Решение № 126 от 12.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 7520/2025 г.
Районен съд - Варна12.01.2026 г.докладчик Александър Валентинов Цветков
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Е. К., ЕГН ••••••••••, срещу П. П. К., ЕГН ••••••••••, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ •••• (••••), представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••• (десет хиляди сто ••••десет и пе точка хиляда петстотин и шест точка шест точка две точка четиридесет и едно), намиращ се в сградата № 2 (две), разположена в поземлен имот с идентификатор •••• (••••) по кадастралната карта и кадастралните регис••••, с адрес на имота: •••• (•••), вх. "В" (••••), •••• (••••), •••• (••••), с площ 55.14 (петдесет и пет цяло и четиринадесет стотни) квадратни метра, заедно с прилежащите 1.086 (едно цяло и •••десет и шест хилядни) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, на основание давностно владение, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА М. Е. К., ЕГН ••••••••••, срещу П. П. К., ЕГН ••••••••••, сумата 2 000 лева (две хиляди лева), равняваща се на 1 022,58 евро (хиляда двадесет и два евро и петдесет и ••• евроцента), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Мотиви
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. Е. К., подадена чрез процесуален представител адв. Б. С., с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение П. П. К., че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ •••• (••••), представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••• (••••), намиращ се в сградата № 2 (две), разположена в поземлен имот с идентификатор •••• (••••), с адрес на имота: •••• (•••), вх. "В" (••••), •••• (••••), •••• (••••), с площ 55.14 (петдесет и пет цяло и четиринадесет стотни) квадратни метра, заедно с прилежащите 1.086 (едно цяло и •••десет и шест хилядни) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху гореописания поземлен имот, на основание давностно владение, упражнено в периода 21.11.2013г. до 30.09.2024г. В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата и ответникът се познават от студентските години, били в обща компания, отношенията им се задълбочили и през пролетта на 2013г. заживели заедно. В края на октомври 2013г. по обява намерили апартамент за продажба на стойност 69 920,92 лева. Ответникът не разполагал с цялата сума за продажбата и без възражения приел ищцата да заплати половината част от стойността на жилището. На 15.11.2013г. по банковата сметка на ответника в ЦКБ АД ищцата наредила сума в размер на 28 000 лева, а от спестяванията му дала на ръка още 8 000 лева. Така с нейните средства и неговите, на 20.11.2013г. на името на П. К. бил закупен общия им дом. Жилището било в недобро състояние и се нуждаело от ремонт, за който ищцата дала още 15 000 лева. Нанесли се и заживели като семейство в общия им дом в края на 2013г. С нейни лични средства поръчала изработването на кухня по поръчка на стойност 5 500 лв. На 10.07.2014г. с ответника официално сключили брак, а на 23.12.2014г. посрещнали дъщеря си Е., през 2017г. в дома им дошъл и син им К.. От края на 2013г. когато се нанесла в жилището до есента на 2024г. ищцата не напускала семейното жилище и въпреки че между нея и ответника се провалила брачната връзка, нейните вещи и тези на двете им деца до ден днешен са в общото им жилище, което тя приема за свое предвид факта, че е заплатила половината от покупната му цена, както и е вложила допълнителни средства за ремонт и обзавеждане. До фактическата им раздяла през есента на 2024г. ищцата не напускала семейното жилище, което закупили благодарение на нейните спестени средства, участвала със средства в извършения основен ремонт, в обзавеждането му, в поддръжката му. Чувствала се собственик на това жилище, приемала го като свое от момента в който го избрала преди да заплати половината от цената му, всички техни познати знаели, че това е нейното жилище. Съгласно депозираната уточняваща молба, периодът на фактическия състав на давността е от 21.11.2013г. до 30.09.2024г. С гореизложените твърдения ищцата обосновава правния си интерес от установяване със сила на пресъдено нещо по отношение ответника, че е собственик на 1/2 идеална част от недвижимия имот вследствие на осъществено давностно владение. Претендира се и присъждане на разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от П. П. К., с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че апартаментът находящ се в гр. Варна, ул. „Батак" 8, вх. 3, ет. 7, ап. 46 е собственост единствено и само на него. Придобит е преди сключването на граждански брак на 20.11.2013г., а гражданският брак между страните е сключен на 18.09.2014г., т.е. жилището е закупено 10 месеца преди сключването на граждански брак. Оспорва изложените твърдения, че М. К. е дала половината от стойността за закупуването на жилището. Напротив цялата сума по закупуване на жилището е платена от него, с негови лични средства преди сключването на гражданския брак. В представеното пълномощно от К. на основание е записано прехвърляне на средства, но същите не са послужили за закупуването на недвижимия имот. Оспорва изложените твърдения, че К. е участвала в закупуването на жилището, както и в обзавеждането с нейни лични средства. Напротив преди брака и по време на брака единствено и само той се е грижил за семейството и е заплащал всички разходи. Оспорва изложените твърдения това жилище да е семейна имуществена общност или да е придобито по давностно владение. Давност между съпрузи не тече съгласно чл. 115в от ЗЗД. Ищцата се опитва да излъже съда, че в периода 21.11.2013г. до 30.09.2024г. е живяла непрекъснато в имота, необезпокоявано и манифестирала пред всички владение. Между страните има още две дела, от които едното висящо за развод по чл. 49 от СК и другото по ЗЗДН, което е приключило с оттегляне на молбата за защита от М. К.. И в двете производства К. лично и чрез процесуалния си представител заявява, че от две години и половина не живее заедно със съпруга си, а живее при сестра си на ••••. Това означава, че от март 2022г. страните не живеят заедно. Въпреки че между съпрузи давност не тече, посочва че не е изтекла и предвидената по закон 10-годишна придобивна давност в полза на К.. По посочените съображения отправя искане за отхвърляне на исковата претенция. По делото са депозирани писмени бележки от двете страни. В писмените бележки на ищцата от 18.12.2025 г. се прави уточнение, че от 2011 г. е заживяла с П. К. на семейни начала, на 20.11.2013 г. е сключен договор за покупка на процесния имот, сума в размер на 36 000 лева е превела по сметките на ответника К., граждански брак е сключен на 10.07.2014 г., живяла е в жилището, което счита за свое до лятото на 2024 г. Твърди, че е заплатила половината от стойността на недвижим имот, за което са представени писмени доказателства от самия ответник П. К. – извадка от банковата му сметка в ЦКБ АД и извадка от банковата му сметка в Алианц Банк България. Твърди, че към датата на сделката 20.11.2013 г. между нея и П. е била неотменима уговорка – живеейки от 2011 г. на семейни начала двамата се уговорили заедно да си купят жилище, П. нямал цялата сума, уговорката им била да си разделят поравно цената на жилището, договорили с продавача че ще закупят жилището за 69 920,92 лева, от тази сума 36 000 лева са лично нейни средства, които е наредила по банковите сметки на П. К.. Твърди, че плащайки сума в размер на 36 000 лева е придобила половината от жилището, с плащане на цената е получила в собственост тази половина, живяла е със съзнанието че е пълноправен собственик на половината имот. Следва изрично да уточни, че с факта на покупката 20.11.2013 г. двамата с П. станали обикновени съсобственици на закупения имот. След сключване на гражданския брак на 10.07.2014 г. същото това жилище се превърнало и в семейно жилище, в което отгледала децата си. Фактическата власт на собственик на половината от жилището е упражнявала от деня, следващ датата на закупуването – 20.11.2013 г. и така непрекъснато, необезпокоявано и с ясното съзнание – това е нейното жилище. В писмените бележки на ответника от 12.12.2025 г. се твърди, че от събраните по делото доказателства се установи, че апартамент находящ се в •••• е собственост единствено и само на ответника. Придобит е преди сключването на граждански брак на 20.11.2013 г. Между страните не е спорно, че граждански брак между тях е сключен на 18.09.2014 г. Апартаментът е купен 10 месеца преди сключването на граждански брак. Останали недоказани изложените твърдения, че М. К. е дала половината от стойността за закупуването на жилището. Напротив цялата сума по закупуване на жилището била платена от ответника, с негови лични средства преди сключването на гражданския брак. В представеното преводно нареждане от К. на основание е записано прехвърляне на средства. Същите не са послужили за закупуването на недвижимия имот. Още повече, че са преведени в сметка в ЦКБ, която въобще не е послужила за разплащане на закупения от К. апартамент. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса ищцата не успяла да докаже давностно владение, трайно и непрекъснато. Оспорва изложените твърдения това жилище да е семейна имуществена общност или да е придобито по давностно владение. Давност между съпрузи не тече съгласно чл. 115, б. "в" от ЗЗД. След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото Нотариален акт № 46, том IV, рег. № 1277, дело № 10404/2013 г. от 20.11.2013 г., че ответникът П. П. К. е закупил процесния •••• на •••• в гр. Варна с идентификатор •••• за продажна цена 35 750 евро, еквивалент на 69 920,92 лева. Нотариалният акт установява, че единствен купувач на имота е П. П. К.. Ищцата М. Е. К. не фигурира в нотариалния акт като купувач или съсобственик. Продажната цена е заплатена изцяло по банков път по банкова сметка с титуляр Ч. В. К. в "Алианц Банк България" АД, което е удостоверено с преводно нареждане от 20.11.2013 г. От приложеното по делото извлечение от банкова сметка на "ЦКБ" клон Варна с титуляр П. П. К. за период 01.09.2013 г. – 31.12.2013 г. се установява, че на 15.11.2013 г. по сметката на ответника е постъпило преводно нареждане за 28 000 лева с наредител М. Е. Д. (моминско име на ищцата), с основание "ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СРЕСТВА". Същият ден от сметката е изтеглена касово сума 4 000 лева, на 19.11.2013 г. е изтеглена касово сума 6 000 лева, на 22.11.2013 г. – 2 000 лева, на 29.11.2013 г. – 4 000 лева, на 05.12.2013 г. – 3 000 лева, на 17.12.2013 г. – 2 000 лева, общо 21 000 лева. На 06.12.2013 г. по сметката е постъпил междуклонов касов превод 5 000 лева с наредител М. П. К. (брат на ответника) с основание "ЗАХРАНВАНЕ". Крайното салдо към 31.12.2013 г. е 12 072.54 лева. От извлечението е видно, че сметката в "ЦКБ" АД не е използвана за разплащане на покупната цена на имота, която е заплатена по сметка в "Алианц Банк България" АД. Не е спорно между страните, а и се установява от гласните доказателства, че страните са живели заедно на семейни начала от 2011 г. Не е спорно и че са сключили граждански брак през 2014 г., че имат две деца, родени съответно на 23.12.2014 г. и през 2017 г., и че бракът им все още не е прекратен, макар и да са в процес на развод. От ценените по реда на чл. 172 от ГПК показания на свидетеля Е. Г. – баща на ищцата, се установява, че ищцата му е разказвала за намерението им да закупят жилище, че му е поискала 10 000 лева, че след сключването на сделката му е споделила, че апартаментът е закупен само на името на П. К., което я направило "разочарована" и тя го "криела" от родителите си. Свидетелят изрично заявява: "Тя знаеше, че след като го е купил е станал негов и затова беше толкова разочарована и го криеше от нас." Този свидетел е баща на ищцата, следователно е пряко заинтересован от изхода на делото. Твърди, че ищцата е живеела в имота до май 2024 г., което е в противоречие със заявеното от него при разпит в друго производство (гр.д. № 10579/2024 г. по описа на ВРС за развод) където е дал показания, че страните не живеят заедно от две години и половина, т.е. от 2022 г., и че децата са живеели при сестрата на ищцата на ••••. От показанията на свидетеля К.К. – съсед в същия блок, се установява, че свидетелят познава страните като съседи от около 2014-2015 г., виждал ги е заедно с децата, но не може да каже кой е собственик на апартамента, не е имал познания за това кой плаща разходите за имота. Свидетелят заявява, че му се струва че от 2022 г. не вижда М. редовно в блока и я е виждал два-•••• пъти в годината. Въз основа на така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС. Установителните искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, според която с решението съдът приема за установено съществуването или несъществуването на едно право или правоотношение, ако ищецът има правен интерес от това. Когато се претендира установяване на право на собственост, придобито на основание изтекла придобивна давност, правният интерес от предявяването на иска е налице, когато правото на ищеца се оспорва от ответника. В настоящия случай ответникът категорично оспорва претенциите на ищцата, твърдейки, че е единствен собственик на имота. Тежестта на доказване лежи върху ищцата. Тя следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, а именно:
обективен елемент (corpus possessionis) – упражняване на фактическа власт върху имота, която се проявява в действия, съответстващи на собствеността;
субективен елемент (animus domini) – намерение да се свои имотът, т.е. упражняването на фактическата власт да е за себе си, а не за другиго;
упражняването на фактическата власт да е непрекъснато, явно, спокойно и необезпокоявано;
да е изтекъл предвидения в закон съответно 5 или 10 годишен давностен срок. В настоящия случай ищцата не проведе пълно и главно доказване на изложените в исковата молба твърдения и не установи наличието на фактическия състав на придобивната давност по следните съображения:
На първо място, невъзможно се явява изтичането на предвидения в за закона десетгодишен срок на давностно владение, годен да направи ищцата собственик на претендираната идеална част. Между страните не е спорно, че са сключили граждански брак през 2014 г., т.е. по-малко от година след придобиването на имота от ответника на 20.11.2013 г. Съгласно императивната разпоредба на чл. 115, б. "в" от ЗЗД, приложима съответно към придобивната давност по силата на чл. 84 от ЗС, давност между съпрузи не тече. Следователно, през цялото време на брака (от 2014 г. до настоящия момент, тъй като бракът не е прекратен), давностният срок е бил спрян. Дори ищцата да е упражнявала фактическа власт върху имота през този период, то това е правно ирелевантно за придобиването по давност, тъй като законът изрично изключва възможността единият съпруг да придобие по давност вещ на другия съпруг по време на брака им.
Разпоредбата на чл. 115, б. "в" от ЗЗД постановява, че не тече давност "между съпрузи". Това означава, че между лица, които са в брачна връзка, давността е спряна по право, независимо от всички останали обстоятелства. Целта на законодателя е да се избегне придобиването по давност на вещи между съпрузи, тъй като съпружеската общност предполага взаимно доверие и фактическата власт, която единият съпруг упражнява върху вещта на другия, не може да се квалифицира като владение с намерение за своене, а поскоро като държане, основано на семейните отношения. Съгласно константната съдебна практика, а и док••••на, за имот, който е бил индивидуална собственост на съпруга, съпругата не може да се позове на придобивна давност, поради това че приложението на този придобивен способ е изключено с разпоредбата на чл. 115, б. "в" ЗЗД.
В настоящия случай имотът е придобит от ответника П. К. на 20.11.2013 г., т.е. преди сключването на брака. След сключването на брака през 2014 г. и до настоящия момент бракът не е прекратен. Следователно, през целия този период – над 11 години – давност не е могла да тече в полза на ищцата. Единствено периодът от 21.11.2013 г. (денят след придобиването на имота) до датата на сключването на брака през 2014 г. (около 7-10 месеца в зависимост от точната дата на брака) би могъл теоретично да се зачете за давностно владение. Този период обаче е многократно по-кратък от изискуемите 10 години по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Следователно, към датата на подаване на исковата молба (юни 2025 г.) не е изтекъл 10-годишният давностен срок, необходим за придобиване на собственост по давност.
Само по себе си това обстоятелство е достатъчно за отхвърляне на иска, тъй като липсва един от кумулативните елементи на фактическия състав на придобивната давност.
Независимо от това, за пълнота на обосновката следва да се посочи, че дори и да се приеме, че е налице владение, каквото не е доказано, не е доказан неговият субективен елемент – намерението за своене (animus domini). Презумпцията на чл. 69 от ЗС, че владелецът държи вещта за себе си, докато не се докаже друго, в настоящия случай е оборена от събраните доказателства. Живеенето на ищцата в имота на ответника по време на брака им не представлява владение за себе си, а упражняване на фактическа власт в качеството й на съпруга на собственика. Ползването на семейното жилище, собственост на единия съпруг, от другия съпруг и децата, е правна последица от брака, а не проява на владение с намерение за своене на вещта против волята на собственика.
За да се трансформира това държане във владение, ищцата е трябвало да извърши явни и недвусмислени действия, с които да отблъсне владението на съпруга си и да му покаже, че владее процесните идеални части от имота само за себе си, че не признава неговото право на собственост и че претендира същото право изключително за себе си, доказателства за каквито по делото не са ангажирани.
В показанията на свидетеля Е. Г. – баща на ищцата – се съдържа изричното признание, че след сключването на сделката ищцата е разбрала, че имотът е закупен само на името на П. К., че е била "разочарована" от това и че знаела, че след като го е купил е станал негов. Това показва, че самата ищца е била наясно, че имотът е собственост на ответника, а не че тя претендира да е собственик. Последващото обитаване на имота е продължение на първоначалното държане, а не владение с намерение за своене.
Освен това следва да се допълни, че тя е имала държане на вещта, а не владение. Държането се характеризира с упражняване на фактическа власт за другиго или на основание, изключващо намерението за своене. В случая ищцата е живяла в имота като член на семейството на собственика, ползвайки го като семейно жилище заедно със съпруга си и децата им. За да се трансформира държането във владение, е необходимо манифестиране на промяна в намерението (interversio possessionis). Това означава, че държателят трябва да извърши ясни, открити и недвусмислени действия, с които да покаже, че повече не признава правото на собственика и че претендира да владее вещта за себе си. Тази промяна в намерението трябва да бъде явна и да бъде доведена до знанието на собственика или на трети лица. В настоящия случай не са събрани доказателства за такава промяна в намерението. Ищцата не е предприела никакви конкретни действия, които да покажат, че оспорва правото на собственост на ответника и че претендира имотът да е изключително нейна собственост. Не са представени доказателства тя да е заявявала пред ответника или пред трети лица, че е собственик на имота, да е извършвала разпоредителни действия с него, да е плащала данъци и такси като собственик, да е претендирала да упражнява правата на собственик самостоятелно и независимо от ответника.
Дори и да се приеме, че е налице владение, каквото не е доказано, владението не е било явно и несъмнено по отношение на собственика. Изискването за явност на владението по чл. 69, ал. 1 от ЗС означава, че владелецът трябва да демнонс••••ра своето владение по начин, по който собственикът може да разбере, че негово право на собственост се нарушава и че друго лице претендира да бъде собственик на вещта. Владението трябва да е явно за собственика, за да може той да предприеме действия за защита на своето право, ако желае.
В настоящия случай не е доказано ищцата да е манифестирала пред ответника – собственика на имота – че претендира да бъде собственик на имота или че владее имота против неговата воля и независимо от него. Напротив, от показанията на свидетеля Е. Г. се установява, че ищцата е знаела, че имотът е собственост на ответника, че е била "разочарована" от това, но е продължила да живее в имота като негова съпруга. Не са представени доказателства тя да е предявявала претенции към ответника за признаване на право на собственост, да е оспорвала неговото право, да е манифестирала пред него че счита себе си за собственик. При това положение не може да се приеме, че владението е било явно по отношение на собственика.
Твърденията за финансово участие в покупката на имота са правно ирелевантни за основание, на което се претендира правото на собственост. От банковото извлечение се установява, че ищцата е наредила превод от 28 000 лева на 15.11.2013 г. по сметка на ответника в "ЦКБ" АД с основание "прехвърляне на средства". Обаче от нотариалния акт и от банковото извлечение е видно, че продажната цена на имота е платена на 20.11.2013 г. по банкова сметка в "Алианц Банк България" АД, а не по сметката в "ЦКБ" АД, където са постъпили 28 000 лева от ищцата. От сметката в "ЦКБ" АД в периода 15.11.2013 г. – 17.12.2013 г. са извършени множество тегления на суми в брой на обща стойност 21 000 лева, а на 06.12.2013 г. е постъпил превод от 5 000 лева от М. К. (брат на ответника) с основание "захранване". Следователно не е доказана пряка връзка между превода от 28 000 лева и заплащането на продажната цена на имота. Дори и да се приеме, че има такава, то това не води до придобиване на правото на собственост, още помалко на оригинерно правно основание. Финансовото участие в придобиването на вещ не е елемент от фактическия състав на придобивната давност и не може да замести липсващите елементи на владението. От друга страна защита на ищцата при твърдения за неоснователно имуществено разместване не е по реда на предявения в настоящото производство иск за собственост на основание давностно владение.
По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски за заплатения адвокатски хонорар в размер на 2 000 лева, което съответства на 1 022,58 евро при фиксиран курс 1.95583 лева за 1 евро.
Воден от горното, съдът