Решение № 2836 от 31.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5374/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК. С Решение № 20219787 от 07.12.2021 г. постановено по ГД № 9118 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 165 състав, са отхвърлени предявените от ищците А. М. и Л. К., чрез нейната майка и законен представител А. М. срещу ответника „У. Е.“ за сумата от по 250, 00 евро, представляваща обезщетение за закъснял редовен полет 7W-756 по разписание от 19.07.2019 г., с дестинация: летище София, Република България, летище Киев – Бориспол, Украйна, резервация № 3ССFP0. Решението е обжалвано в срок от ищците А. М. и Л. К.. Въззивниците поддържат, че същото е неправилно, немотивирано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Релевират се доводи, че разглежданият случай попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като в доклада по делото е дадена една правна квалификация на иска, а в решението – друга, като е допуснато и смесване на различни материални уредби. Според въззивниците, Монреалската конвенция е неприложима. Излагат се съображения, че СРС е дал грешна правна квалификация. Предвид изложеното отправя искане към СГС като въззивна инстанция да отмени решението на СРС и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция на ищците. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „У. Е.“. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена от ищците А. М. и Л. К., чрез нейната майка и законен представител А. М. срещу ответника „У. Е.“. В исковата молба се твърди, че ищците притежават самолетни билети за полет № 7W756 за дата 19.07.2019 г. от летище София, България, до летище Киев, Бориспол, Украйна, който е следвало да бъде изпълнен от превозвач ответника „У. Е.“. Резервацията на ищците е приета и потвърдена от ответника под № 3CCFP0. Самолетът по разписание е следвало да пристигне до крайната си точка (летище Киев, Бориспол, Украйна) на 19.07.2019 г. в 11: 00 часа UTC (координирано универсално време), а реално е пристигнал в 18: 14 часа UTC (координирано универсално време), което формирало закъснение на полета повече от 3 часа. Тези обстоятелства давали право на обезщетение на ищците спрямо ответника по силата на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004. В резултат на закъснението на полета ищците претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство, неудобство и загуба на време. В тази връзка ищците упълномощили Е.А. сп.з.о.о. – дружество, специализирано в защита правата на въздушни пътници, което на 01.09.2019 г. е подало жалба до ответника, представляваща и извънсъдебна покана за изплащане на обезщетение по Регламент (ЕО) № 261/2004, както и на 22.01.2020 г., но плащане от ответника не е извършено. Ето защо отправя искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от по 250, 00 евро, представляваща обезщетение за закъснял редовен полет 7W- 756/19.07.2019 г. от летище София до летище Киев – Бориспол, ведно със законната лихва върху главниците, считано от дата на подаване на исковата молба в съда. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Авиокомпания „У. Е.“, с адрес: ул. „••••••• офис 134, гр. Киев, 04070, Украйна, код в Единния държавен регистър на предприятията и организациите (ЕДРПОУ) 32657656. Излагат се съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че Регламент (ЕО) № 261/2004 не е приложим към разглеждания случай. Сочи се, че ищците е следвало да използват националните (на Украйна) средства за защита, респ. налице е изключителна териториална юрисдикция и исковете срещу превозвачи се предявяват пред съда по местонахождението на превозвача. Поддържа се, че на 26.09.2019 г. ответникът е изпратил отговор на поканата от Е.А. сп.з.о.о., като в него е изразено становище, че ищците следва лично да подадат до ответника писмената си претенция, а не чрез упълномощената компания, като до 30.03.2021 г. ищците не са направили това. Твърди се, че исковете не могат да се разгледат от СРС. В тази връзка моли исковата претенция да бъде отхвърлена. На 22.10.2021 г. по делото е постъпило допълнително пояснение към отговора на исковата молба от ответника Авиокомпания „У. Е.“, с което ответникът уточнява причините, поради които процесният полет е закъснял. Твърди се, че закъснението се дължи на констатирано уведомление от системата за индикация на параметри за работа на двигатели и предупреждение за отказ. В бордовия дневник на самолета, с който е следвало да се осъществи процесния полет – Ембраер 145, е внесен отчет на пилота за техническа неизправност, която не е позволявала полетът да се осъществи. Това е поставило под съмнение безопасното извършване на полета. Ръководството за експлоатация на този тип самолети предвижда определена процедура, която следва да се следва неотклонно при поява на описания проблем, включително задължително спиране на полета и излитането. В тази връзка е взето решение полетът да се извърши с друг самолет, като са изпратени и авиоинженери на авиокомпанията за срочно техническо обслужване. Процесният полет е бил задържан поради констатирана непредвидена техническа неизправност, която се е случила непосредствено преди осъществяване на полета. Ответникът твърди, че е успял в максимално кратки срокове да осъществи полета. Взема отношение спрямо сочената от ищците като приложима нормативна уредба. Представени са електронни билети – разписка за пътнически маршрут, придружени от превод на български, заверен от страната, за ищците, с резервационен код: 3CCFPO, № на билет на ищцата А. М.: 4619594324646, № на билет на ищцата Л. К.: 4619594324647, относно полет № 7W-756 от София до Киев на дата 19.07.2019 г., като самолетът е следвало да излети в 12: 00 часа и да пристигне в 14: 00 часа. Представени са и бордни карти към посочените електронни билети. Представено е пълномощно, с което ищците са възложили Е.А. сп.з.о.о. да заведе иск срещу опериращия въздушен превозвач Авиокомпания „У. Е.“, полет № 756, дата на полета 19.07.2019 г. и пълномощно от Е.А. сп.з.о.о. за адв. Г. Д.. Представена е претенция за парично обезщетение от 22.01.2020 г. от ищците чрез за адв. Г. Д. до Авиокомпания „У. Е.“ за заплащане на обезщетение в общ размер на 500, 00 евро, отговор от Авиокомпания „У. Е.“ от 22.01.2020 г., че претенцията е регистрирана при ответника, както и отговор, че за да се разбере каква е действителната причина за закъснението на полета ищците трябва да се обърнат към летище София, тъй като летище Бориспол следи за причините за закъснения само на полети, излитащи от това летище. Представено е съобщение от Авиокомпания „У. Е.“, съгласно което последната едностранно е направила промени – променено време на излитане, като новото време е 19: 30 часа на 19.07.2019 г. Представена е и карта на маршрута на полета. Представен е отговор от 25.09.2019 г. от ответника Авиокомпания „У. Е.“ до Е.А. сп.з.о.о., в който ответникът посочва какъв е редът за предявяване на претенцията на ищцата. Сочи се, че според чл. 237 от ГК на Украйна, че Е.А. сп.з.о.о. няма качеството на представител на ищцата А. М. и че следва последната да подаде надлежно оформена претенция (жалба) с прилагане на всички потвърждаващи документи, съответната претенция ще бъде разгледана от авиокомпанията и ще бъде изпратен отговор на пътника. Приложена е извадка от Закон на Украйна № 1906-IV от 29.06.2004 г. за международни договори на Украйна, Конституцията на Украйна, ГПК на Украйна, извлечение от ЕДРЮЛФЛПОС на Украйна. Представено е копие от технически борден дневник и извлечение от Правилник за полетната експлоатация. Съгласно представено съобщение от Център за управление на полетите Днипро относно процесния полет е посочено описание: Е2 нисък запас на излитателна тяга, работна група по въпроси относно техническото обслужване, система за индикации и предупреждение на екипажа. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения: Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК. Най-напред следва да се посочи, че СРС е бил компетентен да разгледа предявените искове. Съгласно чл. 15 от КМЧП българските съдилища са компетентни по искове произтичащи от договорни отношения и когато мястото на изпълнение на задължението е в Република България. А съгласно приетото в съдебната практика (включително тази на СЕС) мястото на изпълнение е както мястото на излитане, така и мястото на пристигане (кацане). В разглеждания случай мястото на излитане е летище София, България. На следващо място, във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи, че приложимото към исковете, предмет на въззивна проверка, право са разпоредбите на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал), а не тези на Регламент (ЕО) № 261/2004. Съгласно член 3, параграф 1 от Регламента неговото приложно поле е ограничено географски до пътниците, заминаващи от летище на територията на държава членка, към която се прилага Договорът, и ако опериращият въздушен превозвач е превозвач от ЕС. Регламентът би намерил приложение за пътници, заминаващи от летище извън ЕС (т. е. в трета страна) и пътуващи до ЕС и обратно (както е в процесния казус), когато полетът се осъществява от въздушен превозвач, лицензиран в държава – членка на ЕС (превозвач от ЕС). В разглеждания случай се установи, че ответникът е въздушен превозвач, регистриран и лицензиран в Украйна, страна, която няма статут на държава членка на Европейския съюз. С оглед изложеното спорът е извън приложното поле на Регламента, но доколкото негов предмет са вземания по договор за международен превоз на хора, извършван с въздухоплавателно средство срещу възнаграждение, попада в приложното поле на чл. 1, т. 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенция от Монреал). Съгласно чл. 19 от Конвенцията превозвачът е отговорен за вреда, причинена от закъснение при въздушния превоз на пътници, багаж или товари. Независимо от това превозвачът не носи отговорност за вреда, причинена от закъснение, ако докаже, че той и неговите служители и агенти са взели всички мерки, които разумно биха могли да се изискват за избягване на вредата, или че е било невъзможно той или те да вземат такива мерки. В разглеждания случай е безспорно, че между страните по делото е сключен договор за въздушен превоз на пътници (ищците), който е следвало да бъде осъществен от ответника с редовен полет 7W-756, с дестинация летище София, Република България, летище Киев – Бориспол, Украйна, излитащ по разписание на 19.07.2019 г. и пристигащ в Украйна на същата дата в 11: 00 часа (координирано универсално време). Не е спорно между страните, че процесният полет е закъснял – пристигнал е в крайната си дестинация на 19.07.2019 г. в 18: 14 часа (координирано универсално време). По отношение на вредите въззивният съд намира следното. За разлика от обезщетението, дължимо по чл. 7 от Регламента, което е в нормативно установен размер и се дължи за вреди, за които се презюмира, че са пряка последица от отмяната на полета или от голямата забава на полета и които вреди не подлежат на доказване – по вид и размер, при обезщетението за забава на полета, дължимо на основание Монреалската конвенция, пътникът следва да докаже настъпилите вреди (по вид и размер), както и че между настъпването им и забавата на полета е налице отношение на причинно-следствена зависимост (връзка). В разглеждания случай ищците твърдят, че в следствие на закъснението за тях са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно безпокойство, неудобство и загуба на време. Същевременно обаче ищците не са ангажирали никакви доказателства, че в следствие на закъснението действително са претърпели твърдените в исковата молба вреди. Предвид това, че част от предпоставките, обуславящи основателността на исковата претенция – вреда и причинна връзка, са останали недоказани, то исковата претенция се явява неоснователна. Съдът е длъжен да изгради фактически изводи относно всички релевантни за спора обстоятелства, дори доказателствата по делото да не са достатъчни, като приложи правилата за последиците от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес (така Решение № 1985 от 17.10.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2005 г., IV г. o.). В случая доказателствената тежест за неустановените правнорелеванти факти се носи от ищците, предвид което върху тях следва да се възложат и неблагоприятните последици от тяхното неустановяване. Ето защо въззивният съд също приема, че предявените искове са неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени от първата инстанция, респ. обжалваното решение следва да се потвърди. По отношение на разноските: При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият ответник. Същият обаче не претендира такива. Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като цената на исковете е под 5000, 00 лв. Така мотивиран, съдът