Решение № 328 от 11.5.2026 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 735/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.435, ал. 1, т. 3 от ГПК. Постъпила е жалба с вх. № 127/31.03.2026г. от взискателя М. К. К., ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. Б., бул. "Д.", бл. •••, вх. *, ет. *, подадена чрез адв. Петко Хубеков- БАК против разпореждане с изх. № 205 от 12.03.2025г. за приключване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20042180400051 по описа на ДСИ Елена Атанасова при РС-Царево на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 120, ал. 1 от ПАС. В жалбата се изразява недоволство от атакуваното разпореждане на съдебния изпълнител, с което е приключено изпълнителното производство. Сочи се, че изпълнителното производство е образувано въз основа на обезпечителна заповед от 04.08.2004г., издадена по гр.д. № 125/2004г. по описа на Районен съд- Царево, с която е наложена обезпечителна мярка „спиране на строителството и запечатване на обект“. Излага, че делото е прекратено без за това да има желание от взискателкатажалбоподател, като в случай, че се представи такава заявява, че не изхожда от нея и моли за сезиране на Прокуратурата в този случай. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане на съдебния изпълнител и се иска неговата отмяна. В срока по чл.436, ал. 3 от ГПК взискателят „Пиргосплод“ АД е депозирал становище по жалбата, което е изложил съображения за нейната неоснователност. Посочил е, че гр.д. 125/2004г. по описа на РС-Царево, по което е издадена процесната обезпечителна заповед е приключило отдавна, като предявените по него искове са отхвърлени с влязло в сила решение. Предвид това заявява, че правилно съдебният изпълнител е приключил делото, като счита за собствен пропуск, че не е подадена молба за вдигане на наложената обезпечителна мярка. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане. На основание чл.436, ал.3, изр.последно от ГПК ДСИ е представил мотиви във връзка с обжалваното изпълнително действие, като е изразил становище за неоснователност на жалбата. Приложено е копие на изпълнителното дело. Бургаският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, становищата на страните и на съдебния изпълнител, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Изпълнително дело № № 51/04г. по описа на ДСИ при РС-Царево е образувано на 31.08.2004г. по молба на взискателите М. К. К. и Д. К. К. срещу длъжниците „Пиргосплод“ АД и „ИММИ“ АД въз основа на обезпечителна заповед от 04.08.2004г. , издадена по гр.д.№ 125/2004г. по описа на РС-Царево за обезпечаване на предявен чл. 109 от ЗС, с която е наложена мярката „спиране на строителството и запечатване“ на строящия се имот номер 107371 по плана за земеразделяне в землището на гр. Ахтопол, общ. Царево, обл. Бургаска обект, представляващ метално хале. От данните по делото е видно, че обезпечителната заповед е приведена в изпълнение, като с протокол от 12.10.2004г. е запечатана едноетажната сграда, обект на наложената мярка. Впоследствие по сигнал на взискателите, че обекта е разпечатан и поставените лепенки от ДСИ са разлепени, са насрочени и извършени повторни запечатвания с протоколи от 17.08.2005г., 03.08.2006г. и 01.07.2008г. След извършена служебна проверка от съда е установено, че обезпечения иск по чл. 109 от ЗС, за който е наложена обезпечителната мярка е отхвърлен с влязло в законна сила съдебно решение от 05.08.2008г. по в.гр.д. № 683/2007г. по описа на БОС, с което е било отменено постановеното в обратен смисъла решение от 21.05.2007г. по гр.д.№ 125/2004г. по описа на РС-Царево. С обжалваното разпореждане от 10.02.2026г. по настоящото изп. дело, съдебният изпълнител като е констатирал, че допуснатото обезпечение е приведено в изпълнение, е счел, че са налице условията по чл. 433, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 120 от ПАС и е разпоредил приключване на изпълнителното дело. С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от взискателя, който е легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, поради което е допустима. Тъй като жалбата е подадена от взискателя и няма подлежащи на извършване процесуални действия по изслушване на свидетели и вещи лица, същата следва да бъде разгледана в закрито заседание, тъй като не е налице което и да е от основаният по чл. 437, ал. 1 или ал. 2 от ГПК за разглеждането й в открито заседание. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК сочи, че изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Това означава, че с постигнане целите на изпълнителното производство, което в основния му вид е удовлетворяване вземанията на взискателя, същото следва да приключи. Съотнесена към настоящото изпълнително производство, имащо за предмет изпълнение на наложена обезпечителна мярка по представената обезпечителна заповед, т.е. без да е налице класическо изпълнително производство със съответните страни по него, целта му е била осуетяване възможността на лицето, върху чието имущество е наложена обезпечителната мярка да затрудни изпълнението на бъдещо съдебното решение, с което би се уважил предявеният иск. Тъй като в настоящия случай целта на образуваното изпълнителни производство е единствено налагането на обезпечителната мярка по издадената обезпечителна заповед може да се направи извода, че възможностите за предприемане на действия в рамките на така образуваното производство по изпълнение са ограничени, поради което същите се изчерпват след изпълнение на обезпечителната заповед, послужила за неговото образуване. Доколкото в настоящия случай обезпечителната заповед действително е изпълнена и то няколко пъти, понастоящем вече е изчерпан предмета на делото, поради което ДСИ законосъобразно в изпълнение на чл. 433, ал. 2 от ГПК е разпоредил приключване изпълнителното дело, поради изпълнение на посочените в обезпечителната заповед мерки. По така изложените съображения съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката, че не е налице основание т о за приключване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 2 от ГПК, поради което обжалваното разпореждане на ДСИ се явява правилно и законосъобразно, а депозираната срещу него жалба следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд