Решение № 4421 от 21.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2656/2022 г.

Производство по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК. Делото е образувано след решение от 09. 03. 2022 год. по гр. д. № 3979/2020 год. на ВКС на РБ ІІІ ГО в производство по чл. 90 ГПК. Обжалването е допуснато по касационна жалба на СиВЗ, град София против въззивно решение с което е потвърдено решение на СРС, като са уважени исковете за признаване за незаконно на уволнението, извършено на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност риск мениджър и за присъждане на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр.чл. 225 ал. 1 КТ сумата от 76669.44 лева обезщетение за времето за оставане без работа за периода 15. 11. 2018 год. – 15. 05. 2019 год., заедно със законната лихва, като е отхвърлен искът за разликата до пълен предявен размер от 113676 лева. Отхвърлено е евентуалното възражение за прихващане със сумата 27726.99 лева, изплатено без основание възнаграждение за длъжността председател за периода 16. 06. 2017 год. – 30. 09. 2017 год. и са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато по въпрос, касаещ условията, при които е въмзожно сключването на допълнителен трудов договор при същия работодател. Правната норма на чл. 110 КТ предоставя възможност на работника или служителя да сключи с работодателя, при когото работи по основното си трудово правоотношение, ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРУД (т. нар. още договор за вътрешно съвместителство). Този договор се сключва за извършване на допълнителна работа, която не е в кръга на трудовите задължения на работника или служителя по основния му трудов договор, извън установеното за него работно време. За да се сключи отделен трудов договор за допълнителен труд със същия работодател, не е задължително наличие на свободна щатна бройка в разписанието на длъжностите на предприятието, тъй като в чл. 110 КТ законодателят визира само извършване на работа. Тази работа може да бъде обособена в щатна бройка, но може и да представлява отделни трудови задължения, за които не е предвидена такава. Трудовото възнаграждение се уговаря между работодателя и работника или служителя самостоятелно и независимо от трудовото възнаграждение по основното трудово правоотношение и се посочва в договора. На основание чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор за допълнителен труд по чл. 110 КТ следва да се сключи в писмена форма, която е форма за действителност на договора. За договора по чл. 110 КТ следва да се посочи, че е самостоятелен договор, със своите специфики – освен уредените в чл. 112, чл. 113 чл. 115 КТ, за него е предвидено и специално основание за прекратяване по чл. 344 ал. 1 КТ, с предизвестие от 15 дни, при приложението на което не се прилага закрилата по чл. 333 КТ, защото договорът е със спомагателен и допълнителен характер за допълнителен труд. Прекратяването на трудовия договор за допълнителен труд е уредено в чл. 334, ал. 1 КТ, съгласно който, освен на основанията и по реда на чл. 325-331 КТ, трудовият договор за допълнителен труд по чл. 110 КТ може да бъде прекратен от работника или служителя или от работодателя и с 15-дневно предизвестие. Независимо дали предизвестието е отправено от работодателя или от работника/служителя на практика е необходимо след изтичане на срока по предизвестието да се издаде от работодателя заповед за прекратяване на договора за допълнителен труд. При уволнение на работник или служител по трудов договор за допълнителен труд не се прилага предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ (чл. 334, ал. 2 КТ). На 15. 11. 2018 год. работодателят, чрез квестор, е прекратил договора с Б. Г. Г., със заповед, връчена на 27. 11. 2018 год., от длъжност председател на кооперация в СИВЗК. Отговор СиВЗ е посочил, че прекратяването на ТПО касае длъжността риск мениджър, а функиице та председател не са прекратена, защото са в правомощията на Общото събрание. При първоинстанционното решение е посочено, че прекратяване на ТПО касае длъжността риск мениджър. Въззивният съд не е констатирал и не е обсъждал въпроса за наличие на противоречие между отправеното предизвестие и издадената заповед относно длъжността, по отношение на която се прекратява ТПО. Допуснато е според касационната инстанция съществено нарушение от въззивния съд на процесулани правила, като не е констатирал липсата на извършен от първата инстанция точен доклад. И съобразно указанията на ВКС на РБ настоящият състав счита, че предизвестието, което работодателят е изпратил до служителя, касае длъжността риск мениджър, а заповедта за уволнение касае длъжността председател кооперация в СиВЗК, искане на ищеца е за възстановяване на длъжността председател, ответникът е твърдял, че уволнението касае длъжността риск мениджър. Твърдението на ответника е недоказано и неаргументирано. Заповедта е меродавна, тя касае длъжността председател кооперация в ответника. Сам ответникът в представения признава в отговора си, че функциите на председател не са прекратени, тъй като това е извън правомощията на назначените квестори. Ще рече, че ТПО председател на кооперация в ответника с последния е непрекратено. Не налице прекратяване на ТПО, поради което заповедта е била в действие. Тоест, щом функциите на тази длъжност на ищеца на се прекратени с тази заповед, същата не следва да съществува в правния мир, с оглед сигурността на правните субекти в него, поради което решението на районния съд е нищожно и делото следва да се върне на районния съд за ново решение. Разноските следва да се определят също с последното. Според ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 17.07.2001 Г. ПО ГР. Д. № 1/2001 Г., ОСГК НА ВКС, точка 3. ВЪЗЗИВНИТЕ РЕШЕНИЯ, С КОИТО СЕ ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА ИЛИ СЕ ОБЕЗСИЛВАТ ПЪРВОИНСТАНЦИОННИ РЕШЕНИЯ, КАТО ДЕЛОТО СЕ ВРЪЩА ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ, ПОДЛЕЖАТ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ. Така мотивиран Софийски градски съд, Г. О., II-Г с-в,