Решение № 203 от 14.8.2019 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 89/2019 г.

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Б.Р.М., с постоянен адрес •••, подадена чрез пълномощник – адв.Р.Г.К. от •••, с посочен съдебен адрес •••, против Ревизионен а кт № Р-16000917008363-091-001 от 17.08.2018 год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №679 от 03.12.2018 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността на жалбодателя по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК, за установени задължения на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, с ЕИК •••, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК – •••, за периода от 21.05.2013 год. до 23.07.2015 год., през който период жалбодателят е бил управител на посоченото дружество.

Жалбодателят счита в жалбата си, че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, постановен в пълно противоречие с материалните императивните правни норми на действащото законодателство и го обжалва в неговата цялост. Излага съображения з a това, като сочи най-напред, че р азпоредбата на чл.19 от ДОПК предвижда особен случай на лична имуществена отговорност на лица, явяващи се управители на задължени за данъци /осигурителни вноски/ субекти - задължени лица по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК и че в настоящия случай, отговорността е ангажирана при първата хипотеза на чл.19 от ДОПК, съгласно която, когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение. В жалбата се възпроизвежда нормата на чл.19, ал.1 от ДОПК и посочените в същата кумулативни елементи, като жалбодателят заявява, че не спори п o отношение на факта, че за периода от 21.05.2013 год. до 23.07.2015 год. е бил управител на посоченото дружество. В жалбата, обаче, се твърди, че не са налице втората и третата предпоставка за ангажирането на отговорността на жалбодателя по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК, а именно - да е налице поведение на съответното лице, изразяващи се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител и да е налице причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Възпроизведени са констатациите по същество, изложени в оспорения ревизионен акт, по отношение наличието на тези две предпоставки за ангажиране отговорността на жалбодателя, като в жалбата са развити подробни възражения против тези констатации. По отношение на четвъртата предпоставка - невъзможността за събиране на публични вземания и причинно-следствена връзка между поведението на жалбодателя и невъзможността за събиране на установените задължения, е изложен довод, че липсва установяване на момента, от който е настъпила невъзможността задълженията на дружеството да бъдат събирани и че от една страна, липсват доказателства за действия на ревизираното лице, предприети след образуването на ревизионното производство на дружеството и насочени към осуетяване или възпрепятстване събирането на дължимите публични вземан и че от друга страна, в периода, в който жалбодателят е бил управител на дружеството, същото е погасявало задълженията си към НАП, дори и частично, за корпоративен данък. В жалбата са развити съображения в тази насока, като се твърди, че в конкретния случай, органите на НАП не са доказали причинно-следствена връзка между поведението на жалбодателя и несъбраните публични вземания и че не са анализирали активите на дружеството към момента на издаване на всеки РА. Излага се и довод, че разминаването между декларираното и действителното представлява укриване, но само ако поведението на управителя е умишлено, т.е. той е наясно със смисъла и значението на действията си/в случая твърдяното от НАП бездействие/, но и че нормата на чл.19, ал.1 от ДОПК, обаче, изисква поведението на управителя да е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани задължения за данъци и осигурителни вноски. Сочи се също, че в тежест на органа по приходите е да докаже по несъмнен начин наличието на пряка причинно-следствена връзка в конкретния случай между твърдяното бездействие на управителя и невъзможността да бъдат събрани с ревизионния акт публичните задължения и че константно се възприема в съдебната практика на ВАС/цитирани са решения/, че нормата на чл.19, ал.1 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на дружеството, т.е. че поведението на управителя следва да е единствената причина за несъбираемостта на публичните вземания, което в настоящия случай не било сторено. На следващо място в жалбата се твърди, че нито в обжалвания РА, нито в доклада, е определен момента на възникване на отговорността па управителя по чл.19, ал.1 от ДОПК и че правилното му определяне е от значение за определяне на началния момент за давностните срокове, поради което установените с ревизионния акт задължения следва да бъдат отменени. Сочи се, че з адължението за лихви е вън от обхвата на солидарната отговорност по чл.19 от ДОПК и че отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 е частен случай на отговорност за чужди задължения, поради което разпоредбата следва да се тълкува стриктно, като в нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, до размера на несъбраните задължения, но не и на лихвите върху тях. Излага се и довод, че задълженията за данъци са по т.1 на ал.2 на чл.162 ДОПК, съдържаща изброяване на публичните държавни и общински вземания, а лихвите върху тях са по т.9 на същия текст, т.е. че става дума за различни публични държавни вземания и след като не е предвидено изрично, че отговорността по чл.19, ал.1 и ал.2 обхваща и лихвите върху установените, но не събрани публични вземания за данъци, такава отговорност на ревизираното лице е незаконосъобразно ангажирана/цитира се съдебна практика в този смисъл/. На следващо място, жалбодателят заявява, че с настоящата жалба прави възражение за погасяване по давност на вменените задължения с оспорения ревизионен акт - главница и лихви, за Данък върху доходите от трудови правоотношения, за ДДС, както за вноски за фонд ДОО и ДЗПО-УПФ, така и за фонд З0, в каквато връзка било необходимо да се разгледа приложимото право, съдържащо се в разпоредбите на чл.108 и чл.109 от ДОПК, уреждащи дейността на органите по приходите, свързана с установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Развива съображения в тази насока, а именно - че разпоредбата на чл.109 от ДОПК сочи, че не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да се подаде такава от лицето, т.е. бездействието на приходната администрация в този срок я лишава от възможността да образува ревизионно производство. Сочи, че действително, в нормата на чл.109, a л.l от ДОПК се говори единствено за задължения за данъци, не и за осигурителни вноски, но след като разпоредбата на чл.108 от ДОПК подлага под един и същ режим установяването, както на данъчни задължения, така и на такива по задължителното осигуряване и ал.2 на същата норма не изключва срока по чл.109 досежно осигурителните вноски, то безспорно и за последните трябвало да се спазва петгодишният срок по чл.109, с изтичането на който се преклудира възможността органите по приходите да образуват ревизионни производства. Счита, че да се приеме противното означавало да се стигне до противоречие между разпоредбите на чл.108, ал.2 и чл.109 ДОПК, каквато не била идеята на законодателя, като твърди, че изтичането на срока по чл.109, ал.1 от ДОПК се обвързва с момента на подаване на декларацията от задължените лица или този, в който лицата е следвало да я подадат и че поради това, в случая бил от съществено значение моментът, в който жалбодателят, според приетото за установено от органите по приходите, през периодите 21.05.2013 год. до 23.07.2015 год., е следвало да подава декларации, какви са били те и какви са били сроковете за подаването им, за да се прецени дали е преклудирана възможността органите на НАП да съставят ревизионен акт за установяване на задълженията по чл.19 от ДОПК. В жалбата са направени доказателствени искания, като със същата, с оглед изложеното, жалбодателят моли съда, да отмени изцяло Ревизионен акт №••• от ••• год. на ТД на НАП - Пловдив, поради незаконосъобразност, неправилност и допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалните императивните правни норми на действащото законодателство и да се произнесе по същество на спора.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят Б.Р.М., с постоянен адрес •••, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител - адв.Р.Г.К. от •••, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и съображения. Моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт, като сочи, че спорът по настоящото съдебно производство се свежда до преценка за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, на жалбодателя Б.Р.М. Счита че не са налице кумулативно четирите необходими предпоставки за ангажиране отговорността на управителя по чл.19, ал.1 от ДОПК, като сочи, че във връзка с приетите доказателства в съдебно заседание, в преписката не фигурират като документи „Удостоверения обр. А1”, на база на които бил издаден ревизионният акт. Също така счита, че на основание чл.19, ал.1 от ДОПК, не може да бъде ангажирана отговорността на трето лице за задължението за лихви. Подробни съображения излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание. В случай, че ревизионният акт бъде отменен, моли на жалбодателя да бъдат присъдени направените по делото разноски, като представям Списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие №••• от ••• година.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, в първите две съдебни заседания не се явява и не се представлява. В последното съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален представител - от гл. юрк.А. Р., която моли съда да потвърди обжалвания ревизионен акт. Заявява, че претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съгласно Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В предоставен от съда срок представя писмена защита, в която развива доводи и съображения в подкрепа на оспорения ревизионен акт, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Б.Р.М. от •••, като неоснователна и да потвърди Ревизионен а кт №••• от ••• год. на ТД на НАП – Пловдив, с който, на ревизираното лице е установена отговорност по чл.19 от ДОПК, за задължения на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, ЕИК •••, по ЗКПО, ЗДДС, както и отговорност за: данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения; ЗО; ДОО; УПФ, общо в размер на ••• лева главница и ••• лева лихви.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението. В случая, препис от Решение №679 от 03.12.2018 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, постановено по повод жалба от Б.Р.М. против Ревизионен а кт №••• от ••• год. на ТД на НАП – Пловдив, е изпратен на посочения в жалбата му адрес - •••, със съпроводително писмо Изх.№••• от ••• год. на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП /л.12/, като видно от приложеното по преписката Известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка с баркод ••• на куриерска фирма „М и БМ Експрес” /л.12/, пощенската пратка е получена от адресата и на посочения адрес на датата 04.02.2019 год., от което следва, че 14-дневният срок за обжалване на ревизионния акт изтича на 18.02.2019 год. вкл./присъствен ден - понеделник/. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез куриерска фирма „ Еконт Експрес”, видно от приложената по делото разписка/известие за доставяне/ с баркод ••• /л.10/, в която, обаче, не е отразена датата на приемане на пощенската пратка, съдържаща жалбата. Предвид това, с разпореждане на съда от 12.03.2019 год., е указано на жалбодателя да представи надлежни доказателства за датата на изпращане на жалбата чрез куриерска фирма „ Еконт Експрес”, с пощенската пратка с баркод •••, тъй като на приложеното по преписката известие за доставяне не е посочена дата на изпращане на пратката. В изпълнение на това разпореждане, в съдебно заседание е представено и е прието като доказателство електронно изявление/разписка/ ••• от ••• год. на куриерска фирма „ Еконт Експрес” /л.279/, от която е видно, че пощенската пратка с баркод ••• е била предадена за изпращане на датата 18.02.2019 год., с посочен час 12: 36 часа, т.е. на 14/четиринадесетия/ ден след получаване на препис от Решение №679 от 03.12.2018 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, като същата е постъпила в деловодството на административния орган на следващия ден, регистрирана с Вх.№••• от ••• год., ведно от положения на същата и попълнен щемпел /л.4/. От изложеното следва, че е спазен 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

С Ревизионен акт №••• от ••• год. /л.185-л.208/ и РА за поправка на РА/РАПРА/ с №••• от ••• год. /л.159-л.184/, и двата на ТД на НАП – Пловдив, както и по ГДД за 2013 год. по чл.92 от ЗКПО, на търговското дружество „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД •••, с ЕИК •••, са били определени следните задължения /л.182/:

1. Задължения за ДОО - за осигурители – ••• лева и лихви върху тях – ••• лева; 2. Задължения за Данък върху добавената стойност/ДДС/ - ••• лева и лихви върху тях – ••• лева; 3. Задължения за вноски за здравно осигуряване/ЗО/ - за осигурители – ••• лева и лихви върху тях – ••• лева; 4. Задължения за вноски за Универсален пенсионен фонд - за осигурители – ••• лева и лихви върху тях – ••• лева; 5. Задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения - ••• лева и лихви върху тях – ••• лева. Обхватът на ревизията, приключила с Ревизионен акт №••• от ••• год. на ТД на НАП – Пловдив, по видове задължения и по периоди е бил, както следва: 1. За задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – от 01.08.2011 год. до 31.08.2014 год.; 2. За задължения за вноски за Универсален пенсионен фонд - за осигурители - от 01.08.2011 год. до 31.08.2014 год.; 3. За задължения за Данък върху добавената стойност/ДДС/ - от 14.07.2011 год. до 30.04.2015 год.; 4. За задължения за ДОО - за осигурители - от 01.08.2011 год. до 31.08.2014 год. и 5. За задължения за вноски за здравно осигуряване/ЗО/ - от 01.08.2011 год. до 31.08.2014 година.

По делото между страните не е спорно, че този Ревизионен акт №••• от ••• год., връчен на 15.03.2016 год. по реда на чл.32 от ДОПК и Ревизионният акт за поправка на РА/РАПРА/ с №••• от ••• год., връчен на 28.06.2016 год. по реда на чл.32 от ДОПК, и двата на ТД на НАП – Пловдив, не са били обжалвани по предвидения в ДОПК ред и са влезли в законна сила.

По делото между страните не е спорно, също така, че жалбодателят Б.Р.М., през периода от 21.05.2013 год. до 23.07.2015 год., е бил управител и едноличен собственик на капитала на ревизираното търговско дружество „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД •••, с ЕИК •••, което през този период е било със седалище и адрес на управление - •••.

С оспорения Ревизионен а кт №••• от ••• год. на ТД на НАП – Пловдив /л.38-л.55/, на жалбодателя Б.Р.М. е ангажирана отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, за следните задължения на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, определени на дружеството с Ревизионен акт №•••/••• год. и Ревизионен акт за поправка на РА/РАПРА/с №•••/••• год., както и по ГДД за 2013 год. по чл.92 от ЗКПО:

1. Отговорност за задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – ••• лева и лихви върху – ••• лева; 2. Отговорност за задължения за вноски за здравно осигуряване/ЗО/ - за осигурители – ••• лева и лихви върху тях – ••• лева; 3. Отговорност за задължения за ДОО - за осигурители – ••• лева и лихви върху тях – ••• лева; 4. Отговорност за задължения за вноски за Универсален пенсионен фонд - за осигурители - ••• лева и лихви върху тях – ••• лева; 5. Отговорност за задължения за корпоративен данък – ••• лева и лихви върху тях – ••• лева; 6. Отговорност за задължения за данък върху добавената стойност – ••• лева и лихви върху тях – ••• лева.

В хода на ревизията е издаден ревизионен доклад/РД/ №•••/••• год. /л.81-л.108/, неразделна част от обжалвания ревизионен акт, в който се съдържат и мотивите към същия. В РД е констатирано, че в Учредителен акт от 21.05.2013 год./Учредителния акт всъщност е от 10.06.2011 год., с последни изменения от 09.05.2013 год. /л.157-л.158/, жалбодателят Б.Р.М. е посочен като едноличен собственик на капитала на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, със седалище и адрес на управление в •••. С дружествен акт от 23.07.2015 год. Б.Р.М. е прехвърлил дружествените си дялове на лицето К. Г. К., като е сменено и седалището на дружеството, съответно е сменен адресът за кореспонденция на дружеството в •••. Констатирано е, че Б.Р.М., в качеството му на управител на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД е предоставил на лицето Р.Х.М., като управител на „•••” ЕООД, нотариално заверено пълномощно с рег.№••• от ••• год. на нотариус Д.Г., с рег.№••• на Нотариалната камара /л.156/, с което го е упълномощил да подава всички необходими данъчни декларации, справки, данни от магнитни носители, да представлява дружеството „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД пред всички държавни институции, както и да подписва лично/на хартия/ или по електронен път чрез Интернет с електронния си подпис при подаването на всички документи пред НАП, НОИ, РЗОК, ИТ и други органи. В писмено обяснение лицето Р.Х.М. е декларирал, че е подавал декларации по ЗДДС, ЗКПО, КСО и ЗЗ0 до момента на предаване на документите, като КЕП, с който са били подавани декларациите, е бил на името на „•••” ЕООД. Декларираният електронен адрес за кореспонденция на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД – •••, е бил личният имейл на Р.Х.М. В РД е посочено, че видно от изложеното, дружеството е имало упълномощено лице за подаване на данни с КЕП за ревизираните периоди, като за периода, през който жалбодателят е бил управител на дружеството, на същото е била извършена ревизия, документирана с посочените по-горе РА и РАПРА. Установено е, че през ревизираните периоди на дружеството, които за ДДФЛ, ДОО, УПФ и З0 са били за периода от 01.08.2011 год. до 31.08.2014 год., а по ЗДДС - от 14.07.2011 год. до 31.08.2014 год., основната дейност на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД е била строителство на жилищни и нежилищни сгради, а средносписъчният състав през периода е 81 човека, командировани на работа в •••. Ревизията на дружеството е била извършена по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК, тъй като не са били представени изисканата търговска и счетоводна документация на дружеството и не са били представени доказателства, че е организирано и водено текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч и НСС за финансови отчети за малки и средни предприятия.

В хода на ревизията на дружеството е било установено, че „МС Билдинг Конструкшън ” ЕООД е командировало своите работници на работа в •••. Посочено е, че за да се приложат разпоредбите на КСО е необходимо за работниците и служителите, командировани в друга държава - членка на ЕС, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария, да е приложимо българското законодателство, което се определя съгласно Регламент/ЕО/ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социално осигуряване и Регламент/ЕО/ 883/2004 и с оглед прилагането на чл.6а, ал.1 от КСО, минималните ставки на заплащане се определят в съответствие с националното законодателство на държавата - членка, в която е командирован работникът. Във връзка с горното е било установено, че „МС Билдинг Конструкшън ” ЕООД е заплащало на командированите си работници възнаграждения, които са под минималния гарантиран месечен доход в •••. Вследствие на направените констатации и изводи, за ревизираните периоди допълнително са установени данъци за внасяне: данък върху доходи от трудови правоотношения, вноски за УПФ - за осигурители, вноски ДОО - за осигурители, здравни вноски - за осигурители, като е посочено, че тези задължения се явяват укрити, тъй като приходната администрация не е могла да узнае за тях преди издаване на PA, с който те са вменени като задължения на дружеството, както и че липсват коректно подадени декларации за, , МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, отразяващи реално ефекта от стопанските операции на юридическото лице. Счетено е, че за всичките ревизирани периоди са подавани неверни данни по декларации обр.1 и обр.6, като при ревизията на дружеството е установено също, че декларираният по СД №•••/••• год. за периода месец април 2014 год. резултат - ДДС за внасяне, в размер на ••• лева, не е внесен, като е отразено, че този резултат е формиран от издадени две фактури за извършени услуги на свързаното лице „•••” ЕООД, с ЕИК •••, тъй като за месеца е нямало отразени покупки и упражнено право на данъчен кредит/ДК/. Посочено е, че за периодите от месец 05.2014 год. до 23.07.2015 год. са подавани нулеви СД, както и че към момента сумата по СД, в размер на ••• лева е дължима, ведно с начислените лихви в размер на ••• лева към момента на издаването на оспорения РА. Констатирано е също, че за финансовата 2013 год. е била подадена ГДД с Вх.№••• от ••• год. и е бил деклариран корпоративен данък, в размер на ••• лева, от който към момента не е била внесена сумата ••• лева, която е дължима, ведно с изчислените лихви, в размер на ••• лева към момента на издаването на оспорения РА. Посочено е, че отделно от това, дружеството дължи лихви, в размер на ••• лева за декларирани и невнесени авансови вноски за КД за 2014 год. В РД е отбелязано, че срещу издадените РА №••• от ••• год. и РАПРА №••• от ••• год. не е подадена жалба до Дирекция „ОДОП” - Пловдив, поради което същите са влезли в сила.

В РД е отразено, че до Дирекция „Събиране” на ТД на НАП - Пловдив е било отправено запитване с цел установяване на предприетите действия по принудително събиране на установените с РАПРА №•••/••• год. и ГДД по ЗКПО за 2013 год. задължения на „МС Билдинг и Коиструкшън ” ЕООД и че в отговор, с писмо №•••/••• год., е посочено, че по РАПРА №•••/••• год. и ГДД за 2013 год. по чл.92 от ЗКПО е било образувано изпълнително дело №•••/••• год. и след като са били изчерпани всички изпълнителни способи и е било направено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, въз основа на преценка на публичния изпълнител и утвърдени правила на Дирекция „Събиране”, е било прекратено производството по принудителното изпълнение спрямо длъжника. Издадено е било разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.255 от ДОПК с Изх.№•••/••• год., връчено по реда на чл.32 от ДОПК и влязло в сила на 01.09.2017 год., като длъжникът е бил категоризиран като задължено лице/ЗЛ/ с несъбираем дълг.

В РД е посочено, че е направен преглед в ИС „Контрол” на баланса на дружеството - длъжник и органите по приходите са установили данните към края на съответните години и предвид данните за резултатите на дружеството, е било констатирано, че в актива на баланса към 31.12.2013 год./01.01.2014 год. основно перо са съставлявали паричните средства в каса/••• лева/, а към 31.12.2014 год./01.01.2015 год. - паричните средства в банки/410 хил.лева/, както и вземания от клиенти в размер на 97 хил.лева. Посочено е, че в пасива на баланса към 31.12.2014 год. е била налице неразпределена печалба/••• лева/ и задължения, в т.ч. данъчни и осигурителни задължения/••• лева/, а през 2015 год. и 2016 год. дружеството няма подадени данни за осъществявана дейност. В РД е посочено също, че на 23.07.2015 год. Б.Р.М. е прехвърлил цялото си дялово участие на правоприемник, а именно – на К.Г.К.

Предвид установеното, в РД е прието, че са изпълнени предпоставките на чл.19 от ДОПК, за вменяване на отговорност на жалбодателя Б.Р.М. за задълженията на дружеството за ДДФЛ, ДОО, З0, ДЗПО/УПФ, КД и ДДС, по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК. В РД са изложени мотиви за това, като е посочено най-напред, че ревизираното лице е управител за процесния период на установяване на задълженията на дружеството и че като такъв, на основание чл.141, ал.1 и ал.2 от ТЗ организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица, както и че управителят не само е представлявал дружеството, но в качеството си на такъв е подписвал първичните и вторични счетоводни документи, поради което е бил наясно относно сключването и изпълнението на всички сделки и нереалното им отразяване в счетоводството на предприятието, респ. – че тези действия са били насочени към укриването на правнозначими факти и обстоятелства, отразявани в подадените декларации за определяне задълженията по данъчно-осигурителното законодателство. В мотивите е посочено, че ревизираното лице, в качеството му на управител на, , МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, е знаело за назначените лица по трудов договор в дружеството и за съдържанието на разчетно-платежните ведомости за работни заплати, както и че подаването на некоректни данни в подадените декларации обр.6 ще доведе до ощетяване на бюджета, респективно до бъдещо определяне на задължения на дружеството за данъци и осигуровки, като е прието, че липсата на деклариране или разлика между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията съставлява укриване по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК. Посочено е, че отговорността за укриването е за лицето, което съобразно качеството си на управител и на едноличен собственик на капитала, е съзнавало или е следвало да съзнава смисъла и значението на действията по деклариране на некоректни данни, а така също, че ревизираното лице е отговорно за данните в подадените пред органите по приходите справки-декларации по чл.125 от ЗДДС и отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС и за тези в подадената ГДД за КД. В мотивите и прието, че от очевидните управленски, формални и неформални функции на ревизираното лице, е налице извод за безспорното знание от страна на жалбодателя Б.Р.М. за действията и/или бездействията му в качеството на правен и данъчен субект на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, както и безспорната връзка между това знание и възпрепятстването на публичния изпълнител за реализиране на способи и мерки за погасяване на задълженията за данъци. Отбелязано е в мотивите на РД, че в данъчното законодателство няма определение за „добросъвестност” и „недобросъвестност” и че според правната теория, добросъвестен е онзи, който не знае определено обстоятелство, като е посочено, че изплащайки трудови възнаграждения под минимално допустимите прагове на работниците, командировани в •••, ревизираното лице е знаело, че по този начин не декларира действително дължимите вноски по изплатени трудови възнаграждения и че това обстоятелство не може да се определи като добросъвестност. Прието е, че той е знаел, че по този начин ще лиши дружеството от възможност за заплащане на задължения по ЗДДФЛ, вноски по КСО и за ЗЗ0, като е посочено, че при извършения анализ на финансовото и имуществено състояние на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД са установени налични парични средства в каса и в банки към 31.12.2013 год./ 01.01.2014 год. и към 31.12.2014 год./01.01.2015 год., но независимо от това дружеството не е обслужвало задълженията си към бюджета, включително и декларираният с ГДД за 2013 год. корпоративен данък, както и декларираният ДДС за месец април 2014 год. В мотивите на РД е посочено, че въпреки, че в периода в който жалбодателят Б.Р.М. е бил управител на „МС Билдинг и конструкшън ” ЕООД, дружеството е разполагало с налични парични средства в каса и/или в банка/съгласно данните от счетоводния баланс на предприятието/, с които да се заплатят изискуемите данъчни и осигурителни задължения, то същите не са били погасени и че предвид посоченото следва да се приеме, че е налице недобросъвестно поведение и умисъл в действията на Б.Р.М. в посока препятстване на органите на НАП, за установяване и събиране на задълженията на дружеството. В мотивите е отбелязано, че за РА е образувано ИД №•••/••• год., но дружеството не притежавало имущество, нямало авоари по банковите сметки и следователно, публичният изпълнител не е могъл да проведе успешно производство по събиране на вземането, т.е. налице е била невъзможност за събиране на установените задължения. Прието е, че от една страна, посоченото поведение на управителя е било причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания, а от друга, публичните изпълнители са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник и след като са били изчерпани всички изпълнителни способи и е било направено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, е било прекратено производството по принудително събиране, като за това е било издадено Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК, с №••• от ••• год. и за лицето е определена категория – ЗЛ с несъбираем дълг. Предвид това е изведен извод, че доказателства, както за причинна връзка между укритите от управителя данни и неудовлетвореното вземане, така и за това, че органите по приходите не могат да съберат установените с РА публични задължения на дружеството, са налице. При така установените факти и обстоятелства в мотивите на РД е прието наличие на умисъл и виновно поведение от страна на управителя на дружеството Б.Р.М., който е бил наясно относно смисъла и значението на действията си, предвиждал е неговите последици и е допуснал настъпването на тези последици по невнасянето на дължимите данъци.

При тези мотиви, изложени в ревизионния доклад, е издаден и оспорения Ревизионен акт №••• от ••• год. на ТД на НАП – Пловдив, като същият е бил връчен на ревизираното лице на 10.09.2018 год. Срещу същия е била подадена жалба в предвидения в чл.152, ал.1 от ДОПК срок, до директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, на 25.09.2018 год., чрез куриерска фирма „ Еконт Експрес”, като жалбата е регистрирана в деловодството на дирекция „ОДОП” – Пловдив с Вх.№••• от ••• год. /л.28-л.32/. С тази жалба е поискана отмяна изцяло на Ревизионен акт №••• от ••• год. на ТД на НАП – Пловдив, като незаконосъобразен. По повод жалбата е постановено и Решение №679 от 03.12.2018 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП /л.19-л.26/, с което е потвърден P евизионен акт/РА/ №••• от ••• год., издаден на Б.Р.М., за установяване на отговорността му, по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК, за задълженията на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, с ЕИК по ЗТР/Булстат •••, както следва: 1. Отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – ••• лева и лихви ••• лева; 2. Отговорност за Вноски за здравно осигуряване - за осигурители – ••• лева и лихви – ••• лева; 3. Отговорност за ДОО - за осигурители – ••• лева и лихви – ••• лева; 4. Отговорност за Универсален пенсионен фонд - за осигурители – ••• лева и лихви – ••• лева; 5. Отговорност за Корпоративен данък – ••• лева и лихви – ••• лева и 6. Отговорност за Данък върху добавената стойност – ••• лева и лихви – ••• лева.По искане на процесуалния представител на жалбодателя, по делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – •••, да даде заключение, на следните въпроси: І. Какво е съотношението между задълженията на дружеството „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД за публични вземания, вменени като отговорност на жалбоподателя, по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК, с обжалвания ревизионен акт и размерът на активите на дружеството: 1. Имало ли е действие на разпореждане с активите (разпоредителни сделки с активи на дружеството „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД) към датата 23.07.2015 год.? 2. Какво е съотношението между задълженията на дружеството „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, с обжалвания ревизионен акт и размерът на активите на дружеството, към датата 31.12.2013 год. и 31.12.2014 год.? 3. Към датата на образуване на Изпълнително производство №•••/••• год.; 4. Към датата на влизане в законна сила на Ревизионен акт №••• от ••• год.; 5. Към датата на влизане в законна сила на Ревизионен акт за поправка на РА №•••/••• год.; ІІ. Към всяка една от горепосочените дати, притежава ли дружеството достатъчно активи, макар и краткотрайни, за да покрият задълженията, вменени като отговорност на жалбоподателя, по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК, с обжалвания ревизионен акт?; ІІІ. На коя дата е образувано Изпълнително производство №•••/••• год.? На коя дата е предприето първото действие по налагане на обезпечителни мерки от публичния изпълнител в Изпълнително производство №•••/••• год.? Вещото лице И.К.Н., след запознаване с материалите по делото, е представило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза /л.488-л.498/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 27.06.2019 година.

По т.І от поставените му въпроси, вещото лице е посочило в заключението си, че Установените при данъчна ревизия, приключила с РА №•••/••• год. и РА за поправка на РА №•••/••• год. и Годишна данъчна декларация за 2013 год. по чл.92 от ЗКПО Вх.№•••/••• год., задължения на дружеството „ MC Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, ЕИК •••, за публични вземания, вменени като отговорност на Б.Р.М., по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК са: главница в размер на ••• лева и лихва към 17.08.2018 год. в размер на ••• лева. В заключението същите са посочени по години и пера са, като за 2013 год.(период: месец май - месец декември 2013 год.) същите са: г лавница - ••• лева и лихва към 17.08.2018 год. - ••• лева, а за 2014 год.( период: месец януари – месец август 2014 год.) същите са: г лавница – ••• лева и лихва към 17.08.2018 год. – ••• лева.

По т.І.1. от поставените му въпроси, в заключението си вещото лице е посочило, че н а база представените данни в Ревизионен доклад №•••/••• год., извлечени от ИС „Контрол” от баланса на ЮЛ, се установяват следните активи към края на всяка година: ДМА, в размер на ••• лева към края на 2013 год. и 2014 год.; КМА: вземания от клиенти, съответно ••• лева към края на 2013 год. и ••• лева към края на 2014 год.; парични средства съответно ••• лева към края на 2013 год. и ••• лева към края на 2014 год. В заключението е отразено, че предвид Постановления за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№•••/••• год. и Изх.№•••/••• год., в отговор на които е установено, че дружеството има банкови сметки единствено в „ СиБанк ”, които след 30.09.2014 год. са без авоар, може да се направи извод, че към 31.12.2014 год. „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД има нулева наличност по банкови сметки в страната, т.е. че записаното в баланса не отразява коректно наличните КМА на дружеството. Посочено е, че по отношение на вземанията от клиенти, доколкото това балансово перо би следвало да се анализира детайлно/дата на възникване, срок на погасяване, редовност и др./ преди да се класифицират като дългосрочни или краткосрочни, както и като събираеми или несъбираеми, предвид липса на счетоводни регистри и справки, не могат да бъдат направени изводи, дали са погасени/евентуално в брой/ или са класифицирани като несъбираеми и дали съществуват, както и че няма данни, които да водят до извод за разпореждане с активи на дружеството в периода от образуване на ИД •••/••• год. - 30.09.2014 год. до 23.07.2015 год. и че по-скоро наличната информация води до извод за липса на активи към 30.09.2014 год.

По т.І.2. от поставените му въпроси, в заключението си вещото лице е посочило, че о бщият размер на задълженията към 31.12.2013 год. - главници и лихви, е ••• лева (главница: ••• лева и лихва към 17.08.2018 год. – ••• лева), а общият размер на активите на дружеството към 31.12.2013 год. е в размер на ••• лева, в т.ч. ДМА – ••• лева и КМА, в размер на ••• лева, от които парични средства в брой ••• лева. В заключението е отбелязано, че съотношението между активите на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД и задълженията на дружеството, установени с обжалвания ревизионен акт към 31.12.2013 год., е •••. Посочено е, че активите на дружеството покриват установените задължения над три пъти и че това съотношение говори за много добра ликвидност на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД към 31.12.2013 год. и че като се има предвид, че основно перо от актива са парични средства, то става въпрос за много добра абсолютна ликвидност, който коефициент характеризира платежоспособността на предприятието, при положение, че падежите на текущите задължения са близки до балансовата дата. По същия въпрос вещото лице е дало заключение, че о бщият размер на задълженията към 31. 12.2014 год. - главници и лихви, е ••• лева (главница: ••• лева и лихва към 17.08.2018 год. – ••• лева) и че общият размер на активите на дружеството към 31.12.2014 год. е в размер на ••• лева, в т.ч. ДМА – ••• лева и КМА, в размер на ••• лева, от които парични средства по банкови сметки ••• лева. В заключението е отбелязано, че съотношението между активите по баланс/т.е. на хартия/ на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД и задълженията на дружеството, установени с обжалвания ревизионен акт към 31.12.2014 год., е ••• и че активите на дружеството покриват установените задължения почти три пъти, като е запазена тенденцията за поддържане на много добра ликвидност и към 31.12.2014 год. Посочено е, че отново основно перо от актива са парични средства, което говори за много добра абсолютна ликвидност, но и че са предприети действия от публичния изпълнител за установяване на имуществото „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, при издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки Изх.№•••/••• год., в резултат на които, е установено наличие на банкови сметки единствено в „ СиБанк ”, които след 30.09.2014 год. са били без авоар и че това води до извода, че към 31.12.2014 год. дружеството няма активи, т.е. че записаното в баланса не отразява коректно наличните КМА. В заключението е посочено, че в този случай съотношението между наличните активи на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД и задълженията на дружеството, установени с обжалвания ревизионен акт към 31.12.2014 год., е ••• и че към 31.12.2014 год. дружеството не разполага с активи, с които да покрие задълженията си.

По т.І.3. от поставените му въпроси, в заключението си вещото лице е посочило, че изпълнително производство №•••/••• год. е образувано от публичен изпълнител Б. С. при ТД на НАП •••, на 30.09.2014 год., първоначално под №•••/••• год. и че при смяната на собствеността на дружествените дялове и промяната на седалището и адреса на управление на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД на 23.07.2014 год., преписката по ИП №•••/••• год. е прехвърлена с приемо-предавателен протокол от ТД на НАП •••, в ТД на НАП – •••, както и че при това действие системата на НАП е генерирала нов номер на изпълнителното производство - №•••/••• год., без да се издава ново съобщение за доброволно изпълнение. Даден е отговор, че датата на образуване на изпълнително производство №•••/••• год. е 30.09.2014 год. и че к ъм 30.09.2014 год. дружеството не разполага с активи, с които да покрие задълженията си.

По т.І.4. от поставените му въпроси, в заключението си вещото лице е посочило, че Ревизионен акт №•••/••• год. е бил връчен на 15.03.2016 год. по реда на чл.32 от ДОПК. Даден е категоричен отговор, че към датата на влизане в законна сила на Ревизионен акт №•••/••• год., дружеството „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД НЕ Е РАЗПОЛАГАЛО с активи, с които да покрие задълженията си.

По т.І.5. от поставените му въпроси, в заключението си вещото лице е посочило, че P евизионен акт за поправка на PA №•••/••• год. е връчен на 28.06.2016 год. по реда на чл.32 от ДОПК. Даден е категоричен отговор, че към датата на влизане в законна сила на Ревизионен акт за поправка на РА №•••/••• год., дружеството „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД НЕ Е РАЗПОЛАГАЛО с активи, с които да покрие задълженията си.

На поставения му въпрос по т.ІІ от задачите, вещото лице е дало заключение, че к ъм 31.12.2013 год. дружеството „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД е притежавало достатъчно активи, които са краткотрайни, за да покрият задълженията, вменени като отговорност на жалбодателя, по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК с обжалвания ревизионен акт.

На поставения му въпрос по т.ІІІ от задачите, вещото лице е посочило, че изпълнително производство №•••/••• год. е образувано от публичен изпълнител Б. С. при ТД на НАП ••• на 30.09.2014 год., първоначално под №•••/••• год., след изпращане на Съобщение за доброволно изпълнение, на основание чл.221 от ДОПК с Изх.№•••/••• год. След промяната на собствеността на дружествените дялове и промяната на седалището и адреса на управление на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД на 23.07.2014 год., преписката по ИП •••/••• год. е била прехвърлена с приемо-предавателен протокол от ТД на НАП •••, в ТД на НАП – ••• и при това действие системата на НАП генерира нов номер на ИП - №•••/••• год., без да се издава ново съобщение за доброволно изпълнение. Посочено е, че датата на образуване на изпълнително производство №•••/••• год. е 30.09.2014 год., а на 28.08.2014 год. главен публичен изпълнител е издал Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх.№•••/••• год., във връзка с изискуеми публични вземания в размер на ••• лева/произтичащи от КД, ДДС, задължения по декларации обр.6 и лихви/, с което наложил запор върху банковите сметки на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД в „ СиБанк ” ЕАД, като постановлението е било получено от Р. М. - ••• на дружеството, на 05.09.2014 год.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че поддържа изготвеното заключение, като прави няколко уточнения, а именно: На стр.4 от заключението, 6-ти абзац, допълва последното изречение по следния начин: По-скоро, наличната информация води до извод за липса на активи към 30.09.2014 год. и в периода от 30.09.2014 год. до 23.07.2015 год.; заявява, че на стр.5 от заключението, в 3-ти абзац, отдолу – нагоре, е допусната техническа грешка при изписването на датата и моли изречението да се чете по следния начин: При смяна на собствеността на дружествените дялове и промяната на седалището и адреса на управление на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД на 23.07.2015 год., преписката по ИП •••/••• г. е прехвърлена с приемо-предавателен протокол от ТД на НАП •••, в ТД на НАП •••; заявява, че на стр.6 от заключението, в 3-ти абзац, отдолу-нагоре, е допусната техническа грешка при изписването на датата и моли изречението да се чете по следния начин: При смяна на собствеността на дружествените дялове и промяната на седалището и адреса на управление на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД на 23.07.2015 год., преписката по ИП •••/••• год. е прехвърлена с приемо-предавателен протокол от ТД на НАП •••, в ТД на НАП •••. Във връзка с Въпрос №3 - „На коя дата е образувано изпълнително производство №•••/••• год. и на коя дата е предприето първото действие по налагане на обезпечителни мерки от публичния изпълнител в изпълнително производство №•••/••• година?”, във връзка с отразеното на стр.7 от заключението, че са дадени разпореждания за временно разрешение за неотложни плащания, вещото лице пояснява, че има предвид, че 70% от сумите са освободени за дружеството да се разпорежда с тях. На въпрос, дали по сметката на дружеството са били налични достатъчно средства, за покриване на задължение от ••• лева, вещото лице пояснява, че от банката са отговорили, че са били налични около 99% от търсените, т.е. около ••• лева са били налични при налагане на обезпечителните мерки на 28.08.2014 година и след това, по искане на дружеството, на 05.09.2014 год. и на 09.09.2014 год., е била дадена възможност дружеството да се разпорежда частично със средствата за заплащане на разходи, свързани с дейността, което НАП е позволила да се случва, в срок до 30.09.2014 година, както и че в този период, за разходи, свързани с дейността, дружеството е изхарчило ••• лева. Вещото лице е пояснило също, че действително, в разпореждането е записано •••, но дружеството е поискало веднъж ••• лева за дейността, а след това още ••• лева за дейността, като с останалите средства са погасени част от тези задължения, които са били установени към 28.08.2014 година. Уточнява, че задълженията към 28.08.2014 год. са свързани с деклариран от дружеството корпоративен данък и декларирано ДДС и не са във връзка с по-късно установените с ревизионния акт задължения за данъци на физически лица и осигуровки. На въпрос, дали изпълнителното производство, което е образувано на 30.09.2014 год., е образувано във връзка с този РА, вещото лице дава отговор, че изпълнителното производство е образувано през 2014 год., във връзка с установените публични задължения за корпоративен данък и ДДС, а на 05.10.2016 год. към това изпълнително производство са присъединени установените публични задължения с ревизионния акт и ревизионния акт за поправка към него.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че п о същество жалбата е не основателна, по следните съображения:

Начало на ревизията е сложено със Заповед за възлагане на ревизия № ••• от ••• г од. /л. 1 2 8-л.129 /, издадена от П. Д. С., на длъжност ••• при ТД на НАП, с която заповед е определено ревизията да обхване следните видове задължения за данъци за следните ревизирани периоди: 1. отговорност за корпоративен данък за периода от 2 1.0 5.2013 г од. до 2 3. 07.201 5 г од.; 2. отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 2 1.0 5.2013 г од. до 2 3. 07.201 5 г од.; 3. отговорност за данък върху добавената стойност за периода от 01.0 4.201 4 г од. до 2 3.0 7.201 5 г од.; 4. отговорност за ДОО – за осигурители, за периода от 2 1.0 5.2013 г од. до 2 3. 07.201 5 г од.; 5. отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители, за периода от 2 1.0 5.2013 г од. до 2 3. 07.201 5 г од.; 6. отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители, за периода от 2 1.0 5.2013 г од. до 2 3. 07.201 5 г од., като е определен краен срок за приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Заповедта е връчена на ревизираното лице – жалбодателя Б.Р.М., на датата 28.12.2017 год., видно от приложената разписка /л.130/, при което срокът за приключването на ревизията е бил 28.03.2018 година. В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, е съставен Ревизионен доклад ••• от ••• г од. /л.8 1-л.102/, като въз основа на него и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден оспореният в настоящото производство Р евизионен акт № ••• от ••• г од. /л. 38-л.55/. От страна на Б.Р.М., както бе посочено и по-горе, е предприето обжалване по административен ред на този ревизионен акт, като е последвало издаване на Решение № 679 от 03. 1 2.2018 г од. на д иректора на Дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика ” - гр ад Пловдив при ЦУ на НАП /л.19-л.26/, с което ревизионният акт е потвърден изцяло.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложената по делото упълномощителна Заповед № ••• / ••• г од., издадена от д иректора на ТД на НАП - гр ад Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП / л. 140-л.141/ и Приложения №1 и №2 към нея /л.141-л.142 /. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, с пазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията ( определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция ) и ръководителя на ревизията ( определен със заповедта за възлагане на ревизия ). Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а такива, между впрочем, не се твърдят или сочат и подадената срещу ревизионния акт жалба.

Жалбоподателят прави възражение за нарушение на разпоредбата на чл.109 от ДОПК, а именно, че не е бил спазен срока, в който може да бъде образувано производство за установяване на задължения за данъци и ЗОВ. Съгласно разпоредбите на чл.19 от ДОПК, във връзка с чл.118 от същия кодекс, реализирането на тази отговорност се осъществява чрез издаването на ревизионен акт, като същото изрично е регламентирано в чл.21 от ДОПК, а именно - в случаите по чл.16, чл.18 и чл.19 от кодекса, отговорността на трети лица се установява с ревизионен акт. При възлагане на ревизията не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.109 от ДОПК, като в цитираната по-горе заповед за възлагане на ревизия е регламентиран срокът за образуване на ревизионно производство за установяване на задължения за данъци, чието изтичане препятства възможността за органите по приходите да установят тези задължения. Срокът е преклузивен и се прилага служебно от органите по приходите и от съда, като неспазването му е съществено процесуално нарушение, което винаги води до незаконосъобразност на издадения ревизионен акт. Същевременно, в ДОПК липсва разпоредба, според която РА за установяване отговорността на управители на дружества или членове на органи на управление да бъдат издавани по различен специален ред и поради това, по отношение на тях е приложима общата норма на чл.109 от ДОПК. Съгласно практиката на ВАС, тази разпоредба се прилага както по отношение на задължения за данъци, така и по отношение на задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/. Отново следва да се упомене, че настоящото ревизионно производство е образувано с издаването на ЗВР №••• от ••• год., от П.Д.С., на длъжност ••• в ТД на НАП - Пловдив, като същата е била връчена на 28.12.2017 год. и от този момент е започнал да тече срокът за извършване на ревизията, като този срок е бил спазен и ревизията е завършила в същия.

Следва да се отбележи, също така, че от приобщените по делото доказателства се установява, че заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионният акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронния документ, като в същност, в тази част жалбодателят не е развил съображения в жалбата си и така изложените установявания не са спорни по делото.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Настоящият съдебен състав намира възраженията, развити в жалбата, относно влезлия в законна сила ••• от ••• год. на ТД на НАП – Пловдив /л.105-л.208/, издаден след извършена ревизия на дружеството „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, с ЕИК •••, за неотносими, доколкото настоящото ревизионно производство, респ. настоящото съдебно производство, не е свързано, а и не може да бъде свързано, с оспорване на задълженията, констатирани с него.

Отговорността на жалбодателя Б.М. е ангажирана на основание чл.19 от ДОПК, с която разпоредба е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, ка то са пр едвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността.

Съгласно чл.19, ал.1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Така, предмет на съдебната проверка е наличието или липсата на предпоставките по чл.19, ал.1 от ДОПК. За реализацията на тази отговорност е необходимо: 1. Лицето, чиято лична имуществена отговорност се ангажира, да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 ДОПК към момента, за който са установени публичните задължения за последното; 2. Да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. Да е налице невъзможност за събиране на публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски; 4. Да е налице причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, като отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение.

По отношение първата предпоставка - безспорно е установеното в хода на ревизионното производство, че за периода, за който е ангажирана отговорността на жалбодателя Б.Р.М., същият е бил едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД. На основание чл.141, ал.1 и ал.2 от ТЗ, управителят организира и ръководи дружеството и го представлява пред трети лица, като управителят не само е представлявал дружеството, но в качеството си на такъв е подписвал първичните и вторични счетоводни документи, поради което е бил наясно относно сключването и изпълнението на всички сделки и нереалното им отразяване в счетоводството на предприятието, а освен това, по силата на чл.145 от ТЗ управителят отговаря имуществено за причинени на дружеството вреди.

По отношение на втората предпоставка - липсата на деклариране или разликата между декларираното по надлежния ред и действително установеното при ревизията, съставлява укриване по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК. Отговорността за укриването е за лицето, което, съобразно качеството си на управител и на едноличен собственик на капитала, е съзнавало или е следвало да съзнава смисъла и значението на действията по деклариране на некоректни данни. Отговорността възниква и при неподаването в срок на декларация или подаването на непълна или невярна декларация, в която лицето е укрило определени факти и обстоятелства вкл. за данните в подадените пред органите по приходите справки-декларации по чл.125 от ЗДДС и отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС и за тези в подадената ГДД за КД. Така, изплащайки трудови възнаграждения под минимално допустимите прагове, на работниците, командировани в •••, ревизираното лице е знаело, че по този начин не декларира действително дължимите вноски по изплатени трудови възнаграждения. Поради това, правилно в обжалвания акт е прието наличие на умисъл и виновно поведение от страна на управителя на дружеството, който е бил наясно относно смисъла и значението на действията си, предвиждал е неговите последици и е допуснал настъпването на тези последици.

По отношение на третата предпоставка - относно предприетите действия от приходната администрация за събиране на задълженията на дружеството е видно, че във връзка с установените данъчни и осигурителни задължения, определени с ••• от ••• год., ведно с поправката към него с РА за ПРА №••• от ••• год., е било образувано изпълнително дело още през 2015 год., като от отразеното в служебната бележка на Дирекция „Събиране” става ясно, че от приходната агенция са предприети съответните процесуални действия по обезпечаване на задълженията на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД по този ревизионен акт. Съгласно данните от направеното проучване, въпросното дружество не притежава недвижими имоти, движими вещи и МПС, няма данни за притежаване на дългосрочни и краткосрочни инвестиции, включително дялово участие в други търговски дружества, като не са установени данни и за налични авоари по банкови сметки. Същевременно, в процесния период, в който жалбодателят Б.Р.М. е бил управител на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД, дружеството е разполагало с парични средства в каса и по банка, с които да бъдат заплатени изискуемите задължения за ДДФЛ и за задължителни осигуровки по КСО, ЗО, за УПФ, корпоративен данък и ДДС. С оглед на това, в случая е налице недобросъвестно поведение и умисъл в действията на управителя в посока препятстване на органите на НАП, за установяване и събиране на задълженията на дружеството. Видно от доказателствата по делото и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/, на 28.08.2014 год. са били наложени обезпечителни мерки от публичния изпълнител, за задължения по ЗДДС и ЗКПО, а към 05.10.2016 год. са били присъединени и задълженията по влезлите в сила РА и РА за ПРА на дружеството. Установено е било от публичния изпълнител, че дружеството не притежава имущество, няма авоари по банковите сметки и следователно, публичният изпълнител не може да проведе успешно производство по събиране на вземането, т.е. налице е била невъзможност за събиране на установените задължения. Така, от една страна, посоченото поведение на управителя неа дружеството е причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания, а от друга, публичните изпълнители са предприели необходимите процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник и след като са били изчерпани всички изпълнителни способи и е било направено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, е било прекратено производството по принудително събиране. В заключението на съдебно-счетоводната експертиза/ ССЕ/ е констатирано, също така, че в дружеството е имало наличие на ДМА и КМА към 31.12.2013 год., но анализът на вещото лице сочи, че в края на следващата година, т.е. към 31.12.2014 год., дружеството вече няма активи, независимо от това какво е било записано в баланса на същото. Този факт сочи или на некомпетентно управление на финансите на дружеството, или на целенасочено разпореждане с активите му във вреда на републиканския бюджет, но и в двата случая, отговорността за резултата е на управителя на дружеството, който се явява и негов едноличен собственик. Същевременно, на 23.07.2015 год., в хода на извършваната ревизия на дружеството, след като е бил наясно с обстоятелствата за недействителните данни, декларирани в декларации обр.1 и обр.6, които ще доведат до наличие на данъчни задължения, както и за невнесения корпоративен данък, за декларираните от самото дружество и невнесени авансови вноски за корпоративен данък, както и за невнесения ДДС за месец 04.2014 год., жалбодателят Б.Р.М. е продал всичките си дялове на трето лице, като именно тези последващи действия, свързани с прехвърляне предприятието на трето лице в хода на извършваната ревизия, според настоящия съдебен състав, потвърждават умисъла на лицето по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК.

По отношение на четвъртата предпоставка - некоректното деклариране на задължения от страна на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД показва причинно-следствената връзка между втория и третия елемент на фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК, тъй като липсата на данни за възникнали задължения от юридическото лице препятства събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски/ЗОВ/. Декларацията е изпълнително основание, съгласно чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК и липсата на такава или на такава, подадена с некоректни данни, не дава възможност на приходната администрация чрез съответните съпоставки и анализи да предположи, че са възникнали неплатени задължения.

Във връзка с развитите в жалбата доводи и съображения за изтекъл петгодишен срок по чл.109 от АПК, съдът намира следното:

Съгласно чл.109 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация, а в случая, определените от процесния РА задължения са от тези, за които следва да се подават декларации. Така, за задължения по ЗДДС, съгласно чл.125, ал.5 от с.з., декларация следва да се подава до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят и следователно, за първия данъчен период по ЗДДС – месец 04.2014 год., декларация е трябвало да се подаде до 14.05.2014 год., а тъй като ЗВР е издадена на 30.11.2017 год. и е връчена на 28.12.2017 год., то към този момент не е изтекъл преклузивният срок за образуване на ревизионно производство - петгодишния срок е започнал да тече от 01.01.2015 год. и изтича на 31.12.2019 год. За задължения по ЗКПО, съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО, годишната декларация се подава до 31 март на следващата година и тъй като за 2013 год. декларация е следвало да се подаде до 31 март на 2014 год., петгодишният преклузивен срок е започнал да тече от 01.01.2015 год. и изтича на 31.12.2019 год. Относно задължения по ЗДДФЛ, съгласно чл.53, ал.1 от с.з., годишната данъчна декларация следва да се подаде в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода и тъй като най-ранният период, който е ревизиран за задължения по ЗДДФЛ, е месец 05.2013 год., то декларация е следвало да се подаде до 30 април 2014 год. и следователно, петгодишният преклузивен срок е започнал да тече от 01.01.2015 год. и изтича на 31.12.2019 год. Задълженията за ЗО, ДОО и УПФ за осигурители се декларират и заплащат до 25 число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, с декларация пред НАП ( обр.1 и обр.6), съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-8/29.12.2005 год., като най-ранният ревизиран период за тези задължения е месец 05.2013 год. и поради това, срокът по чл.109 от ДОПК следва да се брои от 01.01.2014 год. и изтича на 31.12.2018 год. Заповедта за възлагане на ревизия, с която се образува ревизионното производство, е издадена на 30.11.2017 год. и е връчена на 28.12.2017 год., като с оглед така изложените факти и обстоятелства е видно, че нито към датата на издаване, нито към датата на връчване на заповедта, преклузивният петгодишен срок по чл.109 от ДОПК е изтекъл, поради което съдът намира възражението на жалбоподателя в тази насока за неоснователно.

Жалбоподателят възразява и за лихвите, вменени му в задължение, които са установени, но несъбрани с ревизионния акт, издаден на „МС Билдинг и Конструкшън ” ЕООД. Съдът в настоящия състав намира и това възражението за неоснователно, предвид следното: Отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК представлява възникване на задължение за едно лице да заплати несъбраните задължения на друго лице, като тази отговорност е предвидена с цел да не се допусне ощетяване на фиска от недобросъвестни действия на трети лица и е до размера, обусловен от недобросъвестните му действия. Отговорността на управителя по чл.19 от ДОПК, какъвто се явява жалбодателят Б.Р.М. за ревизирания период (21.05.2013 год. - 23.07.2015 год.) е отговорност по чл.4, т.3 от кодекса - отговорност на лице, което при наличие на предвидените в закона предпоставки, отговаря за задълженията на лицата - носители на задълженията и на лицата, задължени да удържат и внасят данъци и ЗОВ. Съответно, в чл.16, ал.3 от ДОПК изрично е предвидено, че отговорността на задълженото лице по чл.14, т.3 от с.к. обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им, а от друга страна, чл.162 от ДОПК, ал.2, в 9 точки определя, кои задължения са публични, като в т.1 са включени държавни вземания за данъци, ЗОВ и други, а в т.9 са посочени лихвите за вземанията по т.1 - т.8, т.е. доколкото се касае за публични задължения, за които при невнасянето им в срок се дължи лихва, за да се приеме, че отговорността по чл.19 е ограничена само до главницата, това следва да е изрично регламентирано в законовата норма. Такова изрично ограничение, обаче, липсва и следователно, отговорността на третото лице по чл.19 от ДОПК трябва да е и за задължението на юридическото лице за данъци и ЗОВ, т.е. и за главница, и за лихва върху нея.

Всичко и зложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага извод, че оспореният в настоящото производство Ревизионен а кт №••• от ••• год. на ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №679 от 03.12.2018 год. на директора на Дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика ”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, е законосъобразен, издаден е от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и процедура, т.е. без допусснати нарушесия на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и правните принципи и като такъв следва да остане в сила, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава, с решението по настоящото дело същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено в съдебно заседание в хода по същество, от процесуалния представител на ответника по жалба, както и в представената писмена защита. Като взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, както и че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII. 2004 год. и е издадена на основание чл.121, ал. 1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията, за които е ангажирана отговорността на жалбодателя с оспорения РА възлиза в размер общо на ••• лева, в т.ч. главница, в размер на ••• лева и лихви по отделните задължения за данъци и за вноски по ДОО, ЗО и УПФ, общо в размер на ••• лева, като в този размер от ••• лева се определя и материалния интерес в настоящото съдебно производство. При това положение и съобразно нормата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението следва да бъде определен на 5751.13/пет хиляди седемстотин петдесет и един лв. и 13 ст./ лева. Предвид горното, съдът намира, че в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно – в размер на 5751.13/пет хиляди седемстотин петдесет и един лв. и 13 ст./ лева.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административният съд