Решение № 1035 от 13.10.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 887/2021 г.

Производството по това дело е приключило с влязло в сила на 17.04.2018 г. Решение № 2982/03.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2581/2015 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, с което е намалено извършеното с нотариален акт № 192/12.11.1992 г., т. LXXXIV, дело № 18260/1992 г. по описа на Нотариус при Софийска нотариална служба при втори районен съд дарение от Е. Г. И. в полза на Ю. Б. К. на: източното жилище от партерния етаж на пет етажната масивна жилищна сграда, находяща се в град София, район „Триадица", на ул. „•••” /старо наименование „•••" №29, състоящо се от стая, хол, кухня, баня-клозет, черно антре и 1/2 ид.ч. от входното антре, със застроена площ 71, 40 кв.м., при съседи на жилището: ул."•••", Х. Г. З., от две страни двор, отгоре-сем. Г. Е. и отдолу-мазе; североизточният магазин със застроена площ от 24, 60 кв.м., при съседи: ул."•••", двор и от две страни жилището на Е. И.; 1/2 ид.ч. от средното южно таванско помещение със застроена площ 18, 00 кв.м., при съседи: сем. Г. Е., покрив, от север- коридор, от юг- дворно място и отдолу Р. С.Б.; североизточното мазе със застроена площ от 24, 60 кв.м., при съседи: ул."•••", дворно място, Р. С.Б. и входно антре, заедно с 11, 24% от общите части от сградата и от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 651 кв.м., съставляващо парцел VI от кв.329 по плана на гр.София, местност „Центъра", ул."•••"/ „•••”/ № 29 и съседи по доказателствения нотариален акт: ул."•••", Д-р Х. С., Д. Х., П. А., Н. А., А. С. и н-ци на В. Р. ДО РАЗМЕРА, необходим за допълване на накърнената запазена част на Ж. И.- А., или до размер от 68 554, 58 / 220 053 части от описаните по горе- имоти, като е възстановена по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН на Ж.Б. И.- А. срещу Ю. Б. К. запазената й част от 1/3 от наследството на нейната майка- Е. Г. И., починала на 15.09.2012 г. Исковете с правно основание чл. 30 и чл. 37 ЗН могат да се предявят с една искова молба и наличието на влязло в сила решение по чл. 30 ЗН не е предпоставка за допустимост на иска по чл. 37 ЗН. Ето защо, искът и решението са допустими. Установените от първата инстанция факти, срещу които няма въззивни оплаквания, са следните. Ж. Б. И. и Ю. Б. К. са единствени наследници по закон на своята майка Е. Г. И., починала на 15.09.2012 г. С нотариален акт № 192, том LXXXІV, дело № 18260/12.11.1992 г. на нотариус при СРС, Е. Г. И. е дарила на дъщеря си Ю. Б. К. свой собствен недвижим имот, а именно: източното жилище от партерния етаж на пет етажната масивна жилищна сграда, находяща се в град София, район „Триадица", на ул. „•••” /старо наименование „•••" №29, състоящо се от стая, хол, кухня, баня-клозет, черно антре и 1/2 ид.ч. от входното антре, със застроена площ 71, 40 кв.м., при съседи на жилището: ул."•••", Х. Г. З., от две страни двор, отгоре-сем. Г. Е. и отдолу-мазе; североизточният магазин със застроена площ от 24, 60 кв.м., при съседи: ул."•••", двор и от две страни жилището на Е. И.; 1/2 ид.ч. от средното южно таванско помещение със застроена площ 18, 00 кв.м., при съседи: сем. Г. Е., покрив, от север-коридор, от юг- дворно място и отдолу Р. С.Б.; североизточното мазе със застроена площ от 24, 60 кв.м., при съседи: ул."•••", дворно място, Р. С.Б. и входно антре, заедно с 11, 24% от общите части от сградата и от дворното място, в което е построена, цялото с площ от 651 кв.м., съставляващо парцел VI от кв.329 по плана на гр.София, местност „Центъра", ул."•••"/ „•••”/ № 29 и съседи по доказателствения нотариален акт: ул."•••", Д-р Х. С., Д. Х., П. А., Н. А., А. С. и н-ци на В. Р.. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том І, вх.рег.№ 4543, н.д. № 87/2012 г., на 01.11.2012 г., ответницата Ю. Б. К. продала описания дарен от нейната майка имот на децата си - ответниците по делото Б. Х. С. и К. Х. К.. Въз основа на влязлото в сила решение, описано по-горе - Решение № 2982/03.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2581/2015 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, в полза на ищцата е издаден изпълнителен лист на 12.06.2018 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20188380402015 по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № ••• на КЧСИ за принудително събиране на сумата от 58 612, 92 лв., представляваща накърнената запазена част на ищцата от наследството на нейната майка, определена по пазарните цени на имотите в наследствената маса към момента на намаляване на дарението. От удостоверение изх.№ 103287/15.10.2019 г. на ЧСИ Б., удостоверение изх. № 52785/08.09.2020 г., както и удостоверение изх. № 43771/26.05.2021 г., представено пред настоящата инстанция, се установява, че по изпълнителното делото към 26.05.2021 г. е постъпила сума в общ размер на 560 лв. Установява се още, че по изпълнителното дело е извършена справка в НОИ, от която е видно, че Ю. Б. К. няма регистрирани трудови договори, а само доход от пенсия, която е под установения размер на минималната работна заплата. По наложени запори в откритите на името на длъжника банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Първа инвестиционна банка“ АД, се установява, че по тези сметки липсва авоар с изключение на постъпващата в „ПИБ“ АД пенсия. От извършено имуществено проучване на длъжника, не се установява секвестируемо имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение за събиране на сумите, предмет на изпълнението. От представеното удостоверение от 12.11.2018 г. на МВР, СДВР, Отдел „Пътна полиция“ се установява, че на името на ответницата Ю. Б. К. няма данни за регистрирани пътни превозни средства. От представената актуална справка за пенсионер към 01.06.2018 г. се установява, че ответницата получава пенсия в размер на 226, 51 лв. От изготвената служебно справка по лице в СВ-София, се установява, че към момента ответницата Ю. Б. К. не притежава недвижими имоти. Налице са предпоставките за уважаване на иска: налице е влязло в сила решение, с което искът по чл. 30 ЗН е уважен.). Наследството е открито на 15.09.2012 г., когато е починала майката на Ю. и Ж.. Атакуваната сделка е осъществена на 01.11.2012 г., т.е. в рамките на едногодишния срок от откриване на наследството, поради което без значение в случая е датата на вписване на исковата молба за намалението. Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след изтичане на една година, но при вписана искова молба за намалението, имотите могат да бъдат върнати в наследството по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск по чл. 37 ЗН. (Решение № 176 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1805/2013 г., I г. о., ГК. Оплакванията срещу неправилността на решението се свеждат до факта, че към момента на завеждане на настоящия иск не е имало постановено решение по чл. 30 от ЗН и че ищцата не е доказала, че ответницата, нейна сестра, няма имущество, от което допълването на запазената част да се извърши. Първото оплакване е разгледано по-горе по повод твърдяната недопустимост. Настоящият съд приема, че е достатъчно към момента на постановяване на решението по иска по чл. 37 ЗН да е има решение по иска по чл. 30 ЗН, какъвто е настоящият случай. Съдът е длъжен да съобрази всички факти, настъпили до края на устните състезания и той го е направил. По повод второто оплакване, следва да се посочи, че правилно с окончателния доклад по делото от с.з. 21.11.2018 г. СРС, чийто процесуални действия запазват действието си и след препращането на делото в СГС съобразно правилата на родовата подсъдност, е указал на страните, че в тежест на ответницата Ю. К. е да установи наличие на плащане или възможността си за плащане за допълване на накърнената част. Ето защо, неоснователни са оплакванията срещу приемането на удостоверенията от ЧСИ за сумата, събрана по изпълнително дело 20188380402015 и направените от него справки. Чрез тях ищцата е доказала в рамките на допустимото със средствата на правото доказване, че е образувала изпълнително производство за събиране на паричното плащане, чрез което нейната сестра е осъдена до размера й необходим за допълване на запазената й 1/3 част от наследството въз основа на Решение № 2982/03.05.2017 г. по в.гр.д. № 2581/2015 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав. Както правилно е прието от СГС, ответницата Ю. не разполага с движими вещи или недвижимо имуществото, не разполага с парични влогове, не получава никакви доходи извън пенсия в размер на около 250 лв. Ищцата няма друг способ да принуди ответницата да заплати паричното си задължение по решението по чл. 30 от ЗН и след като ЧСИ е удостоверил, че шест години след образуването им и направените справки за имуществото в рамките на правомощията му, събраната сума е 560 лева, няма как по друг начин ищцата да докаже невъзможността за плащане. Напротив, в тежест на ответницата е да докаже, че е направила плащане или такова е възможно, което тя не е сторила. По изложените съображения искът на Ж. Б. И. е основателен, оплакванията срещу решението – неоснователни и същото следва да бъде потвърдено. Предвид оставянето на въззивните жалби без уважение в полза на ответника по тях, ищец по делото, се дължат разноски за въззивната инстанция. Адв. В. и адв. Ю. са направили възражение за прекомерност, което въззивният съд намира за основателно по следните съображения. Минималният хонорар съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС при материален интерес от 50162.70 лева е 2034, 88 лева. Предвид предмета на въззивното производство, който е останал същият като пред първата инстанция, както и предвид проведените две открити заседания и факта, че не са събирани нови доказателства, претендираният адвокатски хонорар от 3500 лева следва да бъде намален на 2034, 88 лева. Частна жалба от Ю. Б. К. ч/з адв. В. и частна жалба от Б. Х. С. и К. Х. К. чрез адв. И. Ю. са допустими, но неоснователни. Както в решението, така и в определението си по чл. 248 ГПК СГС е изложил мотиви защо е намалил адвокатския хонорар от 6000 лв. на 3 488, 13 лв., а не на 2034, 88 лева. При направено възражение за прекомерност съдът не е обвързан от минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС. Предвид предмета на производството, провеждането му в две заседания пред СРС и две заседания пред СГС, както и продължителността му, съдът обосновано е определил дължимите разноски на ищцата за адвокатски хонорар. За подаването на отговори по частните жалби адв. В. и адв. А. са поискали присъждане на разноски в полза на ответника по тях. То е неоснователно, тъй като с оглед липсата на самостоятелност на производството по чл.248 от ГПК, за него, по аргумент на чл.81 от ГПК, не се дължат и не се възлагат разноски. В този смисъл са определение 98/2017 г. по ч.т.д. № 2562/2016 г. на І ТО и 230/2015 г. по гр.д. № 4631/2014 г. на І ГО на ВКС. Предвид горното, съдът