по плана за земеразделяне на с. К. от 1993 г., а не на реални такива, поради което договорът не противоречал на чл. 7 ЗСПЗЗ. Мол и да се постанови решение, с което да се отмени решението на СРС в оспорената част и да се отхвърлят иск овете по подробни съображения в жалбата. Претендират разноските в производството.

Въззиваемата страна А. С.Я., редовно призована не взема становище по жалбата. Въззиваемата страна С.К.Я., чрез представителя си, поддържа жалбата на Т.Я. по същите съображения.

Въззиваемите страни С.В.Б. и Д.Г.Б., чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата с подробно изложени съображения в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Молят да се остави в сила първоинстанционното решение в оспорената част като правилно и законосъобразно постановено и да се остави без уважение жалбата. Претендират разноски в производството – адвокатски хонорар.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е установено и не е спорно, че с нот. акт № 42/1996 г. Я.В. Г., С.В.С., Г.Л. И.. и И.ка Л. В. са признати на собственици на следния недвижим имот: празно дворно място с площ от 13 252 кв. м., находящо се в землището на с. К., „С.", ТОА"П.", м. З.С.", съставляващо имот номер 73 от масив № 5, съгласно плана за земеразделяне, при граници: път, имот № 68 - С.С.., имот № 75 на С.С.Ч., имот №74 на С. Г.И., имот 72 на Г.В.И.. Н отариалния т акт се установява е съставен въз основа на решение № 262/16.08.1994 г. на ПК „ И. ”, удостоверение за наследници, скица № 00573/19.11.1994 г. и други. Не се оспорва, че праводателите и на двете страни са реституирани собственици на земеделска земя.

С договор за покупко - продажба в н от. а кт № 43/ 26.06.1996 г., Г.Л. И.., Я.В. Г., С.В.С. и И.ка Л. В., чрез пълномощника си Г.Л. Г., продават на С.К.Я. празно дворно място, находящо се в с. К., С., с площ от 6 600 кв. м., съставляващо южна реална част от парцел № 73, от масив № 5, ЕКНМ 39791 по плана за земеразделяне на с. К., м. „З.С.”, целия с площ от 13 252 кв. м. нанесен имот пл. № 493, кад. лист Г - 2 - 8 - В по кад. план на с. К., С., м. „З.С.”.

Не е било спорно и о т удостоверение за граждански брак се установява, че ответницата Т.Я. е била в граждански брак с С.Я. към датата на сключване горепосочения договор.

С договор за покупко - подажба от 27.08.1996 г., с нот. акт № 141/1996 г. Г.Л. И.., Я.В. Г., С.В.С. и И.ка Л. В., чрез Г.Л. Г., продават на С.В.Б. следния недвижим имот: празно дворно място, находящо се в с.К., С. с площ от 6 600 кв. м. съставляващо северната реална част от парцел № 73, от масив № 5, ЕКНМ 39791 целия с площ от 13 252 кв. м., нанесен като имот с пл. № 493, кад. лист Г – 2 – 8 - В по кад. план на с. К., С., м. „З.С. ”, при съседи, описани в нотариалния акт.

Представено е удостоверение от ОСЗГ „ П. ” в уверение, че бивш имот № 005073 с обща площ от 13 252 кв. м. в м. „З.С.”, съгласно плана за земеразделяне на с. К. от 1993 г. е идентичен по площ и местонахождение с имот 016095 в м. „ Х. ”, съгласно преработения план за земеразделяне на землището, обявен в ДВ бр. 90 от 1999 г. След постъпило искане за разделяне на имота са обособени два имота с № 16119 с площ от 6 652 кв. м. и № 16120 с площ от 6 600 кв. м. От удостоверението се изяснява още, че имот № 16133 с площ о т 6 600 к в. м. е идентичен с имота, описан в нот. акт № 141/1996 г., представляваща северната реална част от бивш имот № 5073 по плана за земеразделяне от 1993 г.

С договор за покупко - продажба, нот. акт № •••, том IX, дело № 1735 от 1997 г. на нотариус при Софийски районен съд, С. В.Б. и Д.Г.Б., чрез пълномощника си, Г.Л. И.. продават на С.К.Я. празно дворно място, находящо се в с. К., с площ от 6 600 кв. м., съставляващо северната реална част от парцел № 73 от масив № 5, ЕКНМ 39791 по плана за земеразделяне на с. К., м. „З.С.”, целия с площ от 13 252 кв. м., нанесен имот с пл. № 493, кад. лист № Г-2-8-В по кад. план на с. К., м."З.С." при съседи, описани в нот. акт.

С решение от 28.03.2002 г. на Софийски районен съд, 34-ти с - в, по гр. дело № 4187/1999 г., влязло в сила на 29.05.2003 г., е прогласен за нищожен договорът, по нот. акт № ••• от 1997 г. Решението е вписано с рег. № 8528/2004 г. в Службата по вписванията на СРС.

С нот. акт № 32, издадена на 30.11.2000 г. от нотариус В. - № 209 от списъка на НК, С.К. Я. е признат за собственик на нива, находяща се в землището на с. К., м. "Х." по стар нот. акт „З.С." с площ от 13, 252 дка, съставляващо имот № 95 от масив 16, наесен като имот 493, кад. лист Г-2-8- В по кад. план на с. К. при съседи, описани в нотариалния акт. Установява се, че констативният нотариален акт е издаден, въз основа на представени от молителя документи, а именно: Нот. акт за продажба на недвижим имот № 43 / 1996 г. и нот. акт № ••• / 1997 г. С нотариален акт № 64, том II, рег. № 7769, дело 226 от 2006 г. на нотариус Р. са признати С.К.Я. и Т.Х. Я. за собственици в режим на съпружеска имуществена общност на основание разделяне на следния недвижим имот: поземлен имот ( нива четвърта категория ) с планоснимачен номер 016095 в землището на с. К., община „П.", м."Х.", целият с площ от 13 252 кв. м., съгласно плана за земеразделяне, а именно 1. поземлен имот № 16119 в землището на с. К., м. „Х." с площ от 6 652 кв. м., при съседи описани в нотариалния акт и 2. поземлен имот с планоснимачен номер 16120 в землището на с. К., м. "Х.", с площ от 6 600 кв. м.

От съдържанието на констативн ия нотариален акт се установява, че е издаден въз основа на нот. акт № 32 /30.11. 2000 г. и нот. акт № 43/1996 г. С договор за дарение, оформен в нот. акт № 104 / 2006 г. С.К.Я. и Т.Х.Я. даряват на А.С.Я. поземлен имот - нива четвърта категория, с планоснимачен номер 16119 в землището на с К.. Община П., м. "Х." с площ от 6 652 кв. м.

С договор за дарение, оформен в нот. акт № 105 / 2006 г., С. К.Я. и Т.Х.Я. даряват на А.С.Я. поземлен имот - нива четвърта категория, с планоснимачен номер 16 120 в землището н а с. К., м. "Х." с площ от 6 6 00 кв. м.

По делото е прието заключението на съдебно – техническа експертиза, според която имотът описан в нот. акт № 43 /1996 г. като южната част от имот № 005073 от 6 600 дка, нанесен като имот № 493 по кад. лист № Г-2-8- В е идентичен с южната част от бивш имот № 5073 и е идентичен с имот № 16119.

И мот ът - празно дворно място, находящо се в с. К., с площ от 6 600 дка, съставляващ северната част от имот № 005073, м. „ З.С. ” от 13, 252 дка, нанесен като имот пл. № 493, описан в нот.акт 141/1996 г. е идентичен с имот 16133 по скица на „Г.••" ЕООД и представлява северната част от бивш имот № 5073 и е идентичен с имот пл. № 16120.

При така установената обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед предмета на проверка на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК, решението е валидно постановено и допустимо в оспорената част. Предмет на проверка е решението в частта, в която исковете по чл. 124 ГПК са уважени срещу ответниците, с произтичащите от това правни последици.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с н. акт № 43/26.06.1996 г. Я.В. Г., С.В.С., Г.Л. И.. и И.ка Л. В., като реституирани собственици на празно дворно място с площ от 13 252 кв. м., находящо се в землището на с. К., „С.", ТОА "П.", м. „ З.С. ”, съставляващо имот номер 73 от масив № 5, съгласно плана за земеразделяне, са продали на С.К.Я. южната реална част от горепосочения недвижим имот с площ от 6 600 кв. м., а с н. акт № 141 от 27.08.1996 г. същите са продали на С.В. Б. северната реална част от същия парцел с площ от 6 600 кв. м.

Ищците извеждат материално правната си легитимация от посочения договор за покупко - подажба с нот. акт № 141/ 27.08. 1996 г. и удостоверение за граждански брак от 01.09.1983 г. Основното поддържано възражение от о тветниците за действителността на горепосочения договор за покупко - продажба е за нищож ността му, като сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 7 от ЗСПЗЗ.

Посочената норма предвижда, че при разпореждане, делба и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, по - малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството, съгласно който при съставяне на дяловете не се допуска разделянето на нивите на части, по - малки от 3 декара, на ливадите на части, по - малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по - малки от 1 декар.

Настоящият състав намира, че р азпоредбата н а чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ е неприложима в спор между страните относно правото на собственост върху имота, тъй като същата касае разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, при които способи имотите не могат да се раздробяват на части с размери, по - малки от размерите, определени в чл. 72 ЗН. Казусът в случая касае спор за принадлежността на правото на собственост върху имота, като ищц ите са поддържал и да са негов и собствени ци на основание продажба от реституираните собственици на земеделския имот. На абсолютно същото основание и ответниците са станали собственици на имота. Не се оспорна правото на праводателите и на двете страни да получат по реституция право върху парцел № 73 от масив № 5 ЕКНМ 39791 по плана за земеразделяне на с. К., С., м. „З.С.”, целия с площ от 13 252 кв. м. Освен това, праводателите и на двете страни, възстановени собственици по ЗСПЗЗ - Я.В. Г., С.В.С., Г.Л. И.. и И.ка Л. В. не са се разпоредили с части от имота в противоречие на нормите на чл. 7 от ЗСПЗЗ, тъй като и на двете страни са продадени части от по 6 600 кв. м. Отделно от казаното се установява, че спорните 52 кв. м. са станали впоследствие част от имота на ответниците, тъй като според представеното удостоверение от ОСЗГ „ П. ”, с лед постъпило искане за разделяне на имота, са били обособени два поземлени имота с пл. № 16119 с площ от 6 652 кв. м. и пл. № 16120 с площ от 6 600 кв. м. Този факт се потвръждава и от заключението на съдебно-техническата експертиза, според което южната част от имот № 005073, нанесен като имот № 493 по кад. лист № Г - 2 - 8 - В е идентичен с южната част от бивш имот № 5073 и е идентичен с имот № 16119. От заключението на вещото лице се установява, че поземлен имот 16120 с площ от 6 600 кв. м. е идентичен със северната част от имот 005073, м. „З.С.", описан в нот. акт № 141от 1996 г.

Предвид изложеното съдът възприема извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд, че възражението за нищожност на договора за покупко продажба, оформен в нот. акт № 141/ 27.08. 19996 г. поради противаречие с чл. 7 от ЗСПЗЗ е неоснователно, но съображения по - различни от тези на СРС. Следва да се приеме, че посочения договор за покупко – продажба легитимира ищците като собственици на съответните 6 600 кв. м. от парцел № 73, масив 5 по плана за земеразделяне на село К., съставляващ северната част от него.

От ангажирани те по доказателства се установ ява безспорно, че договорът, оформен в нот. акт № ••• от 1997 г., с който ищците са прода ли чрез пълномощника с и на ответника С.Я. процес н ите 6 600 кв. м. от северната част на парцел 73, масив 5 по плана за земеразделяне на с. К. е обявен за нищожен с влязло в сила на 29.05.2003 г. решение на Софийски районен съд, 34 - ти състав по гр. д. № 4187 / 1999 г., вписано вх. рег. № 8528/2004 г. на Службата по вписванията. Следователно, всички последнащи действия на ответниците във връзка с издаването на констативни нотариални актове за целия имот, а именно: нот. акт № 32 от 2000 г., с който ответниците С.Я. е признат за собствени к на нива с площ от 13 252 кв. м., съставляваща имот № 95 от масив 16, нанесен като имот 493, кад. лист Г-2-8-В по кадастралния плана на с. К., както и нот. акт № 64/2006 г., с който ответниците С.Я. и Т.Я. са признати за собственици в режим на СИО на основание разделяне на поземлен имот с пл. № 016095 в землището на с. К., подробно описан в нотариалния акт на два поземлени имота: П И 16119 с площ от 6 652 кв. м., подробно описан в акта и поземлен имот 16120, с площ от 6 600 кв. м., не могат да се противопоставят на ищците, както и на третите добросъвестни лица в частта, касаеща имот пл. № 16120, предмет на н. а. № 141/27.08.1996 г. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативните нотариални актове следва да се отменят в частта от имота, на която ищците ще бъдат признати за собственици. Тези нот. актове са издадени въз основа на документи: нот. акт № 43 / 1996 г. и нот. акт № 3 2/ 2000 г., които не легитимират ответниците като собственици на северната част от парцел 73, идентичен с ПИ № 16120.

По същите съображения констативните н отариални актове № 32 от от 2000 г. и № 64 от 2006 г. не легитимират праводателите на третата ответница А.Я. (неините родители, ответниците по делото С.Я. и Т.Я.) като собственици на недвижимия имот, предмет на договор а за дарение по н. акт № 105/10.05.2006 г. - пл. № 16120, в семлището на с. К., община П., с площ 6 600 кв. м.

От друга страна, п ри уважаване на и ск а с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, каквото ще бъде налице, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК (аналогичен на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) ), на отмяна подлежат само констативните нотариални актове в съответните части, които не отразява т правото на собственост такова, какво то е в действителност, а не и тези съставени при извършване на правни сделки. При дарение на чужда вещ, сделката остава действителна и поражда права и задължения за страните. Те не могат да се изменят или погасяват по иск ане за отмяна на нотариален акт направено от трето лице. Същевременно, с вписване на отмяната на нот ариалния акт за сделка по партидата на отчуждителя, който не е собственик няма да се защитят правата на действителния собственик, който има друга партида. При уважаване иска за собственост на лицето, което се легитимира като собственик, чи и то права са засегнати със сделка та, на вписване подлежи исковата молба и съдебното решение и по този начин се дава гласност на това кому принадлежи правото на собственост. ( ТР № 3/2009 г. на ОСГК ).

Поради изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на н. акт № 105 от 10.05. 2006 г. за дарение, както е приел СРС. В тази част решението следва да се отмени, поради допуснато процесуално нарушение.

Същия извод се налага и по отношение на решението в частта, в която е отменен н. акт. № •••, том IX, дело № 1735 от 1997 г. за покупко - продажба, по силата на който С.В.Б. и Д.Г.Б., чрез пълномощника си Г.Л. И.., продават на С.К.Я. празно дворно място, находящо се в с. К., с площ от 6 600 кв. м., съставляващо северната реална част от парцел № 73 от масив № 5, ЕКНМ 39791 по плана за земеразделяне на с. К., м. „З.С.”, целия с площ от 13 252 кв. м., нанесен имот с пл. № 493, кад. лист № Г-2-8-В по кад. план на с. К., м. „З.С.”. Когато сделката е сключена при порок, който води до нищожност, или унищожаемост, или е развалена, или отменена, легитимиращия ефект за преобредателя ще отпадне с вписване на съдебното решение, с което е установен порока, или с което е постановено разваляне, или отмяна на сделката. При уважаване на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, каквото е налице в случая (нотариалния акт е обявен за нищожен с влязло в сила на 29.05.2003 г. решение на съда, което е вписано в службата по вписванията вх. рег. № 8528/2004 г.), сделката не пораждаща вещно правно действие. Н а вписване отново ще подлежи исковата молба и съдебното решение и по този начин ще се даде гласност за всички трети лица, кому принадлежи правото. Съдът намира, че о тмяната на нотариалния акт за сделката по продажбата също не може да се постанови по чл. 537, ал. 2 ГПК. Решението, с което е отменен н. акт № •••/1997 г. за продажба на това основание следва да се отмени в тази част.

Доколкото крайните изводи на настоящият състав съвпадат като цяло с тези на СРС, оспореното решение следва да бъде потвръдено по отношение исковете по чл. 124 ГПК, както и свързаните с тях последици по искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, но само в частта, касаеща частичната отмяна на констативните нотариални актове, посочени по - горе.

По отношение на отмяната по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК и на н. а. № 105/10.05.2006 г. за дарение на третата ответница А.Я., както и по отношение предходния н. а. № •••, том IX, дело № 1735 от 1997 г. за продажба, решението е постановено при допуснати процесуални нарушения и следва да се отмени.

Въззиваемите страни С.Б. и Д.Б. са направили искане за присъждане на разноски и такива се дължат с оглед изхода на спора в размер на 200 лв. адвокатски хонорар, за който има данни да е заплатен. Въззивницата Т.Я., чрез представителя си, не е направила възражение по претендираните разноски.

Така мотивиран СГС