Решение № 99 от 7.1.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 773/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от П. С. Щ. с адрес с.Богомилово, общ.Стара Загора, [улица], подадена чрез пълномощника й адв.С. К., против мълчалив отказ на Кмета на Община Стара Загора за издаване на удостоверение за наследници на Й. Щ. по подадено заявление с вх.№ 10-01-2890 от 04.06.2025г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ да бъде издадено заявеното удостоверение за наследници, по съображения за неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че доколкото са изпълнени кумулативно предвидените в чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението материалноправни предпоставки, незаконосъобразно е отказано издаването на удостоверение за наследници на Й. Щ.. Направено е искане за отмяна на оспорения отказ и връщане на преписката на Кмета на Община Стара Загора с указания за издаване на удостоверение за наследници. Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител, в представеното писмено становище оспорва жалбата като недопустима и моли същата да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство – прекратено. Твърди се, че по подаденото от жалбоподателката заявление с вх.№ 10-01-2890/ 04.06.2025г. не е формиран мълчалив отказ, доколкото заявителят на административната услуга не е изпълнил дадените с писмо рег.№ 10-11-13801/ 15.07.2025г. указания да представи официален документ, издаден от Австрийската държава, чийто гражданин е починалото лице, удостоверяващ данни за роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: Жалбоподателката в настоящото производство – П. С. Щ., чрез пълномощника си адв. С. К. от АК – Стара Загора, е подала Заявление вх. № 10-01-2890/ 04.06.2025г. до Кмета на Община Стара Загора /като длъжностно лице по гражданското състояние на територията на община Стара Загора/, с искане за издаване на удостоверение за наследници на съпруга й Й. Щ., роден на [дата]., гражданин на Република Австрия, починал на 25.04.2025г. в гр.Стара Загора, за което е съставен акт за смърт № 0749/ 25.04.2025г. от Община Стара Загора. Като наследници на Й. Щ. са посочени: 1. П. С. Щ., [ЕГН] /съпруга/; 2. К. Й. Щ., родена на [дата]с издаден Акт за раждане № 0144/ 2015г. от Община Пловдив /дъщеря/ и 3. Д. Й. Щ., [ЕГН] /дъщеря/. Към заявлението са приложени заверен препис-извлечение от акт за смърт на Й. Щ.; копие от удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № 800130344; препис-извлечение от акт за сключен граждански брак, изд. на 14.11.2013г. и удостоверение за сключен граждански брак, изд. 14.11.2013г. и многоезично извлечение от акт за раждане № 0144/ 2015г., изд. на 09.09.2015г. от Община Пловдив, Район „Западен“. В срока по чл.57, ал.2 от АПК не е било издадено удостоверение за наследници на Й. Щ.. Непроизнасянето на административния орган по Заявление вх. № 10-01-2890/ 04.06.2025г., е оспорено по съдебен ред от П. Щ. с подадена чрез административния орган на 11.07.2025г. жалба против мълчалив отказ на Кмета на Община Стара Загора за издаване на удостоверение за наследници на Й. Щ.. На 15.07.2025г., т.е. след подаване на жалбата до съда, на П. Щ. е изпратено писмо с рег.№ 10-11-13801/ 15.07.2025г. /получено на 1607.2025г/, подписано от Началник отдел „Гражданско състояние“, с което на основание чл.30, ал.2 от АПК е указано, че за продължаване на производството по издаване на заявеното удостоверение за наследници на Й. Щ. е необходимо съгласно чл.10, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6/ 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението да представи официален документ, издаден от компетентните органи на държавата, чийто гражданин е лицето, удостоверяващ данни за роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се административната преписка по подаденото от П. С. Щ. заявление с вх.№ 10-01-2890/ 04.06.2025г., както и представените от жалбоподателката документи: отговор с изх.№ GZ:2025-0.772.737/ 13.10.2025г. на консула на Република Австрия при посолството в Република България, ведно с придружаващо писмо; акт за раждане и кръщелно свидетелство на Й. Щ.; акт за раждане на К. Щ. /сестра на Й. Щ./; копие от удостоверение за пребиваване на гражданин на Европейския съюз № 800130344 от 05.12.2024г. с валидност до 26.11.2029г., издадено на Й. Щ.; удостоверение УРИ: 537700-3563/ 06.11.2025г., издадено от началника на група „Миграция“ при ОД на МВР – Стара Загора. При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Предмет на съдебен контрол е мълчалив отказ на Кмета на Община Стара Загора да издаде удостоверение за наследници на Й. Щ. по подаденото от П. Щ. З. с вх. 10-01-2890/ 04.06.2025г. По своята правна същност отказът да се издаде удостоверение за наследници /документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения/, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Наличието на надлежно сезиране и компетентност за разглеждане на подаденото искане за издаване на удостоверение за наследници е условие за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. В случая заявление с вх.№ 10-01-2890/ 04.06.2025г. е подадено от П. Щ. - съпругата на починалото лице и негов законен наследник /арг. чл.9 от Закона за наследството/ до материално и териториално компетентния по см. на чл. 35, ал.3 от ЗГР и чл.44, ал.1, т.14 от ЗМСМА административен орган – Кмета на Община Стара Загора, в качеството му на длъжностно лице по гражданското състояние на територията на община Стара Загора, при упражняване на правомощия по чл.24 от ЗГР във вр. с чл. 2, ал.1 и ал.5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от АПК, административният акт по чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса, се издава до 7 дни от започване на производството. В ал. 3 от същата норма е предвидено удължаването на този срок на 14 дни в случаите, когато издаването на акта или извършването на действието по ал. 2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие за заинтересованото лице. Подаденото от П. Щ. искане не попада в хипотезата на чл. 57, ал. 3 от АПК, поради което административната услуга е следвало да се извърши в 7-дневния срок, считано от датата на постъпване на заявлението - 04.06.2025 г., т. е. най - късно до 11.06.2025г. /сряда, присъствен ден/. Липсата на произнасяне до тази дата обуславя формирането на мълчалив отказ, който подлежи на обжалване в преклузивния едномесечен срок по чл.149, ал.2 от АПК /в редакцията преди изменението ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 3.09.2025/. Изчислен по правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК този срок изтича на 12.07.2025г., а жалбата е подадена на 11.07.2025г. Несподелимо е направеното от процесуалния представител на ответника възражение за липса на годен за обжалване административен акт, обосновано с твърдението, че по нередовно искане не може да се формира мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 АПК. В представената по делото административна преписка не се съдържат данни за своевременно дадени по реда на чл.30 АПК указания на заявителя да отстрани констатирани недостатъци в подаденото искане. Изпратеното до П. Щ. писмо с изх.№ 10-11-13801/ 15.07.2025г. категорично не може да се приеме за уведомление по смисъла на чл.30, ал.2 от АПК за отстраняване на нередовности в заявление с вх.№ 10-01-2890/ 04.06.2025г., тъй като същото е съставено и връчено едва след подаване на жалбата до съда против формирания мълчалив отказ да бъде издаден искания удостоверителен документ. Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.3 от АПК, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗГР, общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието /чл.24, ал.2 от ЗГР/. По аргумент от разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗГР, установяването на подлежащите на удостоверяване факти, се извършва на база вписаните в регистъра на населението данни. Вписването на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданското състояние и вписването на лицата в регистъра на населението, съставлява гражданската регистрация на лицата, съгласно легалното определение по чл.1, ал.2 от ЗГР. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Действащата нормативна уредба по ЗГР регламентира два вида гражданска регистрация и съответно два вида регистри: 1.) Регистри на актовете за гражданското състояние, в които се вписват юридическите събития раждане, брак и смърт и 2.) Регистър на населението, включващ електронните лични регистрационни картони на всички физически лица, имащи или имали постоянен адрес в съответната община, подлежащи на гражданска регистрация /чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗГР/. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗГР в регистъра на населението се вписват: т.1 всички български граждани и т.2 чужденците, които са: б. „а“ получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и б. „в“ получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. В чл. 25 от ЗГР е предвидено, че в електронния личен регистрационен картон се съдържат лични данни на лицето, както и данни за неговото семейно положение и родствени връзки между лица по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Данните се съхраняват в база данни към ЕСГРАОН. В чл.10, ал.1 от издадената на основание чл.24, ал.2 от ЗГР от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на правосъдието Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, е регламентирано, че удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. От посочената нормативна регламентация и във вр. с чл.2, ал.1 и ал.5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, следва извода, че удостоверение за наследници се издава от общинската администрация по последния постоянен адрес на починалото лице, което към датата на смъртта си е подлежало на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Следователно кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки, с които законът свързва издаването на удостоверение за наследници, са 1. Съставен акт за смърт /документ, установяващ и удостоверяващ смъртта на лицето/ и 2. Към датата на смъртта си починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението. По делото не е спорно, а и се установява от приетия като доказателство препис-извлечение от акт за смърт на Й. Щ., издаден от Община Стара Загора въз основа на акт за смърт № 0749 от 25.04.2025г., че е налице първата материалноправна предпоставка за издаване на удостоверение за наследници на Й. Щ. по направеното от П. Щ. със Заявление вх. № 10-01-2890/ 04.06.2025г. искане. Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото /вкл. от отбелязания постоянен адрес на починалото лице в препис-извлечение от акта за смърт, както и в удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № 800130344 от 05.12.2024г./, че последният постоянен адрес на починалото лице е в село Богомилово, общ.Стара Загора, от което следва извода, че сезираният административен орган /Кметът на Община Стара Загора/, е материално и териториално компетентния орган за издаване на заявеното удостоверение, съгласно чл.2, ал.1 и ал.5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Спорният въпрос се свързва с наличието на втората материалноправна предпоставка за издаване на удостоверение за наследници по чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. - към датата на смъртта си починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението. Без съмнение лицето, за което се иска издаване на удостоверение за наследници, не е български гражданин, а е гражданин на Република Австрия и следователно е чужденец по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за чужденците в Република България. Но както беше посочено, съгласно чл.3, ал.2, т.2 от ЗГР, в регистъра на населението се вписват не само всички български граждани, но и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или получилите статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в РБългария. От представените по делото Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № 800130344 от 05.12.2024г., издадено от ОД на МВР – Стара Загора, за продължително пребиваване в РБългария на Й. Щ. – гражданин на република Австрия, със срок на валидност на удостоверението от 05.12.2024г. до 26.11.2029г. и Удостоверение УРИ: 537700-3563/ 05.11.2025г., издадено от Началник група „Миграция“ към ОД на МВР – Стара Загора /л.55 по делото/, е установено по безспорен начин, че към датата на смъртта си /25.04.2025г./, Й. Щ., гражданин на Република Австрия, [ЛНЧ], е бил със статут на продължително пребиваващ в РБългария гражданин на ЕС, който статут е удостоверен с издаден от органите на МВР документ по чл.7 във вр. с §1, т.3 от ДР на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства / ЗВПНРБГЕСЧТС/. В чл. 1, ал. 3 от ЗЧРБ е предвидено, че условията и редът, при които гражданите на други държави - членки на Европейския съюз, и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства влизат, пребивават и напускат Република България, се определят ЗВПНРБГЕСЧТС. А чл. 3 от ЗВПНРБГЕСЧТС, сочи, че при пребиваването си в Република България имат всички права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗВПНРБГЕСЧТС гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение от дирекция "Миграция" - МВР, Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР, или оправомощени от директорите длъжностни лица, а в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че продължителното пребиваване е за срок от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години. Чл. 23 ЗЧРБ предвижда, че чужденците пребивават в Република България: 1. краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната; 2. продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон; 3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление; 4. постоянно - с разрешен неопределен срок. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че понятията "дългосрочно" пребиваване, въведено със ЗЧБР, и "продължително" пребиваване, въведено със ЗВПНРБГЕСЧТС, са приравнени от гл.т. на срока за който се издават същите. Следователно гражданите на ЕС с получено разрешение за продължително пребиваване по реда на чл.7 от ЗВПНРБГЕСЧТС също са в кръга на лицата по чл.3, ал.2, т.2, б. „а“ от ЗГР, подлежащи на вписване в регистрите на населението, тъй като в противен случай разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 2, буква "а" от ЗГР би се явила дискриминационна по отношение на гражданите на Европейския съюз. Ето защо Й. Щ. като продължително пребиваващ на територията на РБългария гражданин на държава-членка на ЕС по см. на ЗВПНРБГЕСЧТС е подлежал на вписване в регистъра на населението и съотв. изпълнено се явява и второто материалноправно условие за издаване на удостоверение за наследници на лицето. По аргумент от императивните разпоредби на чл. 4, ал. 3 от ЗГР и чл. 102, ал. 1, т. 3 от ЗГР следва извода, че задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението, е вменено на администрацията на съответната община, поради което неизпълнението на нормативно регламентираното задължение за попълване и поддържане на регистрите на населението с данни, подлежащи на регистрация, не може да бъде основание за кмета на общината да откаже извършването на заявената административна услуга, след като са изпълнени и двете предпоставки по чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверение за наследници – съставен акт за смърт и към датата на смъртта починалото лице да е подлежало на вписване в регистъра на населението съгласно чл.3, ал.2, т.2, б. „а“ от ЗГР – продължително пребиваващ на територията на РБългария гражданин на държава-членка на ЕС. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна. Оспореният мълчалив отказ на Кмета на Община Стара Загора за издаване на удостоверение за наследници на Й. Щ., гражданин на Република Австрия със статут на продължително пребиваващ в РБългария гражданин на ЕС, починал на 25.04.2025г., следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, а преписката върната на компетентния административен орган за разглеждане и произнасяне по подаденото от П. С. Щ. З. с вх.№ 10-01-2890/ 04.06.2025г., след изясняване на релевантните за издаването на документа факти и обстоятелства и при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на П. Щ. сумата от 772.05 евро /1510 лв./, представляваща 5.11 евро /10лв./ внесена държавна такса по делото и 766.94 евро /1500лв./ - договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие от 13.10.2025г.