Решение № 17 от 11.1.2024 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 316/2023 г.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№882/16.03.2023 год. на „ДЕЛАНО БИЙЧ“ ООД, ЕИК 204466524, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, •••, представлявано от управителя Ж. Ц. Ж. срещу решение № 22/17.02.2023 год. по гр. д.№ 20223240100017/2022 год. на Районен съд Каварна, с което е признато за установено на основание чл. 108 от ЗС във връзка с чл. 111 от ЗС, че СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, ЕИК 000670680, с адрес гр. София, бул. “Цар Освободител“, №15, п.к.1504, представлявано от Ректора – проф. д. ф. н. А. Г., е ползвател на следния недвижим имот: сграда с идентификатор 02508.7.157.21, с площ от 10 кв. м. по КККР на гр. Балчик, построена в имот с идентификатор 02508.7.157 по КККР, одобрени със Заповед №300-5-5 от 04.02.2004 год., с площ от 183 488 кв. м., при граници, съгласно АПДС №5192/20.12.5012г., както следва: 02508.7.2; 02508.4.263; 02508.4.254; 02508.7.41; 02508.7.150; 02508.7.49; 02508.7.2; 02508.7.155; 02508.7.359; 02508.7.358; 02508.7.360; 02508.7.42; 02508.7.41; 02508.7.40; 02508.7.10; 02508.7.124; 02508.7.368; 02508.7.9; 02508.7.369; 02508.7; 02508.7.5; 02508.7.116; 02508.7.4; 02508.7.114 и “ДЕЛАНО БИЙЧ“ ООД, ЕИК 204466524, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, •••, представлявано от управителя Ж. Ц. Ж. е осъдено да предаде на СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, ЕИК 000670680, с адрес гр. София, бул. “Цар Освободител“, №15, п.к.1504, представлявано от Ректора – проф. д. ф. н. А. Г., владението върху изградената ограждаща каменна зидария и дървена конструкция, покрита със старобългарски керемиди над 10 кв. м., сграда с идентификатор 02508.7.157.21 по КККР на гр. Балчик, функциониращо като заведение за хранене, както и “ДЕЛАНО БИЙЧ“ ООД, ЕИК 204466524, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, •••, представлявано от управителя Ж. Ц. Ж. е осъдено да заплати на СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, ЕИК 000670680, с адрес гр. София, бул. “Цар Освободител“, №15, п.к.1504, представлявано от Ректора – проф. д. ф. н. А. Г., на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване върху описания по-горе имот за периода от 29.03.2018 год. до 28.08.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 28.08.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. С доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт, постановен по непредявен иск се претендира обезсилването му и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, а в условията на евентуалност, обжалвания съдебен акт да бъде отменен и исковата претенция отхвърлена изцяло. Посочено е, че СУ “Климент Охридски“ не е носител на вещни права върху претендирания за ревандикация обект, както и права на управление по отношение сградите и съоръженията върху ПИ с идентификатор 02508.7.157.Сграда с идентификатор 02508.7.157.21 била публична държавна собственост, предоставена за управление на ДКИ “Културен център Двореца“. Към датата на предявяване на иска, дружеството било преустановило договорните си отношения с ДКИ “Културен център Двореца“, а приложените от висшето учебно заведение документи не доказвали, че то ползва чужд имот. Собствеността на постройката не била установена, същата не била преместваем обект, а била трайно прикрепена към земята. За премахването й не бил предявен иска по чл. 109 от ЗС, което било пречка за уважаване на иска по чл.108 от ЗС с предмет, терен зает от чужда на ищеца постройка. При данни, че съдебният акт е бил връчен на дата 02.03. 2023 год., жалба рег.№882/16.03.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите претенции и е процесуално допустима. СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана. Изложил е доводи, че безспорно висшето учебно заведение не е носител на вещни права върху обект с идентификатор 02508.7.157.21 с площ от 10 кв. м., която с акт за публична държавна собственост била предоставена на Министерство на културата, респ. ДКИ “Културен център Двореца“, но било носител на вещни права върху частта от 32 кв. м., долепени до сградата с площ от 10 кв. м., представляващи ограждаща каменна зидария и дървена конструкция и функционираща като заведение за хранене, изградени незаконно, без знанието на титуляра на правото на управление, без строителни книжа и ненасени в кадастралната карта. Софийски университет се легитимирал като носител на правото на управление върху ПИ с идентификатор 02508.7.157, а съгласно разпоредбата на чл. 14 ал.4 от ЗДС управлението върху обекти и вещи-държавна собственост, включвало и правото на ведомството да ги владее, ползва и защитава от незаконосъобразни посегателства и действия. По всички планове, сградата била заснемана с площ от 10 кв. м. и същата площ е била отразявана в актовете за държавна собственост. Единствено по план от 2000 год., към сградата се появявала веранда, същата не представлявала сграда по смисъла на § 5 т.38 от ДР на ЗУТ, по скоро била сезонна постройка. Незаконността на строителството, обуславяла приложението на разпоредбата на чл. 92 от ЗС, поради което допълнителното пристрояване било обект на притежание на собственика на терена. Обжалваното решение е поставено по заявена с искова молба рег.№ 3473/28.08.2019 год. претенция на СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, ЕИК 000670680, с адрес гр. София, бул. “Цар Освободител“, №15, п.к.1504 срещу “ДЕЛАНО БИЙЧ“ ООД, ЕИК 204466524, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ••• и основана на твърдения, че висшето учебно заведение е титуляр на право на управление върху поземлен имот-публична държавна собственост с идентификатор 02508.7.157 по кадастралната карта на гр. Балчик с площ от 183 488 кв. м., предоставено му с решение № 218/07.04.2011 год. на Министерски съвет. Върху част от горния поземлен имот била разположена постройка с идентификатор 02508.7.157.21 с площ от 10 кв. м., която в нарушение правата на ищеца върху терена е разширена на 39 кв. м. чрез пристрояване на ограждаща каменна зидария с височина около 1 метър и дървена конструкция, покрита със старобългарски керемиди. Пристрояването не било извършено по законоустановения ред със съответните строителни книжа, не фигурирало в Акта за публична държавна собственост и не било нанесено в кадастралната карта. Сградата с идентификатор 02508.7.157.21 с площ от 10 кв. м. била предоставена за управление на Министерството на културата за нуждите на ДКИ КЦ “Двореца“ и понастоящем функционирала като заведение за хранене с наемател търговското дружество-ответник по делото. Извършването на незаконни строежи на територията на поземления имот нарушавало правата на ищеца, поради което предоставил срок на ответника за премахване на незаконното строителство, което не било сторено. Отправено е било искане, “ДЕЛАНО БИЙЧ“ ООД, ЕИК 204466524, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ••• да бъде осъдено да освободи и предаде на СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, ЕИК 000670680, с адрес гр. София, бул. “Цар Освободител“, №15, п.к.1504, владението върху изградената ограждаща каменна зидария и дървена конструкция, покрита със старобългарски керемиди над 10 кв. м. на сграда с идентификатор 02508.7.157.21 по КККР на гр. Балчик, функционираща като заведение за хранене, както и “ДЕЛАНО БИЙЧ“ ООД, ЕИК 204466524, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, •••, да бъде осъден да заплати на СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, ЕИК 000670680, с адрес гр. София, бул. “Цар Освободител“, №15, п.к.1504 сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване по предназначение на поземлен имот с идентификатор № 02508.7.157 в границите, в които му е предоставен, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 4604/18.11.2019 год. ответникът “ДЕЛАНО БИЙЧ“ ООД, ЕИК 204466524, със седалище и адрес на управление гр. Балчик, ••• е оспорил допустимостта и основателността на претенцията. Липсвала абсолютна процесуална предпоставка по причина, че ищецът не разполагал с активна процесуална легитимация, тъй като процесната сграда – публична държавна собственост, била предоставена за безвъзмездно управление на ДКИ „КЦ Двореца“ гр. Балчик въз основа на решение №309/2010 год. на Министерски съвет. Оспорва, че има сключен договор за наем с ДКИ „КЦ Двореца“ гр. Балчик, както и че дружеството е извършило дейността по пристрояване на ограждаща каменна зидария и дървена конструкция към сграда 02508.157.21, поради което счита, че не е пасивно материално правно легитимирано да отговаря по заявените претенции. Представено удостоверение за търпимост опровергавало твърденията, че строителството е извършено по незаконен ред. Твърди, че процесната сграда винаги е била с такива размери, никога не била пристроявана, поради което и била неправилно отразена в АДС №5192/20.12.2012 год. Правата на СУ “Климент Охридски били ограничени по отношение управлението върху имота с решение №218/2011 год. до имот – публична държавна собственост с идентификатор 02508.7.157.7, с изключение на намиращите се в поземления имот сгради. Учебното заведение не било носител и на вещни права върху недвижимия имот, предмет на спора, поради което и не разполагал с иск за обезщетение по чл.59 от ЗЗД. Настоява за отхвърляне на исковата претенция в пълния обем на заявяване. С определение № 409/31.05.2023 год. по в. гр. д.№ 316/2023 год. , въззивният съд е констатирал нередовност на исковата молба, поради несъответствие на петитума й с изложението на обстоятелствата. В противовес на изложените твърдения за право на управление на ищеца върху самия поземлен имот, а не върху описаната постройка, респ. за предоставени права на управление върху същата на неучастващо по делото юридическо лице и отправено искане до ответника за премахването й, петитумът на исковата молба съдържа искане за осъждане на ответника да предаде на ищеца пристроеното към сградата и функциониращо като заведение за хранене, върху което ищецът всъщност не заявява права, а искането противно на логиката на изложените доводи не е за предаване на терена под постройката като част от ПИ, върху който се твърди ищецът да притежава право на управление. На ищеца са били дадени указания, че следва в едноседмичен срок да изправи нередовностите на исковата молба, като посочи: 1./право на управление върху какъв обект претендира да притежава- само върху поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 по кадастралната карта на гр. Балчик; само върху извършеното пристрояване към сградата с идентификатор 02508.7.157.21, изградена върху посочения поземлен имот, или едновременно върху двата обекта-поземлен имот и пристройка; 2./исковата претенция за установяване право на управление на ищеца върху кой/кои от посочените в т.1 обекти включва, респ. кой/кои от обектите се настоява ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца-самата пристройка или терена под нея или и двата обекта. В изпълнение на дадените от съда с определение № 409/2023 год. указания, СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ е депозирал молби рег.№ 4167/26.06.2023 год.и 5427/25.08.2023 год. в първоначалния и продължения по негово искане срок. В молба рег.№ 4167/26.06.2023 год. е посочил, че ищецът притежава права на управление върху поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 с площ от 183 417 кв. м. съгласно решение на МС № 218/07.04.2011 год. Всички сгради в поземления имот били под управлението на Министерство на културата и описани в АПДС № 5192/20.12.2012 год., вкл. тази с идентификатор 02508.7.157.21 с площ от 10 кв. м. Посоченото министерство не притежавало права на управление извън описаното в АПДС № 5192/20.12.2012 год. и незаконно пристроено в обем от 32 кв.м. Незаконно пристроеното от ответника към сградата с идентификатор 02508.7.157.21 в обем от 32 кв. м., било обект на притежание по приращение на собственика на земята-държавата, респ. на СУ “Св. Климент Охридски“. Отправено е искане за установяване правото на управление на висшето учебно заведение върху поземления имот и всичко, извън посоченото в АПДС № 5192/20.12.2012 год., като ответното търговско дружество бъде осъдено да предаде на висшето учебно заведение владението на терена и пристроеното, извън 10 кв.м. на ДКИ „КЦ Двореца“ гр. Балчик. С молба рег. 5427/25.08.2023 год., въз основа на идентични обстоятелства е посочено, че се претендира установяване правото на управление върху всичко върху терена, което е извън АПДС, т.е. върху процесната сграда, тъй като съгласно чл.92 от ЗС, собственикът на земята е собственик на всичко изградено върху нея и е отправено искане, дружеството да предаде владението на пристроените 32 кв.м., които не са нито законни, нито търпими. С оглед на горното и при съобразяване последното по ред уточняване на исковата молба, нейн предмет е защита по реда на чл.108 от ЗС на правото на управление на СУ “Св. Климент Охридски“ върху пристроено пространство с площ от 32 кв.м., долепено и ограждащо сграда с площ от 10 кв.м. с идентификатор 02508.7.157.21 и включено под общ покрив с нея, разположено върху терена на имот –публична държавна собственост с идентификатор 02508.7.157 по КККР на гр.Балчик предоставен с решение на МС за безвъзмедно управление на учебното заведение. Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва: С решение № 309 от 14.05. 2010 год. (необнародвано, цитирано от източник https: //pris.government.bg, достъпно в Апис Право): за безвъзмездно предоставяне за управление на недвижим имот-публична държавна собственост на Министерството на културата за нуждите на ДЪРЖАВНИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ – КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР „ДВОРЕЦА” – БАЛЧИК, на основание чл.15 ал.2 от Закона за държавната собственост, чл. 6 ал. 1 и чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, Министерския съвет е предоставил безвъзмездно за управление на Министерството на културата за нуждите на Държавния културен институт – Културен център „Двореца” – Балчик“, поземлен имот, намиращ се в гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, с идентификатор 02508.7.157, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-5/04.02.2004 год., с площ 183 488 кв. м, със стар идентификатор 7.1, описан в скица № 10282/20.05.2009 год., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Добрич, заедно с всички намиращи се в този поземлен имот сгради и съоръжения с изключение на сграда със застроена площ 249 кв. м. с идентификатор 02508.7.157.11.-така точка 1. Областният управител на област Добрич е следвало да организира предаването на имота с приемо-предавателен протокол и да състави акт за публична държавна собственост за имота по т.1 –така точка 2 и точка 3.Било е отменено решение № 564 на Министерския съвет от 2007 год.-така точка 4. С решение № 218 от 07.04.2011 год.: за безвъзмездно предоставяне за управление на имот-публична държавна собственост на Софийски университет “Св. Климент Охридски“, на основание чл.15 ал.2 и чл.17 ал.1 от Закона за държавната собственост и чл.6 ал.1, чл.10 ал.1 и чл.12 ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, Министерския съвет е отнел поради отпаднала нужда от Министерството на културата правото на управление върху имот-публична държавна собственост, намиращ се в гр. Балчик и представляващ поземлен имот с идентификатор 02508.7.157.21 по КККР, одобрени със Заповед №300-5-5 от 04.02.2004 год., с площ от 183 488 кв. м., със стар идентификатор 7.1, описан в скица № 10282 от 20.05.2009 год., издадена от СГКК гр. Добрич, с изключение на намиращите се в поземления имот сгради –така точка 1/ и е предоставил безвъзмездно за управление на Софийски университет “Св. Климент Охридски“ имот-публична държавна собственост, намиращ се в гр. Балчик и представляващ поземлен имот с идентификатор 02508.7.157.21 по КККР, одобрени със Заповед №300-5-5 от 04.02.2004 год., с площ от 183 488 кв. м., със стар идентификатор 7.1, описан в скица № 10282 от 20.05.2009 год., издадена от СГКК гр. Добрич, с изключение на намиращите се в поземления имот сгради, при условие в предоставения имот да се организира учебна дейност, да не се извършват строителни дейности, да не се отдава под наем, както и да не сключват договори за съвместна дейност –така точка 2. Съставен е бил Акт за публична държавна собственост № 5192 от 20.12.2012 год. за находящи се поземлен имот № 02508.7.157 по КККР на гр. Балчик 46 сгради, една от които, вписана под № 20 в графа 13 “ЗАБЕЛЕЖКИ“ е Павилион тента “•••“ с идентификатор № 02508.7.157.21: ЗП 10 кв. м., бр. етажи 1, предназначение “Друг вид обществена сграда“; заведение за хранене; година на построяване 1982 год. В графа 10 “ПРЕДОСТАВЕНИ ПРАВА ЗА УПРАВЛЕНИЕ“ е посочено, че правата за управление на сградите са предоставени на Министерството на културата за нуждите на Държавния културен институт – Културен център „Двореца” – Балчик“, на основание решение № 309/14.05.2010 год. на Министерски съвет.В графа 13 “ЗАБЕЛЕЖКИ“ е посочено, че поземлен имот № 02508.7.157, в който са разположени, описаните в настоящия АДС е предоставен за управление на Софийски университет “Св. Климент Охридски“ с решение № 218/07.04.2011 год. на Министерски съвет. Въз основа на подадено от Държавния културен институт – Културен център „Двореца” – Балчик“ заявление вх.№ УТ-2084-10/03.09.2018 год., относно приложимостта на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, е било издадено удостоверение № 28/10.09.2018 год. на Община гр. Балчик, в уверение на това, че Павилион тента “•••“, със ЗП 42 кв. м. с идентификатор № 02508.7.157.21, находящ се в ПИ с идентификатор № 02508.7.157 по КК на к. з. “Двореца“, гр. Балчик се явява търпим строеж по смисъла на § 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ-така т.20.Удостоверението е било издадено относно общо 44 бр. сгради. По искане на Софийски университет “Св. Климент Охридски“ е извършено трасиране, означаване и координиране на притежаван от Държавата поземлен имот № 02508.7.157 въз основа на прилагане на действащата кадастрална карта-така протокол от дата 02.11.2017 год., ведно с регистър на координатните точки и скица, като негова неразделна част. Съгласно резултатите от извършено от строителния техник Пл. П. измерване площи на обекти на ДКИ КЦ “ДВОРЕЦА“ на територията на УБГ Балчик, сградата с идентификатор № 02508.7.157.21 е с площ по скица от кадастъра от 10 кв. м., на един етаж -Друг вид обществена сграда, по АПДС № 5192/20.12.2012 год. е обозначена като Павилион тента “•••“ -Друг вид обществена сграда-заведение за хранене, стр.1982 год. На място към старата част от 10 кв. м. е изградена пристройка от каменна ограждаща зидария с височина около 1 м. и дървена конструкция, покрита със старобългарски керемиди –общо 39 кв. м.От посочените измервания е установено и че ДКИ КЦ “ДВОРЕЦА“ е поставил на вход“Воденица“ каса, представляваща дървена барака с размери 2.05/1.40 кв.м., покрита с керемиди, без за същата да се съдържат данни в кадастъра и акт за публична държавна собственост. По спора относно посочения преместваем обект-каса, с решение № 1 /04.01.2022 год. по в.гр.д.№ 227/2021 год., Добричкият окръжен съд е признал за установено по отношение на Държавен културен институт „Културен център Двореца“-гр.Балчик с ЕИК 124609886, със седалище и адрес на управление гр.Балчик, местност „Двореца“, че Софийски университет „Свети Климент Охридски“-гр.София е титуляр на право на управление върху терен с площ от 3 кв.м /по изчисления на вещото лице по СТЕ с площ от 2, 87 кв.м/, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 по кадастралната карта на гр.Балчик, общ.Балчик, обл.Добрич- целият ПИ с площ от 183 491 кв.м, която част е разположена под каса за продажба на билети с дървена конструкция и с покрив от старобългарски керемиди пред южната граница на имота на около 70 см вдясно от вход „Воденицата“ и е осъдил Държавен културен институт „Културен център Двореца“-да предаде на Софийски университет „Свети Климент Охридски“- гр.София владението върху гореописаната реална част от поземлен имот, а именно терен с площ от 3 кв.м /по изчисления на вещото лице по СТЕ с площ от 2.87 кв.м/, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 по кадастралната карта на гр.Балчик, общ.Балчик, обл.Добрич- целият ПИ с площ от 183 491 кв.м, която част е разположена под каса за продажба на билети. С решение № 50021/07.03.2023 год. по гр.д.№ 2130/2022 год. на ВКС, І г.о. е било потвърдено решението на ДОС досежно уважаването на иска по чл.108 от ЗС в установителната му част, отменено в осъдителната част на иска по чл.108 от ЗС и отхвърлен иска за предаване на терена, тъй като е предпоставено от предявяване на иска по чл. 109 от ЗС, какъвто не е заявен. Софийски университет “Св. Климент Охридски“ е уведомил за резултата от измерванията “ДЕЛАНО БИЙЧ“ ООД, гр. Балчик с писмо изх. № 72-00-562/19.03.2018 год., както и че извършването на незаконни строежи на територията, управлявана от учебното заведение нарушава правата, предоставени с решение на Министерски съвет. Тъй като сградата били предоставена за управление на Министерството на културата за нуждите на ДКИ КЦ “ДВОРЕЦА“ и към момента функционирала като заведение за хранене с наемател дружеството, то е било поканено в 14 –дневен срок да премахне незаконния строеж, представляващ разширението на сградата от 10 кв.м. чрез пристрояване на ограждаща каменна зидария и дървена конструкция, покрита със старобългарски керемиди. С писмо вх.№ 72-00-562 /02.04.2018 год., “ДЕЛАНО БИЙЧ“ ООД, гр. Балчик е уведомил Софийски университет “Св. Климент Охридски“, че не е наемател на заведение за хранене към ДКИ КЦ “ДВОРЕЦА“ и няма никакви правомощия да събаря сгради, публична държавна собственост, намираща се на изключителна държавна собственост-плаж “Балчик Двореца“. Със заповед за категоризиране на заведения за хранене и развлечения № КЗ-25/756 от 19.06.2015 год. на Кмета на Община Балчик, със срок на действие до 18.06.2020 год., считано от 19.06.2015 год. е определена категория “една звезда“ на бистро “Делано“, с адрес на обекта: гр.Балчик, алея “Дамбата“, КЗ“Двореца“, морски плаж “Балчик-Двореца“, с капацитет-50 места на открито.За собственик е посочена: 1.Република България –изключителна държавна собственост и 2. ДКИ КЦ “ДВОРЕЦА“ –наемател на плажа и собственик на обекта.Като лице, извършващо дейност в обекта е посочен ЕТ“С.-Ж. Ж.“, гр.Балчик. Въз основа на посочената заповед, Община Балчик е издала две удостоверения под № КЗ-25 с посочените по-горе данни от заповедта, различаващи се единствено относно записванията по отношение наемателя на обекта, съответно ЕТ“С.-Ж. Ж.“, гр.Балчик и “Делано бийч“ООД. По инициатива на ищеца са събрани и гласни доказателства.Св.В. Б. Р., служител на ••• в гр.Балчик е дала показания, че обект бар“Делано“ е малко заведение, което се възползва и от плажа пред него и е с площ около 40- 50 кв.м., в него имало маси, на плажа също били поставени маси и чадъри. Спорната пристройка представлявала нещо като навес, който отпред имал отвор за барче -стенички, покривче, стена отзад и отпред отвор с бар-плот, с квадратура около 10-15 кв.м., с масите отпред на плажа ставало по-голямо, около 40-50 кв.м. Заведението не било закрито.До 2013 год., вкл.заведението не съществувало, навремето имало само една малка барачка, като бар “Делано“ съществувало от 4- 5 години. З. Й. Ш. –бивш ••• на ••• в периода 1997 год.-ноември 2001 год. е свидетелствала, че при назначаването си заварила спорния по делото павилион-тента.Представлявал средно голяма сграда с покрив, като покрива продължавал в тента (сграда с тента).Имала стени, отзад каменна, отстрани каменни с дървена облицовка, покривът бил покрит с турски керемиди.Размерите на сградата, които заварила, били същите и понастоящем. Вещото лице инж.А. К. е посочила в заключение рег.№ 2335/13.07.2020 год. по изготвената от нея съдебно-техническа експертиза, че по кадастралната основа на ЗРП от 1995 год., на мястото на настоящия обект –заведение, тип бистро, има отразена сграда с надпис “МЖ“, чийто контур съвпада в рамките на допустимото отклонение с контура на сграда с идентификатор 02508.7.157.21 (площ 10 кв.м.).В кадастралния план от 2000 год. също фигурирала сграда надпис “МО“ със съвпадащи контури, но по този план бил означен и навес с условен знак, разположен от южната и западна страна на сградата.От огледа и геодезически измервания на място е констатирано, че обектът е с дървен гредоред, покрив от старобългарски керемиди над контура, затворен между подробни точки с №№ 4, 6, 9 и 7 по скицата на л.112.Северната стена е долепена до подпорната стена, западната и южната страна, представляват каменна зидария с височина около 1.10 метра, а над нея дървени греди, които са носещи за покрива.Източната страна представлява дървена конструкция.Общите размери на измерената площ са 4.04 метра/9.88 метра, 43 квадратни метра.Вътре в обекта е запазена сградата с идентификатор 02508.7.157.21 с изградени каменни стени.В голямата си част обекта попада в границите на 02508.7.157, а около 1.5 кв.м. попада в ПИ02508.7.404.Тентата е отделно от заснетата площ, намира се южно от обекта и изцяло попада в ПИ02508.7.404. Характеристите на обекта не го определяли като “ преместваем обект“ по смисъла на § 5 т.80 от ДР на ЗУТ.Обекта не покривал и изискванията на § 5 т.46 от ДР на ЗУТ, да е сграда, изградена в груб строеж, тъй като имал покрив и само частично изградени масивни стени (каменна зидария), поради което и не можел да бъде третиран като сграда, обект на кадастъра, подлежащ на заснемане –така чл.23 т.2 от ЗКИР и чл.38 ал.4 т.1 и 2 от НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 год. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Вещото лице инж.В. А. е потвърдил в заключение рег.№ 3426/16.11.2022 год. на изготвената от него съдебно-техническа експертиза, че в застроителния и регулационен план на курортна зона „Двореца“ гр.Балчик от 1995 год., спорния обект е нанесен като масивна жилищна сграда с площ от 10 кв.м., граничеща с морския плаж. В кадастралния план на „Двореца“ от 2000 год., също е нанесен като масивна сграда с площ от 10 кв.м., но вече пристроена с веранда – полуотворена пристройка с покрив и колони. В кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед І 300-5-5/04.02.2004 год. на ИД на АГКК също е нанесена като сграда с площ от 10 кв.м. Сградата се намира в ПИ с идентификатор 02508.7.157, а тя самата е с идентификатор 02508.7.157.21. Фактическото състояние на процесния обект е описано като постройка, включваща под общ покрив сградата от 10 кв.м. с идентификатор 02508.7.157.21, с пристроено от изток, юг и запад пространство, отделено (особено от външната среда, както следва: от юг и от запад със стени от каменна зидария с височина 1.10 м и дебелина 0.40 м. и с дървена стена от изток. От източната страна се намира и вратата за достъп до вътрешното пространство. От север постройката е долепена до съществуващата висока каменна подпорна стена. Покривът представлява дървена конструкция върху носещи дървени греди и колони, покрита с т.н. старобългарски керемиди, с каквито са покрити всички околни сгради от комплекса. Използва се като сезонно заведение за обществено хранене. Вещото лице, след направени геодезически измервания е установило, че площта на постройката е общо 42 кв.м. Обектът няма характер на поставяем обект. Трайно прикрепен е към земята с отделени от външната среда, вътрешни пространства, общ покрив, което го характеризира като сграда или постройка, съгласно § 1б от ДР на ЗКИР. Констатирано, че за обекта в този му вид с площ от 42 кв.м., през 2018 год. има издадено удостоверение за търпимост №28/10.09.2018 год., липсва предходна налична строителна документация. Вещото лице е заключило, че от геодезическото заснемане, площта на постройката е 42 кв.м., от които 10 кв.м. са под сграда с идентификатор 02508.7.157.21, като застрояването на останалите 32 кв.м. не е нанесено върху кадастралната карта. Спора между страните относно допустимостта и основателността на исковете се заключава до правните последици на учредяването на права на управление върху поземлен имот- публична държавна собственост и на изградените върху него постройки на различни правни субекти, съответно СУ “Св. Климент Охридски“ и ДКИ “Културен център Двореца“ по отношение пристрояването на една от сградите и съответно обуславя ли то вещни права или права на управление в полза на някой от тях, които да бъдат защитавани с иск на един от тези субекти срещу търговско дружество, за което се твърди да има сключен наемен договор с другия субект, респ. към момента на завеждане на иска, да е настъпило прекратяване на този договор. Министерския съвет може да предоставя имоти –публична държавна собственост за управление на ведомствата и общините-така чл.15 ал.2 от ЗС. По силата на чл. 14 ал. 3 ЗДС държавните учреждения и предприятия, на които е предоставено правото на управление на имоти държавна собственост, са овластени да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Те могат да защитават както своето право на ползване, така и собствеността на държавата (независимо дали публична или частна).Правото на ведомството за защита, произтичащо от чл. 14 ал. 3 ЗДС има по-широк обем от предоставеното му право на управление върху конкретни обекти и може да се разпростре и върху обекти в рамките на предоставената му за управление територия включително по отношение на нововъзникнали обекти, които са изградени и са придобити от държавата по силата на приращението. Поземлен имот, намиращ се в гр. Балчик, община Балчик, област Добрич, с идентификатор 02508.7.157 по КККР с площ 183 488 кв. м. и всички намиращи се в този поземлен имот сгради и съоръжения са публична държавна собственост. С решения на Министерския съвет №№ 218 от 07.04.2011 год. и № 309 от 14.05. 2010 год., безвъзмездното управление на поземлен имот с идентификатор 02508.7.157.21 с площ от 183 488 кв. м. е предоставено на ищеца Софийски университет “Св. Климент Охридски“с изричното посочване, че от това ползване са изключени, намиращите се в имота сгради, а безвъзмездното управление на всички сгради и съоръжения в поземления имот е предоставено на Министерството на културата за нуждите на Държавния културен институт – Културен център „Двореца” – Балчик“. Министерския съвет е органа, компетентен да предостави имоти-публична държавна собственост за управление на ведомствата и общините със свое решение –чл.15 от Закона за държавната собственост и чл.6 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.Въз основа на решението на Министерския съвет се извършва предаването и приемането на имота, а препис от решението се изпраща на областния управител по местонахождението на имота за вписване на новите обстоятелства в акта за държавна собственост-чл.10 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.Кои са обектите (имоти или вещи-публична държавна собственост ), които са предоставени за безвъзмездно управление, субектите на които то е предоставено и обема на правата им, следват от посоченото в актовете на компетентния държавен орган-Министерския съвет, а не от отразяванията и записванията в Акта за публична държавна собственост № 5192/20.12.2012 год., който няма правопораждащо действие – чл. 5 ал.3 от Закона за държавната собственост.В решението на Министерския съвет от 14.05.2010 год. е посочено, че на Министерството на културата за нуждите на ДЪРЖАВНИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ – КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР „ДВОРЕЦА” – БАЛЧИК са били предоставени всички сгради, без да е посочен техния брой, да е дадено конкретно тяхно описание или индивидуализиращи белези-площ, етажност, предназначение и пр.С оглед на горното, следва да се счете, че всички сгради, разположени в поземлен имот с идентификатор 02508.7.157.21 и във вида, в който са съществували към 14.05.2020 год. са предоставени на Министерството на културата. Претенцията по делото касае допълнително пристроено пространство към посочената в Акта за публична държавна собственост сграда под № 20: Павилион тента “•••“ с идентификатор № 02508.7.157.21 и в обем от 32 кв.м., над отразената в него застроена площ от 10 кв.м.Съобразно заключенията на вещото лице инж.А. К. и вещото лице инж.В. А., както и показанията на св. З. Ш., към сградата е изграден навес/тента/пристроена веранда –полуотворена постройка във времето преди 1997 год., заснет по кадастралния план от 2000 год. като обект материализиран на място, т.е. към момента на постановяване от Министерския съвет на решение № 309 / 14.05. 2010 год., допълващото застрояване е налично, поради което то е било предоставено за управление на Министерство на културата. Вещите лица са посочили характеристиките на допълнително пристроеното пространство с площ от 32 кв.м., както и че те не го определят като преместваем обект по смисъла на § 5 т.80 от ДР на ЗУТ.Вещото лице инж.А. е заключило, че изграденото под общ покрив с обща площ от 42 кв.м. следва да бъде третирано като една постройка по смисъла на § 1 т.1б от ДР на ЗКИР, а съобразно показанията на свидетелите, изграденото на обща площ от 42 кв.м. функционира общо и като едно заведение. Съобразно разпоредбата та § 5 т.15 от ДР на ЗУТ, "застроена площ" е площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания. В застроената площ на приземно ниво не се включват тераси, външни стълби и стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина до 1.20 метра от средното ниво на прилежащия терен. С оглед тази разпоредба и посочените характеристики на пространството от 32 кв.м. на навес, тента, полуотворена веранда и височината на ограждащата каменна зидария от 1.10 метра, неговата площ не се включва в застроената площ на сграда: Павилион тента “•••“ с идентификатор № 02508.7.157.21, поради което и са неоснователни доводите на ищеца, че предоставеното на Министерството на културата за нуждите на ДКИ– КЦ “ДВОРЕЦА” – БАЛЧИК право на управление е ограничено до обема на отразената в акта за публична държавна собственост застроена площ от 10 кв.м. на сградата. Претенцията касае второстепенно и допълващо пристрояване на принадлежност с предназначение навес/тента/полуоткрита веранда с площ в обем от 32 кв.м. към сградата с площ от 10 кв.м. с идентификатор 02508.7.157.21, за което е установено, че е свързано функционално с нея под общ покрив, предназначено за достъп и да я обслужва, допълнително пристроеното няма самостоятелен характер, а е със спомагателен такъв, основно построеното и допълващото пристрояване се експлоатират сезонно и като едно заведение за обществено хранене.Допълнително пристроената площ не е самостоятелен и обособен обект на правото на собственост, респ.правото на управление, а второстепенна постройка, съставляваща принадлежност към основната сграда с площ от 10 кв.м., поради което следва главната вещ съобразно разпоредбата на чл. 98 от ЗС. Съобразно посоченото в решение № 60139 / о8.11.2021 год. по гр. д. № 1849/2021 год. на ВКС, I г. о. въз основа на мотивите към тълкувателно решение № 5/18.05.2017 год. по тълкувателно дело № 5/2015 год. на ОСГК на ВКС, изградената в един имот второстепенна постройка може според предназначението си да обслужва както находящата се в същия имот сграда, така и дворното място. Въз основа на предназначението на постройката и при съобразяване на обстоятелството дали същата обслужва дворното място или сградата с основно предназначение в същото дворно място следва да се извърши преценка дали приложение следва да намери правилото на чл. 98 ЗС или правилото на чл. 92 ЗС. Постройка, която не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, трайно прикрепена към земята или принадлежност към основния обект – земя или сграда, на общо основание следва собствеността на земята, респ. сградата, към която е прикрепена, респ. която е предназначена да обслужва, като за нея е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС, ако е предназначена да обслужва земята, респ. чл. 98 ЗС, ако е предназначена да обслужва сградата, при което преценката се извършва винаги конкретно с оглед установеното по делото предназначение на постройката. С оглед установеното конкретно предназначение на допълнително пристроеното пространство, ограждащо основната сграда, то не обслужва земята, а павилиона тента “•••“, приложима в случая е хипотезата на чл. 98 от ЗС, поради което правото на управление върху него принадлежи на носителя на правото на управление на сградата, а не на носителя на правото на управление на земята. В заключение правото на управление върху пристроено пространство с площ от 32 кв.м., принадлежност на сграда с площ от 10 кв.м. с идентификатор 02508.7.157.21, находящо се в имот –публична държавна собственост с идентификатор 02508.7.157 по КККР на гр.Балчик с площ от 183 488 кв. м., не принадлежи на СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, а на Министерството на културата, предоставено му с акт на Министерски съвет за нуждите на ДКИ– КЦ “ДВОРЕЦА” – БАЛЧИК. По изложените съображения, претенцията на ищеца по чл.108 от ЗС за защита на пристрояването с площ от 32 кв.м. на сградата с идентификатор02508.7.157.21, извършено върху управлявания от него терен с площ от 183 488 кв. м. на имот идентификатор 02508.7.157 по КККР на гр.Балчик е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.Неоснователността на иска по чл. 108 от ЗС, обуславя неоснователност и на претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, която също следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено. С оглед изхода по спора -основателност на подадената въззивна жалба, на търговското дружество следва да бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 125 лв.-заплатена държавна такса и 800 лв. заплатено възнаграждение на адвокат за процесуално представителство. По изложените съображения и на основание чл.270 ал.3 изр.1-во от ГПК, съдът