Решение № 8585 от 15.12.2015 г. на Софийски градски съд по дело № 14313/2015 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/. В. гр.д. № 14313/ 201 5 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.С.С. ЕГН •••••••••• ••• срещу решение Р №I-35-60 от 25. 08.201 5 г постановено по гр.д. № 46671/2013 г на СРС, 35 състав; с което е отхвърлен отрицателен установителен иск на въззивника срещу “Т.С.” ЕАД •••, който иск е с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД да бъде признато за установено, че С. не дължи сумата от 89, 63 лева за периода м.05.2012 г до м.04.2013 г изравнителна сметка. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските. Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС тъй като не е доказано доставка на топлинна енергия, а СРС е препятствал събирането на относими доказателства. Предявен е иск за неистинност на документ, защото фактура №0044814694 от 31.07.2013 г, която е с невярно съдържание. Налице е непоискана доставка на топлинна енергия, а СТЕ и ССЕ установяват основателност на претенциите. Липсват данни от дяловото разпределение в имотите между всички пропорционално отопляеми обеми, което е в противоречие с директивите на ЕС. Има сключване на договор от разстояние или договор извън търговски обект, като няма потвърждение от потребителя за реално сключване. Нарушена е Директива 32/06 г, защото сметката не е изготвена въз основа на реално потребление и не е предоставена необходимата информация на потребителя. Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. Третото лице-помагач “М.Е.” ЕООД ••• не взема становите по въззивната жалба. Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.09.2015 г, а е обжалвано в срок на 10. 09.201 5 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС. След преценка на доводите в жалб ата и доказателствата по делото, въззивния т съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка. Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива пороци в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС. За да отхвърли иска СРС е приел, че СТЕ установява доставка на топлинна енергия при спазване на ОУ и нормативната уредба на топлоснабдяването. Изравнителната сметка от 89, 63 лева също е изчислена при спазване на нормативната уредба. Дължима, но незаплатена според ССЕ, е и процесната сума. Решението на СРС е правилно, като настоящият съд напълно споделя пълните му и изчерпателни мотиви. Твърденията на въззивника, че не е доставена топлинна енергия в процесния размер се опровергават от заключението на СТЕ. СТЕ е имала подробна задача и СРС не е препятствал съдебното дирене да се установи дали сумата е дължима. Липсва предявен установен установителен иск за неистинност на документ, а и такъв би бил недопустим, защото предмет на делото е дължимост на парична сума, а не документ, с който сумата е претендирана. Ищецът е потребител на топлинна енергия по силата на чл.153 ЗЕ и § 1 т.42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./. Сключване на индивидуален писмен договор не е необходимо. Спазени са условията за първоначално присъединяване на етажната собственост към разпределителната мрежа. Доставката на топлинна енергия е колективна услуга, която се ползва от всички собственици в сграда-етажна собственост, като няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл.153 ал.2 ЗЕ/. В този смисъл няма “принудителна продажба” на топлинната енергия по чл.62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване на договорни отношения и за отказ от доставките. Това, че сключване на сделката, съответно и прекратяването на сделката става колективно произтича от правния характер на етажната собственост, в която освен индивидуална собственост има и неделима съсобственост върху общите части /такава обща част е и сградната инсталация/. Общите условия на ответника се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е специален закон, който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ. Уредбата на сключване на договор от разстояние или договор извън търговски обект по чл.44 ЗЗП и чл.45 ЗЗП е напълно неотносима към разглеждания случай. Възникването и прекратяването на договорни отношения за доставка на топлинна енергия в етажна собственост, както се посочи, става въз основа на специални норми и по сложен фактически състав – винаги колективно и след общо решение на етажните собственици. Договори сключени от разстояние или договор извън търговски обект се сключват инидивидуално и касаят разносна търговия, продажби по телефона, продажби по интернет, телешопинг и др.подобни случаи. В тях потребителят не е запознат или може да остане не достатъчно добре запознат с предмета на сделката. Затова се предвиждат завишени изисквания при предоставяне на информация на потребителя и възможност на последния да се откаже от договора. При доставката на топлинна енергия предметът на сделката е пределно ясен – отопление и топла вода, като единствената проблематика между страните е тази по установяване на количеството на доставената “стока”. Според СТЕ отчитането на реалното потребление е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. Не може да се наложи на ответника да не спазва закона и да отчита топлинната енергия на ищеца по друг начин. С ъгласно чл.13 от Директивата на ЕС 2006/32/ЕО в сметките следва да се включва само реално потребена енергия /става въпрос за окончателните сметки /. Според чл.155 ал.1 т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани „фактури“, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Съдът счита, че в случая нарушение не е налице, защото начина на начисляване и плащане съответства на тази разпоредба. Ежемесечните прогнозни сметки не се определят произволно, а според показания на общите уреди за измерване. С изравнителната сметка взаимоотношенията между страните се уреждат точно и справедливо; и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период. Ако ищецът е имал конкретни оплаквания от СТЕ и ССЕ, то той е следвало да ги заяви при изслушването на вещите лица и да поиска допускане на повторни или разширени експертизи. СТЕ установява спазване на нормативната уредба на топлоснабдяването, а настоящия съд няма специални знания да установява претендираните от ищеца противоречия. Налага се изводът, че решението на СРС трябва да бъде потвърдено. На основание чл.280 ал.2 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на делото под 5000 лева /по всеки иск поотделно/ настоящото решение не подлежи на обжалване. По изложените съображения, СЪДЪТ