Решение № 138 от 12.12.2022 г. на Административен съд - Видин по дело № 295/2019 г.

Административен съд - ВидинАдминистративно12.12.2022 г.докладчик РОСИЦА ХРИСТОВА СЛАВЧЕВА

Диспозитив

1

пък предвижда наказателна отговорност за всеки, който като държи, пренася, изпраща или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, а ал.3 е квалифицирания състав на горното престъпление в случаите, когато от деянията по ал.1 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, когато деецът не е искал и не е допускал това. КОНВЕНЦИЯ за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, на която се позовават ищците, е ратифицирана от РБ със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998г. Съобразно изложеното по-горе конвенцията задължава всяка държава страна да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини, разрешава трансфера на противопехотните мини с цел унищожаване и задължава всяка държава страна, която е в състояние да го направи, да оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини /чл.6, т.5 от Конвенцията/. Съобразно чл.9 от Конвенцията всяка държава - страна предприема всички необходими юридически, административни и други мерки, включително налагането на наказателни санкции, за да предотврати и пресече всяка дейност, забранена на държава - страна по силата на тази конвенция, предприета от лица или на територия под нейна юрисдикция или контрол. С оглед чл.9 от Конвенцията при липса на нарушение на нормите на Конвенцията липсва задължение на държавата-страна по конвенцията, да предприеме юридически или други мерки. Съобразно чл.3, т.2 от Конвенцията трансферът на противопехотните мини с цел унищожаване е разрешен, поради което липсва задължение за държавата, в частност на МС, за предприемане на мерки по Конвенцията в обратната насока. Конвенцията урежда задълженията на държавите-страни по нея като не налага монопол на държавата над дейностите, описани в Конвенцията, което изключва правомощия на държавата за намеса в договорните отношения между „Видекс" АД и гръцкото дружество. В чл.4 от ЗЕКПСОИТДУ изрично са предвидени хипотезите, при които Министерският съвет може да въвежда ограничения и да налага забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната при наличие на предпоставките /т.1 до 4 включително/: когато дейностите противоречат на целите и задълженията, посочени в чл.1, ал.2 от закона, продуктите са предназначени или могат да бъдат използвани за създаване, производство, обработване, разработване, и др. на оръжия за масово унищожаване, съществуват ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации, тези дейности засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред. В този смисъл е и разпоредбата на чл.10 от ЗОБВВПИ /чл.7, ал.8 от ЗКВВООБ–отм./, съгласно която Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи може да забрани или ограничи дейностите по този закон с определени видове взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, когато това се налага от обществения интерес, националната сигурност или поети от Република България международни задължения. Доводите на ищците, че Министерският съвет е бездействал противоправно като не е предприел мерки във връзка с категоричната забрана за трансфер на противопехотни мини съобразно Съвместно действие от 28 ноември 1997година относно противопехотните мини, прието от Съвета на основание член J.3 от Договора за Европейския съюз (97/817/ОВППС), не се възприемат от съда, тъй като със същото Европейският съюз се ангажира да следва целта за цялостно унищожаване на противопехотни мини в целия свят и в този контекст приветства Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на земни противопехотни мини и за тяхното унищожаване като насърчава присъединяването към Конвенцията. Наложеният общ мораториум върху трансфера на противопехотни мини е в съответствие с разпоредбите на Конвенцията, която изрично допуска трансфера им с цел тяхното унищожаване. Видно от горните разпоредби МС действа при условията на оперативна самостоятелност и предоставена преценка по целесъобразност и в съответствие с поетите международни ангажименти и вътрешното право. В никоя от приложимата за процесния период 06.07.2008г. до 01.10.2014г. правна уредба - вътрешна и международна такава, като част от вътрешното право на страната, не се съдържа задължение за държавата да забрани трансфера на противопехотни мини с цел тяхното унищожаване, а задължение в обратната посока - задължение на държавата като страна по посочената по-горе конвенция да съдейства за унищожаването на противопехотните мини. Предвид на това неоснователни са доводите за незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет и Междуведомственият съвет, изразяващо се в непредприети дължими мерки – действия и актове, с цел предотвратяване на незаконосъобразни и рискови за живота и здравето на гражданите и за околната среда дейности, в частност за забрана или спиране на утилизацията и конкретно утилизацията на противопехотни мини във връзка с договорената дейност на „Видекс“АД с гръцкото дружество. Видно от изложеното по-горе за процесния период дейността е регламентирана в различни нормативни актове, които са въвели редица изисквания към лицата, извършващи дейността и условията, при които може да се извършва самата дейност, включително и трансфер и производство на оръжия и боеприпаси. Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗОБВВПИ в приложимата редакция към момента на допълване на издаденото на „Видекс”АД Разрешение № 153 за производство на взривни вещества и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утилизират /разснарядяват, унищожават/ за обект завод „Миджур” , производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, като съгласно ал.3 разрешението за производство по ал.1 може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси.

Мотиви

1

пък предвижда наказателна отговорност за всеки, който като държи, пренася, изпраща или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, а ал.3 е квалифицирания състав на горното престъпление в случаите, когато от деянията по ал.1 са последвали причиняване на едно или повече лица на средна или тежка телесна повреда, или смърт, или значителна повреда на имот, когато деецът не е искал и не е допускал това. По отношение на ответника Администрацията на Министерски съвет във връзка с наведените основания на предявените искове и посочените по-горе нормативни разпоредби съдът намира от правна страна следното: КОНВЕНЦИЯ за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, на която се позовават ищците, е ратифицирана от РБ със закон, приет от 38-о Народно събрание на 29.07.1998 г. - ДВ, бр. 93 от 11.08.1998г. Съобразно изложеното по-горе конвенцията задължава всяка държава страна да унищожи или да гарантира унищожаването на всички противопехотни мини, разрешава трансфера на противопехотните мини с цел унищожаване и задължава всяка държава страна, която е в състояние да го направи, да оказва помощ за унищожаването на складираните противопехотни мини /чл.6, т.5 от Конвенцията/. Съобразно чл.9 от Конвенцията всяка държава - страна предприема всички необходими юридически, административни и други мерки, включително налагането на наказателни санкции, за да предотврати и пресече всяка дейност, забранена на държава - страна по силата на тази конвенция, предприета от лица или на територия под нейна юрисдикция или контрол. С оглед чл.9 от Конвенцията при липса на нарушение на нормите на Конвенцията липсва задължение на държавата-страна по конвенцията, да предприеме юридически или други мерки. Съобразно чл.3, т.2 от Конвенцията трансферът на противопехотните мини с цел унищожаване е разрешен, поради което липсва задължение за държавата, в частност на МС, за предприемане на мерки по Конвенцията в обратната насока. Конвенцията урежда задълженията на държавите-страни по нея като не налага монопол на държавата над дейностите, описани в Конвенцията, което изключва правомощия на държавата за намеса в договорните отношения между „Видекс" АД и гръцкото дружество. В чл.4 от ЗЕКПСОИТДУ изрично са предвидени хипотезите, при които Министерският съвет може да въвежда ограничения и да налага забрани за извършване на дейности с продукти, свързани с отбраната при наличие на предпоставките /т.1 до 4 включително/: когато дейностите противоречат на целите и задълженията, посочени в чл.1, ал.2 от закона, продуктите са предназначени или могат да бъдат използвани за създаване, производство, обработване, разработване, и др. на оръжия за масово унищожаване, съществуват ограничения или забрани, произтичащи от международни договори или от членството на Република България в международни организации, тези дейности засягат съществени интереси на Република България в областта на сигурността или са налице съображения за опазване на обществения ред. В този смисъл е и разпоредбата на чл.10 от ЗОБВВПИ /чл.7, ал.8 от ЗКВВООБ–отм./, съгласно която Министерският съвет по предложение на министъра на вътрешните работи може да забрани или ограничи дейностите по този закон с определени видове взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за тях и пиротехнически изделия, когато това се налага от обществения интерес, националната сигурност или поети от Република България международни задължения. Доводите на ищците, че Министерският съвет е бездействал противоправно като не е предприел мерки във връзка с категоричната забрана за трансфер на противопехотни мини съобразно Съвместно действие от 28 ноември 1997година относно противопехотните мини, прието от Съвета на основание член J.3 от Договора за Европейския съюз (97/817/ОВППС), не се възприемат от съда, тъй като със същото Европейският съюз се ангажира да следва целта за цялостно унищожаване на противопехотни мини в целия свят и в този контекст приветства Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на земни противопехотни мини и за тяхното унищожаване като насърчава присъединяването към Конвенцията. Наложеният общ мораториум върху трансфера на противопехотни мини е в съответствие с разпоредбите на Конвенцията, която изрично допуска трансфера им с цел тяхното унищожаване. Видно от горните разпоредби МС действа при условията на оперативна самостоятелност и предоставена преценка по целесъобразност и в съответствие с поетите международни ангажименти и вътрешното право. В никоя от приложимата за процесния период 06.07.2008г. до 01.10.2014г. правна уредба - вътрешна и международна такава, като част от вътрешното право на страната, не се съдържа задължение за държавата да забрани трансфера на противопехотни мини с цел тяхното унищожаване, а задължение в обратната посока - задължение на държавата като страна по посочената по-горе конвенция да съдейства за унищожаването на противопехотните мини. Предвид на това неоснователни са доводите за незаконосъобразно бездействие на Министерски съвет и Междуведомственият съвет, изразяващо се в непредприети дължими мерки – действия и актове, с цел предотвратяване на незаконосъобразни и рискови за живота и здравето на гражданите и за околната среда дейности, в частност за забрана или спиране на утилизацията и конкретно утилизацията на противопехотни мини във връзка с договорената дейност на „Видекс“АД с гръцкото дружество. Видно от изложеното по-горе за процесния период дейността е регламентирана в различни нормативни актове, които са въвели редица изисквания към лицата, извършващи дейността и условията, при които може да се извършва самата дейност, включително и трансфер и производство на оръжия и боеприпаси. Съгласно чл. 13, ал.1 от ЗОБВВПИ в приложимата редакция към момента на допълване на издаденото на „Видекс”АД Разрешение № 153 за производство на взривни вещества и на инженерни и артилерийски боеприпаси, които ще се утилизират /разснарядяват, унищожават/ за обект завод „Миджур” , производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на територията на Република България се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, които са получили разрешение за производство, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, като съгласно ал.3 разрешението за производство по ал.1 може да включва едновременно или поотделно една от следните дейности: пълно или частично производство на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, търговия, ремонтни дейности, видоизменяне и утилизация на оръжия и боеприпаси.

Цитирани разпоредби

93