Решение № 133 от 11.10.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 96/2023 г.

Производството по гр.д.№70/2022 г. по описа на ОС – Бургас е образувано по исковата молба на „Банка ДСК“ЕАД против Я. Б. за заплащане на сумата от 136 641.12 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди / пропуснати ползи/, причинени от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител по изп.д.№553/2015 г., по което е извършил незаконосъобразна публична продан на самостоятелен обект в сграда с №07079.602.483.•.•• – заведение за хранене със застроена площ от 296.85 кв.м с адрес – гр. Б., ж.к. "С.“ бл. •••, собственост на „ЕФГ Билд груп“ЕООД.Ищецът-банка е твърдял, че ЧСИ Б. с извършената незаконосъобразна публична продан на горепосочения имот е осуетил възможността на банката да насочи претенцията си за принудително изпълнение върху този имот за удовлетворяване на вземания от „Сан Сити“ООД, след като в производството по търг.д.№444/2013 г. е бил уважен иск на Банката за обявяване на относителната недействителност на апорт от страна на „Сан сити“ ЕООД на този имот в капитала на „ЕФГ Билд груп“ЕООД ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото до окончателното изплащане.В исковата молба е заявено, че процесното изп.д.№553/2015 г.по описа на ЧСИ Я. Б. е било образувано по изпълнителен лист, издаден на „Таурус 2001“ООД против „ЕФГ Билд груп“ЕООД за сумата от 2000 лв., като вземането на взискателя е било удовлетворено след продан на имот с №07079.820.1106. Вместо след удовлетворяването изпълнителното дело да бъде прекратено, ЧСИ допуснал присъединяване на „Таурус 2001“ООД като взискател по реда на чл.32 ал.5 от ЗОЗ/ след учредяване на особен залог върху търговското предприятие на длъжника/. Без да притежава изпълнителен титул, ЧСИ пристъпил към извършване на публични продажби на имоти на длъжника „ЕФГ Билд груп“ЕООД – в т.ч. и процесното заведение за хранене, придобито от длъжника чрез апорт, извършен от „Сан Сити“ООД, който според ищеца не му бил противопоставим тъй като в негова полза бил уважен иск по чл.135 от ЗЗД / вписана ИМ на 24.10.2013 г./ за относителната недействителнот на апорта по т.д.№444/2013 г. – като решението е влязло в сила на 20.10.2016 г. Твърди се, че по воденото от ЧСИ дело е била вписана възбрана на 18.12.2015 г. След проданта от ЧСИ имотът бил възложен на „Димови“ЕООД с постановление, вписано на 01.12.2016 г., а в полза на взискателя „Таурус 2001“ЕООД незаконосъобразно от ЧСИ била разпределена сумата от 133 641.12 лв. Ищецът сочи, че в резултат на незаконосъобразното принудително изпълнение е бил лишен от възможността сам да насочи принудително изпълнение срещу процесния имот и да получи като кредитор на „Сан сити“ООД сумата от 133 641.12 лв. ведно с признатите 3000 лв. разноски по изп.дело. Затова претендира обезщетение общо от 136 641.12 лв. на основание чл.441 от ГПК вр. С чл.74 от ЗЧСИ и чл.45 от ЗЗД. Ответникът Я. Б. е оспорил предявения иск. Първо се оспорва процесуалната легитимация, като се твърди, че „Банка ДСК“АД не е кредитор на длъжника „ЕФГ Билд Груп“ ЕООД, а на друго лице – „Сан Сити“ООД. Присъединил се е като взискател само за разноските в производството по чл.135 от ЗЗД, което било удовлетворено.Обжалвал е без успех разпределението на ЧСИ. Също – не е оспорил с иск по чл.464 от ГПК вземането на взискателя „Таурус 2001“ЕООД. Според ответника, „Таурус 2001“ ЕООД се явявал присъединен взискател по право на основание чл.459 ал.2 от ГПК за сумата от 1 600 000 евро, тъй като се легитимирал като заложен кредитор с вписан залог в ЦРОЗ върху търговското предприятие на „ЕФГ Бил груп“. Твърди, че процесният имот не бил изключен от обхвата на залога на 21.11.2013 г. Ответникът се позовава и на погасителна давност – от 25.11.2016 г. – датата на влизането в сила на издаденото от него постановление за възлагане за процесния имот до завеждане на делото на 13.01.2022 г. са изминали повече от 5 г. По искане на ответника по делото е привлечено трето лице – помагач – ЗК „Лев инс“АД, което не изпраща представител и не взема становище по предявения иск от страна на Банка ДСК. Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита БОС е дал правна квалификация на предявения иск по чл.441 ГПК вр.с чл.74 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД.Ищецът-банка претендира от ЧСИ Я. Б. обезщетение за имуществени вреди/пропуснати ползи/, претърпени от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 553/2015г.по описа на същия ЧСИ. Въззивният съд споделя изцяло изложените от БОС мотиви в обжалваното решение, довели до крайния му извод за основателността на предявения иск, като препраща към тях на основание чл.272 ГПК. В отговор на оплакванията във въззивната жалба БАпС излага следните съображения: Неоснователни са възраженията на въззивника, че банката не може да претендира вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, тъй като не е доказала да разполага с изпълняемо право срещу длъжника, не е присъединен взискател по изпълнителното дело и не е представен изпълнителен лист, както и доводите във въззивната жалба, че в разпоредбата на чл.74 ЗЧСИ не е определен кръгът на лицата, спрямо които ЧСИ е отговорен. В съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК по тълкуването и приложението на чл.441 ГПК и чл.74 ЗЧСИ, която се споделя и от настоящия съдебен състав е утвърдено безпротиворечиво становище, че отговорността на ЧСИ е деликтна и той отговаря при наличието на предпоставките по чл.45 ЗЗД за вредите, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение. При иск, предявен на основание чл.74 ЗЧСИ отговорността ще е налице, ако от доказателствата по делото се установят: 1.неправомерни/незаконосъобразни действия на ЧСИ; 2.настъпила за ищеца вреда и 3.причинна връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразните действия на ЧСИ. За виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на Камарата на ЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност по реда на глава ІV от ЗЧСИ, а за вредите, които неправомерно е причинил на гражданскоправните субекти при изпълнение на дейността си, ЧСИ носи имуществена отговорност съгласно чл. 441 ГПК и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. В този смисъл са решение № 264/08.04.10 г., гр. д. № 474/09 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 120/08.07.11 г., т. д. № 1123/10 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 281/10.12.2014 г., гр. д. № 3219/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о. В решение № 50044 от 4.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 71/2022 г., I т. о., ТК е даден отговор на правния въпрос има ли задължение частният съдебен изпълнител да следи за добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните в изпълнителното производство и да не зачете процесуални действия, представляващи злоупотреба с право.ВКС е дал отговор, че съдебният изпълнител, оправомощен да извършва принудително изпълнение съгласно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване, следва да откаже защитата им, в какъвто смисъл е и предхождащата това решение съдебна практика на касационната инстанция. Прието е, че при неизпълнение на това свое задължение той носи дисциплинарна отговорност, а при настъпили вреди- и имуществена отговорност съгласно чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ. В случая ищецът-банка е твърдял, че в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д.№553/2015 г. на ЧСИ Б. е била проведена публична продан на имот с идентификатор 07079.602.483.1.25, като с постановлението за възлагане от 16.11.2016 г. ЧСИ неправомерно е възложил процесния имот с идент. 07079.602.483.•.•• по КККР на гр. Б., к-с "С.", бл. •••, сграда № •, с предназначение- бистро и застроена площ 296.85 кв.м., на „Димови“ЕООД, като получената от публичната продан сума в размер на 136 641.12 лева е била разпределена от ЧСИ неправомерно на „Таурус 2001“ЕООД, в резултат на което банката е претърпяла имуществена вреда в размер на 136 641.12 лева. Ищецът е твърдял, че ако ЧСИ Б. не бе продал незаконосъобразно този обект, същият е щял да бъде продаден в рамките на изп.дело № 892/2013г., по описа на ЧСИ Д. Н., по което банката е единствен взискател и сумата от продажбата му е щяла да послужи за удовлетворяване на вземането на банката. Ищецът е твърдял, че е кредитор „Сан сити“ООД, което дружество е праводател на длъжника „ЕФГ Билд груп“ ООД.По отношение на своя длъжник банката е твърдяла и представила доказателства, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя „Сан сити“ООД за заплащане на месечните вноски по кредитите, банката е провела заповедно производство, а впоследствие и исково производство по чл.422 ГПК.Било е образувано изп.дело № 892/2013г., по описа на ЧСИ Д. Н., с взискател „Банка ДСК“ЕАД и длъжник „Сан сити“ООД. Тъй като длъжникът на банката „Сан сити“ООД е извършил апорт на недвижими имоти в капитала на „ЕФГ Билд груп“ЕООД след сключването на договорите за кредит, банката е предявила искове с правно основание чл.135 ЗЗД срещу „Сан сити“ООД и „ЕФГ Билд груп“ЕООД.С влязло в сила съдебно решение по т.д.№444/2013г.по описа на БОС, исковата молба по което е била вписана през 2013г./което е посочил и БОС в обжалваното решение/, съдът е обявил за недействителни по отношение на „Банка ДСК“ЕАД апортите на недвижими имоти, между които и процесният в настоящото производство имот с идентификатор 07079.602.483.1.25, по КККР на гр.Бургас. Правилно и законосъобразно БОС на първо място е приел, че за „Банка ДСК“ЕАД е налице правен интерес от предявяване на иска въпреки, че разполага с изпълнителен титул срещу „ЕФГ Билд груп“ЕООД. Законосъобразен и кореспондиращ със становището в безпротиворечивата съдебна практика е и изводът на съда, че претенцията на ищеца намира своето основание в разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ, според която съдебният изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, като не е очертан кръг от лица спрямо които е отговорен нито е предвиден срок, в който този иск може да бъде предявен. Въззивният съд споделя и извода на БОС, че законът предоставя възможност на всяко лице да претендира вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, като активната процесуална легитимация не е поставена в зависимост от качеството на страна в изпълнителния процес.Дали твърденията на ищеца ще се окажат основателни е въпрос по съществото на спора, а по допустимостта на иска. Правилно и законосъобразно е становището на БОС, че съдът, сезиран с такъв иск дължи самостоятелна преценка на въведените от ищеца твърдения за незаконосъобразност на принудителното изпълнение и действията на ЧСИ, като е без значение дали тези действия са били обжалвани в хода на изпълнителното производство по реда на чл.435 и сл.ГПК и какво е решението на съда по жалбата. В съдебната практика е възприето становище, че решенията в производствата по чл.435 и сл.ГПК, както и тези в производствата по чл.463 ГПК нямат сила на присъдено нещо съгласно чл.298 ГПК, тъй като в производството по обжалване на действия на съдебния изпълнител/и разпределение съдът се произнася по неговата законосъобразност, а не по спор за съществуването на материални права. В този смисъл са Определение № 92 от 5.03.2019 г., постановено по гр. д. № 583/2019 г., IV г. о., ГК на ВКС; Определение № 38 от 28.01.2019 г., постановено по гр. д. № 4872/2018 г., III г. о., ГК на ВКС; Определение № 211 от 2.05.2018 г., постановено по т. д. № 312/2018 г., I т. о., ТК на ВКС и др. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че „Сан сити“ООД е извършило апорт на търговското си предприятие в капитала на „ЕФГ Билд груп“ООД вписан на 29.04.2013г. в СВ –Бургас, включително и по партидата на процесния имот. На 12.09.2013 г. от страна на „ЕФГ Билд груп“ЕООД като залогодател е вписан особен залог в полза на „Таурус 2001“ООД. Представено е удостоверение за вписване в ЦРОЗ от 17.07.2015 г. и договор от 28.08.2013 г. за учреден първи по ред особен залог върху търговското предприятие на „ЕФГ билд груп“ЕООД, включително и върху недвижимите имоти, апортирани от „Сан сити“ ООД в капитала на „ЕФГ Билд груп“ЕООД, в това число и процесния – заведение за хранене/бистро/ в гр. Б. Видно от удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот 07079.602.483.1.25 по КККР на гр. Б., к-с “С.", бл. •••, сграда № •, с предназначение- бистро и застроена площ 296.85 кв.м./л.15-17 от делото на БОС/ е, че на 21.11.2013г. е вписано заличаване на особения залог, учреден за процесния имот.При това положение, твърденията на въззивника, че липсват доказателства за заличаването на особения залог са неоснователни и не кореспондират с доказателствата по делото. Изпълнително дело №553/2015г.по описа на ЧСИ Я. Б. е било образувано по молба на „Таурус 2001“ЕООД срещу длъжника „ЕФГ Билд груп“ЕООД за удовлетворяване на вземане за 2000 лв. – представляващо част от главница в размер на 400 000 евро- дължима по договор за заем от 13.03.2013г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.10.2015г.и 40 лева деловодни разноски.За това вземане взискателят „Таурус 2001“ЕООД е представил изпълнителен лист №5823 от 06.11.2015г.издаден по ч.гр.д.№6628/2015г.по описа на БРС. Взискателят е представил и заявление за вписване в Търговския регистър и ЦРОЗ на пристъпване към изпълнение, нотариално заверено на 07.08.2015г. за вземане от 1000 лева, по отношение на движима вещ, собственост на залогодателя- принтер и копирна машина, както и потвърждение за вписване в ЦРОЗ на това заявление към 18.08.2015г. С молба от 16.11.2015 г. взискателят е поискал опис, оценка и публична продан на седем недвижими имота сред които и процесния с №07079.602.483.1.25 по КККР на гр.Бургас. На 04.12.2015 г. взискателят „Таурус 2001“ООД е поискал на основание чл.456 от ГПК във вр.с чл.32 от ЗОЗ в качеството му на пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ обезпечен кредитор да бъде присъединено вземането му от 400 000 евро главница и 1 200 000 евро неустойка към изпълнителното дело, които вземания произтичат от същия договор за заем, обезпечен с Договора за особен залог по ЗОЗ. С постановление от 07.12.2015 г. ЧСИ е присъединил горепосочените вземания на „Таурус 2001“ ЕООД срещу „ЕФГ Билд груп“ООД на основание чл.456 от ГПК. Отправена е покана до длъжника за заплащане на 2 347 036 лв. неолихвяема сума, 782 332 лв. – главница, 218 554 56 лв. лихви, 21 лв. доп.разноски, 210 лв. разноски и 84 214.64 лв. такси. На 18.12.2015г. ЧСИ Я. Б. е изпратил молба до СВ за вписване на възбрана върху недвижимите имоти, към които взискателят е насочил изпълнението, в това число и върху процесния имот. ЧСИ Б. е извършил опис, оценка и публична продан на тези недвижими имоти, включително и на процесния. С постановление от 16.11.2016 г. ЧСИ Б. е възложил имота на купувача „Димови“ЕООД, което постановление е влязло в сила на 25.11.2016 г. Извършено е било разпределение на получената от публичната продан сума, като в полза на „Таурус 2001“ ЕООД е разпределена сумата от 133 641.12 лв. и 3000 лв. адвокатски хонорар. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът неправилно е приел, че заложният кредитор „Таурус 2001“ЕООД незаконосъобразно е бил присъединен по изпълнителното дело за цялото си вземане и че залогът е бил частично заличен по отношение на процесния имот. За да се осъществи законосъобразно присъединяване на всички вземания на взискателя „Таурус 2001“ЕООД по договора за заем, сключен с длъжника през 2013г., обезпечени с договора за особен залог на предприятието на „ЕФГ Билд груп“ООД, заложният кредитор „Таурус 2001“ЕООД е следвало съгласно чл.32 ал.3 от ЗОЗ/ред.ДВ бр.100/2008г./ да заяви за вписване в регистъра, че пристъпва към изпълнение и да извести залогодателя. Едва след изпълнение на задължението му по чл.32 ал.3 ЗОЗ и съгласно чл.32 ал.4 ЗОЗ заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор и възниква правото му да вземе мерки за запазването му или да го продаде.По делото няма твърдения и доказателства заложният кредитор да е изпълнил задължението си по чл.32 ал.3 ЗОЗ, поради което ЧСИ Я. Б. не е имал законно основание да присъедини всички вземания на заложния кредитор „Таурус 2001“ЕООД по договора за заем от 2013г., сключен с длъжника и да пристъпи към принудително изпълнение върху процесния недвижим имот, по отношение на който заложният кредитор не е заявил пристъпване към изпълнение, вписано по законния ред.Освен това, ЧСИ Б. незаконосъобразно е игнорирал факта, че по партидата на процесния имот в Службата по вписванията е било вписано заличаване на особения залог върху имот с идентификатор № 07079.602.483.1.25 – в книга отбелязвания вх.рег.№14735/21.11.2013г., том 7, дело 72/2013г., дв.вх.рег.№14720/21.11.2013г.Следователно, още към 21.11.2013г.особеният залог, учреден върху процесния имот е бил заличен, поради което ЧСИ Б. незаконосъобразно е пристъпил и осъществил публична продан върху този имот, приемайки, че със залог върху същия са обезпечени вземанията на заложния кредитор „Таурус 2001“ЕООД по договора за заем, сключен с длъжника „ЕФГ Билд груп“ООД. Правилно е приел БОС, че заличаването е вписано в ЦРОЗ и в Службата по вписвания, но условия по него не са били отразени, а и такава възможност – за вписване на обстоятелства под условие не съществува-нито в ЗС, нито в Правилника за вписванията, нито в ЗОЗ, тъй като противоречи на самата същност на вписванията. Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че извършеното заличаване на особения залог е произвело своето правно действие спрямо третите лица и че процесният имот към момента на образуването на изпълнителното дело на ЧСИ Я. Б. през 2015г. и пристъпването към принудително изпълнение, не е бил предмет на особен залог и ЧСИ Б. не е имал законно основание да предприема принудителни действия спрямо него и на това основание. Налага се извод, че ЧСИ Я. Б., който е оправомощен от закона да извършва принудително изпълнение съгласно ГПК, не е изпълнил задължението си да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от взискателя в процеса и да откаже защитата им при превратното им упражняване, каквото в случая е било налице. ЧСИ Б. неправомерно е присъединил вземанията на взискателя „Таурус 2001“ЕООД по договора за заем с „ЕФГ Билд груп“ООД от 2013г., обезпечени с вписан особен залог, без взискателят да му е представил изпълнителен лист или заявление за пристъпване към изпълнение съгласно чл.32 ал.3 от ЗОЗ/ред.ДВ бр.100/2008г./, надлежно вписано в ЦРОЗ, включително и по отношение на процесния имот. Въпреки липсата на законно основание да пристъпи към изпълнение, ЧСИ Б. е уважил искането на взискателя и е осъществил принудително изпълнение, като незаконосъобразно е извършил опис, оценка и публична продан на процесния имот.При извършване на описа ЧСИ Б. е нарушил задължението си по чл.484 ГПК, като не е съобразил факта, че учреденият особен залог върху имота е бил заличен още през 2013г., а е продължил принудителното изпълнение, зачитайки съществуването на несъществуващ към 2015г. особен залог.В резултат на тези неправомерни действия на ЧСИ Б., процесният имот е изнесен на публична продан и същата е била реализирана, а част от получената от проданта сума е била разпределена на взискателя „Таурус 2001“ЕООД при незаконосъобразно зачитане на правото му на предпочтително удовлетворение от цената на имота като заложен кредитор с учреден особен залог, каквото той обективно не е имал. По отношение на подлежащите на обезщетение вреди, БОС е съобразил практиката на ВКС, обективирана в Решение №264 от 08.04.2010 г. по гр.д.№474/09 г., според която ЧСИ дължат обезщетение за всички вреди които са пряко и непосредствена последица от увреждането. Под вреда се разбира всяко директно въздействие върху правната сфера на увредения, която не би претърпял ако не бе извършено съответното действие от страна на ЧСИ. По въпроса относно доказването на претърпени пропуснати ползи от деликт, съдът съобрази и ТР № 3/2021г.от 13.03.2023г.на ОСГТК на ВКС, в което е даден отговор, че причинените от деликт пропуснати ползи също трябва да бъдат доказани със сигурност, като на доказване подлежат фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането и е станало невъзможно поради деликта. В процесния случай правилно и законосъобразно БОС е приел, че проведеното незаконосъобразно изпълнение по отношение на имот с идент. 07079.602.483.•.•• по КККР на гр. Б. има за своя пряка последица препятстването и преклудирането занапред на възможността ищецът „Банка ДСК“ АД, който е взискател по изп.д.№892/2013 г. на ЧСИ Д. Н. да удовлетвори вземанията си от своя длъжник „Сан сити“ООД, като насочи изпълнението срещу този имот след успешно проведения иск по чл.135 ЗЗД и да упражни правото си по чл.135 ал.4 ЗЗД. В резултат на незаконосъобразното принудително изпълнение по изп.д.№ 553/2015г.по описа на ЧСИ Я. Б. имот с идентификатор 07079.602.483.•.•• по КККР на гр. Б. е продаден на публична продан.С влизане в сила на постановлението за възлагане, имотът е излязъл от патримониума на „ЕФГ Билд груп“ООД, с което е отнета възможността на „Банка ДСК“АД да се удовлетвори от стойността му като кредитор с уважен иск по чл.135 ЗЗД и с образувано висящо изпълнително дело №892/2013г.по описа на ЧСИ Делян Николов по изпълнителен титул срещу „Сан сити“ООД. По отношение размера на присъденото обезщетение въззивната инстанция споделя становището на БОС, че то е съизмеримо със сумата, получена от публичната продан, която ЧСИ Б. е разпределил в полза на „Таурус 2001“ЕООД и разноските за адвокатско възнаграждение.Доказателствата по делото водят до еднопосочен извод, че възможността за ищеца „Банка ДСК“АД да реализира ползи, изразяващи се в удовлетворяване на част от вземанията му по изп.дело № 892/2013г.на ЧСИ Д. Н. чрез публична продан на процесния имот би настъпила със сигурност, ако не бе препятствана от незаконосъобразното принудително изпълнение по изп.дело №553/2015г.на ЧСИ Я. Б..Размерът на вредата/пропусната полза/ е съответен на сумата, която ЧСИ Я. Б. е разпределил неправомерно на „Таурус 2001“ЕООД като полагаща му се част от продажната цена на имота като кредитор с учреден особен залог. Възражението за погасителна давност правилно е преценено от БОС като неоснователно, тъй като постановлението за възлагане от 16.11.2016 г. е в сила от 25.11.2016 г. и при това положение петгодишната давност изтича на 25.11.2021 г. С оглед приетите извънредни мерки през 2020 г. със ЗМЗВИП от 13.03.2020 г. за период от два месеца давностните срокове са били спрени – т.е. – изтичащия срок в процесния случай е с крайна дата – 25.01.2022 г., а исковата молба е предявена на 17.01.2022 г. Водим от горните мотиви БАпС достигна до извод, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото, а въззивната жалба- оставена без уважение като неоснователна. С оглед извода за неоснователност на въззивната жалба срещу основното решение, неоснователна се явява въззивната жалба и срещу решението по чл. 250 ГПК. Предвид изхода от въззивното обжалване, право на присъждане на разноски във въззивното производство възниква за въззиваемата страна.Тя е представила доказателства за направени разноски в размер на 6000 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, които съдът възлага за плащане върху въззивника. Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд,