Решение № 130 от 4.7.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 125/2023 г.

Производството по делото е образувано по въззивни жалби - вх.№ 11077/11.07.2016 г. от въззивника-ищец КОНПИ и вх.№ 10503/01.07.2016 г. подадена от адв.П. М. от името на ответника Р. Т. К., против решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр.д.1568/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Въззивна жалба вх.№ 11077/11.07.2016 г. на КОНПИ, чрез процесуален представител ДИ Р. И. е подадена срещу решението на БОС в частите, с които исковите претенции на Комисията са отхвърлени, а именно - за отнемане в полза на държавата на следните имущества:

Твърди се, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната от ищеца отхвърлителна част е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на съда за липса на причинно-следствена връзка между придобиването на имуществото и установената с присъда престъпна дейност по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./. Изброяват се необходимите (кумулативно) предпоставки за уважаване на иск по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ и се твърди, че предпоставката - липсата на законни доходи, се явява отрицателен факт, поради което би следвало не Комисията да доказва липсата на законни доходи, а ответникът да доказва наличието на доходи, а четвъртата предпоставка се предполага като ответникът има възможност да я оборва в хода на производството и да доказва, че няма връзка между придобиването на имуществото и престъпната му дейност, т.е.

Комисията не е длъжна да обосновава и доказва такава връзка.

Излагат се твърдения, че съгласно чл, 4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, в тежест на ответника е да обори презумпцията, че имуществото е придобито чрез престъпна дейност, като установи законен произход на средствата, с които е придобито това имущество. Цитира се практика на ВКС в този смисъл. Сочи се, че в случая ответниците не са провели такова доказване, напротив - от събраните по делото доказателства се установява липсата на доходи на ответниците.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е определил, че периодът на престъпна дейност е от 01.01.2007 г., от който момент е установено началото на извършваната лихварска дейност (по отношение на престъплението по чл.252 от НК) и към който момент е възникнало задължението по ЗОДФЛ (по отношение на престъпление по чл.255 от НК), съотв.неправилно е уважил претенцията на Комисията само по отношение на имуществата, придобити в периода след 01.01.2007 г. Твърди се, че периодът на престъпна дейност е от 01.01.2004 г., предвид влязлата в сила присъда за извършено в периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. престъпление по чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1 от НК, и извършено в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК.

Излагат се съображения, че първото престъпление, за което има влязла присъда срещу Р. К., е за престъпна дейност, започнала от 01.01.2004 г. - избягване на плащане на данъчни задължения в големи размери - чл.257, ал.1, вр. чл.255, ал.1 от НК, което попада в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД (отм.). Твърди се, че това е резултатно престъпление, което носи икономическа облага на лицето и се установява връзка на придобитото с това престъпление имущество с конкретна престъпна дейност. Предвид обстоятелството, че имущество, придобито вследствие на престъплението по чл.257, ал.1, вр.чл.255, ал.1 от НК, е имущество „придобито от престъпна дейност“, се твърди, че е следвало съдът да го съобрази при определяне на релевантния период, през който лицето е започнало да извършва престъпления.

Излагат се твърдения, че независимо от отмяната на чл.257 НК, не е отпаднало основанието за наказателното преследване и за носенето на последиците от него. Твърди се, че в конкретния случай основанието по чл.3 от ЗОПДИППД /отм./ е налице, и тъй като престъплението по чл.257, ал.1 от НК е във вр.с престъпление по чл.255 от НК, което изрично е предвидено като основание по чл.3 от ЗОПДИППД /отм./. Цитирана е съдебна практика в този смисъл.

Твърди се, че дори и да се приеме противното, законодателят не е обвързал периода на престъпната дейност с придобиването на имуществото, в който смисъл е налице произнасяне от съдилищата.

Сочи се още, че ответниците не са успели да посочат законен източник на средства, с който са придобили имуществото, а с оглед на характера на престъпната дейност на ответника може да се направи връзка. Позовава се на Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е, както пряко от престъпна дейност, така и косвено /непряко от конкретното престъпление, опосредено, чрез други действия/; връзката пряка или косвена може да бъде както безспорно установена, така и основателно да се предположи. Твърди се, че презумпцията по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ освобождава КОНПИ от тежестта да я установи по несъмнен начин, а съгласно представените по делото доказателства и приетото експертно заключение, ответниците не разполагат със законни източници на средства.

Твърди се, че в хода на исковия процес ищецът е доказал кумулативното наличие на изискуемите от закона предпоставки, поради което неправилно съдът е отхвърлил част от иска.

Изложени са оплаквания против решението и в частта, в която Комисията е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 12 991 лв - адвокатско възнаграждение, имащи характера на молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските, по която първоинстанционният съд се е произнесъл с определение № 260014 от 01.02.2023 г. Претендира се съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца отхвърлителна част и да постанови удовлетворяване на претенцията на КОНПИ за отнемане на посочените имущества. Няма искания по доказателствата.

Претендират се разноски за въззивното производство, вкл.възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК.

Против жалбата на КОНПИ (сега КП КОНПИ), е подаден е писмен отговор от ответниците Р. Т. К., М. Х. К. /сега М./, чрез адв.П. М., като процесуален представител на ответниците-физически лица, и от името на „ВЕЕР 1" ЕООД Бургас - в ликвидация, като действията на адв.М. по подаване на отговора от името на „ВЕЕР 1" ЕООД Бургас - в ликвидация са потвърдени от ликвидатора на дружеството. Изложени са съображения едновременно и за неправилност на първоинстанционното решение, и за неоснователност на въззивната жалба подадена от ищеца и за правилност на решението в обжалваните от ищеца части. По-конкретно се твърди, че Комисията не е доказала наличието на предпоставките по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, не е изпълнила задължението си при установени средства от законен източник да изследва трансформациите на тези средства (като се сочи, че и самият съд не е направил опит за такова изследване). На следващо място се твърди, че не е доказана връзката между придобитото имущество, чието отнемане се претендира, с конкретно установената престъпна дейност на ответника по чл.252, ал.2 НК.

В отговора са изложени възражения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция, както и несъгласие с определените в полза на ответниците разноски.

Въззивна жалба вх.№ 10503/01.07.2016 г. е подадена от адв.П. М. от името на ответниците Р. Т. К., М. К.а, сега М. и „ВЕЕР 1” ЕООД в ликвидация, ЕИК 102869290. След прекратяване с влязло в сила определение (определение № 261107/13.12.2021 г. по гр.д.1568/2014 г. на БОС, потвърдено с определение № 229/27.05.2022 г. по ч.гр.д.177/2022 г. по описа на БАС, недопуснато до касация с определение № 4284/25.11.2022 г. по гр.д.4259/2022 г. на ВКС, IV г.о.) на производството по отношение на посочения във въззивната жалба въззивник - М. К., сега М., и оттегляне на въззивната жалба, подадена от името на „ВЕЕР 1” ЕООД в ликвидация (с молба вх.№ 3909/28.04.2023 г.) и прекратяване на основание чл.264, ал.1 ГПК на производството по отношение н а въззивна жалба вх.№ 10503/01.07.2016 г. по описа на БОС, подадена от името на „ВЕЕР 1” ЕООД в ликвидация, към настоящия момент предмет на разглеждане в настоящото производство е въззивна жалба вх.№ 10503/01.07.2016 г., подадена от въззивника-ответник Р. Т. К. чрез процесуалния му представител адв.П. М. против решение № 246 от 16.06.2016 г. по гр.д.1568/2014 г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта му, с която съдът е постановил, че отнема в полза на държавата от Р. Т. К., сумата от 5 472, 10 лв, представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл.255 от НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд и сумата от 49 036, 12лв – представляващи стойността на получените косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС и получени суми по банкови сметки.

В жалбата са изложени възражения за недопустимост и неоснователност на предявения от КОНПИ иск.

Твърди се, че обжалваното решение недопустимо, тъй като съдът не е проверил законосъобразното извършване на действията и постановяване на актовете на комисията и в сроковете установени от закона за осъществяването им като предпоставка за допустимост на съдебното производство. Излагат се твърдения, че в случая проверката от Комисията е започнала и е осъществена, без да е прието по надлежния ред решение по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД (отм.), като такова решение на основание чл.13, ал.1, т.1 и чл.15, ал.3 от ЗОПДИППД (отм.) Комисията е постановила едва по-късно - след започването на проверката, което по съществото си представлява заобикаляне на закона и установения в чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД преклузивен срок. На второ място се твърди, че извършените действия и постановените актове от специализираните органи по чл.12, ал.10 от ЗОПДИППД са извън рамките или в заобикаляне на установения в чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД преклузивен срок. Сочи се, че решението на основание чл.13, ал.1, т.3 и чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД е невалидно и провеждането въз основа на внесеното с оглед на това решение мотивирано искане производство в съдебната фаза за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност е недопустимо, което води от своя страна до недопустимост и на съдебното решение.

На следващо място се твърди, че обжалваното решение е неправилно и поради наличието на несъответствие между внесено МИ по чл.28 ЗОПДИППД, вр.§5 от ПЗР на ЗОПДНПИ с ищец КОНПИ с цена на исковата претенция 1 279 871, 83 лв, и определение № 582 от 02.03.2012 г. по ч.г.д.435/2012 г. на БОС, с което са наложени обезпечения във връзка с внасяне на МИ чл.28 ЗОПДИППД за 1 619 777 лв.

Изложени са подробни съображения за отмяна на наложените обезпечения по ч.гр.д.435/2012 г. По отношение на неправилността на решението се твърди, че дори и да се установи липсата на законен източник на доходите, Комисията следва да установи и предпоставките за приложимост на предположението по чл.4, ал.1 от Закона /че придобитото е свързано с престъпната дейност/ - с оглед твърдяните факти и сочената между тях конкретна връзка, по правилата на логиката, науката и опита, да може да се направи заключение за връзка между престъплението и облагата, защото само неустановяването на законен източник за придобиване на имущество не замества основателното предположение, а единствено освобождава Комисията да я установи по несъмнен начин. Твърди се, че по делото, при установени средства от законен източник, нито Комисията, нито съдът са изследвали трансформациите на тези средства, поради което решението е постановено в противоречие с чл.18, ал.1, т.2 и т.7 от Закона, съгласно който, органите по чл.12, ал.10 следва да проверяват трансформацията на имуществото, както и другите обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, членовете на неговото семейство и третите лица. Твърди се, че изискванията към органите по чл.12, ал.10 от ЗОПДИППД/отм./ са императивни и целят да се избегне недопустимия резултат предмет на искане за отнемане на имущество да бъде имущество, придобито със законни средства.

Твърди се още, че неотчитането на трансформациите на имуществото от един вид в друг, има за последица, че предмет на искането за отнемане е не само придобитото от ответниците имущество, но и на всички средства от сделки при трансформации на имуществото, т.е сбора на целия оборот на средства. Излагат се твърдения, че следва да се прави разлика между оборота на средства и първоначално вложената сума, за да бъде осъществен този оборот, като на отнемане ще подлежи само резултатът от оборота, но не и целия оборот. Сочи се, че е неправилно при трансформация на имуществата предмет на искането за отнемане да е и полученото по всяка сделка в процеса на трансформация, наред с последното имущество - получена цена или вещ вследствие на трансформацията, защото по този начин би се получило отнемане на средства, каквито лицето никога не е притежавало. Цитирана е съдебна практика (Решение № 276/20.11.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1393/2011 г., III г.о., ГК; Решение № 56/28.05.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1601/201 0 r., IV г.о., ГК).

Твърди се, че независимо от установеното по делото, че ответникът К. и съпругата му са имали финансови възможности и стандарт на живота, значително над средния за страна, ищцовата Комисия, върху която лежи доказателствената тежест, не е установила наличието на правнорелевантните факти, и на съответните връзки между тях, съотв.не е доказала наличието на предпоставките за уважаването на исковете, което, според въззивника се установява от отговорите на вещото лице по втори вариант на експертизата - по въпросите на ответниците.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли искането на Комисията, още повече, че „в случая не е налице обявяване на недействителност на посочените сделки на основание чл.7, т.2 от Закона“.

Изложени са подробни оплаквания против решението в частта за присъдените разноски, по които първоинстанционният съд се е произнесъл с определение по чл.248 ГПК.

Претендират се разноски за въззивната инстанция. Също няма искания по доказателствата.

Против въззивната жалба на ответника Р. К. е подаден писмен отговор от ищеца КОНПИ. Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба, съотв.за допустимост на предявения иск и за правилност на решението в частта, с която претенциите на Комисията са уважени, като е направено искане за потвърждаването му в тази част.

В законовия срок Прокуратурата на Република България като контролираща страна, не е представила становище по подадените въззивни жалби.

Подадена е и частна жалба (вх.№ 260625/23.02.2023 г.) от КОНПИ против определение № 260014 от 01.02.2023 г. по гр.д.1568/2014 г. на БОС, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на КОНПИ за изменение на решение № 246/16.06.2016 г. по гр.д.1568/2014 г. на БОС в частта на разноските. Изложени са твърдения, че неправилно съдът е отказал да измени решението в частта на разноските в искания от Комисията смисъл, предвид обстоятелството, че до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение от ответниците не са представени, съотв.не са налице доказателства за сторени от ответниците съдебни разноски. Претендира се отмяна на обжалваното определение като неправилно.

Подадена е и частна жалба (вх.№ 17248/11.11.2016 г.) от ответниците Р. К., М. К.а и от „ВЕЕР“ ЕООД против определение № 2127 от 19.10.2016 г. по гр.д.1568/2014 г. на БОС, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на адв.П. М., в качеството й на процесуален представител на ответниците, за изменение на решение № 246/16.06.2016 г. по гр.д.1568/2014 г. на БОС в частта на разноските. Частната жалба е подадена от адв.М. – процесуален представител на ответниците-физически лица. Действията на адв.М. са потвърдени от ликвидатора на „ВЕЕР“ ЕООД. Твърди се, че обжалваното определение е бланкетно, противоречиво и неправилно, поради което се претендира „обезсилването му и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата за допълване на решението“. Изложени са оплаквания, че съдът не е изложил мотиви за служебна отмяна на наложените обезпечителни мерки, както и, че неправилно е допуснал обезпечението. По отношение на молбата за изменение на решението в частта на разноските се твърди, че неправилно съдът е присъдил на ответниците само част от претендираните от тях разноски, което не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършения реален труд от адвоката. Отново са изложени твърдения за недопустимост и неоснователност на предявения иск, за недопустимост и незаконосъобразност на допуснатото по гр.д.435/2012 г. на БОС обезпечение; за липса на мотиви в решението за отмяната му; за неправилност на постановеното по делото решение и пр. Конкретно по отношение на разноските се твърди, че предвид материалния интерес по делото, дължимото от всеки от тримата ответници адв.възнаграждение възлиза на по 45 900 лв, поради което претендирания от тях размер общо от 100 000 лв не е прекомерен и неправилно е бил редуциран от съда, още повече, че не би могъл да бъде присъден под трикратния размер на предвидения в Наредба № 1/ 2004 г. за МРАВ минимален размер на адвокатското възнаграждение.

Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски в пълния претендиран размер.

При извършената проверка по реда на чл.267 ГПК, съдът констатира, че въззивните жалби на ищеца КОНПИ и на ответника Р. Т. К. са подадени от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, по отношение на въззивната жалба на ответника Р. Т. К., само по отношени на частта, с която съдът е постановил, че отнема в полза на държавата от Р. Т. К., сумата от 5 472, 10 лв, представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл.255 от НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. по описа на БОС и сумата от 49 036, 12лв – представляващи стойността на получените косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС и получени суми по банкови сметки, поради което съдът намира тези въззивни жалби (по отношение на ответника К. – в посочената част на въззивната му жалба), за допустими.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по мотивираното искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 279 871, 83 лв, подробно описано в искането, придобито от въззивника Р. К., от бившата му вече съпруга М. К.а и „ВЕЕР 1" ЕООД в ликвидация.

Ищецът твърди, че с Решение № 192 от 28.04.2011 г. на КУИППД на основание чл.13, ал.1, т.1, вр.чл.15, ал.3 от ЗОПДИППД /отм./, e образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу Р. Т. К., във връзка с постъпило в ТД на КУИППД - гр.Бургас уведомление от ОД на МВР - гр. Бургас, съгласно което срещу Р. К., се e провело разследване по ДП № ЗМ 159/2009 г. по описа на ОД на МВР - гр. Бургас, ДП № 130/2009 г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Бургас и ответникът К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК, вр.чл.1, ал.1 и ал.4, т.1, чл.2 от Закона за банките /отм./ и чл.1, ал.1 и ал.2, чл.2 от Закона за кредитните институции. С влязла в сила на 02.06.2014 г. осъдителна присъда по НОХД № 882/12 г. по описа на Окръжен съд Бургас, ответникът К. е признат за виновен в това, че през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. в гр.Бургас, като физическо лице, без съответното решение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКИ, за които се е изисквало разрешение, предоставял е парични кредити срещу договорена лихва, като от тази престъпна дейност е получил значителни неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми в размер общо на 43 147 лв, поради което и на основание чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.2, ал.1 от ЗКИ, вр.чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5 000 лв, като е оправдан да е получил неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми над сумата от 43 147 лв до сумата по първоначалното обвинение от 104 561 лв. Посочено е, че престъплението попада в приложното поле на чл.З, ал.1, т.15 от ЗОПДИППД /отм./. Със същата присъда ответникът К. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.257, ал.1 /отм./, вр.чл.255, ал.1 от НК.

С позоваване на чл.11 от ЗОПДИППД /отм./ и ТР № 7/2013 г. на ВКС е посочено, че периодът на проверката е от 01.08.1989 г. до 01.08.2014 г., а периодът на престъпната дейност - от 01.01.2004 г. до 31.12.2009 г. В МИ е посочено още, че за начало на периода на престъпна дейност се приема влязлата в сила присъда за извършено в периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. престъпление по чл.257, ал.1 /отм.ДВ бр.75 от 2006 г./, вр.чл.255, ал.1 от НК, и извършено в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК. Посочено е още, че проверяваното лице е осъдено с влязла в сила присъда и за престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК, извършено за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., т.е. проверяваното лице е извършвало трайна престъпна дейност и е формирало трайни престъпни навици, извършвало е множество престъпления в продължителен период от време от 01.01.2004 г. до 31.12.2009 г. Изброени са и образувани против проверяваното лице наказателни производства за други престъпления и е посочено, че може да се направи основателно предположение, че след 01.01.2004 г. проверяваното лице е придобвало имущество от престъпна дейност.

В мотивираното искане са описани гражданско състояние на проверяваното лице Р.К., членовете на семейството му по права и съребрена линия, участие в търговски дружества – „ВЕЕР 1“ ООД и регистрирани ЕТ, недвижимо имущество, придобито от ответниците Р. и М. К.и в режим на СИО и тяхна собственост към момента извършване на проверката, както и имоти придобити от тях и отчуждени в последствие, моторни превозни средства. Посочва се, ••• Изброени са минималната издръжка на семейството по данни на НСИ за периода 1998-2014 г., Разходите за пътувания в чужбина на проверяваното лице и съпругата му М.К., Данъчна и осигурителна информация на ответниците К.и, Данъчна информация за „ВЕЕР 1“ ООД в ликвидация.

Твърди се, че от анализа на събраните в производството данни се установява, че за проверявания период проверяваното лице и съпругата му са реализирали приходи общо в размер на 7 390, 02 МРЗ /в т.ч. преди 1999 г. общо в размер на 1 914 239 неденоминирани лева или 744, 75 МРЗ и след 1999 г. - 1 562 522, 30 лв или 6 439, 81 МРЗ/, подробно описани в мотивираното искане. Твърди се, че в проверявания период Р. и М. К.и са извършили разходи в размер на общо 10 422, 64 МРЗ (вкл.преди 1999 г. – 1 133 206 ндн.лв. или 691, 71 МРЗ, и след 1999 г. – 52 768 998, 87 лв или 9 730, 93 МРЗ), подробно описани в мотивираното искане. Твърди се, че за проверявания период при наличието на отрицателна разлика между приходи и разходи в размер на 3 238, 08 МРЗ, действителната /пазарна/ стойност на съвкупността от придобитото имущество на проверяваното лице през проверявания период е на обща стойност 1 045 658, 68 лв - 9 296, 43 МРЗ /преди 1999 г. - 4 564 926 лв или 177, 22 МРЗ и след 1999 г. -5 159 562 лв или 9 119, 21 МРЗ/, като по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД/отм./ представлявало имущество на значителна стойност. Твърди се, че предвид обстоятелството, че извършеното престъпление от Р.К. е от естество да генерира имотна облага, то може да се направи основателно предположение за връзка /пряка или косвена/ между осъществената престъпна дейност и придобитото имущество.

С твърдението за наличие на основателно предположение за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, на основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), във връзка с Решение № 414/19.08.2014 г. на КОНПИ, се иска да бъде отнето в полза на държавата следното имущество на обща стойност 1 279 871, 83 лв, както следва:

1. На основание чл.4, ал.1, чл.9 и чл.10 от ЗОПДИППД /отм./:

Ответниците са оспорили мотивираното искане с писмен отговор в законовия срок.

На първо място се възразява, че мотивираното искане е недопустимо тъй като е подадено след изтичане на законоустановения срок на проверката по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./, както и след изтичане на едномесечния срок от влизане в сила на наказателната присъда на ВКС от 02.06.2014 г. По отношение на „ВЕЕР 1" ЕООД се твърди, че производството е недопустимо и поради липса на правен интерес, тъй като не било установено наличие на пряка или косвена връзка между установената с присъда престъпна дейност на ответника „ВЕЕР1" ЕООД и придобиването на имуществото, предмет на мотивираното искане.

По същество искането се оспорва като неоснователно с твърдението, че всички доходи на семейството имали установен законов произход, както и, че стойността на придобитото от ответниците имущество отговаря на доходите им. Сочи се, че цялото имущество на ответниците е в режим на съпружеска имуществена общност, а имущество в режим на СИО не може да се отнеме, ако не е била оборена презумпцията за принос на другия съпруг, каквото оборване в случая на презумпцията за съвместен принос на съпрузите в придобиване на имуществото не било налице. Твърди се на следващо място, че за проверявания период, разликата между приходи и разходи е положителна величина, поради което е оборена законовата презумпция, че придобитото е в резултат на престъпната дейност на проверяваното лице.

Навеждат се твърдения, че наличието на отрицателна величина между установените в процеса доходи със законен източник на ответника и стойността на разходите му за живот и за придобиване на имущество не било достатъчно за предявяване на искане за отнемане на имущество, тъй като е необходимо още да може да се направи обосновано предположение, че процесното имущество е придобито именно като облага или като трансформация на средства, добити от установената престъпна дейност.

Отрича се наличието на връзка - пряка или косвена, с конкретната престъпна дейност на ответника К., тъй като тази връзка не била установена от ищеца със средствата на ГПК в съдебното производство. На следващо място е заявено, че не може да се направи обосновано предположение за придобиване на процесното имущество със средства от наказаната престъпна дейност на ответника с оглед на значителните разлики във времето на придобиването, респ.на трансформацията на средства в сравнение с установеното престъпление.

На последно място се възразява, че предмет на мотивираното искане са имущества, за които в самото МИ се посочва, че не се намират в патримониума на ответниците, а в Закона не била предвидена възможност за отнемане на несъществуващи права или за присъждане на неналични суми, представляващи равностойността на отчуждено имущество.

С обжалваното решение съдът е постановил, че отнема в полза на държавата от Р. К., сумата от 5 472, 10 лв, представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл.255 от НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд и сумата от 49 036, 12 лв – представляващи стойността на получените косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС и получени суми по банкови сметки. Съдът е отнел в полза на държавата от М. К.а, сумата от 71 517, 08 лв – представляващи стойността на получените косвени доходи от престъпна дейност на Р. Кузмнов, състоящи се в стойността получени суми по банкови сметки и вноски по погасени кредити през периода на престъпната дейност. В останалата му част (над уважената част), мотивираното искане за отнемане на движими и недвижими вещи и парични суми от ответниците е отхвърлено. Ответниците са осъдени да заплатят на КОНПИ разноски по делото в размер на по 1 352 лв всеки, а КОНПИ е осъдена да заплати на ответниците съдебни разноски в размер на 12 991 лв за заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед постановеното от съда с влязло в сила определение връщане на подадената от ответницата М. К.а (сега М.) въззивна жалба; влязлото в сила определение № 192 от 03.05.2023 г. по гр.д.125/2023 г. на БАС, с което е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по отношение въззивната жалба, подадена от Р. К. против решението на БОС в частта му, с която се отнема в полза на държавата от М. Х. К.а сумата от 71 517, 08 лв, представляващи стойността на получените косвени доходи от престъпна дейност на Р. К., състоящи се в стойността получени суми по банкови сметки и вноски по погасени кредити през периода на престъпната дейност; както и в частта, с която е отхвърлено мотивираното искане на КОНПИ за отнемане на движими и недвижими вещи и парични суми от ответниците над уважената част; заявеното оттегляне на подадената от името на „ВЕЕР 1“ ООД в ликвидация въззивна жалба и прекратеното с влязло в сила определение на производството по нея; както и след частичното оттегляне на от КОНПИ на въззивната й жалба и прекратяването на производството по отношение на недвижим имот, собственост на Р. К. и М. К.а - дворно място от 690 кв.м., съставляващо парцел XI с пл.№ 362 в кв.61, б.парцел VIII с пл.№ 381 в б.кв.48 по плана на с.Банево, област Бургаска, ведно с изградена едноетажна масивна сграда-метално хале, висящи във въззивната инстанция са въззивната жалба на КОНПИ срещу решението на БОС в частите, с които исковите претенции на Комисията са отхвърлени (с изключение на искането за отнемане на дворно място от 690 кв.м., съставляващо парцел XI с пл.№ 362 в кв.61, б.парцел VIII с пл.№ 381 в б.кв.48 по плана на с.Банево, обл.Бургаска, ведно с изградена едноетажна масивна сграда-метално хале), и въззивната жалба, подадена от Р. К. срещу решението на БОС, с което е постановено отнемане в полза на държавата от Р. К. на сумата от 5 472, 10 лв, представляваща пряка облага от извършваната престъпна дейност по чл.255 от НК, посочена като такава в мотивите на присъда по НОХД № 882/2012 г. по описа на Бургаския окръжен съд и сумата от 49 036, 12 лв – представляваща стойността на получените косвени доходи от престъпна дейност, състоящи се в стойността на придобити и отчуждени МПС и получени суми по банкови сметки.

В останалата му част решението на Бургаски окръжен съд е влязло в сила.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо.

Във връзка с твърдението във въззивната жалба на ответника Р.К. за недопустимост на решението поради недопустимост на самото производство, следва да се отбележи, че съдът не го споделя.

С оглед разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК, съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата на ответника К., че съдебното производство е недопустимо поради неспазване на срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.).

Неоснователно, според настоящия състав е и оплакването на въззивника-ответник К. за недопустимост на производството поради това, че проверката по отношение на ответника К. е започнала преди да е взето по надлежния ред решение по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД (отм.), което представлявало заобикаляне на закона и на установения в чл.15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.). На първо място, видно от приложеното решение № 192/28.04.2011 г. на КУИППД за образуване на производството за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу ответника Р.К., то е образувано във връзка с постъпило в ТД на КУИППД гр.Бургас уведомление от ОД на МВР Бургас вх.№ 658/06.04.2010 г. за провеждано срещу ответника К. разследване по досъдебни производства за извършено престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26 НК, вр.чл.1, ал.1 и ал.4, т.1, чл.2 ЗБ (отм.) и чл.1, ал.1 и ал.2, чл.2 от ЗКИ, по които ответникът е бил привлечен като обвиняем, т.е.производството пред КУИППД е започнало в съответствие с чл.25 ЗОПДИППД (отм.). На второ място, както безпротиворечиво е прието в съдебната практика и в Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК, сроковете за проверка по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съотв.по чл.27, ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не са преклузивни.

На последно място непредявяването на мотивирано искане в едномесечния срок от влизане в сила на присъдата по наказателното дело имат за последица евентуалната отмяна на допуснатите обезпечения, но не водят до недопустимост на производството.

По наведените във въззивните жалби оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

На отнемане по реда на ЗОПДИППД (от 2005 г., отм.) подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони, когато е установено, че това имущество е със значителна стойност и за него може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпната дейност по чл.3 от Закона, доколкото не е установен законен източник на придобиване. За да бъде основателно искането на Комисията по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.), т.е. за да възникне в полза на държавата специалното субективно право на конфискация п о ЗОПДИППД (отм.), следва да са установи кумулативното наличие на няколко материалноправни предпоставки: 1) Да е осъществена престъпна дейност, съставляваща престъпление, упоменато в чл.3 от ЗОПДИППД; 2) Да е установено наличие на имущество на значителна стойност, която според §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД следва да е над 60 000 лв.; и 3) Да са установени факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извод, че имуществото на значителна стойност е придобито именно от престъпната дейност на лицето. Връзката между придобиването на имуществото с конкретната престъпна дейност на ответната страна следва да бъде изследвана съобразно данните по делото, от които да може да се направи категорично заключение за „основателно предположение" по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.). Основателното предположение, че придобиването е в резултат на дадената престъпна дейност, следва да е резултат от формирана (съгласно конкретните обстоятелства) преценка на съда, изградена въз основа на установените факти и връзките между тях, логиката и опитните житейски правила. Само по себе си неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не замества предположението за свързаност по чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.), като за неговата основателност са от значение и други конкретни за всеки отделен случай обстоятелства, преценката на които се извършва от решаващия съд.

Според настоящия съдебен състав, уреждайки отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност, законът има предвид реално отнемане на имущество, налично към момента на приключване на проверката на лицето по чл.3 от ЗОПДИППД /отм/. В този смисъл съдът намира, че съответно приложение намират разясненията, дадени с ТР № 4/2023 г по т.д. № 4/2021 г на ОСГК на ВКС, т.2 съобразно които не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Съдът намира, че както отменения ЗОПДИППД, така и ЗПКОНПИ, при действието на който са дадени разясненията от ВКС с посоченото ТР, уреждат преобразуващото право на държавата да отнема имущество при определени хипотези, като под имущество и в двата закона се влага идентично съдържание. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че имуществото обхваща само правата, не и задължения, че на отнемане подлежи придобито налично имущество, а не доход, приход или разход. Разяснено е, че имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя. Също така е посочено, че преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Предмет на отнемане могат да са налични парични средства, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Приложението на посоченото ТР № 4 и по отношение на отнемането на имущество в полза на държавата по реда на отменения ЗОПДИППД е изрично посочено по сходен казус и в решение № 50129/2024 г по гр.д.№ 3737/2020 г на ВКС, ГК, IV отделение.

По делото не е спорно, а се установява и от представените по делото Присъда №146 от 14.06.2013 г. по НОХД № 882/2012 г. по описа на БОС, Решение № 180 от 21.01.2014 г. по ВНОХД № 164/2013 г. по описа на БАС, с което е потвърдена присъдата, и Решение № 156 от 02.06.2014 г. по н.д.№ 378/2014 г. на ВКС, трето н.о., с което е потвърдено решението на въззивната инстанция, че ответникът Р.К. е признат за виновен за извършването на престъпление по чл.252 от НК и на престъпление по чл.255 от НК, за това, че през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. в гр.Бургас, като физическо лице, без съответното решение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКИ, за които се изисква разрешение, предоставял парични кредити срещу договорена лихва, като от тази престъпна дейност е получил значителни неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми в размер общо на 43 147 лв, поради което и на основание чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.2, ал.1 от ЗКИ и вр.чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 5 000 лв, като е оправдан да е получил неправомерни доходи - лихви от раздадени заеми над сумата от 43 147 лв до сумата по първоначалното обвинение от 104 561 лв.

Със същата присъда ответникът К. е признат за невиновен и е оправдан по част от повдигнатите му обвинения за престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.2, ал.1 от ЗКИ за същия период.

Със същата присъда ответникът К. е признат за виновен в това, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „ВЕЕР 1" ЕООД, в подадена годишна данъчна декларация по чл.51 от ЗКПО пред ТД на НАП - Бургас, за финансовата 2004 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 г., като вместо реалната данъчна основа е декларирал годишен корпоративен данък в по-малък размер, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – престъпление по чл.257, ал.1 /отм. ДВ бр.75 от 2006 г./, вр.чл.255, ал.1 от НК, вр.чл.2, ал.2 НК.

Със същата присъда ответникът К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.257, ал.1, ал.1 /отм. ДВ бр.75 от 2006 г./, вр.чл.255, ал.1 от НК, вр.чл.2, ал.2 НК за това, че пред органите на ТД на НАП - гр. Бургас, в качеството му на данъчно задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ пред ТД на НАП - гр.Бургас, за данъчен период 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 г., като вместо реалната данъчна основа в размер на 102 661, 75 лв е декларирал доходи като физическо лице в размер на 1 629, 90 лв, представляващи облагаема данъчна основа по чл.10, т.18 от ЗОДФЛ /отм./, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 24 098, 80 лв.

Със същата присъда ответникът К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.255, ал.1, т.2 от НК, вр.чл.2, ал.2 НК за това, че пред органите на ТД на НАП - гр. Бургас, в качеството му на данъчно задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ пред ТД на НАП - гр.Бургас, за данъчен период 01.01.2006 г. 31.12.2006г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 г., като вместо реалната данъчна основа в размер на 25 450, 52 лв е декларирал доходи като физическо лице в размер на 6 029, 59 лв, представляващи облагаема данъчна основа по чл.10, т.18 от ЗОДФЛ /отм./, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 472, 10 лв.

С оглед влязлата в сила присъда против ответника Р.К., съдът намира, че е налице първата изискуема от закона предпоставка, тъй като престъпленията, за извършването на които ответникът Р.К. е признат за виновен, попадат в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД (отм.).

Страните не спорят, че ответниците-физически лица са придобили описаното в МИ имущество (с изключение на сумите по трите банкови сметки, посочени на л.53 от МИ с титуляр М. К.).

Не е спорно, а се установява и от приетите по делото СТЕ, САТЕ и СИЕ, че придобитото от ответниците Р. К. и М. К.а имущество в проверявания период е на значителна по см.на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.) стойност - над 60 000 лв, т.е.налице е и втората от предвидените от закона предпоставки - лицето да е придобило имущество, което да е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.), т.е.сборната цена на цялото имущество, за което е отправено искането да е над 60 000 лв.

Спорно по делото е дали имуществото на ответниците е придобито с доходи от престъпна дейност на проверяваното лице. Спорно е също какъв е периодът на престъпната дейност – от 01.01.2004 г. до 31.12.2009 г., както твърди КОНПИ, или 2007-2009 г., както твърди ответната страна.

В настоящия случай се установява по делото, че по отношение на ответника Р.К. е било проведено наказателно производство и същия е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.2, ал.1 от ЗКИ, по чл.255, ал.1 от НК и по чл.257, ал.1 /отм.ДВ бр.75 от 2006 г./, вр.чл.255, ал.1 от НК.

Престъпленията по престъпление по чл.252, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр.чл.2, ал.1 от ЗКИ и по чл.255, ал.1 от НК попадат в приложното поле на чл.3, ал.1, т.15 и т.17 от ЗОПДИППД /отм./.

По отношение на престъплението по чл.257, ал.1 /отм.ДВ бр.75 от 2006 г./, вр.чл.255, ал.1 от НК, съдът приема, че то не попада в приложното поле на чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД /отм./, тъй като този законов текст е изменен с ДВ, бр.75 от 2006 г., и към момента на започване на проверката против ответника К. м.април 2010 г., в резултат на изменението на чл.3, ал.1, т.17 от ЗОПДИППД /отм./, престъплението по чл.257, ал.1 НК вече не е било посочено изрично в чл.3 от ЗОПДИППД /отм./. Съгласно Решение № 368 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1129/2010 г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК, както започналите, но неприключили наказателни производства п о чл.257 НК, така и започналите, но неприключили производства по чл.3, ал.1, т.17 ЗОПДИППД, вр.чл.257 НК, следва да продължат и завършат по силата на закона, който е действал към момента на възникване на правото. Наличието на висящо наказателно производство и на висящо производство за реализиране на отговорността по ЗОПДИППД (отм.) дерогира възможността за прекратяване на наказателното и гражданското преследване, тъй като те са започнали на предвидени в закона основания. В случая обаче, към момента на изменението на чл.3, ал.1, т.17 ЗОПДИППД (отм.) и отпадането на престъплението по чл.257 НК, не е налице висящо производство за реализиране на отговорността на ответника К. по ЗОПДИППД (отм.).

С оглед изложеното съдът намира, че не следва да се преценява дали може да се направи обосновано предположение за придобиване на имуществото от доход от престъплението по чл.257 от НК. Фактите за това, че ответникът е осъден и за нея и тя е доходоносна, са доказани, но тя не е предвидена в чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм., в ред от изм. Дв, бр. 16 от 2008 г.) като основание за отнемане на имущество. Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че по отношение на имуществото, придобито от ответниците през 2004 г. и през 2005 г., за който период е установено с влязла в сила присъда единствено извършването на престъпление по чл.257 НК, не следва да се обсъжда дали е налице връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на проверяваното лице.

От приетата пред първоинстанционния съд съдебно икономическа експертиза се установява, че за проверявания период 01.08.1989 г. – 01.08.2014 г. и в двата изготвени от вещото лице варианта на експертизата, е налице недостиг на средства, като при вариант 1 (който настоящият състав също както и първоинстанционния съд кредитира, тъй като за разлика от вариант 2, не включва като приходи получените от ответника Р.К. доходи от лихварската му дейност), недостигът е в размер на 498 928 лв (4 042, 48 бр.МРЗ), по вариант 2 недостигът е 225 053 лв (899, 73 бр.МРЗ). При установяването на наличието на недостиг за проверявания период, вещото лице е съобразило доходите на ответника Р.К. и на съпругата му М.К.а по трудова книжка, по ГДД от ЕТ „Р. К. - РТ“ ЕИК 0300019437, ГДД от „Веер“ ООД в ликвидация, ГДД от „Веер 1“ ЕООД в ликвидация, по осигурителните данни на ответниците – физически лица по партидите им в НОИ, доходите им от извършени продажби на недвижими имоти по пазарни цени и получените банкови заеми; извършените от ответниците К.и разходи – за покупка на недвижими имоти, на МПС и на дялове и учредяване на дружества, публичноправни задължения, изплатени заеми (главници и лихви) към банки, разходи по дължими нотариални такси, разходи по пътни разноски за пътувания в чужбина на двамата ответници. Както се посочи по-горе, във вариант 2 (изготвен по поставени от съда задачи във връзка с твърдения на ответниците), като приходи са включени и получените от ответника Р.К. доходи от лихварската му дейност и от укриването на данъци в периода 2007- 2008 г., поради което съдът не възприема този вариант на СИЕ, тъй като посочените доходи не могат да се определят като законни доходи.

По отношение на установяване на връзка /пряка или косвена/ между осъществената престъпната дейност по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, съдът съобрази ТР № 7/30.06.2014 г на ВКС по т.д.№ 7/2013 г, ОСГТК, в което се приема, че е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето.

Също за установяване на връзка /пряка или косвена/ между осъществената престъпната дейност по чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото, съдът съобрази Решение от 13.07.2021 г. на ЕСПЧ по делото Т. и други срещу България, по жалба № 50705/2011 г. и 6 други, Четвърто отделение, с което са установени потенциални недостатъци в ЗОПДИППД от 2005 г. /отм./, които се състоят в последиците от съчетанието на широко зададеното приложно поле /от гледна точка на видове престъпления и период на проверка на приходите и разходите/ със затруднения за ответниците да удостоверят дохода си през този период, белязан от инфлация и икономически промени, и с презумпцията, че всяко имущество с неустановен "законен" произход се счита за облага от престъпление. СЕС е приел, че за да се гарантират правата на жалбоподателите, и в съответствие с чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, националните съдилища следва да установят причинно-следствената връзка между имуществото, което е станало обект на отнемане и престъпната дейност, извършена от ответниците.

Съобразно посоченото по-горе и с оглед данните по делото, по отношение на наличието на причинно-следствена връзка между придобитото от ответниците имущество и престъпната дейност на ответника Р.К., съдът намира следното:

От представените с мотивираното искане писмени доказателства се установява, че в периода на проверката от 01.08.1989 г. – 01.08.2014 г. ответниците Р. К. и М. К.а лично, в режим на СИО, както и в съсобственост с трети лица, както и дружества собственост и контролирани от ответника Р.К., са придобили имущество - недвижими имоти, МПС, дружествени дялове, вземания по банкови сметки и по заемни договори. Придобитото имущество е подробно индивидуализирано в мотивираното искане на ищеца. Част от това имущество е отчуждено /недвижимите имоти и МПС/, а друго е претърпяло трансформация, но е установено, че към датата на мотивираното искане, ответниците са притежавали следното имущество, предмет на искането за отнемане в полза на държавата и по отношение на което спорът е висящ пред настоящата инстанция:

Относно искането за отнемане на придобито през 2004 г. от ответниците Р.К. и М.К.а (сега М.) и от контролираното дружество „ВЕЕР 1“ ЕООД имущество, респ.отнемане на сумата от продажбата на това имущество, съдът намира следното:

Установената с влязла в сила присъда престъпна дейност на ответника Р.К. към този момент е единствено, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „ВЕЕР 1" ЕООД, в подадена годишна данъчна декларация по чл.51 от ЗКПО пред ТД на НАП - гр.Бургас, за финансовата 2004 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 г., с което е избегнал плащането на данъчни задължения на дружеството в особено големи размери – 61 322 лв - престъпление по чл.257, ал.1 /отм. ДВ бр.75 от 2006 г./, вр.чл.255, ал.1 от НК, изключено от обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД (отм.), поради което искането за отнемането на това имущество следва да се отхвърли дори само на това основание.

Независимо от това следва да се посочи още, че:

Искането за отнемане на сумата от 20 200 лв от продажбата Лек автомобил Искането за отнемане на сумата от 5 000 лв представляваща равностойността на 50 дружествени дяла от капитала на „ВЕЕР 1" ЕООД, в ликвидация, ЕИК 102869290, с едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество ответникът Р.К., съдът намира за неоснователно, тъй като от данните по партидата на търговското дружество в ТР се установява, че капиталът на дружеството в размер на 5000 лв е внесен на 26.01.2004 г. Тъй като установената с влязла в сила присъда престъпна дейност на ответника Р.К. към този момент е единствено, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „ВЕЕР 1" ЕООД, в подадена ГДД по чл.51 от ЗКПО пред ТД на НАП Бургас за финансовата 2004 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 г., с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 61 322 лв, очевидно внесената сума за капитал на дружеството при регистрирането му, не би могла да бъде свързана с избегнатите данъци, дължими от дружеството за същата година (като се има предвид и че ГДД е подадена от отв.Р.К. в началото на следващата година).

Следва да се посочи още, че съгласно заключението по СИЕ, приходът на ответниците К.и през 2004 г. е бил 258 290 лв, разходите им са били в размер на 183 812 лв (в т.ч.разходите да придобиване на посоченото по- горе имущество), съотв.разликата между приходи и разходи на ответниците за 2004 г. положителна величина +74 478 лв, а с натрупване от предни години - +87 307 лв. Ето защо, освен по посочените по-горе съображения, съдът намира за недоказано твърдението на КОНПИ, че изброеното по-горе имущество, придобито от ответниците през 2004 г. е придобито със средства от престъпната дейност на ответника Р.К. към този момент.

По отношение на претендираната от КОНПИ на основание чл.4, ал.2 вр.чл.6 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата от контролираното от ответника Р.К. дружество „ВЕЕР 1" ЕООД, сума от 413 770 лв, получена от продажбата на 13 апартамента искането е неоснователно и по следните съображения:

С нот.акт •••съдът намира, че имотът не е придобит от ответника К. със средства от престъпната му дейност.

Предвид обстоятелството, че недвижимият имот 1/3 ид.част от УПИ X в кв.6501, по действащия ПУП на к.к."Слънчев бряг“-запад, ведно с вещното право на строеж, са продадени от ответниците Р.К. и М.К.а на „ВЕЕР 1" ЕООД на 19.02.2004 г. – непосредствено след регистрирането на дружеството и преди осъществяването от ответника К. на установената с влязла в сила присъда престъпна дейност - че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „ВЕЕР 1" ЕООД, в подадена ГДД по чл.51 от ЗКПО пред ТД на НАП - гр.Бургас, за финансовата 2004 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 г., с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 61 322 лв, съдът приема, че не е доказано имотът и правото на строеж да са придобити със средства от избегнатите данъци, дължими от дружеството за същата година (още повече, че ГДД е подадена от ответника Р.К. в началото на следващата година).

Сградата е построена, както се посочи по-горе, в периода 2004 г. – м.май 2005 г. Непосредствено след придобиването на имота и на правото на строеж върху него (през м.февруари 2004 г.), на 17.03.2004 г. дружеството е получило ипотечен кредит в размер от 70 000 лв (погасен към 01.07.2004 г.), за който няма данни да е погасен със средства от престъпната дейност на Р.К., а продажбата на апартаменти в сградата е започнала от 11.08.2004 г. •••Както е приел и първоинстанционният съд, по делото не са налице доказателства построяването на сградата да е станало със средства от заеми, който да са изплащани след завършването на сградата към м.май 2005 г. и след началото на престъпната дейност в периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. – извършване като физическо лице, без съответното решение, на дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКИ, по предоставяне на парични кредити срещу договорена лихва.

Погасяването на кредитите взети през 2007 г. (началото на установената лихварска дейност на ответник К.) е извършено след изграждането и въвеждането на сградата в експлоатация на сградата. Не са събрани доказателства да е налице друг вид трансформация на средствата, акумулирани от престъпната дейност на ответника К., която да обуслови наличието на причинно-следствена връзка с придобиването на горните имоти.

Относно искането за отнемане на придобито през 2005 г. от ответниците Р.К. и М.К.а (сега М.) имущество, респ.отнемане на сумата от продажбата на това имущество, съдът намира следното:

Установената с влязла в сила присъда престъпна дейност на ответника Р.К. към този момент е, че в качеството си на данъчно задължено лице в подадена годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ пред ТД на НАП - гр.Бургас, с вх.№ 020В6997/14.04.2006 г. за данъчен период 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 г., като вместо реалната данъчна основа в размер на 102 661, 75 лв е декларирал доходи като физическо лице в размер на 2 629, 90 лв., представляващи облагаема данъчна основа по чл.10, т.18 от ЗОДФЛ /отм./, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 24 098, 80 лв - престъпление по чл.257, ал.1 /отм. ДВ бр.75 от 2006 г./, вр.чл.255, ал.1 от НК, изключено от обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД (отм.), поради което на това основание следва да се отхвърли искането за отнемането на придобитото през 2005 г. имущество от ответниците Р.К. и М.К.а (сега М.), респ.сумата от продажбата на което се претендира, както следва:

Лек автомобил, марка "ДЖИП"••• На основание договор за доброволна делба ••• в края на м.декември 2005 г. Независимо от това, че апартаментът е придобит на основание договор за доброволна делба на недвижими имоти ••• Относно искането за отнемане на придобито през 2006 г. от ответниците Р.К. и М.К.а (сега М.) имущество, респ.отнемане на сумата от продажбата на това имущество, съдът намира следното:

Установената с влязла в сила присъда престъпна дейност на ответника Р.К. към този момент е, че пред органите на ТД на НАП - гр.Бургас, в качеството си на данъчно задължено лице в подадена годишна данъчна декларация с вх.№ 020В9024/14.04.2007 г. по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ пред ТД на НАП - гр.Бургас, за данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 г., като вместо реалната данъчна основа в размер на 25 450, 52 лв е декларирал доходи като физическо лице в размер на 6 029, 59 лв, представляващи облагаема данъчна основа по чл.10, т.18 от ЗОДФЛ /отм./, с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 472, 10 лв - престъпление по чл.255, ал.1, т.2 от НК, включено от обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД (отм.).

През 2006 г. ответниците Р.К. и М.К.а са придобили следното имущество, претенцията за чието отнемане е висяща към настоящия момент:

Съгласно заключението на вещото лице Г.Г. по СИЕ, Рекапитулация на приходи и разходи на ответниците К.и, вариант 1 (кредитиран от настоящия състав), приходите на ответниците К.и през 2006 г. са в размер на 93 457 лв, разходите – в размер на 89 460 лв, при което разликата е положителна величина – +3 997 лв за 2006 г. (с натрупване от предни години -436 585 лв), т.е.за 2006 г. не е налице недостиг на парични средства за придобиване на изброеното по-горе имущество през същата година, стойността за придобиването на което е включена в разходите на ответниците за тази година.

Съдът съобрази, че към момента на придобиване на товарен автомобил, •••Пазарната стойност на притежаваните от ответниците К.и ид.части от имота към момента на отчуждаването му, съгласно СТЕ е 13 818 лв. Ето защо съдът приема, че предвид установените доходи от законен източник, разходите по същото време на проверяваното лице и семейството му, обоснованото предположение, че такава връзка е налице, логически не е възможно да се свърже придобиването на посочените две МПС с установеното към този момент престъпление.

Съдът намира, че такава връзка не може да се направи и по отношение на придобиването на ••• която се намира апартаментът вече е изградена, а в договора за доброволна делба не е посочено да се заплащат суми за уравнявания на дела.

Относно двата имота - лозя в землището на ••• разходите по същото време на проверяваното лице и семейството му, логически не е възможно да се свърже придобиването на това имущество с установеното към този момент престъпление.

Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че на отнемане от ответника Р.К. подлежи сумата от 5 472, 10 лв, представляваща пряка облага от извършената престъпна дейност по чл.255, ал.1, т.2 от НК – избегнато заплащане на данъчни задължения в този размер, чрез подадена ГДД с вх. №020В9024/14.04.2007 г. по чл. 41 от ЗОДФЛ/отм./ за данъчен период 01.01.2006 г. 31.12.2006г., в която е декларирана неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 г. Относно искането за отнемане на придобито през 2007- 2009 г. от ответниците Р.К. и М.К. (сега М.) имущество, респ.отнемане на сумата от продажбата на това имущество, съдът намира следното:

Установената с влязла в сила присъда престъпна дейност на ответника Р.К. към този момент е, че през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., като физическо лице, без съответното решение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл.2, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква разрешение, предоставял парични кредити срещу договорена лихва, както следва:

• през 2007 г. дал в заем сумата от 2 500 лв., до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 250 лв.;

• през 2007 г. дал в заем сумата от 2 000 лв., до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 300 лв., - за периода 2007 г. - м.октомври 2008 г. дал в заем 70 000 лв., до връщане на кредитите, общата сума на платените лихви е в размер на 7 000 лв.;

• за периода 2007 г. - 2008 г. дал в заем сумата от 7 000 лв., до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 8 800 лв.;

• през 2007 г. - 2008 г. дал в заем сумата от 25 000 евро с равностойност 48 896 лв., до връщане на кредита, общата сума на платената лихва да е в размер на 17 602 лв. и от тази дейност е получил значителни неправомерни доходи в размер на 60 014 лв., - през 2008 г. дал в заем сумата от 5 000 лв, до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 2 000 лв.;

• през 2008 г. дал в заем сумата от 15 000 лв., до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 1 200 лв.;

• през 2008 г. дал в заем сумата от 5 000 щатски долара с равностойност 6 937 лв, до връщане на кредита общата сума на платените лихви е в размер на 4 856 лв.;

• през 2008 г. дал в заем сумата от 15 000 лв., до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 9 600 лв., като за разликата над 9 600 лв;

• през 2008 г. дал в заем сумата от 2 000 лв., до връщане на кредита, общата сума на платените лихви е в размер на 600 лв;

• през 2008 г. дал в заем сумата от 20 000 лв., до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 24 000 лв.;

-на 26.08.2008 г. дал в заем сумата от 40 000 лв до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 2 800 лв.;

• през 2008 г. дал в заем сумата от 3 800 лв. до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 48 лв.;

• през 2008 г. дал в заем сумата от 2 000 лв. до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 300 лв.;

• през 2008-2009 г. дал в заем сумата от 5 000 щатски долара с левова равностойност 6 820 лв, до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 341 лв.;

• на 18.05.2009 г. дал в заем сумата от 68 000 лв., до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 18 740 лв.;

• на 30.01.2009 г. дал в заем сумата от 10 000 английски паунда с равностойност 21 784 лв, до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 4 544 лв.;

• през 2009 г. дал в заем сумата от 6 000 лв до връщане на кредита, общата сума на платената лихва е в размер на 180 лв.

През периода 2007-2009 г. ответниците Р.К. и М.К.а са придобили следното имущество, претенцията за чието отнемане е висяща към настоящия момент:

Сумата в размер на 7 700 лв. ••• В същия период ответниците К.и са придобили имущество (по пазарна оценка от СТЕ) на обща стойност 50 200 лв.

Предвид голямата разлика между получените доходи от престъпната дейност в периода 2007-2009 г. в размер на общо 145 573 лв и стойността на придобитото имущество, както и предвид голямата разлика – в отрицателна величина между доходите и разходите на ответниците с натрупване през периода 2007-2009 г., съдът приема, че придобитото в този период имущество следва да подлежи на отнемане, респ.получената от ответниците сума от продажбата му, тъй като може да се направи обосновано предположение, че е придобито със средства, получени от извършената от проверяваното лице в този период престъпна дейност, установено с влязла в сила присъда.

Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че изброените по-горе МПС са придобити през периода, в който на ответницата М. К.а са били отпуснати два ипотечни кредита - на 26.07.2007 г. от ••• Изложените изводи касаят както сумите, за отнемането на които първоинстанционният съд е уважил искането на КОНПИ ••• По отношение на искането на КОНПИ за отнемане на суми от банковите сметки на ответниците Р.К. и М.К., съдът намира следното:

Относно искането за отнемане на основание чл.9, вр.чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) на сумата в размер на разликата над отнетите от БОС 195, 58 лв до 14 410, 94 лв по сметка в •••, съдът намира, че това искане е неоснователно по следните съображения:

Сметката е открита на 10.09.2004 г. Претенцията на КОНПИ, съгласно посоченото в МИ, е за отнемане на суми и преводи от трети лица, без установен произход на преводите, в периода 2006-2009 г. От посоченото от КОНПИ в МИ (л.43), в периода 2006-2009 г. по сметката са постъпили сумите 7 268, 20 евро или 14 215, 36 лв и през 2009 г. – сумата от 100 евро или 195, 58 лв. Останалите постъпили суми са извън процесния период. Сумата от 195, 58 лв. първоинстанционният съд е приел, че подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като не е установен законен източник на средства, и може да се направи основателно предположение за връзка с престъпната дейност на проверяваното лице в периода 2004-2009 г. За останалата част от сумата съдът е счел, че не е доказана връзка между придобиването на сумата и престъпната дейност на проверяваното лице.

Настоящият състав споделя тези изводи на първоинстанционния съд.

За сумата от 14 410, 94 лв самата Комисия-ищец е посочила, че представлява „внесени на каса суми и преводи от трето лице“. Към 2006 г., когато тази сума е постъпила по посочената сметка на съпругата на проверяваното лице, единствената престъпна дейност, установена с влязла в сила присъда, осъществена от ответника Р.К. е, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „ВЕЕР 1" ЕООД, в подадена ГДД по чл.51 от ЗКПО пред ТД на НАП - гр.Бургас, за финансовата 2004 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия корпоративен данък за отчетната 2004 г., с което е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 61 322 лв - престъпление по чл.257, ал.1 /отм. ДВ бр.75 от 2006 г./, вр.чл.255, ал.1 от НК; че пред органите на ТД на НАП - гр.Бургас, в качеството си на данъчно задължено лице в подадена ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./, за данъчен период 01.01.2005 г. - 31.12.2005 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2005 г., с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 24 098, 80 лв - престъпление по чл.255, ал.1, т.2 от НК; както и че пред органите на ТД на НАП - гр.Бургас, в качеството си на данъчно задължено лице в подадена ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ за данъчен период 01.01.2006 г. 31.12.2006 г., е потвърдил неистина относно размера на дължимия данък за отчетната 2006 г., с което е избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери – 5 472, 10 лв - престъпление по чл.255, ал.1, т.2 от НК. Престъпната дейност, при която ответникът Р.К. като физическо лице, без съответното решение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл.2, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква разрешение, предоставял парични кредити срещу договорена лихва, е установена с влязлата в сила присъда за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г., съотв.преведената от трето лице през 2006 г. по сметката на ответницата М.К.а сума 14 410, 94 лв няма как да бъде свързана с престъпната дейност на ответника Р.К., осъществявана в периода 2007-2009 г. Относно искането за отнемане на основание чл.9, вр.чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) на сумата в размер на разликата над отнетите от БОС 22 069 лв до 33 284, 27 лв по сметка в лева IBAN BG71UBBS80021089715216 в „ОББ" АД с титуляр М. К.а, съдът намира, че това искане е неоснователно по следните съображения:

Сметката е открита на 17.07.2006 г. Видно от представеното от КОНПИ с МИ извлечение от тази банкова сметка, издадено от „ОББ“ АД (л.1511-1565 от делото), балансът по тази сметка към 06.04.2012 г. е бил 6, 72 лв.

Видно от издаденото от ••• След като сметката е закрита, съотв.претендираните от КОНПИ суми от тази сметка не са налични към момента и по делото не е установено те да са били вложени в придобиването на конкретно имущество, съотв.като краен резултат да са увеличили актива на ответниците, съгласно разясненията дадени с ТР № 4/2023 г по т.д. № 4/2021 г на ОСГК на ВКС, искането за отнемането им следва да бъде оставено без уважение, тъй като предмет на отнемане могат да са парични средства, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона.

Относно искането за отнемане на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) на сумата в размер на 1 840 лв по •••че това искане е неоснователно по следните съображения:

Сметката е открита на 23.07.2008 г. В периода 2008-2012 г. по тази сметка са постъпили общо 5 061, 16 лв, като в процесния период 2008-2009 г. са постъпили: 950 лв (4, 32 МРЗ) през 2008 г. и 890 лв (3, 71 МРЗ) през 2009 г. Видно от представеното от КОНПИ с МИ извлечение от тази банкова сметка, издадено от „СИБАНК“ АД (л.1601-1606 от делото), балансът по тази сметка към 26.10.2010 г. е бил 5, 84 лв.

За периода 2008-2009 г. ответникът Р.К. е признат за виновен в това, че през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. като физическо лице, без съответното решение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл.2, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква разрешение, предоставял е парични кредити срещу договорена лихва. Общо за периода 2007-2009 г., за който ответникът Р.К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.252 НК, с влязлата в сила присъда е установено, че той е реализирал доходи от тази престъпна дейност в размер на общо 145 573 лв (получени лихви от предоставени от него кредити).

След като по балансът по сметката е 5, 84 лв., съотв.претендираните от КОНПИ суми от тази сметка не са налични към момента и по делото не е установено те да са били вложени в придобиването на конкретно имущество, съотв.като краен резултат да са увеличили актива на ответниците, съгласно разясненията дадени с ТР № 4/2023 г по т.д. № 4/2021 г на ОСГК на ВКС, искането за отнемането им следва да бъде оставено без уважение.

Относно искането за отнемане на основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) на сумата в размер на 7 196, 12 лв по разплащателна сметка в ••• че това искане е неоснователно по следните съображения:

Сметката е открита на 10.07.2008 г. По тази сметка през 2008 г. е постъпила сумата от 1000 лв, с основание „ИД ••• (заемополучател), ЧСИ Делян Николов“, която сума е изтеглена в брой. През 2009 г. по сметката е постъпила сумата от 6 196, 12 лв със същото основание, която сума също е изтеглена в брой до края на годината.

Сметката е закрита на 05.10.2010 г. Макар за този период (2008-2009 г.) ответникът Р.К. да е признат за виновен в това, че през периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009 г. като физическо лице, без съответното решение, е извършвал дейност по занятие - банкови сделки по смисъла на чл.2, ал. 1 от ЗКИ, за които се изисква разрешение, предоставял е парични кредити срещу договорена лихва, след като сметката е закрита, съотв.претендираните от КОНПИ суми от тази сметка не са налични към момента и по делото не е установено те да са били вложени в придобиването на конкретно имущество, съотв.като краен резултат да са увеличили актива на ответниците, съгласно разясненията дадени с ТР № 4/2023 г по т.д. № 4/2021 г на ОСГК на ВКС, искането за отнемането им следва да бъде оставено без уважение, тъй като предмет на отнемане могат да са парични средства, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона.

Поради частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде от•••, двете суми – включени в посочената сума за отнемане – 49 036, 12 лв; както и в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане на основание чл.4, ал.2, вр.чл.10 от ЗОПДИППД (отм.) на сумата от 7 660 лв от продажбата Лек автомобил - "СИТРОЕН", ••• По отношение на подадените от страните частни жалби, съдът намира следното:

С решението по делото, предвид частичното уважаване на предявения иск и частичното му отхвърляне, първоинстанционният съд е разпределил разноските по делото, както следва: ответниците Р.К., М.К. и „ВЕЕР 1" ЕООД в ликвидация, са осъдени да заплатят на ищеца КОНПИ разноски по делото в размер на по 1 352 лв всеки. Предвид частичното отхвърляне на иска, КОНПИ е осъдена да заплати на ••• разноски по делото в размер на 12 991 лв за адвокатско възнаграждение.

По подадена от ответниците молба с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските и за присъждане на ответниците на съдебни разноски в претендирания размер от 100 000 лв, с определение № 2127 от 19.10.2016 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответниците за изменение на решението в частта на разноските. Съдът се е мотивирал с това, че присъденият размер на разноските на ответниците е съобразен както с частичното уважаване на иска против тях, така и с актуалната редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По заявеното от ищеца КОНПИ с въззивната му жалба оплакване против присъдените на ответниците съдебни разноски по съображения, че ответниците не са представили доказателства за заплатено адв.възнаграждение на адв.П.М., имащо характера на искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноските, с определение № 260014 от 01.02.2023 г. първоинстанционният съд е постановил, че го оставя без уважение. Съдът е изложил съображения, че при присъждане на разноските на ответниците, е съобразил представените по делото договор за правна защита и съдействие (л.1813) и пълномощно по сключен договор за правна защита и съдействие (л.1817), в които са вписани дата на сключване на договора и на упълномощаването - 29.08.2014 г., както и „падеж на плащане“ на адв.възнаграждение – 28.08.2014 г., с оглед на което съдът е приел, че се касае за авансово заплащане на възнаграждението, извършено от ответниците в полза на адв.М.. Против така постановените от първоинстанционния съд определения по чл.248 ГПК в законовия срок са постъпили частни жалби, както следва: частна жалба вх.№ 260625/23.02.2023 г. от КОНПИ против определение № 260014 от 01.02.2023 г. по гр.д.1568/2014 г. на БОС; и частна жалба вх.№ 17248/11.11.2016 г. от ответниците Р. К., М. К.а и от „ВЕЕР“ ЕООД против определение № 2127 от 19.10.2016 г. по гр.д.1568/2014 г. на БОС.

И двете частни жалби са подадени от легитимирано лице, в законовия срок, поради което са допустими.

С оглед частичната промяна на размера на уважените искови претенции, въззивният съд не следва да се произнася по частните жалби против определенията на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, тъй като разноските за първоинстанционното производство следва да бъдат съобразени с постановения от въззивния съд резултат. Възраженията на страните по разноските ще се съобразят при промяната на дължимите разноски за пред първата инстанция.

Предвид частичното уважаване на претенцията на КОНПИ за отнемане на имущество и суми от ответниците, съотв.частичното отхвърляне на тази претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК КОНПИ има право на съдебни разноски съобразно уважената част от претенцията, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция против тях.

При предявена претенция за отнемане на имущество на стойност 1 279 871, 83 лв, и отнемане на имущество в размер на общо 124 649, 18 лв (5472, 10 лв – от Р.К. – пряка облага от извършена престъпна дейност по чл.255 НК; 40 000 лв – от Р.К. – косвени доходи от престъпна дейност – стойност на придобити и отчуждени МПС; 71 517, 08 лв – от М.К.а - косвени доходи от престъпна дейност на Р.К., в която част решението на първата инстанция е влязло в сила), дължимите на КОНПИ на основание чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски за първата инстанция са общо 798 лв, от които 540 лв - юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед частичното отхвърляне на претенцията на КОНПИ за отнемане на имущество от ответниците, те също имат право на разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

В първоинстанционното производство ответниците са били представлявани от адв.П. М. от •АК. Видно от намиращите се в кориците на делото Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие (л.1813) и Пълномощно по сключен договор за правна защита и съдействие (л.1817), всички с отразена дата на сключване - 29.08.2014 г., уговореното адв.възнаграждение е в размер на 100 000 лв. В Договора за правна защита и съдействие (л.1813) в графа „начин и срок за плащане“ е вписано „падеж на задължението 28.08.2014 г.“. В Пълномощно по сключен договор за правна защита и съдействие (л.1817) също е посочено, че възнаграждението възлиза на 100 000 лв и е с падеж на плащане 28.08.2014 г. В Договор за правна защита и съдействие (л.1813) и в Пълномощно по сключен договор за правна защита и съдействие (л.1817), не е посочено сумата или част от нея да е платена, нито е посочен начинът на плащане – „в брой“ или „по сметка“. Тези графи в договора за правна защита и съдействие (л.1813) не са попълнени изобщо.

Съгласно чл.78 от ГПК, страната има право на реално заплатените от нея разноски. В този смисъл е и разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК, съгласно което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. ВКС изрично е приел, че в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Доколкото, както се посочи по-горе, в Договора за правна защита и съдействие между ответниците и адв.П.М. не е посочен начин на плащане на уговореното възнаграждение, нито са представени доказателства за заплащането му (по какъвто и да е начин), настоящият състав приема, че ответниците не са доказали да са заплатили на адв.М. уговореното адв.възнаграждение. Обстоятелството, че в договора и в пълномощното е посочен „падеж на плащане 28.08.2014 г.“, по никакъв начин не доказва реалното заплащане на уговореното адв.възнаграждение.

Ето защо съдът намира, че ответниците нямат право на съдебни разноски за заплатено адв.възнаграждение за първоинстанционното производство.

За въззивното производство:

За въззивното производство въззивникът-ищец КОНПИ е заявил искане за присъждане на съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, вр.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1 и 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, на КОНПИ следва да се присъдят съдебни разноски за въззивното производство в размер на 540 лв, дължими от въззивника Р. К. (предвид връщането на въззивната жалба на М. М. и оттеглянето на въззивната жалба от страна на „ВЕЕР 1“ ЕООД в ликвидация).

Въззивникът-ответник Р.К. не е заявил искане за присъждане на съдебни разноски за въззивното производство, като по делото няма доказателства такива да са направени от него.

Съгласно представените във въззивното производство пълномощно и договор за безплатна правна помощ, подписан от ответниците (за „ВЕЕР 1“ ЕООД – от ликвидатора), във въззивното производство ответниците са представлявани от адв.П.М. по реда на чл.38, ал.2 ЗА, като в последното по делото открито съдебно заседание адв.М. е заявила искане да й се определи и присъди адв.възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

На основание чл.38 от ЗА, с оглед защитавания материален интерес във въззивното производство и постановения резултат, на адв.М. следва да се определи и присъди адв.възнаграждение в размер на 42 093 лв.

С оглед частичното потвърждаване на първоинстанционното решение по отношение на отхвърлянето на исковете, висящи във въззивното производство след частичното оттегляне на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, въззивната Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, следва да бъде осъдена да заплати по сметката на Апелативен съд Бургас държавна такса в размер на 69 772, 56 лв.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд