Решение № 331 от 30.1.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 15387/2024 г.

Предявен е отрицателен установителен иск от М. А. Х. срещу Община Варна, с правно основание чл.124 от ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника не е собственик на поземлен имот с идентификатор ••••.2660 по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР от 22.04.2024 г., находящ се в гр. В. с площ от 612 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, представляващ при граници: ПИ ••••.9502, ПИ ••••.2661, ПИ ••••.2659, ••••.2457, ПИ ••••.2456, ведно с всички приращения и подобрения в имота. Ищцата твърди, че недвижимия имот е придобила по давностно владение, като правото й на собственост е признато с нот. акт № 87, том I, дело 104/10.01.2024 г. на АВ Варна. Владението върху ПИ с идентификатор ••••.2660 по КККР, находящ се в местност „Б.с." се осъществява от ищцата, с намерение за своене, като тя владее за себе си, явно, необезпокоявано и непрекъснато от пролетта на 1996 г. до о настоящия момент, поради което е придобила поземления имот чрез изтекла в нейна полза придобивна давност за периода от 01.05.1996 г. до 10.01.2024 г., в отношение на евентуалност до предявяване на иска. Сочи, че с нот.акт № 189/05.09.1994 г. ищцата е призната, по реда на параграф 4А от ПЗР на ЗСПЗЗ, за собственик на съседния недвижим имот № 2661, представляващ ПИ с идентификатор ••••.2661 по КККР на гр. Варна. Двата имота са оградени с обща телена ограда -колове и мрежа, като достъпа се осъществява само от една врата. В ПИ ••••.2661 има вилна сграда, в която ищцата живее поС.но със семейството си, а в процесния - ПИ ••••.2660 е градина - плодни дървета и зеленчуци. Двата имота са декларирани и се заплащат данъци. Твърди се, че в края на 2022 г. ищцата е започнала процедура за снабдяване с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК вр. чл. 79 от ЗС, чрез извършване на обстоятелствена проверка за придобиване на недвижим имот по давност. Излага, че при постъпване в Община Варна на „Заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост" на 11.07.2023 г., същата открива процедура за съставяне на Акт за частна общинска собственост, като такъв е съставен в вписан в Служба по вписванията под № 187, том XXIII, дело № 5518/29.03.2024 г., като ответникът община Варна е вписана в КККР с дублиращи права на собственост, повече от два месеца след като ищцата е призната за собственик с нот. акт от 10.01.2024 г. Счита, че актът за общинска собственост не може сам по себе си да легитимира Община Варна като собственик на процесния имот. Счита, че ответника не е собственик на имота.Поради съществуващата правна привидност, че ответникът е придобил правото на собственост върху гореописания недвижим имот за ищцата е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, за да получи съдебна защита на правата си, нормалното упражняване на които се смущава от ответника с претендираното право на собственост върху процесния имот. Претендира съдебно-деловодни разноски. В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че е собственик, като правното основание, въз основа на което е съставен актът за общинска собственост е чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС. Ответникът сочи, че релевантната правна норма, определяща Община Варна като собственик на посочения имот ех lege е чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Налице е пълна идентичност между новообразувания с ПНИ поземлен имот 2660 и имота, посочен в АЧОС, индивидуализиран с данни по КККР на гр.Варна, с.о.Б.с..Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ (04.03.1991г.) имотът не се намира в границите на урбанизирана територия (населено място и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон, поради което съгл. чл.2, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ има статут на земеделска земя. Територията на м-ст Б. придобива статут на урбанизирана с Решение № 322- 4/29.05.2000г. на Общински съвет - Варна (обн. в ДВ бр.59/21.07.2000г.), с което са одобрени околовръстните полигони и са създадени нови селищни образувания - общо 25 на брой, сред които и с.о. „Б.с." . За имота няма постъпили реституционни претенции в ОСЗ - Варна. Ползвател не е трансформирал правото си на ползване в право на собственост по реда на g 4а. ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответникът излага, че в конкретния случай са налице данни за предоставено право на ползване на И.Г.П. въз основа на Решение № 260-5 от Протокол №4/14.04.1982г. на ИК на ОбНС - Варна, съгласно което, последният е от включените в нарочен списък за раздаване на земи по ПМС № 11 от 1982г. В списъка И.П. е поставен под номер 41 и получава място с площ от 9000 гр. В., 0,8 дка в землището на гр.В., при граници: Х.Т., Жел. Н. и път. Посочените като граници лица са включени в същия списък под номера 40 - Х.Т. П. и 42 - Ж. Пен.П. и предоставените им места граничат с мястото на И.П.. Видно от Решение № 466-4-1 от Протокол №26/26.10.1989г. на ИК на ОбНС - Варна, предоставеният на Х.Т. П. имот (граница на процесния) е отнет и съответно предоставен за ползване на ищцата по делото - М. А. Х.. Ответникът подчертава, че така предоставеното право на ползване не е трансформирано обаче в право на собственост по реда на 54а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При извършена служебна проверка в Район „Аспарухово" при Община Варна се установило, че в архива и електронна база данни за ползватели, заплатили имоти по §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на Дирекция „Устройство на територията" няма данни за инициирано производство по реда на §4а, ал.1 и 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и няма извършено плащане на ПИ 2660 по ПНИ на м. „Б.с." от И.Г.П.. Същото се отнася и за лице с имена И.Г.П., посочено в разписния лист към КП-1996г. на м. „Б.с." и таблицата за разпределение на кадастралните единици от стария план между ползвателите по новия план към ПКП и ПНИ на м. „Б.с.". Признава, че Община Варна не е оспорила в законоустановения срок заповедта на Областния управител, в частта за ПИ 2660, но специалният ЗСПЗЗ (§ 4к, ал.8) предвижда откриването на процедура по изменението на този план, която има точно указан ход и действие. Но счита, че имота не е държавна собственост. Към датата на приемане на ЗСПЗЗ територията, в която попада ПИ 2660 съставлява земеделска земя по смисъла на чл.2, т.1 от ЗСПЗЗ, подлежаща на възстановяване по силата на същия закон, поради което остава извън обхвата на чл.24 от ЗСПЗЗ, уреждащ собствеността на държавата върху земеделските земи, неподлежащи на възстановяване. Правото на собственост на Община Варна е възникнало по силата на закона след прекратяване правото на ползване, предоставено по законоустановения ред на посоченият по-горе ползвател, на основание императивната правна норма - чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Без значение за предмета на спора е факта, че от 2000г. земята е загубила земеделския си характер. Ответникът сочи, че предвид това, че ПНИ за с.о.Б.с. е влязъл в сила преди по-малко от десет години, по време на действащия мораториум, към момента необходимия давностен срок не е изтекъл. По делото липсват изложени от ищците факти и обстоятелства, както и доказателства, владението да е противопоставено на собственика Община Варна. С оглед изложеното, моли съдът да отхвърли предявеният от М. А. Х. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване, че ответника Община Варна не е собственик на ПИ ••••.2660 с площ 612 кв.м, находящ се в гр.В.., като необоснован и недоказан. Претендира съдебно-деловодни разноски и адв.възнаграждение. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна: С нот.акт № 2, том І, рег. № 29, дело № 2/2024г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давност на нотариус Диана Бейлерян –нотариус с район на действие ВРС, М. А. Х. е призната за собственик на ПИ с идентификатор ••••.2660, находящ се в гр. В., целият с площ от 612 кв.м. С нот.акт за собственост върху недвижим имот закупен по реда на пар. 4 А от ПЗРЗСПЗЗ, №189,том ХХVІІІ,дело 13212/94г. на нотариус при ВРС, М. А. Х. е призната за собственик на недвижим имот находящ се в месността Б.с.,землището на гр.варна,зона за земеделски нужди представляващ место с площ от 600 кв.м., съставляващо имот №2661, кв.16, заедно с построената в същото място сезонна постройка с площ от 20 кв.м. С Акт № 11008 за частна общинска собственост, издаден на 25.03.2024г. , вписан в Служба по вписванията - Варна на 29.03.2024г., Община Варна е актувала ПИ с идентификатор ••••.2660, като частна общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Видно от писмо вх.№42638/25г. на ОУ Варна заповедта на областния управител на област с административен център Варна, за одобряване на ПНИ на СО местност „Б.с.“, землище квартал Галата, община Варна, област Варна е влязла в законна сила на 22.08.2019 г. по отношение на новообразуван имот № 2660, КР 5401. От заключението на приетата от съда и неоспорена от страните СТЕ и допълнителна, се установява, че за СО „Б.с.“ са приемани следните кадастрални и устройствени планове: КП на м.„Б.с.“, разширение от 1991 г. Кадстралният план от 1991 година е приет с техническа комисия. На процесният поземлен имот с идентификатор ••••.2660 по КК на р-н „Аспарухово“, СО „Б.с.“ съответства ПИ 2660 по КП от 1991г. В разписният лист към плана за собственик на поземления имот е вписан И.Г.П.. Поземленият имот е с начин на трайно ползване - земеделска земя. Имотът граничи: на с. с ПИ 2456 със собственик Ж.П.Ж.; на изток с ПИ 2457 със собственик Т.М.Т. и с ПИ 2459 без вписан собственик при приемане на плана и с довписан с молив собственик А.Л.М.; от юг с ПИ 2662 със собственик М. А. Х. и от запад - с път. Получената площ на ПИ 2660 от оцифрения графичен план е 612 кв.м. границите им се препокриват. КП на м.„Б.с.“ от 1996г. -КП от 1996г. на м. „Б.с.“ е одобрен със Заповед №Р-115/ 29.04.1996г. на Кмет на Община Варна. На процесния поземлен имот по КК съответства ПИ 2660. В разписният лист към плана за собственик е вписан И.Г.П. без данни за собственост. Границите на ПИ 2660 по КП от 1996г. се препокриват с границите на ПИ ••••.2660 по КК. Площта на ПИ 2660 по КП от 1996г. получена от оцифрения графичен план е 612 кв.м. Имотът по КП от 1996г. граничи: на с. с ПИ 2456 със собственик Ж.П.Ж.; на изток с ПИ 2457 със собственик Т.М.Т. и с ПИ 2459 със собственик А.Л.М.; от юг с ПИ 2662 със собственик М. А. Х. и от запад - с път. ПНИ на СО „Б.с.“, одобрен със Заповед № РД-12- 7706/313/19.10.2012г. на Областен управител на Варненска област. Процесният поземлен имот в Плана на новообразуваните имоти на СО „Б.с.“ е с идентификатор ••••.2660. НИ ••••.2660 по ПНИ е идентичен с ПИ ••••.2660 по КК на р-н „Аспарухово“, защото ПНИ на СО „Б.с.“ е интегриран в КК без промени. Площта на НИ ••••.2660 е 612кв.м. Процесният НИ е с граници и съседи, както следва: на с. - с НИ ••••.2456 със собственик Ж.П.Ж.; на изток - с НИ ••••.2457 със собственик Т.М.Т. и с НИ ••••.2459 със собственик А.Л.М.; от юг - с НИ ••••.2662 със собственик М. А. Х. и от запад - с път с идентификатор ••••.9502. Помощен кадастрален план към ПНИ на м »Б.с.“. Помощният кадстрален план е комбиниран план между План на стари имотни граници и актуализиран кадастрален план. От комбинираният цифров модел между процесния поземлен имот по КК и Помощния кадастрален план се установява, че: процесния поземлен имот по КК е идентичен с ПИ ••••.2660 по КП; в кадастралният регистър на ПИ ••••.2660 по КП за ползвател е вписан И.Г.П.; процесният поземлен имот по КК попада в територията на ПИ 29 по план на стари имотни граници с вписан собственик в кадастралния регистър - Н-ци на Л.Г.А.. Общ устройствен план на гр.Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ. Предвижданията за територията на СО „Б.“ с одобряването на ОУП на гр.Варна е урбанизирана за жилищно строителство със специфични изискавания - „Жм2“. Специфични правила и нормативи за застрояване на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-02-14- 1734/21.09.1999г. на МРРБ Територията на м. „Б.с.“ е урбанизирана с вилно застрояване- „ОВ“, съгласно одобрените Специфични правила и нормативи за застрояване на гр. Варна от 1999г. Общ градоустройствен план на гр.Варна (ОГП), одобрен с Решение №ТСУ-7 на КТСУ при МС през м.Декември 1982г. С одобряването на ОГП на гр. Варна, за трерторията на м. „Б.- с.“ се отрежда да е земеделска със селскостопански трайни насаждения. Определяне на границите на селищните образувания, които влизат в строителните граници на гр.Варна, одобрени с Решение №322-4/ 29.05.2000г. на Общински съвет на гр.Варна. С определяне на околовръстните полигони на местностите, чиито територии са земи по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, се отреждат за селищни образувания, т.е. се сменя начина трайно ползване от земеделска територия на урбанизирана територия.Територията на м. „Б.- с.“ се променя и от земеделска става урбанизирана с начин на ползване - „за жилищно строителство“. Поземленият имот с идентификатор ••••.2660 по КК на р-н „Аспарухово“, СО„Б.с.“ с граници: ••••.9502, ••••. 2661, ••••.2659, ••••.2457, ••••.2456, описан в АЧОС № 11008/25.03.2024г. с площ 612кв.м. е идентичен с НИ ••••.2660 по ПНИ на СО „Б.с.“. Процесният поземлен имот попада в територията на ПИ 29 по План на Стари имотни граници с вписан бивш собственик Л.А.Г.. Поземлен имот с пл.номер 29 по план на Стари имотни граници не е бил включен в ТКЗС- ДЗС. След справка в Държавен архив-Варна, поземлен имот собственост на Л.А.Г. не е описан в опис-декларации и протоколи за приемане на членове в ТКЗС „Черно море“- Варна и ДЗС „Д.Кондов“- Варна. От архива при Община Варна предоставили Протокол №29/30.12.1960г. на комисия по ТПС за безвъзмездно отстъпване на земите на земеделски стопани на ДПФ по 651-во министерско постановление. С Решение №15 на комисията са отчуждени и причислени към ДПФ, земя-нива с площ 22 дка. в м. „Л.“ на н-ци на Л.А.Г.. При справка в Областна администрация Варна за процесния поземлен имот не е издаван АДС. Процесният поземлен имот е бил предоставен за ползване на И. Г. (Г.) П. съгласно Протокол №14/14.04.1982г. на ИК на ОбНС за предоставяне на земи по 11-то ПМС в района на Общински народен съвет - Варна (л.117 на делото). В списъка на гражданите, на които е предоставено място за ползване по ПМС №11, в района на селищна система Варна И.П. е вписан под №41. На И.Г.П. е предоставено място с площ 800кв.м. в м. „Б.“ при съседи: Х.Т.; Желев; Н. и път. на Предоставеният за ползване имот се идентифицира с процесния поземлен имот по описаните съседи. Предоставеното място за ползване на Х.Т. П. под №40 от списъка (л.120 на делото) е предоставено впоследствие на М. А. Х. съгласно Удостоверение №01/3.11.1989г. от ОбНС. За процесния поземлен не е провеждана реституционна процедура и не е провеждано производство по трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Също така не е проведена и процедура по изменение на ПНИ и поземления имот не представлява земя по чл.19, защото имота е в урбанизирана територия. От извършеният оглед на място вещото лице установява, че процесния поземлен имот е ограден с паянтова ограда изградена от бетонови колове и оградна мрежа по западната, северната и източна граници. Между ПИ ••••.2660 и ПИ ••••.2561 няма материализирана граница. В процесният поземлен имот има изградена покрита площадка (тераса). Процесният поземлен имот е стопанисван. В имота има овощни дръвчета, засадени са зеленчукови култури, цветя и е обособена тревна площ. От стереодвойката последователни аерофотоснимки от 1991г. процесния имот е изцяло заграден с ограда, западната част на имота е обработваема, а в югоизточната и източната част има дървестна растителност. От стереодвойката последователни аерофотоснимки от 2001г. процесният имот също е изцяло ограден с ограда, западната част на имота е обработваема, а в източната част има дървестна растителност. От стереодвойката последователни аерофотоснимки от 20 10г. процесният имот е заграден с огради от с.; запад и изток, а от юг няма изградена материализирана граница, в югоизточната част има дървестна растителност, както и че има изградена сграда в съседния от юг поземлен имот. Западната територия от процесния поземлен се обработва. От стереодвойката последователни аерофото снимки от 2014г. процесния имот е заграден от север, запад и изток, а от юг няма видима граница и изградена материализирана граница, в източната част на процесния имот има дървесна растителност, както и че има изградена сграда до общата граница с граничещия поземленият имот от юг. Западната територия от процесния поземлен се обработва. На сателитната снимка от 2007г. е видно, че процесния имот е ограден. Процесният имот се обработва, като в източната половина на имота има дървесна растителност. На сателитната снимка от 2009г. процесния имот е ограден от запад, север и изток. Границата и общата ограда на процесния поземлен имот със съседния поземлен имот на ищците не се вижда. В имота на ищците с идентификатор ••••.2661 се вижда, че има строеж и че западната част на процесния поземлен имот се ползва за строителна площадка. В последващите сателитни снимки до сега не се вижда граница и ограда между двата съседни поземлени имота. За установяване факта на владение върху процесния имот по искане на ищцата е разпитан свидетеля, Й.Т.С.. Същият излага, че от 2010г. има имот на Б.с., близо до т.н. ресторант Б. от едно време, Б. – с., Варна. Мястото си го обработва М.. Вижда нейното място през двора си, защото се пада по-ниско. Мястото е под мястото на свидетеля, но е по диагонал, нямат обща граница. Мястото е голямо, над декар. Ищцата гледа домати, краставици, плодни дръвчета. Има триетажна сграда, овална, много хубава, отгоре има слънчеви колектори, с пътеки направени. Свидетелят мисли, че през 2010г., сградата е била построена. Сградата е в лявата част на имота, като се погледне отгоре в лявата част на имота по средата, понеже е доста голям парцела. В дясната част са плодни дръвчета, домати, краставици, такива култури. М. живее там. Свидетелят когато отишъл през 2010г. ищцата, съпруга й и една възрастна жена били там. Знае имота като техен. Ограден е имотът от всякъде. Имотът има една врата и една за колата. От показанията на разпитания по искане на ищцата свидетел О.М.О. се установява, че е закупил 90-та година място в Б.с., над Аспарухово, Варна. Ищцата вече е имала място там, което е 600 кв.м, в съседство имало място, за което става въпрос, въпросното, свидетелят също мисли, че е 600 кв.м. Те го работили може би от 15-20 години. Тези две места нямат ограда между тях в момента. Достъпът до имотите е от тяхното място, има врата, имат и гаражна врата, и малка врата. Във въпросния имот има само насаждения, дървета, които те са посадили и обработваемо място, сеят. Сградата е в техния основен имот. Те си живеят в сградата. Доста години има от както са го построили, може би 15-20 години. Под „те“ свидетелят има предвид М. Х. и Р. Х.. Във въпросното място ток няма, има кладенец. В основния имот, построили вила, а в съседство било е хавра, празно място. Те засадили дръвчета и си го гледат. Имотът е ограден. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Съобразно разпределението на доказателствената тежест при отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да докаже със съответните доказателствени средства, че е налице правен интерес при всяко положение на делото от предявения отрицателен установителен иск, а ответникът следва да докаже възраженията си, както и основанието на което твърди че е собственик- чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС - придобит от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. Съгласно Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК по тълк. дело № 8/2012 г. правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Правният интерес на ищеца се поражда от твърдението за наличие на собственост на процесния имот при упражнено давностно владение върху целия имот от пролетта на 1996 г., като правото й на собственост е признато с нот. акт № 87, том I, дело 104/10.01.2024 г. на АВ Варна. Между страните липсва спор, че владеният от ищцата имот с идентификатор № ••••.2660 по КК на гр. Варна, СО. Б.с. е идентичен с актувания от община Варна с АЧОС имот, поради което наличието на претендирани права и от двете насрещни страни обуславя правния интерес от предявения от ищцата иск. Спорният въпрос по делото се свежда до това придобила ли е Община Варна правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на соченото от нея придобивно основание по силата на закона. Цитираната в акта за частна общинска собственост разпоредба /чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС/ не установява конкретен придобивен способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да придобие права на собственост – сделка, давност или по друг начин определен със закон. Община Варна с отговора на исковата молба излага твърдения за придобитата собственост върху имота, на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС във връзка с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ . Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават държавна собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен. За да възникне правото на общината по чл.25 ЗПСЗЗ се приема за достатъчно дори само да се установи земеделския характер на земята по чл.2 от ЗСПЗЗ, без за нея да има доказателства да е била предвидена за възстановяване или на преобразуване, доколкото се касае до остатъчно (резултативно) предвидено в закона право на Общината досежно земеделски земи, които не принадлежат на други субекти (така и Решение №41/26.05.2022г. по гр.д. №3705/2021г. на ВКС на 2-ро ГО на ВКС; Решение №5587/03.12.2024г. по гр.д. №717/2024г. на 1-во ГО на ВКС; Решение №101/03.10.2018г. по гр.д. №4402/2017г. на ВКС; и други). Видно от писмо вх.№42638/25г. на ОУ Варна заповедта на областния управител на област с административен център Варна, за одобряване на ПНИ на СО местност „Б.с.“, землище квартал Галата, община Варна, област Варна е влязла в законна сила на 22.08.2019 г. по отношение на новообразуван имот № 2660, КР 5401. По делото се установява от писмените доказателства и от СТЕ, че до одобряването на ОГП на гр. Варна, за територията на м. „Б.- с.“ се отрежда да е земеделска със селскостопански трайни насаждения. Определяне на границите на селищните образувания, които влизат в строителните граници на гр.Варна, одобрени с Решение №322-4/ 29.05.2000г. на Общински съвет на гр.Варна. С определяне на околовръстните полигони на местностите, чиито територии са земи по §4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, се отреждат за селищни образувания, т.е. се сменя начина трайно ползване от земеделска територия на урбанизирана територия. Територията на м. „Б.- с.“ се променя и от земеделска става урбанизирана с начин на ползване - „за жилищно строителство“. Също така е установено, че няма проведена процедура за възстановяване на собствеността към датата на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. От изложеното следва и извода, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е имал характера на земеделска земя по см. на чл. 2 от същия закон и е подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ. Видно от представен разписен лист /л.53 от делото/ и Таблица за изчисление на собствениците в с.о. Б.с., кв.Галата, гр.Варна имот 2660 е записан на И.Г.П.. Планът на новообразуваните имоти е съобразен с така трансформираното право на ползване в право на собственост, т.е. за процесния имот, ползвател не е трансформирал правото си на ползване в право на собственост по реда на §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От събраните по делото писмени доказателства се установи, че имота е попадал в територия по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ, и не са заявени реституционни права по ЗСПЗЗ спрямо него. Обстоятелството, че по делото не се установи процесният имот да е включван е ТКЗС е ирелевантно, достатъчно е същият да попада в територия по пар.4 от ПЗР ЗСПЗЗ / така Решение № 101/03.10.2018г. по гр.д. № 4402/2017 на ВКС, Решение № 79 от 1.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 117/2011 г./. С оглед гореизложеното ответникът доказа предпоставките н а чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ , като установи, че процесния имот е бил земеделска земя, по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, която не е притежание на гражданин, юридическо лице или на държавата. Имотът е бил включен за възстановяване, но не е реституиран на никого, нито Държавата, нито конкретен друг правен субект се легитимира като негов собственик. Налице са изискуемите предпоставките на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което процесния имот е станал частна общинска собственост. Нещо повече, липсват и изложени конкретни твърдения от ищеца М. Х. от кого е придобил владението върху имота. Съобразно установения с § 1 от Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за собствеността (последна ред. ДВ бр. 7/2018 г. в сила от 31.12.2017 г.) мораториум, за периода 01.06.2006 г. - 31.12.2022 г. давността върху имоти частна общинска собственост спира да тече. Съответно ищецът не би могъл да придобие по давност процесния имот. Ето защо най-ранният момент, от който ищцата по делото би могъла да давности ПИ №2660 в с.о. Б.с., е влизане в сила на ПНИ през 2019г. При тази ситуация, но и хипотетично от началния сочен момент през 1996г., придобивната давност спрямо ответника е била спряна с мораториума, установен с разпоредбата на пар.1 от ЗР към ЗД на ЗС (бр. 46/2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 31.12.2011 г., предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) до обявяване на забраната за противоконституционна с Решение №3 от 2022г. на КС на РБ, обн. в ДВ, бр.18 от 2022г. Доколкото действието на решението на КС е занапред, давността е продължила да тече от 28.02.2022г., но към настоящия момент не е достигнала изискуемите общо десет години владение. С оглед гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. По разноските: На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответника следва да се присъдят разноски, за депозит СТЕ- 1692,37 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или общо 1792,37 евро. Сумата е посочена в официалната за страната валута, при съобразяване Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от гореизложеното, съдът