Решение № 87 от 16.2.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 1023/2025 г.

Постъпила е искова молба от Т. Т. М., с която ищецът предявява иск за обявяване на нищожността на Договор за паричен заем № ••••••, сключен на •••••• г. от разстояние, респ. съдържащите се клауза за такса за експресно разглеждане в чл. 1, ал.2, ал.3 и 4, както и клауза за неустойка в чл. 1 и 2 от договора като нищожни. На •••••• г. ищцата сключила Договор за паричен заем № ••••••, по силата на който „Вива Кредит“ АД й предоставило в заем сумата от 1 000 лева при фиксиран ГЛП от 40.32 процента и ГПР от 49.48 процента. Следвало да внесе общо дължима сума от 1 103 лева, като сумата включвала главница и лихва. Впоследствие обаче ищцата била разбрала, че трябва да внесе общо сумата от 1702.65 лева за погасяване на кредита, като освен главница и лихва били включени и такса за експресно разглеждане в размер на 359, 80 лева, съгласно чл.1, ал.2, 3, 4 от договора и неустойка за непредставено обезпечение в размер на 239.85 лева, съгласно чл. 4, ал.1 и ал.2 от договора. Това й било обяснено от служителите на ответника. Твърди се, че Договорът за паричен заем № •••••• бил нищожен, като същият съдържал нищожни неравноправни клаузи. Клаузата за "експресно разглеждане" била неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я правила нищожна поради противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради което и исковата претенция на ищцата се явявала основателна. ГЛП от 40.32% била прекомерна лихва и това било самостоятелно основание за обявяване нищожността на договора. ГПР бил увеличен по скрит начин, тъй като към него не били включени дължимите допълнително такса и неустойка. Неравноправна била и клаузата , че при непредставяне на посочените в чл.4, ал.2 от договора обезпечения, на заявителя ще бъде начислена неустойка в размер на 235.85 лева. Моли да се обяви Договор за паричен заем № ••••••, сключен на •••••• г. между Т. М. и „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 за нищожен, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Евентуално моли да се признае за установено по отношение на „Вива Кредит“ АД, че клаузата в чл. 1, ал. 2, 3 и 4 от Договор за потребителски заем № ••••••, сключен на •••••• г., която предвиждала заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 359,80 лв. и клаузата в чл. 4, ал. 1 и 2 от същия договор, предвиждаща неустойка за непредставяне на обезпечение в срок в размер на 239,85 со нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Моли да се присъди направените в настоящето производство съдебни разноски, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Вива Кредит“АД гр.София, в който сочи, че искът е неоснователен, за което излага подробни съображения. Твърди, че за ищеца не бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, доколкото по процесния договор били начислявани единствено главница и лихви, а не и такса за експресно разглеждане на документи и неустойка. Твърди, че на самостоятелно основание правил възражение за допустимостта на предявените установителни искове по отношение действителността на процесния договор за паричен заем, както и отделни негови клаузи, тъй като били недопустими поради липса на правен интерес от ищеца. Независимо дали бил действителен или не, този договор бил фактически изпълнен, а с изпълнението /в хипотезата на действителност и прекратен/, изключва правото на ищеца да търси бъдещо изпълнение, за да се отричал действителността му с цел пресичане на подобни опити със сила на пресъдено нещо /по аргумент на чл. 229, ал. 1, във връзка с чл. 298, ал. 1 от ГПК/, поради което се обезсмислял да се установява несъществуващо на правно отношение, породено от този договор, което така или иначе вече не можел да съществува, и не съществувал. На основание чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, поради което моли да се остави същата без движение, до уточняване петитума, съобразно заявените в обстоятелствената част на исковата молба факти, относно нищожността на процесния договор за паричен заем в посочените хипотези, както и заявяват ли се в условията на евентуално и поредността, в която да бъдат разгледани от съда. Същото се отнасял и за предявения в условията на евентуалност иск за обявяване нищожността на отделни клаузи от процесния договор. Сочи, че оспорвали исковете по основание и размер, като считали, че били неоснователни по изложените в отговора аргументи. По отношение на твърденията на ищеца, че процесният договор противоречал на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - също считали за неоснователни и лишени от правна логика, доколкото нямало нарушение и на императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и да му присъди направените по делото разноски. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: По делото е представен договор за паричен заем „•••••• №••••••- ••••••г., от който се установява, че на •••••• г., между "Вива кредит" АД, като заемодател и Т. Т. М., като заемател, е сключен договор, по силата на който дружеството се е задължило да предаде в собственост на ответника сумата в размер на 1 000,00 лв., със срок на кредита – 5 месеца, при пет погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40, 32 % и годишен процент на разходите ( ГПР ) - 49,48 %, а заемателя Т. М. е поела задължение да върне предоставената й в заем сума при договорените условия. Представени са още погасителен план, съгласно приложение 1 в който е посочено, че по посочения по горе договор за паричен заем сумата която се отпуска на Т. М. е в размер на 1000лв., като общото дължимо по договора ( отпусната сума и договорна лихва) са в размер на 1 103.00 лв., срок на договора 5 месеца, датата на ••••••та вноска- 12.12.2024 г. и ГПР- 49.48 % и ГЛП- 40.32 %. В самия погасителен план са посочени номера на вноските, в случая 5; дата/ падеж; погасителна вноска- размер в лева ( вкл. главница и лихва, колони 4+5), в колона пет е включена такса за експресно разглеждане в размер на 71,96 лева, в колона 8 е включена сумата от 47,97 лева – месечна вноска в случай не непредоставяне на обезпечение , и общо дължимата сума на една вноска е посочена в размер на 340.53 лева. Представена е декларация по чл.42, ал.2, т.2 ЗМИП от 20.06.2024 г., предложение- въпросник с анализ на клиентски нужди, съгласно чл.325а КЗ. Декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна полица за застраховка „Вива сигурност“ на „Вива кредит“ АД, застрахователен сертификат за застраховка „Вива сигурност“ към групова застрахователна полица. От заключението на вещото лице-икономист, счетоводител, извършило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че ГПР по кредита бил в размер на 49, 48 %, като анализа показвал, че същия бил определен при включване единствено на възнаградителната лихва в общия разход по кредита. При посочените в договора условия, съобразяване и включване на таксата за експресно разглеждане и неустойка за непредоставено обезпечение, ГПР възлиза на 899,85% . Сочи също , че съгласно чл.2, ал.1, т.5 от договора в случая се прилага фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32%, а годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения за второто полугодие на 2024г. , вкл. към ••••••г. – деня на подписване на процесния договор за кредит , е 13,63%. Вещото лице сочи , че по договора Т. М. е заплатила 1031.59 лева, с която сума е погасена главница от 1000 лева и договорна лихва от 31,59 лева и че към 15.10.2025г. задълженията по договора възлизат на 0,00 лева и кредитът е приключен като погасен. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл.9, ал.3 ЗПК ответника има качеството на потребител на финансова услуга по см. на § 13, т.12 ДР на ЗЗР. Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически по- слаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби за спазването на които съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС). В настоящия случай сключеният между страните договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК. Съдът счита, , че е налице валидно възникнало правоотношение между Т. М., в качеството й на заемател и ответника „Вива Кредит“ АД – гр. С., в качеството им на заемодатели по силата на сключения договор за паричен заем „•••••• №••••••-••••••г по посочените по горе- параметри. В чл.11, ал.1, т.1- т.27 ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит, като в чл.22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл.19, ал.1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1,т.1 ПЗР на ЗПК, общи разходи по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В тази връзка, не може да се приеме механично добавяне в общите разходи на кредита процесната неустойка. Отделно от това обаче клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Процесната неустойка от договора за паричен заем е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител, като е въведен изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3-дневен от получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем. При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на заемателя е отпуснат заем в размер на 1000, 00 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 239, 85 лв., т. е. в размер приблизително колкото е четвърт от главницата по заема. Освен това неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по заема и за периода на неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за заем е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация ( чл.16 и сл. ЗПК ) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчител не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчител съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3 - дневен срок от усвояване на сумата на договора за заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъп ване на заема. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната неустойка противоречи и на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Отделно от това при изчисляване на ГПР, чл.19, ал.3 ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Тази разпоредба идва да покаже, че освен да защити потребителя, законодателят има за цел добросъвестното спазване на неговите задължения и стриктното им изпълнение. Засиленатазащита на потребителя се простира дотам, докъдето от негова страна също е налице добросъвестност и своевременно и точно изпълнение. Уговорената неустойка не влиза в противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив, цели минимизирането на риска от неизпълнение и осигурява добросъвестно поведение от страна на длъжника, като го стимулира да спазва стриктно договора, без да поставя в риск. В настоящия случай, размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В това приложение са посочени редът и начинът на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. В този смисъл е и практиката на СЕС. Съгласно чл.4, параграф , и 2 от Директива 87/102 , договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от тази Директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен". В случая, към момента на сключване на договора, предвидената в договора неустойка не се дължи, доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посоченото задължение в тридневен срок от сключването на договора. Нещо повече, чл. 11, ал. 1, т. 10 предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения или не. Ето защо, неустойката няма как да бъде включена в ГПР. При сключване на Договора, ответното дружество няма как да включи в общия размер на плащанията едно условно задължение, което не е известно дали ще възникне, тъй като зависи от бъдещо несигурно събитие, а именно изпълнението на задължението за обезпечаване на кредита от ищеца. Тази неустойка представлява сигурна печалба за кредитодателя, което увеличава стойността на договора и води до неоснователно обогатяване за сметка на потребителя, тъй като увеличава подлежащата на връщане сума. Във връзка с горното, следва да се отбележи, че кредиторът има задължение и разполага с източници на информация, за да оцени предварително кредитоспособността на потребителя, съгласно чл.16 ЗПК и ако оценката му е лоша, вместо да сключи договор, той може да откаже да предостави кредит, каквато възможност е дадена в чл.18 ЗПК. В случая, включването на клаузата за обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Непредставянето на обезпечение само по себе си не води до някакви вреди за заемодателя. Такива биха възникнали едва при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума и невъзможност за удовлетворяване от имуществото му. Този риск, обаче, следва да се съобрази от кредитора към момента на сключване на договора за потребителски кредит и да намери отражение при вземането на решение за отпускането му, а не предварително да се постави условия за предоставяне на обезпечение. В случая е налице уговорка, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Претендираната неустойка противоречи и на чл.143, ал.2 т.5 ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Отделно от това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато н е са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, видно от договора и приетата по делото експертиза, в него е посочен годишен процент на разходите, който не съответства на действителния такъв, съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1,т.10 ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати неустойка при непредоставяне в срок на съответното обезпечение, платима заедно с погасителните вноски по заема. Установява се, че задължението за неустойка не е включено в посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 ЗПК и § 1,т.1 ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. Действително съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя- да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения. Да се приеме обратното, означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които да не се включва в ГПР. Предвид неточното посочване на ГПР в договора за кредит, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаващ а търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директ И. 2005/29/ ЕО. Посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което съгласно разпоредбата на 22 ЗПК води до неговата недействителност. Отделно от това съдът счита, че таксата за експресно разглеждане, също е нищожна. Съгласно чл.143, ал.1 ЗПП неравноправна е клауза в договор, сключен с потребител е всяка клауза, съдържаща уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Нормата на чл.146, ал.1 ЗПП гласи, че неравноправните клаузи в потребителски договори са нищожни, освен ако не са индивидуално уговорени. В случая няма твърдения и доказателства за индивидуално уговаряне на оспорената от ищцата клауза. Съдът намира, че принципът на добросъвестност е бил нарушен, тъй като кредиторът е поставил изисквания към потребителя-длъжник да заплаща таксата за експресно разглеждане. Действията, за които е уговорено заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита от длъжника е свързана с усвояването на кредита, а не за предоставяне на допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, следователно таксата е уговорена в разрез с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлен ието на кредита. По този начин длъжникът на практика бива задължен да заплаща допълнително суми за такси, каквито съобразно закона не са дължими на кредитора, поради което същата и Анексите отнасящи се към нея следва да бъдат прогласени за нищожни. Допълнителните такси по процесния договор по естеството си представляват такси и поради накърняването на принципа на " добрите нрави " по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД , се достига до значителна неравностойност на насрещните престации. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, тъй като уговорените " такса за експресно разглеждане такса " , предвидени в договора за кредит и ОУ , са нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗД. По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, и така уговорените такси са във вреда на потребителя и води до неравновесие в правата на страните по договора. Също така, уговорената " таксата за експресно разглеждане ", предвидена в договора за кредит и ОУ към договора за кредит е нищожна и поради това, че се стига до нарушение на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26,ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 ЗПК. В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен разхода за заплащане на " таксата за експресно разглеждане " , предвидена в договора за кредит и ОУ, поради което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в същия е посочена само общата сума, която потребителя дължи. Размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи процесната такса ще бъде в доста по - голям размер. В конкретния случай възнаграждението, което следва да се заплати по така уговорената такса е размер на 359,80 лева и е трябвало да бъде включено в ГПР. В този смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК и § 1 от ДР на ЗПК, а невключването му е единствено с цел да се избегнат ограниченията на 19, ал.4 ЗПК и ще се получи общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава. При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност на кредита. Съгласно чл.33, ал.1 ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и е недопустимо под формата на " такса " кредиторът да начислява други, дължими от потребителите суми, различни от лихвата (Решение № 345/09.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 1768/2018 г., 2-ро т.о. ). Целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата ( т.н. скрита възнаградителна лихва ), уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за кредит задължение за заплащане на процесната такса в размер на 359,80 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставения й кредит. Това задължение по естеството си представлява скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя. Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора за кредит. Разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, която е императивна по своя характер е в защита на обществения интерес и цели потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх обременителен за него. В случая обаче, предвиденото в договора за кредит допълнително плащане на възнаграждение за поръчител, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 ЗПК относно максималния размер на ГПР, респективно клаузата е нищожна по смисъла на чл.19, ал.5 ЗПК. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и е недействителен на основание чл.22 ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент на ГПР. Също така, непредставянето на процесната такса не води до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно чл.16 ЗПК, преди сключването на договора за кредит, трябва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит спазвайки изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, а рискът от невръщане на кредита да се генерира в уговорената по договора лихва. С уговарянето на клауза, предвиждаща разход по кредита, включващи търговската печалба и всички останали разходи, потребителя, като по - слабата икономическа страна, е бил поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност да влияе на клаузите на договора. Договорката за заплащане на процесната клауза, при които е сключен договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЗП. Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил предоставен на ищцата с оглед нейната търговска или професионална дейност, в рамките на която да е сключен процесния договор. Напротив, ищцата попада в приложното поле на § 13, т.1 ЗЗП, поради което се ползва с потребителска защита. В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В случая в противоречие с нормите на добросъвестността са уговорената процесна такса в полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като се касае за договор, с размер на действително ГПР по - висок от размера на законната лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на потребителя в действителния му размер, по който договор потребителят е икономически по - слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът от неплатежоспособност остава единствено за него. Свободата на договарянето съгласно чл.9 ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, включително и на добрите нрави. В случая уговорката за заплащане на процесните такси в размер повече от половината от размера на отпуснатия кредит, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения - независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не. На основание чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК, съдът намира, че целия договор за паричен заем „•••••• №••••••-••••••г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството. Видно от Договор за правна защита и съдействие от ••••••г., ищцата е била представляван от адв. Л. Б. безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Ето защо и на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвоката следва да се присъди възнаграждение за процесуалното представителство в размер на 240.00 лева/122.71 евро, който размер съдът съобрази с оглед предмета и цената на иска , фактическата и правна сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание, на което представителните на страните не се явиха лично , а депозираха писмени молби относно разглеждането на делото. Прочие, при този изход на иска, следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 68,11 лева/ 34,82 евро, както и 264 лева/ 134.98 евро – направени бюджетни разноски за вещо лице. С оглед на гореизложеното и на основание чл.235 ГПК, съдът