Решение № 4007 от 5.10.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 858/2025 г.

Производство по чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл.29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/ във вр. с чл.220, ал.1 от ЗМ

Образувано е по жалба на ЕЛИТ 94 ЕООД гр. Г. Оряховица, [улица]чрез адв. А. Д. гр. София, [жк] [улица],ет.1, ап.1 против Решение № 32-295 805/30.9.2025г. на ТД на Териториална дирекция „Митница „ гр. Русе, с което се определя нова митническа стойност и нов размер дължими държавни вземания, а именно мито в общ размер от 1 366, 10 лева и ДДС в общ размер от 174 664,30 лева за внесени два броя генераторни агрегата за производство на електроенергия от Република Турция.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено от некомпетентен орган, при съществени процесуални нарушения, несъобразено с материалния закон и противоречащо на духа и целта на закона.

Излагат се подробни съображения за нарушение на чл. 59, ал. 2 т. 4 от АПК тъй като решението за промяна на митническата стойност не е мотивирано, налице е неяснота как е определена новата митническа стойност на стоките, каква е ролята на специфичния софтуер, не се съдържат конкретни обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74§2 от Регламент ЕС 952/2013г. в предвидената от същия поредност , условие за определяне на митническата стойност по метода в чл. 74 §3 от с.з. Посочване само , че при изследване за прилагане на горепосочените методи не е открил информация за идентични и сходни стоки не е достатъчно да мотивира последователното изключване на всеки един от методите , предвидени в горепосочения нормативен акт. След като не е изложил подробно фактическите си установявания, въз основа на които е формирал правните си изводи, АО е допуснал съществено ограничение на правото на защита на жалбоподателя, което само по себе си е основание за отмяна на акта.

Съществено нарушение на процесуалните правила и по- точно на чл. 35 от АПК, който задължава АО да постанови акта си едва след като фактическата обстановка е изцяло изяснена. Както е посочено по- горе основния метод за определяне на митническата стойност е договорената и платена или подлежаща на плащане цена на стоката между страните съгласно чл. 70 от Регламент 952/2013г.. Ако съществуват съмнения относно верността на същата се прибягва до т. нар. вторични методи, чл. 74 от Регламента, които имат субсидиарен характер в този смисъл практиката на СЕС С-291/15 т. 44. Така изложеното задължава митническите органи да положат необходимата грижа , за да установят справедлива стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на същата, които имат икономическа стойност в този смисъл Решение СЕС по С- 306/04г. АО следва да приложи точно разпоредбата на чл. 140 §1 от Регламента за прилагане, като докаже наличието на основателни съмнения относно декларираната договорна стойност, представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 §1 от МК, при което следва да поискат от жалбоподателя да декларира допълнителна информация. Органът не е изяснил въпроса дали софтуерът е стока, услуга или част от машините, къде и от кого е положен допълнителен труд за усъвършенстване на стоките и кое оборудване е интегрирано в РБългария. В тази смисъл нарушен е и принципа на служебното начало по чл. 9 от АПК, не е проверил и обсъдил доказателствата, представени от жалбоподателя, не се е произнесъл от направените от него възражения

Нарушен е и материалния закон, доколкото неправилно е определена новата митническа стойност: митническият орган не се е съобразил с легалното определение по §1 т.25 от ДР на ЗДДС за стандартен софтуер. Съгласно тази норма това е такъв програмен продукт, записан на технически носител , който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител, поради което подлежи на облагане по реда на чл.6, ал.1 от ЗДДС. В дадените задължителни указания на ИД на НАП по приложение на §1,т. 25 от ДР на ЗДДС, изрично се посочва, че ако софтуерът не отговаря на горното определение за стандартен такъв, той не може да се квалифицира като стока, а сделката следва да има характер на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Тъй като услугите не могат да се внася,т то върху цената на същата не се начислява мито и ДДС. Цитира Решение СЕС по С -509/19г., където се прави разграничение между интелектуални услуги, попадащи в обхвата на чл. 71 § 1б б подточка и от МК, а от друга страна нематериалните елементи, вложени в стоките с оглед тяхното функциониране, които не са необходими за производството им са неразделна част от крайните продукти, тъй като са свързани или вградени в тях , правят възможно или подобряват функционирането им. Те добавят нова функционалност, допринасят чувствително за стойността на внасяните стоки, попадат в приложното поле на чл. 71 §1 б. б подточка и. Налице е и неяснота относно начина на облагане на положения труд, като не се прави разграничение между този , положен в РБългария и РТурция, т.е. при прилагане на грешни предпоставки за определяне на митническата стойност е налице неправилно приложение на чл. 86 т. 5 от Регламент ЕС 952/2013г. Освен това е налице и неправилна правна квалификация

Индивидуалния административен акт е постановен и в противоречие с целта на закона.

Моли оспореното решение на директора на ТД Митница да бъде отменено катонезаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски.

Ответникът – директор на Териториална дирекция Митница чрез процесуалния си представител гл.юк.Я. оспорва жалбата, счита я за неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Намира, че процесният акт не страда от горепосочените пороци, напротив издаден е от компетентен орган, при спазване на административно- процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон, съобразно целта на закона и съответно съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване. Представя подробна писмена защита.

Съдът, като съобрази представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1.От жалбоподателя е представен договор от 01.06.2023 г. между „ЕЛИТ-94" ЕООД, ILTEKNO ILERI TEKNOLOJI MUHENDISLIK VE TIC A.S., Турция и ILTEKNO EUROPE B.V., Нидерландия. Съгласно условията по договора, „ЕЛИТ-94" ЕООД закупува 2 бр. агрегати за производство на електроенергия, произведени в ЕС, от ILTEKNO EUROPE B.V., Нидерландия на обща стойност 1 355 900.00 EUR (или 677 950.00 EUR за 1 бр.), а от ILTEKNO ILERI TEKNOLOJI MUHENDISLIK VE TIC A.S., Турция следва да внесе стоки и услуги на обща стойност 581 100.00 EUR, като част от тези стоки и услуги ще бъдат вложени в окомплектоването на двата агрегата.

в

2. Съгласно същия договор „ЕЛИТ-94" ЕООД и допълнително сключен анекс №10/20.6.2023г.следва да получи от ILTEKNO ILERI TEKNOLOJI MUHENDISLIK VE TIC A.S., Турция стоки и услуги на обща стойност 581 100.00 EUR, както следва:

Оборудване за агрегатите на обща стойност 135 276.00 EUR.

Софтуер на обща стойност 249 574.00 EUR.

Труд, извършен от турската фирма на обща стойност 196 250.00 EUR.

За този анекс има издадена фактура на договорената обща стойност

3.На 1.12.2023г. двата агрегата са доставени в седалището на жалбоподателя, за което е представена товарителницаNO 00228,[рег. номер]

4.След това първоначално двата агрегата са изнесени под режим пасивно усъвършенстване в Турция за допълнително окомплектоване и интегриране на софтуер с ЕАД MRN 23BG004303A00669A7/5.12.2023г.MRN 23BG004303A00698A1/8.12.2023г.

5.За това усъвършенстване е издадена фактура от 26.2.2024г. за 92 000 евро, като жалбоподателят изрично е декларирал пред митническите органи, че трудът , който е фактуриран от турското дружество е за изработване на идеен проект за обект“Газогенераторна електроцентрала“

6.Двата генератора са върнати обратно с декларации за реимпорт 24BG004303040565R9/05.03.2024 и 24BG004303040568R6/ 05.03.2024. На 30.4.2024г. са наредени преводи към бюджета на А. М. за 36 027 лева с основание дължими мита, ДДС, акцизи и внос, видно от приложените платежни нареждания от обслужващата банка Инвестбанк АД.

7.Съгласно формуляр за доставка на оборудване от 6.3.2024г. оптимизираното оборудване е доставено от турската фирма на жалбоподателя.

8. На 14.03.2024 г. и 15.03.2024 г. пред МП Л. Г. О. към ТД Митница Русе, съгласно разпоредбите на член 172 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 Октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013), са подадени и приети митнически декларации с MRN 24BG004303040734R0/14.03.2024 г., 24BG004303040736R9/ 14.03.2024 г. и 24BG004303040741R8/15.03.2024 г. за поставяне на стоки под режим „допускане за свободно обращение" от „ЕЛИТ-94" ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, [улица].

9. След като в хода на документалния контрол са активирани рискови профили: рисков профил „Подфактуриране", рисков профил за справедливи цени и рисков профил относно възможно неправомерно преференциално третиране, рисков профил относно възможно заобикаляне на антидъмпингови мерки, от страна на органа е започнало административното производство, за което жалбоподателят е бил уведомен с писмо изх. № 32-804994/04.04.2024 г. и от „ЕЛИТ-94" ЕООД е поискано да представи доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките под формата на банкови плащания.

10. С писмо вх. № 818268/15.04.2024 г. дружеството представя банкови извлечения от Българо-американска кредитна банка от 06.07.2023 г. и 28.03.2024 г., в които се идентифицират две суми за плащане по акредитив - 340 989.48 лв. и 681 978.96 лв., общо 1 022 968.44 лв. Тези две суми се идентифицират и в касовата книга за дати 06.07.2024 г. и 28.03.2024 г., както и в хронологичния опис на сметка 503 „Разплащателна сметка в лева'4.

11.Съгласно т. 6 от международен договор № 23-01/6321, плащанията на сумата от 581 100.00 евро са разделени на три транша - 30%, 60% и 10%, т.е. тези суми представляват първите два транша от дължимата сума по договора.

12.В резултат на проверените представени документи и счетоводни записи е установено, че сумите по фактури за получени стоки и услуги на обща стойност 581 100.00 евро са вписани в счетоводството на дружеството със съответните номера на фактури и суми съгласно договора, а представените банкови извлечения потвърждават тези суми.

13.Към трите декларации, обект на проверката пред МП Летище Горна Оряховица, са представени и три износни митнически декларации, от които се вижда, че фактурната стойност на износните фактури е по-висока, независимо, че номерата на фактурите, вида, теглото и ТАРИК кодовете на стоките съвпадат. Тези разминавания са повод да се изиска проверка по линия на международното сътрудничество с Република Турция.

14.Поради съмненията за занижена митническа стойност и сработилите рискови профили в митническата информационна система за внос (МИСВ), както и липсата на представени доказателства oт страна на „ЕЛИТ-94“ ЕООД и разнопосочната информация между вносни и износни декларации, от отдел „Последващ контрол" е инициирана проверка по линия на международното сътрудничество до митническите власти на Република Турция на 9 бр. турски износни митнически декларации, описани в представените транзитни декларации и 9 бр. фактури, приложени към митническите декларации за внос.

15.Получен е отговор от турските митнически власти с писмо изх. № 32- 189015/20.06.2025 г. на ЦМУ София, с приложени оригинали и заверени с мокър печат копия на документи, които са представени към износните декларации от Република Турция. Стоките по износни и вносни декларации съвпадат напълно по вид и количество и съвпадат съответно с данните в приложените фактури.

16.Резултатът от проверката потвърждава съмненията на митническите органи, че общата сума на фактурите, които следва да бъдат декларирани при въпросните 9 броя вносни митнически декларации, се равнява на 581 100.00 EUR, както е посочено в договора, сключен от „ЕЛИТ - 94" ЕООД.

17.Въз основа на получената информация е видно, че е избегнато заплащането на суми: мито в общ размер на 1 366.10 лв. и ДДС в общ размер 174 664.30 лв

18.Предвид факта, че управителят на „ЕЛИТ-94" ЕООД в отговор на искания per. № 32- 804994/04.04.2024 г. и № 32-828799/23.04.2024 г. не е предоставил относими документи или доказателства в подкрепа на внесения софтуер, който следва да бъде доставен от ILTEKNO ILERI TEKNOLOJI MUHENDISLIK VE TIC A.S., Турция съгласно горецитирания договор на обща стойност 249 574.00 EUR и с коя митническа декларация за внос са внесени стоките, в които е вложен трудът, положен в Турция на стойност 58 667.00 EUR (трудът е фактуриран с две фактури - за труд в Турция и труд по инсталирането на оборудването в България, след вноса), вземанията са изчислени на основание събраните доказателства по линия на международното сътрудничество, които се потвърждават от събраните в хода на проверката осчетоводени плащания и банкови извлечения.

19. С писмо per. индекс 32-249109/14.08.2025г. дружеството е уведомено по смисъла на чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, че ще се пристъпи към издаване на решение. Писмото е получено на 18.08.2025 г. с известие за доставяне № PS 7001 00470V J.

20. Дружеството отговаря с писмо вх. № 32-254941/20.08.2025 г., като представя документи (Анекси, договор за инвестиционен кредит, договори за банков кредит и допълнителни споразумения към тях), които не променят установените обстоятелства.

21.Издадено е Постановление за обезпечителни мерки peг. № 32-266274/01.09.2025 г. на директора на ТД Митница Русе, което не е обжалвано и е влязло в сила .

22. На 02.09.2025 г. директорът на ТД Митница Русе издава Постановление за налагане на обезпечителни мерки per. № 32-267720/02.09.2025 г. на дружеството.

23. Дружеството отговаря с жалба вх. № 32-283012/17,09.2025 г. до Директора на Агенция „Митници", като оспорва правомерността на налагането на обезпечителна мярка по чл. 206 б от ЗМ, прилага документи, имащи отношение към ежемесечното финансово състояние на дружеството, но не и по същество към предмета на оспорване.

24.Постановление за налагане на обезпечителни мерки per. № 32-267720/02.09.2025 г. на дружеството е изменено с Постановление за налагане на обезпечителни мерки per. № 32- 289981/25.09.2025 г. на директора на ТД Митница Русе.

25.При горната фактическа и правна обстановка е издадено Решение № 32-295805 от 30.09.2025г. от директор на Териториална дирекция Митница Русе.

26.С Определение по хода на делото съдът е приел за безспорно установен фактът, че към датата на о.з. жалбоподателят няма изискуеми публични задължения.

27. В срок против горепосоченото Решение за промяна на митническата стойност респ. на дължимите задължения за мита и ДДС е подадена жалба до Административен съд Велико Търново, по мястото на седалището на търговеца.

Тази фактическа обстановка е установена въз основа на представената по делото от ответник жалба административна преписка.

В хода на съдебното производство е изслушана и СИЕ, която съдът цени като обективна и безпристрастна и същата УСТАНОВЯВА СЛЕДНИТЕ ФАКТИ:

След като се е запознало с трите митнически декларации, както и с фактурите издадени от турското дружество за положен труд, вещото лице приема, че първите две митнически декларации касаят по 1 бр агрегат и фактуриран труд, при което митническата стойност е за всеки един от 147 339, 52 лева. Третата декларация касае окомплектоване, при което митническата стойност определена от вещото лице е 12 095, 05 лева, а за четвъртата, касаеща също елементи- митническата стойност е 12 087,03 лева. .По петата ЕАД – митническата стойност е 12 055,74 лева, шестата 12 094,85 лева, седмата- 12 094,85 лева, осмата 12 126,15 лева и по деветата 12 087,03 лева .

По втория въпрос вещото лице посочва, че доколкото софтуерът е специфичен, свързан с особеностите на двата агрегата, то същият не попада в определението за стандартен софтуер на §1, т. 25 от ДР на ЗДДС, поради което няма характер на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,а следва да се счита за услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, поради което се облага с ДДС въз основа на Протокол по чл. 117 от ЗДДС, а не с ЕАД. Вещото лице намира, че положеният от турската фирма труд на територията на РБългария, доколкото не участва в пасивното усъвършенстване на двата броя агрегата, внесени с процесните митнически декларации не поделжи на допълнително облагане с мито и ДДС.

В процесното Решение софтуерът е приет за допълнително оборудване към двата агрегата т.е. физически е внесен заедно с машините, интегриран е в тях и е стандартен като вид софтуер, поради което отговаря на изискванията на §1, т. 25 от ДР на ЗДДС , включен е към митническата стойност на агрегатите и е приет за внесена стока, поради което е начислено допълнително ДДС. Тези изводи са на база издадените фактури от турското дружество, намерили съответното отражение в счетоводството на дружеството жалбоподател и извършените плащания по международния договор в размер на 581 100 евро.

АО установява, че в счетоводните регистри на дружеството трудът е разделен като: труд в РТурция в размер на 58 667 евро и труд в РБългария 137 583 евро или общо от 196 250 евро. В същото време в сключения тристранен договор общата стойност е 581 100 евро, като в тази сума се включват 1. Оборудване за агрегатите на стойност от 135 276 евро и софтуер от 249 574 евро 3. Труд извършен от турската фирма на обща стойност от 196 250 евро. Извършените плащания по този договор са на стойност от 581 100 евро , като включват общата стойност на фактурирания от турската фирма труд от 196 250 евро, като основа за облагане по посочените 9 броя ЕАД.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи по съществото на правния спор:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради коетосе явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК независимо от наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на акта, съдът преценява законосъобразността на административния акт по всички точки на чл. 146 от АПКа именно: дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално-правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл. 220, ал. 1 от ЗМ, всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК. Разпоредбите на чл. 5 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза &1, т. 1 определят като "митнически органи" митническите администрации на държавите членки, които отговарят за прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат определени митнически законодателни разпоредби. Така оспореното решение е издадено на основание чл.29 от Регламент /ЕС/ №952/2013г и чл.19, ал.7 от ЗМ. Решенията по чл.29 от Регламент /ЕС/ №952/2013 се издават от митнически органи. Директор на ТД към А. М. се явява митнически орган по смисъла на чл.5, т.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013, съответно по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗМ. Решението е постановено във връзка с митнически декларации, подадени в Митническо бюро Г. Оряховица. Съгласно структурата на Агенция „Митници“, същото е в състава на ТД Митница Русе. Съгласно чл.19, ал.7 от ЗМ за целите на прилагане на чл.29 от Регламент /ЕС/ №952/2013г, решения, взети без предварително заявление, се издават от директор на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. В този смисъл оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ и чл.34, т.9 от Устройствения правилник на А. М..

Издаденото Решение е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал. 2 от АПК, в т. ч. фактически и правни основания за определяне на нова митническа стойност и допълнителни задължения за мито и ДДС. Не се споделят доводите в подадената жалба, че фактите не са установени, поради което е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е знаел срещу какви факти следва да се брани. Настоящата инстанция намира, че досежно приетите от митническия орган факти не съществува спор, реално такъв има единствено относно тяхното тълкуване във връзка с приложението на материалния закон. Видно от изложеното в процесното Решение е съответното движение на стоките, доказателствата за това, събрани по надлежния ред, вкл. Подадените ЕАД, издадени фактури, и др. След като е установил механизма, по който е осъществено изпълнението на представения по делото тристранен договор, митническия орган е установил разминаване в декларираните стойности, при което е използвал допустимия ред за международен обмен, за да установи вярната, справедлива митническа стойност. Съответствието на установените факти на твърдяната от органа правна квалификация не касае изискването за форма, а приложението на материалния закон.

Не се установяват съществени нарушения на производствените правила при провеждане на административното производство. Неоснователни са възраженията в жалбата, че не са спазени срокове за вземане под отчет на претендираните в индивидуалния административен акт публични държавни вземания. Съгласно чл.105, параграф 3 от Регламент /ЕС/ №952/2013 в случаите, в които митническото задължение се определя с решение, в т.ч. в резултат на последващ контрол по смисъла на чл.48 от Регламент /ЕС/ №952/2013, вземането под отчет на задължения за вносни мита и други вземания задължително следва да се извърши в срок до 14 дни от датата, на която компетентният митнически орган се е произнесъл с решение за установяване на митническото задължение, следователно най-късно 14 дни след датата на решението. Вземането под отчет е действие, следващо установяване на митническо задължение. Предвид изложеното дори и да не са спазени срокове за вземане под отчет, същото не оказва влияние върху законосъобразността на административния акт, с който е установено митническото задължение. Фактът относно спазване на срокове за вземане под отчет е неотносим към спора.

При постановяване на административния акт е спазена процедурата, регламентирана в чл. 29, вр.чл. 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като жалбоподателят е уведомен за предстоящото издаване на неблагоприятен за него акт и му е предоставен срок за възражения, т. е същият е уведомен за началото на административното производство. Уведомлението удовлетворява изискванията на чл.22, параграф 6 от Регламент /ЕС/ №952/2013, която задължава митническите органи преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за лицето, да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, както и да му предоставят възможност да изрази своето становище, в определен срок от датата, на която го е получил, или се счита, че го е получил, както и изискванията на чл.8, параграф 1 от Делегиран регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 и на чл.8, параграф 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447.

Не се споделя становището на жалбоподателя, че е нарушен принципа на служебното начало по чл. 9 от АПК и актът е постановен след като не е напълно изяснена фактическата обстановка, което представлява самостоятелно основание за отмяна на ИАА поради нарушение на чл. 35 от АПК. На жалбоподателя е предоставена възможност да прави възражения, да иска събиране на доказателства, да се запознава с тях и да изразява становище по тях. С оглед на горното настоящата инстанция намира, че е спазена разпоредбата на чл. 34 от АПК. Митническият орган е спазил принципа на обективност и служебно начало, доколкото не се е ограничил само с доказателства, представени от жалбоподателя при подаване на процесните ЕАД, поискал е съдействие от митническите органи на РТурция, и едва когато е намерил, че е налице разминаване между декларираното пред нашите и чуждите митнически органи е пристъпил към уведомяване на жалбоподателя за започване на производство по определяне на нова митническа стойност с неблагоприятен за него индивидуален административен акт. В този смисъл не се споделя становището, че изводът на митническия орган за разминаване в декларираните митнически стойности е необоснован и недоказан. Напротив именно събраните по инициатива на митническия орган писмени доказателства установяват горното разминаване в ущърб на фиска. Както е посочено по- горе основния метод за определяне на митническата стойност е договорената и платена или подлежаща на плащане цена на стоката между страните чл. 70 от Регламент 952/2013г., ако съществуват съмнения относно верността на същата се прибягва до т. нар. вторични методи, чл. 74 от Регламента, които имат субсидиарен характер в този смисъл практиката на СЕС С-291/15 т. 44. Така изложеното задължава митническите органи да положат необходимата грижа , за да установят справедлива стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на същата, които имат икономическа стойност в този смисъл Решение СЕС по С- 306/04г. АО следва да приложи точно разпоредбата на чл. 140 §1 от Регламента за прилагане, като докаже наличието на основателни съмнения относно декларираната договорна стойност , представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 §1 от МК, при което следва да поискат от жалбоподателя да декларира допълнителна информация. В този смисъл митническите органи са изискали доказателства от жалбоподателя, каквито същият не е ангажирал. Не се споделя възражението, че неоснователно АО е прибягнал до определяне на митническата стойност по вторични методи по чл. 74 от Регламента. След като е констатирана съществена разлика между представените договори, платените суми, декларираното пред митническите власти в РТурция и РБългария, правилно и законосъобразно АО е преминал към субсидиарните методи за определяне на справедливата митническа стойност, за което е уведомил жалбоподателя. Възражението, че същият не е изяснил въпроса дали софтуерът е стока, услуга или част от машините, къде и от кого е положен допълнителен труд за усъвършенстване на стоките и кое оборудване е интегрирано в РБългария настоящата инстанция намира за неоснователно. Същото касае материалната законосъобразност на акта, и не представлява съществено процесуално нарушение. Основният спор по делото е дали този софтуер отговаря на изискванията на §1 т. 25 от ДР на ЗДДС, за да се приеме, че подлежи на облагане с ЕАД при внос, доколкото има характер на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС или има качеството на нестандартен софтуер, при което същият следва да се обложи въз основа на съставен Протокол по чл. 116 от ЗДДС, както правилно е посочило вещото лице, доколкото същият се счита, че има характер на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.

Обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. С оглед на приетата за необичайно ниска стойност и съществуващи съмнения за реалността на декларираната митническа стойност, митническите органи са предприели определяне на стойността по Регламент № 952/2013г. Съгласно чл.70 §1 и 2 от него, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначения в митническата територия на съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от Регламент № 952/2013г./. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност в този смисъл напр. Решение № 14221 от 17.11.2020г. на ВАС по адм.д.№7052,. Според правилото на чл.74 §1 от Регламент № 952/2013г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, предвид съмненията за реалността ѝ, тя се определя като се прилагат последователно букви от „а“ до „г“ от §2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В този смисъл е Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г., EURO 2004 Hungary, C 291/15, EU:C:2016:455, т.27. Разпоредбата на чл.141 ал.1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, предвижда, че при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 §2, букви „а“ или „б“ от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя като се взема предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества, коригирана предвид разликите, дължащи се на различното търговско равнище и/или на разликите в количествата. В чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнени са дефинирани понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" и според тях в рамките на определянето на митническата стойност се има предвид следното: "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; "сходни стоки" са стоките, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. В конкретния случай административният орган е направил констатация, че не са открити „идентични стоки“ от същия износител, еднакви във всяко отношение. АО е приел, че не може да се определи митническата стойност на основание втория метод по б.„б“ на §2 на чл.74 от регламента. В тази хипотеза, митническите органи извършват анализ съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за изпълнение и съответно обосновават приложената от тях договорна стойност по внос от трети лица. Цените се изчисляват съобразно количеството и стойността на различни митнически декларации , освен това трябва да се направи анализ на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, характеристики, съставни материали, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл.1 §2 т.14 от Регламента за изпълнение.

Правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност. Напр. Решение на ЕС от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16, EU:C:2017:984, т.24. В свое решение от 20 юни 2019 година по дело C 1/18 ECLI:EU:C:2019:519 Oribalt Rīga“ SIA срещу Valsts ieņēmumu dienests във връзка с търговски отстъпки и митническа стойност, по т.27, Съдът на ЕС посочва, че с оглед на определянето на сходните стоки компетентната национална митническа администрация трябва да бъде в състояние да използва всички данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. Съгласно предписанието на чл.22 §7 от Регламент № 952/2013г. митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове.

След като ответникът твърди, че по чл.70, §. 1 и §. 2 от Регламента се касае за митническата стойност на внасяните стоки, той трябва да докаже, че безспорно, това е тази стойност, което е договорена и действително платената или подлежаща на плащане . Ако се касае за корекции – то те трябва да се направят по чл. 71 и чл. 72 регламента. Напр. в разпоредбата на чл. 71, § 1, б. а) Регламент (ЕС) № 952/2013 са дадени разходите, които се прибавят към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки в степента, в която са направени от купувача, но не са включени, а именно - комисиони и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионите за покупката. Според изискването на чл. 71, § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, всеки елемент, който се добавя към действително платената или подлежащата на плащане цена съгласно параграф 1, се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.За да се прибавят към стойността на стоката плащанията по договора- трябва да има обстоен анализ за приложимост на разпоредбата на чл. чл. 71, § 1, б. а),подточка i) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Не е достатъчно, че след като има плащания по договора, те просто да се прибавят пропорционално към митническата стойност на стоките по всички митнически декларации. В тази насока съдът също приема, че посочения подход на пропорционално разпределение не е визиран в регламента. След като се касае за част от стойността на стоката, която подлежи на плащане конкретно /защото не е калкулирана и платена като такава/, то безспорно ответникът трябва да установи, че има постоянен, присъщ елемент от стойността на стоката. В тази връзка следва да бъде съобразено, че правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности/в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. D., C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09/. В Глава 3 от М. К., именувана Стойност на стоките за митнически цели, в разпоредбата на чл. 70 е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В решение по дело С-306/04, т. 20, СЕС подчертава, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. D., C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). По арг. от § 2 на чл. 70 действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, МК и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 (МК) въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. В чл. 74 от Кодекса са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност, както по отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и по между си /така например решение по дело С-1/18 на СЕС, т. 24/. Остойностяването на внасяните стоки се извършва при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2 букви а) до г). За да се премине към тези субсидиарни методи, следва да са налице основателни съмнения досежно декларираната в декларацията на въвеждащия стоката на територията на общността стойност. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоки и едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. Терминът основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства. В тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му.

С оглед така установената правна рамка, настоящата инстанция намира следното 1. Доказано се явява съмнението относно действителността на декларираната от жалбоподателя митническа стойност съгласно тристранния договор при което стойността на оборудването за агрегатите е 135 276 евро, софтуер на обща стойност 249 574 евро и труд на обща стойност 196 250 евро. Съгласно чл. 86, т. 5 от Регламент ЕС 952/2013г. на ЕП и Съвета, когато възниква митническо задължение за преработени продукти, в резултат на режим пасивно усъвършенстване , размерът на вноските мита се изчислява въз основа на разходите за операцията по усъвършенстване, извършена извън митническата територия на Съюза . С други думи митническата стойност на стоката е равна на стойността на труда и вложените материали в усъвършенстването им, ведно с придобивната стойност, която е заплатена.

2.Съдът намира, че митническите органи са извършили необходимите справки във връзка с отхвърлянето на вторичните методи по чл. 74 § 2 от Регламент ЕС № 52/2013 г. От страна на митническите органи е търсена информация за такъв вид стока, допусната за свободно обръщение на територията на България и на Съюза, както изисква разпоредбата на чл. 74, § 2, букви а и б от Регламент (ЕС) № 952/2013.Видно от доказателствата по делото към митническата си декларация жалбоподателя е представил горепосочения тристранен договор, издадените фактури от страна на турската фирма касаещи положения труд а/ в РТурция и б/ в РБългария, както и такава за стойността на софтуера, за който няма спор, при това се потвърждава и от изслушаната СИЕ, че същият не отговаря на изискването на §1 т. 25 от ДР на ЗДДС, тъй като същият е специфичен, включен е в самите агрегати, доколкото дава възможност за тяхното задвижване, респ. работа.

3.Видно от приобщената по делото административна преписка, от оспорващият с писмо от 4.4.2024г. са изискани доказателства в подкрепа на митническата стойност на стоките във вид на банкови плащания. В отговор на това с писмо от 15.4.2024г. дружеството е представило банкови извлечения от БАКБ от 6.7.2023г. и 28.3.2024г, в които се съдържат двете суми за плащане по акредитив 340 989 ,48 лева и 681 978,96 лева или общо 1 022 968,44 лева, които са посочени и в касовата книга на жалбоподателя за 6.7.2023г. и 28.3.2024г. хронологичния опис на с/ка 503 Разплащателна с/ка в лева МО е направил извод, че сумите по фактури за получени стоки и услуги на обща стойност от 581 100 евро, съгласно сключения договор са отразени в счетоводството на жалбоподателя със съответните номера на фактури, което се потвърждава и от банковите извлечения. Оспорващият не е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е. не е оказал необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол и още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката. Такива доказателства, чрез които да бъдат изяснени констатираните от митническите органи съмнения относно цената на внесената стока, не са представени и в хода на настоящото съдебно производство.

4.Към трите ЕАД , обект на проверката са представени три износни митнически декларации, от което се вижда, че фактурираната стойност по тях е по- висока от тези по внос, макар номер на фактурите, вид , тегло и ТАРИК кодовете да съвпадат.Според чл. 74, параграф 3, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Видно от документите по делото в отговор на запитване по линия на международното сътрудничество от турската митница на 9 бр. турски износни декларации митнически, описани в представените транзитни декларации и 9 бр. фактури, приложени към митническите декларации за внос е получен отговор, с приложени оригинали, заверени копия на документи , представени към износните декларация, при което няма спор, че стоките по износните и вносни декларации съвпадат напълно по вид и количество, както и с данните в приложените фактури. Това обосновава извод на МО, че общата сума по 9 броя вноски ЕАД следва да е 581 100 евро, съгласно определената в договора цена. Въз основа на горната митническа стойност, която съвпада с тази по износните декларации за режим на пасивно усъвършенстване е начислен допълнително мито от 1 366,10 лева и ДДС -174 664,30 лева.

5.С оглед изслушаната СИЕ, се установява, че воденото от жалбоподателя счетоводство е редовно, при което софтуерът е бил заведен като стока в с/ка 302- стр.20 от доклада за последващ контрол , таблица №8 стр.22 от доклада. За да се приеме, че е налице услуга, както твърди жалбоподателя, разходите за труд е следвало да се осчетоводят по с/ка 602 , а не по с/ка 302 стоки. Завеждането им като стоки, означава, че декларираната им стойност представлява данъчна основа по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а не по чл. 9 от ЗДДС, при което както е посочило вещото лице, начисляването на ДДС не става с ЕАД, а с протоколи по предвидения от ЗДДС ред. Вложения в предмета на внос труд, сумите по фактурите не съвпадат с декларираната такава от 58 667 евро , и две плащания по 46 000 евро, за които във фактурите не е посочено като основание положен труд или услуга.

6.Въпреки горното неправилно осчетоводяване на цялата сума по с/ка 302- Стоки, съдът намира, че след като софтуерът не отговаря на изискването на §1 т. 25 от ДР на ЗДДС, доколкото се касае за специфичен софтуер, който е предназначен само за тези агрегати и е неразделна част от тях, то същият следва да се обложи с ДДС по реда на чл. 9, ал.1 от ЗДДС т.е. като услуга, и това следва да стане с Протокол по чл.117 от ЗДДС, а не с подадената ЕАД.

7.След като е фактуриран труд, положен на територията на РБългария, който факт не се оспорва от страна на ответник жалба, то същият също представлява услуга, а не стока и не следва да се облага с ДДС с ЕАД.

8. В обобщение, актът е законосъобразен досежно увеличената стойност, получена от митническите органи на РТурция, във връзка с декларирането на същите стоки, вид, ТАРИК номер, тегло и др., досежно допълнителната стойност представляваща положен труд в РТурция, доколкото с този разход се увеличава стойността на внесената стока в РБългари, както и декларираните и заплатени елементи, част от усъвършенстването на процесните стоки. Или жалбата за сумата от 1366,10 лева мита и ДДС в размер на 34098,04 лева следва да бъде отхвърлена.

9.Незаконосъобразен се явява актът, с който е увеличена митническата стойност с декларирания софтуер, тъй като на отговаря на изискванията на §1, т. 25 от ДР на ЗДДС, и следва да се обложи като услуга по смисъла на чл. 9, ал.1 от ЗДДС. Такава се явява и положеният труд в РБългария, надлежно фактуриран и заплатен, тъй като освен , че не представлява стока, а е услуга, същият не е предмет на внос. Следователно процесното Решение следва да се отмени за сумата от 140 566, 26 лева допълнително начислено ДДС.

След като се отмени решението в горепосочената част, доколкото съдът решава въпроса по същество, преписката не следва да се връща на МО за постановяване на законосъобразен акт съобразен с мотивите в настоящото решение.

В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. В случая митническият орган е изпълнил задължението си за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента, което се установява от изложените факти и обстоятелства в приложената кореспонденция по линия на международното сътрудничество от МО на РТурция.

Твърдението в жалбата, че определената нова стойност не е ясно на коя точно от описаните в чл. 74 § 3 от МК хипотеза отговаря, е неоснователно. За целите на проверката на декларираната митническа стойност на внасяната стока, административният орган е разгледал всеки един от методите по реда на чл. 74, § 2 от Регламент(ЕС) № 952/2013 г., като са приложени последователно букви от а) до г) и след като е обоснован извод, че същите са неприложими, митническата стойност правилно е определена съгласно разпоредбите на чл. 74 § 3 от Регламент(ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 144, § 2 от регламент за изпълнение (ЕС).

.

С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоките касателно горните елементи, частично незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на дружеството за ДДС на стоките, за които е подадена митническата декларация, както и лихва върху определените суми и на основание чл.172 ал.2 от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ, обжалваното решение подлежи на отмяна в посочената част. Реципрочно, законосъобразно се явява Решението в частта , в която са начислени допълнителни лихви за задълженията за мито и ДДС в потвърдителната част.

При този изход на делото в полза на страните следва да се присъдят разноски съобразно частта, която е отменен ИАА или отхвърлена жалбата. От жалбоподателя е представен списък на разноските в последното о.з. в който неправилно е посочен размер на внесената д.т. от 60 евро, при условие , че дължима такава се явява сумата от 25,50 евро. Освен това се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение от 36 000 лева или 18 406,51 евро с ДДС, което с оглед направеното възражение съдът намира за прекомерно, при което доказателства за плащане са представени само за 24 000 лева. С оглед правната и фактическа сложност на делото съдът намира, че справедливия размер на последното е 10 000 евро. Следователно на основание чл. 143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски, съразмерни на уважената част на жалбата или общо 8400,80 евро.

Съответно за ответник жалба, съобразно отхвърлената част на жалбата размерът на дължимите разноски е 278,55 евро, включващ направените разноски за превод на писмените доказателства и за юрисконсултско възнаграждение. нл5следните разноски:

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново