Решение № 4316 от 10.7.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 127/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 226 от АПК, във вр. чл. 179 и сл. от АПК, след постановяване на Решение № 921/28.01.2026 г. по адм. д. № 2975/2025 г. на ВАС – VІ отделение, с което е отменено Решение № 4403/13.12.2024 г., постановено по адм. д.№ 798/2024 г. на БлАС; и връщането му за ново разглеждане от друг 3-членен състав на БлАС. Образувано е по жалба на Н. А. В., с [ЕГН], от [населено място] поле, общ. М., обл. Х., против т. 7, във вр. с т. 7.1, т. 11 и т. 12 от Раздел III, от Раздел IV: т.2.7, т.1, в частта, с която е предвидено изискване за „регистрация на постоянен животновъден обект, който се намира в съответното прилежащо на Националния парк землище, създаден е най-малко преди 6 месеца (предхождащи датата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ) и е ползван за отглеждането на всяко от заявените животни през поне 2 от последните 6 месеца (предхождащи дата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ)“, т.3.2 и т.6, Раздел VІ – по отношение натовареността на пасищата, т. 6 и т. 8 от Раздел ІІІ, т. 3.3, т.1 от Раздел ІV, т.1, т.1.1. и т.1.12 във връзка с т.1.13 от Раздел V на Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 г., утвърден със Заповед № РД-45/23.05.2024 г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“ (ДНП „Рила“) - Благоевград. В жалбата се твърди, че оспорените разпоредби са в противоречие с действащата нормативна уредба, както и че са необосновани и нецелесъобразни. Сочи се, че същите са и в противоречие със законодателството на Европейския съюз, както и че са приети при съществени нарушения на административно-производствените правила, при липса на мотиви. Иска се отмяната им, както и да се присъдят направените разноски. В съдебно заседание оспорващата страна се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата. Ответникът – Директорът на Дирекция Национален парк „Рила“ - Благоевград, чрез процесуалния си представител адв. Д. Б., оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Иска по отношение на претенцията за разноски на жалбоподателя съдът да съобрази извършените процесуални действия на пълномощника на оспорващия, евентуалните норми в Наредба № 1 и да редуцира същите съобразно тежестта на производството. В настоящото производство не са събрани нови доказателства. Административен съд - Благоевград, след като обсъди събраните в предишните производства доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Със Заповед № РД-25/22.03.2024 г. на Директора на ДНП „Рила“ – Благоевград, е открито производството по издаване на Общ административен акт (ОАА), а именно: „Проект на Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 г.“. Със заповедта е определена формата на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на плана – писмени предложения и възражения, които се приемат в Централния офис на дирекцията или по електронен път на посочения в заповедта електронен адрес, в срок до 22.04.2024 г. Разпоредено е проектът на плана да се оповести публично чрез публикуването му на интернет-страницата на дирекцията, както и да се постави на видни места в Централния офис и в офисите по съответните паркови участъци (ПУ): ПУ „Белица“; ПУ „Якоруда“, ПУ „Белово“, ПУ „Костенец“, ПУ „Боровец“, ПУ „Бели Искър“, ПУ „Говедарци“ и ПУ „Дупница“ (л. 99 от адм. д. № 798/2024 г. на БлАС). На официалния сайт на ДНП „Рила“ на 01.02.2024 г. е обявено, че на 09.02.2024 г. ще се проведе среща между представители на дирекцията и ползвателите на пасищата в парка, като част от процедурата по приемане на Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 г.“ (л. 179 от адм. д.№ 798/2024 г. на БлАС). Съобщението е било поставено и на таблото в дирекцията (л. 181, 182 от адм. д. № 798/2024 г. на БлАС). На 09.02.2024 г. във връзка с подготовка на проекта на Годишен план за паша е проведена среща на представители на дирекцията с ползватели на пасища, видно от Протокол (л. 192-197 от адм. д. № 798/2024 г. на БлАС). В протокола е посочено, че заинтересованите страни могат да внесат своите възражения и предложения относно плана за 2024 г. на посочения имейл или на адреса на дирекцията в Благоевград. Била е изготвена Докладна вх. № 93-00-1152/28.12.2023 г. от гл. експерт Н. И.. Г. в дирекцията относно високопланинска паша на говеда и овце в НП „Рила“. Заплахи за биоразнообразието през 2023 г., съгласно ЗБР, като са направени препоръки (л. 198-207 от адм. д. № 798/2024 г. на БлАС). ДНП „Рила“ – Благоевград, е обявила съобщение, че на сайта на дирекцията на 22.03.2024 г. е публикувано съобщение до всички ползватели на паша за 2024 г. в НП „Рила“ за запознаване с изготвения проект на Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено през 2024 г. В едномесечен срок, считано от 22.03.2024 г. заинтересованите могат да направят искания, предложения, жалби, протести, сигнали, молби, искове и предложения по плана (л. 211 от адм. д. № 798/2024 г. на БлАС). Н. А.. В., в качеството му на заместник председател на „Консултативен съвет по планинско и полупланинско земеделие“ към Министерство на земеделието и храните и сертифициран биопроизводител; и Б. Д. В. – сертифициран биопроизводител и член на УС на Б. А. Б., са подали Възражение с вх. № 94-00-21/22.04.2024 г. Във възражението е посочено, че на заинтересованите страни не е осигурена възможност да се запознаят с данните от проведен мониторинг и анализа и оценката на пасищните райони. Не е оповестен на разположение на заинтересованите и доклад, съдържащ оценка на състоянието на пасищния ресурс, като така липсват данни за влиянието от проведената в предходните две години паша на едър рогат добитък (ЕРД). Въведената забрана за паша на домашни животни в районите на разпространение на природни местообитания 3130 и 3160, както и на реално заетите местообитания на вида Дива коза, не съответства на действащата нормативна уредба. Предвидените ограничения за големината на пашуващите стада са необосновани. Предвиденото преимуществено положение за „местни животновъди“ е дискриминационно, което се отнася и до процедурата за разпределяне на пасищата, след подаване на заявления. С определените в проекта „норми за паша“, драстично и необосновано е намален броят на пашуващите животни (л. 345-366 от адм. д. № 798/2024 г. на БлАС). По обявения проект са постъпили осемнадесет възражения, обобщени в Писмо изх.№04-00-115/30.09.2024 г., като е посочено, че не са налице основания за промяна на общия административен акт и същият ще бъде издаден без промени. Промени ще се извършат по отношение на автохтонните породи, характерни за високопланинските екологични системи (л. 243-250 от адм. д. № 798/2024 г. на БлАС). Със Заповед № РД-45/23.05.2024 г. на Директора на ДНП „Рила“ – Благоевград, е утвърден Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 г., който план е неразделна част от заповедта. В заповедта е посочено, че План 2024 г. е разработен съобразно оценка за състоянието пасищните райони, след извършен анализ на данните от извършения мониторинг на природните местообитания. Към заповедта е приложен планът, а има и 9 приложения. В плана е посочено, че заинтересованите лица могат да обжалват същия в 14-дневен срок от съобщаването му (л. 54-76, адм. д. № 798/2024 г. на БлАС). На 06.06.2024 г. Н. А.. В. е подал жалба против т. 7, във вр. с т. 7.1, т. 11 и т. 12 от Раздел III, от Раздел IV: т. 2.7, т. 1, в частта, с която е предвидено изискване за „регистрация на постоянен животновъден обект, който се намира в съответното прилежащо на Националния парк землище, създаден е най-малко преди 6 месеца (предхождащи дата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ) и е ползван за отглеждането на всяко от заявените животни през поне 2 от последните 6 месеца (предхождащи дата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ)“, т. 3.2 и т. 6, Раздел VІ – по отношение натовареността на пасищата, т. 6 и т. 8 от Раздел ІІІ, т. 3.3, т. 1 от Раздел ІV, т. 1, т. 1.1. и т. 1.12 във връзка с т. 1.13 от Раздел V на Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 г., утвърден със Заповед № РД-45/23.05.2024 г. на Директора на ДНП „Рила“ – Благоевград ( вж. п. плик на л.14 от адм. д.№ 798/2024 г. на БлАС). При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 179 от АПК от надлежна страна срещу ОАА, подлежащ на съдебно оспорване пред БлАС. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), за национални паркове се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Целите на управление на националните паркове са регламентирани в алинея 2 на чл. 18 и се изразяват в: 1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа; 2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите; 3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности и 4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени с целите по т. 1 - 3. Съгласно чл. 19 от ЗЗТ, в националните паркове се обособяват следните зони: 1. резервати и поддържани резервати; 2. туристическа зона; 3. зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения и 4. други зони съобразно конкретните условия в парковете. Дейностите, които са забранени в националните паркове, са изброени в чл. 21 от ЗЗТ, като в т. 6 е посочена пашата на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата. Съгласно чл. 22 от ЗЗТ, зоните по чл. 19, районите, местата, начините и други условия за извършване на дейностите в националните паркове се определят с плановете за управлението им. Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост (Правилника), годишните планове за определяне на обема на дейностите по ползване на природни ресурси (в това число и плана за паша), следва да са съобразени със състоянието на защитената територия и да са в съответствие с плановете за управление, устройствените и техническите планове и проекти за съответната защитена територия, а според ал. 3, обемът на разрешените ползвания за всяка година се определя в зависимост от оценката на състоянието на съответния ресурс, в резултат на анализа на данните, получени от мониторинга (наблюденията), извършван ежегодно от ДНП/РИОСВ. Оспореният Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 г., утвърден със Заповед № РД-45/23.05.2024 г. на Директора на ДНП „Рила“ – Благоевград, е издаден от материално, териториално и по степен компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост /Правилника/, във вр. с чл. 48 от ЗЗТ и е в предвидената от закона писмена форма, поради което е валиден ОАА. Настоящият съдебен състав счита за основателни доводите на оспорващата страна за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган в производството по одобряването на Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 г., утвърден със Заповед № РД-45/23.05.2024 г. на Директора на ДНП „Рила“ - Благоевград. С Решение № 921/28.01.2026 г. по адм. д. № 2975/2025 г. на ВАС – VІ отделение, касационната инстанция е приела, че първоинстанционният състав на БлАС, постановил Решение № 4403/13.12.2024 г. по адм. д. № 798/2024 г. по описа на БлАС, неправилно е приел, че Доклад с изх. № 04-00-115 е с дата на съставяне на доклада 30.09.2024 г., вместо правилната дата - 30.04.2024 г., която грешка е рефлектирала върху изводите на съда, че административният орган при приемането на акта не е спазил процедурата по общественото обсъждане, че актът е издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, при неправилно установена фактическа обстановка, поради което е постановил порочен съдебен акт. В случая настоящият съдебен състав счита за основателно твърдението на жалбоподателя, че констатираната от ВАС грешка се отнася само до неправилно разчетената дата на издаване на Доклад с изх.№ 04-00-115/30.04.2024 г. По отношение на другите съществени процесуални нарушения от страна на административния орган, констатирани в Решение № 4403/13.12.2024 г. по адм. д. № 798/2024 г. по описа на БлАС, ВАС не е посочил, че са неправилни. Съдът счита, че не е спазена процедурата по приемането на общия административен акт по чл. 65 и сл. от АПК. Действително, проектът е оповестен по подходящ начин, определена е форма на участие на заинтересованите страни чрез писмени предложения и възражения (чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК) в срок, съобразен е и с изискванията на чл. 69, ал. 2 от АПК. По отношение на Национален парк "Рила" е в сила План за управление 2001 - 2010 г., приет с Решение № 522 на Министерски съвет от 04.07.2001 г., действащ и към момента на издаване на оспорения акт по аргумент от чл. 4 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии) приета с ПМС № 7 от 8.02.2000 година, обн., ДВ, бр. 13 от 15.02.2000 г.), съгласно която плановете за управление се актуализират на всеки 10 години по реда на глава трета, а до актуализацията на плана за управление се запазват разписаните в него режими и норми за ползване на земи, гори и водни площи, строителство и други дейности, освен в случаите на промени по реда на глава четвърта. Планът е публикуван на интернет страницата на МОСВ (https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/filebase/Nature/Protected_areas/PU_NP-Rila_2001-2010.pdf). В т.4.2 „Зона за ограничаване на човешкото въздействие“ и по-конкретно в раздел ІІ се съдържат правила относно зоната за ограничаване на човешко въздействие и многофункционалната зона, като числеността на домашните животни, допускани на паша, се определя при спазване на следните нормативи за дадено пасище: 1.1.1. За едър добитък – минимум 12 дка на глава; 1.1.2. За овце – минимум 4 дка на глава. Съгласно т.1.2. Стадата се съпровождат от най-много три кучета, които задължително носят спъвачки. Пашата е разрешена дейност, на определени места по утвърден проект (Раздел І „Режими на многофункционалната зона“, т.11). Районите за паша на домашни животни, сенокос и прокари са определени в приложение № 28. Резултатите от наблюдения на пасищата/мониторинг през 2023 год. и съответно състоянието на пасищата са обобщени в докладна вх. № 93-00-1152/28.12.2023 год. (стр. 198-207), публикуван на интернет страницата на ДНП „Рила“. От Министъра на околната среда и водите е издадено Становище по екологична оценка № 5-4/2023 г., с което съгласува Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 год. с възложител: Министерство на земеделието и храните, публикувано интернет страницата на министерството - https://www.moew.government.bg/static/media/ups/articles/attachments/Stanovishte_EO-5-4-2023a84c348af93d471a0dc33a5543368fd0.pdf. Раздел III на Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 г. е озаглавен „Общи правила“. Според т. 6 от Раздел ІІІ Районите и площите за паша на домашни животни и ползването на сено (Приложение от № 1 до № 9 вкл.) са определени, съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от Правилника, на база изготвена оценка на състоянието на пасищния ресурс, след мониторинг и анализ на данните за състоянието на пасищните райони и природозащитното състояние на тревните типове природни местообитания от предходната година. Оспорената разпоредба на т. 7, предвижда: във връзка със защитени зони от Натура 2000 по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) – защитена зона BG0000495 „Рила“ за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна, включена в списъка на защитените зони, приет с Решение на Министерски съвет № 122/02.03.2007 год. и защитена зона BG0000495 „Рила“ за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-764/28.10.2008 г. на Министъра на околната среда и водите, изменена и допълнена със Заповед № РД-259/31.03.2021 год. на МОСВ, се забранява паша на домашни животни в районите на разпространение на природни местообитания 3130 и 3160, както и в реално заетите местообитания на Дива коза, определени с координатен регистър съгласно приложение. С оспорената т. 7.1 се забранява пашата на домашни животни в следните природни местообитания: силикатни сипеи от планинския до снежния пояс с код 8110; Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове с код 8220; Ерозирани територии; Преходни блата и плаващи подвижни торфища с код 7140. С т.8 се въвежда забрана за: използване на изкуствени торове и други химически средства; паша на кози, както и паша в горите извън ливадите и пасищата; нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии, освен в случаите на опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални щети, всички съгласно чл. 21, т. 4, т.6 и т.9 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Оспорената т.11 от Раздел III въвежда ограничение, всяко стадо да е до 300 броя овце или 150 броя ЕРД и да се придружава най-малко от един пастир, а с т.12 се разрешава обединяване на малки стада в случай, че разрешителните на ползвателите са за един и същ пасищен район и при обединяването им, бройката на животните не надвишава 300 бр. за овце и 150 бр. за ЕРД. От Раздел ІV „Процедура за подаване и разглеждане на заявления, издаване на разрешителни за паша и сенокос“ се оспорва т.1. Срок за подаване на заявленията: от 27.05.2024 год. – 31.05.2024 год. От същия раздел се оспорва и т.2.7. „Критерии и ред за подбор и допустимост при разпределяне на пасищния ресурс“, според която: Пасищните площи на територията на НП „Рила“ се разпределят по паркови участъци, по следния ред: 1. В границите на природни местообитания 6150, 6230* и 6520 на територията на НП „Рила“ се разрешава пашата на овце и ЕРД. Разпределението се извършва по землища в съответния парков участък. На първи етап участват всички желаещи кандидати с регистрация на постоянен животновъден обект, който се намира в съответното прилежащо на Националния парк землище, създаден е най-малко преди 6 месеца (предхождащи датата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ) и е ползван за отглеждането на всяко от заявените животни през поне 2 от последните 6 месеца (предхождащи датата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ). Оспорената т.3.2. от същия раздел., предвижда за местни (автохтонни) породи ЕРД – Родопско късорого говедо, Българско родопско говедо и Българско кафяво говедо, всички заявители да получат пасищни площи за всички заявени животни, в случай че има достатъчно налични свободни площи. Ако няма достатъчно свободни площи, заявените животни на всеки заявител се намаляват с един и същи процент, така че всеки заявител да получи пасищна площ. Т.3.3., предвижда за местни (автохтонни) породи коне – Каракачански кон, всички заявители да получат пасищни площи за всички заявени животни, в случай че има достатъчно налични свободни площи след разпределение на ползвателите по т.2.1. (за овце) и т.2.2. (за ЕРД). Ако няма достатъчно свободни площи, заявените животни на всеки заявител се намаляват с един и същи процент, така че всеки заявител да получи пасищна площ. От Раздел V „Контрол при осъществяване на ползванията“ се оспорват т. 1.1 и т.1.12, във връзка с т.1.13, които предвиждат, при паша на домашни животни или събиране на сено се спазват следните задължителни условия, като следва: забранява се нощната паша и пашата без пастир, съгласно т.27, раздел 4.0, Раздел І от Плана за управление на НП „Рила“; Местата за изграждане на временни сезонни заслони (ВСЗ) са посочени в т.V.1 от плана. Дейността по изграждане на ВСЗ е допустима, след подадено заявление по образец (Приложение 12) от ползвателя, след издадено разрешително за паша (Приложение 15). На датата на напускане на пасището в НП „Рила“, съществуващите ВСЗ следва да бъдат почистени, фургоните и караваните изведени извън границите на парка и мястото, на което са ситуирани, да бъде почистено, за което да бъде съставен двустранен подписан констативен протокол. Т.1.13 въвежда забрана за ограждане на пасищата с електропастир и/или с други съоръжения. Съгласно т.6 от Раздел ІV: Всички ползватели, които в периода 2019-2023 г. имат установени от служители на ДНП „Рила“ по надлежния административен ред нарушения на режимите и нормите, отнасящи се до ползването на пасища и сено, се разпределят по пасищни площи след разпределянето на площите по т.2, 3 и 4. Раздел VІ „Норми за паша“ се оспорва по отношение натовареността на пасищата, определена за ЕРД и коне – 25 дка на глава и за овце – 4 дка на глава. Уточнено е в „забележка“, че за родените на територията на парка животни (регистрирани в установения срок след раждането им във временен животновъден обект-пасище на територията на Националния парк) не се изисква промяна в размера на отдадените за ползване пасищни площи. Съдът счита, че не е спазена процедурата по приемането на общия административен акт по чл. 65 и следващите от АПК. Действително, проектът е оповестен по подходящ начин, определена е форма на участие на заинтересованите страни чрез писмени предложения и възражения (чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК) в срок, съобразен с минимално изискуемия съгласно ал. 2 на чл. 69 от АПК. В случая са налице данни за подадени възражения, вкл. и от оспорващата страна, но в доклада няма данни постъпилите възражения да са обобщени и взети предвид преди произнасянето на административния орган, т.е. безспорно е налице съществено процесуално нарушение по чл. 71 от АПК. Съгласно тази разпоредба, общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. В случая това не е направено. Това представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица да вземат участие в процедурата по издаване на общ административен акт, който по своята природа засяга правата и интересите на неограничен кръг лица, съответно има свойството да оказва значително въздействие в правната сфера на същите. В настоящия казус не се обосновава и наличието на предпоставките по чл. 73 от АПК, единствено при наличието на които законодателят е поставил други правнозащитими интереси над правото на заинтересованите лица да вземат участие в производството по издаване на акта. Не би могло да се приеме, че единствено и само със спазване на процедурата по чл. 66 – чл. 69 от АПК, без да се държи сметка за отношението на органа по депозираните становища, правото за активно участие на заинтересованите лица в производството е било гарантирано. Нормите на чл. 66 – чл. 71 от АПК регламентират процедурата по общественото обсъждане, като целта на тази процедура е да се чуе и разгледа позицията на потенциалните адресати на бъдещия общ административен акт преди неговото приемане. Ето защо, като не са обсъдени постъпилите възражения, Годишният план е приет и утвърден при съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Следва да се посочи, че констатираното процесуално нарушение е довело и до нарушение на материалния закон, доколкото обсъждането му би могло да доведе до постановяване на административен акт с друг различен краен резултат. По отношение на изискването за мотивиране на акта следва да се има предвид, че с оглед характера на одобрения Годишен план, изложените като мотиви за издаването му фактически обстоятелства следва да съответстват на предвидените по закон предпоставки за одобряване на плана в посочената географска част на страната. Това означава, и че планът следва да отговоря на нормативните изисквания на чл.7, ал.1 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии - изключителна държавна собственост (Правилника). Така ал. 3 от същия текст, предвижда, че обемът на разрешените ползвания с плановете за всяка година се определя в зависимост от оценката на състоянието на съответния ресурс, в резултат на анализа на данните, получени от мониторинга (наблюденията), извършван ежегодно от ДНП/РИОСВ. В разглеждания случай, по делото не се представиха данни и доказателства за извършен мониторинг на пасищата, който да е база за оценка на състоянието им. В тази връзка не е ясно, на каква база са обобщени резултатите от наблюдения на пасищата/мониторинг през 2023 г. и съответно състоянието на пасищата в Доклад вх.№ 93-00-1152/28.12.2023 г. (л.198-207). Докладът съдържа общи понятия, като конкретика се сочи по отношение част от пасищата, преобладаващо определени в добро състояние. Тоест няма данни да е извършен мониторинг на всеки пасищен район. Следва да се посочи, че по отношение голяма част от оспорените разпоредби, в оспорената заповед и приложените документи, част от административната преписка, предхождащи одобряването на плана, не са изложени каквито и да е мотиви. Липсва каквато и да е мотивировка по отношение въведеното с т.11 от Раздел III ограничение, всяко стадо да е до 300 броя овце или 150 броя ЕРД и да се придружава най-малко от един пастир, както и по отношение т.12, която разрешава обединяване на малки стада в случай, че разрешителните на ползвателите са за един и същ пасищен район и при обединяването им, бройката на животните не надвишава 300 броя за овце и 150 броя за ЕРД. Не става ясно какво налага горното ограничение за броя на животните в стадата и съответно обединяването на малки стада. Още повече, нормите за натовареността на пасищата са определени в Раздел ІІ, т.4.0, подточка 4.2 – ІІ „Зона за ограничаване на човешкото въздействие“ от плана за управление н НП „Рила“ и са взети предвид в Становище по екологична оценка № 5-4/2023 год. С т.7 и т.7.1. от Раздел ІІІ са въведени забрани за паша на домашни животни в районите на разпространение на природни местообитания 3130 и 3160, както и в реално заетите местообитания на Дива коза, определени с координатен регистър съгласно приложение и забрана пашата на домашни животни в следните природни местообитания: силикатни сипеи от планинския до снежния пояс с код 8110; Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове с код 8220; Ерозирани територии; Преходни блата и плаващи подвижни торфища с код 7140. Въпросните местообитания са без посочени граници, площ и други характеристики. Изписани са единствено кодовете и наименованията на местообитанията, без да става ясно каква част от тяхната площ попада в зона забранена за пашуване, съответно по какви критерии е определена. Процесната разпоредба на т.8 от Раздел ІІІ възпроизвежда изцяло забраните, въведени с чл.21, т.4, т.6 и т.9 от ЗЗТ, което не може да бъде възприето като конкретни мотиви. Въведеният с т.2.7.1.от Раздел ІV критерий на разпределяне на пасищата, даващ преимуществено положение на кандидати с регистрация на постоянен животновъден обект, който се намира в съответното прилежащо на Националния парк землище, създаден е най-малко преди 6 месеца (предхождащи датата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ) и е ползван за отглеждането на всяко от заявените животни през поне 2 от последните 6 месеца (предхождащи датата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ) е необоснован. Действително според Плана за управление на Национален парк „Рила“ - „хората от населените места около парка“ са с предимство при ползване на ресурси, неясно остава обаче по какви критерии са определени периодите на регистрация на животновъдните обекти и съответно на отглеждане на заявените животни. Същото се отнася до предвижданията на т.3.2. от същия раздел, по отношение местни (автохтонни) породи ЕРД – Родопско късорого говедо, Българско родопско говедо и Българско кафяво говедо, и съответно т.3.3., за местни (автохтонни) породи коне – Каракачански кон. Тук не става ясно защо се дава преимущество по отношение пашуването на овце и ЕРД. Разпоредбата на т.6 от Раздел ІV, съгласно която: Всички ползватели, които в периода 2019-2023 год. имат установени от служители на ДНП „Рила“ по надлежния административен ред, нарушения на режимите и нормите, отнасящи се до ползването на пасища и сено се разпределят по пасищни площи след разпределянето на площите по т.2, 3 и 4 е непрецизна и необоснована. Не става ясно, дали става дума за доказани нарушения, установени с влезли в сила санкционни актове или за констатирани с акт за установяване на административно нарушение такива. От Раздел V „Контрол при осъществяване на ползванията“ се оспорват т. 1.1 и т.1.12, във връзка с т.13, които предвиждат, при паша на домашни животни или събиране на сено се спазват следните задължителни условия, като следва: забранява се нощната паша и пашата без пастир, съгласно т.27, раздел 4.0, Раздел І от Плана за управление на НП „Рила“; Местата за изграждане на временни сезонни заслони (ВСЗ) са посочени в т.V.1 от плана. Дейността по изграждане на ВСЗ е допустима, след подадено заявление по образец (Приложение 12) от ползвателя, след издадено разрешително за паша (Приложение 15). На датата на напускане на пасището в НП „Рила“, съществуващите ВСЗ следва да бъдат почистени, фургоните и караваните изведени извън границите на парка и мястото, на което са ситуирани, да бъде почистено, за което да бъде съставен двустранен подписан констативен протокол. Т.1.13 от Раздел V въвежда забрана за ограждане на пасищата с електропастир и/или с други съоръжения. Разпоредбите са съобразени с Плана за управление на парка и целите на защита, съответно ограничаване на човешкото въздействие, но тяхната незаконосъобразност произтича от констатираните общо за разглеждания административен акт процесуални нарушения при издаването му. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че оспорените разпоредби следва да бъдат отменени като издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – самостоятелни отменителни основания по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, направените от на жалбоподателя разноски за производствата по настоящото дело и адм. д. № 798/2024 г. по описа на БлАС, в общ размер на 1389.65 евро, от които: 5.11 евро (10.00 лева за внесена държавна такса за образуване на делото в БлАС), 15.34 евро (30.00 лева) – държавна такса за публикуване на оспорването в Държавен вестник и 869.20 евро (1700.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по адм. д. № 798/2024 г. по описа на БлАС) и 500.00 евро заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото дело. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Предвид фактическата и правната сложност на делото, обема на осъществена защита и обстоятелството, че са проведени три съдебни заседания в производството по адм. д. № 798/2024 г. на БлАС, съдът счита, че договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение от 1369.20 евро за двете производства в БлАС е справедлив и обоснован по аргумента на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Благоевградският административен съд