Решение № 5 от 5.1.2018 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 273/2017 г.

Производството е административно, по реда на чл.191, ал.2, във връзка с чл.185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Делото е образувано по протест от Д. Д. – заместник окръжен прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, против разпоредбите на чл.64, ал.1 и чл.65, ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград, приета с Решение №103 от 28.10.2008 год. на Общински съвет - Момчилград. В протеста се сочи, че с Решение №103 от 28.10.2008 год. Общински съвет – Момчилград, на основание чл.8, ал.2 от Закона за общинската собственост и чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, е приел Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Момчилград, като с наредбата били уредени условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, собственост на община Момчилград, съобразно Закона за общинската собственост, правомощията на кмета на общината, кметовете на кметства и кметските наместници в общината. В протеста се сочи, че съобразно разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА и чл.75, ал.1 от АПК, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагането на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от общинските съвети наредби са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, с които се създават общозадължителни правила за уреждане на обществени отношения от местно значение, в съответствие с нормативните актове от по-висока степен, но неуредени от последните. Сочи се, че такива актове общинските съвети са компетентни да издават в случаите, когато това е предвидено в Конституцията на Република България или в закон, съгл. чл.2, ал.1 от ЗНА и чл.76, ал.1 от АПК и съответно, Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Момчилград/Наредбата/ е нормативен административен акт, съобразно определението на чл.75, ал.1 от АПК, същата е издадена на основание чл.21, ал.1 от ЗМСМА и чл.8, ал.2 от Закона за общинската собственост и урежда обществени отношения от местно значение, издадена е в предписаната от закона форма и от материално компетентен орган. В протеста се твърди, че оспорените текстове от Наредбата са материално незаконосъобразни, тъй като противоречат на разпоредбите на чл.37, ал.1 и чл.38, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост. Сочи се, че нормата на чл.37, ал.1 от ЗОС въвежда общото правило, че право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план и че към тази разпоредба препраща чл.38, ал.1 от закона в случаите на учредяване на право на надстрояване и/или пристрояване на сграда, частна общинска собственост или на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост. На следващо място се сочи, че според чл.38, ал.2 от Закона за общинската собственост, право на надстрояване и/или пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината, без търг или конкурс, на собственика на сградата, както и на собственици на жилища в сгради - етажна собственост, или на техни сдружения, по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл.8, ал.2 и че разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗОС е доразвита в чл.63 и сл. от НРПУРОИ на община Момчилград, като в разпоредбата на чл.64, ал.1 от Наредбата било предвидено право на пристрояване и/или надстрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху общинска земя, да се учредява на собствениците на жилищните сгради - етажна собственост, на техни сдружения или пълнолетни низходящи, от кмета на общината без търг и конкурс, ако са с незадоволени жилищни нужди или отговарят на условията по чл.2 от ЗУЖВГМЖСВ, след влязъл в сила ПУП. Твърди се, че тази норма противоречи на чл.38, ал.2 от ЗОС, в който било предвидено отклонение от правилото на чл.37, ал.1 от същия закон, а именно учредяването на право на надстрояване и/или пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, да се учредява от кмета на общината без търг или конкурс и то в полза на изрично посочени лица - на собственика на сградата, както и на собственици на жилища в сгради - етажна собственост, или на техни сдружения, а в оспореният текст от общинската наредба недопустимо бил разширен кръга на липата, в чиято полза може да се учреди право на пристрояване и/или надстрояване, без да се провежда конкурс или търг, а именно - пълнолетните низходящи на собствениците на жилища, като учредяването на правото на пристрояване и/или надстрояване било поставено под условие - посочените лица да са с незадоволени жилищни нужди или да отговарят на изискванията на чл.2 от ЗУЖВГМЖСВ/сега - Закон за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове/. На следващо място в протеста се сочи, че според чл.65, ал.1 от Наредбата, при пристрояване и/или надстрояване на съществуваща нежилищна сграда или сграда със смесено предназначение с обособени в нея стопански обекти, построена върху общинска земя, правото на строеж се учредява в полза на собственика на сградата или обособения обект без търг или конкурс и че оспорената ал.2 на чл.65 от Наредбата предвижда правото на надстрояване или пристрояване по ал.1 да се учредява със заповед на кмета на общината и договор, след влязъл в сила ПУП и одобрен инвестиционен проект, без решение на общинския съвет, каквато възможност чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗОС не допускат. Излага се довод, че законовите норми по императивен път са въвели правила, съобразно които, право на строеж, надстрояване и/или пристрояване върху имот, частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината след решение на общинския съвет или законодателят предоставил изцяло в правомощията на общинския съвет да управлява и се разпорежда с общинската собственост, без обаче да има възможност да възлага делегираните му от закона права на кмета на общината. Предвид тези съображения, на основание чл.186, ал.2, във вр. с чл.185, чл. 146, т.4 и чл.147, ал.2, във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от АПК, с протеста се предлага Административен съд - Кърджали да отмени чл.64, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Момчилград, прието с Решение №103 от 28.10.2008г. на Общински съвет Момчилград в частта й относно изразите „ … или пълнолетни низходящи” и „ … ако са с незадоволени жилищни нужди или отговарят на условията на чл.2 от ЗУЖВГМЖСВ”, както и да отмени чл.65, ал.2 от същата наредба, като се иска да бъдат присъдени в полза на Окръжна прокуратура - Кърджали направените разноски за съобщаване на оспорването, доказателство за което ще се представи. В съдебно заседание, редовно призована, Окръжна прокуратура - Кърджали се представлява от прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали Б. В., която поддържа протеста, като счита, че разпоредбата на чл.64, ал.1 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Момчилград, в частта й относно изразите: „ … или пълнолетни низходящи” и „ … ако са с незадоволени жилищни нужди или отговарят на условията на чл.2 от ЗУЖВГМЖСВ”, както и разпоредбата на чл.65, ал.2 от НРПУРОИ на община Момчилград, са незаконосъобразни, тъй като противоречат на норми от Закона за общинската собственост, а именно на нормата на чл.37, ал.1 и чл.38, ал.1, където било предвидено общо правило, че право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет, от кмета на общината, чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план. Сочи, че разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗОС урежда хипотезата за учредяване на право на надстрояване и/или пристрояване на сграда - частна общинска собственост или на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, като счита, че тези две протестирани норми от общинската наредба са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Моли да бъдат присъдени в полза на Окръжна прокуратура-Кърджали направените разноски за съобщаване на оспорването. Ответникът по протеста – Общински съвет – Момчилград, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не изразява становище по така подадения протест. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорените разпоредби от посочения подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Момчилград, намира следното: Съобщението за постъпилия протест е обявено по реда на чл.181, във връзка с чл.188 от АПК, в Държавен вестник, бр.87 от 31.10.2017 год., на стр.75 /л.41/, като по делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК. По допустимостта на протеста: Предмет на оспорване с него са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, които са с многократно правно действие и са относими към неопределен и неограничен брой адресати, т.е. с нормативен характер. Съгласно чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като с ъгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Предвид това, така подаденият протест от заместник – окръжния прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали е допустим и следва да бъде разгледан по същество. След като се запозна с фактите и обстоятелствата по делото, с приложените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, с доводите и становищата на страните и с лед направената преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорените разпоредби, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира протеста за ОСНОВАТЕЛЕН. Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: С Решение №103 от 28.10.2008 год. по Протокол №14 от заседание на Общински съвет – Момчилград, проведено на 28.10.2008 год. /л.27/, на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.8, ал.2 от ЗОС, е била приета актуализирана Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград. Приемането на Наредбата е извършено от Общински съвет – Момчилград при предварително обявен дневен ред и при наличие на кворум, видно от приложения пълен препис от Протокол №14 от заседанието на Общински съвет – Момчилград, проведено на 28.10.2008 год. /л.46-л.53/, като при общ брой от 29/двадесет и девет/ общински съветници, какъвто е бил броят на общинските съветници в Общински съвет – Момчилград през мандат 2007 – 2011 год., на заседанието са присъствали 26/двадесет и шест/ от тях, от които, при гласуването на решението за приемането на Наредбата, „ЗА” са гласували всички 26/двадесет и шест/ от присъстващите общински съветници, а „против” и „въздържали се” не е имало /л.47/. Решението е гласувано по повод докладна записка от кмета на община Момчилград, като тази докладна записка за приемане на наредбата, с отразен Изх.№••• от ••• год. на общинска администрация – Момчилград / л.30, л.54/, ведно с проекта на самата наредба, са били представени своевременно в Общински съвет – Момчилград, регистрирани с Вх.№••• на ••• година /л.30/. Видно от изисканата, представена и приета като доказателство по делото Покана №11 от 21.10.2008 год., за свикване на заседание на Общински съвет – Момчилград на датата 28.10.2008 год., от 09: 30 часа /л.28/, докладната записка на кмета на общината, за приемане на тази актуализирана Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград, е била включена като т.3 от дневния ред на заседанието. По преписката е представено и Становище от 24.07.2008 год. на Постоянната комисия по законност, обществен ред и административно обслужване на населението при Общински съвет - Момчилград /л.31-л.32/, от което е видно, че на заседание, проведено на посочената дата, тази ПК е разгледала и обсъдила предложения проект за актуализирана Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград, като е направила няколко предложения за изменения и допълнения на няколко текста от проекта, надлежно отразени в писменото становище и е предложила проекта за Наредбата да се приеме от Общински съвет – Момчилград, с направените предложения за изменения и допълнения. Видно от цитирания по-горе Протокол №14 от 28.10.2008 год. от проведеното заседание на Общински съвет – Момчилград, внесеният проект за тази наредба е бил разгледан като т.3 от дневния ред и след проведено обсъждане и гласуване, с посоченото Решение №103 /л.47/ е бил приет проектът за тази Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград. От ответника по протеста, въпреки дадените изрични указания с Разпореждането на съда от 12.10.2017 год. /л.34/, по преписката не са представени доказателства за публикуването на проекта на Наредбата, ведно с мотивите за приемането й, на интернет-страницата на община – Момчилград. Тази Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград, от момента на приемането й с Решение №103 от 28.10.2008 год. на Общински съвет – Ардино, до настоящия момент, видно от отразеното в нея под заглавието й, е претърпяла 6/шест/ изменения и допълнения, като първото от тях е било направено с Решение №22 от 20.02.2009 год., а последното – с Решение №163 от 20.12.2013 год. на Общински съвет – Момчилград (пълният актуален текст на Наредбата е приложен на л.7-л.26 по делото). Протестираните две разпоредби - съответно на чл.64, ал.1 и на чл.65, ал.2 от Наредбата са съществували още в първоначално приетата редакция на Наредбата, като по преписката липсват данни и доказателства същите да са били изменяни и допълвани впоследствие, т.е. същите си съществуват в Наредбата във вида и в редакцията, в която са били приети с Решение №103 от 28.10.2008 год. на Общински съвет – Момчилград, т.е. когато е била приета и самата Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград. Така, в действащата редакция на Наредбата, протестираната разпоредба на чл.64, ал.1 от Наредбата регламентира, че: „Право на пристрояване и/или надстрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху общинска земя, се учредява на собствениците на жилищните сгради - етажна собственост, на техни сдружения или пълнолетни низходящи, от кмета на общината без търг и конкурс, ако са с незадоволени жилищни нужди или отговарят на условията по чл.2 от ЗУЖВГМЖСВ, след влязъл в сила ПУП.”, а другата протестираната разпоредба – тази на чл.65, ал.2 от Наредбата, гласи, че: „Правото на надстрояване или пристрояване по ал.1 /т.е. без търг или конкурс/ се учредява без решение на общинския съвет, със заповед на кмета на общината и договор, след влязъл в сила ПУП и одобрен инвестиционен проект.”. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата на всички основания по чл.146 от АПК. Предвид това, доколкото оспорените разпоредби са приети през 2008 г., следва да се съобрази съответствието им със закона към момента на приемането им, а именно към 28.10.2008 година. Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75 – чл.80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове, по аргумент от чл.80 от АПК. Общински съвет – Момчилград, като орган на местно самоуправление на територията на община Момчилград, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК, във вр. с чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на Наредби. Наредбата е издадена на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.8, ал.2 от ЗОС е приета на заседание, проведено на 28.10.2008 год., при предварително обявен дневен ред и с необходимия кворум и мнозинство, с гласовете на 26 общински съветници от общо присъстващи 26 на заседанието, при общински съвет с численост от 29 общински съветници, което е в съответствие с изискванията на чл.27, ал.4 от ЗМСМА. На следващо място, ПНА е издаден в установената писмена форма, със съответните реквизити (чл.24 – чл.35 от Указ №883/24.04.1974 год. за прилагане на ЗНА). В решението, с което е приета Наредбата, е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен главният му предмет. Посочено са и правните основания за приемането му, а именно чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.8, ал.2 от Закона за общинската собственост. В конкретната хипотеза, обаче, са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила преди приемане на протестираните норми. Допуснато е нарушение на чл.26, ал.2 от ЗНА, съгласно която норма, преди внасяне на проект за нормативен акт, заявителят на проекта е длъжен да го публикува на интернет - страницата на съответната институция заедно с мотивите, за да могат заинтересованите страни, най-малко в 14-дневен срок преди разглеждането му, да се запознаят с него и да правят евентуални възражения и предложения. По делото, въпреки изрично дадените от съда указания в цитираното по-горе разпореждане, не се представени никакви доказателства в тази насока, нито са направени твърдения проектът на Наредбата, ведно с мотивите за приемането й/докладната записка на кмета на общината/, да са били публикувани на интернет-страницата на община Момчилград. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.26 (Нов - ДВ, бр.46 от 12.06.2007 г.), ал.1 от Закона за нормативните актове/ЗНА/, в приложимата й редакция, регламентира, че „ Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.”, а нормата на ал.2 на същия текст, в приложимата й редакция, е регламентирала, че „Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.”. По делото, от страна ответника по оспорването и въпреки дадените указания с разпореждането на съда от 12.10.2017 г. /л.34/, не са представени абсолютно никакви доказателства за това, проектът на тази приета на 28.10.2008 год. Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост в община Момчилград, да е бил публикуван, заедно с мотивите към него, на интернет страницата на община Момчилград, т.е. съдът приема, предвид изложеното, че това изискване на нормата на чл.26, ал.2 от ЗНА, категорично не е било изпълнено в случая. Т ова изискване на закона, въведено в чл.26, ал.2 от ЗНА, е императивно и с него се цели осъществяване на принципа на достъпност и публичност на административните актове, въведен с чл.12, ал.1 от АПК. Освен това, с посоченото по-горе не са спазени и принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, регламентирани в чл.26, ал.1 от ЗНА, които са задължителни при изработването на проект за нормативен акт, вкл. и за подзаконов нормативен акт. Всички тези изисквания на закона не са били спазени, което е особено съществено нарушение на процесуалните правила и съставлява самостоятелно и напълно достатъчно основание по смисъла на чл146, т.3 от АПК, за отмяна на протестираните две норми. Отделно от изложеното по-горе, по отношение наведените в протеста доводи за противоречие на протестираните две разпоредби от Наредбата с разпоредби на Закона за общинската собственост, съдът намира за нужно да посочи следното: Съдът намира, че така приетата разпоредба на чл.64, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград е незаконосъобразна в частта й относно израза „ … или пълнолетни низходящи” и относно израза „ … ако са с незадоволени жилищни нужди или отговарят на условията на чл.2 от ЗУЖВГМЖСВ”, тъй като противоречат на нормативен акт от по-висока степен - чл.38, ал.2 от ЗОС. Съгласно ал.1 на чл.64 от Наредбата, „Право на пристрояване и/или надстрояване на съществуващи жилищни сгради, изградени върху общинска земя, се учредява на собствениците на жилищните сгради - етажна собственост, на техни сдружения или пълнолетни низходящи, от кмета на общината без търг и конкурс, ако са с незадоволени жилищни нужди или отговарят на условията по чл.2 от ЗУЖВГМЖСВ, след влязъл в сила ПУП.”. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗОС, право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината без търг или конкурс на собственика на сградата, както и на собственици на жилища в сгради - етажна собственост, или на техни сдружения, по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл.8, ал. 2 от ЗОС, т.е. с наредбата следва да се регламентират редът и начинът за учредяване право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда в посочените хипотези, вкл. и на съществуваща жилищна сграда, законно построена върху земя - частна общинска собственост, т.е. следва да се регламентира подробно процедурата, необходимите документи и други, но не и да се разширява кръгът на лицата, в полза на които може да се учреди право на надстрояване и/или на пристрояване на такава съществуваща жилищна сграда и именно по отношение на тази нова категория субекти, тази норма на Наредбата се явява незаконосъобразна. Законът определя правоимащите лица и не може с подзаконов нормативен акт – в случая с наредба, приета от общински съвет, който се издава за прилагане на разпоредбите от ЗОС, да се разширява кръга на правоимащите лица и да се поставят и допълнителни изисквания и условия на които те следва да отговарят. Обществените отношения в случая са уредени със законова норма и именно по отношение на собственика на сградата, на собственици на жилища в сгради - етажна собственост или на техни сдружения, се предвижда този облекчен режим за учреди право на надстрояване и/или на пристрояване - без търг или конкурс, като е недопустимо с подзаконов нормативен акт да се разширява кръгът на тези субекти. Другата протестирана разпоредба - тази на чл.65, ал.2 от Наредбата регламентира, че „Правото на надстрояване или пристрояване по ал.1 (на съществуваща нежилищна сграда или сграда със смесено предназначение с обособени в нея стопански обекти, построена върху общинска земя, се учредява на собственика на сградата или обособения обект, без търг или конкурс, по пазарни цени) се учредява без решение на общинския съвет, със заповед на кмета на общината и договор, след влязъл в сила ПУП и одобрен инвестиционен проект.”, като е ясно, че нормата на ал.2 следва да се тълкува и анализира в неразривна връзка с нормата на ал.1 на същия текст. Доводите в протеста са, че тази разпоредба също противоречи на нормите на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗОС, които не допускат възможност право на строеж, пристрояване или надстрояване да се учредяват без решение на общинския съвет. Нормата на чл.38, ал.1 от ЗОС ясно регламентира, че п раво на надстрояване и/или на пристрояване на сграда - частна общинска собственост, или на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява при условията и по реда на чл.37, ал.1 и 2, като в чл.37, ал.1 от ЗОС е регламентирано, че право на строеж върху имот - частна общинска собственост, се учредява след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс и съобразно предвижданията на влязъл в сила подробен устройствен план. Изключението от този законово регламентиран ред е предвидено в чл.38, ал.2 от ЗОС, съгласно която, право на надстрояване и/или на пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината без търг или конкурс на собственика на сградата, както и на собственици на жилища в сгради - етажна собственост, или на техни сдружения, по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл.8, ал. 2 от ЗОС. По разбиране на настоящия състав, тълкуването на тази норма води до извода, че по този облекчен ред може да се учреди право на пристрояване и/или пристрояване на собственик на самостоятелна жилищна сграда или на собственик на жилище в сграда в режим на етажна собственост, построени върху имот - частна общинска собственост, но не и на собственик на сграда с нежилищно предназначение или на сграда със смесено предназначение. От друга страна, в протестираната норма не е поставено никакво ограничение за размера на учреденото право на пристрояване и/или надстрояване, нито е поставено изискване, с това пристрояване и/или надстрояване да не се изгражда самостоятелен отделен обект. При това положение и при тази регламентация в Наредбата е напълно възможно да се стигне до заобикаляне на закона, като по този ред, без решение на общинския съвет, да се отстъпва право на надстрояване за изграждане на цели самостоятелни етажи на съществуващи постройки с нежилищно или смесено предназначение или да се отстъпва право на пристрояване за изграждане на самостоятелни обекти към такива съществуващи постройки с нежилищно или смесено предназначение и то без ограничение в площта и размера им. По тези съображения съдът в настоящия състав намира, че протестираната норма на чл.65, ал.2 от тази Наредба на Общински съвет – Момчилград също е материално незаконосъобразна, като противоречаща на посочените по-горе норми на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗОС. Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗНА подзаконовите нормативни актове, приемани от общинските съвети, следва да се основават на нормативните актове от по-висока степен при уреждането на обществени отношения от местно значение. Следователно, те трябва да третират същите, само и единствено в рамките на допустимите граници, определени от по-висшия нормативен акт, като детайлизират неговото приложение. С оспорените текстове от Наредбата Общинският съвет – Момчилград е създал нови и неуредени в по-високия по степен нормативен акт предпоставки за учредяване право на надстрояване и/или на пристрояване на съществуващи жилищни и нежилищни сгради, респ. разширил е кръгът на лицата, в полза на които може да се учреди право на надстрояване и/или на пристрояване по облекчения ред, предвиден в ЗОС. Въвеждането на такива условия и разширяването на кръга на лицата, в полза на които може да се учреди по този право на надстрояване и/или на пристрояване с протестираните разпоредби, е в противоречие с материалния закон и не е необходимо за постигане целите на закона, които са да се създаде сигурност и да се гарантира справедливо разпореждане с общинска собственост по отношение учредяването на право на надстрояване и/или на пристрояване към съществуващи сгради, построени върху земя - частна общинска собственост. Ето защо, предвид всичко изложено по-горе се налага и извода, че разпоредб ата на чл.64, ал.1 в протестираните й части и на чл.65, ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград, са в противоречие и с разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, съгласно която, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат, съобразно нормативните актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение, както и на чл.8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, която предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В случая, с протестиран ите разпоредб и от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград, са уредени обществени отношения с местно значение, но същ ите са в несъответствие и в противоречие, т.е. явява т се несъобразен и, с действащ и нормативн и акт ове от по-висока степен, а именно – чл.38, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.37, ал.1 от ЗОС, от което, както бе посочено и по-горе, се налага извода, че протестиран ите две норм и от тази общинска Наредба са материално незаконосъобразн и, поради противоречието им с норм и от по-висок ранг, т.е. налице е основание то за отмяната им и по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. По изложените съображения съдът намира, че протестът се явява основателен, като разпоредб ите на чл.64, ал.1, в частта й относно израза „ … или пълнолетни низходящи” и относно израза „ … ако са с незадоволени жилищни нужди или отговарят на условията на чл.2 от ЗУЖВГМЖСВ.” и на чл.65, ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в община Момчилград, следва с решението по настоящото дело да бъд ат отменен и. При този изход на делото, в полза на протестиращата страна – Окръжна прокуратура – Кърджали, следва да бъдат присъдени направените от нея деловодни разноски, възлизащи в размер на 20.00/ двадесет / лева и представляващи преведена по сметка на Държавен вестник такса, за публикуване на съобщението за оспорването, съгласно представен о т о и приложен о по делото бюджетно платежно нареждане от 18. 1 0.2017 г од. на „ УниКредит Булбанк ” АД клон - Кърджали / на л. 36 от делото /. Предвид изложеното и на основание чл.193, ал.1, предл.ІІ/второ/ от АПК, Административен съд – Кърджали