Решение № 2936 от 14.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 11496/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК. С решение № 20083514 от 15.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 75 161/2019 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 58 състав „Юнион Ивкони“ ЕООД, ЕИК 121444454 е осъден да заплати на И. Г. Д., ЕГН •••••••••• на основание чл.61, ал.1 ЗЗД сумата 2 739, 53 лева, равностойни на 1400, 70 евро, заплатени от ищеца И. Д. като парична санкция, наложена на „Юнион Ивкони“ ООД с доклад за пътно-транспортно произшествие № 0432426419091501, издаден от органи на Пътна полиция в Андалусия на 15.09.2019 г., ведно със законната лихва от 27.12.20019 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното й заплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 55, 58 лева – лихва за забава за периода от 16.10.2019 г. до 27.12.2019 г. Със същия акт „Юнион Ивкони“ ООД е осъден да заплати на И. Г. Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 665, 90 лева – разноски по делото. Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника „Юнион Ивкони“ ООД. Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения от материалноправна гледна точка, както и че е необосновано. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения при изготвянето на доклада; че този съд се е произнесъл по главния иск при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, без да тълкува всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и липсата на достатъчно доказателства, обосноваващи иска. Твърди се и че в конкретния случай в графа „В“ на доклада за пътно-транспортно произшествие № 0432426419091501 няма вписано друго превозно средство или собственик, тъй като при това ПТП няма друг участник, а единствено автобусът на дружеството, чийто водач – ищецът е самокатастрофирал, в резултат на което при съставянето на доклада съответния държавен орган е констатирал извършеното нарушение именно от водача – ищец, като в настоящото производство следва да бъде разрешен въпросът кой е действително отговорен за липсата у ищеца към датата на събитието на карта за квалификация и съответно кой е отговорен за плащането на паричната санкция – глоба. Отразено е и че ищецът много добре е запознат с правилата относно карта за квалификация и следва да носи отговорност за собственото си виновно поведение, а не ответното дружество; че към датата на сключване на трудовия договор ищецът е доказал пред дружеството работодател обстоятелството, че притежава необходимата квалификация за извършване на превоз на пътници с представеното удостоверение № 150-020379/01.08.2019 г., което е достатъчно доказателство за придобито начално обучение в съответствие с изискванията на Наредба № 41/2008 г. на МТ и Директива 2003/59, за което становище се основава и на текста на чл.2, ал.1 от цитираната наредба и чл.93, ал.1, т.1 ЗАП. Сочи се и че ищецът се домогва да прехвърли отговорността за собственото си виновно противоправно поведение на ответното дружество за наложената на самия ищец санкция за извършено от него административно нарушение, което в същото време съставлява и нарушение на трудовите му задължения, определени в чл.10 от трудовия договор от 19.08.2019 г. Предвид неоснователността на главния иск и акцесорния характер на иска по чл.86 ЗЗД счита за неправилно атакуваното решение и в тази му част, както и че тази претенция не е доказана по размер. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като недоказани. Претендира присъждането на разноски по делото. Ответникът по жалбата – И. Г. Д., гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание е оспорил същата изцяло като неоснователна. Не претендира присъждането на разноски по производството. Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението по релевираните в жалбата доводи. Не е спорно в производството, което се установява и от представеното заверено копие от трудов договор № 2914/19.08.2019 г., че страните в процеса са били във валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът, считано от 19.08.2019 г. е изпълнявал длъжността „шофьор на автобус“, с характер на работата: извършване на пътнически превози – градски, междуселищни, международни, случайни, специализирани и изпълнение на транспортни схеми и разписания. В чл.10 от договора е предвидено, че служителят се задължава да изпълнява задълженията си съгласно длъжностната характеристика, в съответствие с установените правила, процедури и стандартни на дружеството; да изпълнява разпоредбите на Закона за автомобилните превози /ЗАП/, ЗДвП, европейско законодателство и неговите относими и приложими нормативни изисквания. Установено е и че при възникнали извънредни ситуации служителят може да взема самостоятелни/отговорни решения извън ангажиментите си единствено и само в интерес на работодателя. От р.ІІІ на длъжностната характеристика е видно, че изисквания за заемане на длъжността е да има придобита квалификация съгласно Наредба № 41/04.08.10 г. и да притежава карта за квалификация на водач на МПС, издадена в последните две години по реда на Наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАП. Безспорно е, че при сключване на договора И. Г. Д. е представил на ответното дружество: удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на пътници № 150-020379/01.08.2019 г., издадено от „Бест консулт 2012“ ООД след проведена начална квалификация в курс за ускорено обучение по чл.16, ал.3