Решение № 889 от 23.1.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 3049/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на И. Г. У., чрез адв. Х. Х. - ВАК, против Решение № 1266/28.10.2025г. по АНД № 1765/2025г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 442а-170/07.01.2025г. на Началник Сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна, с което на У., на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, е наложена глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.17а, ал.2 от с.з. Касаторът релевира доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи, че наказващият орган е допуснал нарушение на чл.57, ал.1, т.5 пр.3 от ЗАНН, като в наказателното постановление не е посочено точно мястото на извършване на нарушението, което е засегнало правото му на защита. Не е установено с категоричност мястото, на което е бил паркиран лек автомобил „Фиат Дубло " с peг.№ [рег. номер], на 16.08.2024 г., около 11:30 часа. В АУАН мястото е посочено като „в границите на морски плаж „Шкорпиловци-Север" върху крайбрежна плажна ивица и сиви дюни в [ПИ] по КККР на землището на с.Шкорпиловци", което представлява голяма територия. Твърди, че няма представени безспорни и категорични доказателства, че е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.17а, ал.2 от ЗУЧК. Касаторът излага доводи, че теренът, на който е бил паркиран автомобилът му, е бил застлан с чакъл и обособен като паркинг, както и че не е имало информационна табела, която да е забранявала паркирането. Намира, че това, което е показала на съда свид. Ж., е заснета табела на съвсем друг участък от морския плаж на с.Шкорпиловци. Подчертава, че са липсвали обективни признаци, въз основа на които да е знаел или да е можел да предположи, че мястото попада в рамките на плаж Шкорпиловци-Север и че се касае именно за "сива дюна". По изложените съображения моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП. В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Ответната страна – Началник сектор „Охранителна полиция“ Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Л. - А., депозира писмени бележки, в които оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. Представител на Окръжна прокуратура – Варна, редовно призован, не се явява. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на И. Г. У. срещу НП № 442а-170/07.01.2025г. на Началник Сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна, с което на У., на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, е наложена глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.17а, ал.2 от с.з. От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 16.08.2024 г. въззивникът И. У. паркирал собствения си л. а. „Фиат Добло“ с рег. №[рег. номер] в к.к.“Шкорпиловци“, общ.Долни чифлик, обл. Варна на морски плаж „Шкорпиловци-север“, в поземлен [имот номер] по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Шкорпиловци, обл.Варна. Автомобилът паркирал в границата на сивите дюни, върху пясъка на морския плаж. Същия ден, около 11:30 часа, полицейски органи при Четвърто РУ-Варна, както и длъжностни лица от Община Долни чифлик, извършили съвместна проверка на морски плаж „Шкорпиловци-север“. Поводът за проверката бил подаден сигнал в Община Долни чифлик от Българската национална телевизия за разположени каравани и автомобили на плаж Шкорпиловци- север. На място служителите на двете служби установили наличието на множество паркирани моторни превозни средства /50 на брой/ в границите на сивите дюни на морския плаж Шкорпиловци-север в имот №№83404.502.36, който бил посочен в специализираната карта на Черноморското крайбрежие и в кадастралната карта на землището на с.Шкорпиловци. Един от паркираните автомобили на горепосоченото място бил този, управляван от У., негова собственост. На място проверяващите не установили водачите на автомобилите. Поради горното автомобилите били заснети. На автомобила, собственост на жалбоподателя, също била изготвена фотоснимка. Била заснета и указателната табела, поставена на пътя, преди мястото на което бил позициониран автомобилът на У., сочеща наличието на дюни, както и забраната за паркиране върху тях. Впоследствие, У. на 23.10.2024г. попълнил декларация на осн.чл.188 от ЗДвП, че именно той е управлявал автомобила на 16.08.24г. около 11:30ч. Бил съставен АУАН, който бил му бил предявен и връчен на 05.12.2024г., и подписан от него с отбелязване, че не е съгласен със съставения АУАН, като посочил, че е паркирал в друг имот. Въз основа на акт, началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна издал обжалваното НП на 07.11.2025г. За да потвърди наказателното постановление, въззивната инстанция не констатирала нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. Приела, че в акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно - в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, ВРС приел безспорна установеност на нарушението. Нещо повече, отчел, че при справка в Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, общодостъпна за всички на интернет адрес https://www.cadastre.bg/frontpage е видно, че [имот номер] по кадастралната карта на с.Шкорпиловци представлява крайбрежна плажна ивица със статут на защитена територия, и е изключителна държавна собственост. Съдът с подробни мотиви отхвърлил тезата за субективна несъставомерност на вмененото във вина на санкционираното лице деяние. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в от ЗАНН. При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно тяхната оценка. Лишени от основание са възраженията на касатора относно описанието на мястото на извършване на нарушението, както и тези, обосноваващи субективна и обективна несъставомерност на деянието. Същите са били изложени още пред въззивната инстанция, като са били подробно и мотивирано отхвърлени от съда чрез обстоен анализ на доказателствата по делото, който настоящата инстанция споделя, и към който препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК. Неоснователно е и оплакването на касатора, че районният съд неправилно е приложил материалният закон. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че установеното от фактическа страна в хода на делото правилно е квалифицирано от наказващия орган по приложения административнонаказателен състав, като същият го е обвързал и с релевантните легални дефиниции. В случая е безспорно установено, като и доказано, както извършването на нарушението, така и неговия автор, а също и неговата вина. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1. Легално определение на понятието "пясъчни дюни" е дадено в § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК и това са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни /бели/ дюни, неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ и облесени дюни. Видно от горното за да е съставомерно деянието следва да се установи, че мястото попада в обхвата на "сиви дюни" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК. Настоящият състав намира за неоснователен довода в касационната жалба, че не е било установено по категоричен начин мястото на забраненото паркиране, респективно - че съответно нарушението е останало недоказано по несъмнен начин. Както в АУАН, така и в НП имотът, върху който има образувани дюни и съответно наказаното лице незаконосъобразно е паркирало лек автомобил, е вписан с идентификатора му по КККР на с. Шкорпиловци. Самото наличие на дюни в границите на крайбрежната ивица на плаж "Шкорпиловци-север" в землището на с. Шкорпиловци също е установено по безспорен начин от всички събрани кореспондиращи помежду си писмени и гласни доказателства. Съгласно Констативния протокол от 16.08.2024г., при извършено обхождане на северната част на морски плаж „Шкорпиловци“ в [ПИ] е установено, че върху сива дюна са паркирала автомобили, между които и автомобилът, управляван от касатора по настоящото дело. Посочено е и, че има поставени обозначителни информационни табели на северния плаж Шкорпиловци. Констативният протокол представлява официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение, т.е. обвързващ официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, вр. чл. 144 и чл. 228 от АПК. Констативният протокол е издаден от длъжностни лица в Община – Долни чифлик в кръга на функциите им и в пределите на тяхната компетентност, по установения ред и форма и удостоверява факта на извършване на нарушението. В подкрепа на горното са и събраните гласни и веществени доказателства в хода на производството. Неоснователно е и следващото възражение на касатора, че не е доказано виновното му поведение. С деянието си касаторът е проявил най – малкото небрежност, а това обосновава неговата вина. Наличието на указателна табела се потвърждава от събраните по делото доказателства. В случая, обаче, дори не е необходимо да има поставени обозначителни за наличието на пясъчни дюни знаци или такива, които забраняват паркирането, респективно спирането за престой, тъй като забраната за паркиране на пясъчни дюни произтича непосредствено от закона. Твърдението на касатора, че мястото е било застлано със чакъл не се подкрепя от останалите кореспондиращи си доказателства по делото, включително от приложения снимков материал. В обобщения, касационната инстанция намира, че не са налице съществени противоречия във фактите, които да създават съмнения в обвинителната теза на наказващия орган и да опровергават фактическите констатации на въззивния съд. Наказателното постановление е съобразено и с целта на закона, регламентирана в чл. 2, т. 1 от ЗУЧК, която е създаване на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на Черноморското крайбрежие и по т. 3 - опазване, съхраняване и разумно използване на природните ресурси. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от НЗПП в размер на 66,47 евро. Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,