Решение № 6399 от 3.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 19081/2023 г.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Производството е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД, уточнена с молба от 31.08.2023 г., с която срещу ответниците М. К. И. и К. С. И. са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: о т М. К. И. се претендират следните суми: 706,69 лв. (361,32 евро) – главница, представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот – •••, находящ се в •••, аб. № ••• за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 155,41 лв. (79,46 евро) – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.03.2023 г.; 25,27 лв. (12,92 евро), главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г.; 6,11 лв. (3,12 евро) – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 10.04.2023 г., до окончателното плащане; о т К. С. И. се претендират следните суми: 141,33 лв. (72,26 евро) – главница, представляваща цена на потребена топлинна енергия за имот – •••, находящ се в •••, аб. № ••• за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 31,09 лв. (15,90 евро) – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.03.2023 г.; 5,06 лв. (2,59 евро), главница, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г.; 1,23 лв. (0,63 евро) – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 28.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба – 10.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са съсобственици на процесния имот през процесния период при посочените в исковата молба квоти, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът – К. С. И., не е депозирал отговор на исковата молба. В срока по чл. 131 ГПК ответникът – М. К. И., е депозирала писмен отговор на исковата молба чрез назначения й от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. М., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва всички изложени в исковата молба фактически твърдения. Оспорва представените писмени документи с доводи, че не са подписани и не отговарят на изискванията на ЗСч. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните, да е собственик или носител на вещни права по отношение на процесния имот за процесния период, както и посочени от ищеца квоти в съсобствеността. Твърди, че не е доставяна топлинна енергия в имота, както и че не е имало работещи уреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Излага, че към исковата молба не са представени доказателства за продължаване срока на действие на договора между ЕС и ФДР, като оспорва да са налице облигационни отношения между последните. Оспорва исковете за лихви, като твърди, че не е поставяна в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове. Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не оспорва предявените искове. Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ: В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер при посочените в исковата молба квоти. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания. В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху жилище (апартамент), построен върху държавно място от ЖСК „Волгоград“ от 06.05.1980 г. (л. 9-10 от делото), се установява, че Г. З. И. и К. П. И. са придобили процесния имот – •••, находящ се в •••, сега ••• . Договорът касае обект с аб. № •••. От приетото по делото Удостоверение за наследници (л. 52 от делото) се установява, че К. П. И. е починал на 02.04.2008 г., като е оставил за наследници по закон: Г. З. И. (съпруга), М. К. И. (дъщеря) и К. С. И. (наследник по право на заместване на починалия преди наследодателя негов син С.К. И., баща на К. С. И.), които са наследили при равни квоти притежаваната от наследодателя им 1/2 ид.ч. от процесния имот. По силата на настъпилото наследствено правоприемство Г. З. И. се легитимира като съсобственик на 4/6 ид.ч. (3/6 лична собственост и 1/6 по силата на настъпилото наследствено правоприемство), М. К. И. се легитимира като съсобственик на 1/6 ид.ч. (по силата на настъпилото наследствено правоприемство) и К. С. И. се легитимира като съсобственик на 1/6 ид.ч. (по силата на настъпилото наследствено правоприемство по право на заместване – чл. 10, ал. 1 ЗН). От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот със запазено вещно право на ползване от 13.07.2012 г. (л. 11-13 от делото) се установява, че Г. З. И. е продала на ответника М. К. И. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния имот, като е запазила за себе си вещното право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. От приетото по делото Удостоверение за наследници (л. 51 от делото) се установява, че Г. З. И. е починала на 30.03.2017 г. С оглед на изложеното, ответниците по делото се легитимират като съсобственици на процесния имот през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. при следните квоти: 5/6 ид. ч. за М. К. И. и 1/6 ид. ч. за К. С. И., което обстоятелство се потвърждава от ответника И. в проведеното по делото открито съдебно заседание. Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба за топлоснабдяването от 2020 г. В качеството на съсобственици на процесния имот, ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот в процесния период. По делото няма нито твърдения, нито данни преди или по време на процесния период ответниците да са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от недвижимия имот, нито да са учредили вещно право на ползване върху същия на друго лице, нито трето лице, ползвател на облигационно основание да е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се е възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, като обективно и компетентно дадено, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени сметките за процесния период. Видно от заключението на вещото лице е начисляваната ТЕ при спазване на нормативната уредба, действала в процесния период. Установява се от СТЕ, че за процесния период няма начислявана ТЕ за отопление на имот, тъй като отчетите на 6 броя ИРРО, монтирани на 6 броя отоплителни тела са в размер на нула, както е посочила ФДР, както и ТЕ за отопление на общи части, съгласно Акт за изключване на отоплението в стълбището на жилищната сграда на „Т.С.“ от 01.10.2001 г. Начисляваната през процесния период топлинна енергия за БГВ е въз основа на снети отчети на два броя водомери за топла вода с номера 8220572 и 82200562, отчитани след края на отоплителния сезон. Отчетените количества от водомерите на топлата вода са въведени в индивидуалните справки за отопление и топла вода, изготвени от ФДР. Неоснователно е възражението на ответника И., че сумите не се дължат и се претендират в нарушение на европейското законодателство. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата – чл. 153, ал. 6 ЗЕ. В тази връзка е налице и тълкуване от СЕС с решение от 09.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно т. 1 от което член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /“Директива за нелоялни търговски практики“/, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент – т.е., нормата на чл. 150, ал. 6 ЗЕ не е в нарушение на общностното право. Съгласно т. 2 от същото решение, член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“ от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването за топлоснабдяването лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ, предоставя на топлопреносното предприятие или доставчика първоначално или след настъпили промени данни за идентификация на сградата общо и по отделни имоти, съдържаща топлинните товари и видовете потребление, в т. ч.: количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно решение на общото събрание на етажната собственост, взето преди започване на отоплителния сезон, по един от следните варианти: „аа) по т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1; бб) по т. 6.1.2 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1; вв) по реално измерено количество енергия за сградна инсталация от избрано от общото събрание на етажната собственост лице в присъствието на представител на топлопреносното предприятие и на представител на етажната собственост; избраното лице трябва да има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност от професионално направление „Енергетика“; гг) по избрана стойност за процент сградна инсталация, който не може да бъде по-малък от 20 на сто и по-голям от 40 на сто от количеството топлинна енергия за отопление на сградата – етажна собственост;“ Съгласно чл. 63, ал. 5 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването лицето, избрано да извърши измерването по ал. 2, т. 2, буква „е“, подбуква „вв“, подготвя методика за измерване на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, и за прилагане на резултата при условия, различни от тези, при които е извършено измерването. Съгласно чл. 63, ал. 7 от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването при липса на решение на общото събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по ал. 2, т. 2, буква „е“, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ съгласно зависимостта за сградната инсталация по т. 6.1.1 от приложението. С оглед на гореизложеното, в действащата за процесния период национална правна уредба са уредени правила, въз основа на които се изчисляват разходите, начислени за индивидуалното потребление на топлинна енергия за отопление и за топла вода за битови нужди, които гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление, като за това е необходима единствено воля на общото събрание на етажната собственост за избор на един от вариантите по чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „е“ от Наредба № Е-РД041/12.03.2020 г. респ. от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването. Предвидената от законодателя формула по т. 6.1.1. от Приложение № 1 се прилага в останалите случаи – когато етажните собственици не са взели такова решение. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че действащата за процесния период нормативна уредба дава достатъчна възможност на потребителя, който счита, че в конкретния случай изчисленията по предвидената от законодателя формула за установяване на разходите за отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не са достатъчно точни, да поиска изчисляване съобразно действителни показания, като направи съответните разходи за това. Поради това следва да се приеме, че действащата формула на т. 6.1.1. от методиката не засяга правата на потребителите, които имат възможност да поискат и отчитане на база реалните разходи, ако същите бъдат установени по предвидения за това ред. С оглед изложеното се налага извод, че е допустимо нормотворецът да уреди с правни норми начина на изчисляване на топлинната енергия, която се отдава от сградната инсталация. При липса на обективна възможност да се въведе индивидуално измерване нормотворецът трябва да определи правило, по което да се разпределя енергията между абонатите в сграда в режим на етажна собственост. Това следва от характера на етажната собственост като особен колективен режим на управление и стопанисване на общите за една сграда разходи. Прилагането на такива правила не противоречи на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО, тъй като посочената разпоредба изисква действително измерване на отдадената енергия единствено в случаите, когато това „е уместно“. При сградите в режим на етажна собственост изчисляването на индивидуална консумация единствено по отдадените от отоплителните тела в отделните апартаменти количества енергия е невъзможно, тъй като намиращите се между тези тела тръби също отдават топлинна енергия. В случая следва да се има предвид, че критерият за „уместност“, който Директива 2006/32/ЕО въвежда не може да бъде изпълнен чрез действително отчитане на отдадената от тръбите топлина, тъй като от една страна разходите за този реален отчет биха били твърде големи, тъй като се изисква замерване на всички тръби във всяка топлофицирана сграда през дълъг период от време със специална техника, а от друга такива реални отчитания биха били свързани и с твърде голямо засягане на личната сфера, тъй като измерванията следва да се извършват в домовете на абонатите през продължителен период от време. Поради това нормотворецът следва да направи компромис с начините за измерване и да предвиди нормативно формула, която да облекчи доказването и да осигури отчитане както на индивидуалното потребление, така и на общата отдадена за отопление на сградата енергия. В случая следва да се има предвид, че всяка сграда представлява отделна термодинамична система, която е изолирана от околния флуид (въздуха) чрез своите стени, врати и прозорци. В рамките на тази система обитателите правят усилия да изолират колкото е възможно по-добре външните стени, за да запазят топлината, която преминава през отделните обекти и общите части и затопля сградата като цяло. При това всеки от обитателите използва топлина от останалите и отдава топлина към тях. Следователно въвеждането на формула, с която да се заплащат разходите за затопляне на сградата не представлява правило, което не съответства на фактическата ситуация и при това положение разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, която задължава всеки собственик в етажната собственост да заплаща за отдадената от сградната инсталация топлина, не нарушава изискванията за уместност на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО. Не е налице и нарушение на друг правен принцип, което да води до основание за неприлагане на посочената разпоредба. При кредитиране заключението на СТЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1739,30 лева, равняваща се на 889,29 евро. С оглед на изложеното и доколкото ответникът К. С. И. не е подал отговор на исковата молба респ. не е направил възражение за погасяване на вземанията по давност и предвид установената по делото квота в съсобствеността – 1/6 ид. ч., дължимата от посочения ответник сума е в размер 289,88 лв., равняваща се на 148,21 евро. Ищецът претендира сума в по-малък размер, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът за цена на ТЕ по отношение на посочения ответник за сумата от 141,33 лв., равняваща се на 72,26 евро, следва да се уважи изцяло. Ответникът М. К. И. е упражнила своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД, като е заявила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 10.04.2023 г. (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД), като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е бил спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.). По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на 10.04.2023 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г., вкл. са погасени по давност . Задължението за м. 11.2019 г. (най-новото от посочения период) е станало изискуемо на 15.01.2020 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.03.2023 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), т.е. преди подаване на исковата молба на 10.04.2023 г. Поради изложеното съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. Задължението за м. 12.2019 г. (най-старото от периода) е станало изискуемо на 15.02.2020 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.04.2023 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), т.е. след подаване на исковата молба на 10.04.2023 г., с което давността е прекъсната и не тече по време на висящността на процеса. При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 1330,58 лева, равняваща се на 680,31 евро, от която сума и съобразно установените по делото квоти, ответникът М. К. И. дължи сумата от 1108,80 лева, равняваща се на 566,92 евро. Ищецът претендира сума в по-малък размер, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът за цена на ТЕ по отношение на посочения ответник за сумата от 706,69 лв., равняваща се на 361,32 евро, и за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., следва да се уважи и да се отхвърли за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2019 г. като погасен по давност. Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат уважени и исковете за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, както и СТЕ, от които се установява, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 30,33 лева, равняваща се на 15,51 евро, от която сума ответникът К. И., предвид установената по делото квота в съсобствеността – 1/6 ид. ч., дължи сумата от 5,06 лв., равняваща се на 2,59 евро, а ответникът М. И., предвид установената по делото квота в съсобствеността – 5/6 ид. ч., дължи сумата от 25,27 лв., равняваща се на 12,92 евро. Ответникът М. И. е упражнила своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД, като е заявила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на ищеца не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници за ДР, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който задълженията са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през който услугата е предоставяна. Доколкото исковата молба е депозирана на 10.04.2023 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за исковия период от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г. не са погасени по давност. Задължението за м. 03.2020 г. (найстарото от периода) е станало изискуемо на 01.04.2020 г., като тригодишната погасителната давност за него изтича на 21.05.2023 г. (като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., давността е спряла да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), т.е. след подаване на исковата молба на 10.04.2023 г., с което давността е прекъсната и не тече по време на висящността на процеса. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника И., че цената на услугата дялово разпределение не се дължи на ищеца. Във връзка с основателността на претенцията съдът приема, че съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в ЗЕ съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Основанието за събиране на таксата от ищеца е предвидено в Закона за енергетиката и в ОУ на ищеца. По силата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от приложимите към процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № 0У- 1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“, в сила от 12.08.2016 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от наредбата или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от наредбата дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение, а според клаузата на чл. 36, ал. 2 - редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има силата на закон за последните. В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на третото лице – помагач. Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на сумите за услугата дялово разпределение поради изтекъл срок на договора с ФДР. Независимо от липсата на нов договор между ЕС и ФДР, не може да бъде възприето разбирането, че направеното от ФДР отчитане и разпределение на ТЕ в ЕС, е невалидно и услугата дялово разпределение не е извършвана. Съгласно чл. 65, ал. 2 от наредбата за топлоснабдяването, действаща в исковия период, при прекратяване на договора за дялово разпределение, или при заличаване на лицето по чл. 139а ЗЕ от публичния регистър, потребителите на топлинна енергия или асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ, са длъжни в едномесечен срок от уведомлението по ал. 3 на същия член да изберат друго лице. Ето защо ответникът, не би могъл да черпи права от неправомерното си бездействие и това на ЕС, още повече, че очевидно и от представените документи по делото за отчети и дялово разпределение/изравнение, изпълнението на задълженията по договора от ФДР, която е и трето лице-помагач на ищеца по делото, е продължило и след изтичане на срока на договора. Този договор касае задълженията на страните по него, а не и тези между потребител и доставчик на топлинна енергия, и няма изрична форма за валидността му, когато е сключен с лице, регистрирано по реда на чл. 139б от ЗЕ, а изборът на ФДР е удостоверен и пред топлопреносното предприятие-доставчик. Освен това съществува и възможността предвидена в чл. 61, ал. 2 от посочената наредба за разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда етажна собственост. По делото не са представени доказателства за нов избор от ЕС на сградата, поради което избраната от ЕС ФДР е продължила да извършва валидно дяловото разпределение. Цената на услугата дялово разпределение обаче, по силата на ОУ от 2016 г. се заплаща на търговецапродавач, а не на ФДР. Ответниците не доказват да са възразили срещу тези ОУ, приложими в процесния период, и те ги обвързват. Ето защо по делото е доказано наличие на задължение на ответниците към ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение, както и реалното извършване на тази услуга през процесния период от ТЛП. С оглед цитираните разпоредби именно ищецът е носител на вземането за стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, при условия, че същата е извършена; цената на тази услуга се дължи на ищеца, без предварителното й заплащане на дружеството, извършващо дяловото разпределение на топлинна енергия. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на „Т.С.“ ЕАД не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Изискуемостта на вземането обаче няма за пряка последица неговото забавено изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, предвид липсата на определен падеж за изпълнение на задължението в самия договор, ответникът би изпаднал в забава едва след надлежно отправена му покана за плащане. Такава покана не се твърди и не се установява да е била изпращана в момент, предхождащ подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че не се дължи мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение. Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски от ответника К. С. И. в настоящото производство, съобразно уважената част от исковете срещу този ответник, са в размер от 208,88 лв., равняващи се на 106,80 евро, представляващи заплатени държавни такси (по исковете и за издаване на СУ) и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. Посоченият ответник не е оспорил исковете, поради което в негова тежест не следва да бъдат възлагани разноски за СТЕ, допусната поради оспорване доставянето на ТЕ от ответника М. И.. Дължимите разноски от ответника М. К. И. в настоящото производство, съобразно уважената част от исковете срещу този ответник, са в размер от 873,06 лв., равняващи се на 446,39 евро, представляващи заплатени държавни такси (по исковете и за издаване на СУ), депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ, депозит за възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците имат право на разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, но такива не са сторени от последните. Така мотивиран, съдът