Решение № 12436 от 29.9.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1770/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по жалба с вх. № 12247/09.06.2026г. от В. П. Г., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, 1 група, 104 с. п., срещу Заповед № 104-12-44/28.05.2026г. на Началника на Затвора – Варна, с която на основание чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС е отказано преместването на л. св. В. П. Г., ЗТ, ОР от Затвора Варна в МЛС от открит тип, както и че л. св. Г. следва да продължи да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода в МЛС от закрит тип – Затвора Варна, при условията на общ режим. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, необоснована, постановена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С изложени съображения жалбоподателят счита, че е налице вътрешно противоречие между установените факти и крайния извод на административния орган с оглед признатите множество положителни обстоятелства относно поведението му в местата за лишаване от свобода и крайният извод на административния орган, а именно, че не било налице достатъчно увереност за положителна промяна. Счита, че заповедта се основава на предположения, а не на конкретни доказани факти, неправилно и непропорционално е оценено дисциплинарното наказание. Твърди, че административния орган подменя законовите критерии със субективна преценка, както и че заповедта противоречи на целите на наказанието и на прогресивната система. Ответникът – Началник на Затвора – Варна с изложени съображения в писмено становище с. д. № 16414/30.07.2026г. счита обжалваната заповед за правилна и законосъобразна с искане същата да бъде потвърдена. В съдебно заседание ответника чрез процесуалния си представител А. А. оспорва жалбата. Приети и приложени по делото са писмени доказателства, заверено копие на административната преписка. Административен съд – Варна, като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Лишеният от свобода Г. постъпва в Затвора Варна на 15.05.2024г., като от същата дата търпи наказание лишаване от свобода в размер на 3 години. От 15.05.2024г. е поставен на първоначален строг режим Със заповед № 746/12.09.2025г. на Началника на Затвора Варна, режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от строг на общ. Производството по оспорения в настоящото производство отказ е започнало по молба рег. № 104-90-2187/14.04.2026г. от л. св. Г. до Началника на Затвора Варна, с искане да бъде преместен от Затвора Варна в общежитие от открит тип. Във връзка с отправеното искане и в изпълнение на процедурата по чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС е депозирано становище с рег. № 104-30-3300/14.05.2026г. от Инспектор по социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/ за риска от рецидив и вреди, становище рег. № 104-30-3338/18.05.2026г. от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ /НС СДВР/ и становище рег. № 104-30-3382/18.05.2026г. на Заместник – началник режимно и надзорно – охранителна дейност“ /РНОД/. В становището на ИСДВР е извършен анализ на релевантните обстоятелства – първоначална оценка на рисковете от рецидив и вреди и профил на криминогенните нужди, последваща оценка на промените в целия профил на нуждите, настъпили по време на изпълнение на наказанието и поправителните въздействия, съпоставяне на настоящите оценка на риска и профил по системата за оценка на правонарушителя с резултатите от предишното оценяване, участие в специализирани програми за индивидуална и групова работа, които са били достъпни и са предложени на лишения от свобода, трудова, образователни, квалификационни, спортни и други дейности, които са били достъпни и предложени на лишения от свобода, поощрения и санкции по време на изтърпяване на наказанието, изпълнение плана на присъдата. Отчетено е обстоятелството, че л. св. Г. се включва активно в предлаганите трудови дейности, както и такива от режимно – възпитателен характер, участва според възможностите си в организираните спортни и културни дейности. Със Заповед № Д – 204/22.07.2024г. на Началника на Затвора Варна е назначен на работа на длъжност „работник кухня“ по домакинския щат на Затвора Варна. През 2025г. взема участие в проведения в Затвора Варна турнир по силов трибой, който е част от Програмата на Наблюдателната комисия към Общински съвет – Варна. През календарната 2025г. се включва в организиран курс за професионално обучение „Ръчно електродъгово заваряване с обмазани електроди“ и придобива професионална квалификация „Заварчик“. Взема участие и в проведения през 2025г. литературен конкурс за кратка история, организиран съвместно между Затвора Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ гр. Варна. Поощряван е многократно съобразно ЗИНЗС. Със Заповед № 46/05.03.2026г. му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. При оценката за риск от рецидив и вреди, изготвена на 15.072025г. е отчетено повишение на статичната зона с дефицит в профила на нуждите, с оглед приведеното изпълнение условно наказание наложено по НОХД № 5017/2020г. Отчетено е понижение в динамичните зони с дефицит с профила на нуждите на правонарушителя – отношение към правонарушението, образование и обучение, трудова заетост, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Рискът от вреди се отчита на средно ниво по отношение на обществото, съобразно вида и характера на деянията. Отзивите за изпълнението на възложените му задачи от пряко отговорните длъжностни лица към момента не са само положителни. Привидно се придържа към трудовата дисциплина, но поради постъпили данни за допуснати нарушения при изпълнение на възложените му задачи, л. св. Г. е преразпределен на друга работна позиция в затворническата кухня, където полага трудова дейност. Отчита се ограничена вътрешна мотивация за участие в корекционния процес, както и пасивно и формално отношение към възложените дейности. Лишеният от свобода не възприема в достатъчна степен собствената си роля като активен участник в процеса на ресоциализация, като се наблюдава тенденция към външна атрибуция на отговорността, приписвайки неблагоприятните обстоятелства и липсата на напредък на външни фактори, включително на институцията и нейните представители. Наблюдават се негативни нагласи, системно опозиционно отношение и завишена мнителност към пенитенциарните служители. Със Заповед № 46/05.03.2026г. му е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца на осн. чл. 107, ал. 1 от ЗИНЗС, за това, че е взел участие в конфликтна ситуация, за разрешаването на която упражнил психическо насилие над л. св. М. З., довело до провеждането на събрание на съвета на 1-ва група, в което взел участие, като същото не е било разрешено от администрацията на затвора. Лишения от свобода Г. не показва съжаление за поведението си, не е склонен на самокритика, проявява колебание по отношение на мотивите за своето поведение и възможните стратегии за овладяването му в бъдещи ситуации. Тези особености оказват влияние върху ефективността на корекционния процес и предполагат необходимост от продължаване на целенасочената работа в посока повишаване на мотивацията, развитие на саморефлексия и поемането на лична отговорност. Предвид установените дефицити и липсата на устойчива положителна промяна в поведението и ограничената ангажираност в корекционния процес е прието, че не са налице достатъчно основания за последваща процедура по промяна на типа затворническо заведение. Прието е, че промяната в правния му статут би могла да бъде обоснована едва тогава, когато лишеният от свобода върне доверието си в администрацията и бъдат отчетени реални, устойчиви положителни изменения в нагласите и поведението, насочени към спазване на правовия ред и водене на законосъобразен начин на живот. Направено е предложение молбата на л. св. Г. да не бъде подкрепена и процеса на поправяне и превъзпитание да продължи в условията на МЛС от закрит тип, съгласно набелязаните с плана на присъдата цели и задачи до постигане на качествена и устойчива личностна промяна и до окончателното преодоляване на опасността за обществото в неговата цялост. В идентичен смисъл са и становищата на НС СДВР и Заместник – началник режимно и надзорно – охранителна дейност. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Оспорването е направено от легитимирано лице – адресат на обжалваната заповед, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС – Началникът на Затвора Варна. Спазени са изискванията за форма на административния акт. Заповедта е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за издаването и. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най – малко една четвърт, но не по – малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип. Според разписаната законова процедура началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник – началника на режимно – охранителната дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието /чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС/. Според разпоредбите на чл. 64, ал. 1, във вр. с ал. 3 и чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС, законът е предоставил право на ответника да извърши преценка по целесъобразност на възможността за преместване за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип, съответно за замяна на режима, а не го задължава при формално възникване на посочените в нормите предпоставки, при условията на обвързана компетентност да уважава всяка подадена молба. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за преместване в затворническо общежитие от открит тип и облекчаване на режима е предоставена на административния орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност съобразно формираното у него вътрешно убеждение. Съдебният контрол в случая се свежда до проверка на това дали на административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка по целесъобразност и дали е спазена процедурата при издаването на административния акт. От доказателствата по делото се установява, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища от съответните длъжностни лица съобразно приложимите разпоредби на ЗИНЗС. Въз основа на отразеното в тях е направил собствена преценка дали са налице условията за преместване в затворническо общежитие от открит тип и облекчаване на режима, след което се е произнесъл с оспорената заповед. Административният орган е отчел, че въпреки отчетените позитивни тенденции в поведението на л. св. Г., все още не са налице достатъчно и категорични доказателства за изискуемо повлияване и на добросъвестно отношение към целите на наложеното му и изпълнявано наказание лишаване от свобода. Същите следва да са с ясно изразен и устойчив характер, с проявление в един по – продължителен период, съответстващ на регистрирания регрес в поведението му, както и на наложената му съдебна репресия и на изтърпяната част от нея. Съдът намира, че при издаване на постановения отказ, ответникът в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от АПК е изяснил и съобразил всички факти и обстоятелства от значение за случая и въз основа на тях, в рамките на оперативната си самостоятелност е формирал своето вътрешно убеждение, при което не е нарушен и принципа на истинност. Не е налице и нарушение на принципа за съразмерност съобразно чл. 6 от АПК, доколкото с административния акт не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен, по – голяма от необходимото за изпълнение на целите на изтърпяваното наказание. По изложените съображения съдът намира оспорената Заповед № 104-12-44/28.05.2026г. на Началника на Затвора – Варна за правилна и законосъобразна, издадена след преценка на относимите факти и обстоятелства, свързани с искането на жалбоподателя. Жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, Административен съд гр. Варна, пети състав