Решение № 271 от 1.6.2026 г. на Районен съд - Дупница по дело № 958/2025 г.

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК. По делото е депозирана искова молба от Б. Г. М. с ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: •••, срещу М. А. М. с ЕГН ••••••••••, с адрес в •••, с която са предявени следните обективно съединени искове: I . Искане с правно основА.е чл. 57, ал. 2 СК за определянето на месечен наем, който ответникът да заплаща в полза на ищеца за ползването на ½ ид. ч. от семейно жилище – сграда с идентификатор 04220.55.176.2 със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи- един, жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в •••, предоставено на ответника за ползване с Решение № 423/02.052024г. по гр. дело № 536/2024г. по описа на РС – Дупница, I с-в II. Иск с правно основА.е чл. 57, ал.2 СК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 2400 лева, представляваща дължима наемна цена за ползване в периода от 26.09.2024 г. до 26.05.2025 г. на ½ ид. ч. от семейно жилище – сграда с идентификатор 04220.55.176.2 със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи- един, жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в •••, предоставено на ответника за ползване с Решение № 423/02.052024г. по гр. дело № 536/2024г. по описа на РС – Дупница, I с-в, ведно със законната лихва от 29.05.2025 г. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че след прекратяване на брака му с ответницата, с Решение №423 от 2 септември 2024г. по гр. дело №536/2024г. на районен съд - Дупница, семейното жилище, съгласно, независимо, че било лична собственост на ищеца, било предоставено за ползване от ответницата. До прекратяване на брака заедно с родените от брака им деца са обитавали спорния имот, в който продължили да живеят и след влизане в сила на решението по бракоразводното дело (26.09.2024 г.). За ползването на целия жилищен имот, лична собственост на ишеца, съгласно чл.57, ал.1 СК, ответницата дължала обезщетение за ползването на 1/2 идеална част от имота в размер на средномесечния пазарен наем за целия имот в размер на 600лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното бракоразводно решение (26.09.2014 г.). По делото е постъпил и отговор на молбата от ответницата по нея, с който заявява, че молбата е неоснователна, поради следните възражения: с Решение №423/02.09.2024г. по гр. д. № 536/2024г., по описа на РС - Дупница (производството по делото е по чл. 330 от ГПК, във вр. с чл. 50 и чл. 51 от СК), съдът е приел за разглеждане споразумение, сключено между стрА.те, в последния раздел от който, стрА.те са направили уговорка, че са уредили всички лични и имуществени взаимоотношения и за в бъдеще няма да имат каквито и да било претенции помежду си, поради което следва да се приеме, че ползването на семейното жилище на ответницата е предоставено от ищеца безвъзмездно; в условията на евентуалност счита, че наемната цена, която трябва да бъде опредЕ., следва да е върху 1/3 идеална част, а не върху 1/2 ид. част, тъй като в случая стрА.те имат две непълнолетни деца и тяхната част следва да бъде приспадната РАЙОНЕН СЪД-ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събрА.те по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Направено е искане по чл. 57, ал. 2 СК за определянето на месечен наем, който ответникът да заплаща в полза на ищеца за ползването на ½ ид. ч. от семейно жилище – сграда с идентификатор 04220.55.176.2 със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи- един, жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в •••, предоставено на ответника за ползване с Решение № 423/02.052024г. по гр. дело № 536/2024г. по описа на РС – Дупница, I с-в. Настоящият състав намира, че искането е допустимо като в тази връзка следва да се изложат следните съображения: съобразно константната съдебна практика производството по реда на чл. 57, ал. 2 СК е по спорна съдебна администрация, по която съдът не следва да се произнася като при осъдителен иск, а да се огрА.чи единствено до определяне на месечна наемна цена за ползването на имота, като въз основа на установените по делото обстоятелства следва да определи дължимия месечен наем за ползването на процесния имота за в бъдеще. Заявеното от ищеца искане да се определи месечния наем за ползване на имота за в бъдеще, както и посочването на правопораждащи правото му на наем факти в исковата молба, са достатъчни, за да се приеме, че искане по чл. 57, ал. 2 от СК е предявено. (в този смисъл е решение № 149 от 01.11.2023 г. по гр. д. № 638/2023 г. на ІV ГО). С изготвения по делото доклад са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между стрА.те следните обстоятелства: обстоятелството, че с влязло в сила Решение №423 от 2.09.2024г. по гр. дело №536/2024г. на районен съд – Дупница е прекратен сключеният между стрА.те брак като с решението семейното жилище било предоставено за ползване от ответницата и обстоятелството, че ответницата е ползвала ½ ид.ч. от семейното жилище в процесния период от 26.09.2024 г. до 26.05.2025 г., заедно с двете непълнолетни деца на стрА.те. От представеното по делото споразумение между стрА.те от 02.07.2024г. /л. 36/ се установява, че стрА.те по реда на чл. 49, ал. 4 СК са постигнали съгласие процесното жилище да се ползва в бъдеще от ответницата, където да живее с общите им деца. По делото е безспорно установено, че стрА.те по делото имат две малолетни деца: К. Б.ов М. /на 7г./ и В. Б.ова М. /на 6г./. Посоченото обстоятелство се установява от представеното по делото споразумение между стрА.те /л. 36/. По делото е безспорно установено и обстоятелството, че процесното жилище е лична собственост на ищеца, което се установява и от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 09.11.2018г. /л. 6/. С протоколно определение от 05.02.2026г. /л. 65/ е отделено като безспорно установено и обстоятелството, че ответницата освен с децата, живее и с трето лице в процесното жилище. В случая от значение при така направеното искане е дали със сключеното между стрА.те споразумение от 02.07.2024г. /л. 36/ същите са постигнали договореност за безвъзмездно или за възмездно ползване от страна на ответницата. В тази връзка следва да се съобрази следното: законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. При всяко положение волята на бившите съпрузи трябва да бъде изложена изрично, за да може да бъде тълкувана. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент по чл. 57, ал.1 СК (в този смисъл е и Определение № 441/14.06.2012 г.по ч. гр. д. № 352/2012 г., ВКС, ІV г.о.). Безвъзмездността не се презюмира. Съобразно изложеното, доколкото в процесното споразумение стрА.те не са предвидили изрично ползването да бъде безвъзмездно, настоящият състав намира, че между стрА.те по силата на чл. 57, ал. 1 СК е възникнало наемно отношение относно ползването на семейното жилище. В тази връзка, следва да се посочи, че според правилото на чл. 57, ал. 2 СК не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. В настоящия случай обаче е налице и следното специфично обстоятелство: с протоколно определение от 05.02.2026г. /л. 65/ е отделено като безспорно установено и обстоятелството, че ответницата освен с децата, живее и с трето лице в процесното жилище. Посоченото обстоятелство следва да бъде взето предвид от настоящия състав, поради което съдът следва да приеме, че независимо, че се касае за две малолетни деца, всяко от които ползва съответната жилищна площ от процесното жилище, в последното живее и трето лице, което също ползва жилищна площ. Ето защо съдът намира, че следва да определи дължимия наем за ½ ид. ч. от жилището. Във връзка с размера на наема, следва да се посочи, че от приетата по делото СОЕ /л. 76-л. 82/, неоспорена от стрА.те и кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена се установява, че средномесечният пазарен наем възлиза на сумата от 262 евро, поради което съдът следва да определи ответницата да заплаща наем на ищеца в размер на 131 евро /1/2 х 262 евро/, считано от датата на постановяване на решението. Предявен е иск с правно чл. 57, ал.2 СК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 2400 лева, представляваща дължима наемна цена за ползване в периода от 26.09.2024 г. до 26.05.2025 г. на ½ ид. ч. от семейно жилище – сграда с идентификатор 04220.55.176.2 със застроена площ от 53 кв.м., брой етажи- един, жилищна сграда – еднофамилна, находяща се в •••, предоставено на ответника за ползване с Решение № 423/02.052024г. по гр. дело № 536/2024г. по описа на РС – Дупница, I с-в, ведно със законната лихва от 29.05.2025 г. до окончателното плащане. Във връзка с правната квалификация на иска следва да се посочат следните съображения: разпоредбата на чл. 57, ал 1 СК предвижда, че по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище на някоя от стрА.те, между бившите съпрузи, доколкото изрично не е уговорена безвъзмездност на ползването, възниква наемно правоотношение, т. е. ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия. В практиката на ВКС, обективирана в решение № 199/15.01.2018 г. по гр. д. № 154/2017 г. на ВКС, I г. о. и решение № 71/29.06.2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г. на ВКС, II г. о., е прието, че когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и е предявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг за минал период, в който не е бил определен наем от съда съгласно чл. 57, ал. 2 СК, искът следва да бъде квалифициран по чл. 57, ал. 2 СК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС, чието съотношение е на специална към обща разпоредба. Прието е още, че елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение по чл. 57, ал. 2 СК и чл. 31, ал. 2 ЗС са същите, като отправянето на нарочна писмена покана не е необходимо, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена. В случая макар и с изготвения доклад съдът да е определил правната квалификация по чл. 57, ал. 1 СК, във вр. с чл. 232 ЗЗД, а не по чл. 57, ал. 2 СК във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС това не е обусловило различен правен резултат, и е без правно значение, доколкото и в двата случая обезщетението се съизмерява с размера на наема. /в този смисъл е Определение № 508 от 5.02.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 2212/2024 г. на ВКС, III ГО/. По изложените по-горе съображения и доколкото ползването на жилището е предоставено на ответницата с решението за прекратяване на брака и доколкото е възникнало възмездно облигационно отношение между стрА.те, предявеният иск се явява основателен и доказан. В конкретния случай не е необходимо установяване на обстоятелствата, свързА. с възможността на ищеца за достъп до процесния имот, доколкото в случая се касае за възникнало по силата на съдебно решение облигационно правоотношение, в съдържА.ето на което е включено задължение за заплащане на наемна цена. Обстоятелството дали ищецът е имал достъп до имота или не е без правно значение. По изложените по-горе съображения, не е била необходима и покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността. Предвид гореизложеното, предявеният иск за заплащане на обезщетение се явява основателен за исковия период от 26.09.2024 г. до 26.05.2025 г. Във връзка с размера на наема, следва да се посочи, че от приетата по делото СОЕ /л. 76-л. 82/, неоспорена от стрА.те и кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена се установява, че средномесечният пазарен наем възлиза на сумата от 262 евро, като за процесния период от 26.09.2024 г. до 26.05.2025 г. възлиза на 2096 евро. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че искът е основателен за сумата от 1048 евро /1/2 х 2096 евро/, с левова равностойност от 2049.71 лева. С оглед приетата СТЕ искът следва да се уважи за сумата от 2049.71 лева /с еврова равностойност от 1048 евро/ и да се отхвърли за разликата над сумата от 2049.71 лева до пълния предявен размер от 2400.00 лева /с еврова равностойност от 1227.10 евро/. Основателно е и искането за присъждане на законна лихва за периода от 29.05.2025г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора се дължат разноски по съразмерност, съобразно с уважената/отхвърлената част от исковете, които за ищеца следва да бъдат в размер на 544.10 евро /ДТ – 49.08 евро; депозит за вещо лице – 250 евро; адвокатско възнаграждение – 338 евро/. На основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 74.62 евро /заплатена е сумата от 511.29 евро – адвокатско възнаграждение/ Мотивиран от изложеното, РС – Дупница