Решение № 1192 от 29.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 85/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20206425/02.11.2021г. по гр.д. № 45941 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 70-ти състав са отхвърлени исковете, предявени с искова молба вх. № 2020538/06.08.2019г. на Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. •••• срещу А. Ф. Я., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ул. •••• за заплащане на основание на чл. 288, ал.12 вр. с чл. 288а, ал.3 от КЗ ( в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 5128, 58лв., представляващи изплатено обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди на Н.П. в резултат на реализирано ПТП на 24.05.2013г. на областен път 134, посока Волтурино, Република Италия при което А. Ф. управлявал автомобил марка Форд”, модел „Транзит” с рег. № СО •••• ХА без валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. •••• е осъден да заплати на адв. А. Н. Ж., личен № •••• с адрес на упражняване на дейността: гр. София ул. ••••, кантора 12 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 886, 43лв., представляващи адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС. Срещу така постановено решение въззивна жалба вх. № 25173392/07.12.2021г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 22.11.2021г. от ищеца Гаранционен фонд, в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че процесната сума платил на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ Последното на основание на чл. 288, ал. 6 от КЗ /отм/ възстановило тази сума на компенсационния орган в Италия в изпълнение на задължението си по Директива 2009/1ОЗ/ЕО, разпоредбата на чл. 10 от която изисквало държавите-членки да създадат или оправомощят орган, който да изплаща обезщетения за вреди причинени от водач на МПС без валидна застраховка „ГО”, като този орган имал право да иска възстановяване на платеното от органа за изплащане на обезщетения в държавата-членка, в която е установено застрахователното предприятие, издало полицата – чл. 24 и чл. 25. В това производство съгласно чл. 288, ал. 6 от КЗ /отм/ функциите на компенсационния орган били ограничени до проверка дали претенцията е отправена в предвидения ред и срок без да се прави преценка по същество, същата принадлежала на съответните органи на държавата по местонастъпването на ПТП. В случая за управляваното от ответника МПС нямало валидно сключена застраховка „ГО” към дата на ПТП и възстановил на НБААЗ изплатените суми. В случая ответникът не бил подал отговор на исковата молба и не следвало СРС да обсъжда възраженията ме направени по- късно. Отделно направените възражения за участие в ПТП и поведението му били обстоятелства, които НББАЗ не можел да изследва. Отделно, приетата по делото декларация от Франческо Колозанто и двустранен констативен протокол за ПТП следвало да се съобразят. Установяването на материалното право на Италия не било в негова доказателствена тежест, а и било установено по делото. Служебно задължение на съда съгласно чл. 43 от КМПЧП било да издири и установи приложимото чуждо право, то било установено по делото от представените документи. Те не били оспорени от ответника и така, независимо че не били официални документи следвало да се съобразят. Способите за установяване на чуждото право били само примерно изброени в чл. 43 от КМЧП. Съгласно чл. 4 от Регламент /ЕО/ № 864/2007г. приложимото право при деликт е това на държавата, в която е настъпила вредата, приложимо в случая било правото на Република Италия, фактите за ангажиране на отговорността на ответника били установени. Претендирал е разноски. Въззиваемият – ответник по исковете А. Ф. Я., ЕГН •••••••••• в предоставения му срок е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Не било установено по делото, че е участвал в ПТП на 24.05.2013г. в Република Италия. Оригинал и копие на двустранния протокол с негов подпис не бил приет по делото, независимо че бил изискан от полицията във Волтурино, Италия, защото такъв не бил открит в полицейската служба. Подписания от Н.П. документ не се ползвал с обвързваща доказателствена стойност, други доказателства за участието му в това ПТП не били събрани. Оспорил в срок исковете и представените документи от ищеца, оригинали на тези документи не били представени по делото. Тези документи следвало да се изключат от доказателствения материал. Протоколът за ПТП бил целият в поправки, задрасквания. Експертизата не доказвала идентичност на МПС, а и това заключение не било пряко доказателствено средство. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2020538/06.08.2019г. на Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. •••• срещу А. Ф. Я., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. София, ул. •••• с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 288, ал.12 вр. с чл. 288а, ал.3 от КЗ ( в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 5128, 58лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 06.08.2019г., до изплащането й, представляващи изплатено обезщетение за нанесени имуществени и неимуществени вреди на Н.П. в резултат на реализирано ПТП на 24.05.2013г. на областен път 134, посока Волтурино, Република Италия причинено от А. Ф. като водач на автомобил марка Форд”, модел „Транзит” с рег. № СО •••• ХА без валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Навело е твърдения, че ответникът при управление на автомобила „Форд Транзит” без валидна застраховка „ГО“ навлязъл в лента за насрещно движение и ударил правомерно движещия се лек автомобил „Рено Меган”, рег. № ВМ •••ХN и причинил процесото ПТП. За обезщетение на имуществените вреди на собственика на „Рено Меган” по щета № 120602/01.08.2014г. - Н.П., било платено обезщетение от 3248, 83лв., а за неимуществените вреди на Н.П. по щета № 220105/08.08.2014г.било платено обезщетение от 1879, 75лв. НББАЗ платило на Националното бюро на Италия тези суми, като в последствие Гаранционния фонд възстановил сумите на НББАЗ на основание на чл. 288а, ал.1 от КЗ. Така за ищеца възниквало правото да иска от ответника възстановяване на така платените суми, защото ответникът управлявал автомобила без застраховка „Гражданска отговорност”. В първото по делото о.с.з. пред СРС е посочил, че не разполага с оригинали на документите, които е представил, такива не му били предоставени по преписката. Претендирало е разноски. Ответникът А. Ф. Я., ЕГН •••••••••• в предоставения му срок за отговор не е изразил становище. С депозирано след срока за отговор становище е оспорил исковете. Посочил е, че на 24.05.2013г. в РИталия не било настъпило ПТП с негово участие, лицата и вещите, посочени от ищеца, за първи път чувал за такова ПТП. Оспорил е верността и истинността на документите, представени по делото, преводите им. Не бил подписвал двустранен протокол за ПТП на 24.05.2013г. в 20, 00ч., оспорил е положения за него подпис, както и верността на съдържанието на този протокол. Превода на протокол бил подправен, защото се сочело име на Цветелин А.ов а не неговото. Посочената полица с ЗК“Л.И.“АД била подправена в частта за номера й, както подправени били и сроковете на валидността й, данните за свидетелството за правоуправление били подправени, незаконно било добавянето на български В-15, това не било част от протокола а било добавено по-късно чрез софтуер или монтаж технически на съдържание, следвало да се представи този протокол в оригинал или да се изключи от доказателствения материал. Друго лице било ползвало неистински документи и СУМПС на негово име. Протокола за ПТП не съдържал негови лични данни, не била извършена проверка за идентичност на лицето, подписало протокола за ПТП, не била доказана собствеността на МПС, действителните участници в това ПТП На представените снимки не личал рег. № на МПС, марката и модела му. МПС по документи за собственост било спряно от движение на 12.12.2013г., не било ясно как италианските власти и застрахователи са идентифицирали това МПС без документа му за собственост. В доклада по щетата от 08.08.2014г. за неимуществени вреди не се сочело точно място на ПТП. Протокол за ПТП не сочел рама на Рено Меган и така нямало идентичност на участвалото в ПТП МПС и това по експертизата № 820.00/13 Оспорил е представените фактури за верността на посоченото основание за издаването им и легитимността на издателите. Проверката за съществуваща ГО била направена по несъществуващ номер на полица. Имал застраховка ГО. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Прието е писмо то ЗК „Л.И.” АД съгласно което към 24.05.2013г. не е бил страна по валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за автомобил „Форд Транзит”, с рег. № СО ••••ХА, такава имало за периода от 09.07.2013г. до 08.07.2014г. с № 22113001776721, издадена била и зелена карта с № 06420514 за периода до 08.01.2014г., но премията била разсрочена на 4 вноски, платени били само първите две и така, действието на тази полица било прекратено на 25.01.2014г. поради неплащане на трета поредна вноска. По делото са приети констативен протокол за ПТП на италиански език и в превод на български език, неносещ подпис за водач на автомобил „В”, в графа 6 като страна по договор са посочени имената Цветелин Я. за фамилия и като име А. Ф., Съгласно протокола на 24.05.2013г. на път 134, Волтурино, Италия в посока Волтурино е настъпило ПТП с участието на автомобил Форд Транзит”, рег. № СО ••••ХА с регистрация в България със застраховка ГО в ЗК Л.И., полица № 2206430514, / цифрата „3” в документа на италиански език е поправена в превода е посочена като „3”, но в документа на италиански език е посочена по-скоро като „2”/, валидна до 08.01.2014 зелена карта и лек автомобил Рено Меган” рег. № ВМ •••ХN, на Н.П., водачите са посочени в графа 9, като на Рено Меган е посочено, че е Н.П., а на Форд Транзит – А. Ф. Я., роден на ••••г. със свидетелство за правоуправление № 273508121, при което ПТП имало ранени и свидетели, за водач на Форд Транзит е отбелязано че е виновен за ПТП, навлязъл в насрещна лента за движение на Рено Меган, като след удара между двете МПС, Рено Меган се ударило с предната си част циментова стена, намираща се от дясната страна. Протокол е подписан от водач на Рено Меган – Н.П., няма подпис за водач на „Форд Транзит“. Приета е декларация на италиански език и в превод на български език съставена от Франческо Колозанто, съгласно която на 24.05.2013г. в 20, 00ч. докато се движел с автомобила си по областен път 134 в посока Волтурино станал свидетел на ПТП между „ Рено Меган „ рег. № ВМ •••ХN и Форд Транзит, рег. № СО ••••ХА, последният навлязъл в насрещно движение и ударил Рено Меган по лявата страна, който след удара се блъснал в циментова стена, находяща се от дясната му страна. След удара водач на чуждестранното МПС слязъл от него и поел отговорност за случилото се, като подписал двустранен констативен протокол за ПТП, заедно с другата страна. Прието е удостоверение за собственост, свидетелство за регистрация на италиански език с превод на български език, издадено от Обществен автомобилен регистър, Италиански автомобилен клуб, съгласно което Н.П. е собственик на „Рено Меган”, рег. № ВМ •••ХN. Приета е справка от регистър на ГФ съгласно която за дата 24.05.2013г. няма валидна застраховка „ГО” за Форд Транзит, рег. № СО ••••ХА. Приети са искане от Италианско Централно Бюро, претенция за възстановяване на платено обезщетение от НББАЗ, , доклад по щета, платежно нареждане, , протокол за спешна помощ, писма, съгласно които на 25.03.2013г. екип на Спешна помощ е оказал медицинска помощ на Н.П. поради получена травма, пациентът е дошъл със собствени средства, съобщил за ПТП, направен е преглед и ренгенография, поставена е диагноза „контузия на лява рамо”, изпписан е за домашно лечение, по образувана щета в Италия са определени обезщетения на Н.П. за претърпените имуществени и неимуществени вреди, като Италианско Централно Бюро на 05.06.2014г. е поискало от НББАЗ да му изплати обезщетение от 2519, 47 евро, от които 1200 евро обезщетение за имуществени вреди, 500 евро за обезщетение за физически травми, 350 евро правни разходи, отделно разходи на Панцано от 161, 97 евро и такси за обработка направени от Н.П. в размер на 307, 50 евро, като тези суми следвало да се възстановят поради причинено ПТП с Форд Транзит” рег. № СО ••••ХА, за който изглеждало че няма застраховка „ГО”. Установява се от тези документи, че на 08.08.2014г. НББАЗ е поискало от Гаранционния фонд да му възстанови сумата от 2622, 20 евро, от които 2050 евро били платено обезщетение, 572, 20 евро сума по фактура, които суми се дължали поради плащане от НББАЗ на 2519, 47 евро на 22.07.2014г. на Италианско Централно Бюро за имуществени и неимуществени вреди при ПТП с виновно незастраховано МПС с българска регистрация СО••••АХ, на 14.08.2014г. ищецът е наредил по сметка на НБААЗ сумата от 3248, 83 лв. по щета 14-105-І, щета 12-0602/2014г., както и сумата от 1879, 75лв. по щета 14- 105-І, щета № 220105/2014. Приети са книжа, изпратени от районен съд във Фоджа в изпълнение на съдебна поръчка на СРС, съгласно които е изискано от Служба на карабинерите или на Отделението на Общинска полиция във Волтурино да представят оригинал или при липса – заверено копие на констативен протокол, подписан от двама водачи Н.П. и А. Ф. Я. за ПТП от 24.05.2013г. в 20, 00ч. на областен път 134 по посока Волтурино, като Служба на местна полиция на община Волтурино, област Фоджа е посочило, че сред актовете на управлението няма такъв документ, същото са посочили и с писмо Легион на карабинерите в Пулия, станция във Волтурино, добавили и че нямат и доклад за намеса или заснемане във връзка с такова ПТП. С прието по делото заключение по съдебно-автотехническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото е посочило, че съгласно констативния протокол ПТП е настъпило поради навлизане на Форд Транзит” в насрещна лента за движение, по която се е движел автомобил Рено Меган, като след удар на двете МПС автомобилът Рено Меган се е ударил в бетонна стена, щетите по това МПС съответстват на така описан механизъм на ПТП следна пазарна цена за отстраняване на вреди по това МПС по цени към дата на ПТП в Италия са в размер на 5097, 83 евро. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната част: С оглед на датата на която е настъпило ПТП, съдът приема, че приложимия закон е Кодекс за застраховане (в сила от 01.01.2006г., отм). Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.12 вр. с чл 288а, ал.1, т.1, . вр. с ал. 2 и ал. 3 от КЗ (отм) в 15-дневен срок от писменото искане на Компенсационния орган Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, като за изплатените суми ГФ се суброгира в правата на увреденото лице до размера на платеното и на разходите по чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм). Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 3 и ал. 4 от КЗ (отм) Националното бюро на българските автомобилисти е представително национално бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в държавите членки, а като Компенсационен орган действа в случаите на чл. 284 от КЗ (отм). Съгласно чл. 284 и чл. 85, ал. 6 от КЗ (отм) НББАЗ действа като компенсационен орган тогава, когато изплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо на територията на РБ при определени хипотези, като функциите му се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от КЗ (отм) при възникване на вземане към Компенсационния орган от Компенсационен орган в държава членка Компенсационният орган възстановява пълния размер на платеното от този орган обезщетение и встъпва в правата на увреденото лице спрямо виновния водач или спрямо неговия застраховател. Съдът приема, че правилно е прието от СРС за предпоставка за уважаване на иска доказване от ищеца наред с другите обстоятелства е това, че ответникът е провел като водач на автомобил виновно противоправно поведение, в резултат на което са настъпили вредите, за които е платено обезщетението, възстановяване на което се търси по делото. Деликтното поведение на водача на МПС е елемент от фактическия състав на правата на увреденото лице, както и на платилия обезщетение застраховател, съответно и на Гаранционния фонд. Встъпването в правата на увреденото лице, уредено в чл. 288, ал.12 от КЗ /отм/ обосновава извод, че Гаранционния фонд в производство по чл. 288, ал.12 от КЗ /отм/ не разполага с повече права от увреденото лице, съответно - че ответникът по този иск може да противопоставя на Гаранционния фонд всички възражения, които би могъл да противопостави и на увреденото лице. В производството по иск по чл. 288, ал.12 от КЗ /отм/ Гаранционният фонд следва да установи противоправното поведение на водача, а последният може да прави всички възражения срещу така предявения иск, включително и такива, с които се оспорва проведено от него поведение, притовоправността на същото. Да се приеме обратното и да се сподели тезата на въззивника, че в това производство може да се изследва само дали е отправено искане от НББАЗ, който е платил обезщетение по искане на компенсационен орган на държава-член на ЕС, дали е спазен реда за отправяне на такова искане и срокове за същото, съдът приема, че е равнозначно да се лиши от възможност водача да организира защита си. Този водач е възможно, както е и в случая с оглед на събраните доказателства, да не е участвал в производства срещу него във връзка с проведеното поведение, за което е навел твърдения по делото Гаранционния фонд. Да се лиши този водач от възможност да оспори твърденията на Гаранционния фонд за проведено от него противоправно поведение в настоящото производство не намира опора в закона. Действително, разпоредбата на чл. 285, ал. 6 от КЗ /отм/ сочи, че функциите на Компенсационния орган се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на обективно установяване, и поради това дейността му се ограничава до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество, а съгласно чл. 286, ал. 3 от КЗ /отм/ при възникване на вземане към Компенсационния орган от компенсационен орган в държава членка Компенсационният орган възстановява пълния размер на платеното от този орган обезщетение и встъпва в правата на увреденото лице спрямо виновния водач или спрямо неговия застраховател. Тези норми обаче уреждат отношения между компенсационни органи, отношения между увредено лице и компенсационен орган, поради което и не могат да се приложат в отношенията между Гаранционния фонд и лицето, за което се твръди, че е причинило вредите. В конкретния случай ответникът в срока за отговор не е депозирал такъв, но преди първото о.с.з. е представил становище, с което е оспорил участието си в процесното ПТП. Правилно е прието от СРС, че това възражение не е преклудирано. Доказателствената тежест за проведено от ответника противоправно поведение е за ищеца, като необходимостта от ангажиране на доказателства от ищеца за същото би могла да отпадне само ако има признание от ответника на твърдените от ищеца факти, или същите са общоизвестни /служебно известни какъвто не е случая. Тези възражения на ответника не попадат в кръга на посочените в разпоредбата на чл. 133 вр. с чл. 131 от ГПК, поради което и правилно е прието от СРС, което е посочил и с доклада по делото, че ищецът следва да установи по несъмнен начин деликтно поведение от ответника. В случая доказателства за проведено от ответника виновно противоправно поведение на 24.05.2013г. на областен път 134 Волтурино, Италия като водач на Форд Транзит, рег. № СО ••••ХА в следствие на което да е настъпило ПТП, при което да е увреден автомобил Рено Меган, собственост на Н.П. и последният да е понесъл наранявания, по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Приетият по делото двустранен констативен протокол не носи подпис на ответника, нито на служители на полицията/карабинерите в Република Италия. Този протокол е частен свидетелстващ документ, като доколкото не носи подпис на ответника, не му е противопоставим и за доказване на закрепените с него обстоятелства следва да се ангажират други доказателствени средства. Следва да се посочи, че този протокол е заверен за „вярно с оригинала” от представител на ищеца, но в о.с.з. процесуалният му представител е посочил, че не разполагат с такъв оригинал. Такъв двустранен констативен протокол е установено по делото от приетите писма от Служба на местна полиция на община Волтурино, област Фоджа и от Легион на карабинерите в Пулия, станция във Волтурино, че сред актовете на управлението няма такъв документ, Легион на карабинери в Пулия няма и доклад за намеса или заснемане във връзка с такова ПТП. Така съдът приема, че приетият по делото констативен протокол не е от естество да докаже, че ответникът е участвал в процесното ПТП. Единственото друго доказателство, на което се позовава ищецът, за да установи деликтното поведение на ответника, е декларацията на Франческо Колозанто. Тази декларация обаче не сочи имената на водача на Форд Транзит”, поради което и не е от естество да установи, че ответникът е управлявал по време на ПТП този автомобил. При така възприето съдът приема, че исковете са неоснователни, като безпредметно е да се обсъждат останалите предпостваки за уважаването им. С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС следва да се потвърди. По отговорността за разноски: При този изход на делото съдът приема, че разноски следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на адвоката, представлявал възизваемия безплатно възнаграждение в размер на 812, 86лв., определено при съобразяване на минималните размери по чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004г., както и че сложността на делото пред СГС не е висока и не предпоставя определяне на възнаграждение в по-висок размер. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд