Решение № 75 от 27.4.2026 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 179/2026 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №BG2025/1000-3958/НП от 20.01.2026 година на Зам.Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на М. Б. / М.В. / ,роден на ••••••••••г. •••••••••••• с адрес гр.•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• за извършено нарушение по чл.238,ал.1 от Закона за Митниците вр с чл.15,параграф 2,буква А от Регламент /ЕС/ №952/2013 на основание чл.238,ал.1 вр с чл.235,ал.1 от Закона за Митниците е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 153,39евро/300,00 лв./. Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал въззивника М. Б. / М.В. / , който обжалва горецитираното в законопредвидения за това срок. Счита обжалваното НП за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, без да излага конкретни доводи,а единствено твърди,че били допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП,които според жалбоподателя били съществени и водели до отмяна на последното. Отделно от това оспорва да е извършил нарушението визирано в НП,като счита наложеното наказание за незаконосъобразно и несправедливо. В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява . За него се явява пълномощника му адв.Д., който поддържа жалбата и представя писмени бележки в които излага подробни съображения в насока за допуснати съществени процесуални нарушения,изразяващи се в ненадлежно описание на извършеното нарушение и на датата на извършването му . Отделно от това счита,че твърдението изложено в АУАН и НП не било озвършено при условията на посредствено извършителство,за което също излага доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски на основание чл.38 от ЗАдв . Административнонаказващият орган /АНО/ - Зам.Директор на Териториална Дирекция Бургас,чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено,като излага доводи в представените по делото писмени бележки. В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.Претендира присъждане на юр.възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение от страна на жалбоподателя. Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна : Н а 12.07.2025г. около 21,10часа на МП „Капитан Андреево” общ.Свиленград на трасе „Изходящи товарни автомобили” пристигнала празна товарна композиция с регистрационен номер на влекача №••••••••••••••••••••••••• и регистрационен номер на полуремарке №••••••••••••••, която композиция била управлявана от водачажалбоподател на път от Нидерландия за Йордания . Водачът-жалбоподател представил 1брой ЕАД Т2 с MRN №25BG004205044283М8/11.07.2025г., 1брой пътна товарителница от 11.07.2025г., фактура №2025000153 и 2025-022, копие от регистрационен талон на полуремарке и документ за транзитен негов регистрационен номер, с които е декларирал изнасяния товар по ЕАД ,а именно : употребяван влекач марка МАН с шаси –WMA06XZZ3GP078821, употребяван влекач марка МАН с шаси –WMA06XZZ3GP079491 и употребяван влекач марка CHEREAU с шаси –VM4CD381J4AO12156. Товарният автомобил бил претеглен и регистриран на ел.везна от св.М. И. Г., която констатирала,несъответствие между теглото отчетено на везната с контролния лист №25 BG001015Х1966300/12.07.2025г. и декларираната стока по представените документи от водача. След което товарният автомобил бил насочен за пролъчване с рентгенова апаратура. При извършения рентгеновия контрол,регистриран под №223259/12.07.2025г. , същият приключил без констатации от страна на рентгеновия оператор. На основание чл.16,ал.1 от ЗМ ,митническите служители Н.Ч., Л.К. и св.С. А. Д., извършили проверка на превозното средство, страничните сандъци,фабричните кухини и стоката декларирана по ЕАД и придружаващите документи,като преди започването на митническата проверка,водачът бил поканен устно да декларира носените от него лични вещи,стоки и валутни ценности, но водачът декларирал единствено товара с придружаващите го документи. При проверката,митническите служители ,констатирали,че товарното помещение е празно,а при сверяване на шаситата установили,че употребяван влекач, марка „МАN“: шаси WMA06XZZ3GP079491, деклариран в ЕАД Т2 с МРН №25BG004205044283M8/11.07.2025г. и придружаващи документи - 1 брой пътна товарителница от 11.07.2025г. и фактура №2025000153 липсва в товарното пощение. На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от водача на товарния автомобил, видно от което същият собственоръчно написал,че се вижда чук с каменна глава. За извършената митническа проверка бил съставен протокол №25BG001015М027469/12.07.2025г. При този резултат от цялостния митнически контрол и след открИ.е на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет, свидетелят М. И. Г. пристъпила към съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя. Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на нарушителя, както и на митническия служител– С. А. Д. , която присъствала при констатиране на нарушението и след приключване на проверката , на същата дата- 12.07.2025г. В съставения АУАН актосъставителят, изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма , и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити. В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние, представляващо „…като е отклонил стоки поставени под режим транзит ..”, като същото правно е квалифицирано с нормата чл. 234а,ал.1 ЗМ , вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/. АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт и преведен на разбираем за нарушителя език. В същия жалбоподателя не е вписал,че има възражения и такова съответно не е подадено в законоустановения за това 7дневен срок. На 05.08.2025г. е постъпила молба от водачът,чрез адв.Айдарова, с която е поискано да бъде прекратено образуваното Адм.производство,доколкото липсващия влекач след няколко дни пристигнал на МП. Такава молба е входирана отново и на 11.08.2025г.,като към нея са приложени обяснения от управителя на Тойота Тиксим ЕООД, с което сочи,че транзитната стока/предмет на обжалваното НП/ се предвижвала на собствен ход и поради технически проблем,пристигнала на по късна дата,а именно на 21.07.2025г. на МП.,както и обяснения на жалбоподателя/в същата насока/, като същият признава,че при подаване на заявката към Тойота Тиксим ЕООД за два влекача и едно ремарки,не им обяснил, че влекачите са на собствен ход,като единия е със закачено ремарке. Последното е изпратено по компетентност на началника на МП Капитан Андреево и е извършена проверка,като с писмо с рег.№32-250012/15.08.2025г. е отговорено,че при извършената проверка е констатиран влекач МАН , но шасито на същият не отговаря на шасито на декларирания и липсваш влекач,като към датата на проверката на МП не е била представена нова декларация за влекача,предмет на процесното нарушение,като към писмото са приложени снимки и документи на открития влекач. Поискано е становище по така постъпилите молби от страна на водачажалбоподател, във връзка с които е проведено допълнително разследване дали действително процесния влекач е бил пристигнал на МП,така както било посочено в молбите, като е изискана и документация от адв.А. в подкрепа на изложеното,но се установило,че влекач с посоченото шаси не е представен на МП,така както се сочело в искането. Дадено е становище по така постъпилите искания от страна на водача,че същите са неоснователни,а следвало адм.производство да се прекрати и материалите по делото да се изпратят на прокуратурата ,доколкото имало данни , че е извършено престъпление. На 25.08.2025г. с Резолюция №BG2025/1000-2482/МР на зам.-директора на ТД Митница Бургас, на основание чл.54, ал.1, т.9, във връзка с чл.33, ал.2 от ЗАНН, административнонаказателното производство, образувано въз основа на АУАН №BG12072025/1000/M-2178 от 12.07.2025г. е било прекратено. С писмо изх.№32-259677/25.08.2025 г. писмените материали по прекратената административно-наказателна преписка №BG2025/100-2482 са били изпратени на Районна прокуратура – Хасково, Териториален отдел – Свиленград с данни за извършено от М. В. (М. Б.), роден на •••••••••• г. в ••••••••••••••••••• престъпление по чл.242а от НК. Образувана е била прокурорска преписка с вх. №3565/2025г. по описа на РП- гр. Хасково. На 25.09.2025 г. е било издадено Постановление за отказ да се образува наказателно производство по пр. с вх.№3565/2025г. по описа на РП- гр. Хасково, тъй като е било установено, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер по чл.242а от НК, от което АНО е заключил, че нямало и извършено нарушение по чл.234а, ал.1 от ЗМ. С писмо Рег. №32-298691 от 02.10.2025 г. преписката е била предадена на началника на МП „Капитан Андреево“ и ръководителя на II–ро оперативно звено, с оглед преценка за съставяне и предявяване на акт за извършено нарушение и реализиране на административно наказание. След извършване на преценка на материалите и допълнително събраните данни в хода на възложената проверка от РП – Хасково, ТО – Свиленград се установило, че не е налице извършено отклонение от транзит, но са налице данни за извършено друго административно нарушение. Било прието,че в ЕАД Т2 с МРН № 25BG004205044283M8/11.07.2025г. е било декларирано, че превозът на стоките, поставени под режим транзит ще се извърши с превозно средство с рег. №•••••••••• и рег. №••••••••••••,но съгласно събраният доказателствен материал е било констатирано, че декларираната информация пред митническите органи не отговаряла на обективната истина. Превозът на влекач със шаси №WMA06XZZ3GP079491, обхванат от митническата декларация под покритието на режим „транзит“ в действителност се е осъществявал изцяло на собствен ход, а не като товар – част от ЕАД – Т2 с МРН№25BG004205044283M8/11.07.2025г. Предвид изложеното, подадената информация в декларацията била неточна. Съгласно чл. 15, параграф 2, буква а от Регламент №952/2013, лице, което подава пред митническите органи митническа декларация, е отговорно за точността на информацията, предоставена в декларацията. В конкретния случай лицето, подало декларацията било юридическото лице „ТОЙОТА ТИКСИМ“ ЕООД. От обясненията на управителя на „ТОЙОТА ТИКСИМ“ ЕООД , от които било видно, че дружеството предоставя услуги по задействане на транзитни операции, въз основа на заявки от техни клиенти. В конкретеният случай клиент на дружеството бил жалбоподателя М. Б. / М. В., който бил и превозвач на стоката по транзитната декларация. Последният е предоставил заявка, към която били приложени документи, без да уточни, че влекачите ще бъдат превозвани на собствен ход. Съгласно представените на „ТОЙОТА ТИКСИМ“ ЕООД, по-конкретно в CMR, била описаната информация, от която следвало, че превозът ще се осъществява с единия влекач. Обясненията на дружеството се потвърждавали от събраните материали по преписката. Впоследствие, след като е получил екземпляр от транзитната декларация за осъществяване на превоза, М. Б. / М. В. / е бил наясно, че същият ще се осъществява не по посочения в декларацията начин. Предвид изложеното, е било прието,че административното нарушение било извършено чрез форма на посредствено извършителство, при която извършителят - М. Б. / М. В. /, е предоставил неточната информация на „ТОЙОТА ТИКСИМ“ ЕООД, което да задейства транзитната операция като декларатор, като от него не може да се търси административнонаказателна отговорност, предвид че е подало информация въз основа на предоставените от превозвача данни. С писмо рег. № 32-305936/08.10.2025 г., М. Б. / М. В. / е бил поканен да се яви лично на 15.10.2025г., или на 16.10.2025г. на МП „Капитан Андреево”, във II-ро оперативно звено, за изпълнение на процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН. На 15.10.2025г. на МП „Капитан Андреево“ М. Б. / М. В. / не се е явил във връзка с изпълнение на горепосочената процедура. На 15.10.2025г. на МП „Капитан Андреево“, се е явил адвокат И. А. Д., който е представил пълномощно от М. Б. / М. В. / във връзка с изпълнение на горепосочената процедура, а именно съставяне и връчване на АУАН. На 15.10.2025г. е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №BG15102025/1000/М-3621 от 15.10.2025 г. по описа на ТД Митница Бургас в присъствието на адвокат И. А. Д., упълномощен от нарушителя М. Б. / М. В. / за нарушение по чл. 238, ал.1 от ЗМ. В АУАН е прието,че с деянието си, на МП "Капитан Андреево", на 12.07.2025г., чрез форма на посредствено извършителство, М. Б. (М. Б.), като е предоставил неточна информация на декларатора „ТОЙОТА ТИКСИМ“ ЕООД, за което от последния не може да се търси административнонаказателна отговорност, че превозът на стоките в митническа декларация ЕАД Т2 25BG004205044283M8/11.07.2025г., ще се осъществява с превозно средство с влекач с рег. № •••••••••••• и полуремарке с рег. №••••••••••••••••, е нарушил чл. 15, пар. 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) №952/2013, с което е извършил административно нарушение по чл. 238, ал. 1 от ЗМ. Актът е бил връчен на адвокат И. Д.,пълномощника на нарушителя. В законоустановения 7дневен срок не е направено писмено възражение по акта. Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия, АНО е издал процесното Наказателно постановление /НП/ №BG2025/1000- 3958/НП от 20.01.2026 година . В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушението, дадена от контролния орган . Обжалваното НП е редовно връчено – на пълномощника на жалбоподателя –на 05.02.2026г., по пощата препоръчано, с обратна разписка –известие за доставяне, приложена по АНПр, която е надлежно датирана и подписана, с отбелязване за получаването му. Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 502/32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – М. И. Г. и С. А. Д., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към описаното по горе възприето от съда като доказана фактическа обстановка по делото, авторството и времето на извършването му. Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи: Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е редовно връчено на процесуалният представител на жалбоподателя на 05.02.2026г видно от известие за доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в регистратурата на АНО на 11.02.2026г./, от легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобатасъгласно писмо от АНО,приложено по АНПр/. Преценена по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, за което се излагат следващите правни съображения: При съставянето и издаването на АУАН и НП са спазени и процесуалните срокове, установени в чл.34 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на службата му и в предписаната от закона форма. В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП,които да обуславят неговата незаконосъобразност, като не се споделят доводите на процесуалният представител на жалбоподателя,че липсвало надлежно описание на извършеното нарушение и дата на извършване на същото. В съставения административно-наказателен акт е дадено точно описание на извършеното административно нарушение и са посочени нарушените законови разпоредби, поради което довдът в тази насока не се споделя от съда. Не се споделя и доводът,че посочената в АУАН и НП дата-12.07.2025г. се явява единствено дата на констатиране на нарушението,тъй като същият е санкционират ,че на посочената дата/12.07.2025г./ ….. е предоставил неточна информация-че превозът на стоките в митническа декларация .. т.н./,поради което следва да се приеме,че датата на нарушението съвпада с датата на извършване на нарушението. Жалбоподателят е наказан за извършено от него нарушение на чл.238 ,ал.1 от ЗМ във вр. с с чл.15,параграф 2,буква А от Регламент /ЕС/ №952/2013, като съгласно чл.238 ,ал.1 от ЗМ: Всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл. 235, ал. 1,а именно с глоба - за физическите лица от 300 до 1500 лв. или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лв. Съгласно привързаната за нарушена разпоредба- чл.15,параграф 2,буква А от Регламент /ЕС/ №952/2013 /доколкото разпоредбата на чл.238,ал.1 от ЗМ е бланкетна такава/ - Лице, което подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение или за друго решение, е отговорно за всяко едно от следните: /съгласно б.А / точността и пълнотата на информацията,предоставена в декларацията,уведомлението или заявлението. Относно констатираното нарушение на чл.15, параграф 2, б. „а“ от Регламент №952/2013г. съдът намира, че е доказано по безспорен и категоричен начин от самата митническа декларация с 1брой ЕАД Т2 с MRN №25BG004205044283М8/11.07.2025г., 1брой пътна товарителница от 11.07.2025г., фактура №2025000153 и 2025-022, копие от регистрационен талон на полуремарке и документ за транзитен негов регистрационен номер, с които жалбоподателя на 12.07.2025г.е декларирал на изнасяния товар по ЕАД ,а именно : употребяван влекач марка МАН с шаси –WMA06XZZ3GP078821, употребяван влекач марка МАН с шаси –WMA06XZZ3GP079491 и употребяван влекач марка CHEREAU с шаси –VM4CD381J4AO12156. С посочената декларация е декларирано ,че същите/влекачите и ремаркето/ ще се транспортират с товарна композиция с регистрационен номер на влекача №ED669XE и регистрационен номер на полуремарке №1845618,а не на собствен ход. В същото време видно от съдържащите се в административнонаказателната преписка ,а именно от писмените обяснения на управителя на Тойота Тиксим ЕООД/титуляра на режим транзит/, с което сочи,че транзитната стока/предмет на обжалваното НП/ се предвижвала на собствен ход и поради технически проблем,пристигнала на по късна дата,а именно на 21.07.2025г. на М.,а и обяснения на жалбоподателя-представител на превозвача са в същата насока, като същият признава,че при подаване на заявката към Тойота Тиксим ЕООД за два влекача и едно ремарки,не им обяснил, че влекачите са на собствен ход,като единия е със закачено ремарке. В тази връзка доколкото категорично се установява, че данните декларирани от дружеството предоставени им от и чрез жалбоподателя са неверни/неточни по отношение на начина на транспортиране на употребяван влекач марка МАН с шаси –WMA06XZZ3GP078821, употребяван влекач марка МАН с шаси –WMA06XZZ3GP079491 и употребяван влекач марка CHEREAU с шаси –VM4CD381J4AO12156,а именно ,че същите ще се транспортират с товарна композиция с регистрационен номер на влекача №ED669XE и регистрационен номер на полуремарке №1845618,а не на собствен ход. Съгласно чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, като в чл.7, ал.1 от ЗАНН се сочи, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо,а съгласно ал.2 на чл.7 от ЗАНН -непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Според субсидиарно приложимите разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Налице е и субективния елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за което се налага от обяснението на жалбоподателя,видно от което същият е бил наясно,че процесното МПС/влекач/ ще се предвижва на собствен ход,но не е съобщил на дружеството оформящо митническите документи,като не може да се сподели доводът на процесуалният представител на жалбоподателя,че се касае за езикова бариера ,а от там неправилна комуникация,тъй като самият жалбоподател е признал,че многократно е извършвал такава дейност,респективно е наясно с митническия режим и е комуникирал на различни езици с различни фирми по повод дейността му. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя . В същото време обаче, съдът счита, че следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност именно на жалбоподателят чрез посредственото извършителство на Тойота Тиксим ЕООД. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно правната теория и практика извършване на престъпление, респ. нарушение при посредствено извършителство е възможно, когато деецът нарушава съответната административно-наказателноправна норма, причинявайки виновно и противоправно престъпния резултат, като си служи с друго лице, което е действало без умишлена вина. Възможно е да има посредствено извършителство, като лицето, което извършва самото изпълнително деяние, може да е административно-наказателноотговорно, но това лице да е действало без умишлена вина, т.е. когато действа с незнание за фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, респ. нарушението. В този смисъл са Решение №160 от 29.02.1996г., по н.д. № 929/1995г., II н.о., Решение № 439 от 23.08.1977г. по н.д. № 443/1977г., I н.о., Решение № 101 от 28.12.1987г. по н.д. № 93/1987г., ОСНК и др. В настоящия случай действията на управителя на Тойота Тиксим ЕООД следва да се приеме именно, като действия извършени без умишлена вина с незнание на фактите, които принадлежат към състава на нарушението. В същото време съдът приема, че деянието по отношение на жалбоподателят е извършено чрез посредственото извършителство на Тойота Тиксим ЕООД. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства коментирани по горе в мотивите на съда/в частност от обясненията на самият нарушител и на управителя на дружеството/, поради което настоящия съдебен състав намира, че по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, доколкото той е могъл да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил и е успял да ангажира защитата си по един адекватен начин. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата правна квалификация. Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.238, ал.1, вр. чл.235, ал.1 от ЗМ, която препраща към нарушените правни задължения на чл.15, параграф 2, буква „а“ от Регламент №952/2013г. Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер,поради което липсва възможност за нейното изменение. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Не са налице и основанията да се приеме, че са изпълнени предпоставките случаят да бъде дефиниран като "маловажен" по смисъла на разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съгласно която "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Вмененото на жалбоподателя административно нарушение макар и да се явява формално, то от него биха могли да настъпят вредни последици, доколкото при декларирането пред митническите органи, информацията трябва да е точна и пълна,тъй като при неизпълнение на горното,има възможност да се достигне до загуба на фиска. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен правилно и наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Относно разноските в настоящото производство : Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. По делото се претендират от всички страни разноски. С оглед изхода на делото,съдът намира основателно искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които съдът определя в размер на 66,47евро/130 лв./,които следва да се заплатят от жалбоподателя . Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН, съдът