Решение № 2961 от 20.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 8265/2025 г.

следното:

Производството по делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца

„АПС Бета България“ ЕООД ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В срещу ответника Г. В. М. ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••1 положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:

• сумата от 511.29 евро /1000,00 лв./ - представляваща неизплатена

главница по Договор за паричен заем № •••••••• сключен на 13.06.2019 г. между „Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869 („Заемодател"), от една страна, и Г. В. М., ЕГН: •••••••••• (, Длъжник"), от друга страна, като вземанията по договора за прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г., „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81В, ап. 3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 23.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;

• сумата от 87.55 евро /171.23 лв./– представляваща договорна

възнаградителна лихва върху главницата за периода от 13.06.2019 г до 15.04.2020 г.;

• сумата от 144.81 евро /283.22 лв./ – представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.04.2020 г. до 27.06.2024 г.;

за които суми е издадена Заповед № •••••••• г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 9266/2024 г. на Районен съд- Варна.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати всички съдебно-

деловодни разноски, както и разноските в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане

на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че на 13.06.2019 година длъжникът Г. В. М.,

ЕГН: ••••••••••, е сключил Договор за потребителски кредит № ••••• с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски по 234.00 лв. в срок до 15.04.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Сочи се, че ответникът Г. В. М., ЕГН •••••••••• не е изпълнил в срок

задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г.

г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.

Излага се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към настоящия момент задължението все още не е погасено, което обуславя наличието на правен интерес от предявената искова претенция.

С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително

решение по предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените разноски.

Ответникът Г. В. М. ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••1, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излагат твърдения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция.

Оспорва се сключването между страните на Договор за паричен заем

кредирект № •••••/13.06.2019г., доколкото същият е представен като бланка, в която не фигурират подписите на нито една от страните, което води до обосновано съмнение, че договор не е сключен. Счита се, че ответникът въобще не е кандидатствал за процесния кредит.

Оспорва се реалното предаване на главницата по процесния договор за кредит, респективно получаването й от страна на ответника.

Счита се, че процесният договор за кредит е нищожен, т.к. не са спазени

законовите изисквания по чл. 11, т. 10 ЗПК за предоставяне на потребителя на пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор, дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. С оглед изложено, следва че не са спазени посочените изисквания на ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен.

Сочи се, че при уговорен ГЛП в размер на 40,05 се надвишава с повече от три пъти законната такава, поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Излага се, че в конкретния случай не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността.

Предвид това и след като клаузите в процесния договор, като нищожни не

пораждат правно действие, то договорът, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл.26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е недействителен.

По изложените съображения, се моли да бъдат отхвърлени предявените

искове, като неоснователни и недоказани и да бъдат присъдени сторените разноски.

По допустимостта на производството по делото:

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 9266/2024 г. на Районен съд-Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 23.07.2024 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № •••••••• г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника Г. В. М. ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •••••••• да заплати на кредитор „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, следните суми, а именно: сумата в размер на 1000,00 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № •••••••• сключен на 13.06.2019 г. между „Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869 („Заемодател"), от една страна, и Г. В. М., ЕГН: •••••••••• (, Длъжник"), от друга страна, като вземанията по договора за прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г., „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81В, ап. 3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 171,23лв., представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за потребителски кредит за периода от 13.06.2019г. до 15.04.2020 г.; сумата в размер на 283,22лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата по договора за потребителски кредит за периода от 15.04.2020г. до 27.06.2024г.; както и сторените съдебно-деловодни разноски за държавна такса сума в размер на 29,08лв. и сумата в размер на 35,55лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства:

неизплатено задължение по Договор за паричен заем № •••••••• сключен на 13.06.2019 г. между „Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869 („Заемодател"), от една страна, и Г. В. М., ЕГН: •••••••••• (, Длъжник"), от друга страна, като вземанията по договора за прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г., „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България" № 81В, ап. 3.

Съдът е приел, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , поради което е указал на заявителя да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

С оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните вземания

с вземанията по заповедта, съдът намира, че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –

по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приобщения към доказателствения материал Договор за паричен заем кредирект № •••••••• сключен на 13/06/2019г., "Сити Кеш" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в гр.София , ул. "Славянска" 29, ет.7,

в качеството му на заемодател, е предоставил на Г. В. М., ЕГН ••••••••••, в качеството му на заемател, кредит в размер на 1000,00 лв. От своя страна ответникът се е задължил да върне заетата му сума на 10 месечни погасителни вноски, като е първата е в размер на 214,00 лв., а останалите 9 вноски в размер на по 234,00 лева, като общата дължима стойност на плащанията е в размер на 2320,00 лева, включващ и годишен фиксиран лихвен процент от 40.05 %. Уговореният годишен процент на разходите е в размер на 47,81 %.

Видно от чл.6.1 от процесния договор, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). В чл.6.2. е предвидено, че при неизпълнение на т. 6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1102.01 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем, заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.

Във всяка от дължимите 10 месечни вноски, видно от погасителния план,

обективиран в процесния договор за кредит, е включена сума за неустойка в общ размер от 1102,01лв.

Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска,

а именно: 13.04.2020 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.

Приети по делото са Общи условия на „сити кеш” оод за заеми

„кредирект” относими към датата на сключване на процесния договор за кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал.1 от Общите условия, заемната сума

се предоставя на заемателя чрез нареждане по банков път, на посочената от Заемателя за целта банкова сметка, или чрез превод по системата за разплащане „Изи Пей“.

Видно от представената по делото Разписка за извършено плащане от 13.06.2019г., "Сити Кеш" ООД е направил паричен превод към EasyPay: заем съгл. дог. •••••, в размер на 1000,00 лв., в полза на Г. В. М..

Видно от приетия по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., "Сити Кеш" ООД, в качеството му на цедент, прехвърля на „АПС Бета България" ЕООД, в качеството на цесионер, своите вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, посочени в Приложение № 1 към настоящия договор за цесия.

Представено е Потвърждение за сключена цесия , на основание чл. 99, ал.

3 от ЗЗД.

Видно от Приложение № 1 от 13.01.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., вземанията на "Сити Кеш" ООД срещу Г. В. М., произтичащи от Договор за паричен заем кредирект № •••••••• сключен на 13/06/2019г., са прехвърлени в собственост на „АПС Бета България" ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 13.01.2022 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г.

Видно от представеното по делото Пълномощно , "Сити Кеш" ООД ,

представлявано от управителя Николай Пенчев, упълномощава „АПС Бета България" ЕООД да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД от името на „Вива кредит" ООД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на „АПС Бета България" ЕООД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 13.01.2022 г.

Представено е Уведомление за цесия до ответника Г. В. М. за извършената цесия от „АПС Бета България" ЕООД, като няма данни за получаването му от ответника.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира

следните изводи от правна страна:

По предявената исковата претенция в тежест на ищеца е да установи

наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, респективно връчване на издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 240, ал.

1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит – т.е. валидно учредено между цедента и ответника договорно правоотношение, изправността на първия по същото/, както и по размер, длъжник и падеж; ищецът е длъжен да докаже, че кредиторът по процесния договор за кредит /цедент/ е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, на основание чл.18, ал.1, т.3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние не изисква поставяне на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис, дефинирани в чл.13, ал.2 и ал.3 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и чл.3, т.11 и т.12 от Регламент /ЕС/ №910/2014 за да е валиден електронния документ; че сумата е била предоставена, съответно длъжникът да усвоил реално сумата по отпуснатия кредит; че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил; наличие на валиден договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ищецът е придобил претендираното вземане; ответникът да е надлежно уведомен за извършената цесия, размера на задължението.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да

докаже: изпадането на ответника в забава; размера на лихвата за забава.

От своя страна в тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума, в случай, че ищецът докаже нейната дължимост.

С определение № 5234/05.04.2026г. съдът изрично е указал на ищеца, че

не сочи доказателства, както следва: че кредиторът по процесния договор за кредит /цедент/ е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, на основание чл.18, ал.1, т.3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като за целта следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза по искане на ищеца; за реалното предаване на заемната сума от страна на кредитора по процесния договор за кредит на длъжника, че сумата е усвоена от кредитополучателя и за дължимостта на исковите суми, като за целта следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза по искане на ищеца.

Въпреки дадените от съда указания, ищецът не е представил релевантни

доказателства.

На първо място, от представената от ищеца справка за лог файл, която

ответникът, чрез назначения си особен представител, изрично е оспорил, не може по категоричен начин да се установи сключването на договор за кредит от разстояние.

Тази справка за лог файл по себе си представлява частен електронен документ, съставен едностранно от кредитора , поради което , с оглед направеното оспорване от страна на назначения на ответника особен представител, няма обвързваща доказателствена сила. Ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи, че кредиторът по процесния договор за кредит /цедент/ е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, на основание чл.18, ал.1, т.3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По изложените съображения съдът намира, че не се установява ответникът д а е кандидатствал за процесния кредит. Доказателства за сключване на договора за заем по електронен път по делото не са ангажирани. Само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На второ място, изхождайки от предмета на процесния Договор за кредит

№ •••••/13.06.2019 г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят поставя строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11. Процесният договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно ищецът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП. Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни като така изпълнява и изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват потребителя. Съгласно практиката на СЕС националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.

По силата на чл. 7 ал. 3 от ГПК е вменено правомощие на съда служебно

да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е и процесният.

Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

Договорът за заем има характеристиките на договор за потребителски

кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010 г.), поради което правата и задълженията на страните се регулират от разпоредбите на посочения специален закон в редакцията му, изм. и доп. ДВ. бр.104 от 8 Декември 2020 г., действаща към момента на сключване на сделката.

Според чл. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и има задължително съдържание, посочено в разпоредбата, вкл. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени тези изисквания, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита

изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според чл. 19, ал. 4 ЗПК

годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна

процентна стойност – 47,81%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Действително в чл.2, ал.8 е указано, че ГПР на заема не включва възможни разходи за събиране на вземането, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 47,81%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент – 40,05 %.

Неясното и некоретно определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК. Налице е допуснато нарушение на императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК.

Съдът констатира, че предвидената в договора неустойка, не е отразена

като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включена в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на дължимата неустойка като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения. На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 22 ЗПК и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Последното сочи, че за ищеца не е възникнало вземане към ответника за всички останали компоненти извън главницата по договора за потребителски кредит.

На следващо място, не се доказва заемната сума да е предоставена на ответника. Договорът за заем е реален такъв и за да бъде прието, че договорът за кредит е сключен, е необходимо да се установи по несъмнен начин между страните, че заемната сума е предоставена и усвоена от кредитополучателя, за което по делото не са представени доказателства. По делото не са представени доказателства, въз основа на които да се формира обоснован извод, че процесната сума за главница е предадена на ответника.

Съдът е задължил „Изипей“ АД да представи разписка за усвояване на сумата от 1000,00 лева, която е наредена от „Сити кеш“ ЕООД като паричен превод към „Изипей“ АД, съгласно Договор за паричен заем №••••• от 13.07.2019г. в полза на заемателя Г. В. М., с ЕГН •••••••••• или да даде потвърждение, че не е извършено възстановяване на сума от „Сити Кеш“ ЕООД на такова основание.

Видно от постъпилото писмо с вх.№ 41064/22.05.2026г. от „Изипей“ АД,

се посочва, че в качеството си на доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/, дружеството съхранява информация и документация за предоставените от него платежни услуги при спазване на сроковете на чл. 24, ал. 3 от ЗПУПС, във връзка с чл. 67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМИП, а именно 5 години от извършване на операцията (за случайни операции в брой на каси на дружеството) и 5 години от закриване на сметката (прекратяване на деловото отношение с дружеството). В тази връзка, за периода преди 01.05.2021 г. не се съхраняват данни и документи за предоставени от „Изипей“ АД платежни услуги, представляващи случайни операции по смисъла на ЗМИП.

Договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаване на парите, предмет на договора. Доколкото това обстоятелство е недоказано по делото, то не е налице една от предпоставките за уважаване на предявения иск. С оглед на това, че не се установява заемната сума да е предадена на ответника, исковете подлежат на отхвърляне.

Ищецът е твърдял, че е титуляр на спорното право, което не е доказал,

поради което следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите, годни да породят правото му, които последици се изразяват в отхвърляне на исковата претенция, предявена от ищцовото дружество.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд