РЕШЕНИЕ

№ 107

гр. Пазарджик, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20215200900162 по описа за 2021 година Делото е образувано по искова молба подадена от „МБАЛ „У.Х.“ ООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Г.Б. № •••• против Н.з.к., ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление, гр. С., ул. „К.“ № •.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Сочи се, че на основание чл. 59 от ЗЗО между страните били сключени три договора, а именно: Договор за извършване на амбулатории процедури № •••••/••••• г. (наричан Договор за АПр); Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №•••••/••••• г. (наричан Договор за КП) и Договор за извършване на клинични процедури № •••••/••••• г. (Договор за КПр).

Твърди се, че съгласно §30 от ПЗР към ЗБНЗОК за 2019 г. изпълнителите на медицинска помощ са сключили допълни споразумения към посочените договори за продължаване действието им през цялата 2019 г., така и в началото на 2020 г. Така, по силата на посочените договори ищецът твърди, че се задължил да оказва медицинска помощ на лицата, посочени в чл.1, ал.1 от съответните договори по КП, АПр и КПр., изброени в таблица в т.I от чл.1 от ДС, а ответникът, като възложител, на свой ред - да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ (БМП) по цени, уговорени между страните в Договорите. Възложителят се задължил да заплаща дейностите по чл. I, ал. 1 от Договорите, съгласно глава XIX, раздели VI, VIII, IX от НРД за 2018 г., а изпълнителят се задължил да оказва медицинската помощ като се съобразява със ЗЗ, ЗЗО, ЗЛЗ и нормативните актове по прилагането им. Ответникът се задължил да заплаща определените съгласно НРД цени на извършената и отчетена медицинска помощ. В Договора за КП, чл.4, ал.2 било предвидено, че в случаи на забава при изплащането на медицинска дейност, НЗОК, като възложител, дължи на изпълнителя и законна лихва за забава. Въпреки че в Договора за АПр липсвала алинея с аналогичен текст, такава лихва за забава се дължала по силата на чл. 86 от ЗЗД.

Описан е алгоритъма за отчитане на дейността на ЛЗ в утвърдените от НЗОК формати съгласно изискванията на чл.352, ал.1 от НРД за 2018 г. и резултата от това - „Справки за надлимитна дейности за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.“, с които били отхвърлени от заплащане надлимитните дейности за въпросните месеци на обща стойност 2 470 998.04 лв., представляваща оказана медицинска помощ по КП, АПр и КПр.

Съгласно чл.38, ал.7 от Договора за КП и чл.42, ал.7 от Договора за АПр, изпълнителят не можел да предявява за закупуване от Възложителя дейности и медицински изделия, отхвърлени от заплащане поради надвишаване на стойностите за съответния месен в Приложения №2 към договора, което означавало, че изпълнителят на практика бил поставен в положение да избере дали да изготви и предостави фактура на стойността, която РЗОК е приела и която не е отхвърлена и да получи плащане за нея, или да издаде фактура на стойност, равна на цялата оказана и отчетена в ежедневните отчети медицинска помощ, включително и отхвърлената, и така да не получи никакво плащане за месеца.

Твърди се, че на база отчетена с ежедневните електронни отчети месечна дейност ищцовото ЛЗ издало финансово-счетоводни документи за периода м. януари – ноември 2019 г., които били изпращани от ЛЗ с писма, но и съответно връщани от РЗОК- П. обратно на ищеца, които подробно са описани по номера, дати и стойност.

Уточнява се, че описаните фактури и спецификации за м. септември, както и в предходните месеци били изпратени до РЗОК – П. и върнати обратно на ЛЗ, но в последствие сумите били заплатени, което според ищеца представлявало признание на основанието за плащане на „надлимитните“ стойности на оказаната медицинска помощ. За целта ЛЗ издало кредитни известия, както следва: КИ № •••••/••••• г. на стойност - 36 8000 лв.; КИ № •••••/••••• г. на стойност - 1300 лв.; КИ № ••••/••••• г. на стойност - 107214 лв.; КИ № ••••/••••• г. на стойност - 6138 лв.; КИ № •••••/••••• г. на стойност - 1320 лв.; ЛЗ е издало и Фактура № ••••••/••••• г. на стойност 17 600 лв. и спецификация за извършена дейност по АПр. (описани подробно в спецификацията по номера) на същата стойност за м. септември, която също била изпратена, но върната от РЗОК.

Фактурите били осчетоводени по надлежния ред в МБАЛ „У.Х.“ ООД съответно за 2019 г., като били включени в ГФО за 2019 г. и отразени в счетоводните регистри.

Твърди се, че съгласно предвиденото с договорите, в спецификациите, които се изпращали на РЗОК, следвало да се включва само неотхвърлена дейност. Затова надлимитната дейност за посочения период била отчетена с издаване на отделни фактури, приложени към ИМ.

Изложени са твърдения, че в договорите не била предвидена възможност след изчерпване на предварително определените стойности, ЛЗ да прекрати извършването на определените по договорите дейности. Напротив, изрично било въведено задължението на изпълнителя да осигурява договорената болнична медицинска помощ на ЗОЛ. За целта нормата на чл.4, ал.1 от ЗЗБНЗОК за 2019 г. разпореждала в рамките на предвидените със закона стойности НЗОК да разпредели финансовия ресурс като определи за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите, разпределени по месеци, а от своя страна отделните РЗОК да определят стойността на дейностите по договорите с отделните изпълнители на медицинска помощ. Изпълнението на дейностите се контролирало помесечно и се коригирало на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Изпълнението на закона било възложено на органите на управление на НЗОК, а Надзорният съвет бил овластен и да приеме и огласи правила за осъществяване на контрол и корекции на първоначално разпределените стойности. Л ечебното заведение нямало право да откаже предоставяне на медицинска помощ, а от пациентите не можело да се очаква при отказ от хоспитализация да търсят друго ЛЗ, което не е достигнало съответния месечен лимит. Ето защо се твърди, че подобен отказ от хоспитализация, основан на достигане на месечните лимити, реално е отказ от лечение на ЗОЛ и затова и клаузите в договорите, противоречащи на норми с по-висш интерес, били нищожни, тъй като самите договори определят като съществен и за двете страни интересът на нуждаещото се от медицинска помощ ЗОЛ, определящо като типична за договора цел - постигане на качествено лечение и осигурена възможност за контрол досежно начина на използване на целевите финансови средства.

Поддържа се, че процесните договори не съдържали клауза, която да задължава ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ след изчерпване на лимита да поеме обективно необходимите разходи за лечение на ЗОЛ. Последното според ищеца противоречало и на добросъвестността. Ако се приемело, че надвишаването на тези максимални стойности не е нищожно, се поставял въпросът кой следва да поеме стойността на оказаната медицинска помощ на ЗОЛ над определените максимални стойност.

Твърди се, по силата на чл.45 от ЗЗО ответникът дължал да закупи договорената и оказана медицинска помощ на ЗОЛ, което задължение еднозначно било възпроизведено и в самите Договори. Претендираната сума произтичала от предоставена медицинска помощ на ЗОЛ и касаела покрити от системата за ЗЗО дейности и продукти. Посочените в Договорите лимити, приравняващи планираните стойности на капацитет за хоспитализация, не били в състояние да ограничат правото на ищеца, като изпълнител на болнична помощ, да получи договорената стойност за предоставена услуга.

По отношение на забавата се изтъква, че съгласно чл.363, ал.1 от НРД плащанията на изпълнителите на БМП се извършват чрез РЗОК до 25-то число на месеца, следващ отчетния и следователно плащането на дължимите суми се дължи най-късно до 25-то число на месеца, следващ отчетния период, респ. забавата настъпва от следващия ден и оттогава тече вземането за обезщетението за забава.

Предвид всички гореизложено се иска осъждане на ответника да заплати стойността на оказаната, но незаплатена медицинска помощ на здравноосигурени лица по силата на сключен индивидуален договор между страните, за периода от 01.01.2019 г.-31.12.2019 г., както следва:

1.) Сума в размер на 8 000 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по амбулатории процедури за м. януари 2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 2 013.49 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане;

2.) Сума в размер на 12 800 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по Апр., КП и КПр. за м. февруари 2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 25.03.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 3 122 03 лева, както н законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане;

3.) Сума в размер на 330 764.02 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по амбулаторни процедури и КП за м. март 2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 77 827.65 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане;

4.) Сума в размер на 260 552.35 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по амбулаторни процедури п КП за м. април 2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 25 05.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 59 135.64 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане;

5.) Сума в размер на 231 929.67 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по амбулаторни процедури и КП, КПр и медицински изделия за м. май 2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 73363.30 лева, както и законната лихва от датата на завеждане па исковата молба до окончателното й заплащане 6.) Сума в размер на 337 207.00 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по амбулаторни процедури и КП, КПр и медицински изделия за м. юни 2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 70819.14 лева, както и законната лихва от датата на завеждане па исковата молба до окончателното й заплащане;

7.) Сума в размер на 382 343.00 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по амбулаторни процедури и КП и медицински изделия за м. юли 2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 25.08.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 77 005.79 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане;

8.) Сума в размер на 235 792.00 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по амбулаторни процедури и КП и медицински изделия за м. август 2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано oт 25.09.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 45 459.09 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и заплащане;

9.) Сума в размер на 17 600.00 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по амбулаторни процедури за м. септември 2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 3 246.48 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.

10.) Сума в размер на 227 430.00 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по амбулаторни процедури и КП за м октомври 2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 25.11.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 32 992.97 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане;

11.) Сума в размер на 273 808.00 лева, представляваща оказана, но незаплатена медицинска помощ по амбулаторни процедури за м. ноември 2019 г., както и законната лихва върху тази сума, считано от 25.12.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 45 866, 51 лева, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощника юрисконсулт Л.Д.-Г., с който се оспорва допустимостта, основателността и размера на претенциите.

Не се спори, че между страните са били сключени процесните договори.

Поддържа се, че НЗОК е абсолютно изправна страна по тях, тъй като извършената от ищеца дейност в рамките на лимитите, определени по договора и ДС към него е била изцяло заплатена. Не можело да се търси неизпълнение на недоговорено, респ. да се иска плащане на недължимо заплащане. Нормативната рамка и Решенията на НС на НЗОК предвиждали процедура по увеличение на предварително определените лимити, както и сроковете за това. Такъв бил надлежният законов ред за защита интересите на засегнатото ЛЗ - чрез оспорване на последвалия молбата му за увеличаване на лимитите индивидуален административен акт по съответния ред.

Оспорва се наличието на фактическия състав по чл.79, ал.1 ЗЗД.

Поддържа се, че НЗОК нямал неизплатени задължения към ищеца.

Възразява се процесната надлимитна дейност да не била проверена от контролните органи и не били съставени протоколи, удостоверяващи, че болничната помощ е оказана в съответствие с нормативно установените изисквания.

Направени са възражения, като са изложени отделни съображения за 9 бр. пациенти - ЗОЛ, с посочени ЕГН, а именно: ЕГН ••••••••••; ЕГН ••••••••••; ЕГН ••••••••••; ЕГН ••••••••••; ЕГН ••••••••••; ЕГН ••••••••••; ЕГН ••••••••••; ЕГН ••••••••••; ЕГН ••••••••••; по отношение на които според ответника, съответните искови суми за извършената медицинска дейност по КП и/или АПр били отхвърлени от НЗОК на друго основание, различно от посоченото и претендирано от ищеца в настоящия процес. В подкрепа на това се представят 9 бр. справки от информационната система на НЗОК.

Възразява се, че цитираните от ищеца текстове на чл.38, ал.7 от Договора за КП, не отговарят по съдържание на описаното, тъй като въпросният договор бил изменен с ДС № •• •••••, в сила от 01.01.2019г., с което текстовете съответствали на клаузата на чл. 38, ал. 6 от договора.

Оспорва се твърдението на ищеца, че заплащането на описаните в ИМ фактури и спецификации за м.септември 2019 г., на практика представлявало признание на основанието за плащане на надлимитните стойности на оказаната медицинска помощ. В тази връзка се пояснява, че съгласно Решение № РД-НС••••/•••••г. на НС на НЗОК били утвърдени допълнителни стойности на РЗОК по месеци и по изпълнители на БМП за закупуване на дейности от Приложение №2 на Правилата по чл.4 от ЗБНЗОК за 2019 г. за периода за заплащане м. октомври - м. декември 2019 г. Така, във връзка с дейността по АПр ••, било сключено ДС № ••••/•••• г. и ДС № ••••/•••••г. към договора за КП, съответно ДС № ••••/••••г. и ДС № ••••/••••• г. към договора за АПр. Твърди се, че предвид допълнително определените средства за дейност през м. септември 2019 г. на управителя на ЛЗ било указано, че е налице допълнително одобрена за заплащане дейност за м.септември 2019 г. за КП, за АПр 99, както и частично за АПр ••, за които, както е посочено в ИМ, били издадени кредитни известия, а за дейността по АПр •• за м.септември 2019 г., която е над допълнително определените средства, осчетоводени с фактура ••••••/••••• г., е била върната на ЛЗ. С оглед на изложеното, според ответника, заплатената мед. дейност за конкретния период, се явявала „лимитна“.

Твърди се, че в случаите, когато медицинската дейност е била отхвърлена за плащане по реда на чл. 357, ал.5 от НРД за МД за 2018 г., то и приложените по нея медицински излелия, също се определят в месечните известия по чл. 352. ал. 10, като отхвърлени поради надвишаване на стойностите за съответния месец. Затова и изпълнителите на БМП не можели да предявяват за закупуване от НЗОК дейности и медицински изделия, отхвърлени от заплащане поради надвишаване на стойностите за съответния месец в приложения №2. Отделно и отново във връзка с частта от претендираната главница, основана на фактури и приложени към тях спецификации за вложени медицински изделия, се възразява, че съгласно Решение на НС на НЗОК № РД НС-•••/••••г., считано от 01.06.2019 г. е била в сила нова регламентация, според която заплащането на тези изделия ще се извършва от страна на НЗОК директно на производителите или търговците на едро, а не както преди това - на ЛЗ, поради което претенцията е неоснователна в тази част.

Излагат се обстоятелствени съображения, че след извършена между страните кореспонденция (писмо изх. №••••/••••• г. и Изх. № ••••/••••• г.) ищецът бил уведомен за утвърдените ежемесечни стойности, във връзка с което били подписани и ДС № ••/•••••г. по договора за КП, респ. ДС № ••/••••• г. по договора за АПр и ДС № ••/••••• г. по договора за КПр; както и ДС № ••/•••• г. по договора за КП, респ. ДС № ••/•••• г. по договора за АПр и ДС № ••/•••• г. по договора за КПр. Поддържа се в тази връзка, че като резултат към датата 21.02.2019 г. ищцовото ЛЗ разполагало с необходимата информация за ежемесечно определените му средства за осъществяване на процесната дейност до м.ноември 2019 г., вкл. и с възможността да иска увеличение за сметка на до 5% от утвърдената стойност за следващия месец в приложение №2 и затова и увеличеният размер на месечните стойности бил предвидим от страна на изпълнителя и нямало как той да е бил изправен в обективна невъзможност да спазва определените максимални месечни стойности.

Твърди се, че ищецът бил този, който нарушил клаузите на договорите и от което си поведение се стремял да извлече финансови изгоди. Ищецът следвало да стартира процедура по предоговаряне и при взето в тази насока решение от страна на НЗОК и след анексиране на приложение №2 от договора, да представи отчетни документи за нея.

Във връзка с претенциите, основани на твърденията за осъществена надлимитна дейност в периода януари-ноември 2019 г. по договора за АПр № •••••/••••• г., касаеща Амбулаторна процедура /АПр/ № •• „Позитронно – емисионна томография с компютърна томография“ (ПЕТ/КТ)(РЕТ/СТ), се сочи се по отношение на нея бил предвиден специален ред за определяне на стойностите, различен от този за останалите дейности- чл. 37, ал.1 от договора за АПр, който препращал директно към правилата по чл.4 от ЗБНЗОК за 2019 г. Пояснено е, че съгласно чл.344, ап. 9 от НРД за МД за 2018 г., бил въведен разрешителен режим в РЗОК за извършване на дейности по АПр № ••, като Директорът на РЗОК уведомявал изпълнителите на БМП за разрешените по този ред АП𠹕• РЕТ/СТ. В изпълнение на тези изисквания в РЗОК-П. била сформирана Комисия, която ежеседмично заседавала и разглеждала заявените дейности от ЛЗ от този вид, във връзка с което се произнасяла с решения, доведени до знанието на представляващия ищцовото ЛЗ. Така, с писма с изх. № ••••/•••••г., Писмо с изх. ••••/•••••• г. и с Писмо с изх. №••••/•••••• г. ищецът бил уведомен за заделените в ЦУ на НЗОК определени индикативни обеми и стойности за АПр •• за месеците януари - ноември 2019 г. Така НЗОК и РЗОК - П. спазили описаните изисквания и ЛЗ било уведомено на време за определените му индикативни обеми и стойности за процесната АПр № ••., с които следвало да се съобрази. Отделно се сочи и че във връзка с разрешителния режим в РЗОК за извършване на дейности АПр № •• за процесния период, комисията в РЗОК- П. заседавала и разглеждала постъпилите от ЛЗ медицински документи, като се произнасяла с решения, за които ЛЗ било уведомявано с 51 бр. нарочни писма от Директора на РЗОК - П., цитирани подробно в отговора на ИМ.

Изтъква се, че ЛЗ било длъжно да се съобразява както със своя договор, така и с нормативно определените правила за поведение и да съблюдава извършваната и отчетената от него дейност по НЗОК с определените му обеми и стойности. Ако определен вид медицинска дейност била извършена, но надвишавала определените обеми и стойности за съответния период, за което не е разрешена от комисията при РЗОК, то и плащане от страна на НЗОК не се дължало, тъй като тази дейност е могла да бъде планувана в последващ период /по аргумент от чл.38, ал.1 във вр. с чл.40, ал.1, т.2 от договора за АПр./ Възразява се и че т.н. „Месечна справка за Над. Мес. Ст.-ти по КП“, на която ищецът основавал претенциите си, не била приложена като доказателство към ИМ за всички претендирани дейности - липсвала за АПр ••, а за другите от тях, които са представени към ИМ, липсвала хронологична подредба.

Оспорени са доводите в ИМ, сочещи че ищецът реализирал твърдените превишения поради наплива от пациенти, на които не е можел да откаже лечение, както и предвид гарантираното в чл. 52, ал.2 от КРБ право на здравно осигуряване. Изложени са съображения, че НЗОК не можел неограничено да заплаща всяка отчетена дейност, а трябва да следи и контролира спазването на финансовите рамки и стойности, заложени с чл.4. ал.1 от ЗБНЗОК за 2019 г. Последното не нарушавало разпоредбите на ЗЗО или КРБ, в каквато насока били тълкуванията, извършени от ищеца с ИМ. Изложени са аргументи, изведени от мотивите на Решение №2, постановено по к.д.12/2006г на Конституционния съд на РБ.

Неоснователно било и твърдението на ищеца, че в договорите липсва указание, че действието на договора е ограничено до предвидените средства, като се твърди, че има такова и е съобразено с чл.41а от ДС № ••/••••• към договора за КП; чл.45а от ДС № ••/••••• г. към договора за АПр и чл. 31а от ДС № ••/••••г. от договора за КПр, идентични по съдържание, в сила от 01.01.2019 г. Изведен е извод, че след като надлимитната дейност за 2019 г. е останала незакупена от възложителя НЗОК, то тя е извън предмета на процесиите договори, поради което и в полза на ищеца не се е породило договорно вземане за нейната цена. Затова претендираните главници били недължими на договорно основание, а неоснователни се явявали и акцесорните претенции за мораторна лихва за забава върху всяка главница за процесиите периоди.

Във връзка с възможността предвидена в чл.17 от Правилата по чл.4 от ЗБНЗОК за 2018 г., т.е. за преразпределяне на средства за заплащане на отчетената от изпълнителите на БМП дейност над определените им бюджети, е посочено, че за реализирането й било необходимо наличието на определени предпоставки - на първо място отправено искане на за предоговаряне, преценка за неговата основателност, както и накрая наличие на свободни бюджетни средства на национално ниво, попадащи изцяло в дискреционната власт на административния орган. Мотивира се тезата, че законодателят не е предвидил възможност за неограничено разходване на средства от един ограничен по обем източник, какъвто се явява ЗБНЗОК, а просто е дал възможност за целево преразпределяне на евентуално неусвоени от един изпълнител средства, за заплащането на друг, който е реализирал преразход при спазване на финансовите рамки на ЗБНЗОК.

Оспорва се твърдението на ищеца, че съгласно чл.45 от ЗЗО, НЗОК била длъжна да закупува договорената и оказана медицинска дейност. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЗО, медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД, не се закупувала от НЗОК, което още веднъж установявало принципа на допустими ограничения при закупуването на медицинската помощ и изключва тезата развита от ищеца, че НЗОК дължи безусловното й заплащане. Затова и разпоредбата на чл.12а, ал.1. т.4 от НРД за МД за 2018г. предвиждала, че годишният размер на средствата за заплащане на БМП съответства на този, приет в чл.1, ал.2, ред 1.1.3.7 от ЗБНЗОК за 2019 г. Оспорени са и съображенията в ИМ, че лимитирането на средствата, които НЗОК заплаща, до размера на определените към договорите бюджети, нарушавало правата на пациентите. Сочи се, че ищецът не бил легитимиран да се позовава на нарушения на чужди права, т.е. тези на ЗОЛ, а само на собствените си права. Поддържа се обратната теза, а именно, че лимитирането на средствата осигурява и обезпечава правата на ЗОЛ, като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по такъв начин, че заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година. Развиват се съображения.

По отношение на акцесорните претенции за лихва се сочи, че същите са неоснователни предвид, неоснователността на главния иск. Ако все пак главният иск се приемел за основателен, алтернативно са изложени няколко групи мотиви, аргументиращи позицията за недължимост на акцесорните претенции.

Анализирани в тази връзка са текстовете на чл.363 от НРД за МД за 2018 г.; чл. 23, ал. 2 от 330; чл. 24, т. 8 от 330; чл. 26, ал. 2 от 330; чл. 55, ал. 2. т. 2 от 330; чл. 55а от 330 (редакция от процесния период); чл.115, ал. 1 от Закона за публичните финанси и § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2019 г, очертаващи нормативната рамка на бюджетното финансиране и контрол на медицинската дейност за годишен период, като в обобщение е изведена тезата, че принципно НЗОК е следвало да заплати надлимитните дейности до приключване на финансовата година, в която са били извършени (т.е. в случая до 31.12.2019 г.), като едва след изтичането на тази дата изпадал в забава и дължал на ищеца обезщетение по чл. 86 от ЗЗД. Позовава се в този смисъл на разрешенията, дадени с Решение № 141/21.09.2021 г. по т. д. № 2586/2019 г. на ВКС, І т.о.

На следващо място, като аргумент за неоснователност на акцесорните претенции е посочено, че уговорените падежи на плащане на извършена болнична помощ – на 25-то число на месеца, следващ отчетния, респ. 30-о число на втория месец, следващ отчетния – по отношение на медицинските изделия, бил относим единствено към стойностите на закупените дейности в рамките на лимитите за съответния месец, за които предварително бил осигурен бюджет. В случая процесните вземания за главницата обаче не били от тази категория, тъй като били над лимита на ищцовото ЛЗ. Разпоредбата на чл. 363, ал 1 от НРД в настоящия случай била неприложима, тъй като плащане за описаните случаи, представляващи главница, не се дължало, както и с оглед на разпоредбата на чл.356а, ал. 7 от НРД за МД за 2018., според която НЗОК не закупувала дейности, чиято стойност надвишава месечните стойности, определени по реда на правила по чл.4 от ЗБНЗОК за 2019 г. Затова и акцесорният иск за лихва бил неоснователен.

По-нататък акцесорната претенция била неоснователна и защото, когато нямало определен ден за изпълнение, длъжникът изпадал в забава, след покана от кредитора. Подадената от ищеца в инф. система на НЗОК надлимитна дейност, нямала характер на покана, нито пък писмото до Директора на РЗОК - П., с което били представени финансово-отчетните документи, тъй като не съдържало искане за плащане. Характер на покана по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД евентуално имала единствено исковата молба.

В случай, че съдът уважел главният иск, както и акцесорният така, както го е претендирал ищецът, следвало да се има предвид и че част от претенцията касае медицински изделия, за които съгласно чл.363, т.3 във връзка с чл.353. ал.1, т.3 и 354, ал.1, т.3 от НРД за МД за 2018 г., плащанията по финансово-отчетни документи се извършват до 30-то число на втория месец, следващ отчетния, а не както е посочено в ИМ. Предвид на изложеното неправилно в ИМ е посочено, че плащането на всички дължими суми се дължи най-късно до 25-то число на месеца, следващ отчетния и забавата настъпва от следващия ден.

В заключение се иска отхвърляне на претенциите.

В срока по чл.372 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца.

Оспорва се възражението, че процесната надлимитната дейност, която се претендира от ответника, не била проверена от контролните органи, респ., че нямало съставени протоколи, удостоверяващи, че болничната помощ е оказана в съответствие с нормативно установените изисквания. Твърди се, че контролът се извършвал по инициатива на здравноосигурителния орган, а не на ЛЗ и в този смисъл липсата му не се дължала на бездействие от страна на ЛЗ, нито последното е създало препятствия за осъществяването на такъв и същият можел да се осъществи по всяко време.

Във връзка с дейностите, за които ответникът е възразил, че са отхвърлени от НЗОК на друго основание, се сочи, че този въпрос се отнася до съществото на спора.

По отношение възраженията, касаещи дейността по Амбулаторна процедура №36, се твърди, че никъде в посочените от ответника разпоредби не се съдържала регламентация на редът, по който се осъществява описания разрешителен режим. Твърди се, че липсвали ясни критерии и правила, при които Комисията, сформирана съгласно Заповед №••••/••••• г. на Директора на РЗОК-П., разглежда заявленията, редът за конституирането, функционирането и нейните правомощия, включително и актовете, които евентуално може да издава.

Не се спори, че с приложените към отговора на ИМ писма ищецът е бил уведомен за броя пациенти, за които се одобрява необходимостта от извършване на процедурите/КП или че не може да се одобри извършването, но същевременно без посочване на имената им, а само бройка одобрени или неодобрени пациенти. Предвид на изложеното се възразява, че в нито един от случаите, не било налице волеизявление от Директора на РЗОК, а уведомленията на Комисията, не можели да породят правни последици, тъй като такива нито са регламентирани, нито са уговаряни между страните.

Изтъква се, че предвид алгоритъма на АПр. ••, и съобразно индикациите за прилагане на това изследване (пациенти с метастази на тумор, при които не е открит първичният тумор; онкологични заболявалия и др.), то имало значение за осъществяване на своевременно и качествено лечение на тежки, потенциално застрашаващи живота заболявания, което не може да бъде отлагано по фискални причини, касаещи определени максимални месечни стойности, тъй като това може да доведе до прогресия на заболяването, влошаване на състоянието на пациентите или смърт. В този смисъл се възразява Комисията да се произнасяла без да прилага каквито и да било медицински критерии, а просто да разрешава извършването на определен брой изследвания на база налични средства.

Оспорва се твърдението на ответника, че ищецът черпел права от собственото си недобросъвестно поведение. Поддържа се тезата, че в процесния договор липсвала предвидена по общо съгласие на страните възможност при липса на увеличение на стойностите или недостиг изпълнителят на БМП да откаже или преустанови изцяло, респ. за исковия период, предоставянето на болнична медицинска помощ на правоимащи ЗОЛ в рамките на гарантирания здравен пакет. Твърди се, че невключването на пациентите-ЗОЛ в листата на чакащите, не можело да обоснове отказ от плащане на предоставените медицински дейности и вложени медицински изделия в рамките на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Сочат се обстоятелствени правни аргументи. Цитира се съдебна практика.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който се оспорват изцяло доводите и възраженията на ищеца, направени с ДИМ. Поддържат се съображенията, изтъкнати в отговора на ИМ като са развити подробно.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си и сочат доказателства.

Съдът, след анализ на приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване доводите на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, че помежду им са били сключени Договор за извършване на амбулатории процедури № •••••/••••• г. (наричан Договор за АПр); Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №•••••/••••• г. (наричан Договор за КП) и Договор за извършване на клинични процедури № •••••/••••• г. (Договор за КПр), които съгласно §30 от ПЗР към ЗБНЗОК за 2019 г. и след сключването на допълнителни споразумения са с продължено действие през цялата 2019 г., така и в началото на 2020 г. За установяване твърденията на страните относно размера на иска, в процеса са приети основно и допълнително заключение на комплексна СИМЕ изготвени от в.л. Т. и в.л. д-р М., които съдът изцяло кредитира като неоспорени от страните, компетентно изготвени и непротиворечащи със събраните по делото писмени доказателствата.

Така, от СИМЕ се установява, че ищцовото дружество при спазване изискването на чл.352 ал.1 от НРД за 2018 г. е отчитало ежемесечно през периода 01.01.2019 г. – 31.11.2019 г. осъществената от него болнична помощ медицинска дейност и клинични процедури по установеният нормативен ред в информационната платформа ПИС. Предвид липсата на техническа възможност в ПИС, за отхвърлената за заплащане медицинска дейност и клинична дейност поради надвишаване на лимита за съответния процесен период са съставяни фактури със спецификации към тях, които са изпращани в РЗОК. Общият установен от вещите лица размер на извършена, отчетена и незаплатена надлимитна медицинска дейност и медицински изделия възлиза на 2 318 226, 04 лева.

Установява се и още, че РЗОК е извършила частични плащания на процесните медицински дейности и изделия, а именно: 581 лева по фактура №•••/•••• г.; 8 160 лева по фактура №•••/•••• г. за заплащане на вложени медицински изделия през м.юни 2019 г., като плащането е от РЗОК на доставчици съгласно чл.13 ал.2 т.2 б.“б“ от Наредба №9/2009 г. на МЗ, а остават неразплатени 5 968 лева; 450 лева по фактура №•••/•••• г. за вложени медицински изделия през м.юли 2019 г., като плащането е от РЗОК на доставчици съгласно чл.13 ал.2 т.2 б.“б“ от Наредба №9/2009 г. на МЗ, а остават неразплатени 19 008 лева. Отделно е установено, че са изплатени и общо 152 772 лева по фактури с номера •••, •••, •••, •••, •••, всичките издадени на •••• г. за дейности извършени през м.септември 2019 г., които обаче не са предмет на иска.

Пак от СИМЕ се установява, че част от претендираните за заплащане от ищцовото дружество медицински дейности са били отхвърлени освен на основание – надвишен лимит и на други основания, а именно:

Във фактура №•••/••••• г. за извършени КП през м. март 2019 г. са включени 5 случая с ИЗ с № № ••••, ••••, ••••, •••• и ••••, за които се установи, че същите са отхвърлени за заплащане на 2 основания - поради превишен лимит и поради отчетен период на престой по-малък от нормативно установения;

Във фактура №•••/••••• г. за извършени КП през м. март 2019 г. 4 бр. КП №•• са отчетени с единични цени по 900 лева вместо по 630 лева във връзка с чл.331 а, ал.7 от НРД за медицински дейности за 2018 г. Отчетените по-високи цени касаят ИЗ с №: ••••, ••••; ••••, ••••;

Във фактура №•••/•••• г. за извършени КП за м. април 2019 г. е отчетена 1 бр. КП № •••.• за ИЗ с № •••• на стойност 400 лева вместо 240 лева;

Във фактура №•••/••••• г. за м. май 2019 г. е включен 1 брой в повече КП ••• на стойност 2200 лв.;

Във фактура №•••/•••• г. за м. юни 2019 г. се установи, че в спецификацията са включени 3 броя КП №•• с единична цена от 900 лева, вместо от 630 лева/ИЗ с № ••••, •••• и ••••/;

Във фактура №•••/•••• г. за м. юли 2019 г. се установи, че е отчетена 1 броя КП №•• с единична цена от 900 лева, вместо от 630 лева /ИЗ с №•••••/;

Във фактура №•• •/•••• г.за извършена дейност по АПр.за м. август 2019 г. се установиха 2 случая на отхвърлени на друго основание /ИЗ с № •••• и № •••••/ - поради отчитане на Апр.А•• и А•• в рамките на болничен престой и несъответствие с датите от ПИС, които са на обща стойност 3 200 лева;

За м.септември 2019 г. по А•• са отхвърлени 6 случая, от които 5 поради отчитане на процедурата повече от 1 път на едно ЗОЛ за един отчетен период и за 1 пациент поради прекъснати здравноосигурителни права, всички общо на стойност 430 лева Във фактура №•••/•••• г.за извършена дейност по АПр. за м. октомври 2019 г. се установиха 7 броя АПр, които са отхвърлени и на друго основание /ИЗ с № ••••, ••••, ••••, ••••, ••••, ••••, ••/;

Във фактура №•••/••••• г.за извършена дейност по КП за м. октомври 2019 г. се установи, че в спецификацията са включени 3 броя КП, които са отхвърлени и на други основание /ИЗ с № •••••, ••••• и •••••/;

Във фактура №•••••• г.за извършена дейност по АПр. за м. октомври 2019 г. се установи, че е включена 1 брой АПр. за 920 лева /ИЗ с №••••••/, която е отхвърлена и на друго основание;

Във фактура №•••/••••• г. за АПр. за м. ноември 2019 г. се установи, че са включени 5 броя АПр. отхвърлени на друго основание /ИЗ с № ••••, ••••, ••••, •••• и ••••/.

Общата сума на така посочените до тук медицински дейности отхвърлени и на друго основание, а не единствено поради надвишен лимит, за процесния период възлиза на 11 170 лева.

Установява се и още, че ищцовата болница не е отчела в ел.отчети в ПИС дейност за м. март 2019 г. по 13 клинични пътеки, включени във фактура № •••/••••• г. на стойност общо 6 280 лева. Във фактурата лечебното заведение е включило общо 18 клинични пътеки със съответните ИЗ, като за 5 случая с ИЗ с № № ••••, ••••, ••••, •••• и •••• се установява, че същите са отхвърлени за заплащане на 2 основания - поради превишен лимит и поради отчетен период на престой, по-малък от нормативно установения. Мотивите на ищцовата болница да не включи 13-те КП в електронните си отчети е поради съществуващ през 2019 г. механизъм касаещ болничните легла- регистрация на броя им в РЗИ гр. П. като част от Правилника за устройство и дейността на вътрешния ред на лечебните заведение и защото през този период са били налице брой лекувани пациенти по-голям от декларираните възможности по отношение на болничните легла.

За м. април 2019 г. не са отчетени 5 клинични пътеки, но за тях също е издадена фактура №•••/•••••• г. на стойност 2 280 лева и е съставена спецификация към нея. Мотивите на ищцовата болница да не включи 5-те КП е отново поради съществуващ през 2019 г. механизъм касаещ болничните легла- регистрация на броя им в РЗИ гр. П. като част от Правилника за устройство и дейността на вътрешния ред на лечебните заведение и защото през този период са били налице брой лекувани пациенти по-голям от декларираните възможности по отношение на болничните легла. Поради същото и за м. май 2019 г. не са отчетени в системата „ПИС“ 6 броя КП №••• и съответните ИЗ, но и за тях е издадена фактура №•••/••••• г. на стойност 2 820 лева.

Обобщено, общата стойност на клиничните пътеки, които не са били отчетени в електронните отчети към НЗОК от ищцовото дружество, но са включени в издадените от тях посочени по – горе процесни фактури през съответните периоди, възлиза на 11 380 лева.

Относно претендираните за заплащане медицински изделия, вложени след 01.06.2019г. при лечение на ЗОЛ, се установи, че същите са на обща стойност 38 267 лева. От обясненията на вещите лица дадени в с.з. проведено на 29.05.2023 г. / лист 583-584 от делото/ се установява, че липсват данни и такива не са им предоставени от ищеца, за да се направи разграничение по коя история на заболяването и за коя дейност, и за кои случаи са използвани претендираните за заплащане медицински изделия фактурирани във фактури №№ •••/•••• г., •••/•••• г., •••/••••• г., •••/••••• г. Липсват данни и на какво основание е отказано изплащането на стойността им – надвишен лимит или на друго основание.

Установи се и още по отношение на дейността по АПр ••, че 4 бр. са спешните хоспитализации, останалият прием на пациенти, в размер на 237 броя е планов.

Съдът като съобрази така установеното от фактическа страна приема, че предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗО във връзка с чл.45 ЗЗО е процесуално допустим, а по съществото си е и частично основателен.

Основният спорен по делото въпрос е налице ли е задължението за заплащане на процесните суми по издадените фактури, обективиращи размера на медицинските дейности и медицински изделия, извършени и отчетени от ищеца, които са над определения за процесния период месец януари – месец ноември 2019 г. размер на разходите, като се съобрази действащата към този период нормативна уредба, както и уговореното между страните в Договор за извършване на амбулатории процедури № •••••/••••• г.; Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №•••••/••••• г. и Договор за извършване на клинични процедури № •••••/••••• г. и последващите допълнителни споразумения.

Отговорът на този въпрос се съдържа преди всичко в нормативно закрепените гаранции на свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК - чл.4 ЗЗО. Така задължително осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (съгласно чл. 35, ал.1, т.1 ЗЗО), който е основен финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет, а годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, са неразделна част от бюджета на НЗОК за съответната година, като се предвижда резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи - чл.22, 25 и 26 от ЗЗО. Следователно Законодателят е предвидил механизми за корекции на предварително заложените разходи, както и съществуването и разходването на резерв, което изцяло да гарантира предвиденото в чл.52 от КРБ право на гражданите на достъпна и безплатна медицинска помощ и е аргумент за неоснователност на наведените в този смисъл възражения от ответника и по конкретно, че претендираните с предявените искове суми са недължими, тъй като се отнасят до извършена от ищеца медицинска дейност и вложени медицински изделия, чиято стойност не отговаря на определените в Приложение № 2 към трите договора стойности. Съгласно императивната разпоредба на чл.55 ал.3 от ЗЗО, НРД не могат да установяват изисквания за минимален брой на регистрираните здравноосигурени лица от изпълнител на първична извънболнична помощ, както и условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК, нито на максимален брой извършвани дейности и разпределение на квоти за изпълнителите на такива дейности в специализираната извънболнична и в болничната помощ, както и на ограничение в обема и разпределение на извършваните дейности между лечебните заведения. Затова и в чл.45 от ЗЗО е регламентирано задължението на НЗОК да заплаща оказването на изброените видове медицинска помощ, като това задължение не е обвързано с определени от самия осигурител лимити, а е гарантирано с оглед предвидените и посочени вече правила за разходване бюджета на НЗОК и при спазване изискванията на чл.47 и чл.51 от ЗЗО.

Така, според решаващият съдебен състав, посочените императивни разпоредби на закона, както и съдържащите се в договорите между страните задължения за изпълнителя на БМП, изключват възможността болницата да отказва предоставянето на такава в рамките на гарантирания пакет на избралите ги ЗОЛ, а възложителя от задължението му да заплати извършените медицински дейности. В този смисъл следва да се обсъдят наведени от ищцовата болница твърдения за нищожност на процесните договори като противоречащи на правни норми с по – висш интерес. Отговор на този въпрос се съдържа в Решение №169 от 16.02.2021 г., постановено по т. д. № 1916/2019 г. от ВКС, който приема и се споделя от настоящия състав, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки, само ако е в рамките на стойностите по Приложение № 2, не е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, но няма за последица отказ от плащане на медицинската дейност и вложени медицински изделия, стига те да са в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Предвидените в договора между РЗОК и изпълнителите стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните от лечебното заведение медицински дейности по чл.45 от ЗЗО при превишаване на месечния лимит.

Поради изложените до тук съображения съдът не споделя и тълкуването, дадено от ответника, че всеки индивидуално сключен с медицинско заведение договор е на определена стойност и тя не може да бъде надхвърлена, съответно, че медицинското заведение не може "да продаде" на НЗОК и за това тя не е длъжна да "закупи" по стойност повече от уговорения лимит, защото това тълкуване не отчита правоотношението между ползвателя на медицински услуги – здравноосигуреното лице, и НЗОК. Ползвател на пакетите по КП за БМП е ЗОЛ и от неговия избор на изпълнител се определя на кого НЗОК трябва да плати. Задължението на НЗОК да плати ползвания от ЗОЛ пакет по КП/АП произтича от осигурителното правоотношение по задължително здравно осигуряване между НЗОК и ЗОЛ като насрещна престация на НЗОК срещу месечната вноска за здравно осигуряване на ЗОЛ. Поради това рискът от обема и стойността на медицинските услуги, които ще се ползват за бюджетна/календарна година от ЗОЛ, се носи от НЗОК, а не от изпълнителя на медицинската дейност. От друга страна, прочитът на клаузите на договора ясно сочи, че липсва писмена уговорка за сключване на договора до определена стойност. Препращането към сумите по Приложение № 2 е чрез клаузите, уреждащи плащането на отчетени дейности. Ноторно известно е, че при сключване на всеки един договор, ако той е за ограничен обем услуги на определена стойност, това се посочва изрично във волеизявленията на страните при поемане на насрещните задължения. От договора се вижда, че конкретни единични стойности има за уговорените КП/АП, но не и общ брой на КП/АП и тяхната обща стойност.

За изчерпателност на изложението, следва да се има предвид, че в цитираното решение №169/2021 г. на ВКС е прието, че уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между РЗОК и изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да отчита с финансово – отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия на стойности, надвишаващи стойностите за съответните за съответния месец в Приложение № 2, и се дава право на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и спецификациите надвишават стойностите за съответния месец по Приложение № 2, са нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми в ЗЗО.

Поради изложеното до тук претендираната от ищцовата болница за плащане надлимитна медицинска дейност подлежи на заплащане в доказания размер.

В този смисъл следва да се съобрази установеното в процеса, а именно, че РЗОК е заплатила част от претендираната за плащане надлимитна медицинска дейност и медицински изделия общо в размер на 9 191 лева и затова в тази й част претенцията на ищеца е неоснователна и ще следва да се отхвърли. Отделно от това се установи, че част от процесните медицински дейности са отхвърлени и на друго основание, а не единствено поради надвишен лимит, като за процесния период стойността им възлиза на 11 170 лева и затова и за този размер претенцията на ищеца се явява неоснователна и ще следва да се отхвърли. Установи се и още, че липсва отчитане на клинични пътеки в електронните отчети към НЗОК от ищцовото дружество, които обаче са включени в издадените от тях процесни фактури през съответните периоди и възлизат на 11 380 лева. И за този размер претенцията на ищеца ще следва да се отхвърли, тъй като фактически липсва отказ за плащане от страна НЗОК поради надвишен от болницата лимит.

Относно претендираните за заплащане медицински изделия, вложени след 01.06.2019г. при лечение на ЗОЛ, се установи, че същите са на обща стойност 38 267 лева. Не се доказа по коя история на заболяването и за коя дейност, и за кои случаи са използвани претендираните за заплащане медицински изделия фактурирани във фактури №№ •••/•••• г., •••/•••• г., •••/••••• г., •••/••••• г. Не се установи и на какво основание е отказано изплащането на стойността им – надвишен лимит или на друго основание. Ето защо и при спазване разпоредбата на чл. 13 ал.2 т.2 б.“б“ от Наредба №9/2009 г. на МЗ същите не се дължат от НЗОК на ищеца и претенцията и в тази й част като неоснователна ще следва да се отхвърли.

Така съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.59 ал.1 от ЗЗО ответникът, следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 2 246 509, 04 лева, представляваща и доказана за извършена, отчетена и незаплатена надлимитна медицинска дейност и медицински изделия за периода от месец януари до месец декември 2019 г., както следва: м.януари – 8000 лева; м.февруари - 12800 лева; м.март 321 404, 02 лева; м.април – 258 112, 35 лева; м.май – 229 729, 67 лева; м.юни - 321 688 лева; м.юли - 362 615 лева; м.август – 222 982 лева; м.септември – 17 600 лева; м.октомври - 221 710 лева; м. ноември - 269 868 лева. В останалата част за разликата от 2 246 509, 04 лева до 2 318 826, 04 лева иска като неоснователен ще следва да се отхвърли.

По претенцията за лихви:

Според чл.50 ал.1/чл.46 ал.1/чл.37 ал.1 от всеки от процесните договори и анексите към тях, страните са постигнали съгласие, че плащането ще се извършва до 25 – то число на месеца, следващ отчетния с изключения, които са конкретно посочени. Постигнали са уговорка и че когато възложителят не плати на изпълнителя извършената и отчетена дейност по КП, АП и вложени медицински изделия в сроковете, определени в НРДМД за 2018 г. и настоящите договори, то възложителят дължи на изпълнителя законна лихва за забава за просроченото време.

Последователно се приема от съдебна практика (например: Решение на ВКС по т.д.№419/2022г., I т.о., ТК и др.), че дължимите по НРД плащания на надлимитната дейност са обвързани с бюджетния му едногодишен характер и затова същите следва да се изплатят в рамките на бюджетната година, съвпадаща с календарната. При неизпълнение на това задължение НЗОК изпада в забава, считано от първи януари на следващата бюджетна година или в случаят ответникът дължи плащане до 31.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. е в забава. Поради тези съображения претендираното от ищцовата болница обезщетение за забава за отминал период се дължи от 01.01.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 25.08.2021 г., което изчислено с ел. калкулатор общо е в размер на 372 146, 81 лева (като за м.октомври изчислена мораторната лихва е в размер на 37 136, 42 лева, но претенцията на ищеца е в размер на 32 992, 97 лева и затова и ще следва да се уважи в този размер), като за разликата до претендираното обезщетение в размер на 490 852, 09 лева иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД като неоснователен ще следва да се отхвърли. Дължи се и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 25.08.2021 г. до окончателното заплащане на главницата.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 144 618, 37 лв., изчислени по компенсация съобразно изхода на спора и предвид представения списък по чл. 80 ГПК, и които представляват платена ДТ, платено възнаграждение за вещи лица и платен адвокатски хонорар. Ищецът на основание чл.78 ал.3 от ГПК дължи на ответната страна сторените от последната разноски в процеса, които изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част от исковете са в размер на 149, 65 лева и представляват дължимо юрисконсултско възнаграждение и платено възнаграждение за вещи лица.

Поради изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд