Решение № 14 от 12.2.2026 г. на Районен съд - Севлиево по дело № 194/2025 г.

наказателно дело № 20254230200194 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид следното: Жалбоподателят Г. Г. М. от гр. ••• е обжалвала наказателно постановление /НП/ № 2310500508 от 12.06.2024г. на Зам. директора на РДГ гр. В. Търново, с което за извършено нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/ във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите и на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ й е наложено наказание глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите в размер н а 300,00лв. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, в подкрепа на което се излагат редица съображения. ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление. За ответника по жалбата – Зам. директор РДГ гр. В. Търново, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, че нарушението е установено по безспорен и несъмнен начин и че НП е законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди изцяло. По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка: Жалб. Г. Г. М. била лесовъд на частна практика. В това й качество и в качеството й на нает регистриран лесовъд от „Лес 1979“ ЕООД, на 29.09.2023 г. й било издадено Позволително за сеч № 0742030. С посоченото позволително било разрешено провеждането на сеч в отдел № 310, подотдел „а“, в землището на с. •••, общ. •••. Като срок за провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището бил определен периода 02.10.2023 г. – 31.12.2023 г. Позволителното за сеч било издадено от инж. Е. Б., а дърветата били маркирани от И. И.. В последствие, в хода на провеждането на сечта в имота, от страна на жалб. М. били констатирани нарушения, за което от нейна страна били съставени Констативни протоколи: серия В ГХМ № 000015 от 10.11.23 г., серия В ГХМ № 000016 от 10.11.23 г. и серия В ГХМ № 000018 от 10.11.23 г. Протоколите били входирани в ТП ДЛС „•••“ ••• от управителя на „Лес 1979“ ЕООД – свид. М. К. Г., а в последствие изпратени по компетентност на РДГ - В.Търново. На 14.11.2023 г. служители на РИОСВ - ••• извършили планова проверка съгласно План-извлечение за гори, собственост на държавата в подотдели, находящи се в землището на с. ••• и с. •••, сред които и посоченият по-горе. При извършване на проверката присъствали и свид. П. П. П. и свид. И. Ц. Н., двамата гл.специалисти горски инспектори в РДГ - В.Търново, както и свид. И. Н. К. – горски стражар при ТП ДЛС „•••“ •••. Жалб. М. била уведомена по телефона за предстоящата проверка, но тя не присъствала на нея. За резултатите от извършената проверка служителите на РИОСВ В.Търново съставили Констативен протокол № БР-ЕД-71 от 14.11.23 г. От своя страна и по повод констатациите от съвместната проверка с РИОСВ В.Търново, свид. П. П. П. съставил Констативен протокол серия В № 010591 от същата дата – 14.11.23 г. В протокола било отразено, че била извършена проверка в отдел 310, подотдел „а“, землище на с.•••, ТП ДЛС „•••“ общ.••• – държавна горсдка територия, за което имало издадено Позволително за сеч № 0742030 от 29.09.23 г. от инж. Е. Б. на регистриран лесовъд – Г. М. – представител на фирма „Лес 1979“ ЕООД с вид на сечта – пробирка, с очакван добив 227 пл.куб.м., че насаждението попадало в Натура 2000 и ЗМ[1]•••, както и че по време на проверката се установило, че в насаждението били отсечени 10 бр. дървета от дървесени вид цер с диаметри на пънете 20; 22; 24; 26; 28; 28; 30; 32; 32 и 34 см. – немаркирани в основата на пънете с КГМ. Отразени били и останалите констатации на проверяващите, а именно, че в насаждението имало направени три броя извозни пътища, неотразени в технологичния план за добив на дървесика, както следва: 1. Един брой извозен път с дължина 40 метра и ширина 2,50 метрар с посока север – запад; 2. Един брой извозен път с дължина 42 метра и ширина 2,50 метра с посока юг – изток и 3. Един /рой извозен път с дължина 45 метра и ширина 2,50 метра с посока юг – изток. Дърветата, маркирани за сеч, били маркирани със синя боя, а отсечените 10 бр. не били маркирани нито със синя, нито с червена боя и КГМ, поради което свид. П. П. маркирал същите с червена боя и със своята КГМ А 3459. На 11.12.23 г. от страна на инж. Е. Б. бил съставен Протокол за освидетелстване на сечище № 0726708 към позволително за сеч № 0742030, в който било отразено, че са допуснати следните нарушения: има отсечени немаркирани дървета – КП сер. В 010591/14.11.23 г. от РДГ В.Търново и от лицензирания лесовъд. В последствие свид.Т. Г. Г. – гл.специалист горски инспектор в РДГ В.Търново се обадил на жалбоподателката, която познавал, и след проведен разговор с нея я поканил да се яви в ТП ДГС •••, за да й бъде съставен АУАН. На 12.12.23 г. жалб.М. се явила заедно с адвоката си в ТП ДГС •••, където . На същата дата - 12.12.2023 г. свид. Т. Г. Г., в присъствието на свид. П. П. П., съставил против жалб. Г. Г. М., АУАН серия В, № 009033, за това, че не следи за спазване на одобрения технологичен план за имот Държавна горска територия в отдел 310, подотдел „а“, ДГТ, землище с.•••, за който имало издадено позволително за сеч № 0742030 от 29.09.2023 г., като в подотдела имало направени три броя извозни пътища, неотразени в технологичния план за добив на дървесина, както следва: 1. Един брой извозен път с дължина 40 метра и ширина 2,50 метрар с посока север – запад; 2. Един брой извозен път с дължина 42 метра и ширина 2,50 метра с посока юг – изток и 3. Един /рой извозен път с дължина 45 метра и ширина 2,50 метра с посока юг – изток. Като дата на извършване на нарушението в АУАН бил посочен периода 02.10.2023 г. – 14.11.2023 г., а като място РДГ - В.Търново, общ. •••, земл. •••, отдел 310, подотдел „а“ – държавна горска територия. След описание на нарушението актосъставителят квалифицирал същото като нарушение на чл.12б, ал. 1, т. 7 от Наредбата. Препис от така съставения АУАН бил връчен на жалб.М. на същата дата – 12.12.2023 г. След запознаване със съдържанието му жалбоподателката вписала в акта, че възразява, упълномощава и моли всички документи да бъдат връчвани на адв. И. Х.. На същата дата на жалб.М.[1]П. бил връчен и препис от КП серия В № 010591. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателката е направила възражения срещу съставения АУАН, в които същата е възразила, че не е извършила нарушението, описано в съставения АУАН, както и, че е констатирала нарушения при сечта, за което е съставила Констативни протоколи, които са входирани в СЦДП, ДЛС •••, като по този начин е изпълнила задълженията си за спазване на правилата за сеч. Междувременно със сигнално писмо изх. № РДГ0511768 от 21.12.23 г. на Директора на РДГ В.Търново, РП – ••• била сигнализирана за констатираните от горските служители нарушения. Междувременно, на 14.02.24 г., от страна на служител на РИОСВ - В.Търново, на жалб. М. бил съставен АУАН № 7 за извършено нарушение на чл. 34 във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии. Въз основа на така съставения АУАН от Директора на РИОСВ ••• било издадено НП № 07/03.04.24 г., с което на жалб.М. за извършено нарушение на чл. 34 във вр. с чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии и на осн. чл. 85 от ЗЗТ било наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева. Въпросното НП било обжалвано и с Решение № 70 от 15.07.2024 г. по АНД № 190/24 г. по описа на РС – •••, влязло в законна сила на 10.10.24 г., било отменено. Въз основа на АУАН серия В, № 009033 и писмените доказателства, събрани в хода на административното производство, е издадено обжалваното НП № 2310500508 от 12.06.2024 г. на Зам. директора на РДГ - •••, в което същият се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и след като ги е преповторил буквално е счел, че описаното деяние съставлява нарушение на чл. 12, ал. 1, т. 7 от Наредбата във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите, поради което и на основание чл. 275, ал. 1 , т. 2 от ЗГ му е наложил глоба в размер на 300,00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Т. Г. Г., П. П. П., И. Ц. Н., И. Н. К. и М. К. Г. и писмените доказателства – АУАН № 2310500507/Серия В, № 009033 от 12.12.2023 г.; КП серия В, № 010591 от 14.11.2023 г., ведно с карнет-опис и сортиментна ведомост; КП № БР-ЕД- 71 от 14.11.2023 г.; Позволително за сеч № 0742030/29.09.2023 г.; Технологичен план; Карнет-опис; Разписка за връчване на копие на констативен протокол; Уведомително писмо от М. Г. до Директора на ТП ДЛС •••; КП серия В ГХМ № 000015; КП серия В ГХМ № 000016; КП серия В ГХМ № 000018; Възражение от жалб.М.; Протокол за освидетелстване на сечище № 0726708 от 11.12.23 г.; Удостоверение № 9495/25.07.2013 г.; НП № 23105005087 от 12.06.2024 г.; покана да доброволно изпълнение на публични вземания; писмо от 22.12.2022 г. и известие за доставяне на НП; писмо до Директора на ОДМВР ••• и известие за доставяне на НП; Разписка за връчване на НП; Заповед № РД49-171 от 23.05.24 г.; Диплома № 017085; Трудов договор № 58/07.03.2011 г.; Допълнително споразумение към трудов договор; Длъжностна характеристика; Опис на превозните билети за дървесина, придобита от процесния имот и Решение № 70 от 15.07.2024 година по АНД № 190/2024 г. по описа на РС - •••. При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи: Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на 23.05.2025 г.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на 02.06.2025 г., тоест в законоустановеният срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество. НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД49-171 от 23.05.24 г. на Министъра на земеделието и храните, както и Болничен лист от 12.06.2024 година. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ЗГ, предвид заеманото от него длъжностно качество. Актосъставителят и в последствие административно-наказващият орган /АНО/ са приели, че жалб. М. е нарушила разпоредбата на чл.12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, която гласи следното: „Лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и протИ.пожарните норми и мерки при добива на дървесина. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗГ позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3. Административно-наказващият орган на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложил на жалб.М. наказание глоба в размер от 300.00лева. Според тази разпоредба на закона с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, се наказва длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Жалбоподателката, редовно призована, не се явява в съдебно заседание. За нея се явява процесуалния й представител адв. И. Х. от ГАК, който поддържа жалбата. В последната се твърди, че НП е незаконосъобрано, в подкрепа на което се излагат няколко съображения. Същите се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката и в тази връзка се прави искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Съдът намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.АУАН и наказателното постановление съдържат изискуемите в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателката не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. В жалбата и в съдебно заседание се излага твърдението, че НП следва да бъде отменено, тъй като административно-наказателната отговорност на жалбоподателката вече била ангажирана за същото нарушение с НП № 07/03.04.24 г., издадено от Директора на РИОСВ - •••, с което вече й било наказание. Съдът не споделя така изложения довод предвид следните съображения: От приложеното по делото решение по НАНД № 190/2024 година по описа на съда се установява, че делото е било образувано по повод постъпила жалба от жалбоподателката Г. Г. М. против наказателно постановление № 07 от 03.04.2024 г., издадено от директор на РИОСВ - •••, с което на същата е било наложено наказание Глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 34, във вр. чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии. Производството по делото е приключило с Решение № 70 от 15.07.2024 г., влязло в законна сила на 11.10.2024 г., с което обжалваното наказателно постановление е било отменено, като в мотивите си докладчикът по делото, като основание за отмяна на наказателното постановление изрично е застъпил становището си, че деянието, за което е била санкционирана жалбоподателката следва да се санкционира по Закона за горите, а не по реда на Закона за защитените територии. В тази връзка съдът следва да отбележи, че решението на съда е потвърдено от ГАС, като в потвърдителното решение № 1270 от 11.10.2024 година по КАНД № 349/2024 година по описа на Габровски административен съд също е прието, че отговорността на жалбоподателката е следвало да бъде ангажирана именно за нарушение на разпоредбите на Наредба № 1/2012 г. и ЗГ. По този начин следва да се приеме, че не са изпълнени критериите на принципа nе bis in idem, поради което и това искане на жалбоподателката се явява несъстоятелно. На следващо място в жалбата се твърди, че нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалб. М., не било осъществено от нея, тъй като нямало как описаните в НП извозни пътища да бъдат оформени чрез отсичането на 10 броя дървета, което несъмнено било констатирано от проверяващите по време на проверката. В хода на съдебното следствие бе разпитан свидетеля П. П., който изрично заяви, че тези пътища са били видими и че същите не са били образувани само от десетте броя отсечени дървета, немаркирани с КГМ, а и от други, маркирани с такава. Освен това свидетелят П. заяви, че по пътищата ясно са личали следи от колесна техника, което още веднъж доказва тезата, че тези пътища са били използвани за извоз на дървесината. Тези твърдения на свидетеля бяха потвърдени и с показанията на свидетелите И. Н. и Т. Г., поради което съдът намира това възражение също за несъстоятелно. Не на последно място по делото по безспорен и несъмнен начин се установява и това не се спори, че процесното позволително за сеч е издадено на името на жалб.М. в качеството й на лицензиран лесовъд на частна практика. Същата несъмнено е била запозната с него. В случая служителите на РДГ В.Търново, извършили проверката на място, са категорични в показанията си, че в сечището е имало направени три извозни пътища с посочени в АУАН и НП параметри, което е станало по време на действие на позволителното за сеч, когато жалбоподателката е следвало да посещава сечището, за да следи за спазване на правилата за сеч и спазването на технологичния план и нейно задължение е било ако е констатирала нарушения на ТП или някакво друго нарушение на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да състави констативен протокол и да уведоми РДГ В.Търново преди да започне извоза на дървесина от сечището. По делото обаче освен представените от нея КП-ли липсват, а не се и представят доказателства жалбоподателката да е направила такива констатации. Именно този краен резултат води до извода, че жалбоподателката като лице, на което е издадено позволително за сеч, не е изпълнила задълженията си при провеждане на сечта да следи за спазването на одобрения технологичен план. Безспорно е, че нарушението, за което е санкционирана жалбоподателката, е за това, че в качеството й на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено и което е получило позволително за сеч, не е изпълнила задълженията си да следи, да извършва контрол и да вземе мерки за спазване на правилата за сеч в имота, като е допуснала да се направят три броя извозни пътища, неотразени в ТП, каквито са изискванията на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии. Като лице, длъжно да упражни контрол за спазване на правилата за сеч, жалбоподателката е следвало да посещава регулярно сечището и да указва на работниците да спазват одобрения технологичен план като извозват дървесината само по отразените в него извозни пътища. ВВ тази връзка следва да се приеме, че наказаното лице е дължало активно поведение, каквото в случая не е имало, поради което се е стигнало до направата на три броя извозни пътища, неотразени в одобрения ТП. Именно по отношение на това лично негово контролно задължение е налице доказано виновно бездействие, доколкото установените при проверката 3 броя извозни пътища, допълнително направени, говори за недостатъчния контрол по спазването на правилата за сеч. Само и единствено жалбоподателката в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е била длъжна да следи за спазване на правилата за сеч в имота, находящ се в отдел 310, подотдел „а“, землище на с. •••, общ. •••. С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателката Г. Г. М., като лице, упражняващо лесовъдска практика, не е изпълнила възложено й по закон задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина от процесния отдел, с което е допуснала да бъдат направенин три броя извозни пътища, неотразени в ТП, с което е осъществила, както от обективна, така и от субективна страна състава на вмененото й във вина административно нарушение по чл.12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, за което правилно с обжалваното наказателно постановление е санкционирана на основание чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ с глоба в размер на 300.00лв. Размерът на наложеното наказание е минималният, предвиден в закона. По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Предвид изхода на делото жалбоподателят дължи на наказващия огран разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 76,70евро, равностойността на 150,00 лева. Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът