Решение № 3919 от 28.9.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 815/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Делото е образувано по касационна жалба, подадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място], срещу Решение № 26/29.06.2026 г. по НАХД № 293/2025 г. на Районен съд-гр. Павликени, с което е отменено Наказателно постановление № 24-0000363/07.11.2025 г., издадено от касатора. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Касаторът излага подробни доводи, че правната квалификация на деянието е правилна, а също така нарушението било доказано, като липсват основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяната на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление. Ответникът по касационната жалба – С. И. В. от [населено място] черква чрез процесуалния си представител адв. В. Т. оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор и в писмено становще. Претендира направените разноски. Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните: С Решение № 26/29.06.2026 г. по НАХД № 293/2025 г. на Районен съд-гр. Павликени е отменено Наказателно постановление № 24-0000363/07.11.2025 г., издадено от касатора, с което на С. И. В. за нарушение на чл.24 ал. 1, вр. чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от същия закон е наложено адм. наказание глоба в размер на 2000 лв. От фактическа страна районният съд е приел за установено, че срещу С. В. е съставен АУАН № 00159 от 21.10.2025 г. за това, че на същата дата в [населено място] [улица], паркинг автомивка до казино „Сполай“ около 08.25.54 часа при извършена съвместна проверка със служител на РУ Павликени при ОДМВР В. Търново на спрян от него лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. И. В., управляван от него, било установено, че водачът извършва обществен превоз на 1 бр. пътник - И. И. С., намиращ се в лекия автомобил при спирането му за проверка, срещу заплащане от 7 лв. по заявен от пътника маршрут [населено място] черква-[населено място], констатирано след снето обяснение от И. С. по време на проверката. Установено е следното нарушение: водачът С. И. В. извършва таксиметров превоз на 1 бр. пътник срещу заплащане от 7 лв. с горепосочения лек автомобил, лична собственост без посоченото МПС да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, видно от справка-разпечатка в информационната система на ИА „АА“ по регистрационен номер [рег. номер] и номер на рама WF0AXXWPDA2U01933, с което нарушил чл.24, ал.1 вр. чл.6, ал.1 от ЗАП. Жалбоподателят е подписал АУАН като е отбелязал, че има възражения. Към АУАН са приложени писмени обяснения на И. С., който е посочил, че в 08.00 часа се обадил на С. да го вземе от [населено място] черква до [населено място] и му платил 7 лв. без касова бележка и били спрени за проверка от полицай. С. В. е подал писмени възражения, като въз основа на АУАН е издадено процесното Наказателно постановление № 24-0000363/07.11.2025 г. За да отмени същото, въззивният съд е изложил мотиви, че в случая има смесване на разпоредбите на чл.6 и чл.24 от ЗАП, което създавало неяснота и объркване и нарушавало правото на защита на жалбоподателя, а също така липсва надлежно посочване както на нарушението със съответното конкретно посочване на точна правна квалификация, така и същото относно наложеното наказание. АУАН бил съставен само по писмени обяснения на пътника в автомобила и справките, като не били събрани никакви доказателства относно твърдяното плащане от пътника на водача на автомобила, при което липсвали доказателства за действително извършено административно нарушение от жалбоподателя. На последно място съдът е посочил, че в НП липсвали каквито и да било мотиви за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН, което също било основание за отмяната на НП като незаконосъобразно. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Неправилни са изводите на съда за неясна правна квалификация на деянието. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАП таксиметров превоз на пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността. По смисъла на ЗАП "обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАП. Безспорно извършването на таксиметров превоз на пътници е вид "обществен превоз" по арг. от чл. 6, ал. 1 от ЗАП. Ответникът по касация е санкциониран за това, че на 21.10.2025 г. е извършил нерегламентиран таксиметров превоз на пътници с МПС „Форд Фокус“ с рег. № [рег. номер], което не е включено в списък към удостоверените за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Описанието на нарушението е достатъчно пълно, конкретно и ясно, за да може нарушителят да разбере в какво точно е обвинен и да организира защитата си в съответствие с това, като е налице съответствие между санкционната и посочените като нарушени материалноправни норми. Необосновани са изводите на районния съд, че нарушението не е доказано. Следва да се държи сметка, че за закона е равнозначно дали плащането е извършено или е само обещано/уговорено. В хода на извършената проверка пътникът И. С. И. е изготвил саморъчно писмено обяснение, в което е удостоверил превоз срещу заплащане за съответния маршрут, като лицето ясно и недвусмислено е заявило, че „за пътуването платих 7 лева“ без касова бележка. Това писмено обяснение е надлежно доказателство. В хода на съдебното производство не са събрани никакви доказателства, които да опровергаят верността на написаното в обяснението, напротив – показанията на разпитаните свидетели изцяло кореспондират с неговото съдържание. Разсъжденията на съда, че жалбоподателят и пътникът били съседи, поради което не било ясно дали превозът е лична услуга между такива, имат изцяло спекулативен характер и не могат да бъдат приети. В действителност административнонаказващият орган не е изложил мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН в НП, но това не представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Следва да се посочи, че такива мотиви не са изложени и от съда, въпреки че е следвало да стори това съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2007 г. на ВКС. Обстоятелството, че В. е спрян от полицейски патрул за проверка, предвид получен сигнал, че извършва превоз на пътници срещу заплащане, без да има лиценз за извършване на тази дейност, както и приложените към касационната жалба сигнали установяват, че не е налице инцидентен и изолиран случай. Констатираното нарушение не разкрива признаци по-леки от типичните случай на подобно нарушение, поради което няма как същите да бъдат квалифицирани като маловажни. Регулираните отношения, регламентиращи извършването на обществен превоз на пътници, поставящи конкретни изисквания на които трябва да отговарят превозните средства и водачи са особено важни с оглед на това, че представляват източник на опасност за живота и здравето на участниците в движението по пътищата. По делото са налице доказателства потвърждаващи изнесеното в НП, а именно пътникът е заплатил превозна цена. Не е спорно и че процесното МПС не е включено в този регистър. Наложеното наказание по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е в абсолютния определен от закона размер, и правилно е преценено от административнонаказващия орган като адекватна санкционна мярка, предвид степента на обществената опасност на деянието. С оглед на това следва решението на Районен съд – гр. Павликени да се отмени, като не се налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Вместо него следва да се постанови ново решение по същество, с което да се потвърди издаденото НП на началник Областен отдел "Автомобилна администрация" [населено място].