Решение № 261 от 28.6.2021 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1429/2020 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба от „Ч...“, с ЕИК •, със седалище и адрес на управление гр. С., С..., район М., бул. “Ц...“ № •, представлявано от Т. П. и П. Х. - членове на Управителния съвет, чрез юрисконсулт А. З., със съдебен адрес •, гр.С.я, бул.“Ц...“ № •, Б. Б.М. срещу Решение № 503488/27.08.2020г., постановено по гр.д. № 904/2019г., по описа на Районен съд - Разлог. С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на РС Разлог, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд на които същият се е позовал за да уважи предявения иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД като неосноватлен. Така поддържа се с въззивната жалба, че съставът на РС Разлог в нарушение на матералния закон е приел за неоснователно възражението на ответника, че енергийните съоръжения са вещи извадени от свободния граждански оборот, при съображения че това се отнася само за лицата, които следва да притежават лицензия за да извършват дейности по ЗЕ, а не се отнася за кръгът от лицата, които могат да бъдат собственици на енергийни обекти. Излагат се доводи с въззивната жалба, че процесния трафопост, кабели ниско напрежение и кабели средно напрежение, представляват специфичен обект на правото на собственост със специално предназначение, и са енергийни обекти по смисъла на § 1 т. 23 от ДР на ЗЕ. Твърди се, че същите са част от електроразпределителната мрежа на територията на гр. Б., като съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби и служат за снабдяване с ел. енергия. С оглед на това процесните съоръжения могат да бъдат използвани единствено за целите на разпределението на електрическа енергия и преобразуването й в напрежение, подходящо за потребление и освен това единствено от съответното електроразпределително дружество - лицензиант, каквото за територията на Югозападна България е въззивника. Поддържа се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник по делото, че предвид нестопанския характер на присъединявания обект и особеното функционално предназначение на енергийните обекти, законодателството въвежда недопустимост субект различен от дружеството притежаващо лицензия за разпределение на ел. енергия да придобие енергиен обект, поради което същите не е могло да бъдат придобити от ищеца дори и на първично придобивно основание. Навежда се, че сделка за продажба на енергиен обект, включително извършване на публична продан на същия, по която купувач е лице, което не притежава лицензия за разпределение на ел. енергия, е нищожна поради противоречие със закона или неговото заобикаляне, както и поради невъзможен /липсващ предмет- чл. 26 ал. 1 и 2 от ЗЗД. В този смисъл поддържа се с въззивната жалба, че въззиваемия З.И.- ищец пред първоинстанционния съд, не би могъл да придобие правото на собственост върху процесните- трафопост, оборудване, кабели СрН, кабели НН и ел. табла, тъй като нито е присъединено лице по реда на чл. 20 ал.5 т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, нито е производител на ел. енергия, нито оператор на преносна или разпределителна мрежа, нито е налице в конкретния казус хипотезата на собственик на енергиен обект по § 4 от ПЗР на ЗЕ, тъй като процесните съоражения безспорно са изграждани след 2003г. Поддържа се с въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело, че първоинстанционния съд в нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил направените възражения от ответника относно липсата на възможност ищеца да обеднее, респективно недоказването на размера на обедняването на ищеца. Заявено е, за наличие на обедняване не се споменава в исковата молба и такова не е доказано. Според пълномощника на въззивника за да бъде уважен предявения иск по чл. 59 от ЗЗД като основателен, необходимо е ищецът претендиращ плащане основано на неоснователното обогатяване да докаже, че е пропуснал придобиването на ползата от обекта, който твърди че се ползва от дружеството въззивник, но такова доказване по делото не е проведено./Решение № 190/12.12.2017г. на ВКС по дело № 512/2017г. на I- во т.о. на ТК/. На следващо поддържа се с въззивната жалба, че е налице договорно основание Ч... А. да ползва безвъзмездно процесните съоръжения. Твърди се, че между „Б...“ О. /...../ и Ч... А., е сключен договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа по реда на чл. 2, ал. 5, т. 2 от НПППЕЕПРЕМ, чл. 13 ал. 1 т. 1, във връзка с чл.16 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на потребители на ел. енергия към ел. мрежи с № ДПЕРМ №35082-63/11.10.2007г., с който са определени условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект „Жилищна сграда“, находяща се в имот •, местността „Г.“ в землището на гр.Б.. Излагат се съображения, че в договора е уговорено, че след изграждането от ••••• на съоръженията за присъединяване, ответното дружество ще ги изкупи след представяне на документите- чл. 11, чл. 16, а в чл. 12 от същия изрично е уговорено правото на ответното дружество да използва безвъзмездно изградените от клиента съоръжения за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава договорената мощност. Излагат се доводи във въззивната жалба, че нормата на чл. 117 ал. 8 изр. второ от ЗЕ не е императивна, а диспозитивна в частта си, с която се урежда че за достъпа, който собствениците на ел. уредби и съоражения нормативно са задължени да представят на преносното или разпределителното дружество, през собствените си ел. уредби или ел. съоражения, за целите на преобразуването или преноса на ел. енергия до други потребители, задължително се заплаща цена, поради което страните по договора между „Б...“ О. /...../ и „Ч...“, не са уговорили такава. В жалбата се сочи, че въпреки поетото задължение от страна на „Б...“ О. /...../ да прехвърли възмездно изградените съоръжения/ТП, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ/ на „Ч...“, собствеността върху ТП в нарушение на поетото задължение е прехвърлена на трето ЮЛ- „М...“ О., като в нотариалния акт подробно е описан имота в който е изграден ТП, но не е посочено, че прилежащите кабели също са предмет на извършената продажба. В този смисъл поддържа се от жалбоподателя „Ч...“, чрез пълномощнита му по делото- че изградените от ••••• О.- кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, изобщо не са били предмет на тази прехвърлителна сделка. На същото основание поддържа се с въззивната жалба от жалбоподателя, че част от процесните енергийни съоръжения, а именно ГЕТ /главните електромерни табла/, въобще не са споменати в постановлението за възлагане, от което З.И. черпи права, за да се приеме, че ищецът е придобил правото на собственост и върху тях. Поддържа се с жалбата по делото, че искът за обезщетение за ползване е недоказан по размер, поради неприлагането на приетата от ДКЕВР, с решение по протокол № 49/15.07.2004г.- Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и /или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, и др., поради което съдът е постановил съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. Излагат се съображения, че по делото не е определена цената за достъп съгласно методиката, която е неприложима към определяне размера на претендираното обезщетение, като въобще не е поискано от съда допускането на експертиза за нейното определяне. С въззивната жалба е направено оплакване и за допуснато от първоинстационния съд процесуално нарушение, като се твърди че първоинстанционния съд е приел доказателства след настъпване на преклузивния срок, въпреки изричното противопоставяне за това от страна на ответника по делото. Отделно от възражението за преклузия, наведени са доводи че част от приетите в нарушение на процесуалния закон писмени доказателства- не следва да се вземат предвид, тъй като не съдържат дата и подписи, поради което не съставляват документи по смисъла на закона. Във връзка с оплакването за допуснати процесуални нарушения, поддържа се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че съдът се е позовал на необосновано заключение на вещо лице, по изготвената съдебно -оценителна експертиза, която не е била изготвена от специалист, притежаващ необходимите знания и лицензия за оценка на машини и съоръжения, поради което обжалваното решение е необосновано. Поддържа се с въззивната жалба, че решението в частта за разноските също е неправилно, като са изложени конкретни съображения. По подробно изложени в жалбата съображения се иска от въззивния съд като правен резултат- отмяната на атакувания съдебен акт и отхвърляне в цялост на предявените искови претенции, като се претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия З. И. И., чрез пълномощниците му, с който се оспорва изцяло въззивната жалба. Наведени са възражения, че жалбата е недопустима поради просрочие и като подадена от лице без представителна власт. При условията на евентуалност същата са оспорва като неоснователна. Поддържа са становище, че аргументът изложен в жалбата за ненарушаване на договорните условия за ползване на изградените от присъединяваното лице съоръжения въз основа на сключен от въззивника с трето лице договор за присъединяване е неоснователен, тъй като същия е създал облигационна връзка единствено между подписалите го страни и не обвързва въззиваемия. С писмения отговор се възразява че аргументът, че в постановлението за възлагане ГЕТ въобще не се споменават е ново твърдение, непосочено в отговора на исковата молба. В този смисъл поддържа се от въззиваемия, чрез неговите пълномощници по делото, че възможността да се твърдят нови факти и обстоятелства, за пръв път пред въззивната съдебна инстанция, е преклудирана от разпоредбата на чл. 266 ал.1 от ГПК, като не се твърди от жалбоподателя да са налице изключенията, предвидени в ал. 2 и ал. 3 на цитирания законов текст. Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че договор за достъп по смисъла на чл. 117 ал. 8 от ЗЕ между страните по настоящото дело не е сключван, за да се поддържат доводи че е нарушена процедурата за сключването му, като съдът правилно е основал решаващите си изводи за извъндоговорна отговорност точно върху факта, че такъв договор не е сключен. На следващо място в отговора се излагат доводи, че оспорването на правото на собственост на ищеца върху процесните съоръжения, както и че същите са вещи извадени от гражданския оборот е неоснователно, тъй като няма ограничение в кръга на лицата, които могат да бъдат собственици на съоръжения от вида на процесните. Акцентира се, че ищецът основава правото си на собственост върху ел. съоражения въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № •••/29.09.2016г. на НАП, което съставлява оригинерен способ за придобиване на собствеността. Сочи се в писмения отговор на жалбата, че първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 239 ал.1 от ДОПК, която предвижда, че продадените чрез публична продан движими вещи и оценими в пари права от публичният изпълнител, стават собственост на купувача, дори да не са били собственост на длъжника. Оспорват се с писмения отговор на въззивната жалба, доводите на дружеството въззивник, чрез неговия пълномощник по делото, че енергийните съоражения са вещи, извадени от свободния граждански оборот, като неоснователни и се излагат съображения, че първоинстанционният съд правилно е приел че няма законово ограничение по отношение на лицата, които могат да придобиват правото на собственост върху ел. съоражение от вида на процесните по настоящото дело. Акцентира се, че в този смисъл е налице разминаване в становището на „Ч...“, тъй като от една страна се отрича възможността ищеца да е придобил правото на собственост върху процесните ел. съоражения, а от друга страна твърди, че всяка сделка с тях би била нищожна. На самостоятелно правно основание, възразява се с писмения отговор на въззивната жалба, че недопустимо е оспорването на постановлението на възлагане от което З. И. И. черпи правата си, в рамките на настоящото производство. Такова оспорване е допустимо само в отделно исково производство, при това на изрично предвидените в закона основания за това. Като неоснователно се определя с отговора на въззивната жалба от въззиваемия, чрез неговите пълномощници, възражението наведено с въззивната жалба- че съдът не е обсъдил в мотивите към обжалваното решение, направените от ответника пред РС Разлог възражения с отговора на исковата молба и в хода на процеса. Така поначало от ответната страна не се оспорва че „Ч...“ ползва процесните ел. съоражения, а от заключението на експерта се установява че и към момента на производството по делото, същите са под напрежение, като част от разпределителната мрежа на дружеството въззивник. Оспорват се доводите наведени с въззивната жалба, че въззиваемия не може да обеднее, тъй като не е собственик на процесните съоражения, както и че поради това че З. И. И. не притежава лицензия за разпределение на ел. енергия, той не би могъл да получава плодовете от ползването на процесните ел. съоражения. С писмения отговор се застъпва становище, че дейността по пренос и разпределение на ел. енергия не е единствената възможност за въззиваемия за получаване на плодове от процесните съоражения, тъй като той би могъл да ги отдава под наем на друго лице с лицензия, каквото е въззивното дружество, както и да сключи договор с „Ч...“ по реда на чл. 117 ал. 8 от ЗЕ, при което би получавал за ползването на ел. съораженията, цена определена с Методиката на КЕВР. Оспорва се с отговора на въззивната жалба и твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд, поради допускане и приемане на писмени доказателства, след изтичането на преклузивния срок за това. Възразява се че не е налице преклузия, тъй като писмените доказателства са представени, след като съдът е дал такава възможност на страната в предходното съдебно заседание. Наведени са доводи, че неподписания документ, също е документ и съставлява годно доказателство съобразно разпоредбите на ГПК. Акцентира се, че ответникът не е оспорил доказателствената сила на приетите доказателства пред първоинстационния съд, към момента на тяхното приемане. С писмения отговор се оспорва оплакването за неправилност на първоинстационното решение в частта му за разноските като процесуално недопустимо, тъй като от страна на ответника не е депозирана молба по реда на чл. 248 от ГПК пред РС Разлог при разглеждането на делото от първата съдебна инстанция. Изложени са съображения и срещу основателността на това възражение, като са развити съображения, че следва да се отчете от съда, че минималния размер на адвокатското възнаграждение се увеличава със 100лв. при всяко проведено следващо съдебно заседание за съответната инстанция, а пред РС Разлог са проведени шест съдебни заседания, педи постановяването на решението. В този смисъл поддържа се, че направените разноски пред първата съдебна инстанция е в по- голям размер, от присъдените от съда с обжалваното решение. При изложените съображения с отговора на въззивната жалба, поддържа се от въззиваемия чрез неговите пълномощници че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като при постановяването му са взети предвид всички фактически обстоятелства, твърдения на ищеца и възражения на ответника, поради което следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендират се и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. При извършената проверка по реда на чл. 267 ал. 1 ГПК, съдът установи, че жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна в производството, при наличие на правен интерес от обжалването на решението на първоинстанционния съд и при изрично предвидена законова възможност за въззивно обжалване на същото. Отговора на въззивната жалба е депозиран своевременно пред първоинстанционния съд, като изхожда от страна с процесуална правоспособност и право на отговор на въззивната жалба в срока и по реда на чл. 263 от ГПК. Страните не са направили доказателствени искания за събиране на доказателства с въззивната жалба и отговора към нея. В изпълнение на служебното си задължение и на осн. чл. 201 от ГПК, въззивният съд е допуснал и назначил съдебно техническа и оценителна експертиза, която е възложил на вещото лице С. Г. М. от гр. С., със специалност ел. инженер и оценител на машини и съоражения, след като с оглед на направените с въззивната жалба оплаквания, е поставена под съмнение компетентността на експерта, изготвил съдебно оценителната експертиза пред първоинстанционния съд, като е допусната повторна съдебна експертиза, при която вещото лице да отговори на същите въпроси, които са били поставени и към експерта изготвил съдебната експертиза пред РС Разлог. При устните състезания по делото пред настоящото съдебна инстанция, пълномощниците на страните поддържат доводите си наведени с въззивната жалба и отговора към нея. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия по делото. Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, в рамките на правораздавателната си компетентност, съобрази от фактическа страна следното: Производството по делото е образувано въз основа на депозирана пред първоинстанционния съд искова молба от З. И. И., ЕГН ••••••••••, от гр. В., ул. „С. Р.“ № •, ап. •, чрез пълномощника адв. П.П., срещу „Ч..." А., ЕИК •, със седалище и адрес на управление: гр. С. •, р-н М., бул.„Ц..." № •, Б. Б.Ц., представлявано от П. Х., гражданин на Ч. Р. и Т. П., гражданин на Ч. Р., в качеството им на членове на УС. Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД. Иска се от съда да осъди ответното дружество- „Ч...“, да заплати на ищеца З. И. И., ЕГН ••••••••••, сума в размер на 5 100лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоражения за присъединяване към електрическата мрежа, за периода от 29.09.2016г. до 29.11.2016г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените по делото разноски. Исковата си претенция ищецът З. И. И., ЕГН ••••••••••, основана на твърдение, че е собственик въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот с изх. № •••/29.09.2016г. на НАП- териториална дирекция гр. В., вписан в СВ- гр. Разлог, с акт № •, том •, дело № •/2016г., с вх. рег. № •от 06.10.2016г., на следните недвижими имоти и движими вещи: -62 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор •, целият с площ от 3786 кв.м. с адрес гр.Б., местност Г., общ. Б., обл. Б., ведно с посгроенине в него: -Сграда за енергопроизводство, по скица на сграда № •- 11.09.2015г. с идентификатор •.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 81/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, застроена площ по скица: 5 /пет/ кв.м., представляващ Трансформатор ••• 20/0, 4 2x630, включващ Уредби Ср.Н, Уредби НН и трансформатори; -Външно ел. захранване от Трафопост на електроразпределителното дружество до •••, състоящо се от кабели Ср.Н 20 kV, кабели НН 0, 4 kV, съгласно разрешение за въвеждане в експлоатация. В исковата молба се твърди, че външното ел. захранване се състои от следните проводи: -кабелни линии СрН 29 kV от муфа към ТП „К." BL 2227 до МКТП „ББЦ 1" В L_2259 с дължина 93 метра и от муфа към ТП „МЕМ" В L_2304 до МКТП „ББЦ 1" В L_2259 с дължина 93 метра; -кабелни линии НН 0.4 kV от МКТП „ББЦ 1" до ГЕТ1 с дължина 104 метра, от МКТП „ББЦ Г д о ГЕТ 2 с дължина 104 метра, от МКТП „ББЦ 1• до ГЕТ 3 с дължина 104 метра и от МКТП „ББЦ Г до ГЕТ 4 с дължина 104 метра и 4 /четири/ броя главни електромерни табла за външно електрозахранване на '’Многофамилна жилищна сграда „Планински изглед" за сезонно обитаване с магазини"' в поземлен имот с идентификатор • и номер по предходен план ПИ №• (а съгласно ДПЕРМ ПИ •), м.Г.", гр. Б., община Б., област Б.. Твърди се с исковата молба пред първоинстанционния съд, че ел. съоражение е въведено в експлоатация за което е издадено представеното с исковата молба Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009г., издадено от ДНСК. С исковата молба се сочи още че ищецът З. И. И. не е в договорни отношения с „Ч...“, а в конкретния случай трети лица са захранвани с ел. енергия чрез описания в исковата молба енергиен обект, като потребителите захранвани от процесния трафопст заплащат на „Ч...“, цената за използване и пренасяне на ел. енергия съобразно одобрените от КЕВР цени. С исковата молба се твърди от ищеца З. И. И., чрез пълномощника му по делото, че между страните по настоящото дело има стартирана процедура по изкупуване на съоръжението от ответника със заявление с вх. № 1202664003/09.08.2017г., която до момента не е финализирана. Осъществено е единствено прехвърляне на вещни права, обекгивирани в НА № •, т.•, рег. № •, дело № •/03.11.2017г., на нотариус Мила Коновоска, рег.№ 553 на НК, вписан в Агенцията Вписвания гр.Разлог с вх.рег.№ 4593/03.11.2017г., Акт № •, t.•, д.•/2017г., по силата на който чрез възмездна сделка Ч... А. е придобило Архитектурно строителна част /Фундамент/ на МКТП /метален комплектен трансформаторен пост/, представляващ Сграда с идентификатор •.2, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр.Б., местност- Г., общ. Б., обл. Б., със застроена площ от 5 кв.м., брой етажи един, предназначение: Сграда за електропроизводство, ведно със сервитутните права по чл. 64 от Закона за енергетиката за сервитутни ивици, разположени около трафопоста и прилежащите му кабелни линии. Поддържа се от ищеца с ИМ пред РС Разлог, че самият трафопост и прилежащите му кабелни линии не са предмет на прехвърлянето, а са останали в собственост на З. И. И. и предмет на последващо договаряне за наемане или прехвърляне на правото на собственост. Исковата претенция на ищеца З. И. И., ча макар той да е собственик на посочените в ИМ ел. съоражения, за периода от въвеждането на съоражението в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009г., издадено от ДНСК и до момента на сезирането на съда с настящата ИМ, процесното ел. съоражение се ползва от ответника Ч... А., като за периода от придобиването на правото на собственост на З.И. въз основа на влязло в законна сила постановление за възлагане/29.09.2016г./, до завеждането на исковата молба пред РС Разлог, ответникът „Ч...“ е ползвал без договор и без основание собствената на З. И. И. сграда и съоражения, съответно трансформатор, оборудване, кабели НН, кабели СрН и ГЕТ, като по този начин ищецът не е могъл пред посочения период да се ползва от облагите на сградата, трафопоста и ел. съораженията към него, които са в размер на евентулната цена, който ищецът би получил при отдаване им по предназначение. Поддържа се, че това е цената която З. И. И. би получил, ако между страните е имало сключен договор за предоставяне на ползването, съгл.