Решение № 18 от 9.2.2026 г. на Районен съд - Габрово по дело № 562/2025 г.

наказателно дело № 20254210200562 по описа за 2025 година Делото е образувано въз основа на жалба (заведена с Вх. № ВТ-03-286 от 21.07.2025 година за Териториален отдел – Велико Търново на КЗП), подадена ( чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат от Адвокатска колегия – гр. София) от страна на жалбоподателя “СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление град Шумен, п.к. 9700, бул./ул. „Оборище“ № 13 Б, против Наказателно постановление № ВТ-007875, издадено на 07.07.2025 година от Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище град Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - София, с което за нарушение по чл. 42, т. 2 във вр. с чл. 41, ал. 3 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) на дружеството е б и л а наложена имуществена санкция в размер на сумата от 5000 лева, на основание чл. 54, ал. 1 от ЗПК . Въз основа на съображения, които са изложени подробно в подадената жалба и в допълнително постъпили по делото (на л. 129-130 от него) писмени бележки, жалбоподателя е приел посоченото по-горе наказателно постановление за незаконосъобразно, и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Към тях спадат и разноски в лицето на възнаграждение, заплатено за адвокат, възлизащо на сумата от 409,03 euro (равняващи се на 800 лева), чието присъждане се претендира въз основа на предвидените предпоставки в ЗАНН. Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждане на делото. В писмото, чрез което тя е изпратена до съда, както и в допълнително постъпило писмено становище (с вх. № 6462 от 02.08.2025 година, приложено на л. 84) в съдебното производство, от нея се прави искане за оставяне на жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. От тази страна също е направено искане за присъждане на разноски във връзка с осъществено процесуално представителство по делото в размер на сумата от 150 лева, които се претендират съобразно указаното в чл. 63д от ЗАНН. Освен същото, ответната по жалба страна е направила и искане за намаляване (поради прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя в случай, че (такъв е налице - допълнението е на съда) и сумата по него надвишава минималния размер, който се явява предвиден в действащата нормативна база по отношение на него. След като съпостави данните в събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали и съпостави същите не само по отделно, но и в тяхната съвкупност, съдът намери за установено следното от фактическа страна: На 13.05.2025 г. в офис на КЗП с адрес: гр. Габрово, община Габрово, област Габрово, ул. „Брянска“ № 30. ет. 4, ст. 6, е била извършена проверка във връзка с обстоятелства, описани в писмо с Вх. № ВТ-03-286/13.05.2025г. на КЗП ТО Велико Търново. Те са били свързани с подадена жалба от страна на потребител, касаеща договор за потребителски кредит № 916425/27.12.2022г., сключен между него и „Стик- Кредит“ АД, който е бил подписан в електронна среда. Жалбата е съдържала твърдения, че от потребителя се изискват лихви и такси по кредита в размер на 5559,10 лв., които са непосилни за него и които той е счел за незаконосъобразни. По повод на описаната по-горе жалба с Рег. № ВТ-03-286 от 25.04.2025 г., чрез писмо Изх. № ВТ-03-286/25.04.2025 г., изпратено до управляващия ,.Стик - Кредит“ АД, на осн. чл. 192, т. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 41, ал. 3, т. 1 от ЗПК е разпоредено в тридневен срок от получаване на писмото, да се представят в КЗП - гр. Габрово, ул. „Брянска“ № 30. ет. 4, ст. 6. или на e-mail: gabrovo@kzp.bg заверени копия на следните документи: 1. Становище по жалбата; 2. Договор за потребителски кредит от разстояние № 916425 от 27.12.2022 година, ведно с всички приложими документи (искане за отпускане на кредит, погасителен план, СЕФ, Общи условия и тарифи, приложими към договорите за потребителски кредити към 27.12.2022г. и др.); и 3. Извлечение по сметка на потребителя под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, както и документи, които удостоверяват направените плащания във връзка с погасяването на кредита към 27.03.2025 г. (платежни, вносни бележки, извлечения от банкови преводи и др.). Чрез писмото кредиторът е бил запознат с жалбата и отправените претенции на потребителя. На 08.05.2025 година в КЗП ТО - Велико Търново е постъпило становище от „Стик Кредит“ АД, заведено с Рeг. № ВТ-03-286 от 08.05.2025 година, в което е било отбелязано следното: „Дружеството е предоставило на жалбоподателя потребителски кредит, като видно с това е приложило към него и всички необходими документи и до същите, лицето видно от приложеното от него, има достъп. Дружеството е изпълнило законово регламентираното си задължение като е предоставило на жалбоподателя цялата документация, вкл. сключения договор за потребителски кредит с погасителен план, приложимите общи условия и СЕФ. Цитираните в жалбата твърдения, че потребителят няма достъп до договора, не е възможно да отговарят на истината, доколкото след подписването на договорите за кредит, потребителите получават на електронната си поща екземпляр от същия ведно с погасителният план, т.е тези документи се намират на разположение на жалбоподателят на неговата електронна поща, достъпът до която не може да бъде контролиран по какъвто и де е начин от дружеството. ЗПК урежда задълженията на дружеството да предостави подробна информация на кредитополучателя преди вземането на решение и сключването на договор за потребителски кредит, което задължение е спазено от страна на дружеството. В тази връзка дружеството е изпълнило в пълнен обем своите задължения за информиране на потребителя, относно сключването на Договора и извършени плащания. В тази връзка дружеството взема предвид изложеното от КЗП становище, съдържащо се в Писмо N 2-Ц00- 4609 от 28.12.2023 г., адресирано до Омбудсмана на Република България, взето по повод на сигнал от потребител по повод непредоставяне на отговор от страна на КЗП по жалба срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В това свое становище КЗП посочва че: „няма законово задължение от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да предоставя на кредитополучатели данни и информация относно вече изпълнени договори за потребителски кредит. ЗПК урежда задължения на кредитната институция за предоставяне на подробна информация преди вземане на решение и сключване на договор за потребителски кредит. Поради това няма правна възможност предоставянето на желаната от жалбоподателя информация да бъде наложено от контролен орган, какъвто е КЗП. В този смисъл, отказът на дружеството да му предостави информация не представлява закононарушение“. Предвид предоставеното становище, кредиторът счита подадената от потребителя жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като такава. С документите не са предоставени заверени копия от тези: 1. Становище по жалбата; 2. Договор за потребителски кредит от разстояние № 916425 от 27.12.2022 година, ведно с всички приложими документи (искане за отпускане на кредит, погасителен план, СЕФ, Общи условия и тарифи, приложими към договорите за потребителски кредити към 27.12.2022г. и др.); и 3. Извлечение по сметка на потребителя под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, както и документи, удостоверяващи направени плащания във връзка с погасяването на кредита към 27.03.2025 година (платежни, вносни бележки, извлечения от банкови преводи и др.), които са били изискани чрез изпратеното до дружеството писмо Изх. № ВТ-03-286/25.04.2025 г. С писмо изх.№ ВТ-03-286/09.05.2025г. до управляващия „Стик - Кредит“ АД, е изпратена втора покана, с която на осн. чл. 192, т. 2 от Закона за защита на потребителите и чл. 41, ал. 3, т.1 от Закона за потребителския кредит, повторно е разпоредено в 3-дневен срок от получаване на писмото, да се предоставят в КЗП, с адрес гр. Габрово, ул. •••, ст.6, или на e-mail: gabrovo@kzp.bg: заверени копия от 1. Договор за потребителски кредит от разстояние № 916425 от 27.12.2022 г., ведно с всички приложими документи (искане за отпускане на кредит, погасителен план, СЕФ. Общи условия и тарифи, приложими към договорите за потребителски кредити към 27.12.2022г. и др.); 2. Уточнение за задълженията на потребителя по договор за потребителски кредит от разстояние № 916425/27.12.2022 г. към 09.10.202 5г. и се представи извлечение по сметка на потребителя под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, както и документи удостоверяващи направените плащания във връзка с погасяването на кредита, включително последна 17-та погасителна вноска, на 27 май 2024 г., съгласно погасителен план към договор за потребителски кредит от разстояние № 916425/27.12.2022 г., приложен към жалбата. От приложените писмени материали е видно, че това писмо е получено от дружеството на 13.05.2025 година, както и че описаните в него документи не са били представени към датата 17.05.2025 година. На 13.05.2025 г. от „Стик Кредит“ АД е постъпило становище - с вх. № ВТ-03- 286/13.05.2025 г., с което се заявява, че към датата на изпращането му, договорът за потребителски кредит е напълно погасен, а задълженията по него са изцяло изпълнени, като отново не се представят заверени копия на: 1. Договор за потребителски кредит от разстояние № 916425/27.12.2022 г., ведно с всички приложими документи (искане за отпускане на кредит, погасителен план, СЕФ, Общи условия и тарифи, приложими към договорите за потребителски кредити към 27.12.2022г. и др.); 2. Уточнение за задълженията на потребителя по договор за потребителски кредит от разстояние № 916425/27.12.2022 г. към 09.10.2025 г. и извлечение по сметка на потребителя под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, както и документи удостоверяващи направените плащания във връзка с погасяването на кредита, включително последна 17- та погасителна вноска, на 27 май 2024 г., съгласно погасителен план към договор за потребителски кредит от разстояние № 916425/27.12.2022 г., приложен към жалбата. Като са се базирали на описаните по-горе обстоятелства, както и на това, че „Стик Кредит“ АД не е представило исканите документи и информация с писмо изх. № ВТ-03- 286/09.05.2025г. във връзка с договор за потребителски кредит от разстояние № 916425 от 27.12.2022 г., проверяващитге се приели, че дружеството е възпрепятствало длъжностно лице на КЗП. да упражни правата си по чл. 41, ал. 3, т. 1 от ЗПК, с цел установяване спазване изискванията на ЗПК по отношение договор за потребителски кредит от разстояние № 916425/27.12.2022 г. и по-конкретно: размер на месечна вноска, начислен лихвен процент, начислени неустойки, приложен лихвен процент за просрочени вземания, които реално са начислени и заплатени от потребителя, което е представлявало нарушение на чл. 42, т. 2 от ЗПК, тъй като при извършената проверка на приложените към жалбата документи (договор за потребителски кредит от разстояние №916425/27.12.2022г, погасителен план, СЕФ, Общи условия) е имало данни, че кредиторът нарушава изискванията на ЗПК. По отношение на нарушението е било прието, че същото е било извършено на 19.05.2025 г. (очевидно погрешно, доколкото дадения 3 дневен за представяне на документите при отчитане на датата за получаване на писмото – 13.05.2025 г., е изтичал в 00,00 часа на 16.05.2025 г., а самото нарушение се явява извършено на 17.05.2025 година) в гр. Габрово. С писмо изх. № ВТ-03-286/21.05.2025 г. (приложено копие на л. 28) до изпълнителния директо на „Стик Кредит“ АД Шумен е изпратена покана за явяване на същите или на упълномощено от тях лице за съставяне на акт за установени нарушения на изискванията на ЗПК. Описаните в предходния абзац констатации са отразени и в акт за установяване на административно нарушение с правна квалификация по чл. 42, т. 2 във вр. с чл. 41, ал. 3 от ЗПК № 007875 от 05.06.2025 г. (приложен на л. 21-23), който е бил съставен в личното присъствие на упълномощено от законния представител на „Стик Кредит“ АД лице, на което е бил предявен и подписан от него, след като то се е запознало с отразените в същия констатации във връзка със самото нарушение. При предявяване на акта това лице не е изложило конкретни възражения против акта, като писмени такива (с Вх. № ВТ-03- 326/12.06.2025 г., приложени на л. 18-20) срещу него са били подадени в допълнителния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. От намиращото се на л. 14-17 писмено становище от 17.07.2025 година на Началника на ТО Русе към КЗП за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище) е видно, че те не са били уважени от административно-наказващия орган. Покъсно, въз основа на акта и на останалите приложени материали по административнонаказателната преписка е било издадено и описаното наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Данните, които са отразени в копието от известието за доставяне на л. 7 по делото сочат, че екземпляр от наказателното постановление № ВТ-007875, издадено на 07.07.2025 година от Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, със седалище град Русе, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите - София, е бил получен на 11.07.2025 година. Жалбата срещу него (според разписка на „Еконт“ АД, приложена на л. 6) е била изпратена по пощата на 21.07.2025 година, , или в рамките на предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, който е следвал датата за неговото получаване. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо (оправомощено за целта) лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на това постановление. Приложените писмени материали водят до извод, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени относими към него разпоредби в ЗАНН и ЗПК. Актът е съставен от надлежно упълномощено (чрез заповед, приложена на л. 70) лице – служител в учреждение, натоварено (според отразеното в чл. 41, ал. 1 от ЗПК) с контролни функции по изпълнението на този закон, преди края на тримесечния срок, който е започнал да тече от деня за откриване на нарушителя, както и преди изтичане на една година от извършване на описаното в него административно нарушение, и съдържа всички реквизити, които са предвидени като задължителни по смисъла на чл. 42 от ЗАНН. Погрешно вписаната в същите дата – 19.05.2025 г., за извършване на самото нарушение действително е налице, но доколкото тя се явява близка с крайния момент за изтичане на тридневния срок (23,59,59 часа на 16.05.2025 година) за представяне на изисканите документи и последвалия го момент (с начало от 00,00 часа на 17.05.2025 г.), в който липсата на тези документи е обусловила обективното съществуване на вече неизпълненото задължение за прилагане на същите в срок, следва да се приеме, че допуснатия във връзка с изложеното порок при издаване на постановлението и пи съставянето на акта не е съществено, тъй като не е довело до други нарушения, свързани с тяхното съставяне в разрез с предвидените в ЗАНН срокове за това. Мястото, на което документите е следвало да бъде представени, се свързва с офиса на КЗП в гр. Габрово. Поради това и тъй като те не са били представени в него, следва да се приеме, че мястото за извършване на свързаното с това нарушение, обословено от неизпълнение за извършване на определени действия, е именно гр. Габрово, противно на това, което се твърди в подадената жалба. Обжалваното наказателно постановление (което по отношение на неговото съдържание кораспондира на предвиденото в чл. 57 от ЗАНН) е издадено в рамките на отразения по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН шестмесечен срок, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на самото нарушение. От аспект на указаното в чл. 55, ал. 2 от ЗПК то също следва да се приеме за издадено от компетентен за тази цел орган, тъй като упълномощаването (чрез приложената на л. 41-42 по делото Заповед № 1137 от 29.01.2025 година на Председателя на КЗП, която е упомената и в самото постановление) на друго (Началник на териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП) различно длъжностно лице от ръководителя на същата комисия за тази цел, не противоречи както на чл. 8, ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация (Обн. ДВ бр. 49/16.06.2006 г., в сила от 10.06.2006 г., изм. и доп., бр. 95/20.11.2007 г., в сила от 20.11.2007 г., изм., бр. 33 от 28.03.2008 г., в сила от 1.04.2008 г., изм. и доп., бр. 80/09.10.2009 г., изм., бр. 48 от 25.06.2010 г., бр. 52 от 08.07.2011 г., в сила от 01.08.2011 г., изм. и доп., бр. 22 от 16.03.2012 г., изм., бр. 14/18.02.2014 г., в сила от 18.02.2014 г., изм. и доп., бр. 32/05.05.2015 г., в сила от 05.05.2015 г., бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г., изм., бр. 36 от 13.05.2022 г., бр. 53 от 08.07.2022 г., в сила от 08.07.2022 г., бр. 81 от 24.09.2024 г., в сила от 01.10.2024 година, изм. и доп., бр. 94 от 05.11.2024 г., в сила от 05.11.2024 година), така и на предвиденото в разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗПК. При извършената проверка съдът констатира, че на интернет страницата (www.kzp.bg) на КЗП – град София не е публикувана информация, определяща местоположението и териториалния обхват на съответните звена в страната към Главна дирекция „Контрол на пазара“, каквато би следвало да има съобразно указаното в чл. 13, т. 1 от Устройствения правилник на КЗП. Независимо от нейната липса не би могло да се счита, че дейностите, свързани с извършването на проверката, при която е установено административното нарушение и издаването на обжалваното НП за него, са осъществени от длъжностни лица на КЗП, които не са притежавали необходимата териториална компетентност от аспект на съответното населено място, в което нарушението е осъществено. И това е така, тъй като от посочената по-горе заповед е видно, че на Началника на ТО за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе при ГД „КП“ е предоставено право да издава наказателни постановления за нарушения по ЗПК, които се явяват установени с актове, съставени не само от служителите на териториалните отдели за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище, но и за тези, които са били съставени от служители в звената, отнасящи се до областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, към които очевидно спада и гр. Габрово като място за извършване на административното нарушение по чл. 42, т. 2 във вр. с чл. 41, ал. 3 от ЗПК. Във връзка с изложеното не са налице основания да се счита, че при съставяне на акта и разглеждане на административно-наказателната преписка, както и при издаване на наказателното постановление, са били допуснати нарушения на въведените от закона изисквания по отношение на тях, вкл. и на такива по чл. 48, ал. 1 от ЗАНН. Според акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление, чрез неизпълненото задължение за представяне на изисканите документи, дружеството е нарушило чл. 42, т. 2 във вр. с чл. 41, ал. 3 от ЗПК. Нормата на чл. 41, ал. 3 от ЗПК предвижда, че „при изпълнение на служебните си задължения длъжностнити лица имат право: 1. На достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон; 2. Да разпоредят на всяко длъжностно лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни; 3. Да извършват проверки на място; 4. Да привличат експерти; 5. Да съставят актове за установяване на нарушения. Разпоредбата на чл. 42 от ЗПК „Кредиторите - обект на проверка за спазване изискванията на този закон, са длъжни да осигуряват на длъжностните лица по чл. 41, ал. 3: 1. Достъп до служебни помещения; 2. Необходимите документи, информация и съдействие, изисквани за целите на проверката по чл. 41, ал. 3, както и да се въздържат от действия, които биха могли да попречат на провеждането й.“ Цитираните по-горе норми са императивни по характер и съдържат конкретно, точно и ясно задължение за лицата, които притежават качеството на кредитори. Доколкото това е така, а в настоящия казус дружеството „Стик Кредит“ АД безспорно се явява кредитор, който не е представил изисканите от служител на КЗП документи и информация във връзка със сключения между същото и подалото жалбата лице ДПК № 916425/27.12.2022 г., следва да се приеме, че с това свое бездействие дружеството е възпрепятствало длъжностното лице от КЗП да упражни правата си по чл. 41, ал. 3, т. 1 от ЗПК, с цел установяване спазване изискванията на Закона за потребителския кредит по отношение на горепосочения договор за потребителски кредит и по-конкретно размер на месечна вноска, начислен лихвен процент, начислени неустойки, приложен лихвен процент за просрочени вземания, които реално са начислени и заплатени от потребителя. Изложеното сочи за осъществено нарушение на чл. 42, т. 2 във връзка с чл. 41, ал. 3 от ЗПК. тъй като при извършената проверка на приложените към жалбата документи (договор за потребителски кредит от разстояние № 916425/27.12.2022г, погасителен план, СЕФ, Общи условия) е имало данни, че кредиторът нарушава изискванията на ЗПК. Освен за определено правилно по вид с оглед на правилно изведената квалификация на нарушението и конкретната правно-организационна форма на съответния нарушител, който е юридическо лице, съдът намери, че наложеното за нарушението наказание се явява законосъобразно и по отношение на неговия размер. При индивидуализацията на същото е бил отчетен не само характера на двукратно неизпълненото задължение за предоставяне на изисканите документи, а чрез него – и двукратно създадените пречки за упражняване на правата по чл. 41, ал. 3, т. 1 от ЗПК за дължностното лице от КЗП, но и всички други (в т.ч. явно благоприятни за нарушителя) обстоятелства, след като при естеството на изложените в постановлението мотиви, които са били отчетени индивидуализация на имуществената санкция, чрез НП същата е била определена в минимално възможния според предвиденото в чл. 54, ал. 1 от ЗПК размер от 5000 лева, който се явява съобразен не само с поредността на ( осъщественото за първи път) нарушение, но и с целите на превенцията, които се преследват чрез нейното налагане по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Въз основа на тези съображения съдът намери, че няма основания, които да налагат изменяване и/или отмяна на наказателното постановление. Поради това и тъй като прие същото за правилно, обосновано и законосъобразно, намери, че следва да го потвърди. Предвид изложените до момента съображения съдът прие, че обжалваното наказателно постановление ще следва да се потвърди. С оглед на тях, след като съпостави направеното искане в това отношение заедно със съдържанието на осъщественото процесуално представителство (което не се определя с правна или фактическа сложност, породена от сложността на самото дело) от съответния юрисконсулт, което се свързва единствено с изготвяне на становище във връзка с постъпилата жалба срещу самото постановление и не се характеризира с неговото лично присъствие в съдебната зала, намери, че въз основа на предвиденото в действащата нормативна база (чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ в редакцията на същата по ДВ бр. 53/2025 г., в сила от 01.10.2025 година) дружеството жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалба страна минималното възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева, равняващи се на 40,90 euro. В останалата част искането на ответната по жалба страна за присъждане на разноски се явява неоснователно и недоказано, и следва да се остави без уважение именно като такова. Предвид характера на съдебното решение, искането за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство по отношение на дружеството - жалбоподател също се явява неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение изцяло – до пълния претендиран размер от 409,03 euro, именно като такова. РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................