Решение № 482 от 15.1.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 969/2024 г.

Производството е по реда на чл. 175 АПК. Образувано е по постъпила на 12.12.2024г. молба с вх. № 20717 от пълномощника на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, ответник в производството по настоящото дело, с искане за поправка на допусната фактическа грешка в Решение № 10593/03.12.2024 г. в размера на определените с решението данъчни задължения по РА № Р-16001621003008-091-001/11.08.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 524/27.10.2022 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително му е начислен данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 28 075.87 лева и следващи се лихви в размер на 17 892.51 лева и за 2016 г. в размер на 189 173.47 лева и прилежащи лихви в размер на 101 373.56 лева., предмет на делото. На 14.01.2025г. е постъпила молба от процесуалния представител на жалбоподателя, в която се твърди, че приетият от съда вариант от заключението от ССчЕ е вариант „А“. Съдът намира следното: Съдебното производство е повторно и е във връзка с Решение № 5427/02.05.2024 г., постановено по адм. д. № 10925/2023 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 1517/08.09.2203 г., постановено по адм. д. № 2986/20222 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отменен РА № Р-16001621003008-0981-001/11.082022. на орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив по отношение на установения данък върху доходите на физическите лица по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 189 173.47 лв. и лихви в размер на 101 373.56 лв., както и в частта на присъдените разноски за сумата над 3 088.97 лв. Във връзка с това са дадени указания, а именно: - при новото разглеждане на делото да се изясни на какво се дължат разликите в размера на възстановените парични вноски от „Ванети транс“ ЕООД е предоставените парични вноски от И. П. на това дружество през 2014 г.; да се обсъдят констатациите и доказателствата, посочени в основната експертиза, както и доказателствата, посочени в РД от 16.02.2018 г. и да се установи точният размер на посочените приходи и разходи за 2014 г. и, съответно, размерът на доходите от съпоставка на имуществото към 31.12.2014 г.; да се установят наличните парични средства в брой към 01.01.2015 г., установено в основната експертиза за този период – от доходи от заеми в размер на 37 00.31 лв., като се обсъдят писмените доказателства и показанията на свид. Р. Г. и И. Д. във връзка с останалите доказателства по делото и в размер на 305 лв., получени по банкова сметка на 13.02015 г от Н. М., от доходи от наем на недвижим имот в Испания в размер на 3 300 евро или 6 454.24 лв. и разходите за платени суми по задължения към трети лица в размер на 387 505.15 лв. и да се установи размерът на наличните парични средства към 31.12.2015 г.; след установяване на началното салдо към 01.01.2016 г. съдът да извърши проверка и да установи размера на всички приходи и разходи на РЛ за 2016 г., като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези приходи и разходи и да прецени налице ли е обстоятелство по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК.- за 2016 г., съответно, размерът на данъчната основа по чл.122 ал.2 от кодекса и размерът на данъка по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г. В изпълнение указанията на ВАС, в съдебно заседание на 14.11.2024 г., е изслушана и приета с възражения от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която, вещото лице е използвало, както всички приложени документи по адм. д. № 2080/2018 г. и адм. д. № 2986/2022 г., така и при съобразяване с указанията, дадени с Решение № 5427/02.05.2024 г., постановено по адм. д. № 10925/2023 г. по описа на ВАС. Експертизата е изготвила два варианта на определените задължения, като съдът е приел вариант Б по т.6.3, като този вариант е посочен в обстоятелствената част на решението, за да бъде изменен ревизионния акт. В обстоятелствената част на решението и в диспозитива, са посочени сумите от вариант А на т.6.3 от експертизата. Административен съд - Пловдив, III състав, в качеството си на инстанция, постановила решението, чиято поправка се иска, като взе предвид наведените в молбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл.175 АПК, приема за установено следното: Молбата е депозирана от надлежна страна, доколкото директора на Д „ОДОП“ - Пловдив, като издател на оспорения акт, има качеството на ответник по делото. Искането за поправка на ОФГ не е обвързано със срок, поради което за такъв не се следи. Предвид изложеното, съдът намира молбата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е и ОСНОВАТЕЛНА. С решението, в което се иска поправка на ОФГ, Административен съд – Пловдив, III състав, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 10593/03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 969/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като в мотивите на страница 13, първи абзац, в обстоятелствената част на решението, вместо: „При така установеното, съдът намира, че определените задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г. следва да бъдат изменени, съобразено с вариант Б от т.6.3. Или иначе казано, дължимият данък следва да бъде в размер на 102 018.14 лв., а лихвата – в размер на 53 814.58 лв., тъй като именно, при този вариант по най-достоверен начин са отчетени възстановените парични вноски от „Ванети транс“ ЕООД и предоставените парични вноски от И. П. на соченото дружество през 2014 г.„ следва да се чете: „При така установеното, съдът намира, че определените задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2016 г. следва да бъдат изменени, съобразено с вариант Б от т.6.3. Или иначе казано, дължимият данък следва да бъде в размер на 129 628.38 лв., а лихвата – в размер на 68 378.97 лв., тъй като именно, при този вариант по най-достоверен начин са отчетени възстановените парични вноски от „Ванети транс“ ЕООД и предоставените парични вноски от И. П. на соченото дружество през 2014 г.“, и на страница 15, предпоследен абзац и в диспозитива на решението, вместо „При така установените факти и обстоятелства въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради което РА следва да бъде изменен, като установеното задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. следва да бъде намалено от 189 173.47 лв. на 102 018.14 лв., респ. лихвата – от 101 373.56 лв. на 53 814.58 лв.“ следва да се чете: „При така установените факти и обстоятелства въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради което РА следва да бъде изменен, като установеното задължение за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. следва да бъде намалено от 189 173.47 лв. на 129 628.38 лв., респ., лихвата – от 101 373.56 лв. на 68 378.97 лв.“. Горното налага и изменение на решението и в частта за присъдените на страните разноски, съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата, като в обстоятелствената част на решението, вместо: „Така на жалбоподателя се следват такива в размер на 33 941.70 (тридесет и три хиляди деветстотин четиридесет и един и 0.70) лева, а на ответника – 29 063.77 (двадесет и девет хиляди шестдесет и три и 0.77) лева.“, следва да се чете: „Така на жалбоподателя се следват такива в размер на 23 313.42 (двадесет и три хиляди триста и тринадесет и 0.42) лева, а на ответника – 36 935.13 (тридесет и шест хиляди деветстотин тридесет и пет и 0.13) лева.“. Съответно, в диспозитива на решението, вместо: „ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на И. Г. П., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], сумата от 33 941.70 (тридесет и три хиляди деветстотин четиридесет и един и 0.70) лева, разноски по делото. ОСЪЖДА И. Г. П., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата от 29 063.77 (двадесет и девет хиляди шестдесет и три и 0.77) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение“, следва да се чете: „ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – София да заплати на И. Г. П., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], сумата от 23 313.42 (двадесет и три хиляди триста и тринадесет и 0.42) лева, разноски по делото. ОСЪЖДА И. Г. П., [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата от 36 935.13 (тридесет и шест хиляди деветстотин тридесет и пет и 0.13) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.“. Изложените в решението мотиви също касаят именно вариант Б т.6.3. от заключението. При тази фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че са налице основания за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в процесното решение. Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1 от АПК съдът по свой почин или по искане на страна, може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни неточности. Очевидна фактическа грешка е несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт. В случая искането е основателно, тъй като, именно РА № Р-16001621003008-091-001/11.08.2022 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 524/27.10.2022 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за определените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, е бил предмет на оспорване в настоящото производство и по неговата законосъобразност съдът се е произнесъл в решението, като е посочил грешни суми. Следователно, съдът е допуснал грешка в изписването на сумите за размера на дължимия данък и лихвите за 2016 г., която следва да бъде отстранена по реда на чл.175 АПК. С оглед гореизложеното съдът приема, че е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в мотивите и в диспозитива на решението, което по смисъла на чл.175 ал.1 от АПК представлява очевидна фактическа грешка и, която следва да се поправи. Поправката, направена с това решение, на основание чл.175 ал. 2 от АПК следва да се отбележи в поправеното решение и преписите от него. Доколкото решението, за което се иска поправка на очевидна фактическа грешка, подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.175 ал.2 от АПК, следва да подлежи на обжалване и настоящото решение. Воден от горното и на основание чл.175 от АПК, Административен съд – Пловдив, III състав,