Решение № 5625 от 11.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3885/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20112219/06.01.2024 г., постановено по гр.д. № 59155/2020 г. по описа на СРС, 142 състав, са уважени частично субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника К. Б. С., ЕГН ••••••••••, и с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника „Статис“ АД, ЕИК 833172830, да заплатят в условията на солидарност на ищеца В. С. С., ЕГН ••••••••••, сумата от 5000 л в., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, причинени негативни емоции – възмущение, раздразнение, гняв, огорчение, притеснение от увреждане на професионалната му репутация и негативни последици в професионален план; неблагоприятно засягане на личните му и семейни отношения, вследствие на изявления на ответника К. Б. С., изречени в публицистично предаване „К. С. Live“, излъчено на 22.07.2020 г. в интервала от 19: 00 ч. до 19.55 ч. по телевизия „7/8 TV“ и публикувани на електронна страница на „7/8 TV“ с електронен адрес: https: //sedemosmi.tv/production/, с медиен доставчик „Статис“ АД чрез употреба на следните изрази: „В. С. е един тъп, жалък, нагъл и грозен нахален лайнар, смешник, който освен да дърпа към него бизнеси и да цапцарапва оттук – оттам някой друг (лев), на всичкото това е и вицепремиер на България и обижда целия български народ... И моля, не го наричайте господин...“, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението са отхвърлени предявените искове за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответниците са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищеца сумата от 915 лв., а ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Статис“ АД сумата от 717, 50 лв. Срещу така постановеното решение в уважителната част е депозирана въззивна жалба от 06.02.2024 г. от ответниците в първоинстанционното производство – К. С. и „Статис“ АД. Във въззивната жалба се поддържа, че не са налице законовите предпоставки за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД – липсва противоправно поведение. Неправилно районният съд бил приел, че К. С. е избрал да прочете процесното зрителско мнение. Въззивниците считат, че времето за реакция на водещия е много малко при прочитане на зрителското мнение. Посочва, че водещият не е прочел обидата, съдържаща се в коментара. Неправилно било прието, че водещият е изразил негативно отношение към ищеца и действието му е било съзнателно и целенасочено. Изразено било лично мнение в съответствие с принципа за свобода на словото. Ищецът бил поискал от телевизионния оператор право на отговор, от което не се възползвал впоследствие. СЕМ бил приел, че е налице маловажен случай по смисъла на ЗАНН. Не били обсъдени в обжалваното решение възраженията, че ищецът е бил обект на други нападки в процесния период – напр. два броя откъси от телевизионно предаване „Господари на ефира“. Вредите не били доказани по безспорен начин. Свидетелите, доведени от ищеца, били заинтересовани. Като публична фигура ищецът следвало да има значително по-висок праг на критика. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – отхвърлени, евентуално да бъде присъдено обезщетение по справедливост. Претендират разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца В. С., с който я оспорва като неоснователна. Действието на К. С. било съзнателно и целенасочено, той сам взел решението да прочете зрителското мнение. Последните били контролирани на два етапа – от режисьора и от водещия. К. С. целял да накърни честта и достойнството на въззиваемия, като от самото начало на предаването било демонстрирано крайно негативно отношение. Въззиваемият не се възползвал от правото си на отговор, за да не се унижава допълнително. Другите медийни публикации станали ясни в хода на първоинстанционното производство и нямали връзка с претърпените от процесното действие вреди. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 27.11.2020 г., с която са предявени субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника К. Б. С., ЕГН ••••••••••, и с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника „Статис“ АД, ЕИК 833172830, да заплатят в условията на солидарност на ищеца В. С. С., ЕГН ••••••••••, сумата от 5000 л в., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и доброто му име в обществото, причинени негативни емоции – възмущение, раздразнение, гняв, огорчение, притеснение от увреждане на професионалната му репутация и негативни последици в професионален план; неблагоприятно засягане на личните му и семейни отношения, вследствие на изявления на ответника К. Б. С., изречени в публицистично предаване „К. С. Live“, излъчено на 22.07.2020 г. в интервала от 19: 00 ч. до 19.55 ч. по телевизия „7/8 TV“ и публикувани на електронна страница на „7/8 TV“ с електронен адрес: https: //sedemosmi.tv/production/, с медиен доставчик „Статис“ АД чрез употреба на следните изрази: „В. С. е един тъп, жалък, нагъл и грозен нахален лайнар, смешник, който освен да дърпа към него бизнеси и да цапцарапва оттук – оттам някой друг (лев), на всичкото това е и вицепремиер на България и обижда целия български народ... И моля, не го наричайте господин...“, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба е посочено, че ответникът е прочел в ефир горецитираното зрителско мнение, като не е спестил нищо на гостите и зрителите. Преди да прочете мнението, същият анонсирал, че са налице „… малко… Да… такива… по-крайни изрази“. Изреченият текст стоял на екрана в продължение на 12 секунди, а след прочитането му водещият допълнил, че се присъединява към мнението. След излъчване на горното на ищеца се обадили по телефона познати, за да го уведомят за казаното. Ищецът не могъл да заспи от притеснение. На следващия ден чул запис на предаването, а същото било достъпно и на интернет страницата на „7/8 TV“. Ищецът бил дълбоко засегнат, угнетен и омерзен, силно притеснен, засрамен и стресиран. Потърсил правото си на отговор и сезирал СЕМ. Посочва, че свободата на словото не е абсолютна и, макар и възпроизвел чужди думи, водещият отговарял за казаното. Вследствие на казаното ищецът изпитал силни и интензивни негативни емоции, почувствал се унизен, омерзен, сломен и подтиснат. Нарушен бил сънят му, чувствал постоянна тревожност и невъзможност за концентрация, бил нервен, безпокоен и подтиснат. Обидата била нанесена публично, пред неограничен кръг хора, а вредите били в причинно-следствена връзка с деянието. Търси солидарна отговорност от двамата ответници. В законоустановения срок за отговор на исковата молба са депозирани такива от двамата ответници. „Статис“ АД счита, че водещият К. С. е цитирал зрителско мнение по време на живо предаване, когато има малко време за реакция. Деянието било малозначително, а предаването е публикувано в сайта на телевизията, но е достъпно само за абонати. К. С. отбелязва, че ищецът не се е ползвал от правото си на отговор. За установяване на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане е изслушано заключение по допусната основна и допълнителна съдебнотехнически експертизи. В заключението вещото лице е възпроизвело на хартиен носител съдържанието на запис от процесното предаване на оптичен носител във времевия интервал съгласно вкопирания часовник 19: 22: 00: 00 – 19: 37: 05: 00. Експертът е констатирал, че записът не е манипулиран и е автентичен. По делото не се спори, а и от заключението първоинстанционният съд е установил, че на 22.07.2020 г. по телевизия „7/8 TV“ в интервала 19: 32: 42 – 19: 34: 33 водещият К. С. е казал следното: 19: 32: 42 – „…довършете си мисълта, защото има точно мнение за В. С. … след малко ще го пуснем, да… довършете си мисълта“; 19: 34: 23: 06 – „А., започвам да чета въпрос на А., макар че има малко, да, такива по-крайни изрази: „В. С. е един тъп, жалък, нагъл и грозен нахален лааа(точки)нар, смешник, който освен да дърпа към него бизнеси и да цапцарапва оттук – оттам някой друг (лев), на всичкото това е и вицепремиер на България и обижда целия български народ... И моля, не го наричайте господин...“ Да, мен също ме затруднявате с това господин, господин Б., господин С. и г-жа П., К. ПКП, да, ми в смисъл те сами се наричат по друг начин, а ние тука някакви уважителни…“. Установява се от заключението, че К. С. не е изрекъл думата „лайнар“, а, видно от посоченото от вещото лице, е казал „лааа(точки)нар“. Докато прочита коментара, в долната средна част на телевизионния екран върху правоъгълна графична плочка (подложка) в курсив с бели букви е показан следният надпис: „А.: В. С. е един тъп, жалък, нагъл и грозен нахален лайнар, смешник, който освен да дърпа към него бизнеси и да цапцарапва оттук – оттам някой друг (лев), на всичкото това е и вицепремиер на България и обижда целия български народ... И моля, не го наричайте господин...“. Установено е, че надписът е стоял на екрана в интервала 19: 34: 21 – 19: 34: 33 – 12 секунди. В допълнителната експертиза вещото лице посочва, че технологията на изписване и поставяне на информационните „плочки“ в кадър по време на предаването „К. С. Live“ е организирана чрез програмно обезпечение с име „Vuprosi“, версия 1.2, създадено от компания “WITmind”. За да се зададе въпрос до предаването, зрителят следва да посети сайта https: //••••••••••••.sedemosmi.tv/, който е наличен и като QR код по време на предаването. В сайта се вписват име и телефон на зрителя и текст на въпроса, който иска да бъде зададен, след което се натиска бутон „изпрати“. Съобщението се получава директно в студиото на сървър и се визуализира по начин, посочен в експертизата като изображение. Вещото лице е установило, че в полетата, в които е изписан текстът, може да се променя и добавя текст. Системата не съхранявала въпроса от процесното предаване, поради което вещото лице не може да каже дали текстът е бил променян. Впоследствие текстът се подава на таблета на водещия, който има възможност да го покаже текста в ефир и да го спира. По този въпрос са събрани показанията на свидетеля Х.С.Н., работещ като режисьор на свободна практика, към момента на разпита работещ по договор със „7/8“ АД. Същият заявява, че процесното предаване е на живо, тъй като се разчита на обратна връзка със зрителите, които изпращат мненията си чрез сайта на телевизията. Свидетелят Н. посочва, че въпросите на зрителите не се задават предварително, а постъпват на таблета на К. С., който ги вижда в реално време, а когато избере да чете дадено мнение, водещият го маркира с таблета и то се възпроизвежда в долната част на телевизионния екран. Спомня си за процесното мнение, касаещо ищеца В. С.. Изрично заявява, че въпросите от зрителите не могат да бъдат редактирани в предаването – както е написан, така се възпроизвежда. Посочва, че водещият има малко време за избор на мнения, тъй като едновременно с това интервюира гости, поради което зачита част от мнението, за да разбере за какво става въпрос, без да прочита целия коментар. Свидетелят е категоричен, че К. С. сам избира какво да покаже и прочете. Често имало негативни мнения към различни политици, включително по-тежки думи от „лайнар“, която дума С. не бил прочел. Водещият винаги бил със слушалка за връзка с екипа по технически въпроси като реклами и др., но не и във връзка с това какво да покаже на екрана. За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани свидетелски показания на Д.Д.Х. и на Х.Р.М.. Свидетелят Х. посочва, че с ищеца са съученици от ученическите години и студентството, бизнес партньори и съпартийци. Х. гледал предаването и след това съобщил на ищеца, като в следващите дни двамата обсъждали предаването. Ищецът почувствал силно раздразнение и огорчение, че публично е унизен без възможност да се защити, че му е създаден образ, който не отговаря на дейността и личността му. Свидетелят посочва, че С. е сезирал СЕМ и е поискал право на отговор, но не се възползвал от същото, тъй като не искал допълнително да се унизява, тъй като нямало какви факти да оборва. Според показанията на свидетеля, С. се затворил и не желаел да контактува с приятелите си. Ищецът се интересувал дали предаването се обсъжда сред приятелите, съучениците и колегите му. Отбягвал партийните събрания и се интересувал дали партийните членове питат за предаването. Първата седмица след предаването бил рязко избухлив, нетипично давал нареждания по телефона, без да се обсъждат. Знае от ищеца, че сънят на последния се разстроил, чувствал се безсилен да обори казаното. Това състояние продължило няколко месеца. Други коментари извън политическата дейност на С. не се сеща да има. Нормално ищецът бил ведър, контактен, работохолик, упорит и настоятелен. Свидетелят М. посочва, че познава ищеца от 2008 г. Последният му се обадил след предаването при К. С., като му казал да го гледа и да се срещнат след това. Бил притеснен и ядосан при разговора по телефона, бесен при срещата в Народното събрание, омерзен и отвратен от квалификациите. Боляла го главата, поради което му измерили кръвното налягане, което било 160/100. Свидетелят дал на ищеца хапчета за кръвно. В следващите дни С. отказвал да контактува, затворил се в себе си. Колегите му обсъждали предаването. Въздействието на предаването продължило около 2-3 месеца. Свидетелят не може да си спомни дали е имало други публикации по адрес на ищеца. По делото е прието и Писмо изх. № НД-02 19-00-86/23.10.2020 г., изходящо от Съвета за електронни медии и адресирано до Е.Д., изпълнителен директор на „Статис“ АД, относно административнонаказателна преписка, образувана със съставянето на АУАН № НД-01-16/08.10.2020 г. В същото е посочено, че с излъчването на процесния коментар, прочетен от водещия на предаването К. С., доставчикът на медийни услуги е допуснал създаване и предоставяне за разпространение на предаване в нарушение на един от принципите на чл. 10 ЗРТ – недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, с което е нарушен чл. 17, ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 ЗРТ. Посочено е, че използваните квалификации „тъп, нагъл, жалък, грозен, нахален, лайнар, смешник“ с цел обида на когото и да е в разрез с общественото благоприличие и не би следвало да се толерира, дори да е насочено срещу публична личност. Установено е още, че това е първото нарушение в дейността на доставчика на медийни услуги, поради което случаят е приет за маловажен и „Статис“ АД е предупреден, че при следващо нарушение ще бъде наложена имуществена санкция. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която са уважени частично предявените искове. В отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема следното: Предявени са осъдителни искове чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) деяние в една от проявните му форми – действие или бездействие; 2) противоправност – несъответствието между нормативно предписаното и фактически осъщественото; 3) вреди – имуществени или неимуществени; 4) причинно-следствена връзка между вредите и противоправното поведение. Ищецът следва да докаже по иска по чл. 49 ЗЗД и възлагане на работа, при или по повод на изпълнението на която са причинени твърдените вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което е в доказателствена тежест на ответника. По делото се установява от събраните доказателства, че ответникът въззивник К. С. в ефир в предаването „К. С. Live“, излъчено по телевизия „7/8 TV“ на 22.07.2020 г., е прочел мнение на зрител, представил се като А., а именно: „В. С. е един тъп, жалък, нагъл и грозен нахален лааа(точки)нар, смешник, който освен да дърпа към него бизнеси и да цапцарапва оттук – оттам някой друг (лев), на всичкото това е и вицепремиер на България и обижда целия български народ... И моля, не го наричайте господин...“, докато в долната част на телевизионния екран е стоял надпис, възпроизвеждащ същия текст: „А.: В. С. е един тъп, жалък, нагъл и грозен нахален лайнар, смешник, който освен да дърпа към него бизнеси и да цапцарапва оттук – оттам някой друг (лев), на всичкото това е и вицепремиер на България и обижда целия български народ... И моля, не го наричайте господин...“. На първо място следва да се посочи, че в чл. 39, ал. 1 КРБ е прогласен принципът за свобода на словото – Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Чл. 39, ал. 2 КРБ поставя граници на тази свобода, която не е абсолютна – Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Правото на свобода на словото е закрепено и в чл. 10 ЕКЗПЧОС: Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция. Ограничението на това право е посочено в § 2 на същия член: Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието. Свободата на словото е прогласена и в чл. 11 ХОПЕС и чл. 19, § 2 МПГПП. В § 3 на същия член е посочено, че правото може да бъде ограничавано с цел зачитане на правата или на доброто име на другите. Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура – чл. 40, ал. 1 КРБ. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала – чл. 41, ал. 1 КРБ. За да бъдат основателни предявените искове, съдът следва да установи дали са извършени посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква – оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 от КРБ. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени. На проверка за вярност подлежат само фактическите твърдения, като те ангажират отговорността на журналиста само ако са неверни и позорят адресата. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за вярност – те представляват коментар на факти, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата.В този смисъл са напр. Решение № 73 от 05.02.2024 г. по гр. д. № 679 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение, Решение № 50049 от 22.12.2023 г. по гр. д. № 1479 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Решение № 148 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6318 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. В настоящия случай процесните изявления представляват негативна оценка за личността на ищеца В. С., който към 22.07.2020 г. безспорно е обществена личност – народен представител в XLIV Народно събрание и бивш заместник министър-председател, председател на партия и на парламентарна група. Съгласно практиката на ЕСПЧ и ВКС публичните личности – политици, органи на централната и местна изпълнителна власт, държавни служители, общественици и др., за разлика от частните лица, са изложени на много по- голям интерес от страна на обществото и медиите, именно във връзка със заеманата от тях длъжност или позиция в обществения живот. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие. Границите на допустимата критика за публичните личности са по-широки, но само доколкото изявленията засягат въпрос от обществен интерес и не се унижава достойнството на коментираното лице или не се засяга честта му с изнасяне на невярна позоряща информация – в този смисъл са напр. Решение № 213 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 970 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 129 от 11.08.2020 г. по гр. д. № 2704 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 116 от 24.07.2020 г. по гр. д. № 1960 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и много други. Следователно изразяването на негативна оценка по отношение на обществената личност може да бъде само във връзка със заеманата от нея публична длъжност. В противен случай – когато негативната оценка е насочена в лично качество, същата не ангажира деликтна отговорност само ако не представлява обида или клевета – т.е. е в рамките на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ. От събраните по делото доказателства се установи, че съдържанието на коментара, прочетен от водещия на предаването, съдържа обидни квалификации – „тъп, жалък, нагъл и грозен нахален лайнар, смешник“, засягащи честта и достойнството на ищеца В. С., представляващи негативна оценка по отношение на личността му, като същите не са изложени във връзка с обществената му дейност, а са насочени срещу него в лично качество и целят накърняване на честта и достойнството му. Използваните думи са обективно неприлични, дори цинични. Доколкото ответникът К. С. е журналист, в практиката на ВКС се приема, че журналистите следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 от КРБ, а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. Журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди или да клеветят – в този смисъл Решение № 148 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6318 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение. В случая ответникът К. С. е прочел мнение на зрител, изпратено посредством платформа в сайта на телевизията, даваща възможност зрителите на предаването да задават въпроси на участниците и да участват в дискусията. Неоснователно е възражението на въззивниците, че водещият е имал минимално време за реакция, в което да прецени дали да пусне на екрана, съответно да прочете зрителското мнение. Показанията на свидетеля Н. противоречат на установеното от вещото лице в заключението по допълнителната съдебнотехническа експертиза. По делото се установи, че постъпилите в студиото зрителски мнения могат да бъдат променяни и допълвани от екипа на предаването, след което същите се изпращат на таблета на водещия К. С.. Оттам насетне изцяло по усмотрението на последния е дали мнението ще бъде пуснато, съответно прочетено в ефир. Установява се от доказателствата по делото, че водещият К. С. се е запознал със съдържанието на коментара преди да го пусне на екрана и да го прочете. В 19: 32: 42 часа същият заявява: „довършете си мисълта, защото има точно мнение за В. С. … след малко ще го пуснем, да… довършете си мисълта“, след което в 19: 34: 23 е започнал да чете процесното мнение: „А., започвам да чета въпрос на А., макар че има малко, да, такива по-крайни изрази: „В. С. е един тъп, жалък, нагъл и грозен нахален лааа(точки)нар, смешник, който освен да дърпа към него бизнеси и да цапцарапва оттук – оттам някой друг (лев), на всичкото това е и вицепремиер на България и обижда целия български народ... И моля, не го наричайте господин...“. Водещият сам посочва, че в коментара има „по-крайни изрази“, като въпреки констатацията си, решава да прочете на глас написаното от зрителя. Макар да не прочита съвсем думата „лайнар“ – казва „лааа(точки)нар“, С. е възпроизвел целия коментар, включително останалите обидни квалификации „тъп, жалък, нагъл и грозен нахален (…) смешник“. Въззивният съд приема, че същият е имал достатъчно време да възприеме това, което вижда на таблета – обидните квалификации, след което водещият е преценил, че ще пусне на екрана на телевизора зрителското мнение, съдържащо обидни квалификации, и ще го прочете на глас почти изцяло. Следва да бъде отбелязано, че след изчитането на коментара от зрителя водещият не се е дистанцирал от казаното, напротив, солидаризирал се е с последното изречение от цитата – „Да, мен също ме затруднявате с това господин, господин Б., господин С. и г-жа П., К. ПКП, да, ми в смисъл те сами се наричат по друг начин, а ние тука някакви уважителни…“. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че публичното разпространение на обидни квалификации спрямо определено лице, макар и политик, излиза от границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване на мнение и свободата на словото, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Следователно по делото е доказано противоправното поведение на ответника К. С.. Чл. 51 ЗЗД предвижда, че на обезщетяване подлежат всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Според чл. 52 ЗЗД пък обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди представляват болки и страдания, които подлежат на обезщетяване от причинителя им. Обезщетението следва да репарира последиците от тези вреди, като следва да бъде съобразено с обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да бъде то социално справедливо и за да може размерът му да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Съгласно ППВС № 4/1968 г. „понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението“. От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Х. и М., се установява, че изречените в процесното предаване обидни квалификации са довели до негативно емоционално въздействие у ищеца, като последният е бил притеснен, огорчен, възмутен от казаното, а това въздействие се отразило негативно върху изпълняването на ежедневните му задачи. Ищецът се затворил в себе си, чувствал се безсилен да обори казаното, като тези негативни емоции продължили около 2-3 месеца след предаването. Въззивният съд приема, че по делото са доказани търпените от ищеца неимуществени вреди. Недоказани остават твърденията на въззивниците, че за емоционалното състояние на ищеца са допринесли и други негативни публикации – в „Господари на ефира“, доколкото показанията на свидетелите, доведени за установяване на този факт, са насочени само във връзка с процесното деяние – предаването „К. С. Live“ от 22.07.2020 г. Поради тази причина въззивният съд смята, че претърпените вреди са в причинно-следствена връзка с противоправното процесно деяние. За тези претърпени неимуществени вреди съдът следва да определи размер на обезщетение по справедливост съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд правилно е взел предвид характера на обидните твърдения, грубия цинизъм, съдържащата се в думите позорност, както и че казаното е разпространено със средство за масова комуникация, до което имат достъп неограничен кръг от хора, претърпените от ищеца вреди и периода, през който са търпени. Въззивният съд обаче смята, че, вземайки предвид посочените критерии, следва да бъде определен справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, възлизащ на сумата от 1000 лв., поради което решението следва да бъде частично отменено. По отношение на другия ответник въззивният съд приема следното: Безспорно е по делото, че „Статис“ АД е доставчик на медийни услуги по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗРТ. Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗРТ доставчиците на медийни услуги носят отговорност за съдържанието на медийните услуги. Ал. 2 от същия член предвижда, че доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 и 6 ЗРТ при осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от принципите за защита на личната неприкосновеност на гражданите и за недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак. От посочените разпоредби следва извод, че доставчикът на медийни услуги следва да не допуска излъчване на предавания или части от такива, които съдържат елементи в противоречие с добрите нрави и които накърняват човешките чест и достойнство. Както бе посочено по-горе, прочитането на процесното зрителско мнение, съдържащо обидни и нецензурни изрази по отношение на ищеца, е в противоречие с добрите нрави и е в разрез с общественото благоприличие. Обстоятелството, че ответникът „Статис“ АД не е наказан административно за извършеното нарушение, тъй като същото е прието за маловажен случай, не го освобождава от гражданската отговорност на основание чл. 49 ЗЗД. Доколкото по делото се доказват всички елементи от фактическия състав на отговорността на прекия причинител на вредите – тази по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, то и искът срещу втория ответник се явява доказан по основание. Размерът на вредите вече бе определен при обсъждането на отговорността на ответника К. С. – 1000 лв. Съгласно чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В случая е налице солидарна отговорност между двамата ответници, които са задължени по отношение на ищеца да обезщетят причинените му от противоправното поведение на първия ответник К. С. неимуществени вреди. При тези изводи на съда решението на първата инстанция се явява правилно за присъдената в условията на солидарност сума в размер на 1000 лв. и неправилно за горницата над тази сума до присъдените 5000 лв. Решението подлежи на частична отмяна. По разноските: Пред първата инстанция: Следва да бъдат преразпределени разноските пред първата инстанция. Ищецът е претендирал разноски в размер на 1830 лв. – 400 лв. за държавна такса, 425 лв. за депозити за експертизи, 5 лв. за съдебно удостоверение и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. При този изход от производството дължими са 183 лв., поради което решението следва да бъде отменено в частта за разноските, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата над 183 лв. до присъдените 915 лв. Ответникът „Статис“ АД е претендирал разноски в размер на 1435 лв. – 505 лв. за депозити за експертизи и 930 лв. за адвокатско възнаграждение. При този изход от производството дължими са 1291, 50 лв., поради ищецът следва да бъде осъден да заплати на „Статис“ АД допълнително 574 лв. Ответникът К. С. не претендира разноски, поради което такива не са възлагани в негова полза. Пред въззивната инстанция: Право на разноски имат и двете страни. Въззивникът „Статис“ АД е претендирал разноски в размер на 900 лв. – 100 лв. за държавна такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение. При този изход от производството на същия са дължими 720 лв. Въззивникът К. С. не претендира разноски. Въззиваемият В. С. претендира разноски с отговора на въззивната жалба, но не е представил доказателства за извършването на такива. С оглед цената на предявения иск и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение подлежи на касационно обжалване.