Решение № 4937 от 4.11.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1338/2024 г.

Производството е образувано по поправена жалба(л.626) на П. В. К., с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.•, ап.••, обл.Благоевград, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22000123006288-091-001/19.03.2024 г., издаден съвместно от екип ревизори – В. А. Н. – началник на сектор при ТД на НАП-гр.В. Търново (възложител на ревизията) и Л. Д. Р. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.В. Търново (ръководител на ревизията), изменен с Решение № 799/13.06.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-[населено място] при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), в частта за установения данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021 г., като данъкът от 5 835 лв. е намален на 2 909 лв., ведно с начислени лихви за забава, като производството е по реда на чл.156-чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В жалбата се излагат съображения, че обжалваният ревизионен акт е издаден в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Твърди се, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице (РЛ) по реда на чл.17 от ЗДД ФЛ, тъй като оспорващата била получила 15 000 лв. в наследство от съпруга при смъртта му през 2010 г. и 45 000 лв. в наследство от баща си при смъртта му през 2012 г.По същество се иска от съда постановяването на съдебно решение, с което атакуваният РА да бъде отменен. Претендират се разноски по делото. Ответникът – Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в депозирани писмени бележки от 21.10.2025 г. излага съображения за неоснователност на жалбата(л.676).Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: П. В. К. е физическо лице с българско гражданство, явяващо се “ местно лице “ по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова следва да се облага както за доходи, получени от страната, така и за такива, получени от чужбина. Пенсионерка е от 26.04.2021 г.На К. е извършвана проверка за съпоставка на имуществото и доходите й за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г., резултатите от които са отразени в Протокол № ПФ-22000123000160-073-001/20.10.2023 г. – не е установено превишаване на разходи спрямо приходите(л.678). Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000123006288-020-001/26.10.2023 г., връчена на К. на 14.11.2023 г., е било възложено извършването на ревизия за определяне на задълженията на жалбоподателката за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. (л.27 и л.28), със срок на приключване до три месеца от връчването на заповедта. Последната е била издадена от В. Н. – началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-гр.В. Търново, оправомощен със Заповед № З-ЦУ-2221/25.10.2023 г.(л.18), Заповед № З-ЦУ-1997/04.11.2022 г., издадени от заместник изпълнителен директор на НАП(л.15) и Заповед № РД-01-864/04.11.2022 г., издадена от Директора на ТД на НАП-[населено място](л.13). Резултатите от ревизията са отразени в Ревизионен доклад (РД) № Р-22000123006288-092-001/16.02.2024 г.(л.30), връчен на П. К. с писмо с известие за доставяне на 26.02.2024 г.(л.44).Възражения от жалбоподателката срещу констатациите и предложението за установяване на задължения в РД не били депозирани. Ревизията приключила с РА № Р-22000123006288-091-001/19.03.2024 г.(л.59), издаден съвместно от екип ревизори – В. А. Н. – началник на сектор при ТД на НАП-гр.В. Търново (възложител на ревизията), и Л. Д. Р. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.В. Търново (ръководител на ревизията), връчен на оспорващата с писмо с известие за доставяне на 25.03.2024 г.(л.48).С РА са били установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020 г. и за 2021 г., съответно на 389 лв. и 5 835 лв., или данък общо в размер на 6 224 лв., ведно с начислена лихва за забава върху тях(л.42).Според констатациите в акта същите произтичали от установени в хода на ревизията несъответствия между реализираните през годините доходи и приходи с притежаваното имущество и извършените разходи от ревизираното лице (РЛ), в резултат на недекларирани от П. К. доходи, подлежащи на облагане по реда на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК. В хода на ревизионното производство П. К. е представила писмени обяснение и становище, в които е посочила произхода на притежавани парични суми в брой – 6 600 от продажба на акции в „Медика“ АД, 15 000 лв. – придобити по наследство от починалия й съпруг пред 2010 г., и 45 000 лв. – придобити по наследство от починалия й баща през 2012 г.(л.236 и следв.), както и е представила декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК. От приобщени в ревизионното производство с Протокол № Р-220001230062885-ППД-001/03.01.2024 г. писмени обяснения на РЛ, дадени в предходна проверка през 2017 г., П. К. посочила изтеглен потребителски заем в размер на 20 000 лв. от „Юробанк България“ АД с месечни погасителни вноски от 348 лв., посочила, че децата й В. С. А. и К. С. К. са захранвали сметката и със средства, за да покрива погасителната за кредита й вноска.Посочила е, че по банковата си сметка е внасяла суми, част от които са спестени суми, а друга – от получения кредит. Представила е нотариално заверен договор за дарение на парични средства от 21.11.2021 г., с който РЛ дарила на сина си К. К. сума в размер на 50 000 лв., които тя наредила от банковата си сметка. Като произход на тези средства К. посочила сума от 6 600 лв., които получила от продажба на акции в „Медика“АД, сума от 15 000 лв., които е наследила от своя съпруг при смъртта му през 2010 г. и сума от 45 000 лв., получени в наследство при смъртта на баща й през 2012 г.В обясненията на РЛ, дадени в предходната проверка за съпоставка на имуществото и доходите й за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г., П. К. е декларирала получени доходи както следва: Посочила е, че личните й месечни разходи възлизат от 100 лв. до 150 лв. и че живее в апартамент, придобит със семейството на синът й от 1993 г. От извършени проверки от органите по приходите е установено, че през периода от 1998 г. до 2016 г. РЛ и съпругът й С. К. К. са работили по трудови правоотношения при различни работодатели, с декларирани от тях осигурителни доходи, ориентиран към минималните за периода трудови възнаграждения. През периода РЛ и нейният съпруг изплащали договорна ипотека от 15 000 лв. за покупка на жилище, която през 2014 г. е била заличена. Проверка на данните за В. Х. Н. – баща на РЛ, показала, че през периода от 1998 г. до 2010 г. е работил по трудови правоотношения, с декларирани осигурителни доходи, ориентиран към минималните за периода трудови възнаграждения. За 2020 г. органите по приходите установили при проверка, че в банкови сметки на П. К. към 01.01.2020 г. е имала 410, 56 лв., а към 31.12.2020 лв. – 465, 19 лв.Установили, че за 2020 г. постъпленията са от получена пенсия в размер на 3 729, 83 лв.Разходите на РЛ са общо в размер на 7 573, 14 лв., в това число и тези за комунални разходи в размер на 3 724, 34 лв., от които: разходи по фактури, издадени от „Виваком България“ ЕАД – 246, 10 лв., от „Електрохолд Продажби“ ЕАД – 1 494, 35 лв. и разходи да покупка на стоки чрез ПОС терминал – 1 533, 89 лв., платени суми по кредити – 3 897, 17 лв., платени местни данъци и такси към Община-[населено място] – 76, 79 лв., платена сума за застраховка „Кардиф Животозастраховане-клон България“- 222, 88 лв. и банкови такси в размер на 101, 96 лв. Органите по приходите извършили съпоставка, при която установили несъответствие между имуществото на РЛ и направените от него разходи през 2020 г. спрямо получените доходи в размер на 3 897, 94 лв. Това превишение е прието за доход от друг източник по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане в размер на 3 897, 94 лв. и 10 % данък за внасяне в размер на 389 лв., съобразно чл.48 от ЗДДФЛ. За 2021 г. е установено, че в банкови сметки на П. К. към 01.01.2021 г. е имала 465, 19 лв., а към 31.12.2021г. – 390, 57 лв. Установили, че за 2021 г. са получени постъпления общо в размер на 6 384, 85 лв., от които 5 765, 45 лв. пенсия, 120 лв. помощи и превод от „Животозастрахователен институт“ АД в размер на 499, 40 лв. Разходите на РЛ са общо в размер на 64 814, 97 лв., в това число и тези за комунални разходи в размер на 3 147, 14 лв., от които: разходи по фактури, издадени от „Виваком България“ ЕАД – 257, 70 лв., от „Електрохолд Продажби“ ЕАД – 1 699, 50 лв. и разходи за покупка на стоки чрез ПОС терминал – 1 189, 94 лв., платена сума за придобиване на товарен автомобил м.“Ивеко“ – 7 000 лв., платени суми по кредити – 3 883, 32 лв., платени местни данъци и такси към Община-[населено място] – 175, 67 лв, платена сума за застраховка „Кардиф Животозастраховане-клон България“- 222, 06 лв., дарение в полза на К. К. – 50 000 лв., банкови такси в размер на 213, 80 лв. и нотариални такси – 172, 98 лв. Органите по приходите извършили съпоставка, при която установили несъответствие между имуществото на РЛ и направените от него разходи през 2021 г. спрямо получените доходи в размер на 58 355, 50 лв. Това превишение е прието за доход от друг източник по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, като по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане в размер на 58 355, 50 лв. и 10 % данък за внасяне в размер на 5 835 лв. съобразно чл.48 от ЗДДФЛ. Ревизионният акт е бил обжалван по реда на чл.152, ал.1 от ДОПК от П. К. с жалба вх.№ 94-П-89/08.04.2024 г. по регистъра на ТД на НАП-[населено място], до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-[населено място] при ЦУ на НАП - [населено място] (л.24). С Решение № 799/13.06.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП)-[населено място] при ЦУ на НАП е изменен РА в частта за установения данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021 г., като данъкът от 5 835 лв. е намален на 2 909 лв., ведно с начислени лихви за забава.За да намали размера на данъка, административният орган е съобразил, че на П. К., през периода 2017 г.-2022 г., е била извършена проверка, отразена в Протокол № ПФ-22000123000160-073-001/20.10.2023 г.(л.678) и конкретно обстоятелството, че получените от оспорващата доходи през 2019 г. надвишавали извършените от нея разходи със сумата от 3 304 лв., което превишение на доходите спрямо разходите на РЛ не е съобразено в края на всеки от периодите. И тъй като не било установено, че това превишение е било разходвано от жалбоподателката през 2019 г., Директорът на ДОДОП е счел, че общата сума на превишенията в размер на 33 158, 93 лв. следва да се приема за налична към 01.01.2020 г. Съобразявайки този факт, административният орган е извършил съпоставка на приходи/разходи на РЛ за 2020 г., като установил, че приходите за тази година надвишавали разходите със сумата от 29 260, 99 лв., поради което отменил РА за резултата за 2020 г. Административният орган приложил същия критерий и за 2021 г. и предвид липсата на доказателства, че превишението към 31.12.2020 г. от 29 260, 99 лв. не е разходвано, то е приел, че тя е била налична в брой и към началото на втория ревизиран период – 01.01.2021 г. Органът е съобразил установения недостиг в размер на 58 355, 50 лв., но приспаднал от него наличието на парични средства към 01.01.2021 г. в размер на 29 260, 99 лв.(в решението на четвъртия ред на последния абзац на л.9-гърба(стр.8 от решението) тази сума е погрешно посочена като 28 850, 43 лв., с което е допусната грешка в изписването).По този начин Директорът на ДОДОД е приел, че недостигът е 29 094, 51 лв., а дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е 2 909 лв.Така със своето решение органът е изменил РА в частта за установения данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021 г., като данъкът от 5 835 лв. е намален на 2 909 лв., ведно с начислени лихви за забава(л.6).Това решение е връчено лично на РЛ на 16.08.2024 г.(л.11) На 23.08.2024 г. П. К. е оспорила РА в изменената му част по реда на чл.156, ал.1 от ДОПК пред Благоевградския административен съд, въз основа на която е образувано настоящото производство. В хода на съдебното производство по искане на оспорващата страна съдът разпита свидетелите В. С. А. и Н. В. Н. (с.з. на 25.06.2025 г., л.673). В показанията си св. Н. Н. – брат на оспорващата, посочва, че жалбоподателката при смъртта на баща им е получила 50 000 лв., които той приживе съхранявал в дома си на различни места – „във вестници, в най-различни документи“. Св. В. А. – дъщеря на П. К., посочва, че родителите им живеели скромно и пестеливо. Сочи, че след смъртта на баща й на 27.08.2010 г., на различни места – в дрехи и гардероби, открили парична сума около 15 000 лв., които останали на майка й. Изложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на данните от ревизионната преписка. При така установената фактическа обстановка и като съобрази разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване административен акт и след като е осъществено обжалването по административен ред, съобразно изискванията на чл.156, ал. 2 от ДОПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.С протоколно определение от 25.06.2025 г. съдът прие за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ревизионният доклад, ревизионният акт и решението, с което ревизионният акт е изменен от Директора на ДОДОП, са издадени и подписани от компетентни длъжностни лица с валидни подписи. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.118, ал.2 и чл.119, ал.2 ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл.20, ал.1 ДОПК.При постановяването на РА не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания РА. Ревизионният акт е издаден при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон. Процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл.122 от ДОПК, като основата за облагане с данък върху доходите за периода от 2021 г. е определена при извършен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. В производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи обаче презумпцията по чл.124, ал.2 ДОПК, то фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства. Ако такива доказателства липсват, тежестта за опровергаването им не може да бъде възложена на ревизираното лице. Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 - 7 от ДОПК.В настоящия случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за ревизирания период декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период – обстоятелства по чл.122, ал.1, т. 7.Това безспорно е установено от съставения баланс на паричния поток за процесния период и констатациите за несъответствие между приходи и разходи на оспорващата пред 2021 г. Правилно органите по приходите са пристъпили към ревизия при условията и по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, още повече че на жалбоподателката е била дадена реална възможност за предоставяне на доказателства, от която тя не се е възползвала. Не се спори, че на ревизираното лице е връчено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с № 22000123006288-113-001/03.01.2024 г., че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 2020-2021 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК (л.89 и сл.), като така процедурата по чл.124, във вр. с чл.122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена. Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК и при спазване на правилата на чл.122, ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. В този смисъл основанията по чл.122, ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122, ал.1 от ДОПК. Така в настоящия случай по отношение установените за проверявания период задължения, съдът приема, че органите по приходите обосновано са преминали към приложението на особения ред за облагане, тъй като от събраните в хода на ревизията доказателства безспорно се установява превишение на разходите над приходите, което съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1 ДОПК се предполага за основа за облагане с данък върху доходите. От констатациите в ревизионния акт и изготвения баланс за разполагаемите парични средства за периода календарната 2021 г. органите по приходите са извършили цялостен анализ на паричните потоци на ревизираното лице. Изследвани са всички декларирани от жалбоподателя източници на доходи, като при определяне на разполагаемите парични средства са съобразени всички документи за получени доходи, както и правилно са съобразявани наличните и разходваните суми. Органите по приходите са се съобразили с императивните правила по приложимия материален данъчен закон – ЗДДФЛ, съгласно който – чл.17, данъчната основа за облагане е годишна и така следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. Така и основата за облагане по смисъла на чл.123 от ДОПК следва да бъде определена на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства следва да бъдат установени общият размер на всички получени суми, които са на разположение на лицето, и съответно общият размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. Това е съобразено от органите по приходи, които в актовете си са определили правилно приходи, разходи и превишение за всяка от изследваните години, а също и дължимия данък. По тези съображения съдът приема по същество направените възражения от жалбоподателката за опорочен ред на провеждане на ревизионната процедура за неоснователни. По отношение на данъчен период 2021 г. органите по приходите установили какви са постъпленията в банковите сметки на оспорваща и какви са конкретните разходи за периода, подробно посочени в обстоятелствената част на настоящия акт. Ревизиращите извършили съпоставка, при която установили несъответствие между имуществото на РЛ и направените от него разходи през 2021 г. спрямо получените доходи в размер на 58 355, 50 лв. В показанията си св. Н. Н., който е брат на оспорващата, посочва, че жалбоподателката при смъртта на баща им е получила 50 000 лв., които той приживе съхранявал в дома си на различни места – „във вестници, в най-различни документи“. От своя страна дъщерята на П. К. – св. В. А., посочва че родителите им живеели скромно и пестеливо, като след смъртта на баща й на 27.08.2010 г., на различни места – дрехи и гардероби, открили парична сума около 15 000 лв., които останали на майка й. Анализът на показанията на двамата свидетели показва, че те не назовават с точност намерените след смъртта на съпруга на оспорващата и на нейния баща суми, което е нелогично, предвид факта че и двамата свидетели присъствали при „откриването“ на сумите в „дрехи, гардероби“, във „вестници и в най-различни документи“. Освен това проверка на органите по приходите показала, че съпругът на РЛ- С. К. К. работил по трудови правоотношения преди пенсионирането си с декларирани от работодателите осигурителни доходи, ориентиран към минималните за периода трудови възнаграждения. Посочените факти, преценени през получаваните ниски доходи назад във времето, въпреки пестеливия начин на живот, не обоснова намирането на посочените от свидетелите суми, още повече че през периода от 1998 г. до 2016 г. оспорващата и съпругът й изплатили договорна ипотека от 15 000 лв. за покупка на жилище, която през 2014 г. е била заличена. Проверка на данните за В. Х. Н. – баща на РЛ, показала, че през периода от 1998 г. до 2010 г. е работил по трудови правоотношения, с декларирани осигурителни доходи, ориентиран също към минималните за периода трудови възнаграждения. Получавал е и ниска по размер пенсия, т.е. наследодателят на оспорващата е имал ниски доходи, непредполагащи спестяването на твърдяната от св. Н. сума от 50 000 лв. Установените ниски финансови възможности за двамата праводатели на жалбоподателката, преценени през доказаните разноски за погасяване на ипотечен кредит в продължение на 8 г. за покупка на жилище, прави нелогично незабелязаното спестяване от праводателите на значителни по своя размер суми, съотнесени към минимално установените доходи, каквито представляват намерените сумите от около 15 000 лв. „скрити“ от С. К. и на 50 000 лв. „скрити“ от В. Х. Н.. Следва са се отчете и разминаването между посочената от св. Н. Н. в съдебно заседание „намерена“ сума след смъртта на баща им и посочената от РЛ в писмените си обяснения на оспорващата л.236 и сл. пред органите по приходите в рамките на ревизионното производство сума – свидетеля посочи е, че П. К. е получила 50 000 лв. от починалия им баща, а в обясненията оспорващата твърди, че наследената през 2012 г. сума е в размер на 45 000 лв.(л.236 и следв.).Предвид изложеното, съдът намира, че показанията на свидетелите В. А. и Н. Н. не следва да се кредитират. Налага се извод, че праводателите на П. К. не са имали финансовата възможност и не са спестили посочените суми, респективно – оспорващата не е разполагала в брой с твърдяната сума от 60 000 лв. Извода на органите по приходите, че С. К. и В. Н. не са разполагали с наследените суми, съдът намира за изцяло обоснован и законосъобразно те са били изключени от дохода на К. за 2021 г. Несъответствие между имуществото на РЛ и направените от него разходи през 2021 г. спрямо получените доходи в размер на 58 355, 50 лв. е установено при правилна съпоставка от органите по приходите между разходите и доходите на П. К. за периода, като превишението обосновано е прието за доход от друг източник по смисъла на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ и е съобразена разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК при определянето на данъчна основа за облагане. Определеният в РА данък за внасяне в размер на 5 835 лв. обаче е бил неправилно определен. С убедителни мотиви Директорът на ДОДОП е приел в своето решение, че определеният с РА данък за 2021 г. в размер на 5 835 лв. следва да бъде намален на 2 909 лв. От установения недостиг в размер на 58 355, 50 лв. органът правилно е приспаднал наличните към 01.01.2021 г. парични средства в размер на 29 260, 99 лв., предвид резултатите от извършена по-рано проверка на оспорващата, отразена в Протокол № ПФ-22000123000160-073-001/20.10.2023 г.(л.678).По този начин Директорът на ДОДОП е приел, че недостигът е 29 094, 51 лв., а дължимият данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е 2 909 лв. Така административният орган обосновано и справедливо е изменил РА в частта за установения данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021 г., като данъкът от 5 835 лв. е намален на 2 909 лв., ведно с начислени лихви за забава(л.6).Следва да се отбележи, че в решението на четвъртия ред на последния абзац на л.9-гърба сумата от 29 260, 99 лв. неправилно е посочена като 28 850, 43 лв.(стр.8 от решението, л.9-гърба от делото), но допусната от органа грешка не се отразява на крайния резултат. Предвид изложеното, съдът намира, че РА е издаден при правилно приложение на материалния закон, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е издаден в съответствие с целта на закона, от компетентен орган и в предвидената в закона форма. Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 621 лв. съгласно защитения материален интерес (2 909 лв. главница и 302 лв. начислена лихва върху нея и правилото на чл.8, ал.1, вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл.160 от ДОПК, съдът