Решение № 304 от 4.3.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 3702/2025 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.258 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД за признаване съществуването на вземане на П. Г. Д., ЕГН •••••••••• срещу ответника ОД на МВР-Русе, EИK 117602471 общо в размер на 528 лева, от които:

• 206 лева, представляващо неплатено възнаграждение за изготвена медицинска експертиза , по ДП ••••••••г. по описа на ОД МВР-Русе, за което е издадена фактура № •••••••/04.03.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението;

• 322 лева, представляващо неплатено възнаграждение за изготвена медицинска експертиза, по ДП •••••••••••. по описа на ОД МВР-Русе, за което е издадена фактура № ••••••••••/04.03.2025г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда — 14.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че ответникът е възложител на изготвянето на медицински експертизи от орган по разследването.

Твърди, че с Постановление за назначаване на експертиза от 28.03.2024г. на разследващ полицай А. А. при ОДМВР-Русе по ДП № ••••••••г. била назначена съдебно медицинска експертиза с поставени задачи на вещото лице. Ищецът в качеството си на вещо лице - специалист по съдебна медицина е изготвил назначената експертиза. Към експертизата била приложена Справка-декларация, образец приложение към Наредба Н-01 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Експертизата и Справката-декларация били приети от органа назначил експертизата - разследващия полицай на 13.05.2024г. Въпреки изготвената и приета експертиза по ДП № •••••••• г. на ОДМВР- Русе, ищецът до настоящия момент не е получил полагащото му се възнаграждение за извършената работа. Възнаграждението за изготвената съдебно медицинска експертиза било в размер на 206 лева, за което била издадена Фактура № •••••••/04.03.2025г.

Твърди, че с Постановление за назначаване на експертиза от 09.04.2024 г. на ст.разследващ полицай Ц. Ц. при ОДМВР-Русе по ДП № •••••••••••. била назначена съдебно медицинска експертиза с поставени задачи на вещо лице. Ищецът в качеството си на вещо лице - специалист по Съдебна медицина бил изготвил назначената експертиза. Към експертизата била приложена Справка-декларация, образец приложение към Наредба Н-01 от 14.02.2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Експертизата и Справката-декларация били приети от органа назначил експертизата - разследващия полицай на 19.06.2024 г. Въпреки изготвената и приета експертиза по ДП №•••••••••••. на ОДМВР-Русе, ищецът до настоящия момент не е получил полагащото му се възнаграждение за извършената работа. Възнаграждението за изготвената съдебно медицинска експертиза е в размер на 322 лева, за което е издадена Фактура №••••••••••/04.03.2025г. Заявява, че съгласно чл. 150, ал. 1 от НПК вещото лице има следните права: .... да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил.

Твърди, че поради неплащането от страна на възложителя на възнаграждението за възложените, изготвени и приети медицински експертизи, описани по-горе, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. По заявлението било образувано ч.гр.д. № •••••••••••/2025г., по описа на РС - Русе. По издадената заповед за изпълнение в законовия срок е постъпило възражение от длъжника. Съдът уведомил за постъпилото възражение и указал, че може в едномесечен срок да предяви иска за установяване на вземането си.

Твърди, че с възражението си длъжникът изрично е посочил, че частично признава заявената претенция до размер от 111,96 лева по фак. № •••••••/04.03.2025 г. и до размер от 223,92 лева и по фак.

№••••••••••/04.03.2025 г.

С възражението си ответникът твърди, че е издадено Постановление за възнаграждение на вещото лице от 17.02.2025г. на разследващия полицай. Твърди, че е изпратено указателно писмо до ищеца, с което от него се иска да анулира издадената фактура и да издаде нова, в която да е вписана сума, съответстваща на посочената в постановлението на разследващия полицай. Цитираното писмо не било получено от ищеца.

Независимо от това, както и самия ответник сочел, в постановлението на основание чл.199 ал.2 ППК следвало да са посочени мотивите за издаването му. Заявява, че ако мотивите за промяна на вече определеното възнаграждение за извършената работа се свеждат до това, че в справкатадекларация не са посочени конкретното време, през което е работено по експертизата, а не броя отработени часове, то същите са незаконосъобразни.

В тази връзка заявява, че нямало правна възможност след приемане на експертизата да се променя акта за нейното приемане. На второ място, размерът на възнаграждението се определял от извършената работа, а не от начина на попълване на съпътстващите документи.

На следващо място, заявява, че Наредба Н-1 от 14.02.2023г. не регламентирала като критерий за попълване на Справката - декларация часовия диапазон, през който е работил вещото лице. Относно начина на попълване на Справката - декларация имало решение на Висшия съдебен съвет в този смисъл.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените установителни искове. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска. Оспорва исковите претенции по основание и по размер.

Действително в заповедно производство - ч.гр.д. № •••••••••••/2025 г., на РРС, били признали частично вземането за сумата в размер 111,96 лв. за изготвената съдебно-медицинска експертиза по ДП № 4569-ДП-•••••••• г. по описа на РУ-Две могили при ОДМВР-Русе (част от сумата посочена във фактура № •••••••/04.03.2025 г.), като съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца.

Заявява, че размерът на признатата сума е съгласно Постановление за възнаграждение за вещо лице от 05.03.2025 г. на разследващия полицай (разследващия орган), на който било вменено определянето и мотивирането на възнаграждението на вещото лице - на основание чл. 187, ал. 1, чл. 188, ал. 1 и чл. 199 от НПК и в конкретния случай разследващият орган е определил и мотивирал възнаграждението на вещото лице в горепосочения размер. В чл. 199, ал. 2 от НПК било посочено, че всяко постановление съдържа: данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. В чл. 188, ал. 1 от НПК било посочено, че размерът на разноските се определя от съда или от органа на досъдебното производство. В случая разследващият орган е определил и мотивирал възнаграждението на вещото лице в размер на 111,96 лв. С писмо рег. № ••••••••••/02.04.2025 г. от заявителя било поискано, на основание чл. 27. ал. 2 от Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите лица, в 7-дневен срок от получаване на писмото, да издаде документи, съдържащи реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството - съответните кредитни известия към издадените от него фактури или да анулира същите и да издаде нови, съответстващи на сумите в постановлението за възнаграждение на разследващия орган. Писмо с идентично съдържание УРИ •••••••••/24.03.2025 г. е било изпратено (на адреса, посочен във фактурата), но било върнато като неполучено, поради непълен адрес.

Заявява, че част от спора е по отношение на реквизитите, които се съдържат в справката-декларация. В случая същата не отговаряла на задължителните реквизити на образец Приложение № 3 към чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Във втора графа липсвала конкретика относно часовия диапазон на извършване на експертизата. Съществувало непълно и неточно деклариране на отработено време, тъй като вещото лице е декларирало единствено дати и съответно колко часа са били необходими за извършване на експертизата, без да се посочвал начален и краен час на извършване на работата. Така експертът бил вписал в декларацията си, че са му били необходими 2 часа за изготвяне на експертизата за сумата от 55,98 лв., но е вписало допълнителни възнаграждения в размер на 100,00 лв. за „компетентност и степен на квалификация (чл.23 (1) т.2)“ 30,00 лв. за „сложност и специфика на поставените задачи (чл.23 (1) т.1)“, възнаграждение в размер на 20,02 лв. за „обем на извършената работа и техническа обработка (чл.23 (1) т.4)“, с които общата сума за изплащане възлизала на 206,00 лв. Счита, че разпоредбата на чл.23, ал.1 от наредбата не давала основание за отделно възнаграждение по всяка една от шестте точки изброени в нея. Това следвало от разпоредбата на чл.23, ал.2 от наредбата. Заявява, че като съобразил горното, разследващия орган е определил и мотивирал възнаграждението на вещото лице до размер на 111,96 лева.

По втория иск заявява, че в заповедното производство признали частично сумата в размер на 223,92 лв. за изготвената съдебно-медицинска експертиза по ДП № ••••••••••••• г. по описа на ОДМВР-Русе (част от сумата посочена във фактура № ••••••••••/04.03.2025 г.), като съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца.

Заявява, че и в този случай с писмо рег. №••••••••••/02.04.2025 г. от заявителя било поискано, на основание чл. 27. ал. 2 от Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите лица, в 7-дневен срок от получаване на писмото, да издаде документи, съдържащи реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството - съответните кредитни известия към издадените от него фактури или да анулира същите и да издаде нови, съответстващи на сумите в постановлението за възнаграждение на разследващия орган. Писмо с идентично съдържание УРИ •••••••••/24.03.2025 г. е било изпратено (на адреса, посочен във фактурата), но било върнато като неполучено, поради непълен адрес.

По същия начин и в тази справка –декларация на ищеца липсвала дата на издаването й и същата не отговаряла на задължителните реквизити на образец Приложение №3 към чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от наредбата. Във втора графа липсвала конкретика относно часовия диапазон на извършване на експертизата. Съществува непълно и неточно деклариране на отработено време, тъй като вещото лице е декларирало единствено дати с посочен начален и краен час на извършване на работата 06:00 ч. - 22:00 ч. и съответно колко часа са били необходими за извършване на експертизата.

При прегледа на представената справка - декларация било видно, че на вещото лице са били необходими 4 часа за извършване на експертизата за сумата от 111,96 лв., но било вписало допълнителни възнаграждения в размер на 100,00 лв. за „компетентност и степен на квалификация (чл.23 (1) т.2)“, 50,04 лв. за „сложност и специфика на поставените задачи (чл.23 (1) т.1)“ и възнаграждение в размер на 60,00 лв. за „обем на извършената работа и техническа обработка„ (чл.23 (1) т.4)“, с които общата сума за изплащане възлизала на 322,00 лв.

Що се касаело до претендираната лихва, счита, че такава не се дължала, предвид това, че не било налице просрочие. Действително в чл. 27, ал. 1 Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. било е предвидено, че възнаграждението и разходите на вещото лице по чл. 18 да се изплащат въз основа на писмено разпореждане на органа, който го е назначил. Сумите се изплащали по банков път в срок до 30 дни от приемането на експертизата, но в ал. 2 от същия член било посочено, че това плащане може да стане след представяне от вещото лице на документ, съдържащ реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството. В случая, предвид дадените указания с писмата и непредставянето на надлежно оформени първични счетоводни документи, отговарящи на определеното от разследващия орган възнаграждение, не можело да се приеме, че претендираното вземане било ликвидно и изискуемо. Налице била обусловеност на срока по ал.1 на чл. 27 от наредбата и представянето на счетоводния документ по ал.2 от същата норма.

С оглед на горното моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни и недоказани. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 14.06.2025г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. №•••••••••••/2025 г. на РС-Русе. Издадена била заповед № •••••••••/14.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът ОДМВР - Русе с ЕИК: 129009895 да заплати на П. Г. Д. с ЕГН: •••••••••• сумата от сумата 528,00 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 14.04.2025 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.

От представените писмени доказателства се установява, че с Постановление за назначаване на експертиза от 28.03.2024г. на разследващ полицай А. А. при ОДМВР-Русе по ДП № ••••••••г. по описа на РУ-Две могили при ОДМВР-Русе била назначена съдебно-медицинска експертиза с поставени задачи на вещо лице. Експертизата е била възложена на лекар определен от Началника на ОСМ при УМБАЛ „Канев“ АД- Русе.

С постановление от 05.03.2025 г. на разследващ полицай А. А. при ОДМВР-Русе по ДП № ••••••••г., същият е приел заключението по назначената експертиза и определил възнаграждение на вещото лице в размер на 111,96 лева. В графа „финансов контрольор“ след подписа на разследващия полицай в цитираното постановление има забележка:Отказвам съгласуване на разхода. Прилагам мотивиран отказ №•••••••••/10.03.2025 г. Представена е справка декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба №Н-1 от 14 февруари 2023 г. от д-р П. Г. Д. за сумата от 206 лева.

Представен по делото е и мотивиран отказ №•••••••••/10.03.2025 г.

Представена по делото е сметка –фактура №••••••• от 04.03.2025 г. по ДП •••••••• г. по описа на ОДМВР-Русе, подписана от П. Г. Д. на стойност 206 лева.

От представените писмени доказателства се установява, че с Постановление за назначаване на експертиза от 09.04.2024г. на ст.разследващ полицай Ц. Ц. при ОДМВР-Русе по ДП № •••••••••••. по описа на ОДМВР- Русе била назначена допълнителна съдебно- медицинска експертиза с поставени задачи на вещо лице. Експертизата е била възложена на лекар определен от Началника на ОСМ при УМБАЛ „Канев“ АД- Русе.

С постановление от 13.11.2024 г. на И. Г. – Началник отдел „Разследване“ при ОДМВР-Русе по ДП № •••••••••••., същият е приел, че разследващият полицай правилно е определил възнаграждението на вещото лице по това досъдебно производство с Постановление от 26.09.2024 г. в размер на 322 лева. В графа „финансов контрольор“ след подписа на главния разследващ полицай в цитираното постановление има забележка:Отказвам съгласуване на разхода. Прилагам мотивиран отказ №•••••••••••/24.01.2025 г.

С постановление от 17.02.2025 г. на И. Г. – Началник отдел „Разследване“ при ОДМВР-Русе по ДП № •••••••••••., същият е постановил да се изплати възнаграждението на вещото лице в размер на 223,92лева. В графа „финансов контрольор“ след подписа на главния разследващ полицай в цитираното постановление има забележка:Отказвам съгласуване на разхода. Прилагам мотивиран отказ №•••••••••/27.02.2025 г. В мотивите на постановлението си главния разследващ полицай е посочил, вещото лице е представило справка –декларация, в която посочил действително отработени 4 часа възнаграждение 111,96 лева

Представена е справка декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба №Н-1 от 14 февруари 2023 г. от д-р П. Г. Д. за сумата от 322 лева.

Представен по делото са мотивиран отказ №•••••••••••/24.01.2025 г г. и мотивиран отказ №•••••••••/27.02.2025 г.

Представена по делото е сметка –фактура № ••••••••••• от 04.03.2025 г. по ДП №••••••••• г. по описа на ОДМВР-Русе, подписана от П. Г. Д. на стойност 322 лева.

Макар по делото съдът да задължи ответната страна да представи всички издадени по досъдебните производства постановления, касаещи СМЕ, такива не бяха представени, поради което на основание чл. 161 ГПК съдът приема за доказано по делото, че за изготвените експертизи е определено първоначално възнаграждение в размер на 206 лева по ДП № ••••••••г. и възнаграждение в размер на 322 лева по ДП № •••••••••••., съобразно представената справка-декларация от вещото лице. Горното не се оспорва и от ответната страна.

По делото в качеството на свидетели бяха разпитани А. А., Ц. Ц. и И. Г..

Свидетелят А. А. – разследващ полицай в ОДМВР-Русе. Същият изнесе, че в работата си възлага изготвянето на експертизи. При определяне на възнаграждението на вещите лице се ръководел от представената справкадекларация и фактурата на вещото лице. Случвало му се било да променя –да намалява размера на възнаграждението, поради допусната неточност в справката-декларация или несъответствие с наредбата. Спомня си, че са му връщали постановления за плащане и когато самият той е допуснал някаква грешка. Конкретно за ДП•••••••• г. на ОДМВР-Русе няма спомен, включително и защо е намали сумата.

Свидетелят Ц. Ц. съобщи, че работил до 30.09.2024 г. в ОДМВР-Русе на длъжността „разследващ полицай“. В това качество многократно назначавал експертизи. В работата си като получил изготвена експертиза проверявал първо дали вещото лице е отговорило на всички въпроси. Д-р Д., на когото възлагал множество експертизи му прилагал справка-декларация. Свидетелят изнесе, че знае за многократни случаи, при които били връщани на постановления на разследващи полицаи. Някои от колегите му получили писма, изведени през деловодството с указания, други- с бележка, а трети с молив, че има грешки в постановлението на съответния разследващ относно общата сума, която се признава за възнаграждение на вещото лице. Известно му било, че се водила бурна кореспонденция между негови колеги и финансовия контрольор. Спомня си за ДП №••••••••• г. Свидетелят заяви, че конкретно по него е определил възнаграждение на вещото лице в размер на 322 лева. Впоследствие с две постановления, които били издадени от началник отдел“Разследване“ възнаграждението било променено. Свидетелят изнесе, че лично той веднъж е отказал плащане по назначена автотехническа експертиза, но се мотивирал, а и наредбата му давала такава възможност.

Свидетелят И. Г. – заемащ длъжността Главен разследващ полицай и Началник „Разследване“ до 01.08.2025 г. изнесе, че е извършвал отделни следствени действия по някои досъдебни производства. Възнаграждението на вещите лица се определяло на база на представена справка-декларация. Според свидетеля при изготвяне на постановлението за определяне на възнаграждението на вещото се било случвало директора да го върне с отказ да извърши плащане заедно с мотиви на финансовия контрольор. По този начин била изключително работата на разследващите полицаи. Всъщност директора въвел формални изисквания и по този начин се осъществявали плащанията. По отношение на ДП №••••••••• г. заяви, че бил принуден да вземе такова решение и да се съобрази с решението на директора и финансовия контрольор, за да влязат в рамката , определена от последния.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Исковете с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № •••••••••/14.04.2025 г. по ч.гр. д. № •••••••••• г. на РС-Русе. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство, както и между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото производството. Предвид на това исковете са допустими.

Предмет на настоящото са производство е спор между страните възникнал по повод възнагражденията на ищеца по две досъдебни производства - ДП № ••••••••г. по описа на РУ-Две могили при ОДМВР- Русе и ДП №••••••••••••• г. по описа на ОДМВР-Русе за извършените от него съдебно-медицински експертизи.

При това положение, съдът намира, че в отношенията между страните приложими са разпоредбите на ЗЗД, като се касае се за договор за изработка по смисъла на чл. 258 и следващите от ЗЗД, съгласно които изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение /в този см. Определение № 60719 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2021 г., III г. о., ГК/. Договорът за изработка е неформален и консенсуален, т. е. счита се за сключен в момента на постигане на съгласие между страните относно съществените елементи на договора- предмет на изработката и възнаграждение. В случая с постановленията на разследващите полицаи от ответника – ОДМВР-Русе на ищеца в качеството на вещо лице - специалист по съдебна медицина, е било възложено извършването на две съдебно-медицински експертизи. Не се оспорва от ответника, че ищецът е изготвил назначените експертизи, за което е представил справка-декларация, а впоследствие издал и сметки фактури с №№••••••• и ••••••••••. За ответника е възникнало задължението да прегледа работата и да заплати възнаграждението съобразно издадените от ищеца счетоводни документи. По делото ответната страна нито навежда възражения относно изготвените експертизи, нито оспорва, че същите са приети от разследващия орган. Напротив, точно обратното с постановления по двете досъдебни производства разследващия е определил първоначално възнаграждение в размер на 206 лева по ДП № ••••••••г. и възнаграждение в размер на 322 лева по ДП № •••••••••••., съобразно представената справкадекларация от вещото лице. Поради това съдът приема, че работата е приета от ответника, като същата е извършена без отклонение от поръчката, съответно няма недостатъци, в който случай ответникът би имал право да иска да се намали възнаграждението - чл.265, ал.1, т.3 от ЗЗД. Ирелевантно в случая е по какъв начин е попълнена справката декларация. Дори обаче това да има значение за ответника във връзка с неговите вътрешни правила, то е ответникът е могъл да я върне на ищеца за корекция и то преди приемане на работата.

След като разследващите полицаи са приели работата с постановленията за определяне на първоначалните възнаграждения, неясно на какво основание впоследствие намаляват възнаграждението, като дори приложимия процесуален закон не им позволява това. За разлика от гражданското производство в наказателната производство не съществува възможност органът постановил издадения акт сам да го отмени. По делото от представените доказателства се установява, че мотивиран отказ е издаван от финансовия контрольор при ОДМВР-Русе, а не органът, който е възложил експертизата. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на А. А., Ц. Ц. и И. Г., от които се установява, че определението на разследващите полицаи на възнаграждението на вещото съобразно представената експертиза, впоследствие постановлението им било връщан с мотивиран отказ от финансовия контрольор В тази връзка съдът приема за основателен довода на ищеца, че финансовия контрольор не може да ревизира постановлението на разследващия орган и да му го връща за отмяна и съставяне на ново постановление. Същото кореспондира, както правилно сочи ищцовата страна, с разпоредбата на чл. 15 от ЗМВР, според която дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и полицейски органи при условията и по реда на НПК. Изрично е посочено, че горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писмено мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.

С оглед на това съдът намира, че първоначалните постановления за определяне на възнаграждението са издадени законосъобразно, следователно определените с тях възнаграждения, съответно в размер на 206 лева по ДП № ••••••••г. и възнаграждение в размер на 322 лева по ДП № •••••••••••., се дължат от ответника в посочения размер.

Съдът намира направените възражения от ответната страна за неотносими към предмета на спора. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредба Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването квалификацията и възнагражденията на вещите лица са изброени критериите, по които органът възложил експертизата съобразява и преценява възнаграждението. Разпоредбата на чл. 27, ал.4 му дава възможност при наличие на основание по чл.23, ал.1 да промени размера на възнаграждението на вещото лице. За извършените корекции се посочват мотиви. Следователно разследващият полицай има правомощието да не приеме, посочените основания за определяне на размера на вещото лице и в постановлението за приемане на експертизата да определи друг размер на възнаграждение, различен от посочения от експерта. Това обаче следва да стане както ясно е посочено в наредбата при определяне на размера на дължимото възнаграждение. Няма възможност и според на наредбата впоследствие органът да промени разпореждането си. Съобразяването на действително отработени часове, сложност и специфика, като и евентуално други критерии не засягат настоящия спор, доколкото както съдът изложи при договора за изработка, какъвто е сключения между страните, възложителят дължи възнаграждение за приетата работа -чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да бъдат заявени при приемането. Липсата на възражения при фактическото приемане следва да бъде приравнено на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора.

С оглед на горното предявените искове са основателни и доказани. Поради установяване на дължимостта на иска за главница основателна се явява и претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.04.2025 г. до окончателното плащане.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди в полза на ищеца с оглед уважаването на иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати

направените разноски в хода на заповедното производство в размер 25 лева за държавна такса. Претендира се и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1,т.3 от ЗА. По ч.гр.д. №•••••••••••/2025 на РС-Русе е представено пълномощно подписано от ищеца, с което е упълномощил адв. П. И. от РАК да го представлява пред РС-Русе за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ОДМВР-Русе. В т.3 е посочено, че правната защита се предоставя при условията на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвоката следва да се определи възнаграждение. В случая при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по заповедното производство съдът съобрази приложимата разпоредбата на чл. 7, ал.7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения на адвокатската работа, която служи за ориентир, правната и фактическа сложност на делото и извършената от адвоката работа. Съдът счита, че справедливия размер за адвокатското възнаграждение на адв.И. е минималният размер на възнаграждението, а именно 200 лева или 102,26 евро.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на 75 лева платена държавна такса, 90 лева заплатен депозит за свидетели, или общо 165 лева, което се равнява на 84,36 евро. Претендира се и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1,т.3 от ЗА , за което представя адвокатско пълномощно да предяви иск за установяване на вземането по чл.422 от ГПК пред Районен съд Русе. На основание чл.38, ал.2 от ЗА съдът определя възнаграждение на адв. И., което ответната страна следва да заплати в размер 400 лева, или 204,52 евро, съобразно критериите предвидени в закона и практиката на съда посечени по-горе, както и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения на адвокатската работа.

Водим от горното, съдът