Решение № 3374 от 1.10.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 540/2026 г.

Производството е по чл. 145 от АПК вр. чл. 205 от ЗПУО. Административното дело е образувано по жалба на М. К. П.-А. като законен представител на А. П. А., гр. Плевен, [улица], ап. 10 чрез адв. В.Д. от АК –Плевен, съдебен адрес: гр.Плевен, пл. Възраждане“ № 1, ет. 2, офис 212 срещу заповед № РД-13-3763/18.06.2026 година на директора на СУ И.В. гр.Плевен. В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е спазена процедурата по издаването й, а и санкцията е наложена за нарушение, което не е регламентирано , нито в ЗПУО, нито в Правилника за дейността на училището, тъй като прибирането на мобилен телефон в специален шкаф следва да е извършено от педагогически персонал, а не от ученика. Посочва, че законът забранява използване на мобилен телефон по време на учебни занятия, но в случая същият не се е намирал в учебния час. Излагат се доводи, че не е извършена преценка на тежестта на нарушението и е следвало да се наложи по-лека санкция. Посочва се, че при изслушване на детето не е присъствал представител на отдел „Закрила на детето“, като не са конкретизирани какви дейности са предприети по мотивация на ученика. Посочва, че заповедта не е връчена в 3 –дневен срок. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски. В съдебно заседание оспорващият - А. П. А. чрез законен представител М. К. П.-А., не се явява, представлява се от адв. В.Д. от АК –Плевен, която поддържа жалбата и посочва, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на процедурата и е налице нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на акта и присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът –директор на СУ И.В. гр. Плевен не се явява, не се представлява. В придружително писмо посочва, че разпоредбите за съхранение на мобилни телефони са регламентирани в Правилника за дейността на училището – чл. 50, ал. 20, като със същия е запозната майката на детето на проведена родителска среща на 09.09.2025 година.. Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: На 04.06.2026 година е изготвено мотивирано предложение от класен ръководител на А.до директора за налагане на наказание на А., тъй като мобилния му телефон не е оставен в шкаф за телефони , а е скрит в лично шкафче. Представена е извадка от ел. дневник от 05.06.2026 година за проведен разговор на оспорващ и педагогически съветник. На 08.06.2026 година е изпратено уведомление - л. 36 по делото, до законен представител на оспорващия, че се открива процедура по налагане на санкция, като е посочено установеното и какво наказание се предлага да бъде наложено. С доклад до Педагогически съвет на СУ И.В. от 12.06.2026 година М.Т.- класен ръководител на 7 „г“ клас посочва , че А. А. е допуснал нарушение на чл. 172, ал. 1 ,т. 12 от ЗПУО и чл. 51, ал. 20 от Правилника за дейността на училището, тъй като е имал скрит в личното шкафче телефон, неприбран в определеното за целта място. Предложено е да бъде наложено наказание. На 11.06.2026 година е проведено изслушване на ученика, обективирано в протокол на л. 32 по делото, в който е отразено, че мобилен телефон на ученика не е оставен в шкаф за телефони, а е скрит в личното шкафче. Дадено е обяснение от А., че е забравил да си остави телефона, където трябва. На 15.06.2026 година е проведено заседание на Педагогически съвет на СУ И.В. , на което присъстващите 113 члена единодушно са приели решение № 4 – предложението за налагане санкция на А. А. „предупреждение за преместване в друго училище“. Представена е извадка от Правилник за дейността на училището и доказателства, че при проведена родителска среща на 09.09.2025 г. М. А. се е запознала със същия. На 18.06.2026 година е издадена процесната заповед, с която на А.е наложено санкция „предупреждение за преместване в друго училище“ за срок за учебната 2026/2027 година. Посочено е, че в личното шкафче на ученика е намерен мобилен телефон, който трябва да е прибран в специален за целта шкаф и това е нарушение на задължение по чл. 172, ал. 1, т. 2 от ЗПУО и чл. 51, ал. 20 от Правилника за дейността на училището. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл. чл. 203 от ЗПУО– директор на СУ И.В.гр. Плевен. Съдът намира, че заповедта е постановена в установената писмена форма – чл. 205, ал. 1 и ал. 2 от ЗПУО, но липсват изложени фактически констатации относно дата и място на установяване на нарушението, нарушени са административно-производствените правила и е налице неправилно прилагане на материалния закон. Основните изисквания преди налагане на санкциите по чл. 199 ЗПУО са уредени в чл. 204, ал. 1 – ал. 4 ЗПУО, а конкретните условия и ред за налагане на санкциите се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование (чл. 204, ал. 5 ЗПУО), а имено с Глава "Трета" от Наредбата за приобщаващото образование. Съгласно чл. 204 ал. и сл. от ЗПУО за откриване на процедура по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 директорът задължително уведомява родителя, а в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 3 - 5 – и съответните териториални структури за закрила на детето, като ученикът има право преди налагане на съответната санкция да бъде изслушан и/или писмено да обясни фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Изслушването задължително се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник. В случая е налице уведомяване на родител на ученика, участие на същия при изслушването, но не е изпълнено императивното изискване на закона да бъде уведомена териториална структура на отдел „Закрила на детето“ , а и от приложения протокол на л. 32 не може да се установи от участващите лица, присъствал ли е психолог или педагогически съветник . Неуведомяването на съответния отдел за Закрила на детето е съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се гарантират правата на ученика. В случая, нито в доклад на класен ръководител, нито в предложение до ПС, нито в решението на Педагогически съвет и в процесната заповед са изложени фактите по извършване на нарушението – липсва дата, място, година на извършване на нарушението и по този начин не може да се установи, кога е извършено, кога е установено и това прави невъзможна проверката на съда на фактите, които налагат да се приложи санкция спрямо ученика. Следва да се отбележи, че в процесната заповед е цитирана друга заповед за налагане на наказание, която въпреки указание на съда да се представи административната преписка, не е приложена по делото и по този начин не може да се установи, причината, която мотивира налагането на този вид санкция.. Съдът намира, че неправилно е приложен и материалният закон. Съгласно чл. 199, ал. 1 ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в закона, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, на ученик може да се налагат санкции, сред които е и „предупреждение за преместване в друго училище“. В изпратената извадка от Правилник за дейността на училището в чл. 51, ал. 20 е посочено че учениците имат задължение да не използват в помещенията, в които се провежда учебен процес, мобилен телефон и други лични технически и електронни средства. Същите се съхраняват в специален шкаф по време на учебните часове. Съгласно чл. 172, ал. 1 ,т. 12 от ЗПУО учениците имат задължение да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове. В настоящия случай във всички доклади, предложения, изслушване се посочва, че мобилен телефон е бил в личен шкаф на ученика, а не е посочено, че е използвал същия в учебните часове, каквато забрана има в закона и правилника. Съхранението на мобилен телефон извън специалния шкаф не представлява нарушение скрепено със санкция, тъй като такава се налага при ползване на мобилен телефон в помещение, където се провежда учебен процес, съгласно Правилника, или в учебните часове, съгласно закона, а в случая никъде не се посочва , че А.А.е използвал телефон в учебен час, на коя дата, в кой час. Не може да се санкция при липса на задължение за следване на определено поведение. Предвид горното съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена като постановена в нарушение на изискването за форма – липсват фактически основания за издаването й, съществено нарушение на административно-производствените правила и несъответствие с материалния закон. С оглед изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на пълномощник на оспорващ за присъждане на разноски е основателно и следва СУ И.В. гр. Плевен да заплати на М. К. П.-А., гр. Плевен, [улица]като законен представител на А. П. А. разноски в размер на 405, 11 евро, както следва – 5,11 евро държавна такса и 400 евро – договорено и заплатено възнаграждение за адвокат с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 9 гръб по делото. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав