Решение № 45 от 13.5.2026 г. на Районен съд - Сандански по дело № 377/2025 г.

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на Б. А. И., с ЕГН ••••••••••, с адрес в ГР. С., ул. „К. п.“ № ••, срещу Наказателно постановление № 25-0339- 000621/03.06.2025г., издадено от Началника на РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание - „глоба“ за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП - в размер на 100 /сто/ лева и са отнети общо 10 контролни точки. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Претендира се, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалноправните и материалноправните норми. Оспорва се фактическата обстановка и поконкретно липсата на посочено място на нарушението. Иска се неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява от надлежно упълномощения защитник. Административнонаказващият орган изпраща жалбата с придружително писмо № 7610/12.08.2025г., с което моли същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание АНО, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното: На 04.05.2025 година в 10,54 часа, в гр. Сандански, по ул. „Стефан Стамболов“ в посока ул. „Т.Каблешков“, жалбоподателят като водач на лек автомобил, марка „М. •••••“, с рег. № ••••••••, собственост на „М. К.-*“ ЕООД, гр. София, на кръстовището с ул. „Сердика“ навлиза и преминава на червен сигнал при работещ трисекционен светофар. Водачът е спрян за проверка от автопатрул „Пътен контрол“, св. Б. и С., които са били позиционирани на автобусната спирка на кръстовището в посока изхода на града и са имали пряка видимост към светофара. Същите забелязали черен джип със софийска регистрация, който е преминал на червен сигнал на светофара. На място, на 04.05.2025г., на жалбоподателя е съставен АУАН за несъобразяване на поведението със светлинните сигнали – нарушение по чл. 6 , т. 1 от ЗДВП. АУАН е връчен на водача на същата дата без направени по същия възражения. На 03.06.2025г., в установения от закона срок, е издадено наказателно постановление, с което на водача, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП, на основание чл.183, ал. 5, т. 1 от ЗДВП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. На водача са отнети 10 контролни точки, с оставащи 36 контролни точки. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти, нито такъв, който да дискредитира свидетелските показания. Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани. Твърдението на жалбоподателя, че не е преминал на забранителен сигнал не се доказа и съдът приема същото за защитна позиция. Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите, разпитани пред съда, които безпротиворечиво сочат, че са възприели лично, при добра видимост и с лице към светофара сигнализацията на светофарната уредба и поведението на водача. Няма данни по делото, че светофарната уредба е работила в анормален режим. Събраните гласни доказателства водят до несъмнен извод, че жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в нормален режим. При съвкупната преценка на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин. От правна страна: Жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай, АУАН е издаден от орган в пределите на неговата компетентност. Спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 42 и сл. от ЗДВП. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че нарушението не е установено по място и време. Мястото на нарушението е индивидуализирано от три посоки. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен е лично на датата на съставянето, без възражения, а свидетелят по акта е очевидец на деянието. Възраженията на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила са на формално основание, без да е налице изрично и конкретно оплакване по разпоредбите на ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление. С изискуемата се от закона конкретика административният орган е очертал времето, мястото, механизма на нарушението и обстоятелствата, при които същото е било извършено. Описаното в АУАН и НП деяние е намерило проявление в обективната действителност. По делото безспорно се установява, че на посочените дата и час жалбоподателят е бил на мястото на нарушението и го е извършил. Т.е., поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна страна на състава на административното нарушение, установено в чл.6, т.1 от ЗДВП, тъй като не е изпълнил задължението си да съобразява като водач поведението си със светлинните сигнали. От обективна страна, на процесната дата и място И. е управлявал посочения лек автомобил, като участник в движението не е съобразил своето поведение със светлинните сигнали, в случая - при наличието на трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим на работа, преминал на забранителен червен сигнал, с което е осъществил състава на административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. От субективна страна, жалбоподателя е осъществил състава на това административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, а именно: като участник в движението е бил длъжен да съобразява своето поведение със светлинните сигнали, предвиждал е общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание “Глоба” в размер на 100.00 лева. При определяне размера на административното наказание по отношение на извършеното нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е наложил за същото санкция “Глоба” в размер на 100.00 лева, чийто размер е точни фиксиран от законодателя, регламентиран в чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. При приложението на Наредба № Із-2539 на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, административнонаказващият орган правилно е приложил Наредбата, поради което НП и в тази част трябва да бъде потвърдено. В процесния случай съдът, при преценката за маловажност установи по справка за нарушител водач, приложена по делото, липсата на критерии по маловажност, които да се приложат. Мотивиран от изложеното, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът