Решение № 307 от 2.6.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 169/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 12022/31.01.2025 г. от „ДИАПАЗОН РЕКЪРДС“ ООД, ЕИК 121308835, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гюешево“, № 85, ет. 3 срещу Решение № 1768/23.12.2024 г., по т.д. № 1213/2024 г., на СГС, ТО, VI-16 с., с което са отхвърлени исковете за осъждането на М. П. С., ЕГН ••••••••••, с местожителство в адрес •••, да преустанови по всякакъв начин използването на песен със заглавие „Марка черна рокля“ (звуко и видеозапис), като нарушаваща авторското право върху текста на песен със заглавие „Моят номер“, с продуцент на звукозаписа и носител на изключителни права за използване на текста „Диапазон рекърдс“ ООД и да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, на осн. чл. 95б, ал. 1, т. 2 и 6 ЗАПСП. Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва мотивите на съда досежно авторството на текста на песента „Моят номер“, която е предмет на нарушението, като направен в резултат на едностранчива преценка на събраните свидетелски показания и поведението на свидетелите. Излага анализ на показанията на св. Г. и счита, че същите са не по-малко последователни и логични от показанията на св. А., които са кредитирани от съда. Неправилен бил и извода, че показанията на св. А. се подкрепяли и от другите доказателства по делото, които всъщност произхождали от същото лице. Същевременно съдът не бил анализирал в съвкупност представените от ищеца писмени доказателства, които не били оспорени. Твърди, че решението е необосновано в частта, в която е прието за успешно проведено оборването на презумцията за авторство в полза на Д. Г.. В този смисъл съдът бил приел за доказано съгласието за използване на текста на песента „създаден“ от А. да е дадено при условия за разгласяване на произведението под чужда самоличност, като същевременно било прието, че не е налице отчуждаване на права, които по силата на законовите правила са признати на друго лице. Прието било, че А. някак е запазила, зад чуждата самоличност, набор от авторски правомощия, в т.ч. и неотчуждимите неимуществени авторски права като правото на авторство и на авторско име върху произведението. Тези права самата А. твърдяла и с поведението си повече от 14 години не оспорва, че са притежание на автора Д. Г.. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. С. депозира отговор на въззивната жалба вх. № 22969/24.02.2025 г., в който счита въззивната жалба за неоснователна, Счита, че оплакванията на въззивника не почиват на събраните в хода на производството доказателства. От своя страна счита показанията на св. Г. за неубедителни, за разлика от показанията на св. К.. Сочи, че ищецът не е доказал да има договорни отношения със сочения „автор“ за използване на текста. Излага доводи във връзка и с останалите оплаквания във въззивната жалба. По същество моли за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът и въззиваемата, чрез процесуални представители, поддържат изложените във въззивната жалба и отговора оплаквания и доводи. Софийски Апелативен Съд, по предмета на спора, съобрази следното: Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 67060/11.06.2024 г., с която „ДИАПАЗОН ПЪБЛИШИНГ“ ООД, ЕИК 200062961 и „ДИАПАЗОН РЕКЪРДС“ ООД, ЕИК 121308835 са предявили срещу М. П. С., ЕГН •••••••••• искове за защита на авторско право върху литературна творба, чрез осъждането й да преустанови по всякакъв начин използването на песен със заглавие „Малка черна рокля" (звуко и видеозапис), с което се нарушавало авторското право върху текста на песен със заглавие „Моят номер", с продуцент на звукозапис и носител на изключителни права за ползване на произведението „ДИАПАЗОН РЕКЪРДС“ ООД, с автор на текста Д. Г. С., представляван от неговия музикален издател „ДИАПАЗОН ПЪБЛИШИНГ“ ООД и да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, на осн. чл. 95б ЗАПСП. С Определение № 2701/12.07.2024 г. производството по предявените от „ДИАПАЗОН ПЪБЛИШИНГ“ ООД, ЕИК 200062961 искове е прекратено, в хипотезата на чл. 233 ГПК. Ищецът е твърдял, че по силата на сключен договор „Диапазон пъблишинг“ ООД, в качеството му на музикален издател е придобил от Д. Г. С., в качеството му на автор на текста на песента със заглавие „Моят номер“, правата да управлява и да упражнява авторските му права върху текста като литературно произведение по см. на чл. 3 ЗАПСП. Впоследствие „Диапазон пъблишинг“ ООД отстъпило на ищеца изключителни права за използване на горепосоченото произведение, а именно правата да свърже текста на песента „Моят номер“ с музика и аранжимент и да го запише в изпълнение на Т. и •••, с цел последващо използване на записа и възникване на продуцентски права върху него в полза на ищеца. Твърди се, че ответницата се свързала с ищеца и поискала да използва оригиналния текст на български език за своя нова кавър версия, което й било изрично отказано. Независимо от това на 27.05.2024 г. песен със заглавие „Малка черна рокля“, в изпълнение на ответницата и С. С. било публикувана на официалния Ютуб канал на ответницата. Песента била пусната в социални мрежи и онлайн платформи като Спотифай и Фейсбук. Твърди, че при съпоставяне на текстовете на песните „Моят номер“ и „Малка черна рокля“ се установявало, че последната съдържа по-голяма част от текста на първата песен, правата върху който текст са отстъпени на и/или се управляват от ищеца. Извежда, че било налице неразрешена преработка на оригиналния текст на български език, чийто автор бил Д. Г., извършена за целите на свързване на преработения текст със същата музикална композиция, послужила за основа на песента продуцирана от ищеца. С посочените действия ответницата като продуцент на звукозаписа била нарушила изключителните права на ищеца като продуцент на песента „Моят номер“, да използва произведението. В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответницата М. П. С., ЕГН ••••••••••, депозира отговор вх. № 88943/12.08.2024 г., в който счита, че ищецът не разполагал с право да упражнява правата на автора върху процесното произведение. Счита исковете по същество за неоснователни, тъй като автор на текста била М. А. К., която прехвърлила правата за използването му на ответницата. Сочи, че К. през 2010 г., когато бил създаден текста била ангажирана от продуцентска компания „Пайнер“ и нямала желание да показва името си като текстописец за трети лица като ищеца, поради което в публичното пространство в песента на Т. страните се съгласили да запишат трето лице – Д. Г., брат на Т. и по този начин автор и текст да бъдат регистрирани в „Музикаутор“. Сочи, че К. не е подписвала договор с ищеца по отношение на текста, поради което съобр.