Решение № 37 от 25.2.2026 г. на Районен съд - Габрово по дело № 977/2025 г.

наказателно дело № 20254210200977 по описа за 2025 година Жалбоподателя И.Р.Н. от село Шумата, община Севлиево, е обжалвал Наказателно постановление под № 24-1752-000210, издадено на 15.04.2024 година от Началник на РУ Габрово към ОД на МВР Габрово, чрез което за нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 133, ал. 2 от ЗДВП и чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП, същият е бил санкциониран, както следва: с „Глоба” в размер на сумата от 50 лева, равняваща се на 25,56 euro, наложена за първото въз основа на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП; „Глоба” в размер на сумата от 20 лева, равняваща се на 10,23 euro, наложена за второто въз основа на чл. 185 от ЗДвП; и „Глоба“ в размер на сумата от 50 лева, равняваща се на 25,56 euro, наложена за третото въз основа на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, и с което от издаденото на същото лице свидетелство за правоуправление на МПС са били отнети общо 22 контролни точки, в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при чието извършване от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условия и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (обн. ДВ, бр. 1 от 04.01.2013 г., в сила от 04.02.2013 г., изм., бр. 44 от 16.06.2015 г., изм. и доп., бр. 28 от 04.04.2017 г., в сила от 04.04.2017 г., бр. 26 от 23.03.2018 г., в сила от 23.03.2018 г., бр. 58 от 23.07.2019 г., изм., бр. 27 от 24.03.2023 г., попр., бр. 56 от 30.06.2023 г.; изм. с Решение № 12345 от 14.11.2024 г. на ВАС на РБ - бр. 108 от 27.12.2024 г., в сила от 27.12.2024 година). По съображения, които са изложени в подадената чрез упълномощен процесуален представител жалба, жалбоподателя е счел това постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна заедно със законните последици, които произтичат от това. Те не включват направено искане за присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение, заплатено за този процесуален представител, което да се претендира въз основа на указаните предпоставки в ЗАНН. Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото по същество. В придружаващото писмо, чрез което жалбата е била изпратена до съда, тази страна е направила искания единствено за нейното оставяне без уважение, както и за потвърждаване на обжалваното чрез същата наказателно постановление като правилно и законосъобразно. След като съпостави събраните в производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна: Свидетелите Р.И. и И.А. са служители на ОД на МВР Габрово, които на 04.04.2024 година са изпълнявали задължения по контрол на пътното движение и охрана на обществения ред в малките населени места на територията на община Габрово, в състав на съвместен автопатрулен екип. В следобедните часове двамата полицейски служители се намирали на площад „Девети септември“ в село Яворец, община Габрово, когато забелязали по същия в посока на гр. Габрово да се движи лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 6“с Рег. № ЕВ 47-78 ВМ. При спирането на МПС за проверка те констатирали, че неговия водач не ползвал обезопасителен колан, с който автомобила бил оборудван, както и че на предната дясна седалка се превозвало дете – сина на водача, за което впоследствие се установило, че не е имало навършени 12 години. При проверката е било установено, че автомобила се управлявал от жалбоподателя И.Р.Н. от с. Шумата, община Севлиево, с ЕГН ••••••••••. Направените от полицейските служители констатации станали причина за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в неговото лично присъствие, тъй като свид. Р.И. е приел, че след като около 14,58 часа на 04.04.2024 година, на площад „Девети септември“ в с. Яворец, община Габрово, по посока на град Габрово е управлявал автомобил марка „Ауди“, м. „А 6“с Рег. № ЕВ 47-78 ВМ, без да използва обезопасителен колан, с който МПС е било оборудвано, и е превозвал на предната дясна седалка дете до 12 години без поставена допълнителна специална седалка и превоза на същото е бил извършван в нарушение на изискванията на Глава II-ра, Раздел XXV-ти от ЗДвП, жалбоподателя е осъществил съставите на административни нарушения по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 133, ал. 2 от ЗДВП и чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП. Този акт е бил връчен на жалбоподателя, от който е бил и подписан, след като същия се запознал с отразените в него констатации във връзка с описаните нарушения, но без да изложи възражения в самия акт по повод на тях. Такива не са били направени от него и в рамките на допълнителния срок, предвиден в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на този акт и на останалите материали от административно-наказателната преписка впоследствие от Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е издадено и посоченото Наказателно постановление № 24-1752-000210 от 15.04.2024 г., което се явява предмет на обжалване по настоящото дело. При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното: Данните в разписката (на гърба на приложения на л. 6-7 от делото екземпляр на издаденото от Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово Наказателно постановление под № 24-1752-000210 от 15.04.2024 г. сочат, че той е получен от жалбоподателя на 10.12.2025 година. Жалбата против същото е постъпила при наказващия орган на 19.12.2025 година, или преди края на съответния 14 дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ датата за неговото получаване. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за основателна само във връзка с искането за отмяна на една част от наказателното постановление, и то не въз основа на съображенията, които се поддържат във връзка с него. Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя преди всичко от тази на акта за установяване на съответните нарушения, които се санкционират чрез него. Същия трябва да отговаря на определени изисквания и следва да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове, посочени в нормата на чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН. В настоящия случай изискванията във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е съставен още на датата за извършване на описаните в него три нарушения, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня, в който техния автор е бил открит. Предвидения срок за издаване на наказателното постановление също е спазен, тъй като то е било издадено преди края на шестмесечния период, започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на тези нарушения, които са документално установени според регламентирания в ЗАНН ред. Актът е съставен от компетентно (съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП) лице, а същия и обжалваното наказателно постановление съдържат всички реквизити, които са предвидени като задължителни в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Те съдържат сведения не само за нарушителя, времето и мястото за извършване на отразеното в тях нарушение и свързаните със същото обстоятелства, но и за съответните законови норми, за които е прието, че са били нарушени чрез него. Последните са съобразени с посочените по-горе правни разпоредби от нормативната база, които са действали към отразените в акта и наказателното постановление дати за извършване и санкциониране на нарушенията, а свързаните с тези норми фактически обстоятелства, които имат значение за извършеното законосъобразно определяне на правната квалификация на отнасящите се до тях административни нарушения, се извеждат от данните, които се съдържат в събраните по делото писмени и гласни доказателствени материали. Постановлението също е издадено от компетентен орган, тъй като изрично направеното позоваване в него и т. 3.8 от посочената в него Заповед с Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 година, издадена от Министъра на вътрешните работи и приложена на л. 10-11 от НАХД № 977/2025 г., водят до заключение, че Началника на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е бил надлежно определено (по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП) лице, което е разполагало с права да издава подобни постановления за нарушения на норми от посочения закон. Фактическите констатации, въз основа на които наказващият орган е приел, че е налице осъществено нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, не са предмет на спор, като се явяват категорично установени от събраните по делото доказателства. Показанията на разпитаните свидетели водят до заключение, че към момента, в който управляваният от Ивайло Ненчев лек автомобил е бил спрян за проверка на мястото, описано в акта и НП, жалбоподателя не е ползвал обезопасителен колан, с който автомобилът е бил оборудван. Доколкото това обстоятелство не е опровергано от данните в приложените материали и не е предмет на оспорване в подадената жалба, следва да се приеме, че същият действително е осъществил състава на посоченото нарушение не само от обективна, но и от субективна страна, тъй като в качеството си на правоспособен водач, който е бил преминал през нужното обучение преди да придобие правоспособност за управление на МПС от категория „В”, той положително е бил запознат със законовото задължение да ползва обезопасителен колан при управлението на колата, но не се е съобразил с него. В показанията на изслушаните полицейски служители не се съдържат данни, които да водят до заключение за наличие на техническа повреда или на неизправност, довела до невъзможност за използване на този колан. Поради това не би могло да се счита, че неизпълнението на установеното в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП изискване се дължи на независещи от Ненчев причини, които той не е бил състояние да отстрани, още повече че той не е изложил оплаквания с такава насоченост в подадената жалба. Нарешението е и санкционирано в съответствие със законовите изисквания, като казаното важи не само за вида на наказанието и санкционната норма, но и за определения размер, който кореспондира на предвиденото в нея. Въз основа на дадените от разпитаните свидетели показания следва да се приеме, че жалбоподателя е осъществил съставите и на едно от останалите две нарушения – по чл. 133, ал. 2 от ЗДвП, за които е бил санкциониран, тъй като констатациите във връзка с него също не се опровергават от събраните доказателства, а тази норма изрично забранява превозването на деца на предната седалка на лек автомобил, ако за детето не е поставена специална допълнителна седалка. Тъй като такава не е имало, а нейната липса е в състояние да обоснове само наличието на извършено нарушение по смисъла на чл. 133, ал. 2 от ЗДвП от обективна страна, следва да се приеме, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушение по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП. И това е така, тъй като последната норма урежда единствено класификацията на системите за обезопасяване на деца, обособявайки (на база теглото на детето) същите в пет отделни групи. За да има допуснато нарушение по този текст детето би следвало да е ползвало седалка, която не е отговаряла на съответната група от аспект на неговото тегло, или да е ползвало такава, която не е била съобразена с характеристиките на системите за обезопасяване на деца съгласно характеристиките на двата отделни класа, посочени в чл. 137б, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДвП. Описаните в акта и НП констатации не сочат за съществуване на седалка, поради което не биха могли да обосноват и наличие на извършено нарушение по чл. 137б, ал. 1 от ЗДвП от обективна страна. Поради това в свързаната с него част наказателното постановление следва да се отмени, тъй като липсата на такова извършено нарушение води до обективна невъзможност за ангажиране на административно-наказателна отговорност във връзка с него. Казаното важи и за друга част от него, свързана с отнемането на 12 от вписаните в постановлението общо 22 на брой контролни точки, тъй като чл. 6, ал. 1, т. 19 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. предвижда задължение за отнемане на 12 такива при наличие на нарушение, санкционирано въз основа на чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП, т.е. за такова, свързано с превоз на деца в разрез с изискванията, предвидени в Глава II-ра, Раздел XXV-ти от ЗДвП, каквото не е налице в настоящия казус. Доколкото превозването на предната дясна седалка на автомобила на дете, което не е имало навършени 12 години, нарушава предвидената забрана в нормата на чл. 133, ал. 2 от ЗДВП, а за същото не е предвидено друго наказание, следва да се приеме, че това нарушение също е санкционирано в съответствие със законовите изисквания не само по отношение на използваната за това норма на чл. 185 от ЗДвП, но и по отношение на наложената за него глоба в нейния абсолютно определен размер на 20 лева. От друга страна и като отчете характера на самите нарушения, съдът прие, че същите не водят до предпоставки, които биха могли да обосноват приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, а от тук – и извод за незаконосъобразност на наказателното постановление с оглед на указанията по приложението на закона, дадени в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато съставлява Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по т.н.д. № 1 за 2005г. на ВКС на РБ, НК. Въз основа на това и след като е санкционирал тези нарушения, вместо да отправя предупреждение към нарушителя че при повторен случай ще го накаже, административно-наказващия орган е издал едно законосъобразно наказателно постановление, наложените чрез което наказания отговарят в най-пълна степен не само на естеството на констатираните нарушения и на тежестта на същите, но и на целите на административно-наказателната репресия, преследвани чрез тяхното налагане по смисъла на отразеното в чл. 12 от ЗАНН. РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................